Мария между две традиции – част 3

Преценка на трите основни виждания

Както видяхме още в древната църква се появяват 3 виждания за приснодевството на Мария и за значението на “братята на Исус” наричани според имената на най-изявените им защитници – съответно на Халвидий, Йероним и Епифаний[1]. От тях виждането на Йероним – братята на Исус са Негови братовчеди – е най-малко вероятно. То е представяно както следва:

(1) Братята на Исус, Яков и Йосия (Марк 6:3), са същите “Яков малкия и Йосия”, споменати като синове на Мария (Мт. 27:56; Марк 15:40), различна от дева Мария. Второто разграничаване на “Мария, майка на Яков и Йосия” от дева Мария е основателно – твърде невероятно е да смятаме, че евангелиста би нарекъл дева Мария по този начин, с цел слушателите му да могат да разберат нейната идентичност разграничавайки я от останалите Марии. Първото обаче е твърде невероятно допускане. Първо, Яков, който е водач на църквата в Ерусалим не би могъл да бъде наречен “малкия” (виж Мк. 15:40) в смисъл различен от физически ръст, но никъде не е казано, че той е бил нисък. Нито Матей, нито Лука, нито някой неканоничен текст използват това название за него. Стандартния начин, по който се говори за него е “брата Господен” и “праведния”. Всъщност много вероятно е Марк да използва този израз, за да разграничи “малкия Яков” от “Яков брата Господен” и дева Мария от “другата Мария.” Паралелните текстове (Матей 27:56 и Лука 24:10[2]) не споменават думата “малкия.” И макар, че просто Яков, без по-нататъшно определение се отнася обикновено само за “Яков, брата Господен” (виж Деяния 12:17; 15:13; 21:18; 1 Кор. 15:7; Юда 1) в случая тук не се идентифицира той, а неговата майка. И тъй като тя не е дева Мария авторът очевидно е съзнавал, че има само една друга известна Мария, която има синове Яков и Йосиф и затова по-нататъшно уточнение на Яков просто не е необходимо.

Второ, в сравнение с Яков Йосия е бил много по-незначителна фигура в ранната църква. Малко вероятно е Мария да бъде означена единствено с него като се пропусне Яков. А точно така се прави в Марк 15:47. Тя би трябвало винаги да е “майката на Яков” (както е в 16:1; Лука 24:10) или “майката на Яков и Йосия” (Матей 27:56; Мк. 15:40), но не и само “майката на Йосия” (Марк 15:47). Това показва, че двамата братя са били до голяма степен еднакво известни фигури. Следователно вероятно Марк говори за друга Мария и други братя, различна от майката и братята на Исус.

(2) Мария от Мт. 27:56 и Мк. 15:40 е същата Мария, наречена Мария Клеопова[3] в Йоан 19:25. Понеже е почти сигурно, че не може да става дума за действителни сестри тъй като не е никак вероятно и двете да носят едно и също име – Мария – това твърдение понякога се преформулира като се казва, че двете не са родни сестри, но са наречени така понеже Клеопа е брат на Йосиф, а Мария е негова жена. Дори и така обаче текста остава несигурен. Не само, че чисто текстово не можем да направим връзка между двете Марии, но и съвсем не е ясно дали той споменава 3 или за 4 жени т.е. дали Мария Клеопова е сестрата на Мария или сестрата на Мария е жена различна от Мария Клеопова[4] – възможни са и двата прочита. Освен това не е ясно какво се има в предвид под “Мария Клеопова” – жената, майката или дъщерята на Клеопа/Клопа.

(3) Яков “малкия,” “братът Господен,” е същят човек като Яков син на Аллфей, един от дванадесетте апостоли. Списъците на апостолите съдържат двама Яков – синът на Завидей и синът на Алфей. Освен това на други места се говори за Яков “брата Господен” и този Яков се нарича апостол (Гал. 1:19). Така двете фигури се идентифицират като една и съща – Яков, братът Господен и всъщност апостолът, син на Алфей. На практика обаче Яков е много известно име и няма причина да насилваме от подобно съвпадение на имената извода, че непременно става дума за една и съща личност. Освен това имаме апокрифни източници, в които Яков Алфеев е изрично разграничен от Яков епископа[5] (на Ерусалим[6]).

