Навици на щастието – 2


НАВИЦИ НА ЩАСТИЕТО

(изучаване върху Филипяни)

част 2

Да бъдем щастливи какво и да се случва

от Рик Уорън

index

Ние често мислим за щастиетето с причино-следствените понятия от типа „когато-тогава”. Когато се оженя, когато имам работа, когато имам дете, тогава ще съм щастлив. Ние следваме този погрешен начин на мислене, който води до един убиващ щастието, порочен кръг.

Има няколко неща които пречат на щастието и го убиват. Едно от тях е болката. Трудно е едновременно да си щастлив и да те боли. Трудните хора са друг убиец на щастието – те са арогантни, трудно се комуникира с тях, правят ти номера. Трети убиец е напрежението – в теб или около теб -то определено допринася за унищожаването на радостта в живота. Проблемите са едни от  големите врагове на щастието.

Във Филипяни 1:12-30 Павел разглежда именно тези убийци на щастието. Отново напомням, че Павел пише това писмо за щастието именно докато е в затвора в Рим. Последните четири години на апостола, точно преди да напише това писмо, са преминали доста тежко. Той прекарва две години в затвора в  Киликия поради фалшиви обвинения, след това плаване завършва на пустинен остров сред отровни змии където е ухапан от една от тях.  Накрая отново  е в затвора за още две  години в Рим окован с окови и под денонощна охрана, без никакво лично пространство и усамотение. Павел има всички основания да е огорчен, нещастен и депресиран, но той избира да напише тази книга на щастието. Тя е лична и докосваща, книга в която той показва как на практика се справя с трудните обстоятелства убиващи щастието.
Ключовият стих на Павел се намира в Фил. 1:27

Каквото и да става обхождайте се достойно на Христовото благовестие[1].”

Във Филипяни 1:12-30 Павел ни показва четири навика, чрез които можем да бъдем щастливи въпреки обстоятелствата:

1 Навик: Гледайте на всеки проблем в живота от Божията гледна точка. (ст. 12-14). Да се опитваме  да видим голямата картина, а не на конкретния проблем е много важно. В повечето случаи ние сме нещастни защото не виждаме това, което Бог вижда, не виждаме Неговия план. Той вижда нашите слабости, грешки, проблеми и ги поставя в един голям план. Павел знае много добре това и го изявява в стих 12:

А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието” (Фил. 1:12).

Откакто е повярвал желанието на Павел е да проповядва благовестието. Неговото голямо желание е  да отиде в Рим – най-стратегическо място за проповядване, но се оказва в затвора. Въпреки това той успява да проповядва на околните, пазачите, затворници, които не най-приятните хора и едва ли са влизали в плановете му. Павел успява да говори и на целия съд в палата на цезара. Павел желае да проповядва под светлините на великия Рим, но Бог го поставя в затвора. По-късно разбираме (във Филипяни 4), че някои от семейството на Нерон са станали християни именно защото Павел е бил там. Освен това в затвора той написва по-голямата част на Новия Завет.

В стих 12 на Филипяни, Павел казва, че може да  щастлив, защото вижда какво Бог прави чрез неговите проблеми. Помислете си за някакъв проблем, през който преминавате сега и с молитва към Бога, се опитайте да го погледнете с очите на вярата, погледнете го от Божията переспектива. Запитайте се: какво Бог прави тук, каква е голямата картина, каква е Неговата переспектива? Всеки път когато посрещаш даден проблем с вяра:

• това е свидетелство пред невярващите;

Вече и на цялата дворцова стража, и на всички други хора е ясно, че съм в затвора, защото вярвам в Христос.” ( Фил 1:13)

• Това насърчава вярващите

Освен това повечето братя и сестри в Господа са насърчени от това, че съм затворен, и стават все по-смели и проповядват Божието слово без страх“ (Фил.1:14).
2. Навик: Никога не оставяйте другите хора да определят вашето отношение към тях (ст. 15-18). В следващите стихове Павел говори за няколко вида хора:
критикари, съработници, конкуренти, конспиратори:

Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.

