Трактат за добрите дела – 4


ТРЕТАТА ЗАПОВЕД – 1 ЧАСТ

от Мартин Лутер

images

1. Видяхме колко много дела има във втората заповед, както и че те все пак не са добри сами по себе си освен ако не са извършени с вяра и с увереност в Божието благоволение. Колко повече би трябвало да правим ако вършим дори единствено тази заповед и как ние, уви! се занимаваме твърде много с други дела, които съвсем не са съгласни с нея. Сега следва третата заповед “Пази почивния ден.” В първата заповед е заповядано нашето сърдечно отношение към Бога в мисли; във втората, с нашата уста и думи, а в тази трета нашето отношение към Бога в дела. Тя се намира на първият и десен скрижал на Мойсей, на който са написани тези три заповеди. Те пазят човека отдясно, а именно, в нещата свързани с Бога и в които Бог се обръща към човека и човека към Бога без посредничеството на други творения.

Пъвите дела на тази заповед са ясни и външни, това, което ние обичайно наричаме поклонение като посещаване на меси, молитва и слушане на проповед в светите дни. Разбирана така в тази заповед има съвсем малко дела и те, ако не са извършени с вяра в Божието благоволение, не са нищо, както вече казахме. Следователно добро дело би било също ако имаме по-малко дни на светии понеже в наше време делата вършени в тях са в по-голямата си част по-лоши от тези в работните дни като излежаване, лакомия и пиянство, хазарт и други зли дела; и тогава месата и проповедта са слушани без полза, молитвата е казвана без вяра. Почти става така, че хората смятат, че е достатъчно да гледаме една меса с очите си, да чуем проповедта с ушите си и да кажем молитвата с устата си. Всичко това е формалност и суеверие! Ние не смятаме, че можем да приемем нещо от месата в сърцата си, да запомним и да научим нещо от поповедта и да очакваме нещо от нашата молитва. В това отношение епископите, свещениците или тези, на които е поверено делото на проповядването в по-голямата си част да грешат понеже те не проповядват евангелието и не учат хората как трябва да гледат на месата, да слушат проповедта и да се молят. Следователно ние накратко ще обясним тези три неща.

2. В месата е необходимо ние да присъстваме също и със сърцата си; и ние присъстваме когато упражнявме вяра със сърцата си. Тук ние трябва да повторим думите на Христос когато Той постановява месата и казва: “Вземете и яжте, Това е Моето тяло, което за вас се дава.” И по подобен начин и чашата: “Вземете и пийте от нея всички; това е новия, вечен завет в Моята кръв, която се прилива за вас и за мнозин за прощение на греховете. Това правете за Мое възпоменание.” С тези думи Христос установява за Себе Си едно възпоменание или юбилей, който да бъде ежедневно пазен в цялото християнство и добавя към него един славен, богат, велик завет, в който няма лихва, пари или временни притежания, които да бъдат завещани и раздадени, но прощение на всички грехове, благодат и милост за вечен живот  за да може всеки, който идва при това възпоменание да има същият завет и понеже Той е умрял  този завет е станал постоянен и неотменим. В доказателство и свидетелство за това вместо писмо или печат Той ни е остави Своето Собствено тяло и кръв в хлябът и виното.

Тук човек трябва да практикува първото дело на тази заповед правилно като не се съмнява, че това, което Христос е казал е вярно и смята завета за сигурен, така че да не прави Христос лъжец. Понеже ако присъстваш на месата и не разсъждаваш нито вярваш, че тук Христос, чрез Неговият завет, е оставил и ти дава прощение на всички грехове какво друго е това ако не сякаш казваш: “Аз не зная или не вярвам, че това е вярно, че тук ми е предложено и дадено прощение на моите грехове?” О, колко много меси има в света понастоящем, но колко малко, които ги чуват с такава вяра и полза! По този начин Господ е най-тежко подбуждан към гняв. Поради тази причина човек не получава или не може да се получи никаква полза от месата освен ако не е разтревожен в душата си, не копнее за Божията милост и не желае да бъде избавен от греховете си. Ако в него има зло намерение той трябва да бъде променен през месата и да достигне до желаени за този завет. Поради тази причина в древността никой явен грешник не е бил допускан да присътва на месата.

