Който повярва и се кръсти….


images

Днес в църква имахме водно кръщение. Възможността  да кажа няколко думи беше изключителна привилегия.

Кръщението е било централно събитие в живота на древната църква. Преди да бъде кръстен никой не можел да участва изцяло в живота на църквата – той не е имал право да приема Господна трапеза. През това време той се подготвял за своето кръщение като преминавал обучение, на което били обяснявани истините на християнството. Самото кръщение обикновено се извършвало в нощта преди възкресение. Около полунощ хората излизали от църква и носещи лампи отивали при водата. Там кръщаваните отначало се обръщали на запад (посоката на залеза и на злото) и са се отричали от дявола. После са се обръщали на изток (посоката на изгрева) и се посвещавали на Христос. Те били помазвани на челото с формата на кръст – което се е свързвало с приемането на Светия Дух. След като са направили това те събличали старите си дрехи и получавали нова бяла роба. Влезли във водата свещеника ги потапял 3 пъти в името на Отца, Сина и Светия Дух. А когато излизали им давали да вкусят своето първо причастие[1].

Не зная дали ви прави впечатление, но този начин на кръщение въздейства върху всички сетива – ние чуваме какво ни се казва, сами изговаряме думи, извършваме определени действия, усещаме водата по кожата си, виждаме с очите си една сцена; опитваме с устата си хляба и виното.

Всичко това има една цел – човекът, който се кръщава да разбере, че той не просто избира някаква религиозна принадлежност, а че това което прави означава пълна, цялостна, необратима промяна на живота. Кръщението въздейства на всички рецептори на нашето тяло, за да се вреже в умът ни, да го запомним и да не го забравим никога.

Апостол Павел говори за значението на кръщението на няколко места в своите послания.

1. Кол. 2:11-12 В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

В този текст кръщението е сравнено с обрязването. Кръщението за християнина е знак и печат, че човекът, който се е кръстил е влязъл в завет с Бога. Какъв е този завет? – това е заветът направен от Исус Христос, Който ни спасява от греховете ни.

Днес празнуваме денят на реформацията и удачно можем да се обърнем към Мартин Лутер, който го обяснява по следния начин: “И всички пророци видели, че Христос ще стане най-големият крадец, прелюбодеец, разбойник, осквернител, богохулник, който някога е имало на света.  Сега Той не действа от Свое Собствено име. Сега Той не е Божият Син роден от девица. Той е един грешник, Който има и понася греха на Павел, предишният богохулник, гонител и пакостник; на Петър, Който отрекъл Христос; на Давид, който бил прелюбодеец и убиец, и който дал повод на езичниците да хулят Божието име. Накратко, Той имал и понесъл греховете на всички човеци на Своето тяло – не в смисъл, че ги е извършил, но в смисъл, че взел тези грехове извършени от нас на Собственото Си тяло, за да направи умилостивение за тях чрез Собствената Си кръв… Това е  най-радостното от всички учения и в него се съдържа най-голямата утеха. То ни учи, че ние получаваме неизразимата и неизследима милост и любов на Бога….Отец…изратил Своя Син в света, натрупал всички човешки грехове върху Него и Му казал: „Бъди Петър, отреклият се; Павел, гонителят, богохулника и пакостника; Давид прелюбодееца; грешника, който опитал плода в рая; разбойникът на кръста. Бъди личността за всички човеци, този, който е извършил греховете на всички човеци[2].”

Кръщението е Божият печат, че ние сме простени.

2. Римл. 6:3-4,11 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.”

Ние получаваме не само прошка на греховете, а и нов живот и сила да живеем по нов начин. Християнството не е себеусъвършенстване – то е нов живот със силата на Светия Дух. Не че кръстеният човек изведнъж е освободен от всичките си слабости и престава да греши. Християнинът е едновременно светия и грешник. Хората, които са повярвали наскоро често чувстват това много силно заради новооткрития сблъсък на Светия Дух, Който ги тласка към различен живот и Неговото изобличаващо действие, разкриващо им ясно и остро техните провали, грешки и недостатъци.

