Да откажем Божията помощ

ДА ОТКАЖЕМ БОЖИЯТА ПОМОЩ

от Мартин Лутер

„Това е осъждението: светлината дойде в света, но човеците обикнаха тъмнината повече от светлината понеже делата им бяха зли” (Йоан 3:19)

На нас може да ни се струва, че Бог е гневен. Той изглежда несправедлив, груб и неумолим съдия. Но тук Бог казва: „Сега, Аз ще премахна обвиненията срещу вас. Вие няма да имате повече причини да тъжите. Наистина вие сте съгрешили и сте заслужили Божието осъждение. Но вашият грях ще бъде простен. Смъртната присъда ще бъде отменена. Аз няма повече да си спомням грешността на света – греха, в който хората са родени и в който са живели. Всичко е уредено. Няма повече да гледам на твоя грях. Просто вярвай в Моя Син.”

Какво липсва? Защо тази присъда все още виси над нас ако Синът е отнел греховете ни? Присъдата остава понеже хората отхвърлят Христос, Божият Син.

Представете си, че един лекар лекува болен човек, на когото знае, че със сигурност може да помогне. Представете си, че той му обещава да го избави от болката му. Лекарят предписва лекарство за болестта или противоотрова, която да се справи с отровата, която го измъчва. Представете си по-нататък, че болният знае без съмнение, че лекарят е способен да му помогне. Вместо всичко това пациентът казва: „Махай се оттук. Нямам нужда от съвета ти. Ти не си лекар. Ти си измамник. Аз не съм болен. Не съм погълнал никаква отрова. И освен това, тя вероятно няма да ми причини вреда.” Тогава какво би станало ако пациентът се опита да удари или дори да убие лекарят? Не бихте ли казали, че този човек не само е болен, но също е и полудял? Духовната лудост да отказваме помощта, която Божият Син иска да ни окаже е десет пъти по-лоша от тази.