Когато тази вяра е правилно присъстваща сърцето трябва да се зарадва от завета и да се стопли и разтопи от Христовата любов. Тогава ще последва хваление и благодарение с едно чисто сърце, поради което месата е наречена на гръцки евхаристия т.е. “благодарение,” понеже ние хвалим и благодарим на Бога за този утешаващ, богат, багословен завет, точно както благодари, хвали и е радостн този, на когото добър приятел е дал хиляда и повече гулдена. Мака за Христос често да се говори като за някой, който е направил хората богати чрез Своето завещание тези хора никога не мислят за това нито Го хвалят нито Му благодарят. Така ние просто празнуваме нашите меси без да знаем защо и по каква причина и следователно ние нито благодарим, нито обичаме, нито хвалим и оставаме сухи, закоравели и се задоволяваме с нашата малка молитва. За това друг път.

3. Проповедта не трябва да е нищо друго освен прогласяване на този завет. Но кой може да го чуе ако никой не го проповядва? Тези, които трябва да го проповядват сами не го знаят. Това е причината проповедите да се отклоняват към други маловажни истории и по този начин Христос да е забравен докато ние се държим като човекът от 2 Царе 7: ние виждаме богатствата си, но не им се наслаждаваме. За което проповедникът също казва: “И това е голямо зло Бог да даде на човека богатство, но не и сила да му се радва.” Така ние гледаме на неизборимите меси и не знаем, че месата е един завет или какво е точно, като че ли тя е някакво общо добро дело, сама по себе си. О, Боже, колко безкрайно слепи сме! Но там където това е правилно проповядвано е необходимо то да бъде слушано с внимание, схванато, опазено, често мислено и по този начин вярата да бъде подсилена срещу всички греховни изкушения, минали, настоящи или бъдещи.

О! Това е единствената церемония или практика, която Христос е постановил, в която Неговата църква ще се събира, за да се упражнява и да я пази в  пълно съгласние; и Той не го е направил едно обикновено дело, подобно на останалите церемонии, но е поставил в него едно богатство, изключително голямо съкровище, което да бъде предложено и раздадено на всички, които вярват в него.

Това проповядване трябва да подтикне грешниците да тъжат за греховете си и да разпали в тях копнеж за съкровището.  Следователно тежък грях е да не се слуша евангелието и да се презира подобно съкровище и едно толкова богато празненство. Но много по-голям грях е да не се проповядва евангелието и да се оставят толкова много хора, които с радост биха го чули да погинат понеже Христос толкова стриктно е заповядал евангелието и заветът да бъдат проповядван и Той не желае дори месата да бъде празнувана освен ако не е провядвано евангелието както казва: “Правете това за Мое възпоменане;” т.е. както казва св. Павел: “Да проповядвам за смъртта Му.” Поради тази причина е страшно и ужасно в наше време да бъдеш епископ, пастир или проповедник; понеже никой вече не знае този завет, да не кажа нищо за неговото проповядване, макар че това е тяхната най-важна задача и задължение. Колкото тежък отчет ще дават те за толкова много души, които трябва да погинат поради липса на проповядване.

4. Ние не трябва да се молим според обичаят, изброявайки много страници или мъниста, но спирайки умът си върху някоя неотложна нужда, желаейки с цялата си сила и упражнявайки вяра и доверие спрямо Бога относно това, да не се съмняваме, че сме послушани. Така св. Бернард наставлява своите братя и казва: “Скъпи братя, по никакъв начин не трябва да презирате своите молитви, като че ли те са напразни, понеже ви казвам истината, че преди да сте изговорили думите, молитвата вече е записана в небето; и вие можете с доверие да очаквате от Бога едно от двете неща: или да отговори на молитвата ви или, ако не отговори, да знаете, че това не би било добро за вас.”

Следователно молитвата е едно специално упражняване на вяра и вярата прави молитвата толкова приемлива, че тя или със сигурност ще бъде отговорена или ще ни бъде дадено нещо по-добро от това, което искаме. Така казва и св. Яков: “Но който иска да проси с вяра; понеже ако няма вяра да не мисли, че ще получи нещо от Бога.” Това  е едно ясно твърдение, което казва направо: този, който не вярва не получава нищо, нито това, което иска нито нещо по-добро.

