Културният контекст на Ефесяни 5:18-6:9


КУЛТУРНИЯТ КОНТЕКСТ НА ЕФЕСЯНИ 5:28-6:9

Съществува ли определена от Бога йерархия в църквата и в дома основана единствено върху пола?

от Гордън Фий

index

Гордън Фий е професор по Нов Завет  в Regent College Ванкувър, Канада

Започвам тази статия с едно уточнение понеже заглавието предполага много повече отколкото човек може да каже на едно толкова ограничено място. То предполага много повече знание за предмета отколкото аз в действителност имам – всъщност съвсем безопасно можем да кажем, че не знаем много повече за предмета отколкото знаем. Това, което се надявам да направя е да предложа няколко идеи свързани с културната рамка на пасажа станал ключов за хората от двете страни на въпроса дали съществува Божествено определена йерархия в живота на църквата и семейството основана единствено на пола.

I. Предварителни въпроси

Съществуват някои предварителни въпроси, които са важни за разбирането на самият пасаж.

1. Някои предположения относно Ефесяни и ролята на пасажа в посланието. Противно на преобладаващото мнение сред новозаветните учени аз смятам, че Ефесяни е писано от Павел. Освен това аз мисля, че посланието трябва да бъде разглеждано в своя исторически контекст като писмо съпътстващо Колосяни и Филемон.

Вероятно писмто не е написано конкретно към църквата в Ефес – някои ранни манускрипти пропускат името в 1:1; в 1:5 Павел казва, че само е чувал за вярата им и липсват каквито и да са лични обръщения. Това може да е или писмото до Лаодикия, което е достигнало до Ефес или – по-вероятно по мое мнение – да е циркулярно писмо до множество църкви в провинцията Азия представляващо добавка към това, което Павел вече е казал в Колосяни. Важна за нас е ясната връзка на писмото с Колосяни и следователно с Филемон. Едно от нещата, за които можем да съжаляваме, случили се при формирането на новозаветния канон е разделянето на Филемон от Колосяни понеже и двете писма е трябвало да бъдат прочетени на глас в домашната църква на Филемон където са присъствали както Филемон така и Онисим. Идеята, разбира се е, че правилата за дома, които се появяват единствено в Колосяни и Ефесяни почти сигурно произлизат от обстоятелствата довели Онисим обратно в къщата на Филемон и по този начин обратно в неговата домашна църква. Това означава, че ние можем да заменим общите термини използвани в Колосяни с конкретни имена. Така: „Апия, покорявай се на Филемон, както подобава в Господа. Филемон, обичай Апия и не се огорчвай срещу нея. Онисим, покорявай се на своя земен господар, Филемон, във всичко, а не само за пред хората…Филемон, отдавай правото на слугите си (вкллючитело Онисим) като знаеш, че и ти имаш Господар на небето.”

Подчертавам това понеже семейните правилата поизлизат директно от ситуацията накарала Павел да напише тези писма: връщането на Онисим при Филемон и странните учения, които се разпространявали сред вярващите в Колос, за които му съобщил Епафрас.

2. Някои наблюдения. Преди да обърнем вниманието си към някои неща свързани с културата искам да направя няколко по-нататъшни наблюдения, които са важни за разбиране на този пасаж в по-широкият контекст на Ефесяните.

Отбележете първо, че ст. 18 е свързващ в пасажа, който започва от 5:1-2 – ключов не само за ходенето ни като деца на светлината (ст. 2-17), но също така и за всичко, което следва. Това е сигурно поради факта, че когато Павел се обръща към съпрузите в ст. 25 той съзнателно използва език, който вече е употребил в ст. 2 „Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас” (ст. 2) „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.” (ст. 25). Освен това вероятно някога сте чували, че Ефесяни е пълно с дълги изречения. То наистина е и тук имаме едно особено дълго: изречението започва в ст. 18 и свършва чак в ст. 23. Повечето преводи помагат на читателя като го разбиват на няколко по-кратки изречения, но пак правейки това те могат да донесат не малка вреда.

