Дългият ден от Исус Навин 10


ДЪЛГИЯТ ДЕН ОТ ИСУС НАВИН 10: КАКВО ВСЪЩНОСТ КАЗВА ТЕКСТА

от д-р Джон Уолтън

index

Джон Уолтън е професор по Стар Завет в Колежа „Уитън,” Илиноис и редактор и автор на староизаветни сравнителни изследвания и коментари. В своето изследване Уолтън е фокусирал вниманието си върху сравнение на културата и литературата на библията и на сревния близък изток. Той е автор на много книги, статии и преводи, включително последната му книга The Lost World of Genesis One.

В Исус Навин 10:12-15 ние четем за една молитва произнесена в жара на битката, която моли слънцето и луната да спрат, за да могат по този начин израилтяните да победят аморейците.

 „Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон. И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден. Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля.”

Това описание е свързано с един от най-често посочваните текстове за това как достоверността на библията е оборена от науката. За тези, които настояват, че ние трябва да четем текста буквално този въпрос касае непогрешимостта на библията и способността на Бог да извърши всичко, което пожелае. Докато тези, които вземат Бога насериозно не отричат, че Бог може да извърши всичко, което пожелае, ние трябва да се запитаме какво всъщност твърди текста. Ние трябва да четем библията като древен, а не като съвременен текст.

Интересно е, че тези, които твърдят, че четат текста буквално сами оборват себе си. Когато са помолени да кажат какво действително се е случило те веднага обясняват, че земята е престанала да се върти. Все пак ние трябва да отбележим, че в този случай те не приемат текста буквално понеже той казва, че слънцето е спряло своето движение, а не земята. Техният отговор би бил, че ние трябва да се приспособим към геоцентричното виждане на древния свят (само изглеждало, че слънцето е спряло да се върти докато всъщност земята е спряла). Все пак чрез това приспособяване те вече не четат текста буквално. Ако приспособяваме нашите тълкувания към древното мислене по-добре е да свършим една по-цялостна работа в това отношение.

Друг общ елемент за традиционните тълкувания на този пасаж е, че молитвата  на Исус е била произнесена в края на деня, когато му се е струвало, че с помощтта на още няколко часа дневна светлина той ще може да довърши неприятелите си. За съжаление това тълуване не взема в предвид детайлите, които текста ни дава. Пасажът изрично казва, че слънцето е над Гаваон и луната над долината Еалон. Един бърз поглед във всеки библейски атлас ще покаже, че Гаваон се намира на изток, а Еалон на запад и следователно Исус се моли сутринта. Следователно ние започваме да се чудим защо той си прави труда да изрича подобна молитва за удължаване на деня когато е все още сутрин.

Сега когато става ясно, че никой не приема пасажа буквално и че ние често пропускаме да вземме под внимание детайлите в текста относно времето на деня можем отново да се опитваме да разберем текста като един древен, а не като съвременен текст. Така ние трябва да започнем с идеята, че текста оперира в един свят на поличби, а  не на физика и астрономия. Трябва да допуснем възможността вярното тълкувне на този пасаж да е Исус да се моли аморейците да видят лоша поличба. Ето как са представени аргументите в полза на това виждане.

Ако слънцето е на изток, а луната на запад ние можем да заключим, че не само е сутрин, а сутрин във времето на пълнолунието. В първия официален ден на пълнолунието, орбитата на слънцето е напълно видима над източният хоризонт и орбитата на луната е напълно видима над западния хоризонт за около 4 минути. Когато изследваме древните текстове с небесни поличби откриваме, че това е едно от най-важните моменти в месеца за получаване на важни небесни знамения.

В древния близък изток месеците не са били със стандартна дължина, но варирали според фазите на луната. Лунният календар бил периодично приспособяван към слънчевата година, така че да се запази връзката между месеците и сезоните. Началото на един месец било изчислявано чрез първата поява на новата луна. Пълнолунието се случвало около средата на месеца и било идентифицирано чрез факта, че луната залязвала няколко миути след като слънцето изгрявало. Денят в месеца, в който се появявяло пълнолунието служело за показател колко дена ще има месеца. Когато противопоставянето на слънцето и луната – пълнолунието – се случвало на 14-я ден от месеца това означавало, че новият полумесец трябва да се види на 30-я ден. Един такъв месец бил смятан за „номален” по дължина и всичко би трябвало да е в хармония. Той се смятал за пълен месец, съставен от дни с пълна дължина. По-дълги или по-къси месеци се вярвало, че съдържат по-дълги или по-кратки дни. Така че виждайки пълнолунието сутринта а 14-я ден било едно добро знамение. Както става ясно от ст. 13 на този ден слънцето и луната не дали знаението, на което аморейците се надявали.

Като резултат на тези вярвания хоризонтът бил наблюдаван много внимателно около средата на месеца тъй като хората се надявали това противопоставяне на слънцето и луната да се яви на благопиятния ден (14-я). Противопоставянето в различен ден се смятало за поличба вещаеща всякакви бедствия, включително военно поражение или превземане на гарадове. По този начин движението на слънцето и луната се превърнали в ежемесечни поличби и често били използвани за определяне дали да се воюва на определен ден или не. Както отбелязахме по-горе позицията отбелязана в Исус за слънцето и луната предполага, че времето е недалеч от изгрева във фазата на пълнолунието. Тъй като Исус искал аморейците да получат лоша поличба ние имаме основание да предполагаме, че това не е 14-я ден от месеца. Ако това, за което Исус се моли се случва аморейците биха решили, че битката е изгубена за тях.

