На теб говоря


НА ТЕБ ГОВОРЯ

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

12.05.2013

(Аудио ТУК)

images

В навечерието на втората световна война когато Хитлер вече е взел властта в Германия той иска пълна подкрепа от църквата. Освен другите неща това означава християните да се съгласят с неговата политика спрямо евреите и да не ги приемат за членове в своите църкви. Голяма част се съгласяват. Между малкото, които отказват са двама големи германски богослови, Дитрих Бонхофер и Карл Барт. Единият е депортиран от страната, а вторият е обесен по лична заповед на Хитлер. В едно такова време Бонхофер пише следното:

Евтината благодат е смъртният враг на нашата църква. До този ден ние се борим за скъпа благодат. Евтина благодат означава благодат продавана на пазара като залежла стока от амбулантни търговци. Тайнствата, прощението на греховете, и утешението на религията се предлагат на занижени цени. Евтина благодат означава благодат като доктрина, принцип, система. В такава църква света намира евтино прощение за своите грехове; не се изисква никакво разкаяние, още по-малко някакво реално желание да бъдем избавени от греха. Евтината благодат, следователно, води до отричане на живото Божие слово на практика, отричане на въплащението на Божието слово. Евтината благодат означава оправдание на греха без оправдание на грешника.…. Евтината благодат е проповеяване прощение на греховете без изискване за покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед, прощение без лична изповед. Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръста, благодат без Исус Христос, жив и въплътен[1].

Днес всеки е чувал за Христос – името Му се радва на уважение каквото вероятно никой друг не притежава. Всички Го признават за велик учител. Хората също така нямат нищо против да се наричат Негови ученици – или християни както казваме накратко. В света има близо 2,5 милиарда, които се наричат с това име. Нашата страна също се определя като християнска.

Но това уважение, това желание на хората да бъдат християни и тези големи числа повдигат и някои въпроси: Защо в една християнска страна има толкова беззаконие, престъпност и експлоатация? Как може хора, които твърдят, че са ученици на Христос да са такива егоисти? Нали това по никакъв начин не се вписва в представата за техния учител? Големият индийски реформатор Ганди казва: “Щях да стана християнин ако не бяха християните.”

Очевидно има нещо сериозно сбъркано в представата за това кой е  Христос и какво означава да бъдеш Негов ученик.

Ние говорихме за това през последните два месеца. Сега в края на този възкресенски сезон аз искам съвсем накратко да обобщя някои неща, за да съм сигурен, че сме разбрали. Иска ми се да кажа много повече, но времето няма да ми стигне затова ще спомена 5 неща.

1. Кой може да бъде ученик на Христос? – Отговорът е: Всеки, стига да пожелае. Христос не поставя никакви ограничения. Няма значение дали си стар или млад, красив или грозен, здрав или болен, умен или глупав, бял или черен – ти си поканен. Исус няма да върне и да изгони никой. Единственото условие е да вярваш в Него.

Но ако решиш да направиш това трябва също да разбереш, че това не е нещо дребно или нещо, към което можеш да се отнесеш лековато. Това не е традиция или културно наследство. Ти не ставаш християнин просто защото си българин. Ученикът на Христос заявява, че желае да следва живия Бог, не някаква философия или каприз, който утре може да захвърли защото му е омръзнал. Човекът, който казва, че иска да е християнин взема върху себе си Божието име и по този начин представлява Бог – и пред Самия Бог ще носи отговорност.

Да бъдеш ученик на Христос означава, че желаеш да съобразиш живота си с волята на живия, възкръснал Христос.

Бог не насилва никого да бъде християнин, нито ще върне някой, който желае да бъде. Но Той няма да приеме и едно християнство само на думи.

Така че всеки е поканен, но тази покана съдържа в себе си изискване за сериозно отношение.

