Обратно в пътя – 1


ОБРАТНО В ПЪТЯ

(лично изучаване на посланието към ефесяните)

от Радостин Марчев

Една от най-характерните особености на посланието към ефесяните са дългите изречения, от които то е съставено. Виждаме това още в 1 глава. След един кратък поздрав (ст. 1-2) мисълта на Павел тече без прекъсване от ст. 3 чак до ст. 14. Изречението е изключително дълго, изпълнено с множество подчинени изречения и обрати на мисълта. Апостолът избухва във възторг говорейки за това, което Христос е направил за вярващите; той сякаш се задъхва и не му достига въздух трупайки дума вурху дума в опит да предаде чрез човешки език нещо, което всъщност не може да бъде адекватно изразено по този начин. Бог ни е “благословил с всяко духовно благословение в небесни места” (ст. 3), избрал ни е още преди създаването на света (ст. 4), решил е да ни направи светии (ст.4), предопределил и осиновил (ст. 5), обдарил ни е с благодат (ст. 6), изкупил ни е и е простил нашите прегрешения (ст. 7), дава ни мъдрост и разбиране (ст. 8), разкрил ни е волята Си[1] (ст. 9-10), направил ни е Свое наследство[2] (ст. 11), изявил ни е благовестието (ст. 12) и ни е запечатал със Светия Дух (ст. 12-14).

Това е внушителен списък, но може би най-характерното за него е постоянното подчертаване на начина, по който Бог върши това. Павел не се уморява да повтаря, че всичко, което сме получили ни е дадено “в Христос.” Тази фраза (или неин аналог) се повтаря практически във всеки стих – “в Христос” (ст. 3),  “в Него”, “пред Него” (ст. 4), “чрез Исус Христос” (ст. 5), “във Възлюбения Си” (ст. 6), “в Когото” (ст. 7), “в Себе Си[3]” (ст. 9), “в Христос” (ст. 10), “в Него, в Когото” (ст. 11), “на Христос” (ст. 12), “в Когото” (ст. 13). Христос е единственият начин, чрез който ние можем да имаме този спиращ дъха куп подаръци изброен от Павел. Само “чрез Него” Бог ги дава на тези, които са “в Христос.”

В Христос” е важен израз, който се среща многократно в посланието към ефесяните и, макар и не толкова концентрирано, в останалите писма на апостола. Да бъдеш “в Христос” означава човек да бъде толкова неразривно свързан с Него чрез вяра, че това, което се отнася за Христос да започне да се отнася и за вярващия.

Павел разглежда това от различни гледни точки. Например в самото начало на писмото (1:3) той казва, че ние сме “благословени с всяко духовно благословение в небесни места.” Но какво означава това? Малко по-нататък в посланието апостолът обяснява как Христос е бил възкресен от Бога чрез действието на Неговата сила, издигнат в “небесни места” и поставен като Господ (което означава господар) над всички. Аналогията, която той прави е, че същата сила, която действа в Христос сега действа и във вярващите, така че те не само също са духовно възкресени (2:1,5), но и заради своята свързаност с Христос чрез вяра сами са издигнати до тези небесни места “в Него” (2:6)  където са благословени с “всяко духовно благословение[4].”

Заедно с това целият пасаж е подчертано тринитарен[5]. Ако това, за което пише апостолът се реализира “чрез Христос” и “в Христос” то е пожелано от Бог-Отец, движено от Неговата любов, а Светия Дух действа като един вид “залог” и “печат[6]” (1:13-14) за окончателното реализиране на Неговите обещания и гаранция, че ще завърши това, което е започнал.

Апостолът не ни оставя в неведение за целта, която Бог Си е поставил. В 1:9-10 той говори за откриване “тайната на Божията воля” и я описва като “събиране в Христа на всичко, което е небесно и земно.” От една страна това със сигурност означава едно двойно примирение извършено от Христос – вертикално – между хората и Бога и хоризонтално – между различните групи хора, които до този момент са живели във вражда и разделение, но сега в църквата формират едно ново човечество (тема, която Павел ще развие по-подробно в гл. 2-3). Но напълно възможно е апостолът да говори и за нещо дори още по-грандиозно – за едно бъдещо, окончателно изкупление и примирение на цялото творение[7], нещо, което той описва по-подробно в Римл. 8, за едно бъдещо “сливане” на небето и земята (“да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето така и на земята”), за което Йоан говори в Откровение 21-22[8].

