Двата процеса


ДВАТА ПРОЦЕСА

Марк 14-15 – разпети петък

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

3.05.2013

(Аудио ТУК)

index

Разпети петък е едновременно най-високата и най-ниската точка от това, което християните наричат страстна седмица. В своята статия “Скандалът на кръста, глупостта на Бога” Антъни Кени много точно описва трагедията на днешния ден:

Евангелията припомнят една поредица от предателства и изоставяне. Един от учениците на Исус, Юда, го предава на групата, която мисли как да Го унищожи. Тя го предава на еврейките водачи. От Синедриона Той е заведен при римският управител. Пилат го прехвърля на местния цар-марионетка. Ирод го връща обратно на Пилат. Губернаторът Го предава на милостта на тълпата. И така, предаден от своите, отхвърлен от водача на тези, които е избрал да Го следват, оставен от останалите, сега презрян от Собствените си хора, обвинен от лъжесвидетели, Той е осъден от светските и религиозни власти на Своето време. Тогава, след като е измъчван от полицията и войниците, които Го пазят, Той е поведен да бъде екзекутиран с най-ужасяващата екзекуция.”

Разпъването на кръст е била най-мъчителната и срамна форма на екзекуция, която древния свят е познавал. Тя е била толкова отвратителна за римляните, че те са забранили със закон да се прилага за свободни римски граждани (Изключение се е правело само в случай на държавна измяна.) Нея са я пазили за бунтовниците, крадците и робите – за утайката на обществото. Тези хора не просто са били разпъвани – те са били разпъвани публично и на обществени места – често на главни пътища, за да бъдат виждани от всички и по този начин да дават пример. Толкова срамна е била кръстната смърт, че самото й споменаване се е приемало за вулгарно. Хора от нисшите съсловия, за които се смятало, че им липсват добри обноски и възпитание са използвали проклятие с разпъване – “Бъди разпънат” или “Да те разпънат дано” – като нецензурен израз. Това се смятало за също толкова грозен колкото ако чуем някой днес да псува открито.

Професор Мартин Хенгел – един от най-големите учени-специалисти върху древната история – пише: “Разпятието е било една наказание, в което на каприза и садизма на екзекуторите е била давана пълна свобода.” До нас е достигнало описанието на Сенека: “Виждам кръстове, не само един вид, но направени по многжество различи начини: някои от жертвите им разпънати надолу с главата; някои приковани през интимните си части; някои с разперени ръце на бесилката[1].

Това е, което претърпя Исус.

Ние много пъти сме говорили за кръста. Тази година аз искам да погледнем разпети петък от една друга перспектива свързана с цялостната ни тема, за която говорим в този възкресенски сезон – Какво ни казва той за ученичеството – и да обърна внимание на 3 неща.

1. Започвам от Марк 14:26-31 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ];…А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не. Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

Ние всички знаем продължението на историята. Тя  ни учи на нещо много важно за ученичеството – то се изпитва в трудностите. Лесно е да следваш Исус когато всичко е наред. Лесно е когато слушаме завладяваща проповед да дадем свидетелство, че обичаме Бога, че ще Го следваме навсякъде и че сме готови да направим всичко, което поиска от нас. Лесно е когато емоцията ни обхване да казваме големи думи и да даваме обещания. Лесно е да си помислим, че сме силни и посветени християни. Но ние трябва да знаем – нашата вяра ще бъде изпитана, не тогава когато е лесно, а когато е трудно. Когато останем сами, когато сякаш всяка светлина е изгаснала, когато изборът, който трябва да вземем струва скъпо, когато недоумяваме защо Бог е допуснал това в живота ни, когато викаме към Него и не получаваме отговор – тогава ще стане ясно какви ученици сме.

Нашият Бог е Бог, Който никога не се задоволява само с големи числа (големи църкви, вдигнати ръце, много излезли напред да приемат Христос) или с външна форма – това, което Той иска е трайно и качествено променен живот. Затова ние постоянно ще бъдем предизвиквани да растем във вярата си. Самият Бог ще ни поставя в ситуации, в които ще трябва или да се предадем или да пораснем. Новият Завет нарича това носене на кръста. Бог допуска всички тези трудности и неудобства не защото се радва когато ни е трудно или не иска да сме щастливи, а защото това е единственият начин ние да придобием истински християнски характер и в нас да се появи това, което Павел нарича “плодовете на Духа” – за да можем да станем хора каквито трябва да станем и за да можем по този начин да отразяваме Божията слава в един свят, който си няма и понятие от нея.