Големият английски журналист Малкълм Мъгъридж описва своите съмнения така: “Трудно е да се опише копнежът да принадлежиш към църквата; благородната завист към ония, които камбаната призовава към молитва. Колко пъти съм ги наблюдавал – онези невероятни жени в черно, със сбръчкани лица, стискащи томчетата си с песнопения; децата, облечени с най-хубавите си дрехи, мълчаливите бащи и суетящите се майки…отиващи към църквата в неделните утрини. Каква радост би било да съм един от тях! Да коленича с тях, да пристъпя с тях към олтара и там, редом с тях, да поема късче от тялото Христово…От всички цели, които събират хората – въодушевление, користолюбив, любопитство, разврат, омраза – само този, почитането на Бог, ги сплотява в едно голямо, любящо семейство; то изглажда конфликтите и заличава разделението на класи и раси , на богатство и талант, когато коленичат пред Бога в небесата и Неговият въплътен Син; така заедно изповядват греховете си, подновяват надеждите си, намират силата да изживеят още един ден на смъртни пред славното обещание на вечността, за безсмъртния им небесен дом.

Защо не го правя ли? Защото за мен….е измамно и недопустимо да си купуваме вяра – най-малкото вяра с фалшиви копнежи. Съзнавам отлично, че колкото и да го желая камбаната не бие за мен. Няма място за мен пред олтара, където да коленича и да приема светото причастие….Възможно е земният ми път да свърши преди да почувствам този импулс. Едно обаче е абсолютно вярно: ако някога разбера, че обичам Бога достатъчно, за да заслужа благословията на причастието, ще приема милостта му още същия ден, без да се колебая, под формата, която той пожелае[2].”  

Това означава да приемаш Христос насериозно дори когато не вярваш в Него. Колко повече трябва това да се отнася за нас, които казваме, че вярваме?

2. Да бъдеш ученик на Христос няма нищо общо с това да бъдеш както казваме „голяма работа.” Напротив, ученикът отива при Христос защото разбира, че не му достигат много неща и че има нужда да се учи.

Евангелието от Марк, което разглеждахме ни показва това много ясно. Учениците на Христос често се държат като малки деца. Те не разбират както казва Исус и тогава отиват при Него и Го питат – обясни ни какво означава това? Не разбрахме тази притча. Научи ни как да се молим? Придай ни вяра. И Той им обяснява. Това означава да се учиш. Един от изразите, който Марк постоянно повтаря е „те не разбраха.”

Те също така постоянно правеха грешки – постъпваха неправилно, пречупваха се по време на трудности, Петър 3 пъти се отрече от Христос.

Ние трябва да знаем, че това е част от християнството. Не е страшно за едно мало дете да прави правописни грешки. Лошо е ако никога не научи правописа. Не е страшно за един ученик на Христос да пада в грях – страшно е ако след това не стане и не продължи да се бори с него. Не е страшно да изпитваме съмнения – всички християни преминават през тях (дали Бог ме обича, ще ми прости ли това, което направих, дали го е грижа за мен, защо не ми помага, не мога да се моля, чувствам се много зле духовно). От време на време хора идват при мен и ми споделят подобни неща. Когато преминавате през нещо такова не си мислете, че се случва само с вас, а всички останали са духовни великани. Не е така. Това е една нормална част от живота на ученичество.

И през долината на мрачната сянака ако ходя няма да се уплаша от зло защото Ти си с мене.

Твоят жезъл и Твоята тояга те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми.”

Повечето от нас знаят наизуст Псалм 23, но истината е, че няма как да научиш това ако не преминеш някой път през това място и не излезеш от другата му страна с по-силна вяра. Виж след това колко по-сигурно ще вървиш ако отново попаднеш там. Но няма друг начин да се научиш освен по пътя на съмненията, страховете и несигурността – пътят през долината на мрачната сянка.

Все пак аз знам един сигурен начин християни да не учат нищо. Това става когато християните си повярват, че са нещо повече от другите хора, когато решат, че те са духовни, а невярващите са светски и могат да гледат на тях отвисоко или че имат отговори на всички въпроси.

Всъщност съвсем не е така – християните са едни съвсем обикновени хора, които просто са отговорили на Божията любов. Това не ни прави по-добри, по-прави или по-знаещи.

