Съборени стени


СЪБОРЕНИ СТЕНИ

Марк 12:1-34 – Велика сряда

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

1.05.2013

(Аудио ТУК)

images

Не сме в средата на страстната седмица. Погледите ни вече са насочени към нейната кулминация кръста и празния гроб. Но това време е толкова важно и толкова наситено с прозрения, че в него има много, много повече. И никак не е случайно, че евангелистите отделят половината от своите евангелия за тази единствена седмица докато сместват останалите 33 години от живота на Христос в останалата половина. И преди да достигнем до велики петък и до възкресенската неделя ние трябва да преминем през Марк 12, която отправя високо и ясно послание за нас, които желаем да бъдем ученици на Христос.

Главата започва с една притча.

Марк 12:1-12 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина. И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен. Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха. Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми. А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше. И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето. Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други. Не сте ли прочели нито това писание: – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

Историята, която разказва Исус е напълно абсурдна. Ако я преведем на съвременен език тя може да звучи така: Бизнесмен иска да развива дейност и наема големи офиси. На края на месеца собственикът изпраща човек, който да събере наема. Бизнесменът обаче му се присмива и го изритва от офиса. Собственикът изпраща втори човек. Бизнесменът събира всичките си служители и им нарежда да го набият и да го изхвърлят. Тук вече нещата за нас стават ясни – собственикът се обръща първо към полицията и този бизнесмен е веднага е арестуван. След това се отнася към съда и волно или неволно той си плаща всичко с лихва. Само че в историята на Исус не става така. Собственикът продължава да изпраща още и още хора, които молят за наема, който имат право да изискват и всички те са бити, а някои дори убити. Накрая като връх на абсурда той изпраща сина си, когото бизнесменът убива като си мисли, че така ще придобие права над офиса.

Ясно е, че историята, която Исус разказва няма как да се случи на практика. Тя противоречи на всякакъв здрав разум. Никой собственик няма да търпи да го унижават и да му се подиграват толкова дълго без да вземе съответните мерки. Никой наемател няма да действа по толкова глупав начин. Хората наистина хитруват и се опитват да не си плащат задълженията, но не така. И няма никаква логика никой няма да смята, че ако убие наследника наетият имот ще стане негова собственост. В това няма никакъв смисъл.

Исус иска това, което разказва да е толкова невероятно, че да привлече вниманието на хората и да ги накара да се замислят. Защото историята, която Той разказва е историята на еврейският народ.

Тя започва далеч назад в Стария Завет когато Бог създава един добър свят. Скоро след това идва това, което християните наричат грехопадение – творението се разбунтува срещу своя Творец и се отвръща от Него. Хората започват да се покланят на идоли. Тогава Бог съставя странен план, с който да оправи нещата. Той избира едно бездетно семейство, Авраам и Сара, чрез което да разкрие Себе Си на света. Бог сключва много интересен завет с Авраам – потомството му ще бъде колкото звездите на небето и колкото земния пясък и чрез него ще бъде за благословение на всички земни народи.

На това място тези, които познават историята казват: “И така Бог създава израелския народ.” Да….и не. Израелският народ наистина е потомство на Авраам. Но Бог никога не е имал намерение да се ограничи само до Израел. Израел е бил средството, чрез което Той желае да разкрие Себе Си на целия свят. Всеки, който повярва както е повярвал Авраам може да се смята за част от неговото семейство и за участник в завета и обещанието – част от това семейство не по кръвно родство, но чрез вяра, която определя истинската принадлежност пред Бога. Само така Авраам ще бъде за благословение на всички народи и само така потомството му ще бъде като звездите на небето и като морския пясък. Павел ясно пише за това в текстове като Римляни 4 и Галатяни 3 и в толкова спорните Римляни 9-11.

Има само един проблем. Израел е избран и изпратен, за да бъде светлина на света, но той се оказва неверен и вместо разрешение сам става част от проблема[1]. Израел престъпва завета, отказва да следва Бога и изпада в една национална гордост. Той си мисли, че е избран само защото е физически потомък на Авраам и че това му гарантира спасение. Останалите народи да се оправят както могат – нас това не ни засяга. До нас е достигнал древен еврейски текст, който казва, че Бог е създал езичниците, за да бъдат гориво за огън. Колкото и Бог да ги предупреждава, чрез Своите пророци, че техния греховен начин на живот и националната им гордост ще ги доведат до катастрофа те не желаят да го чуят. В края на краищата, в един последен опит Бог изпраща при тях Своя Син. Исус се въплъщава и идва при Своя народ. И както пише евангелист Йоан: “При своите си дойде, но своите Му не Го приеха.”