Ст. 32-41 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

Христос знае, че часът на смъртта Му е дошъл. И в това време Той се моли и плаче сам. Той има нужда от приятел, който да се помоли с Него, дори само да поседи с Него даже без да казва нищо, но не получава дори това. Учениците спят.

И ние всички разбираме, че този текст не се отнася само за апостолите. Исус е много ясен: “Понеже сте направили (или не сте направили) това на един от тия най-малките на Мен сте го направили (или не сте го направили).” Живеем в един свят пълен с нужди – физически, духовни и всякакви други. И в това време специалистите казват, че два от най-големите проблеми са пренаселеността на света и самотата.

Това, което евангелист Марк ни казва чрез тази история е: Събудете си, отворете си очите, вижте нуждите около вас и отидете при хората. Едно от най-тъжните неща, които могат да се видят в една църква е хора, които се наричат братя и сестри, но не са готови да си помагат да носят тежестта на живота. Ако Христос ни е поставил в едно семейство, което наброява повече от милиард души, ако в нашия град живеят стотици братя и сестри и ако все пак никой от тях не застава до нуждаещия се трябва да се запитаме що за християни сме.

Но Марк не говори единствено за нашите отношения с другите вярващи. Нашето призвание е да бдим и да се молим с всички – с нашите колеги, със съседите си, с хората, които Бог ни среща на всяко място, даже с враговете ни. “Благославяйте тези, които ви гонят. Молете се за тези, които говорят зло за вас” – ние всички сме чели тези думи и те не са просто красив словесен израз и метафора, а нещо, към което сме призовани като ученици. Разпети петък е времето, в което нашият Господ достигна до крайност заради нас – и затова е подходящо време да си напомним, че изискванията за Неговите ученици също са крайни.

Така че, казва евангелист Марк, огледайте се около вас. Вижте нуждите. Ние не сме призовани да живеем в едно християнско гето и да гледаме на невярващите като на врагове и като на хора, с които се страхуваме да общуваме, за да не се изцапаме по някакъв начин. Исус беше наричан “приятел на бирници и грешници” и в Неговата компания имаше леки жени и мъже, които днес биха имали криминално досие. Той затова дойде – да застане до тях и да понесе техните трудности. Той не отказа да превърне водата във вино на сватбата, участва в партито на Закхей и плака на гроба на Лазар. И сега ние, които се наричаме Негови ученици сме призовани да направим същото – не да се скрием в църквата, а да излезем в света, да се радваме и да плачем с него и да му покажем един различен начин на живот, за който той копнее, но който никога не може да живее защото се е отвърнал от източника на живота.

Ст. 53-72 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците. А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.  Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание. И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.  И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника; и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя. Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува]. А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

Марк рисува една картина, с която онагледява всичко, което казахме дотук. Той ни представя един до друг 2 съдебни процеса – процесът срещу Исус и процесът срещу Петър. Исус е изправен пред Синедриона и отказва да предаде истината, макар да знае какво Го очаква. Петър се изправя пред една слугиня и се отрича: А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. Текста не е съвсем ясен, но е напълно възможно Марк да казва, че Петър е проклел Исус, за да покаже, че не Го познава и няма нищо общо с Него.

Нашето християнство се вижда в трудните моменти. В Исус ние виждаме нашият пример. В Петър виждаме самите себе си. Ние всички сме хора, които се проваляме многократно в нашето ученичество. Животът ни показва, че съвсем не сме толкова силни и посветени християни колкото си мислим. И тогава ние размисляме и плачем горчиво. Но това не е краят. Петър, който се е отрекъл 3 пъти от Христос отново се среща с Него и е питан 3 пъти “Обичаш ли ме?” Ние сигурно не бихме питали човек, който ни е предал така “Обичаш ли ме?” Но Исус пита. И Петър, ни казва текста, наскърбен отговаря: ”Господи, Ти всичко знаеш, знаеш, че Те обичам.” И тогава Исус му казва: “Паси овцете Ми.”