Отново евангелистите ни показват това много ясно.

Учениците бяха решили, че са много важни и когато не ги приеха в едно самарийско село се обърнаха към Исус: „Искаш ли да заповядаме огън да падне от небето над това село?” Отговорът беше: “Не знаете на какъв дух сте.”

След като няколко пъти по пътя към Ерусалим те се карат кой от тях е по-голям на тайната вечеря Исус Сам препасва престиката и им измива краката.

Когато мислят, че са много силни и заявяват: “Даже всички да се отрекат от Тебе аз няма да се отрека” Христос отговаря: “Преди да изпее петелът 2 пъти ти 3 пъти ще се отречеш от Мене.”

Убедени, че всичко трябва да става така както те мислят, че е правилно те се обръщат към Исус: “Видяхме един човек да изгонва духове в Твое име и му забранихме.” Защо? “Защото не следваше нас” Отговорът? “Не му забранявайте, Който не е срещу нас е откъм нас” (нищо, че може да е по-различен и да не следва нас).

Когато решават, че нямат време да се заминават с маловажни неща и пъдят майките дошли при Исус за благословение на децата си се оказва, че Исус вижда нещата по съвсем различен начин: “Оставете децата да дойдат при Мене защото на такива е Божието царство.”

Едно от най-страшните неща, които може да се случи на ученикът на Христос е да реши, че е напреднал много и че е научил достатъчно –  защото тогава той престава да бъде ученик.

И това, ни води към:

 3. Ученикът се учи. Това означава, че човек започва оттам откъдето се намира, но след това с течение на времето се развива, променя се и напредва. Това може да изглежда съвсем очевидно, но за съжаление практиката показва, че не е.

Аз идвам от невярващо семейство и много ясно си спомням едно от първите си посещения на църква. Това беше събиране на младежи аз бях там от любопитство – все още до голяма степен невярващ. Изучаването беше върху пасаж от посланието на Яков. Подадоха ми библия, за да мога да следя текста. Смътно си спомнях, че някъде бях чувал нещо за Яков. Набързо прегледах целия Стар Завет, но послание на Яков не намерих. Един от хората до мен забеляза затруднението ми, взе библията от ръцете ми, отвори Новия Завет на Яков и ми я върна. Почувствах се изключиателно неловко и си обещах, че няма да позволя да изпадна втори път в подобно положение.

След около 10 години този път аз водех изучаване върху същото послание. Преди да започнем имах малко време да поговоря с присъстващите. Един от тях, когото виждах за пръв път ентусиазирано ми обясняваше как е от 20 години във вярата. Когато обаче дойде ред да започнем урока забелязах как притеснено прелиства съдържанието на библията си, за да намери текста….

Има хора, които обичат да се наричат ученици на Христос и християни, които дори редовно идват на църква, но които просто не се учат.

Наистина понякога да се учиш не е нито лесно нито приятно. Това означава да полагаш усилия, да се трудиш и често да излизаш от комфортната си зона. Но просто няма друг начин да бъдеш ученик на Христос. Разбира се, Бог не ни причинява това понеже обича да ни вижда в затруднение. Съществуват две важни причини, поради които Христос желае ние да се променяме.

(а) В нашият свят съществува нещо, което християните наричат грях. Грехът не е нещо извън нас, с което се срещаме когато виждаме да се случват лоши неща. Грехът е не по-малко в нас самите. Можем да го видим в егозима, експлоатацията, омразата, разрушените взаимоотношения, алчността и безразличието към ближния – неща, които съсипват нашето общество, но които на практика произлизат не отвън, а отвътре нас. Ние толкова често срещаме тези неща и сме толкова свикнали с тях, че си казваме: “Такъв е живота” и “Хората са такива.” Но ние не сме създадени да бъдем такива. Ние сме станали това, което не трябва да бъдем. И Бог виждайки падението на Своето творение влиза в нашия свят, за да ни вдигне отново, да ни направи такива каквито сме създадени и трябва да бъдем, но каквито не можем да бъдем оставени на самите себе си. Св. Атанасий чудесно обобщава това като казва: „Той стана като нас, за да ни направи като Себе Си.”

