Сладката отрова влияние


СЛАДКАТА ОТРОВА ВЛИЯНИЕ

от Лейн Северсън

200422469-001

Преди няколко години посетих конференцията Е2 посветена на технологиите и иновациите. Както често се случва на подобни конференции и тук имаше много сладки освежителни сокове. Индустриални експерти и водещи доставчици на технологии продаваха видения за това как „възможности подобни на Facebook” могат да преобразят бизнеса от стриктния „заповядвай и побеждавай” авторитарен стил на даване или следване на заповеди към един по-„динамичен, основан на взаимодействие” начин на работа. Те говореха за това как всичко се е променило. Всичко. В тяхното бъдеще хората не само ще са способни да работят от къщи, цялата концепция за работа и икономика ще се промени от доставяне на продукти към „доставяне на ценности.”

Да, наистина говореха за това.

Макар да има много причини да бъда скептичен към тези последни индустриални мечти менъджерите от средно ниво от компниите Fortune 500 и анализаторите на технологиите ги приемаха безрезервно. Буквално.

Някои от нас имат своите съмнения относно модерните думички, но не се чувстват удобно да говорят за това. След няколко сесии всичко става толкова неоспоримо явно, че ако го поставиш под съмнение има опасност да бъдеш подигран.

Сред цялата тази лесна победа посредством Rainbow Kingdom, Рос Мейфийлд, вицепрезидент на Business Development at SlideShare се качи на подиума и разля сока: „Най-добрите умове на нашето поколение се опитват да намерят начин, по който да накарат хората да кликнат на някоя връзка,” каза той. „Това е ужасно.”

Привлекателността на влиянието   

Споделям думите на Рос. Но моята загриженост не е за технологичната индустрия – аз съм по-загрижен за християнските водачи. Докато привлекателността на влиянието винаги е била изкушение за християните аз мисля, че ние сме все по-объркани относно нейната връзка с водачеството.

Пол Пaстор отбелязва това в една своя скорошна статаия „Can You Drink this Cup?“: „Понеже вярваме, че влиянието е това, което ни дава значимост в царството, ние губим от погледа си истината. Ние сме романтично запленени от лъжата, че „младите хора с влияние” са истинските водачи на христовата църква заслужаващи подражание.”

Евангелското християнство е паднало в капана на влиянието много отдавна, когато ревностното желание за спасение на души коварно е станало прагматично измеримо – подобно на кликане на дадена връзка. В повечето случаи когато задаваме въпроси за това колко здрава е една църква ние просто имаме в предвид „расте ли тя?” Технологиите са ни дали възможност да измерим количествено влиянието и на проповедите. Една проповед, която е сваляна многократно е по-добра от тази, която не е, нали?

Влиянието върху сърцата

Наскоро поздравих един мой приятел за чудесно изнесената проповед. Той ми каза: „Добрата проповед променя сърцата. Тя не просто звучи добре.” Наистина е вярно. Но аз мога да гарантирам, че ако проповедта беше зле изнесена този човек ще бъде преместен да говори на слабо посетеното събрание в средата на седмицата или неделя вечер без значение колко сърца са били повлияни, една статистика, която е много трудно да бъде измерена.

Какво да кажем за Рос Мейфийелдовците на християнския свят? Традиционно ги наричаме пророци. Техният призив е да говорят непопулярни истини и да накарат стомасите ни да се чувства сякаш сме препили със сладки сокчета. Освен това ни объркват. Често най-пламенните религиозни гласове търдят, че са пророци. Но пророците не са просто покръстени продаващи се за влияние хора.

Древната църква е казвала, че нейната прорческа роля е да напомня на императора, че той не е Бог.  Възможно е пророците да привличат внимание понеже те постоянно не одобряват нечий стремеж към власт. Но тяхната роля едва ли е сама по себе си стремеж към власт. Самият Исус ни напомня, че пророците са нежелани в своята родина и често са убивани. Пророкуването е труден занаят.

По начина, по който ние измерваме успеха на дадено служение повечето прорци са били неудачници.

Но ние, разбира се, знаем, че те са били успешни.

Какво означава това?

Даване отчет за влиянието

Роуан Уилямс пита в Where God Happens: „Какво ще стане ако… нашият успех (ако все още желаем да използваме тази не особено полезна дума) можеше да бъде измерен единствено в степента, в която тези около нас са открили път към истина и живот и понеже не е особено вероятно да знаем много за това просто гледайки външното може никога да не разберем особено много за своя успех? Ние ще знаем единствено за борбите и слабостите, от които ние се опитваме  да говорим един на друг; отвъд това, кой знае? Можем да сме уверени единствено в Божието непреставащо присъствие с нас за прощение и в Божият непрестанен призив към нас да работим за примирението на другите.

Може да стане така, че чрез борби, слабости и търсене на примирение ние да попаднем в светлината на прожекторите. Еднакво възможно е да бъдем критикувани, за това, че не развиваме дарбите си или че не сме ефективни или, да използвам един паралел с нашата култура на водачество, да не „носим под.” Може да не бъдем поканени на обучения за водачи. Може важни хора да не питат за нашето мнение. Може просто смирено да се опитваме да показваме любов по някакъв незначителен начин на един и същ човек ден след ден и година след година през целия си живот и никога да не получим дори благодаря за своите усилия. Можем дари да паднем в мрачната нощ на душата и да се чудим дали Бог ни е изоставил и дали изобщо правим нещо, което е от значение.”

Ако се върнем към нашата технологична метафора може никой да не кликне на нашата връзка. Никога.

Не защитавам подхода на мократа от сълзи възглавница в служението където единствено нашият неуспех може да бъде свидетелство за истинска вярност. Но какво ще стане ако открием един нов фокус на „отчетност за влиянието” за тези от нас, които са били призовани за служение?

Познавам много пастири, които не погеждат отчетите за финасови дарения на отделните хора понеже знаят, че могат да бъдат склонни да се замислят върху молбите на по-големите дарители или да бъдат осъдителни към тези, които не дават. Няма ли да бъде разумно да си определим подобни дисциплини свързани с изкушението да създаваме влияние?

Някои от нас са толкова привлечени към влиянието, че се нуждаем от помощта на църквата, за да си спомним, че не сме Бог.

Често ми се струва, че най-добрите души на нашето поколение се опитват да открият как да накарат хората да им дадат своето внимание.

Това е ужасно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.