ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЦАРЯ
Марк 13 – Велика събота
Това е част от възкресенската серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във
Християнска евангелска баптистка църква Варна
от Радостин Марчев
4.05.2013
Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.
Събрали сме се тази вечер, за да очакваме възкресение. Навън е тъмно и това съответства на мрака през трите дена когато Христос е в гроба. Но ние като християни знаем какво ще стане. След малко ще удари 12-я час, ще настъпи утрото на първия ден от седмицата и ние ще можем да празнуваме празния гроб и възкръсналият Христос.
Ние всички знаем, че това е нещо много повече от една красива традиция и от хубав символизъм. Знаем защото сами сме го преживели. В кръщението ние сме умрели заедно с Христос и сме възкръснали заедно с Него. Така както Той е излязъл от гроба с променено тяло, ние чрез вяра в Него сме навлезли в един нов живот, който е променен (виж Римляни 6 гл.). И тази промяна, тази реална сила на Бог в живота ни, е едно доказателства, че гробът е празен и че Христос е възкръснал.
Така че ние очакваме с трепет, с радост, с благодарност, но и с една убеденост, че това, което очакваме всъщност вече се е случило. И ние сме тук именно защото то се е случило.
Но тази вечер на велика събота аз искам да говорим за нещо друго. Възкресение в цялото си величие се явява едно предвкусване на нещо, което неминуемо следва след него – обновяването на целия свят, което предстои. Възкръсвайки от гроба Христос победи греха, смъртта и сатана, Той постави началото на новото творение, в което греха е надвит и Божията слава нахлува в нашия объркан свят създавайки едни нови хора, които живеят по нов начин.
Новото творение е дошло….но старото все още не си е отишло. Ние виждаме обновлението вече, но не още. То е тук, но не в своята пълнота. И така ние живеем в него, но в същото време очакваме неговото цялостно реализиране.
След като Христос възкръсна Той остана известно време с учениците Си, но в края на краищата се възнесе и седна отдясно на Бога. Евангелист Лука ни разказва тази случка – Христос се възнася и е скрит от облак, а учениците объркани стоят, гледат след Него и се чудят какво ще правят сега. И тогава пред тях застава ангел и им казва: “Този Исус, така както се възнесе ще се върне отново” (виж Деяния 1 гл.). Христос ще се върне вече не скрит в човешки образ, а в Своята слава, не в унижение, а в сила. Това ще бъде времето, Когато Той ще вземе Своето царство и ще обнови света окончателно. Към това сочи възкресение и това ние очакваме.
Филмът на Питър Джаксън “Властелинът на пръстените” разказва много подобна история – царят е дошъл, но все още не е взел царството си и докато това стане героите ги очакват още много трудности и битки. Точно затова сме се събрали ние тук в мрака на великата събота. Христос вече е възкръснал от мъртвите, Царят се е явил, показал е Кой е наистина, но в същото време ние все още очакваме завръщането Му и ако искаме да му останем верни ни очакват трудности и битки.
Или можем да вземем друг пример – Бог извежда Израел от Египет, но за да стигне до обетованата земя той трябва да мине през пустинята. По подобен начин и Христос е извел църквата Си от робството на греха, смъртта и сатана – точно затова Господната вечеря свързана с Неговата смърт се състоя на празника Пасха, еврейския празник за изхода. Но преди да стигнем в обетованата земя ние трябва да минем през пустинята на старото творение.
И така ето ни нас – новото творение, но живеещи все още в стария свят, видели възкръсналият цар, но очакващи Неговото завръщане в пълната Му слава, вървящи към обетованата земя, но все още намиращи се в пустинята, вкусили от новия живот, но съзнаващи, че това е само една малка частица от това, което ни очаква.
И тук съществува една голяма опасност – вкусили възкресението да забравим, че то все още не е окончателният край, че зад и след него има още нещо и да започнем да се чувстваме сигурно и удобно в този свят. Църквата има склонност да прави това. Тя е ново творение, но понякога сякаш й се иска да се свърже отново със старото. И тогава тя започва да се гордее с големите си катедрали, да се опитва да променя света чрез неговите собствени средства на политическа намеса и натиск и да търси престиж и влияние чрез връзки с управляващите или даже чрез срастване с държавата. Историята познава това. Но когато това се случи ние приличаме на учениците, които отиват при Исус показват Му храма в Ерусалим (който по това време бил едно от чудесата на света) и казват: “Учителю, виж, какви камъни и какви здания!” И ние всички знаем отговорът на Исус: “Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.” (Марк 13:1-2).