А) На гръцки изречението има един единствен подлог и глагол, който се появява като императив: „Вие (читателите) се изпълвайте с Духа;” което след това е последвано от една линия от модифициращи причастия:

– да се разговарят с псалми, химни и т.н.

– да пеят и да хвалят Господ (Христос) от сърце

– винаги и за всичко да благодарят на Бог Отец чрез Исус Христос

– да се подчиняват един на друг в страх от Христос, следвано от думите към жените по отношение на мъжете.

Б) Това има двойно значение

Първо, думите към жените и мъжете трябва да се разбират като изцяло зависими от тяхното съществуване като изпълнени с Духа. Това означава, че всички думи в 5:22-6:9 предполагат един вярващ дом, в който хората постоянно се изпълват с Божия Дух.

Второ, и особено важно за нас: За Павел съществува близка връзка между християнското поклонение и християнския дом. Причината за това почти сигурно е понеже първото (поклонението) се извършва във второто (домът). Идеята е, че повечето от ранните църкви се събирали по домовете и следователно самите семейства служели като основни ядра за Христовото тяло (или Божия дом) на всяка конкретно място.

3. Едно последно, значимо наблюдение за пасажа като цяло. Отбележете, че в него се предполагат 3 отношения:

Съпруги и съпрузи

Деца и родители

Роби и господари

Забележете също, че във всеки от случаите втората страна в отношенията обикновено е един и същ човек; съпругът = баща = господар. Разбира се, това не винаги е така, тъй като пасажът много очевидно сочи към това, което можем да наречем римска вила; т.е. жилище на елита или привилегированите.

– Следователно моделът няма почти нищо общо с вилите, в които жените служат като глава на дома, в който случай първото отношение изобщо липсва, а второто вероятно е по-слабо (макар че вдовиците също могат да имат деца в семейството).

– Такъв е и случаят с „женените” роби в домът (един истински брак макар и непризнаван от римският закон); „главата” на жената в този случай не е нейният съпруг, а господарят на дома.

– Освен това сред основните маси хора много малко от тези отношения изобщо се срещат или, в случаите на занаятчии като Пирскила и Акила, има много ясно усещане за партньорство в брака както и в самата професия.

Ето и две последни наблюдения за пасажът като цяло, които започват да ни приближават към някои от самите културни въпроси. Отбележете, първо, че от гледна точка на използваните думи очевидно по-голямата загриженост на Павел в първите отношения е свързана със съпруга/главата на дома. Към него са отправени 4 пъти повече думи отколкото към съпругата. В останалите две отношения броят на думите се движи в обратната посока – две към едно. Това само по себе си показва, че основният въпрос за Павел е това, което Христос е направил в първото взаимоотношение.

Второ, важно е да отбележим, че във всеки от случаите, че първият към когото се обръщат е уязвимият и слабият в отношението. В случаят със съпругата и робите те трябва да преосмислят своят статус от гледна точка на служението на Христос така както се отнасят към главата на домакинството. И отбележете последно, че на главата на дома не е казано да поеме своята удачна роля като водач на домакинството – това на практика е предполагана културна реалност, която лесно може да се приеме за даденост. Вместо това на него му е казано да моделира христоподобен характер в отношенията си със своята съпруга и роби.

Какъв е светът, в който Павел говори като оставя структурите му непокътнати, но радикално променя отношенията съобразявайки ги с кръста?

II. Променени взаимоотношения

1. Културата като цяло; някои предположения. Думата култура се използва по начин, който предполага, че има „задължителност” на културата. Но това е една илюзия. Културата просто е; тя не е въпрос на „трябва да бъде.” Културата е това, което определя нас; ние не я определяме, ние просто правим най-доброто от себе си, за да я опишем. Всъщност доскоро тя не е била дори предмет на дискусии, понеже просто се е предполагала. Но нашата трудност е състои в това, че по отношение на едно домакинство от 1 век ние трябва да издирим множество законови и литературни останки за това как хората са виждали falilia – което е включвало цялото домакинство, включително и робите.

