Мария между две традиции – част 4


images

Съвременни православни и протестантски виждания

Макар като учение приснодевството да е непоклатимо в православната традиция богословите се изказват до известна степен колебливо относно неговия догматичен авторитет. Г. Флоровски започва своята статия “Приснодева Богородица[1]” по следния начин: “Цялото догматически учение на нашата църква може да бъде събрано в тези две нейни имена: Богородица и Приснодева. Двете имат съборно признание, и авторитет и са приети от цялата вселенска църква.” Очевидно според него приснодевството е догма определена чрез съборно определение. Митрополит Калистос Уеър е по-сдържан в своето изказване: В лекция изнесена през февруари 2011 г. пред аудиторията на Университета „Норт Парк“, Чикаго той казва: “На практика не съществува официално утвърдена дефиниция за приснодевството на Мария. Ние просто вярваме в това. В нашата богослужебна практика използваме названието „Приснодева“ – на някои вселенски събори са употребявали названието Приснодева Мария, – но досега нямаме точно формулирана дефиниция за това убеждение и вложените в него предпоставки. То е просто част от вярата, която прогласяваме по целия свят. То е нещо, родено в душата на Църквата в хода на нейния живот – като вид дълбоко убеждение, което е плод на нашите молитви[2].”  Тази недоизясненост на израза приснодева като понятие се отбелязва и от Вл. Лоски: “Терминът Приснодева (άειπάρ ενος), който срещаме в решенията на Църквата от Петия вселенски събор насетне, никога не е бил специално дефиниран от употребявалите го събори[3].” Накрая Йоан Майендроф е най-въздържан и вижда въпроса в по-друга светлина: “Единственото догматическо определение за Мария, към което византийската църква официално се придържа е решението на Ефеския събор, което я нарича theotokos, или “Богородица”. Той продължава като казва, че то е “очевидно христологично, а не мариологично” И отново: “Така, мъдро запазвайки една скала на богословски ценности, която винаги отдава предпочитание на основните фундаментални истини на Евангелието, византийската църква се въздържа от налагането на догматическа формулировка по отношение на Мария, с изключение на това, че тя е истинска и действителна Theotokos, “Богородица[4]”. С това се съгласява дори Вл. Лоски: “Наистина, ако се ограничим до фактите от догматиката в строг смисъл на думата и гледаме само догматите, утвърдени от съборите на Църквата, няма да намерим нещо повече от термина Θεοτόκος[5].” Все пак Кр. Фелми е само наполовина прав когато пише: “За православния християнин тези въпроси (т.е. кои са братята на Христос) по принцип не подлежат на обсъждане, но все пак в православната църква няма ни най-малка тенденция тези приети вече решения да влязат в догматически формулировки. Очевидно православното богословие ясно съзнава, че се има предвид не нещо “необходимо за изкуплението”, а единствено достойнството за Господната майка. В това отношение то продължава линията на св. Василий Велики[6].”

Вижданията в протестантските църкви относно приснодевството на Мария не са единни – някои смятат, че няма достатъчно основания то да се приеме докато други твърдо настояват на него. Тъй като липсва твърдо изказана позиция по въпроса не е необичайно в една и съща деноминация да има хора, които вярват в учението и други, които да го отричат. На практика повечето по-млади църкви, особено тези, които определят себе си като евангелски се дистанцират от приснодевството докато в по-старите и традиционни деноминации то намира повече подкрепа, макар че се забелязва известна тенденция за промяна на ситуацията.