Когато Петър се отрече, когато вероятно дори Го прокле, Исус не приключи с Петър. Когато ние се проваляме в нашия християнски живот и в нашето ученичество Исус не приключва и с нас. Опитай отново, ни казва Той. Следващият път стой по-твърдо за Мен. И “Паси овцете Ми” – иди при тези, които са в нужда и бъди за тях това, което Аз съм за теб.

2. Второто нещо, което разпети петък ни казва за ученичеството намираме в гл. 15

15:1-32 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата. И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш…. А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали. А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство. И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи каквото имаше обичай да прави.  А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?… Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар? А те пак изкрещяха: Разпни Го!… Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие. И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се. И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат…. А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар. и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!  Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

В този дълъг текст евангелист Марк отново и отново повтаря един израз: “царят на евреите.” Пилат пита Исус дали Той е юдейският цар. Той пита евреите какво да направи с царя им. Войниците го подиграват като го наричат еврейски цар докато Го бият. Когато е разпънат на кръста главните свещеници и осъдените разбойници се подиграват като го наричат еврейският цар. И накрая надписа над главата му е: “Този е еврейският цар,” с което Пилат се подиграва не само на Исус, но и на всички евреите. Марк добавя и други детайли, които подсилват това: короната от тръни вместо от злато, пурпурната мантия, сложена за подигравка, ироничните поклони докато Го удрят по главата, чашата с вино – този път подадена не от царски виночерпец на пир, а от палача, смесена със смирна – обезболяващо вещество, което притъпява болката.

С всички тези спиращи дъха подробности, които правят разказа за разпети петък толкова силен, евангелист Марк има една друга скрита цел – той иска да ни покаже, че колкото и парадоксално и невероятно да е Исус наистина е царят на евреите и царят на целия свят, Божият Син както изповядва накрая и римският войник стоящ до кръста:

И това ни връща обратно към разказа от 10 гл., който четохме преди 2 седмици за Яков и Йоан, които се приближават при Исус и искат да седнат един отдясно и един отляво когато дойде в славата Си. Отговорът на Исус е “Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?Те веднага казват: “Можем,” но всъщност не знаят какво говорят. В един друг текст, този път от евангелието от Йоан, Исус обяснява какво има в предвид:

Йоан 17:1 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти, 

Часът, за който говори Исус е времето на Неговото залавяне, присъда и смърт – това е разпети петък, за който ние сега говорим. Исус нарича това време “часът, в който Той се прославя.” Яков и Йоан искат да седнат отляво и отдясно в славата Му, но славата на Исус е кръста. Те казват, че са готови да пият чашата, която Той ще пие и да се кръстят с кръщението, с което Той ще се кръсти, като си мислят, че става дума за царските почести, които ще получи в Ерусалим. Но Исус има друго в предвид.

Лука 12:50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

Тази чаша и това кръщение са Неговият кръст и смърт. Той е дошъл на света за тях.

Така Марк по един парадоксален начин ни изправя лице в лице с истинският Исус, Когото хората твърде често не могат да видят – Исус, Който е царят-слуга, царят, Който има цялата власт на небето и земята, но Който е избрал да използва тази власт, за да служи на Своите поданици. И тогава всичко, което Марк говори през последните няколко глави и което ние говорим през последните 2 месеца си идва на мястото – по-големият ще бъде последен и който иска да бъде пръв ще бъде слуга на всички, сядането отдясно и отляво в славата на Исус, водачите, които са призовани да служат, готовността да дадеш живота си като откуп. Това е което Христос Сам прави на кръста като цар и което чрез Собственият Си върховен пример ни призовава и ние да направим. Това означава, че като ученици ние сме изпратени в света – не, както казахме, да се крием в църква, не да се страхуваме или да се отдръпваме от света сякаш той може да ни омърси, а да отидем в Него и да живеем по един нов начин, който той не познава и не разбира, но от който отчаяно се нуждае – и ако е необходимо дори да дадем живота си за него. Означава също да отидем в света и да му кажем, че тези, които го управляват не са истински господари и че този свят има своят истински Господ (което означава господар) в лицето на Исус Христос. Животът, който царят-слуга Исус носи е една обида и едно предизвикателство за света и за неговите господари и те го осъждат на смърт и го пращат на кръста. Днес ние говорим за това. Текстът, който се пее на Разпети петък в православната църква е много съдържателен:

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приемат Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Девата.
Покланяме се Христе пред Твоите страдания

Но след 2 дена ние ще говорим за възкресението – невъзможното събитие, което все пак се е случило чрез Божията сила и което показва на разпъналият Исус свят, че смъртта не може да Го задържи, че Той все пак е победител и Цар и ще има последната дума. И сега ние сме изпратени от този Цар в този свят с това послание. Това означава да бъдеш ученик на Христос.