Точно това означава да бъдеш ученик на Христос – да се учиш как да живееш от съвършения човек, Който в същото време е Богът-Творец.

Ученичеството е за наша добро – то е милост и дар. Ученичеството не е куп заповеди, които Бог капризно ни налага, то е нещо, от което ние отчаяно се нуждаем. И всеки път когато виждаме колко трудно ни е да се научим да живеем така както Бог ни учи ние трябва да си даваме сметка колко се нуждаем от това.

Нека никой да не ме разбира погрешно – ученичеството не е себеусъвършенстване – от началото до края това е Божие дело. Бог става човек, понася греховете ни на кръста и умира заради нас. След това Той изпраща в нас Св. Дух, Който ни дава сила и ни учи как да живеем и без Който не можем да направим нищо. Всичко това е благодат, но благодатта никога не действа срещу нашата воля.

Затова толкова често ние можем да срещнем в библията изрази като „Да се противя на Божията благодат” или „Да оскърбим Светия Дих.” Това е съзнателният отказ от ученичество, който ни поставя не само срещу Бога, но и срещу собственото ни добро.

Карл Барт, вероятно най-великият богослов на 20 век, описва това по следния начин:

Какво е „добро” в християнския смисъл на думата? Добро в християнски смисъл е това поведение и действие на човека, което съответства на поведението и действието на Бога в тази история. Следователно добро е това човешко действие, в което човек приема – и не само приема, но и утвърждава – че Бог е смирил Себе Си заради него, за да може той да живее и да се радва. Добро, в християнски смисъл, е това човешко действие, в което човекът признава, че стои в една нужда от тази Божествена милост; и че той не само се нуждае от, но също така има и дял в тази милост. Да го кажа накратко: добро е това действие на човека, в което човекът е благодарен за Божията благодат. Нищо друго? Не, нищо друго. Понеже всичко останало, което може да бъде наречено добро, вяра, любов, надежда, всяка добродетел и задължение, се съдържа в това: човек да бъде благодарен за Божията благодат. Вие знаете думите в евангелието: „Бъдете съвършени както е съвършен и Вашият небесен Отец” (Матей 5:48). Божието съвършенство в тази история е съвършенството на Божията благодат. Следователно добро е това човешко поведение и действие, което съответства на Божията благодат.

Какво тогава е злото, в християнския смисъл на думата? Зло е това поведение и действие на човека, с което той се противопоставя на съдържанието и действието на Божията история, в което той пренебрегва или прикрива страданията и радостта на Исус Христос. Зло е това човешко действие, в което човекът, явно или прикрито, поради страх или гордост, е неблагодарен. Това е злото. Нищо друго? Не, нищо друго понеже всичко останало, което е зло от Адам до наши дни, от големите ужаси на световната история до малките лъжи и липсата на приятелство, с които ние взаимно тровим живота си, произлизат от човешката омраза към Божията благодат[3].”

(б) Има и една втора причина, поради която Бог желае ние да се променяме. Това е начинът, който Той е избрал за изкупването на света. Чрез нас Той призовава останалите хора, които все още не Го познават. Това е смисълът на християнското присъствие и свидетелтво в света, на изявата на Божията красота, истинска човечност, на новото творение, което Бог ще донесе. Затова Христос казва, че сме сол и светлина – не за самите себе си, а за другите, за света. “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единствен син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Учениците на Христос са въплъщение на тази Божия любов. Учениците са призовани да станат за света това, което Христос е станал за тях. Но това не може никога да стане само с едно номинално християнство и с ученичество само на думи. Единственият начин да се постигне и да бъде видяно е чрез променени животи.

4. Ученикът на Христос знае кои са неговите приоритети. Предполагам, че и повечето от вас са наясно които са те – Исус ги подчерта толкова дебело, че няма как да ги подминем: „Да възлюбиш Бога с цялото си сърце и ближния като себе си.