2. Гръко-римския свят. Това, което знаем – и то е представено по един чудесен обобщен начин от Дейвид ДеСилва в неговата скорошна книга Honor, Patronage, Kinship & Purity (InterVarsity, 2000) – е че 3 основни неща оформят културият климат на гръко-римския свят: чест/срам, патронажа и родството. Концепциятаа за чест и срам владеела всичко; честта, или нейната противоположност, позорът, често била основата за повечето морални позовавания. Едно споделено разбиране за това какво е достойно или позорно била спойката, която свързвала гръко-римската култура.

Патронажът е свързан с неравностойни взаимоотношения, в които се е смятало, че всеки има полза от другия. Това е културна реалност, която повечето американци намират за неприемлива. Ние напредваме чрез собствената си находчивост. Ние достигаме дотам докъдето желаем като купуваме и продаваме и тези, които правят това купувайки си услуги са порицавани. Но подобен свят просто не е съществувал по времето на Павел. Всъщност гръко-римското общество било почти противоположно: то се основавало на реалността на един свят, който бил йерархически разположен; на върха имало няколко процента привилегирован елит, а останалите били доста цялостно зависими от добрите отношения със своя покровител. На практика Сенека казва, че даването и приемането на услуги било „практиката, която определяла основите връзки в обществото.” Един подобен светоглед е особено важен когато четем Филемон където Филемон е едновременно покровител на Павел и негов приятел. Понеже бил покровител на Павел, Павел моли за привилегията на гостоприемството; но понеже бил негов приятел той използва реципрочността на едно подобно приятелство, за да се застъпи за Онисим (тъй като, в друг смисъл, Филемон дължи живота си на Павел).

Родствата произлизат от патронажа в смисъл, че, за да оцелеят хората трябвало да имат някакъв вид връзки с другите, особено в едно „семейство.” Но това е също една от трудностите, с която се сблъскваме когато достигнем до „семейните правила” в Ефесяни понеже те предполагат едно привилегировано домакинство и до времето на Павел, особено в големите градове (Рим, Ефес, Коринт), мнозинството от хората не били свързани с някакво семейство, а живеели в големи инсули (апартаменти) или в свои собствени форми на гета, включително по улиците.

Това е светът, който стои зад нашия текст. Това е свят определян от чест/срам, патронаж и родство, един свят толкова радикално различен от нашият културно, че ни е трудно дори да си представим нашият път обратно към тяхното ежедневие. Но това, което ни интересува тук е как тези културни реалности действат в гръко-римското домакинство.

III.  Гръко-римските домакинства

domusНека да изследваме две скици. Фигура 1 показва една типична инсула. Много повече хора живеели по този начин отколкото в домакинството предполагано от Павел в този пасаж. Това е една типична инсула основана на руините от Остиа, древно римско пристанище. Понеже пристанището се задръстило с наноси тиня градът просто бил изоставен; и макар че по-голямата част от неговият мрамор и други ценни движими материали били отмъквани в продължение на векове руините са особено добре запазени. Тази инсула (в този случай къща с апартаменти) най-вероятно е била дом за занаятчии като Прискила и Акила където живота и събиранията са ставали на горния етаж докато първият етаж със стаи отворени към улицата били магазини. Подобни хора обикновено нямали роби, а по-скоро слуги и наемни работници. И макар че подобни домакинства често били местата за събиране на „църквата която се събира в дома на еди кой си” това не е основният модел, който се предполага в Ефесяни 5 – което, както отбелязахме по-горе, вероятно е свързано с факта, че Павел в Колосяни просто пише към Филемон и към църквата, която се събира в домът му. Едно подобно домакинство много по-вероятно наподобява фигура 2. Това е по-типичен domus, в който живеели insulaeмалцината привилигировани – хора като Филемон от Колос или Гай в Коринт. Това очевидно е домакинството, за което Павел говори в този пасаж. Така ние ще започнем със самото домакинство, което предполага подобен начин на живот и обикновено свързвало заедно голям брой хора.

1. Основният социологически модел тук очевидно е този на патронажа; взаимоотношенията между неравнопоставени страни, в които всеки получава полза от другите. Има няколко аспекта свързани с това:

А) По закон мъжът, paterfamilia, бил господар на своето домакинство (и по този начин негов патрон). Макар не винаги да е използвал това по нараняващ начин според римският закон неговата власт била абсолютна в смисъл, че никой друг от домакинството не е имал каквато и да е възможност да се предпази от несправедливостите.