Сега вече можем да разберем смисълът на притчата, която разказва Исус. Израел са земеделците, на които е поверено Божието лозе. Но те отказват да споделят плода му и искат всичко за себе си. Те гонят и убиват пророците изпратени до тях и накрая ще убият и самият Божий Син както евангелист Марко ще ни разкаже в следващите глави.

Как завършва притчата?

Ст. 9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

Бог ще отхвърли неверният Израел и ще избере други хора, които ще изпълняват волята Му. Но евангелист Марк не спира дотук.

Ст. 10-11 Не сте ли прочели нито това писание: – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? (Псалм 118:22)

Това, което текста казва е, че Божията воля в края на краищата ще се изпълни. Това, което Израел отказва да направи Бог ще го направи Сам чрез и във Исус Христос. Той се въплъщава, става евреин, става потомък на Авраам по плът, за да може да изпълни завета сключен с Авраам и неговото потомство наистина да бъде като звездите по небето и като земния пясък. В Исус посланието за спасение вече никога няма да бъде ограничено до някакъв определен етнос или специална група от хора.

В посланието към Ефесяните има един много добре познат текст. Той се намира в

Ефес. 2:8-9 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.

Много от нас знаят този текст наизуст. Ако ни попитат: “Как се спасява човек?” ние веднага ще отговорим: “Чрез вяра” и ще цитираме този текст. Но колко от вас знаят какво следва и как продължава главата по-нататък?

Ст. 11-12 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

Това е било нашето състояние (Ние се наричаме християнски народ, но християнството ни започва през 865 – 9 века след като е дошъл Христос). Евреите са превърнали благовестието в национален етикет отказвайки да го споделят с останалите народи вкл. с нас.

Ст. 13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

И тогава нещо се случва. Идва Христос и достига до нас – езичниците.

Ст.14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

Странен стих. Еврейският храм по времето на Христос е има част, в която са можели да влизат евреите, но не и езичниците. Те не са били допускани. Дори да вярват в истинския Бог ако не станат евреи ако не се обрежат достъпа за тях е бил забранен. За тях е било отделено едно външно място наречено “двора на езичниците.” Сега, пише Павел стената, която разделя тези две части на храма е съборена от Христос. Вече няма разделение. И тези, които преди са били отделени сега имат достъп до всяка част на храма (което означава до Божието присъствие) не по малко от евреите.

Ст. 16-19 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

Вече няма евреи и езичници. Христос дава еднакъв достъп до Бога на всички. Това, което Израел отказва да направи го прави Христос.

Нека да видим още един пример –– един стих, който обикновено не разбираме колко революционен е:

Деяния 13:1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

Какво толкова, ще каже някой, изброени са водачите на първата църква в Антиохия. Да, но обърнете внимание какви са тези хора. Варнава е евреин от Кипър, който е израснал под силно влияние на гръцката култура и влияние. Прякорът на Симеон е Нигер, което означава черен и можем да предполагаме, че този човек е бил чернокож. Третият е киринеецът Луций Манаин. Киринея е езическа територия, която граничи с Израел. За този човек се казва, че е бил възпитан заедно с четверовластника Ирод – не този Ирод, който избива децата във Витлеем, но от същата фамилия. Ние знаем, че той е бил възпитаван в Рим, което значи че там е живял известно време и този Луций Манаин. Явно той е бил важна личност, която е имала влиятелни приятели. Последният от списъка е Савел – ние го познаваме като Павел – един евреин от Тарс, столицата на провинция Киликия, който е бил фанатичен фарисей, получил своето образование в Ерусалим. Толкова различни хора – робът Нигер и господарят Луций Манаин. Крайният фарисей Павел и Варнава, който вероятно бихме нарекли “либерал”. Езичничици и евреи. Хора от поне 3 националности. И сега всички те са заедно, събрани от благовестието в една църква.

В църквата има място за всеки. В нея на едно място могат да се съберат българи и турци, роми и арменци, един до друг могат да седят успял бизнесмен и човек, който се храни в социалната кухня, могат да се ръкуват и да има какво да си кажат професор и човек, който не е завършил дори основно образование. И в първата неделя на месеца ние всички, толкова различни хора, ядем от един хляб и пием от една чаша като израз на общата ни вяра в един Господ, Който ни е направил едно тяло. Това е резултата от благовестието, което събаря всички стени между хората – колкото и високи и здрави да са те.