И за да предизвика подобна вяра Самият Христос казва (Марк 11): “Затова ви казвам каквото ида искате в молитва, вярвайте, че вече сте го получили и ще ви бъде.” И Лука 11: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Кой е този баща, който ако му поиска синът му хляб ще му даде камък или ако писка риба ще му даде змия? Или яйце скорпия? Но ако вие, които сте зли знаете да давате добри неща на децата си, колко повече Отец ви който е на небето ще даде добри неща на тези, които искат от Него.”

5. Кой е толкова закоравял и заприличал на камък, че подобни могъщи думи да не го накарат да се моли с увереност, радостно и  щастливо? Но колко много молитви трябва да бъдат реформирани ако трябва да се молим правилно според тези думи! Наистина всички църкви и манастири са пълни с молитви и пеене, но как става така, че в резултата от това е толкова малко подобрение и полза и нещата ежедневно се влошават? Причината не е друга освен тази, която споменава св. Яков когато казва: “Просите и не получавате защото зле просите.” Понеже там където вярата и доверието липсват от молитвата тя е мъртва и не е нищо освен  тежък труд и тегота. Ако в резултат от нея е дадено нещо това не е друго освен временни облаги без каквото и да е благословение и помощ за душата; не, за голяма вреда и заслепение на душите, така че те продължават по своя път, бъбрейки с устата си, без значение какво получават, желаят, или вярват; и в това неверие и с ум, който по силно се противи на упражняването на вярата и на естеството на молитвата, те остават закоравени.

От това следва, че човекът, който се моли правилно никога не се съмнява, че неговата молитва наистина е приемлива и е чута дори това, за което се моли да не му е дадено. Понеже ние трябва да сложим своите нужди в молитва пред Бога, но не трябва да Му определяме мерките, начина, времето или мястото; но ако Той пожелае да ни даде нещо по-добро или по различен начин отколкото ние мислим трябва да оставим това на Него; понеже често ние не знаем за какво да се молим както казва св. Павел (Римляни 8 и Ефесяни 3): “Бог действа и дава повече от всичко, което разбираме” и, така че да не се съмняваме, че молитвата е приемлива и чута и все пак да оставим на Бога времето, мястото, средствата и ограниченията; Той със сигурност ще извърши това, което е добро. Истинските поклонници се покланят с дух и истина. Понеже тези, които не вярват, че ще бъдат чути съгрешават срещу тази заповед и се отдалечават много чрез своето неверие. Но този, който Го ограничава съгрешава в друга посока и твърде се приближава към това да изпитва Бога. Така Той забранява и двете неща, така че да не съгрешаваме срещу Неговата заповед нито отляво нито отдясно, т.е. нито с неверие нито с изкушение, но с проста вяра да оставаме по средата на пътя, доверявайки Му и все пак без да Му поставяме ограничения.

6. Така ние виждаме, че тази заповед, подобно на втората, не се състои в нищо по-различно от изпълнението на първата заповед, т.е. във вяра, доверие, увереност, надежда и любов към Бога, така че във всички заповеди първата да бъде водеща, вярата да бъде главното дело и живота на всички останали дела, без която, както казах, те не могат да са добри.

Но ако кажеш: “Какво да направя ако не мога да вярвам, че молитвата ми е чута и приета?” Аз отговарям: Именно поради тази причина са заповядани вярата, молитвата и всички останали добри дела, за да знаеш какво можеш и какво не можеш да правиш. И когато откриеш, че не можеш да вярваш и да вършиш това, тогава трябва смирено да го признаеш пред Бога и да започнеш с малка искра  на вяра и ежедневно да я усилваш повече и повече в целия си живот и с всичките си действия. Понеже що се отнася до нестабилността на вярата (т.е. до първата и най-голяма заповед) няма никой на света, който да няма голям дял в това. Понеже дори светите апостоли в евангелията, и особено св. Петър, били слаби във вярата, така че те също се молели на Господа и казали: “Господи, придай ни вяра;” и Той много често ги упреквал поради малката им вяра.

Следователно вие не трябва да се отчайвате нито да се отказвате дори ако откриете, че не вярвате толкова твърдо колкото сте си мислели или желаете в своите молитви или в други дела. Не, вие трябва да благодарите на Бога с цялото си сърце, че по този начин Той ви е открил вашата слабост, чрез което Той ежедневно ви учи и наставлява колко много имате да се упражнявате и ежедневно ви укрепява във вярата. Понеже колко много хора вие виждате, че редовно се молят, пеят, четат, работят и изглеждат големи светии и все пак никога не достигат дотам, че да знаят къде стоят по отношение на основното дело, вярата. Така в своята слепота те се отбиват от пътя и отбиват и други; мислейки, че са много добре и така без да знаят те градят на пясъка на своите дела без всякаква вяра, а не на Божията милост и обещание чрез една здрава, чиста вяра.