Б) Обикновено, макар и не винаги, paterfamilias е изисквал от своето домакинство да служи на боговете, които самият той почита понеже боговете гледали на хората като на отговорни за „реда” като вършат и поддържат нещата по техния правилен начин.

В) Едно такова домакинство, за разлика от нашето разбиране за дом, не е било място на консумиране, а на производство. Следователно то отново се намира в рязък контраст с нашата култура, понеже за него не се е мислело като за лично пространство (едно убежище където човек може да се върне след един ден прекаран „някъде там”); вместо това гръко-римското домакинство почти винаги е било полу-публично (особено aтриумът).

Д) Главата на семейството и няколко по-високопоставени роби имали единствено публични роли. Тук например е идеалът за мястото на жената, който намираме при Филон Александрийски:

Пазарът, съвета, съдебната зала и събиранията където се появяват големи множества и откритите пространства където се провеждат дискусии и се предприемат определени действия – всички тези места са подходящи за мъже както по време на война така и в мирно време. Жените е най-подходящо да стоят в къщи и никога да не се отдалечават от къщата, в която средната врата се приема от девиците за тяхна граница, а външната за тези, които са достигнали зрялост.”

2. Какво е означавало за една жена да влезе в едно подобно домакинство като съпруга? От големият брой списъци за преброяване на населението в Египет ние знаем, че

– Средната възраст, на която един мъж се е женел е била 30 а за жената – по-малко от 18; по този начин тя е влизала в дома като тинейджър, който е можел да бъде обучен според изискванията на домакинството.

– Причината за женитбата не е била „любов,” а с цел раждане на легитимни деца, за да се запази семейната линия. Липсата на деца, особено на синове, често била повод за развод.

– Повечето мъже, макар и не всички, били неверни:

Ние имаме любовници за удоволствие, наложници за ежедневна грижа за тялото, но жени за раждане на легитимни деца” (Демостен)

– Някои жени също били неверни (макар че винаги трябвало да бъдат по-дискретни понеже подобно действие би било сметнато за изневяра, която била повод за срам).

3. В едно подобно домакинство идеята, че мъжете и жените може да са равноправни партньори в брака просто не е съществувала. Доказателство за това може да бъде намерено в храненето, което при всички култури служи за значим уравнител. В гръцкия свят една жена рядко се присъединявала към своя съпруг и неговите приятели на масата; ако го правела тя не се изтягала (само куртизанките са правели това), а сядала на пейка в нейния край. И от нея се е очаквало да напусне след ядене, когато разговорът се насочи към по-публични теми.

4. Разбира се, робите вършели цялата работа както материална така и свещеническа, вкл. обучението на децата (те не са можели да си представят общество без роби). Робството не било основано на раса, а първоначално на победа във война и след това и на икономическа необходимост. Все пак робите нямали абсолютно никакви права пред закона, което е видно от факта, че те дори не са имали правото да се женят.

5. Последно, връщаме се на въпроса за религията. Именно понеже религията обичайно била практикувана в домакинството когато един глава на семейството станел последовател на Христос, неговата familia естествено също започвала да следва Христос. Така familia (латинска дума, за която ние нямаме точен еквивалент), която се е състояла както от кръвните роднини на всички свързани в домакинството, както роби така и свободни, автоматично ставала едно ядро на ранните християнки общности. И понеже вече съществувал един полу-публичен аспект на „домът” той също така ставал място където мнозина външни хора имали възможност да дойдат и да се присъединят към поклонението – създавайки по този начин един нов вид родство където сега Христос е ставал новият paterfamilia.

