Бисери, бисери (Обновено)


pearl

Отдавна съм се убедил, че виртуалното пространство никога няма да престане да ме изненадва. Днес попаднах на един текст, в който прочетох следното твърдение:

По същата логика протестантските деноминации се вманиячават в „точността на превода“, тъй като според преданието „Сола Скриптура“, писанията са директно послание от Бог, а авторът на текста е просто посредник, който го е записал. По същата причина коранът се изучава само в оригинала му, тъй като мюсюлманите нямат много доверие в преводите, и по-малко или повече всеки превод, колкото и да е буквален, е по-скоро тълкувание отколкото превод….Отношението към писанията на реформаторите не се различава особено от това на мюсюлманите.“

Подобни бисери ме карат да желая едновременно да се смея и да плача. И понеже твърдият алкохол се свързва и с двете настроения обещавам да почерпя всеки, който ми посочи текст на сериозен протестантски богослов, който твърди, че библейските автори са били използвани от Бога като пишещи машини и са писали под диктовка.

Сериозно.

П.П. Днес попаднах на един текст, който много интересно кореспондира с горния цитат. Написан е от евангелския богослов Роджър Олсън (баптист) в неговата книга The Mosaic of Christian Belief: Twenty Centuries of Unity & Diversity, IVP Academic, 2002. Ето какво казва той:

Ако либералната”теория за просветлението” свързана с вдъхновението на Писанието води до отричане на уникалната, обективна и авторитетна истина на Писанието представлява една алтернатива на християнската вяра нейната противоположност е фундаменталистката явна библиолатрия или поклонение на Библията като нещо споделящо божествената природа и авторитета на Самия Бог.

Тук ние се натъкваме на една ерес изразявана от много малко богослови. Много е трудно да намерим християнски богослов, който открито да я изповядва. Това погрешно виждане за Писанието често може да се открие в „народното християнство” и понякога се прокрадва в статии публикувани в списания и популярни книги и, разбира се, в проповеди…В повечето случаи това неортодоксално виждане за Писанието включва вяра във вдъхновението като механична диктовка, в която човешките автори играят ролята единствено на секретари на Светия Дух. Тогава Библията се превръща за мнозина фундаменталисти в християнски еквивалент на ислямския Коран, за който се вярва, че съществува в небето, написан от Аллах, диктуван на Мохамед и на някои от неговите помощници и който не може да бъде преведен. (Преводите на Корана се смятат от правоверните мюсюлмани за коментари, а не за истински Коран.) Това може и да е ортодоксалният ислям, но същото виждане за Библията отрича нейните човешки аспекти и изпада в риска от идолопоклонство.

Макар да може да изглежда грубо да наричаме фундаменталисткото виждане за Писанието ерес читателят трябва да помни, че подобно виждане не е присъда за нечие спасение. То иска да каже единствено, че вярването, за което говорим лежи отвъд границите на приетата християнска вяра и учение. То е нещо, което не следва да се учи или вярва сред християните понеже това е скандал за благовестието на Бога дадено в Исус Христос и предадено във великата традиция на църквата.

Един съвременен евангелски богослов предупреждава фундаменталистите изкушени от „максималистичен консерватизъм” да помнят, че „е възможно да се направи грешка както отляво така и отдясно.” С други думи прекалено силното ударение на божествеността на Писанието може да бъде също толкова погрешно колкото прекаленото ударение на човешката страна на Писанието. Библията притежава авторитета на посредник понеже Бог стои над Писанието и Писанието е културно обусловено – приспособено към личностите на своите автори и способностите на читателите си. То не е пряка реч, а колекция от литературни творби напълно носещи характеристиките на човешката култура, език и авторство както и на Божественото влияние и авторитет.“

Отново, молбата ми е да престанем да се борим с идеи, които съществуват единствено в собствената ни глава. Малко повече честност, сериозност и обективност няма да навреди на никого.