Какво е практическото приложение на всичко това? Ако ние като християни живеем като нещастни, недоволни, депресирани, огорчени и огорчаващи другите хора това означава, че не разбираме нищо от това, което Павел казва тук. Още с първите си думи апостолът хвърля в лицето ни един куп подаръци, използва гигантски изречения и се задъхва да изкаже нещо, което всъщност не може да бъде адекватно описано понеже може да бъде единствено преживяно. Ако осъзнаем какво Бог ни е дал нашият живот никога няма да бъде същият. Изразът нещастен, огорчен християнин е (или поне би трябвало да бъде) оксиморон. Но това осъзнаване може да стане само ако познаваме Христос “в Когото” получаваме всичко това и ако стоим близо до Него. Академичното богословие тук не може да помогне много. Чисто интелектуалното познание не може да замести личното получаване на Божиите дарове в живота ни. Само познаването на живия Бог и ежедневното общуване с Него може. Без това църквата рано или късно ще се превърне в навик, слушането и четенето на Словото ще ни отегчават, а взаимоотношенията ни с друг вярващи (и невярващи) ще се натъкнат на болезнени конфликти.

Християнството може до голяма степен да се оприличи на влюбване. Ако познаваш и обичаш някого тогава Неговите подаръци и дори дребните неща, които чуваш за или четеш от него приковават вниманието ти и дори могат да те накарат да се просълзиш. Само ако познаваш Бога и си влюбен в Христос Ефесяни 1 може да спре дъхът ти и да промени живота ти.

Но има и още. Голяма част от даровете изброени от Павел в този пасаж не са предназначени за лично ползване. Разбира, се, те са дадени на нас и са за нас, но окончателната цел на Бога е те в крайна сметка да потекат и по-нататък – от нас към другите. И така, можем ли да носим любов и благодат, да вземем решение да правим добро, да прощаваме и да даваме не защото другите са ни дали причина да го правим, а защото Бог е постъпил така към нас? Носим ли мир, обединение и изцеление на отношенията по начина, по който Бог го е направил спрямо нас? Имаме ли хора, с които враждуваме, на които не прощаваме защото не желаем? Таим ли скрито огорчение, от което не желаем да се освободим? И т.н.

Павел знае, че това са високи очаквания и че живота в един паднал свят твърде често прави тяхното изпълнение трудно. Затова той посвещава втората част на главата (1:15-23) на една молитва за вярващите – молитва за отворени очи и просветени сърца, които да схванат живеят според призива и благодатта, които са ни дадени.

Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии, непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си. дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,  далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.


[1] Значението на този израз е разгледано малко по-долу.

[2] Или ни е направил наследници – текста може да се разбира и по двата начина, а различни преводи представят едната или другата страна – виж, напр. Ревизиран (1940) и Синодалния превод.

[3] В случая този израз е свързан по-конкретно с Бог-Отец

[4] Самият израз “небесни места” е донякъде спорен. Аз приемам, че Павел използва (без задължително да подкрепя) вярването на древните (както евреи така и езичници), че над земните царе и царства управляват техни небесни еквиваленти наричани с различни имена – ангели, началства, власти, сили, престоли, господства….Вероятно пример за това можем да намерим в Данаил 10 където ангелът изпратен до Данаил е бил възпиран 21 дена от “князът на персийското царство”, така че се е наложило той да бъде подпомогнат от Михаил. С други думи небесните места са местата (от) където съществува и се упражнява истинската власт.

[5] Това вероятно може да се види още във въвеждащите стихове на посланието. В ст. 1-2 Павел говори ясно за Бог Отец и за Исус Христос, а в ст. 3 е твърде вероятно “духовните благословения” да означават благословения дадени чрез Светия Дух.

[6] “Залог” се свързва с предплата, капаро докато “печат” с легализирането на някакъв документ, при което една страна задължава себе си да изпълни някакви поето условия. И двете думи съдържат идеята за сигурност, но първата добавя и един намек за предвкусване в настоящето на нещо, което ще получим в пълнота едва в бъдещето.

[7] Това няма нищо общо с универсализма.

[8] Н.Т. Райт е авторът, който вероятно най-широко разглежда тази тема.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.