Месопотамските небесни поличби изполват глаголи като „чака” и „спря,” за да опишат относително движения и позиции на небесните тела. Когато луната и/или слънцето не чакат луната потъва отвъд хоризонта преди слънцето да се появи и не се случва никакво противопоставяне. Когато слънцето или луната чакат или стоят това показва, че противопоставянето се случва за определяне на ден на пълнолунието. Поличбата в серията известна като Enuma Anu Enlil често говори за променящата се скорост на луната по нейния път, за да предизвика или да избегне противопоставянето със слънцето.

Основните възражения срещу това тълкуване идват от ст. 13. Повечето стандартни преводи са доста близки до NIV: „И слънцето застана и луната се спря,
Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
”  Четири еврейски термина заслужават внимание.

1. Докато. Този превод създава впечатлението, че описаната ситуация е продължила докато е постигната победата. Все пак на практика еврейската представка използвана тук може да се преведе „преди” напълно отговаряща на синтактичната подредба използвана в този стих[1]. Добър пример за това е Езекиил 33:22.

2. Сред. Под „сред” ние не трябва да предполагаме, че текста има в предвид средата на деня. По обед луната не би могла да е видима на запад нито пък Исус да знае, че ще се нуждае от допълнителни часове дневна светлина. По правдоподобно е да виждаме думата като отнасяща се до  нейната небесна половина (т.е. източната половина на небето).

3. Не побърза. Тук текста казва, че слънцето не е бързало. Същият словоред се среща и в един древен текст с поличби свързани с Марс: „То няма да стои в него (т.е. в средата), то няма да спре (да чака) и няма да почива; то ще побърза[2]. Освен това някои преводи казват, че то няма да побърза да залезе. Еврейският глагол понякога е превеждан по този начин, но  неговото озновни значение е „да отива, да влиза” и реално може да бъде използван за множество преходи от една секция в друга.

4. Цял. Това е най-трудната за преценка дума. Няколко възможности заслужават да бъдат разгледани. В акадските текстове с поличби един „цял” месец (30 дена) е съставен от „цели” дни. Когато пълнолунието се случи на 14-и това ще бъде цял месец съставен от цели дни. Това няма смисъл за нас, но това е начинът, по който текста говори. Алтернативно, вместо да превежда „цял” ние можем да помислим за възможността да преведем еврейското прилагателно tammim като „благоприятен.” В този случай фразата би била преведена ”слънцето не побърза в пътя си както в благоприятен ден.”

Тогава стихът би гласял: „Слъцето застана и луната спря, като една прелюдия към мъздовъздаване на неприятелите, както е писано в книгата на Праведния. Слънцето спря в своята част на небето и не побърза в позицията на пълен (благоприятен) ден.”

Освен тези лексикални дискусии някои учени възразяват на този прочит понеже всички текстове с поличби са нео-асирийски и следователно много векове след времето на Исус. Освен това интересът към небесни гадания е най-силен порез 7-и век и в района на Асирия. Имаме малко информация за използването на поличби от източното средиземномирие в средата на второто хилядолетие. Все пак скорошните изследвания показват, че дори нео-асирийските източници имат своите корени във второто хилядолетие и средиземноморието не е изцяло лишено от доказателства (ср. Емар)[3].

Лексикалните въпроси остават объркани и проблематични, но те могат да бъдат решени. Дори ако приемем, че все още не сме разрешили напълно лексиаклните детайли наличието на думи като „спря”, „стоя” и „чака” дават нови възможности в светлината на езика на небесните поличби и е факт, че контекста е много подходящ за подобно приложение (т.е. в началото на битката). Със сигурност един прочит на текста в светлината на поличбите е по-вероятен за един древен текст отколкото един прочит в светлината на физиката.

Трябва да подчертаем, че текста не казва, че астрономическият феномен е бил уникален: ст. 14 всъщност казва ясно, че уникалното е било Господ да приеме една военна стратегия от човеци („да послуша Господ човешки глас”). Едно месопотамско оплакване (от първото хилядолетие) показва същият този вид терминология за Божий съд когато говори за небесно боботене, зметръс, слънце лежащо на хоризонта и луна спряла в небето и зли бури носещи се по земята. Познанията на Исус за аморейската зависимост от поличби може да го е накарала да поиска от Господа нещо, което той е знаел, че ще съкруши техният морал – противпоставянето да се случи в неподходящ ден.

За допълнително четене


[1] Waltke and O’Connor, Biblical Hebrew Syntax (Winona Lake: Eisenbrauns, 1990), 215 (par. 11.2.12b).

[2] H. Hunger, Astrological Reports to Assyrian Kings (SAA VIII; Helsinki: Helsinki University Press, 1992), 462:4-7 p. 260.

[3] J. Cooley, Poetic Astronomy in the Ancient Near East (Winona Lake: Eisenbrauns, 2013).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.