Една последна и важна забележка. Когато един такъв глава на семейството ставал последовател на Христос това винаги било причина за срам за него – понеже е избрал неговият дом да следва една еврейска месианска фигура, умъртвена чрез разпятие, което било най-големият срам в тази култура. Това, което Павел не прави – всъщност никога не би му хрумнало – е да добави срам върху срама събаряйки структурата на домакинството. Това, което той вече е направил е в някои отношения много по-радикално – той прилага благовестието в този контекст. Това, което ни интересува, връщайки се към нашият текст, е как едно ново родство основано на общите отношения с Христос като „глава” на Своето тяло, новият Божий дом, рефлектират върху всички тези разнообразни отношения.

IV. Божият дом

Докато се движим към разбирането за едно, сега вече християнско, домакинство като Божий дом аз искам да посоча някои от трудностите, които срещаме докато четем този текст започвайки с една от по-често срещаните злоупотреби с него: обичаят да се казва на съвременните съпрузи, че те трябва да поемат своята подобаваща роля като глави на жените си. Тъй като съвременното домакинство не прилича почти по нищо на гръко-римското този въпрос трябва да бъде поставен в новата културна обстановка. Съвременното приложение почти винаги е изразявано по следният начин: „Когато достигнете до задънена улица при вземането на някакво решение кой е авторитетът, който трябва да време окончателното решение?”

Не зная дали Павел би се разсмял или заплакал ако чуе, че този изцяло модерен прочит е наложен върху този текст – като че ли е извлечен по някакъв начин от самият пасаж. И във всеки случай как би изглеждало това за двама еднакво силни човека като жена ми, Маудин, и аз, от които и двамата сме втори деца и никой не обича да взема сам решения! През Юни ние празнувахме нашата 45 годишнина и мога да кажа, че през всичките тези години ние никога не сме вземали решение по подобен начин. Можете да бъдете сигурни, че сме имали своите спорове – но никога по този въпрос. Разбира се, нито пък винаги сме решавали нещата добре! Но нека веднага да ви кажа, че за всеки от нас е еднакво трудно дори да си представи обратния път към гръко-римската култура още по-малко пък да има някакво чувство към нея. Така че нека да кажа няколко неща за нас и защо ни е толкова трудно да си представим един подобен свят.

Ние сме наследници на една култура, в която най-важните събития през последните 300 години радикално са променили западната култура, която се е обърнала надолу с главата – а именно т. нар. Просвещение и Индустриалната революция. Просвещението със своето ударение на индивидуалното е създало една култура,  в която индивидуалните права се смятат за най-висше добро. Това е така до такава степен, че до средата на 20 век концепцията за лични права в края  на краищата почти напълно е засенчила идеята за общото благо. Но Просвещението само по себе си не е създало структурните промени в нашето разбиране за дома и семейството. Преди всичко погледнете на английският феодален дом с неговият „просветен” автократ, който е намерил такова място в цяла серия от филми през последното десетилетие. Не, заслугата да обърне нещата нагоре с краката се пада на Индустриалната революция. Тя е направила това като е изпратила както мъжете така и жените извън дома на пазара.

Само една статистика ни показва колко радикално се е променила американската култура през последното столетие. Изчислено е, че през 1885 г. около 88% от стоките за потребление са се произвеждали в дома за домакинството. Едно поколение по-късно, през 1915, това е било напълно променено – около 85% от всички стоки за потребление са били произвеждани извън дома. Крайният резултат само на тази единствена промяна е довел до огромни промени в нашата култура, включително всички нови възможности получени от жените като:

– равни възможности за образование

– почти непознатото дотогава право да гласуват

– възможността да работят почти във всяка публична сфера.

Но това също е оказало влияние върху разбирането ни за дома, на който сме започнали да гледаме като на убежище от външния свят и доскоро като на място където съществува едно семейство съставено от мъж и жена – една почти свещена концепция в западната култура, която е била напълно непозната за света на Павел.

Фактът, че нашите културни разбирания са толкова различни от техните прави трудно за нас дори да си представим колко абсолютно радикално и разтърсващо е звучало християнското благовестие в техните уши. Вземете особено заключението на Павел в галатаяните относно истинската еклесиология свързана с евреите и езичниците като членове на едно Божие семейство. „В Христос,” казва той, „няма нито юдеин, нито грък, няма роб или свободен, няма мъжки пол нито женски; но всички сте едно с Христос.”