Следователно колкото и дълго да живеем и колкото и да са пълни ръцете ни с дела и страдания ние винаги ще си останем ученици на първата заповед и на вярата и няма да престанем да се учим. Никой не знае какво велико нещо е да се доверява човек единствено на Бога освен този, който се е опитвал да направи това с делата си.

7. Отново, ако не беше заповядано нищо друго, не би ли била достатъчна молитвата, за да се упражнява човек за цял живот във вяра? Чрез това единствено дело духовното състояние бива установено по специален начин както наистина в древните времена някои отци са се молели ден и нощ. Не, нямало е християнин, който да не се моли непрестанно. Но аз имам в предвид духовна молитва, т.е. не някой тежко натоварен с това бреме, но човек, който ако желае ще може, докато работи говори с Бога в сърцето си, слага пред Него своите нужди и нуждите на другите, моли за помощ, принася прошения и във всичко това упражнява и усилва своята воля.

Това е, което има в предвид Господ (Лука 18) когато казва: “Непрестанно се молете” отново в Матей 6 Той забранява употребата на много думи и дълги молитви понеже в това Той упреква лицемерите; не понеже дългата молитва с устни е зло, но понеже тя не е истинската молитва, която може да бъде принесена по всяко време и без вътрешната молитва на вяра не е нищо. Понеже ние също така трябва да практикуваме и външна молитва на удачното за това време, особено по време на месата, както изисква тази заповед и когато това е полезно за вътрешната молитва и вяра, без значение дали е в къщи или на полето, в тази или в онази работа; за което сега нямаме достатъчно време да говорим. Понеже това принадлежи към Господната молитва, в която всички молби и изговорени молитви са обобщени с кратки думи.

8. Къде са сега тези, които желаят да знаят и да вършат добри дела? Нека единствено да се помолят и правилно да се упражняват във вярата и те ще намерят, че това е вярно казаното от светите отци, че няма друго дело като молитвата. Мърморенето с уста е лесно, или поне относително лесно, но да следва сърцето думите с искрено посвещение, т.е., с желание и вяра, така че някой искрено да желае това, което казват думите, и да не се съмнява, че ще бъде послушен; това е велико дело в Божиите очи.

Тук злият дух пречи на човека с всичките си сили. О, колко често той пречи на желанието за молитва, не ни допуска да намерим време и място, не, често повдига съмнения, дали сме достойни да искаме нещо от Един толкова велик като Бога, и толкова ни обърква, че човек сам не знае дали наистина се моли или не; дали е възможно молитвите му да бъдат приети и други странни мисли. Понеже злият дух добре знае колко силна е една молитва с истинска вяра, колко го наранява и каква полза принася тя на всички хора. Поради тази причина той не допуска доброволно тя да се случи.

Когато бъде изкушен по този начин човек трябва да бъде истински мъдър и да не се съмнява, че той и неговата молитва са наистина достойни пред един такъв безкрайно Величие; не понеже се осмелява да се разчита на своето достойнство или поради недостойнството си отпада. Той трябва да каже: “Поради достойнството си няма да правя нищо, поради недостойнството си не се осмелявам да направя нищо. Аз се моля и върша единствено понеже Бог поради Своята чиста милост е обещал да ме чува и да бъде благодатен към всички недостойни човеци; и не само е обещал това, но Той също най-строго, под заплаха от Своята вечно недоволство и гняв, ни е заповядал да се молим, да вярваме и да получаваме. Ако не е твърде много за безкрайното Величие толкова тържествено да задължи Своите недостойни червеи да се молят, да Му вярват и да получават от Него, как ще бъде твърде много за мен да взема подобна заповед върху себе си с пълна радост, без значение колко съм достоен или недостоен?” Така ние трябва да гоним подстрекателствата на дявола свързани с Божията заповед. Само така и по никакъв друг начин той ще престане.