(4) Алфей и Клеопа/Клопа са една и съща личност. Тъй като се казва, че при кръста имаме Мария, майка на Яков и Йосия и освен това тя е идентифицирана като Мария Клеопова и за Яков се знае, че е син на Алфей то Алефей всъщност е друго име на Клеопа (Клопа). В подкрепа на това се изтъкват някои аргументи, че Клопа и Алфей са две форми на едно и също арамейско име, но това, макар и възможно е несигурно.

(5) Симеон[7], вторият водач на църквата в Ерусалим, също е брат на Исус (в съответствие със списъка от Матей 13:33 и Марк 6:3) и апостол от дванадесетте. Наистина в Лука 6:15-16 трите имена – Яков, Симеон и Юда – се срещат непосредствено едно до друго в точно такъв ред. Но ако Яков и Юда са братя логично е Сименон също да бъде такъв – иначе Лука не би бил поставен между двама братя като външен човек. В списъците на другите евангелисти тримата също са заедно макар и в различен ред и макар че Юда се появява под различно име – Левий (Мт. 10:3) или Тадей[8] (Мк. 3:18). В Йоан 14:22 той също се споменава като “Юда не Искариот.” Все пак не е особено вероятно на всички тези места той да бъде споменаван по различен начин, но нито веднъж да не е идентифициран като брат на Исус, която би била най-ясната му характеристика (допълнителните описателни думи се добавят именно с цел личността да може да бъде разпозната и отличена от други носещи същото име). Освен това Евсевий, позовавайки се на Хагезип, в Църковна история 4:22.4, ясно разграничава двамата наричайки Юда[9] и Яков братя на Исус, а Симеон, Негов братовчед: “Същият автор също описва началото на ересите, които се появили по негово време със следните думи: “И след като Яков праведния пострадал мъченически както станало и с Господа по същата причина, Симеон, син на чичото на Господа, Клопа бил избран за нов епископ. Всички го избрали за епископ понеже той бил братовчед на Господа[10].” В 3.20.1 той пише: “От семейството на Господа все още били живи внуците на Юда, който бил брат по плът на Господа.” И 2.23.3-4 “Начинът, по който умрял Яков вече беше посочен в споменатите думи на Климент, който казва, че той бил хвърлен от покрива на храма и след това бил бит до смърт с тояги. Но Хагезип, който живял непосредствено след апостолите ни дава най-точното описани в петата книга на своите “Спомени”. Той пише следното: “Яков, брата Господен, наследил управлението на църквата в общение с апостолите. Той бил наричан праведния от всички от времето на нашия Спасител до днес; понеже мнозина носели името Яков.”

(6) Понякога към теорията на Йероним се прави още едно допълнение  – че апостол Юда също е брат на Исус. Подкрепа за това се търси в списъците с имената на апостолите според св. Лука (Лука 6:16; Деяния 1:13[11]). Но името Юда също се среща и сред четиримата братя на Господа (Мт. 13:55; Марк 6:3). Накрая в Юда 1 авторът на краткото послание също се представя като “брат Яковов” (1:1) като се смята, че става дума за Яков брата на Господа[12]. Така връзката в израза “Юда Яковов” се определя като връзка между братя. От друга страна евангелиста определя само Яков син на Алфей, но не и Юда – логично би било Яков син на Алфей и брат му Юда” или “Яков и Юда синовете на Алфей” (всъщност би трябвало евентуално да се добави и Симеон). Това може би е индикация, че трите личности (Яков, Юда и Симеон) не са братя. В този случай само Яков е син на Алфей и това прави формата на текста напълно логична.