4 thoughts on “Бисери, бисери (Обновено)

  1. Само че по какъв критерий ще се определи кой протестантски богослов е „сериозен“? 🙂

    Майтапът настрана, не си ли съгласен, че сред нашите среди има предостатъчно пастири и проповедници, чието отношение към Библията на практика е доста точно отразено в горния цитат? И макар и да не мога да се сетя за нито един протестантски богослов с академични претенции, който да поддържа разбиране за боговдъхновеността на писанията сходна с „диктовка“, струва ми се, че има твърде много такива, чието тълкуване на Библията реално игнорира почти всички аспекти на нейното съвсем човешко авторство. Не си ли съгласен?

  2. Съгласен съм. Това, с което не съм съгласен е неграмотност на ниско ниво или залитания на по-високо да се представят като стандарт, който протестантството (или някой друг) е приело. То просто не е.
    Да кажеш, че има залитания в дадена област е едно, да конструираш разбиране за цялото от тях съвсем друго – така която и да е конфесия ще изглежда такъв мутант, че никой поне малко разумен човек няма как да поиска да има каквото и да е общо с нея.

  3. Разбирам те, но не мислиш ли, че когато „залитанията“ или „неграмотността“ преобладават, то тогава те са същинският стандарт, а другото са изключения? В този смисъл съм съгласен, че мнозинството сподвижници на всяка една конфесия са твърде далеч от най-извисените й образци. Нямаме ли основания да кажем, че всъщност има далеч повече сходства между въпросните мнозинства във всяка конфесия, както и между извисените им представители, отколкото между мнозинството и изключенията в рамките на една единствена конфесия?

    К. С. Луис като че ли намеква за някакъв аспект от този феномен в писмото си до своята американска позната (цялото писмо публикувах преди години в блога си: http://bg.andrewnedelchev.info/?p=13):

    „Вярвам, че стоим много близо един до друг, но не защото съм по какъвто и да било начин на гледащата към Рим граница на своята верска общност. Убеден съм, че в настоящето разделено състояние на християнския свят, онези, които се намират в ядрото на всяка отделна част са много по-близо едни до други от онези, които стоят в покрайнините. Бих отнесъл това дори извън границите на християнството: колко повече общо има човек с един истински юдеин или мюсюлманин, отколкото с жалкия либерализиращ се, оформен по западен образец представител на същата категория.“ (Из C. S. Lewis, Letters To An American Lady (Grand Rapids, Michigan: William B. Eerdmans Publishing Company, 1967), Edited by Clyde S. Kilby)

    Разбира се, в горния цитат Луис също приема за даденост, че ядрото на всяка конфесия е известно, докато аз поставям това под въпрос. По същия начин, по който ти обръщам внимание, че понятието „поне малко разумен човек“ няма обективна категоризация. От гледна точка на познанията и опита си, мнозинството протестанти се смятат за далеч по-рааумни от теб и мен, например. 🙂

  4. В случая не мисля, че е разумно да кажем, че „усреднения резултат” може да бъде стандарт. Съществуват някои тънкости в богословските разбирания, които не е реалистично да очакваме да бъдат разбирани от редовите християни. Разпитай някой християнин без специални богословски интереси за троицата и знаеш какво ще стане. И все пак не можем да кажем, че това е стандарта, по който се мери учението за троицата в християнството. Просто това е до голяма степен академичен въпрос. По същия начин едва ли е разумно да очакваме „мнозинството” да има ясно обмислено и дори правилно разбиране за взаимоотношението между човешката и божествената страна в Писанията – и това важи за християните от всяка конфесия не само за протестантите. Когато се обърнем към академичната общност сме съгласни, че няма сериозен чуен, който да вижда диктовката като опция. Струва ми се, че това може да се каже и за мнозинството от некадемичните водачи – като пастири и църковни лидери – поне за тези, които са имали някаква възможност да се ограмотят повече или по-малко.

    Разбирам забележката ти за „разумния човек.” Имах в предвид, че ако се опитваме да конструираме дадена конфесия като сбор от залитанията, в които тя е склонна да изпада резултатът ще е отблъскващ – и несправедлив.

    Не съм сигурен, че разбрах въпроса ти във връзка с Луис. Мисля си, че е много възможно той да говори не само за здравото прегръщане на дадена конфесионална изповед, а дори повече за добродетелите свързани с нея – като радост и вяра (които той споменава), но също така например и смирение и любов – неща, които наистина могат да приближат хора с иначе много различни убеждения повече и по-истински отколкото една безразлична толерантност към всичко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.