Истинската църква знае, че макар да живее в света тя не е част от света. Той е част от старото творение, а тя от новото и двете неща няма как да се свържат. Тя също така добре разбира, че никога няма да направи старото творение ново. Църквата може да бъде сол и светлина пред света, тя може да е свидетел на света, тя може да оказва определено благотворно влияние, но никога няма и няма да има такова нещо като християнски свят, християнска държава или християнски град. Историята ни показва, че всеки път когато си е въобразявала, че може да постигне това църквата е плащала скъпа цена – и тази цена е била нейната святост. Нашият свят ще стане ново творение едва когато Христос се върне отново, не преди това.
Не желая да споря дали новия свят ще бъде направен изцяло наново или това ще бъде стария свят, който е изцяло обновен. Склонен съм да мисля, че ще е второто – така както ние когато сме станали християни сме станали нови създания без да бъдем унищожавани и както един ден нашите нови тела няма да бъдат създадени нови, а ще бъдат възкресени. Мисля, че това казват текстове като Исая 40-55 или Римляни 8 и вярвам, че всичко добро, красиво и стойностно от този свят ще бъде запазено и направено още по-хубаво. Но по-важното е, че този нов свят ще дойде единствено при завръщането на Царят-Христос, не по-рано. До това време църквата живее и свидетелствува в старото творение.
Така започва 13 глава от евангелието на Марк – една от най-трудните за разбиране и най-сложни текстове в цялата книга, а и в целия Нов Завет. Тази вечер аз няма да говоря за споровете, които водят върху нея християни и богослови. Но има 2 неща, които този текст ясно казва за пътуването на църквата през времето и света в очакването на своя Цар и за нашата отговорност като ученици на Христос. (1) Опасностите на пътуването (2) Задачите, по време на това пътуване.
Христос започва да говори за опасностите от ст. 5 нататък
Ст. 5-6 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.
Думата “Христос” означава “помазаният” или “месията.” Христос предупреждава за опасността християните да спрат да гледат към Него и да последват някой друг.
От една страна това може да бъде някаква религиозна заблуда. България се нарича традиционно християнска страна, но християнството днес съвсем не е единствената религия, която има в България. Освен това не всеки, който се нарича християнин наистина е такъв. Сигурно всеки то вас се е срещал с хора, които се наричат свидетели на Йехова, мормони (светии на последните дни) или деца на Бога. Те заговарят хората по улицата, пускат листовки в пощата, тропат по вратите. Те използват името на Христос и се представят за християни и но не са. Апостол Павел казва, че “Сатана се преправя на светъл ангел,” за да заблуждава и не трябва да се чудим ако се срещнем с това. За да се предпазим ние трябва да знаем добре в какво вярваме, да познаваме своите библии както и историята на християнството с неговите изповеди, събори и 2000 годишна история.
Но има и други месии, с които ние днес се срещаме. Това могат да са политици, ЕС, работа, която обещава да ни носи много пари, за някои емиграцията, която ще ги спаси от окаяните условия в България.
Това не са задължително лоши неща, но ние никога не трябва да забравяме кой е нашият Цар, че нашето царство не е от този свят и че нашата последна вярност не може да бъде дадена на никой друг.
Днес ние не си даваме сметка, но да кажеш, че Исус е цар в древния свят се е изисквало голяма смелост. Тогава държавите наистина са били управлявани от царе, които не са търпели конкуренция. Да обявиш, че служиш на друг цар е означавало опасност да бъдеш обявен в предателство и в държавна измяна. Императорите от римската империя са наричали себе си с титли господ и бог и така са подписвали официални документи. Когато цазарят Август слага край на гражданската война той е обявен за спасител, който е донесъл на света мир и безопасност. Поетът Вергилий пише една от най-блестящите поеми на древността “Енеида”, в която разказва историята за спасителя цар, който най-накрая е дошъл в лицето на римския император. Когато се е раждал наследник официалното съобщение за това е било наричано благовестие – една добра вест за света.
И в това време първите християни са започнали да проповядват своето ново и различно благовестие, част от което било, че Исус е единственият истински цар на света, което означава, че останалите царе не са такива. Евангелист Лука съвсем съзнателно започва своето евангелие с подробно описани на времето и обстановката, в която се ражда Исус – това става в дните на юдейския цар Ирод , по времето на цезаря Август и когато Квириний управлява Сирия Лука 1:5; 2:1-2). На този фон идват мъдреците от изток, за да попитат “Къде е царят, който се е родил? Видяхме звездата Му и дойдохме да Му се поклоним” (Матей 2:1-2) Това е начинът на еванагелистите да кажат, че Исус е истинският цар, а останалите не са. Апостол Павел съвсем съзнателно взема титлите, с които се наричат римските цезари – господ и спасител – и ги използва за Исус. И не е никак чудно, че в Солун се повдига размирица защото “те действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.” (Деяния 17:7). Накрая авторът на Откровение описва Исус идващ от небето като на дрехата Му е написано име “Цар на царете и Господ на господарите” (Откровение 19:16).