В допълнение към всичко казано дотук теорията на Йероним се оказва изправена пред значителни допълнителни трудности. Първо, начина, по който Новия Завет използва думата “братя”. Разбира се, тя може да се използва и в по-широк смисъл от деца на една майка и един баща. Все пак не е никак вероятно тя последователно, винаги и от няколко различни човека да бъде предпочетена пред думата братовчеди в случая с виждането на Йероним. Това не представлява трудност в случая с другите две теории на Хелвидий и Епифаний. (Във втория случай ако те са доведени братя на Господа от по-ранен брак на Йосиф не можем да очакваме да бъдат наричани по друг начин освен “братя”) Освен това Йосиф е наречен баща на Исус и то от самата Мария (Лука 2:48; виж още 2:33,41,43). Второ, тази теория предполага, че двама или трима от братята на Исус са били в числото на апостолите. Това е трудно да се допусне при положение, че Йоан 7:5 ясно казва, че братята му не вярват в Него не много време преди разпятието. Вярно е, че след възкресението за тях се казва, че са повярвали, но дори и тогава те продължават да бъда разграничaвани от дванадесетте (виж Деяния 1:13-14). Вярно е също, че Яков е наречен апостол (Гал. 1:19), но думата в Новия Завет се използва доста по-широко отколкото само за дванадесетте. Юда, в ст. 17 от своето послание, изглежда също изключва себе си от числото на апостолите[13]. Трето, В евангелията братята на Исус винаги  се срещат с Мария и Йосиф и никога не са свързвани с Мария Клеопова и Клеопа (Алфей). Това едва ли би било така ако са му братовчеди. Освен това не може да се предполага, че Клопа (= Алфей, ако е така, а вероятно не е) е починал и те са били дадени на Йосиф и Мария. Според Йоан 19:25 и Лука 24:18 има голяма вероятност ние да можем да идентифицираме този Клеопа като все още жив след възкресението на Исус[14]. В този случай няма нищо неприемливо, че той е баща на Симеон както свидетелствува Хагезип.

В една разновидност на теорията на Йероним втората Мария се разделя от Мария Клеопова понеже според Йоан 19:25 става дума за 4, а не за 3 жени като 2 от тях са свързани с дева Мария (а) едната е нейна сeстра, но не родна, а по роднинска линия макар и различна от Мария Клеопова (б) Мария Клеопова е жена на Клеопа – брата на Йосиф и така също роднина на дева Мария и Йосиф. Тогава Симеон (синът на Мария Клеопова и втори водач на Еврусалим) също е роднина на Исус и негов “брат”. В този случай се предполага, че след смъртта на Мария майката на Йосия и Яков те са доведени в дома на Йосиф и Мария и така отгледани като доведени братя. Проблемът с нея е, че това не обяснява защо всички четирима братя се намират заедно в дома на Мария и Йосиф и Исус, а някои текстове ги представят точно по този начин. Ключовият елемент във всяка от разновидностите е свързването на Мария майка на Йосия и Яков малкия с майката на братята на Исус (Марк 15:40). Това обаче по никакъв начин не може да се направи със сигурност. Всъщност ако не можем да направим подобна идентификация нямаме основание да гледаме на Симеон, втория водач на Ерусалимската църква, като на брат на Исус. Точно такова е свидетелството на Хагезип, което вече разгледахме. Това поставя под съмнение че Симеон е брат на Исус по същия начин както е Яков и накланя везните в полза на тезата, че Яков е действителен брат на Исус (било от същите родители било доведен) докато Симеон е роднина на Исус, но не действителен брат, а братовчед.