Ето затова християнството никога не може да се сведе просто до една индивидуална вяра, до моята връзка с Бога. Християнството има не само вертикално измерение, но и хоризонтално – с другите хора. И човек, който свежда всичко само да “аз и Бог”, който остава сам и който не може или не иска да бъде част от другите вече е изрязал едната половина на благовестието.

Във всичко това има един голям урок за тези, които искат да бъдат ученици на Христос. Църквата е отворена за всеки. Но църквата не може и не трябва да бъде отворена само, за да влезе човек – естествено, че никой няма да го спре. Но този човек трябва да може да намери приемане. Това е част от благовестието – не по-малко важно от учението за спасение чрез вяра. Да бъдем христови ученици означава не само да отворим вратите на църквата, но да отваряме и сърцата си за всеки, който влиза. Няма значение какъв е той – етнос, образование, цвят на кожата, социално положение, политически пристрастия – Христос вече е отхвърлил всички тези неща като второстепенни. Ние трябва да намерим с тези хора общ език. Ние трябва да ги накараме да се чувстват приети. Ние трябва да бъдем готови да ги приемем и да им предложим приятелство.

Аз напълно разбирам, че това може да изисква значителна жертва от наша страна защото през отворените врати на църквата често влизат трудни, странни и объркани хора. Но това означава да бъдеш ученик на Христос. От нас се изисква усилие – да пренебрегнем естествените си симпатии или липса на симпатии, да пожертваме време и комфорт като излезем от комфортната си зона където се чувстваме удобно, понякога даже да преглъщаме неща, които не са ни приятни. Това е работата на ученика. Да правим това означава да участваме в Божието дело за изграждане на Христовото тяло. Това не е нещо, което се извършва автоматично. Вярно е, че  това е дело преди всичко на Светия Дух, но също така е вярно, че Той е избрал  да върши голяма част от работата чрез нас.

Това е първото нещо, което ни учи Христос.

Марк 12 продължава

12:13-27  Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му. И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя. И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев. Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки: Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си. Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък. Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият. И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената. Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила? Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата. А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, на мястото, при къпината, как Бог му говори, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

Общото между тези 2 разговора е, че някои хора се опитва да хванат Исус в думите Му. И отново, това ни дава един добър урок като хора, които желаят да бъдат ученици на Христос. В момента, в който кажем, че сме християни ние попадаме в центъра на вниманието. Искаме или не искаме хората ще ни гледат.

Някой ще каже: Ами тогава по-добре да не им казваме. Не, по-добре да внимаваме какво ще видят.

Понякога хората не само ще ни гледат, но и ще ни изпитват. Те ще очакват да видят как ще реагираме в дадена ситуация, ще слушат какво ще кажем и от това ще си направят изводи за нашата вяра и за нашия Бог. Как можем да говорим така, че думите ни да не отблъскват хората?

1. Ние не сме както Исус и нашите думи никога няма да бъдат съвсем като Неговите. Ние ще правим грешки, няма да знаем какво да кажем, езикът ни ще се заплита и ще има въпроси, на които няма да знаем какво да отговорим. Ние сме само хора. Разбира се, когато ни попитат нещо, което не знаем е добре да потърсим отговора и следващия път да сме подготвени. Ние трябва да дадем най-доброто от себе си, за да отговорим добре на хората, които питат сериозно. Но колкото и добре да отговорим никога няма да бъдем като Исус. И нека да ви кажа, че от време на време ще се срещаме с някой, който е по-умен, по-знаеш и по-устат от нас, на когото няма да има какво да кажем.

2. За щастие обаче нашето свидетелство не зависи само то нашите знания и мъдрост. Ние можем да разчитаме на Светия Дух, Който Бог ни е дал. Понякога дори без да разбираме това Той ще ни даде необходимите думи, които трябва да кажем и ние ще бъдем в състояние да говорим с мъдрост, която надвишава нашата собствена. Ние винаги трябва да помним, че макар да не сме като Исус все пак нашето свидетелство може да е по-голямо и по-силно от самите нас.

