Пристрастни ли са учените поради своя светоглед


ПРИСТРАСТНИ ЛИ СА УЧЕНИТЕ ПОРАДИ СВОЯ СВЕТОГЛЕД

от Дебора и Лорен Хаарсма

origins_promo_text

Какво точно е светогледа? Светогледа често е определян като система от вярвания, която човек използва, за да отговори за големите въпроси за живота. Тези въпроси включват началото на вселената и на човечеството, целта на човешкото съществуване, съществуването на Бога и как човек трябва да се отнася с Бога. В този контекст атеизма не е липса на религия – той е една система от вярвания, която отговаря на тези въпроси различно от системата, която има за свой център Бога.

Ние много пъти сме виждали, че учени с много различни светогледи могат спокойно да работят заедно на едно професионално ниво. Те си сътрудничат в експериментите, споделят теории, изслушват се един друг и достигат до съгласие относно научните резултати. Как е възможно учени, които имат толкова фундаментално различни светогледи толкова често да достигат до еднакви научни заключения?

Някои хора смятат, че науката, по самата си природа, е независима от светогледа. Добрите чуени, казват те, просто са обективни; когато влязат в лабораторията те оставят настрана всички предубеждения и вярвания. Но историята на науката е показала, че светогледите често влияят на изборите на учените. Освен това идеята, че съществува такова нещо като обективна истина е, само по себе си, една светогледна вяра.

Светогледни вярвания необходими за науката

Всички учени, независимо от техния конкретен светоглед, се придържат към определени философски вярвания фундаментални за правенето на наука. Някои от тях са споменати в лявата колона на таблицата по-долу. Тези фундаменатални вярвания не могат да бъдат доказани от самата наука. Фактът, че науката всъщност работи практически подкрепя тези вярвания, но самите вярвания не идват от науката, а вероятно от културата, или религията, или просто от личният избор на учените. Днес тези вярвания може да са очевидни, но през по-голямата част от човешката история хората не са се придържали към всички тях. Анимистите, които вярват, че боговете населяват много аспекти на физическия свят, биха имали много различни виждания за причината и следствието и регулярността в природата. Платон и Аристотел развиват логични и красиви теории за действието на естествения свят, но отговарят на някои въпроси много погрешно понеже не са отделили достатъчно внимение на експерименталните тестове. Дори днес хората, които вярват в астрологията или в движението нова епоха няма да са съгласни с някои от вярванията в лявата колона.

Съществуват християнски богословски вярвания проилизащи от библейското учение за Бога и света. Споменали сме няколко в дясната колона на табицата. Отбележете как всяко християнско вярване  отдясно естествено води до светогледно вярване отляво. За един християнин библейското учение за Бога и за естествения свят предлага силна подкрепа и мотивация за правенето на наука и основа за разбирането защо науката е толкова успешна. Християните, които правят наука не действат сякаш Бог не съществува. Те действат в съгласие със своята вяра, че Бог съществува – не един капризен Бог, но Богът на библията, Който е създал един подреден свят и Който все още го управлява по подреден начин.

Това също така ни помага да разберем защо християните, които са професионални учени обикновено достигат до същите научни заключения както учените поддържащи различни светогледи. Макар учените с други светогледи да не споделят с християните вярванията за Бога и за значението на човешкия живот изброени в дясната колона на таблицата, те споделят вярванията в лявата. Споделянето на този общ набор от вярвания с християните означава, че те могат да работят заедно като професионални учени и да достигнат до консенсус. Това не би изненадало Жан Калвин, богослов и реформатор от 16 век, който пише: „Цялата истина е от Бога и следователно ако злите човеци казват нещо, което е вярно или правилно ние не трябва да го отхвърляме понеже то идва от Бога” (Коментар върху Тит 1:12).

Светогледни вярвания необходими за науката

Христиняски вярваия

Хората са способни да изучават природата и да разбират, поне отчасти, как тя функционира.

Хората са носители на Божия образ в този свят (Битие 1:27). Благодарение на способностите, които Бог им е дал те могат да разбират, поне отчасти, как работи света.

Събитията в естествения свят работят чрез естествени причина и следствие. Например едно дърво пада понеже вятърът е упражнил сила върху него, не понеже само е пожелало да падне, не понеже горският бог го е накарал да падне и не понеже му е било предначертано да падне.

Няма духове на природата, няма капризни богове, няма съдба. Има само един Бог (Втор. 6:4), Който е създал и управлява света (Бит.1) по верен, последователен начин (Пс. 119:89-90).

Естествените феномени са повторяеми; те са регулярни през времето и пространството. Учените ще получат същият експериментален резултат във всяка лаборатория по земята и без значение дали го извършват днес или преди седмица. Тази последователност позволява на феномена да бъде изучаван чрез използването на логика и математика.

