Бог, доказателства и жълта преса


ЗА БОГ, ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ЖЪЛТАТА ПРЕСА

от Радостин Марчев

Преди няколко месеца една статия обиколи християнското интернет пространство като, между другото, намери място и на “стените” на няколко мои приятели. Всички те са чудесни хора, които аз харесва и уважавам много. Ето защо държа да знаят, че всичко, което следва не е по никакъв начин свързано с тях, а изцяло със статията.

А за нея може да се каже доста. Поразява още заглавието й: “Световноизвестен учен атеист доказа, че Бог съществува.”  В следващите 15 реда (толкова е цялата статия) читателят е посветен в подробностите. Става дума за Антъни Флу, според който “Вселената не може да е възникнала от само себе си – тя очевидно е създадена от някой много по-могъщ, отколкото можем да си представим…. Според него обаче последните данни за структурата на молекулата на ДНК са неопровержимо доказателство за това, че тя не е могла да възникне от само себе си, а представлява нечия разработка. Генетичният код и енциклопедичните обеми от информация, които съдържа в себе си молекулата, опровергават възможността за сляпо съвпадение.”

Въпросите, които повдигат тези няколко кратки думи са легион.

Първо, човек следва да се запита какъв учен е Антъни Флу? Областите, от които биха могли да са почерпени горните аргументи очевидно са физика и биология. Една кратка справка с биографията на ученият (последната може да се направи и в wiki-то) обаче ни изненадва – той е философ. Което, казано с думи прости, означава, че по никакъв начин не е компетентен да направи преценка на фактите, тяхното значение и следствията от тях. Това е работа на физиците, биолозите и други подобни специалисти, за които, като цяло, по никакъв начин не може да се каже, че споделят мнението на Флу.

Второ, читателят е оставен в пълно неведение как точно философът доказва, че вселената и животът са създадени от Бога. Всичко, с което разполагаме е едно голо твърдение, което трябва да преглътнем по някакъв начин.

Трето, от начина, по който е представено изложението (и биографията на Флу подкрепя това) оставаме с впечатлението, че Бог безспорно е доказан чрез емпирични методи – нещо, което е възможно горе-долу толкова колкото би било възможно за герой от роман да докаже емпирично съществуването на своя автор.

В своята книга A reason for God Тимъти Келър представя много удачна дискусия за естеството на доказателствата, които можем да очакваме християнството да представи. Той посочва, че от една страна имаме това, което може да бъде наречено “силен рационализъм[1].” Най-просто той се свързва с логически и/или емпирични твърдения, които могат да бъдат доказани по начин, който не може да бъде оспорен от никой. Проблемът да вярваме единствено това, което е доказано по този начин е, че прилагайки последователно подобен стандарт няма да можем да вярваме нищо. Не е възможно да докажем приемания като това, че умът ни работи правилно или че сетивата доставят вярна картина за външния свят. Въпреки това те по необходимост стоят в основата на всяко последващо доказателство. Следователно всички ние започваме с някои основополагащи приемания[2].

Да се откажем от “силният рационализъм” не означава да преминем в реалитивизъм. По-скоро това означава, че ние можем да се придържаме към нещо, което Келър нарича “критически рационализъм” – убеждението, че някои системи и светогледи са по-убедителни и по-съответстващи на реалността от други. В нашият случай това означава, че макар да не можем да представим неоспорими емпирични или логически доказателства за съществуването на Бога могат да бъдат представени аргументи, които сочат в тази посока. Това обаче е нещо много по-различно от решителното, безкомпромисно “учен доказа, че бог съществува” сякаш става дума за доказателство подобно на това, че кило домати се продават за 1,20 лв. на сергията зад ъгъла.

Спирам дотук, макар че могат да бъдат казани още доста неща. Причината да напиша всичко това е следната: Подобни статии са това, което с чиста съвест можем да наречем християнски еквивалент на жълта преса – т.е. подвеждащ, манипулативен и откровено глупав материал. Приемането на подобен стандарт за апологетика означава самоубийство на нашият интелектуален живот и заслужена насмешка от страна на външните хора, които, поне в някои случаи, отхвърлят не християнството, а неговата карикатура, която им предлагаме[3]. С това по никакъв начин не искам да кажа, че християнството не може да бъде убедително защитавано – аз самият съм християнин и съм убеден в обратното. Просто не това е начинът. Предлагайки подобни материали не вършим услуга на никого – нито на апологетиката, нито на себе си, нито на хората, на които ги предлагаме.


[1] За едно кратко разглеждане на подобни въпроси за научният метод, науката и нейната корелация с християнството виж серията на Алистър МакГрат ТУК

[2] Двама автори, които поставят въпроса за постомодерния консенсус към въпроса са основополагията са Стенли Гренц и Николас Валтерсторф.

[3] Макар вече донякъде остаряла и може би малко преувеличена книгата на Марк Нол, The scandal of the evangelical mind със сигурност заслужава да бъде прочетена.

4 thoughts on “Бог, доказателства и жълта преса

  1. Аз видях, че има вещо странно в поднасянето на информацията и се защетох в мрежата. На друг език , но не и на бг открих, че човекът не е претендирал да е станал християнин, а по-скоро деист, тоест човек, който признава, че бог е направил нещата. Но не Бога на християните, нито на мюсюлманите, които според него бии като източни деспоти. Сега този човек вече знае цялата истина, понеже е отнинал от този свят и така или иначе е разбрал, кой точно е Бог и кой точно е Исус.

  2. С едно уточнение. Не е задължително да бъде физик или биолог. Иначе никой освен хора от двете групи не би могъл да бъде атеист, нито автора на статията, освен ако не е биолог или физик. Всеки който се интересува може да намери известно количество информация, от която да си направи определени изводи.

  3. Писах физик или биолог понеже тези две специализации имат пряка връзка с начина, по който са описани използваните „доказателства“ – „Вселената не може да е възникнала от само себе си – тя очевидно е създадена от някой много по-могъщ, отколкото можем да си представим…. Според него обаче последните данни за структурата на молекулата на ДНК са неопровержимо доказателство за това, че тя не е могла да възникне от само себе си, а представлява нечия разработка. Генетичният код и енциклопедичните обеми от информация, които съдържа в себе си молекулата, опровергават възможността за сляпо съвпадение.”
    Извън това я тях няма нищо специално. При използване на други аргументи изискванията биха били различни.
    Разбира се, всеки може да събира информация и да формира изводи в произволна област, но в такава сложна материя за мен мнението на 1 специалист тежи повече от това на произволен брой самоуки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.