Йероним вероятно е първият, който систематично излага виждането за братята като братовчеди на Исус[15]. Неговата цел е да представи не само Мария, но и Йосиф като девственик. Самият той не твърди, че има подкрепа за нея от древността, а я защитава единствено на рационална и богословска основа. Ако имаше авторитети, на които да се позове в своя подкрепа едва ли би пропуснал да го направи – както прави когато говори за девството на Мария позовавайки се на Игнатий, Поликарп, Ириней, Юстин и др. В други свои съчинения той признава, че в църквата има различно виждане: “Някои смятат, че това са синове на Йосиф; по мое мнение, аз казах в книгата си срещу Хелвидий, че те са деца на сестрата на девата” (de Vir. Illusr., 2). Освен това според Лайтфуд[16], Йероним не поддържа своята теория последователно и в по-късните етапи на живота си показва, че се чувства все по-малко убеден в нея[17].

Последно, през 2002 в частна колекция в Израел вниманието на научната общност привлича каменна погребална кутия съдържаща кости на починал човек с надпис: “Яков, син на Йосиф, брат на Исус.” Не е известно къде, кога и от кого точно е намерена. Собственикът на артефакта, Одед Голан, е обвинен през 2003 във фалшификация на надписа, но обвинението не успява да докаже това. Нещо повече водещи експерти-палеографи и археолози свидетелствуват за автентичността на находката[18]. Разбира се, не можем да сме сигурни, че става дума за Яков, Йосиф и Исус от библейската история (и трите имена са сред най-популярните през 1 век, а надписа не включва думите ”праведния” за Яков или “Месия” за Исус), но вероятността не е никак малка. Ако е така това е доказателство за погрешността на теорията на Йероним.

Заключението на Лайтфуд според нас е съвсем обосновано: “Ако не греша аз показах, че Йероним не настоява за традиционна подкрепа на своята теория и следователно доказателствата в нейна полза се търсят единствено в Писанието. Аз изследвах доказателствата от Писанието и изглежда изводът е, че макар тази хипотеза, допълнена от следващите автори, да представя някои забележителни съвпадения, все пак от друга страна тя е свързана с комбинация от трудности – много от които се появяват от самите елементи в хипотезата, които водят до тези съвпадения – което достатъчно служи за баланс на тези вторични аргументи в нейна подкрепа и на практика би трябвало да доведе до нейното отхвърляне ако може да бъде намерена друга хипотеза обременена с по-малко трудности[19].”

Много по-трудно е да решим коя от другите две теории е вярна – на Хелвидой или на Епифаний – дали става дума за действителни братя на Исус от Мария и Йосиф или за братя от предишен брак на Йосиф. Няма преки доказателства, че те са били истински деца на Йосиф и Мария[20]. Привежданите в подкрепа на това текстове не могат да бъдат смятани за убедителни.

(1) Матей 1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус. Строго погледната казва само какво е станало до този момент, но не и какво се е случило след това.

(2) Лука 2:7 – И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. Отново това, че Исус е първороден не означава непременно, че е имала и други синове. Исус пак ще се остане първороден дори да е единствен син. Нито пък това се изисква от начина, по който евреите използват думата – в смисъл на “дете, което отваря утробата.”

(3) Това, че не се споменават други деца от предишен брак на Йосиф когато се ражда Исус не означава, че не е имало такива – просто евангелистите не се интересуват от тях в момента и ги пропускат.