Бог е установил природните закони (Ер. 33;19-26) и верен завет (Бит. 8:22) с физическата вселена. Ние не трябва да се изненадваме ако открием, че природата обичайно оперира по регулярни, повторяеми, универсални модели.

Наблюденията и експериментите са необходими за изграждане и изпитване на научни модели, които правилно описват естествените феномени. Логиката и дедукцията сами по себе си не са достатъчни за изграждане на правилно разбиране на естествения свят.

Бог е бил свободен да създаде света по много начини. Хората са ограничени и грешни. Ние не сме способни напълно да разберем Божиите пътища (Йов 38). Така нашите научни модели основани на логиката и дедукцията трябва също така да бъдат внимателно проверени и изпитани сравнявайки ги с това, което Бог действително е направил.

Науката е смислено използване на човешкото време и ресурси.

Иучаването на природата е достойно занимание понеже по този начин изучаваме делото на Божията ръка (Пс. 19:1). Бог ни е призовал да изучаваме Неговото творение (Бит. 2:19-20; Пр. 25:2) и да бъдем негови настойници (Бит. 1:28-29; Пс. 8:5-8)

Светогледите и науката си влияят едни на други

Светогледите и науката могат да си взаимодействат и по не толкова здравословни начини. Едно недобро взаимодействие се случва когато някой отхвърля едно научно заключение без внимателно да изследва данните единствено понеже това заключение изглежда противоречи на неговия светоглед. Алтернативно, някой може да вярва в даден модел не понеже научните данни действително го подкрепят, а понеже съответства на неговите светогледни вярвания. Например има практици, които страстно вярват, че някои видове алтернативна медицина са ефективни независимо от научните доказателства за обратното. Те желаят терапиите да работят поради техните светогледни вярвания и в някои случаи дори твърдят, че терапиите им са научни докато научните данни са срещу тях.

Тук могат да помогнат себекоригиращите меганизми на научният процес: учените с различни светогледи се предизвикват един друг, принуждавайки всяка страна да предложи по-силна научна защита на своя модел и вдъхновявайки се един друг към творческо мислене. Те изобретяват нови технологии и нови експериметни, за да подкрепят или да оборят съревноваващи се модели докато достигнат до нов консенсус. Съревноваващите се модели и оригиналните агументи може да са започнали, поне отчасти, поради светогледни вярвания, но в края на краищата експериментите и наблюденията принуждават научната общност да достигне до консенсус споделян от учени придържащи се към множество различни светогледи.

Днес някои християни обвиняват научната общност, че има атеистични пристрастия към въпроса за произхода без преди това внимателно да са изследвали доказателствата, които са довели научната общност до това заключение. Това е неоправдано обвинение поради няколко причини:

– Първо, много учени не са атеисти. Когато научната общност действително достигне до консенсус тя представлява професионалното мнение на хора с множество различни религиозни виждания, включително и много християни.

– Второ, спомнете си идеята, че цялата истина е Божия истина. Без значение от светогледните вярвания на хората, които откриват научната истина ако тя е едно действително познание то е дар от Бога.

– Трето, не трябва да бързаме да отхвърляме един научен резултат понеже се разминава с това, което вече вярваме. Един очевиден конфликт със сигурност трябва да ни накара да търсим солидно обяснение на научните доказателства. Но едно прибързано отхвърляне не показва достатъчно уважение към Божието откровение в природата тъй като отрича, че нови истини могат да бъдат научени от него.

Друго нездравословно взаимодействи се случва когато науката е наислвана да защитава един определен светоглед. Например атеистите – както учени така и обикновени хора – имат дълга история шумно да твърдят, че научните резултати са доказали, че атеизма е верен. Когато атеистите писмено или устно правят подобни твърдения те рядко правят разграничението къде свършва науката и започва техният светоглед. Те имат склонност напълно да смесват научните резултати със своите светогледи, така че за човек, който не е учен не е лесно да направи разликата. Този вид писане и говорене са накарали цялата научна общност да има репутация на атеисти докато всъщност само малка част от учените смесват атеизма и науката по този начин.

Дебора Хаарсма е президент на The BioLogos Foundation. Преди това тя е била професор и ръководител на катедрата по физика и Астрономия в Колежа Калвин, Гранд Рапидс. Тя заедно със своя съпруг Лорен Хаарсма е автор на книгата Origins: Christian Perspectives on Creation, Evolution, and Intelligent Design (2011, 2007) дискутираща съгласията и несъгласията на християните относно историята на живота и вселената.

Лорен Хаарсма е доктор по физика от Харвардския университет със следдокторска специализация в областта на неврологията и вмомента е асоцииран професор по физика в Колежа Калвин. Неговите научни интереси са в областта на електрофизиологията на клетките и кломпютърно моделиране на себеорганизираща се комплексност.    

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.