На слизане от планината

НА СЛИЗАНЕ ОТ ПЛАНИНАТА

от Мартин Лутер

“И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее” (Битие 22:19)

Авраам оставил хълма Мория. Това било мястото където му било заповядано да принесе сина си Исаак – където той чул гласа и изпитал Божието присъствие. Това място било света планина  – място каквото нямало друго по целия свят. Тук Авраам получил Божието обещание.

Тази история показва колко много бил загрижен Авраам за задълженията си към семейството и дадените му от Бога отговорности като глава на дома. Понеже Бог не му дал други заповеди след тази опитност той не започнал да върши нещо друго. Той се завърнал към обичайните си семейни дейности – надзор на слугите си и наставление на своята жена и семейство. Животът му не изглеждал особено религиозен или духовен. Авраам оставил всичко това на планината Мория. Той не оставил дори факта, че видял ангели да го задържи там. Той се върнал при младежа, който държал осела му.

Ако някои прекалено религиозни хора трябва да коментират този пасаж те биха поставили под въпрос благочестието на Авраам и биха го осъдили за това, че оставил планината. Те биха казали, че ако Авраам наистина бил такъв необикновен пример за следващите поколения то той не би напуснал това свето място. Преди всичко това било мястото където Авраам срещнал Бога и Неговите ангели. Как може той да се върне при своето магаре и ежедневната си работа? Що за благочестие е това? Забележително е колко много такива хора презират честната работа и ежедневните задължения.

Реклама