Павел ни показва хората, които се опитват да ограбят радоста му и показва отношението си към тях в стих 29-30:

Но какво от това? Важното е, че и едните, и другите проповядват Христос, независимо дали се преструват или го правят искрено. Това ме радва и ще продължавам да се радвам” ( Фил. 1:18)

И че не се боите по никакъв начин от онези, които ви се противопоставят. Вашата смелост е доказателство за тяхната гибел, а за вас тя е доказателство за спасението ви и това доказателство идва от Бога” (Фил.1:28).

Защото заради Христос ви бе дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него. И вие също се борите така, както ме видяхте да се боря, когато бях с вас, и както сега чувате, че се боря” (Фил. 1:29-30).

Няма значение какво правят тези хора ако в края на краищата евангелието се проповядва. Именно това радва Павел  и той не оставя радоста му да бъде ограбена от греха в хората.

3. Имайте доверие, че Бог ще работи чрез обстоятелствата  (ст. 19-20). Когато нещата се разпадат имаш две възможности – да се покланяш или да се тревожиш. Колкото повече се покланяш, толкова по-малко ще има за какво да се тревожиш. Можеш да се молиш или можеш да се панираш. Това са двете опции, които имаш. Павловият избор се намира в 1:18-20:

И ще продължавам да се радвам,  защото зная, че вашите молитви и подкрепата на Духа на Исус Христос ще доведат до моето освобождаване. Твърдата ми надежда е, че няма да се посрамя по никакъв начин, а както винаги, така и сега с пълна смелост ще прославям Христос с цялото си същество, независимо от това дали ще живея или ще умра” (Фил.1:20).

Аз ще продължа да се радвам” казва Павел, а това е волеви избор независимо какво се случва. Павел също казва: аз имам Божията переспектива за живота си, имам хора, които се молят за мен, имам помоща на Св. Дух, Който ме води, имам вяра, че Бог работи за добро. Поради тези причини аз избирам да съм щастлив, аз се радвам (1:20).

4. Навик: Гледайте на целта, а не на проблемите си. (ст.22-25). Когато живота се разпада, Павел е фокусиран върху целта си, а не върху проблема и затова продължава да се радва. Павел е стар човек, той е в затвора, очаква да бъде екзекутиран. Това не са щастливи моменти. На него са му отнели свободата, приятелите, служението да пътува. Но това, което не могат да му отнемат е неговата цел, не могат да отнемат и възможността да прави избори. Ние не можем да променим отношението на другите хора към нас и това, което може да ни направят, но можем да контролираме начина, по който ще им отвърнем, нашето отношение  към тях.

Но ако продължа да живея в това тяло, ще се радвам на плодовете на своето дело и не зная кое да предпочета. Трудно ми е да избера между тези две неща. Искам да си отида от този живот и да бъда с Христос, защото това е много по-добре. Но за вас е по-необходимо да остана тук в тялото си. И понеже съм убеден в това, зная, че ще остана тук и ще продължавам да работя с всички вас за духовния ви напредък и за радостта, която идва от вярата” (Фил 1:22-25).

Павел изтъква, че би му било по-добре с Христос, но избира това, за което е призван, неговата цел да работи хората да познават Исус по-добре. Павел има  цел, за която да живее, но има и цел, за която е готов да умре. Целта, за която живее е да служи на Бога, като служи на другите хора, а целта, за която е готов да умре, е да види Христос. И в двата случая Павел смята, че печели. За него е по-добре да отиде незабавно при Христос, но той избира служението. Ние понякога си мислим, че задоволяването на нуждите ни, ни прави щастливи, но Павел посочва, че не задовляването на нашите потребности, а жертването в името на другите дава истинска радост. Причината, поради която е жив е да отдава живота си за другите.

Парвиш ли това или живееш за себе си? Защото ако живееш за себе си, това няма да те направи щастлив.  Щастието не идва от статуса ти, нито от заплатата ти, от секса, а от служенето. Докато не разберем това никога няма да бъдем щастливи. Павел показва ясно каква е неговата цел в стих 21:

За мен животът е Христос, а смъртта – печалба.”

За какво живееш?  За хубавите дрехи, семейството си, работата си,  или за Този, Който те е създал? От начина, по който отговориш на този въпрос зависи колко си щастлив.


[1] Уорън ползва превода NIV

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.