3. Ние няма да убедим хората да станат християни единствено чрез нашите думи. Може да имаме ангелски език, може да отговорим на въпросите, които задават, можем да сме по-умни и по-мъдри от тези, които ни противоречат, можем да спечелим някой спор свързан с християнската вяра и все пак хората да не пожелаят да последват Христос. Жан Калвин пише следното:

Словото няма да намери приемане в сърцата на хората преди да бъде подпечатано от вътрешното свидетелство на Духа. Следователно, същият Дух, Който е говорел чрез устата на пророците, трябва да проникне в нашите сърца и да ни убеди, че те вярно са прогласявали това, което им е било заповядано от Бога… Без тази сигурност, по-висока и по-силна от човешките присъди, е напразно да защитаваме авторитета на Писанието чрез аргументи, да го утвърждаваме чрез общото съгласие на църквата или да го защитаваме по някакъв друг начин. Защото ако тази основа не бъде положена, никога няма да намерим сигурност в него. И обратно, щом веднъж сме я приели, тези аргументи, които преди не са били достатъчно силни да убедят умовете ни във верността на словото, стават много полезни.“

Ако искате хора да се обръщат чрез вас към Христос вярвайте в силата на Светия Дух. Никой няма да повярва чрез нашето говорене и аргументи, но мнозина могат ще повярват чрез действието на Светия Дух в техните сърцата и чрез свидетелството на начина, по който живеем.

И това ни води по-нататък в главата

12:28-34 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;  и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма. И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Този текст продължава темата за нашето свидетелство като християни. Казахме, че хората ще се приближават до нас и ще гледат живота ни. И ако ние не обичате хората – и тук вече не говорим за вярващите, а за невярващите – никога няма да ги спечелим за Бога. Истинското свидетелство започва от любовта, която или я има или я няма в нас – любов към Бога и желание да следваме волята Му и любов към ближния, който не познава Бога.

Замисляли ли сте се някога какъв вид святост би привлякъл невярващите към Бога? Познавам християни, които виждат светостта като един голям списък от неща, които вярващият прави или не прави. Ако се вместят в този списък те угаждат на Бога и са добро свидетелство.

Но знаете ли, законът никога не може да замести любовта. Външната праведност никога не може да замени сърцето, което обича.

Някой ще попита: Какво искаш да кажеш? Че няма значение как живеем, а само дали имаме любов? Отворете с мен на

Галатяни 5:14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая „Да обичаш ближния си както себе си“.

Исус казва на книжника, който го пита коя е най-голямата заповед – да обичаш Бога и ближния си. Павел го казва още по-ясно – ако обичаш ближния ти ще изпълниш закона. Августин Блажени го казва още по-интересно: “Обичай Бога и прави каквото си искаш.” Някой може да се възмути: Как така ще правим каквото си искаме?

Ако обичаш някой ти няма да правиш нищо, което може да го нарани. Ако обичаш Бога ще се опитваш да Му угодиш. Ако обичаш ближния ще търсиш неговото добро. И така ти ще изпълниш закона.

Искате ли да се убедите, че е така?

Римляни 13:8-10  Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: „Не прелюбодействувай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: „Да обичаш ближния си както себе си“. Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

Знаете ли, тези две неща – нашата любов и начинът, по който живеем – са свързани, но не са свързани по еднакъв начин. Ако обичаме нашият живот ще се съобразява с Божиите заповеди и с доброто на другите хора. Едното ще доведе до другото. Но стремежът да спазваме някакъв набор от правила няма да произведе в нас любов. Затова ако просто спазваме правила, а сърцата ни  са студени това няма да ни ползва. Има хора, които вярват в Бога, идват най-редовно на църква, слушат и си записват какво се говори, четата си библията и смятат себе си за изрядни. Но в същото време са егоисти. Те лъжат себе си. Но хората, които ни гледат отблизо не можем да излъжем – поне не задълго. Единственият начин ги спечелим за Христос е да ги обичаме.

Текста, който днес четем от Марк започва с история за един Бог, Който обича света до глупост и дава Своя Син за него, за да премахне всички стени – стените между хората и стената между тях и Бога. Текста завършва с един призив ние като ученици на този Бог да бъдем свидетели на другите по същия начин, по който го прави и Той  като ги обичаме. Това означава да бъдеш ученик на Христос – да обичаш.

Ако в нас няма любов ние не можем да нито да я произведем сами нито да я купим от някой друг. Единственото, което можем а направим е да паднем на колене и да молим Бог да я изработи в нас като плод на Духа.


[1] Тази идея е взета от Н.Т. Райт, Jistification – God’s plan and Paul’s vision.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.