Вяра и знамения


ВЯРА И ЗНАМЕНИЯ

(Някои наблюдения върху ев. Йоан)

от Д. Е. Лед

images

Синоптичните евангелия понякога говорят за чудесата на Исус като за “дела” (Мт. 11:2; Лк. 244:19) и те използват думата semeion за чудеса (Мт. 12:38-39; 16:1-4; Лк. 23:8). Все пак чудесата имат различна роля в синоптичните евангелия отколкото в Йоан. В синоптичните евангелия dynameis са дела свързани с изява на сила, проява на Божието управление в историята. Чудесата на Исус не са външни доказателства за Неговите твърдения, а по-фундаментални действия, чрез които Той установява Божието управление и събаря властта на сатана. В Йоан чудесата са могъщи дела, които показват истинността на личността и делото на Исус и демонстрират вършещото чудеса присъствие на Бога в Неговите думи и дела. В синоптичните евангелия изгонването на демони е най-очевидното доказателство за присъствието на Божието царствено управление (Мт. 12:28). В Йоан няма ексзорисизъм и Йоан не свързва чудесата с премахване властта на сатана дори когато този мотив присъства (Йоан 12:31).

“Делата” на Исус са Неговите действия, най-вече чудодейните действия (5:20; 9:3). Макар думата erga да не се използва ясно по отношение на нечудодейните дела вероятно е те също да са включени в идеята понеже erga се използва за добрите и лошите дела на евреите, за да се покаже, че те са деца или на Авраам или на дявола (8:39,41). В един такъв пасаж erga посочва основните характеристики на нечий живот изразени посредством неговото поведение. По този начин делата на Исус отразяват факта, че Отец е в тях (10:32). На практика те са дела на Самият Бог (10:37-38) защото Бог присъства и действа в Исус (14:10). Тези дела свидетелствуват за факта, че Исус е изпратеният от Бога (5:36; 10:25). Такива дела трябва да водят тези, които са техни свидетели към вяра в Исус (10:38; 14:11). Че erga  са свързани с цялата дейност на Исус, а не се просто чудесата Му е ясно от факта, че ед. ч. ergon може да бъде използвано за целия живот и мисия на Исус. Неговата истинска храна е да върши волята на Бога (4:34). В края на краищата Той съзнава, че е извършил тази задача (17:4).

Някои от делата на Исус са конкретни знамения (semeia) и ясно се отнасят към Неговите чудеса. Едно “знамение” е могъщо дело извършено от Исус, което представя събитие на откровение и изкупление случващо се в Него. Йоан записва много по-малко чудеса от синоптиците – седем: промяната на водата във вино (2:1-11), изцелението на сина на царският чиновник (4:46-54), изцелението при къпалнята във Витсаида (6:16-21), умножаването на хлябовете (6:4-13); ходенето по водата (6:16-210, изцелението на слепеца (9:1-7) и възкресението на Лазар (11:1-14). Повечето от тях са обозначени с думата semeion (2:11; 4:54; 6:2, 14, 26; 9:16; 11:47; 12:18). Че това е подбран списък от множество чудеса е ясно от факта, че Исус е извършил много други знамения (20:30; 2:23; 11;47; 12:37). Богословското значение на тези знамения е дадено от самият Йоан: “Тези (знамения) са написани, за да можете да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син” (20:31). Така знаменията свидетелствуват за присъствието и силата на Бога в личността на Исус (3:2). Не може да има съмнение, че евангелистът вярва, че знаменията наистина са се случили в историята; но те не са цел сами по себе си. Тяхното значение е в откриването на изкупителните действия на Бога в Исус, които те представят. Превръщането на водата във вино в Кана символизира стерилността на юдаизма (празните делви за очищение) и новото вино на месианската епоха (Марк 2:22; Йоил 2:24; Амос 9:13; Зах. 10:7). Нахранването на 5000 души представя месианското тържество, за което Старият Завет говори често и което има паралели в синоптичните евангелия. Йоан вижда действителното умножаване на хлябовете като символ на хляба на живота, който единствен може да задоволи най-дълбокия човешки глад. Възкресението на Лазар илюстрира факта, че вечният живот, който е в Исус е, на практика животът на еахатологичното възкресение реализиран на едно духовно ниво в историята (1;25). Тези чудеса като цяло са били чудеса очаквани от евреите с настъпването на месианската епоха. Това е аналогично на отговорът на Исус в синоптичните евангелия на въпроса на учениците на Йоан. Според Неговите думи пророчествата за месианското царство се изпълняват (Мт. 11:2 и сл.).