Едно нещо е да казваме, че Исус е цар в църква, като част от титлите, с които сме свикнали, съвсем друго е да заявим пред лицето на света и пред всички месии, които искат нашата вярност, че ние служим на истинския Цар и че сме верни само на Него. За това се иска смелост, за това понякога се плаща цена.
По-възрастните от вас си спомнят как комунистическата безбожна държава изискваше верността на хората само за нея. И днес когато се отвориха досиетата изведнъж се оказа, че много свещеници са били агенти на ДС. Аз не желая да раздухвам въпроса, не искам да съдя, не зная какво аз самият бих направил и дали бих имал силата да кажа не изправен пред това, пред което са били изправени тези хора. Това, което искам да кажа е, че в по пътя си в този свят църквата е изправена пред опасност да последва друг месия и да даде верността си на друг цар. И Христос предупреждава за това.
Ст. 7-8 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е свършекът. Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има глад; а тия неща са само началото на страданията.
Второто нещо, за което ни предупреждава Христос е, че докато живеем в света, който е част от старото творение ние също сме уязвими на страданията, които са част от него. Когато избухне война християните също губят живота си. Когато няма храна християните гладуват. Когато върлува болест те се разболяват. Ние много добре знаем това – всяка седмица се молим за болните хора в църква и все пак винаги има болни. И когато виждаме това ние започваме да се питаме: защо Бог допуска това? Защо не отговори на молитвата ми? Защо страдам? Защо съм без работа? Защо съм сам?
Когато страданията притиснат един християнин те могат да го изградят, но могат и да унищожат вярата му. Аз съм виждал това да се случва.
Въпросът защо Бог допуска страданието е един от най-трудните. Книгата Йов в нашите библии е написана от човек, който се бори с тези въпроси и можем да намерим още много места особено в Псалмите и Еклесиаст където вярващи хора ги повдигат отново и отново Аз нямам всички отговори, но днес искам да кажа това – В много случаи не мога да разбера всичко, но аз вярвам в един Бог, Който от любов към мен стана човек и даде живота си на кръста. Аз зная, че Бог ме обича. И аз избирам да вярвам в това дори когато не могат да разбера Неговият Божествен разум за конкретната ситуация. За учениците е било трудно да повярват на това в мрачната съботна нощ докато Този, Когото са смятали за спасител според тях се е разлагал вече 3 ден в гроба. За нас също може да бъде трудно докато все още живеем в обърканото, наранено и понякога причиняващо болка старо творение и стар свят.
Затова евангелист Марк ни предупреждава – пазете в себе си усещането за Божията сила и любов. Пътят, по който вървите е пълен със страдания и ако забравите това лесно може да изгубите вярата си. Това е втората опасност.
Ст. А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях. Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи. А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух. Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.
Този текст ни казва, че до времето когато Христос се върне Неговата църква ще съществува и ще проповядва благата вест за спасение. Но той също така казва, че това няма да е леко и безболезнено. Църквата ще плати цена са своята вярност и за своята проповед.
Евангелист Йоан пише, че всички, които са от Бога отиват към светлината, но тези, които не са мразят светлината защото тя изважда на показ техните зли дела. Църквата съществува в света като едно чуждо тяло, като треска забита в плътта му, която го дразни и му причинява болка. Даже да не казват нищо, само с начина, по който живеят християните ако са верни показват пред света един различен начин на живот, който е обвинение към алчността, експлоатацията, омразата и егоизма, които го водят. Затова света мрази църквата. Единственият начин църквата да не е мразена е тя да престане да бъде църква.
Аз не казвам, че всеки сблъсък между вярващи и невярващи е заради благовестието. Глупост, нашия собствен грях или лош характер също могат да ни навлекат проблеми – и няма защо да наричаме тези неща гонение. Но ние трябва да знаем – истинското християнство носи със себе си отхвърляне.
Спомням си, че аз разбрах това много бързо. Бях на 14 или 15 години когато за първи път отидох на църква и започнах да чета библията. Не бях християнин, просто ми беше интересно. Занесох библията си в къщи и я оставих на бюрото си. След няколко дена родителите ми казаха, че трябва да я прибера някъде защото ги дразни. Нещо подобно може да се случи и с някои от вас. И ако стане така не се чудете, като че ли става нещо странно. На нас ще ни бъде оказван натиск и много хора няма да са готови да се преборят с него – не защото не вярват, а защото им се вижда твърде трудно.