Едно връщане към началото на Реформацията би показало, че като цяло ранните реформатори застават зад приснодевството. Повечето от тях са напълно ясни и категорични по въпроса. Причината за това е отново христологична – те са желаели да подчертаят девственото зачатие и божествеността на Исус Христос отричани от някои радикали по това време[7]. “Христос, нашият Спасител е бил истински и естествен плод на девствената утроба на Мария…То е било без участие на мъж и тя останала дева и след това[8].” “Христос бил единственият син на Мария и освен Него девата Мария не е раждала други деца….Склонен съм да се съглася, с тези, които казват, че “братя” в действителност тук означава “братовчеди” понеже Свещеното Писание и евреите винаги наричат братовчедите братя[9].” “Когато Матей (1:25) казва, че Йосиф не познавал Мария по плът докато тя не родила своя си, това не означава, че той я е познавал след това; напротив, означава, че той никога не я е познавал….Подобно бърборене е без всякакво основание….той нито гледа нито дава внимание на Писанието или на разума[10].” Същото виждане изразява и Калвин: “Хелвидий показва голямо невежество заключвайки, че Мария трябва да е имала много синове понеже понякога се споменава за “братя” на Христос[11].” Говорейки за Матей 1:25 той казва: “Заключението, което той (Хелветий) извлича от това е, че Мария не е останала девица след като е родила своя първи син и че след това е имaла други деца от своя съпруг….От тези думи не може да се извлече справедливо и обосновано заключение…за това какво се е случило след раждането на Христос. Той е наречен “първороден,” но това е с единствената цел да ни покаже, че е бил роден от девица….Какво става след това историкът не ни казва….Никой човек няма упорито да настоява на това освен ако няма голямо желание да спори[12].” И отново: “Под думата братя евреите включват всякакви връзки без значение от тяхната степен или близост[13].” Улрих Цвингли не казва нищо по-различно: “Никога не съм мислил, още по-малко учил или казвал публично нещо по въпроса за приснодева Мария, Майката на нашето спасение, което би могло да бъде прието за непочтено, нечестиво, недостойно или зло….Вярвам с цялото си сърце в съгласие с думите на светото евангелие, че тази чиста девица родила за нас Божия Син и че останала, в раждането и след него, чиста и неопетнена девица за винаги[14].” Същото е мнението и на Хенрих Булингер: “Дева Мария…изцяло осветена чрез благодатта и кръвта на нейния единствен Син и изобилно надарена с дара на Светия Дух и предпочетена пред всички…сега живее щастливо с Христос в небето и е наречена приснодева и Богородица[15].” Накрая Джон Уесли в A Letter to a Roman Catholic пише: “Благословената дева Мария след като Го родила останала чиста и неопетнена девица.” Такова в по-ново време е мнението на епископ Лайтфуд[16] (англикан), Франц Пайпър[17], известният френски богослов Жерар Сигуолт[18] (лутерани) и др.

Какво все пак е заложено на карта?

Обобщавайки една толкова дълга и остра дискусия е важно да си даваме сметка какви са последствията от избора на едната или другата възможност. Изненадващо, оказва се, че те не са особено големи. Приемането на приснодевството на Мария не вреди на вярата в някое друго фундаментално християнско или дори специфично протестантско учение. Очевидно ранните реформатори смятат така тъй като нямат никакви притеснения да заемат тази позиция. Същото без съмнение важи и за техните съвременни наследници. И обратно, вярата, че дева Мария след непорочното зачатие и раждане на Исус е имала други деца по никакъв начин не отнеме нещо от нейната чистота, святост или богоугодност. Сексът per se не е нито грешен нито отдалечаващ човека от Бога и никога не е бил виждан по този начин от ортодоксалните християни. Понякога се казва, че въплъщението на Исус в дева Мария я превръща в свят храм, който не трябва да бъде оскверняван след това по никакъв начин[19]. На практика обаче апостол Павел отговаря доста ясно на този аргумент в 1 Кориняни 6:15-20: “Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото „ще бъдат“, казва, „двамата една плът“. Но, който се съединява с Господа е един дух с Него. Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].”  В този текст апостолът ясно казва две неща. Първо, тялото на всеки християнин е храм на Бога не по-малко отколкото тялото на девата родила Христос. Разбира се, има разлика: в единия случай става дума за въплъщението на втората личност от Троицата, а в другия за пребиваването на Светия Дух изпратен от Него. Разбира се, дева Мария е уникална. Но от гледна точка на идеята за обитаване, отделяне тялото за храм (дори за светая светих) разлика не съществува. Второ, Павел разглежда тази аналогия именно в контекста на сексуалната активност на християните. Той рязко отрича всякакво блудство като недопустимо и оскверняващо Божия храм. Но той (което е очевидно от цялостния контекст на същото послание) не само, че не смята сексуалното общуване в брака за неприемливо, а дори го заповядва (виж 1 Кор. 7:3-5). Следователно, аз не виждам основание нито протестант нито православен вярващ да отдават твърде голямо значение на въпроса за приснодевството. Очевидно той не е от спасително значение. Ако има някакво значение то може да бъде определено в най-добрия случай като второстепенно. Вземайки в предвид това вероятно е добре и двете страни (дори запазвайки личното си мнение) да преосмислят усилията, времето и енергията, които влагат в спора.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ


[1] Флоровски, Събрани съчинения, т.3, Творение и изкупление, София, 2008, стр. 217

[2] Макар митрополитът ясно да заявява вяра в приснодевството не е съвсем ясно как той вижда основата на тази вяра. Mного възможно e той да не я поставя като догмат утвърден чрез решение на събор, а на основата на вярата на църквата, която е разпознала и приела това макар и да не е намерила за нужно да го утвърди съборно. Че подобно виждане е допустимо за него става ясно от други негови изказвания. Например в своята статия “Скриващият и откриващият се Бог: пътят на апофатиката и различаването между същност и енергии” той заключава, че не въпроса трябва да се гледа като на догма, а не като теологумен, макар да няма санкция от страна на вселенски събор (виж Калистос Уеър, Тайната на човешката личност: исихастки студии, София, 2002, стр.369). Това, разбира се, повдига отново въпроса за обхвата на православната догматика – доколко тя може да надхвърли обхвата на вселенските съборни формулировски като задължителна, но той излиза извън обхвата на нашата статия.

[4] Йоан Майендорф, Византийско богословие: истерически насоки и догматически теми, Гал-ико, София, 1995 стр.209, 190

[6] Basilius, Homilia in Sanctam Christi Generationem, PG, 31, 1468, цит. от К. Фелми, стр. 143. Както видяхме в православната църква има опити този въпроса да се представи като догматически определен.

[7] Виж D. MacCulloch, The Reformation: a History, Penguin Books, 2003, pp. 613-614

[8] Luther’s Works, eds. Jaroslav Pelikan (vols. 1-30) & Helmut T. Lehmann (vols. 31-55), St. Louis: Concordia Pub. House (vols. 1-30); Philadelphia: Fortress Press (vols. 31-55), 1955, v.22:23 / Sermons on John, chaps. 1-4 (1539). Всъщност в някои случаи Лутер дори повтаря католическото учение за девственото зачатие на самата дева Мария. Виж напр. Sermon: „On the Day of the Conception of the Mother of God,“ 1527

[9] Pelikan, ibid., v.22:214-15 / Sermons on John, chaps. 1-4 (1539)

[10] Pelikan, ibid.,v.45:206,212-3 / That Jesus Christ was Born a Jew (1523)

[11] Harmony of Matthew, Mark & Luke, sec. 39. From Calvin’s Commentaries, tr. William Pringle, Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1949, p.215; on Matthew 13:55

[12] Pringle, ibid., vol. I, p. 107

[13] Pringle, ibid., vol. I, p. 283 / Commentary on John, (7:3)

[14] Цвингли в проповед наречена ‘Mary, ever virgin, mother of God.’

[15] Hilda Graef, Mary: A history of Doctrine and Devotion, combined ed. of vols. 1 & 2, London: Sheed & Ward, 1965, vol.2, pp.14-5

[16] Lightfood, ibid, dissertation II.

[17] Francis Pieper, Christian Dogmatics, 4 vols., (St. Louis: CPH, 1950-53), 2:308-09.

[18] Виж The thousand face of virgin Mary, 129

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.