Въпросът за връзката на знаменията с вярата не е лесен понеже данните изглежда сочат в две различни посоки. Понякога знаците имат за цел да водят към вяра в Исус (2:23; 6:14; 7:31; 10:42). От друга страна има хора, които виждат чудеса и не вярват (6:27; 11;47; 12:37). Освен това в някои случаи Исус смъмря евреите понеже не желаят да повярват освен ако не видят чудо (4:48; 6:30). Отговорът трябва да бъде търсен в едно напрежение между знаменията и вярата. Изисква се вяра, за да разпознае действителната същност на знаменията и тяхното свидетелство за Исус; за тези, които нямат вяра знаменията са просто безсмислени случки. За тези, които отговарят знаменията са средство за утвърждаване и задълбочаване на вярата. Ясно е, че знаменията на Исус нямат за цел да принудят някого да вярва. От друга страна делата на Исус са достатъчно свидетелство за тези, които са способни да виждат какво се случва в Неговата мисия. Делата на Исус ще служат като едно средство за осъждение и убеждаване на хората в тяхната греховност. “Ако не бях извършил сред вас дела, които никой друг не е вършил грях не бихте имали; но сега видяхте и намразихте Мен и Отец Ми” (15:24). Това води до заключението, че Йоан не използва този идиом за вяра по един последователен начин, но признава различни нива на вяра. Докато знаменията не водят до никаква вяра в някои хора в други те предизвикват една изкуствена вяра, която разпознава, че Исус е човек изпратен от Бога, но не достига до пълно покорство и пълна вяра. Знаменията, които Исус извършва на Пасха в Ерусалим карат мнозина да “повярват в Неговото име” (2:23), но “Исус не им се доверяваше понеже познаваше всички човеци.. и знаеше какво има вътре в човека” (2:24-25). Никодим разпознава Исус като човек изпратен от Бога поради знаменията, които Той върши (3:2); но това не е достатъчно. Никодим има нужда да се роди отгоре. След изцелението на болния мнозина “последваха” Исус поради Неговите знамения (6:2). След умножаването на хлябовете мнозина изповядват, че Той е порокът който трябва да дойде на света (6:4). Все пак докато подобно твърдение признава определена вяра тя е недостатъчна; защото след като Исус обяснява, че реалността, която стои зад хлябовете не сочи към един победоносен цар (6:15), а към преломено човешко тяло (6:51) “мнозина от учениците Му Го оставиха и не ходеха вече с Него” (6:66). Изглежда евангелието показва, че едно определено приемане на знаменията не е истинска вяра. Не е достатъчно да бъдеш впечатлен от чудесата като извършени от Божията сила; те трябва да бъдат видени като едно откровение за това, Кой е Исус и за единството Му с Отца. Това е подкрепено от факта, че запазва Своите най-топли думи за тези, които вярват без да са видели знамения (20:29). Подобна вяра без знамения ще бъде един отговор на думите (17:20) и писанията (20:31) на учениците. Вярата винаги е човешкият отговор на свидетелство, без значение дали това е свидетелство на Йоан Кръстител (1:7,15,34), на думите на Исус (3:11; 8:14, 18), на делата Му (5:36; 10:25), на Писанията (5:39), на другите хора (4:39), на Светия Дух (15:26) или на учениците (15:27; 19:35).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.