3. Последното трето нещо, което разпети петък ни казва за ученичеството намираме в последните стихове на Марк 15

15:40-47 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим. И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота, дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло. А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв. И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа. И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.  А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.   

Евангелист Марк задава един простичък въпрос – кой е истински ученик. И отговорът, който той дава е – този, който остава докрай при кръста. Но кой е при кръста? Апостолите? Тях отдавна ги няма – те се разбягват още при залавянето на Исус. Петър – същата нощ той е проклел Исус, казал е, че не Го познава и е изчезнал. Ние не прочетохме 14:51-52 – там се говори за един безименен смелчага, който върви след Исус още известно време наметнат с плащеница (наметало). Но когато някой го хваща за плащеницата той я оставя в ръцете на войниците и побягва гол. (Вероятно този човек е бил самият Марк – няма друга причина той да включи тази иначе несъществена за разказа случка).

Но Исус все пак не е сам. При кръста са Саломия, Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и Йосия – това не е дева Мария, макар че тя също е тук. Все жени ако забелязвате. Ние знаем – мъжете са водачи, мъжете водят служения в църква, мъжете проповядват. Но когато дойде време не да се вика “Осанна”, а да се стои при кръста там можем да видим само жени. Жените са последните при кръста и (както ще видим малко по-нататък в историята) първи при гроба. Жените са апостоли на апостолите – те са натоварени от възкръсналият Исус със задачата да занесат благата вест до тези, които се наричат ученици, но са се изпокрили.

Всъщност в разказа на Марк се появява и един мъж – Йосиф от Ариматея. Нищо не знае за него, но той е готов да отиде и да писка тялото, да бръкне в джоба си и да плати разходите за погребението и да му предостави собствения си гроб. Днес гробовете са скъпи. По онова време скалните погребални ниши са били още по-скъпи и само богаташи са можели да си ги позволят. Другите евангелия добавят, че с него е и Никодим – един член на Синедриона, този, който в Йоан 3 отива, за да говори с Исус нощем. Може би си мислим, че е страхливец, който не смее да отиде през деня и явно да говори с Исус. Може и така да е, но в края на историята апостолите ги няма, а Никодим пристъпва напред.

Преди време попаднах на едно стихотворение на Пламен Сивов написано за разпети петък.

Разпятие беше – и свърши се.
Народът полека заслиза от хълма.
А ние стояхме прекършени, чакахме буря,
сякаш празното никога нямаше да е пълно.

Всеки взимаше нещо за себе си.
Някой каза: “Духът Му във нас ще живее”.
“Смърт като смърт. Вярно, видяхме знамения,
но издъхна съвсем по човешки. Отиде си, бедния…”

Който беше грамотен, хукна да търси мастило –
да запази навеки спомени и прозрения.
Който беше поет, заговори унило
за великата жертва и нейните измерения.

Щедра беше Голгота. Никой с празни ръце си не тръгна.
Бавно крачеше майка Му, влачеше своята мъка,
а след нея доволен вървеше войникът,
дето честно спечели на зарове дрехата кървава.

Юда имаше свойто въже. Учениците – ново учение.
За народа – неясна вина и кресливи проклятия.
Мълком стъпихме в бурята, имахме тежко прозрение –
че най-бързо сълзите изсъхват от вятър.

Всеки носи по нещо, само аз се усещам ограбен,
ала знам – недоволството мое не ще да е ялово!
И от хълма при Пилат ще отида направо
и ще викна: “Тялото, дайте ми Тялото!”

Кой е истински ученик, пита Марк? Влезте в историята на разпети петък и ще си отговорите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.