Тук има няколко неща, които много често са разбиранни погрешно.

Какво означава да възлюбиш Бога? Много е лесно да си предсатвим някакво неясно чувство на преклонение или респект към една невидима сила и да решим, че обичаме Бога. Но Христос не ни оставя тази възможност. Отворете с мен на

Матей 25:35-40 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.  Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?  А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

Апостол Йоан е не по-малко конкретен.

1 Йоан 4:20 „Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.

Значи обичта към Бога се проявява чрез любовта към хората. Но отново, какво означава да обичаме ближния? Някои отново може да си предсатви някакво сантиментално положително чувство на добро разположение към човечеството като цяло. Не за това говорят Христос и Йоан. Когато те говорят за любов те имат в предвид неща, които са много конкретни и реални. Апостол Павел ни е дал може би най-красивото описание на любовта. Но освен красиво то също така е и много конкретно – в него няма никава абстракция. Чуйте го

1 Коринтяни 13:4-7 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Всичко, което казва Павел не е свързано с някакво абстрактно чувство, а с неща много конкретни, за които е ясно как могат да бъдат приложени на практика във взаимоотношенията.

Накрая Христос не казва „да възлюбиш далечния си”, а „да възлюбиш ближния.” Лесно е да обичаш някой, който не ти е пред очите – той няма възможност да те ядоса и да ти ходи по нервите. Много по-трудно е да претърпяваш на този, с който се срещаш всеки ден. Христос иска от нас второто.

5. Последно –  ученикът има чувство за призив и задача – и го следва, макар и препъвайки се.

Аз вече казах – учениците са новите хора, чрез които Бог е избрал да разкива Себе Си на невярващи свят и да го привлече към Себе Си. Учениците са средството, чрез което Божият нов ред и нов свят могат да се видят в действие. Те показват неговата етика и приоритети като живеят един живот коренно различен от живота на света около тях.

Бог работи различно с всеки един човек. Някои християни имат особен призив. Следващите поколения наричат такива хора герои на вярата или светии.

Можем да видим този призив в св. Атанасий, великият борец среу арианството. Останал почти сам, няколко пъти лишаван от епископска катедра и изпращан в изгнание той отказал д анаправи компромис със своята вяра. Накрая един от императорите-ариани се обърнал към него: „Упорити стари чоивече. Не виждаш ли че целия свят е срещу теб.”: „Толкова по-зле за света,” отговорил Атанасий.

Можем да видим такъв призив в Мартин Лутер застанал пред събота във Вормс и попитан дали ще се отрече от своите виждания:

Понеже Ваши височества желаят прост отговор аз ще отговоря просто. Докато не бъда убеден чрез Писанието и чрез здравия разум аз не признавам авторитета на папи и събори защото те често си противоречат един на друг и моята съвест се покорява на Божието слово. Аз не мога и аз няма да се отрека от нищо, защото да върви човек против съвестта си не е нито правилно нито безопасно. Боже помогни ми. Амин

Можем да го видим в Джон Уесли, който станал инструмент за обръщането на голяма част от английския народ към Бога. Попитан от един англикански епископ: „Кой ти позволи да проповядваш в моята енория?” той отговорил: „Съжалявам, но целият свят е моя енория.”

Можем да видим този призив в Майка Тереза отказала се от удобствата на преподаването в “Лорето” и отишла без пари и подкрепа на улиците на Калкута. Едно от първите неща, които направила било да вземе един умиращ човек от улицата, нахапан от плъхове и мравки, както самата тя разказва, и да го заведе в болницата. Когато там отказали да го приемат тя отишла при градските чиновници и поискала място където може да се грижи за подобни хора. Отстъпили й един храм на богинята Кали (индийската богиня на смъртта). Оттогава оттам са преминали над 23 000 души, повече от половината от които са починали.