9. Но кои са нещата, които ние трябва да донесем пред Всемогъщия Бог в молитва и плач, за да упражним вяра? Отговор: Първо, постоянните грижи и тревоги на всеки, за които Давид казва (Псалм 32): “Ти си мое прибежище; утеха в напаст. Ти си моя утеха Ти ще ме пазиш от всяко зло.” Подобно в Псалм 142: “Извиках към Господа с гласа си; Издигнах към Господа гласа си и представих молбите си; Излях оплакването си пред Него; показах Му бедите си.” В месата един християнин трябва да помни своите недостатъци и крайности, които чувства и да ги излее свободно пред Бога с плач и въздишки, с толкова съжаление колкото може като на свой верен отец, който е готов да му помогне. И ако не знаеш или не разпознаваш нуждите си, или не чувстваш притеснение, тогава трябва да знаеш, че си в най-окаяното възможно положение. Понеже това е най-голямата беда, да откриеш, че си толкова закоравял, коравосърдечен и нечувствителен, че нищо не те тревожи.

Няма по-добро огледало, в което да видиш своята нужда от десетте заповеди, в които ще откриеш какво ти липсва и какво трябва да търсиш. Следователно, ако откриеш в себе си слаба вяра, малка надежда и малка любов към Бога; и че не хвалиш и не почиташ Бога, но обичаш собствената си чест и слава, мислиш много за човешката почит, не слушаш с удоволствие меси и проповеди, ленив си в молитва, в което всеки е слаб, тогава ти трябва да мислиш за тези слабости повече отколкото за телесните си нужди за добрини, чест и живот и да вярваш, че те са по-лоши от смъртта и всяка смъртоносна болест. Тези неща ти трябва честно да представиш пред Бога, да ги оплакваш и да молиш за помощ, и с пълна увереност да очакваш помощ  да вярваш, че си бил чут и че ще получиш помощ и милост.

Тогава отиди към втората плоча със заповеди и виж колко непокорен си бил и все още си към своите баща и майка и към всички с власт; колко си съгрешил към своя ближен в гняв, омраза и зли думи; как си бил изкушаван в невъздържаност, алчност и несправедливост с думи и дела към своя ближен; и без съмнение ще намериш, че си пълен с нужди и окаяност; и че имаш достатъчно причини да се окайваш дори до кръв, ако можеш.

10. Но аз зная, че мнозина са толкова глупави, че да не желаят да направят това освен ако преди това не осъзнаят, че са чисти и вярват, че Бог не чува никой, който е грешник. И това е дело на тези лъжливи проповедници, които учат човека да започне не са вяра и с доверие в Божието благоволение, но със собствените си дела.

Виж, ти, окаяни човече! Ако си счупил крака си или над теб е надвиснала опасност за живота ти, ти викаш към Бога, към този или онзи светия и не чакаш докато кракът ти се изцели или опасността премине. Ти не си толкова глупав, че да мислиш, че Бог не чува никой, чийто крак е счупен или чието тяло е в опасност. Не, ти вярваш, че Бог ще те послуша най-много когато ти имаш най-голяма нужда от това. Защо тогава си толкова глупав тук където има несравнимо по-голяма нужда и вечна вреда и не желаеш да молиш с вяра, надежда, любов, смирение, покорство, въздържание, кротост, мир, праведност, освен ако вече не си освободен от цялото си неверие, съмнение, гордост, непокорство, невъздържаност, гняв, алчност и неправедност? Всъщност колкото повече откриваш, че ти липсват тези неща толкова повече и по-старателно ти трябва да се молиш и да викаш.

Толкова сме слепи ние: със своите телесни болести и болки тичаме към Бога; с душевните си недъзи бягаме от Него и не желаем да се върнем докато не сме добре, точно като че ли има един Бог, Който може да помогне на тялото и Друг, Който може да помогне на душата; или като че ли можем да си помогнем в духовните нужди, макар че на практика те са по-големи от телесните. Подобен план и съвет са от дявола.

Не така, добри човече! Ако желаеш да се изцелиш от греха, не трябва да се отдалечаваш от Бога, а да тичаш към Него и да се молиш с много по-голяма увереност отколкото ако те е налегнала телесна нужда. Бог не е враждебен към грешниците, а единствено към неверниците, т.е. дотолкова доколкото те не разпознават и не скърбят за греховете си, нито търсят помощ срещу това от Бога, а в собствените си самонадеяност желаят първо да очистят себе си и не желаят да се нуждаят от благодатта и няма да позволят Той да бъде Бог, Който дава на всеки и не взема нищо за това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.