Исус разказва една притча – сеячът сее словото. Някои зърна падат на плитка, камениста почва и нямат дълбок корен. Затова когато слънцето започне да пече силно те изсъхват.
Това е третата опасност, за която предупреждава евангелист Марк.
Но като че ли да направи нещата още по-трудни той продължава и казва, че християните не само трябва да се преборят с тези опасности, но имат и задачи, които трябва да изпълнят. Намираме ги в
13:33-37 Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето. Понеже това ще бъде както кога човек, живеещ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди. Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.
Лесно е да видим коя е най-важната дума в този текст – само в няколко реда “бдете” се среща 4 пъти. Това е една напътствие да бъдем готови за посещение по всяко време на нощта. Днес ние сме се събрали в тъмната съботна вечер, за да очакваме възкресение. Но когато след малко удари дванадесетия час и настъпи първият ден от седмицата и след като се поздравим с “Христос возкресе” ние все още ще продължим да живеем в старото творение и да очакваме изгрева на Слънцето на Правдата, завръщането на нашия Господ. Че Той ще се върне е сигурно – празния гроб и началото на новото творение не оставят съмнение за това. Но кога ще стане ние не знаем.
Ст. 32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
Да бдиш означава да бъдеш готов, а в контекста на думите на Христос означава да бъдеш верен там където Той те е поставил. Да бъдеш верен може да означава много неща и вероятно това е различно за всеки от нас. Бог ни е призовал за различни служби и всяка от тях има различни задачи – в църква, в семейството, на работа, сред нашите познати. И тези задачи са смилени – те няма да донесат Божието царство, но те са работа за това царство, което идва и към което сочи възкресение.
Един християнин изразява това по следния начин:
“Най-дълбокото значение на възкресението е свързано с новото творение.…Това бил първият ден от Божията нова седмица, моментът на изгрева след дългата нощ, времето на нови срещи, нови съвместни трапези, на примирение и даване на нова мисия. Това било началото на новото творение.
Това следователно бил един знак на надежда за бъдещето, не само за отделните хора, но за целия свят. Както Павел казва толкова ясно в Римляни 8 това е знак, че цялото творение ще преживее своя изход, ще се отърси от покварата и тлението, от своето робство и ентропия. Новият Завет е пълен с обещанието за един бъдещ свят, в който самата смърт ще бъде премахната, в който живият Бог ще обърше всяка сълза от всяко око. Личната надежда за възкресение е поставена в по-голямата надежда за обновление на цялото творение, за Божиите ново небе и нова земя. Все пак премахнете възкресението и с какво оставаме? Развитието на една лична духовност водеща до безтелесно съществуване след смъртта: отричането на добротата на творението, включително на собственото ви тяло?…Поради тази надежда възкресението на Исус означава, че настоящото време е кратко, макар и от огромно значение. Това, което е направено за Божия слава в настоящето е истинско изграждане на Божието бъдеще. Действията на справедливост и милост, сътворяването на красота и празнуването на истината, дела на любов и изграждане на общности на грижа и прощение – всичко това е от значение и то от вечно значение. Отнемете възкресението и тези неща са важни за настоящето, но без значение за бъдещето и поради тази причина не са по никаъв важни дори за настоящето. Скрит в този призив да градим сега, със злато, сребро и скъпоценни камъни, нещата, които ще останат в Божия нов век, е призивът за святост: за истински човешки живот отразяващ Божият образ, който е направен възможен чрез победата на Исус на кръста и получил сила чрез Духа на възкръсналият Исус, Който присъства в общностите и в хората. „Ако сте били възкресени с Христос търсете горното,” отървете се от дехуманизиращото поведение, което унищожава Божието добро творение и творенията създадени по Божия образ, от целия гняв и страсти, алчност и гордост. Така възкресението отваря вратата към новия свят: един нов начин на живот за целия космос и за всичко, което ще живее завинаги в него[1].”
Никео-цариградският символ на вярата, който всички християни изповядват казва: “Христос…беше погребан, и възкръсна на третия ден според писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога, и пак ще дойде да съди живите и мъртвите, и царството Му не ще има край.”
Към това сочи възкресение. Бъдете готови за завръщането на Царя.
[1] Marcus J. Borg and N.T. Wright, The meaning of Jesus: two visions, HarperOne, 2007
Rado's blog 