Но едно такова революционно твърдение няма за цел да унищожи структурите, които са били подкрепяни от римският закон. Вместо това то е имало за цел завинаги да премахне значението свървано с подобни структурни различия, които поставят една група хора срещу друга. И най-радикалното от всичко е било, че такива хора – евреи и езичници, роби и свободни, мъже и жени – споделят едно общо ядене, само по себе си причина за културен срам, и по този начин заедно празнуват смъртта на техния Господ докато Той дойде отново – което, както 1 Коринтяни 11:17-34 прави ясно, е създавало значително трудности за традиционния глава на домакинството. Не е за учдуване, че света е имал такива трудности с първите християни и че те са били смятани за „мразещи хората” понеже с такава готовност нарушавали правилата – не като отхвърлят тези правила, а като ги правят напълно неудачни! От такива хора трябва много да се страхуваме като от възможно най-страшните анархисти.

И така какво  в края на краищата прави нашият настоящ текст толкова контракултурен? Това, което Павел очевидно не прави е да събори старите структури и да създаде нови. Радикално е, че той изисква тези, които са изпълнени с Духа и се покланят на Христос като Господ, да имат напълно променени отношения в домакинството.  Така по подобен начин и робите и жените трябва да продължат да се покоряват, но да правят това вече, като че се покоряват по този начин на Господа. И това променя нещата. Но най-радискалните промени са за мъжа глава на семейството, чийто модел е Христос и Неговата любов към църквата. Така Христос е „Спасител на тялото” (наистина забележителен израз). Все пак този случай Павел не поставя ударение върху спасението от грях (макар че и това също в крайна сметка е включено). Вместо това „спасител” е най-обичайното название на императора. Използвано за Богът в Стария Завет (като Бог моят Спасител) то най-често носи общата идея за снабдител и защитник (ср. 4:15-16).

Забележете единственото нещо, което се казва за главата на семейството относно неговите отношения с жена му. Три пъти – в началото (ст. 25), по средата (ст. 28) и в края (ст.33) – Павел повтаря нещо изключително радикално: „Обичай жена си.” Това не се отнася до романтика или секс, а до отдаване на живота в любящо служение към нея. И забележете, че има редовно ударение върху „своята собствена жена.”

Моделът е Христовата любов към църквата; вижте как Павел изразява това. Образът е на човек, който взема невеста; Павел добавя към това великолепното ехо от езика на Стария Завет от Езекиил 16 където Бог се жени за Израел, голият и сирот тинейджър, умива я и я облича с най-хубави дрехи. По този начин сега Павел представя съпругът като третиращ съпругата си като точно такава жена, украсена и славна наглед. Предполага се, че той ще продължи да упражнява ръководство в семейството, но неговата роля ще бъде радикално променена в грижа за хората в семейството за тяхна собствена полза, а не като ги държи около себе си, за да служат на неговите себични интереси. Това също е причината християнското домакинство, което винаги е един вид център за по-голямата християнска общност, да трябва винаги да бъде разбирано като първото място където всички останали императиви водят началото на своето съществуване. Домакинството, което е също така и църквата, е мястото където християнският живот трябва да бъде приложен на практика.

Ще направим добре ако се върнем и прочетем цялата 5 глава в светлината на тази реалност. Това е начинът, по който тези текстове в края на краищата се отнасят до нас и до домовете ни. Структурите не са важни понеже те са дадени в културни рамки, които просто не са нашите собствени. Всъщност в рамките на този текст структурите са напълно несъществени освен в смисъл, че някаква структура все пак трябва да съществува или самото домакинство ще се разпадне. Но те зависят до голяма степен от хората включени в тях, от техните дарби, личности и от начина, по който се отнасят един към друг. Но каквито и да са структурите въпросът е да живеем христоподобно в нашите отношения един с друг в нашите домове.

Бог ни е призовал към мир, Шалом, да бъдем изпълнени с Духа и по този начин да се покоряваме един на друг, почитайки Христос да се обичаме с Христовата любов като се радваме за другите.

Ако направим това въпросът за структурата ще стане напълно незначителен.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.