Когато преди години снимат филм за нейната работа един от ръководителите на проекта разказва следното:

Част от работата на сестрите е да събират умиращите от улиците на Калкута и да ги закарват в една сграда предоставена специално за тази цел където – да се изразим така – те издъхват пред погледа на любящо лице. Някои умират; други оцеляват и получават добри грижи. Този дом на умиращите е бледо осветен от прозорчета, разположени високо в стените и нашият оператор категорично заяви, че е невъзможно да се снима там. Носехме само един малък прожектор и нямаше как с него да осигурим адекватно осветление. Решихме все пак той да пробва, но като един вид застраховка заснехме и няколко кадъра от двора, където обитателите на приюта се припичаха на слънце. Когато гледахме заснетия материал обаче, кадрите от вътрешността на сградата бяха озарени с красива, мека светлина, а онези от двора изглеждаха мрачни и размазани.

Как да обясня това. Операторът ни е убеден, че това е технически невъзможно. За да го докаже, при следващата си снимачна командировка (в близкия изток) засне кадри при подобни условия и при същата лоша светлина. Резултатът беше съвсем различен. Той не може да обясни, но просто свива рамене и приема, че се е случило. Аз от своя страна съм убеден, че непостижимото с технически средства осветление всъщност е Божието сияние….Домът на умиращите на майка Тереза е изпълнен с любов и това се усеща още щом влезеш. Тази любов е сияйна като ореолите, които иконописците виждат и рисуват около главите на светците. Затова изобщо не се изненадвам, че това сияние се е записало на кинолентата. Едно нещо, в което се убеждават всички гледали филма е невероятната красота на светлината в дома на умиращите. Това е съвършено логично от всяка гледна точка. Сигурно си представяте умиращите бездомници като отблъскващи отрепки, вонящи, издаващи жални стонове. Всъщност дори да беше отрупан с цветя и във вътрешността му да се разнасяха блажени песнопения, атмосферата в приюта не би могла да бъде по-спокойна и ведра. Така светлината разкрива истинската същност на това място: откритото и видимо ярко проявление на скритата и невидима всеобхватна Божия любов. Точно това е същността на чудесата – да разкриват вътрешната реалност на външното Божие творение. Аз лично съм убеден, че операторът ни е заснел първото автентично кинематографско чудо[4].”

Но ние си знаем – повечето от нас са съвсем обикновени хора. Може и да мечтаем понякога за големи дела и необикновен призив, но е почти сигурно, че това ще си останат само мечти.  Всъщност това няма никакво значение. До голяма степен разликата между нашето “голямо” и “малко” в служението ни на Бога е само относителна – всеки малък жест, всяка проява на любов, всяка дума казана на място са свидетелство за Бога и новото творение, което Той създава и по този начин са безкрайно ценни. Бог вижда и цени тези неща, които ние неправилно наричаме дребни, но които са не по-малко големи и ценни от другите. Бог мери с марки различни от човешките и оценява по различен начин. За Него не е важно колко даваш, а колко задържаш за себе си.

И тези неща имат своето място и своята сила. Можете ли да си представите какво би станало ако тези 2,5 милиарда човека, които се наричат християни се посветят да живеят по този начин!

За съжаление в нашият свят има хроничен недостиг на ученици на Христос. Затова днес Христос се обръща към нас и ни казва: Ти се наричаш с Моето име. Ще пожелаеш ли и да живееш според това име? Ще бъдеш ли Мой ученик не само на думи, но и на дела?


[1] Цената на ученичеството, Скъпа благодат

[2] Малкълм Магъридж, Нещо красиво за Бога.

[4] Малкълм Мъгъридж, Нещо красиво за Бога

3 thoughts on “На теб говоря

  1. bez da iskam da ta obida spored men niamash darba za propovednik ia4e bloga ti e straxoten

  2. Християнинът и нисшите в обществото – Радостин Марчев gledax ti i taz propoved po dobre propoviadvai gotovi propovedi ot svetite otci koito prevejdash s texnite talkovania nali znaesh za6o sa se poiavili eresite za6oto vseki si talkuva kakto mu xrumne Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.