3. Но има и нещо повече дори от това

Римл. 6:5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;

Какво означава да сме се съединили с Христос?

Еф. 5:30 го казва по-ясно: понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости[3]].

– Понякога ние гледаме за нашето спасение единствено към кръста. Това е правилна посока, но спасението има и други измерения. То започва още от въплъщението. При въплъщението Бог става човек,  Христос взема човешка природа. Той съвсем буквално става плът от плътта ни и кост от костите ни, така че свързвайки се с нашата човешка природа ние да се свържем с Неговата божествена природа и да почерпим благословения от нея: Калвин го обяснява така: “Ставайки Човешки син като нас Той ни е направил Божии синове със Себе Си; слизайки на земята, Той е приготвил нашето възлизане на небето; вземайки нашата смъртност, Той ни е предал Своето безсмъртие; приемайки нашата слабост, Той ни е укрепил чрез Своята сила; вземайки бедността ни върху Себе Си, Той ни е дал Своето богатство; вземайки тежестта на нашите беззакония върху Себе Си Той ни е облякъл със Своята правда[4].”

Древната църква нарича това “прекрасната размяна” и тя е такава.

Никога не забравяйте, че в кръщението вие се свързвате с Христос.

Знаете, че наскоро избраха нов папа. Едно от неговите задължения е да пътува много и да провежда много срещи. При първото му посещение в Америка, когато самолета кацнал, на летището го очаквала специална лимузина. Шофьорът отворил вратата и го поканил: “Заповядайте, ваше високопреосвещенство.” Но папата се колебаел. Той пристъпил от крак на крак и накрая казал: “Виж какво, във Ватикана никога няма да ме оставят да шофирам сам, а на мен много ми се кара. Какво ще кажеш ти да седнеш отзад, а аз да завъртя волана?” “Но, ваше високопреосвещенство, не е редно. Аз трябва да карам. Иначе мога да си изгубя работата.” “Няма,” казал папата, “кой ще разбере?”

И понеже с папа не се спори шофьорът се наместил на задната седалка, а папата седнал на седалката на водача радостно запалил колата и за секунди вдигнал 100 км. “По-бавно ваше високопреосвещенство,” извикал шофьорът, “тук има ограничение на скоростта. Но папата само се усмихнал и натиснал педала до ламарините.

Скоро зад тях се чула полицейска сирена. Папата отбил лимузината. От полицейската кола излязъл съвсем млад, явно новпостъпил на служба полицай. Когато стъклото се мъкнало и той видял кого е спрял той си глътнал езика, измънкал притеснено “Моля, почакайте” и се върнал до автомобила си. “Спях много важна личност,” казал той по радиостанцията, “и сега не зная какво да правя.” “Да не си спрял някой предприемач,” попитали от централата. “Не, не, по-важна.” “Президента?” “Още по-важна.” Настъпило объркано мълчание, след което гласът попитал: “Е, добре де, кого все пак си спрял.” “Мисля, че спрях Исус Христос,” отговорил полицаят, “защото папата го караше.”

Кръщавайки се вие вземате върху себе си името на Христос. Отсега нататък гледайки на вас хората ще си правят изводи за Христос. Живейте достойно за този призив.


[1] Виж David Bentley Hart, Atheist delusions: the Christian revolution and its fashionable enemies, Yale university press, 2009, cp. 7

[2] WA 40 1:433-434; LW 26:277, WA 40 1:437; LW 26:280

[3] Вероятно втората част от стиха липсва в оригинала, но идеята съдържаща се тук несъмнено присъства.

[4] Институти 4.17.2.

Реклама

2 thoughts on “Който повярва и се кръсти….

  1. „Днес в църква имахме водно кръщение“ – думата „водно“ не е ли излишна. то кръщението винаги е с вода… или? 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.