ВНИМАТЕЛНО ПОКОРСТВО
от Мартин Лутер
“И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.” (Битие 22:10-11)
Ангел от небето бил свидетел на това, което Авраам вършел. Да, Самият Бог и всички ангели наблюдавали. Ангелът не пристигнал забързан в последният момент от другия край на света. Не, той през цялото време наблюдавал Авраам и Исаак. Той гледал как Авраам връзва синът си и вдига ножа. Синът доброволно се подчинил и очаквал смъртоносният удар. Без съмнение сълзи капели по бузите на Авраам и Исаак лежал на гърба си гледайки към небето. През цялото време ангелът гледал. Точно когато Авраам вдигал ножът си ангелът го повикал по име. Колко близо са Божиите ангели до тези от нас, които следват Бога и живеят вярно! Покорство като това на Авраам доставя огромна наслада на Бога. От всички жертви, които можем да принесем най-приемливата за Бога е тази: да се отървем от греха, да живеем свят живот, да се покоряваме на Бога и да убием грешната природа. Това е много болезнено и неприятно за нас. Все пак ние трябва да се покорим на Божията “добра, угодна и съвършена воля” (Римляни 12:2).
Ние просто говорим за тези неща, но Авраам и Исаак ги преживели. Те направили това, което Бог поискал. В сравнение с тях ние дори не сме започнали. Внимателното покорство е угодно на Бога, но то е неприятно и неугодно за нас самите. Нищо не е по-болезнено от това да се освободим от греха и да убиваме грешната си природа. Все пак ние трябва да се научим да се покоряваме и да започнем да следваме примерът на Авраам. Авраам не се опитвал да се измъкне от това, което трябвало да направи. Вместо това той гледал напред към това, че угажда на Бога с едно радостно очакване.
Rado's blog 