Това, разбира се, не означава и че те говорят за някакъв друг вид родство. Няма причина да не смятаме естественото разбиране думата за най-вероятно[21]. Единственото възражение срещу това е, че имаме силна традиция, която говори в полза на виждането за доведени братя от предишен брак на Йосиф. Както видяхме поне три ранни източника свидетелствуват за нея – Протоевангелиeто на Яков, Евангелието на Петър и Детското евангелие на Тома[22]. И трите датират от около средата на 2 век и според някои учени именно те са повлияли на ранни църковни отци като Климент Александрийски, Иполит, Ориген и след това на по-късните отци да приемат това виждане. И трите творби са от сирийски произход и е напълно възможно вижданията, които изразяват да се основават на още по-ранна традиция връщаща ни до началото на 2 век или дори още по-рано[23]. Това може да предполага или че това е само местна традиция, която едва по-късно се разпространява на други места или че зад нея наистина стои някаква историческа истина. Не можем да кажем кое от двете предположения е по-вероятно. Интересно е все пак, че тези истории имат сирийски, а не палестински произход – откъдето биха били по-достоверни[24]. Освен това, ако е имало универсално разпространена и ясна традиция за приснодевството на Мария защо се появяват две различни, а не едно единствено обяснения за това – представени съответно от Йероним и Епифаний[25]? Накрая Лайтфуд (който се опира също на Епифаний, Йероним, Амброзий и Иларий, както и на мнозина по-съвременни автори) е убеден, че няма как в момента на смъртта Си (Йоан 19:26-27) Исус да поверява майка Си на Йоан при положение, че тя има поне четири живи сина, които според един от най-светите еврейски закони са задължени да се грижат за нея. Нито пък факта, че те са невярващи по това време премахва трудностите. Съвсем скоро те се обръщат, което Христос не може да не е знаел. Лайтфуд продължава: “Но дори когато бъде предложено следното обяснение какво очаква то да вярваме? Макар че само след няколко дена Исус се явява на един от тези братя, който е предопределен да води църквата-майка в Ерусалим и всички по подобен начин се обръщат към вяра в Христос; все пак тя, тяхната майка, живееща в същия град и присъединяваща се към тях в общо поклонение(Деяия 1:14), е поверена на грижите на един външен човек, в къщата на когото тя остава оттогава нататък[26].” Това е сериозен аргумент, но аз не виждам защо той да не може да се приложи с на практика еднаква сила и срещу виждането за природени братя, които са били отгледани в къщата на Мария, живели години с нея и редовно споменавани заедно до самата смърт на Исус. Следователно, какъвто и да е бил мотивът на Исус да повери Своята майка на Йоан, аз не виждам в това нищо по-фатално за виждането на Хелвидий отколкото за това на Епифаний.

Така спорът между двете теории остава до голяма степен неразрешен.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ

---

[1] Тази част следва близко Baukham, Richard. Jude and the realtives of Jesus. T&T clark international, 2004. и J. B., Lightfood. The epistle of st. Paul to the Galations, Zondervan, 1976, Dissertation 2: the brothren of the Lord, 252-292. Виж също Brown, Raymond adn others. Mary in the New Testament. Philadelphya, Fortres press, 68-72.  Доколкото зная Лайтфуд е първият, който им дава тези  наложили се доста широко названия.

[2] в Curetonian syriac стои Мария, дъщерята на Яков

[3] Клеопа или Клопа, както се среща понякога, са две форми на едно и също име.

[4] както е според сирийската Пешито.

[5] Яков брата на Исус става водач на църквата в Ерусалим и често е наричан нейният първи епископ.

[6] виж напр. Clementine Recognitions 1.59 (виж също коментарът на Lightfood, цит. sъч. стр. 276) и Апостолските постановления 6.12-14 ср. с 2.55; 7.46; 8.4.

[7] Или Симон, еврейската форма на същото гръцко име, под която то понякога се появява.

[8] виж Lightfood, стр.258 Точната идентификация на трите имена не е лесна. Допълнителна информация може да се види в Baukham, Jesus and the eyewitnesses.

[9] Това, разбира се означава, че Юда споменат в Лука 15:15-16 и Йоан 14:22 е същата личност – Хагезип просто се обръща към списъците в марк 6:3 и Мат. 13:33.

[10] За критика на опита текста да се прочете в полза на теорията на Йероним виж Lightfood, 277

[11] Текста на практика казва “Юда на Яков”, което не означава, че връзката между двамата е братска. Всъщност и на двете места в две ранни версии на сирийската Пешито и Тебаик стои “Юда, син на Яков”,  а други ранни версии например старата латинска и мемфиска го оставят неопределен (виж Lightfood, 263). Това показва неяснота в оригинала и неговото разбиране. Тази несигурност може да се види и в съвременните българкси преводи.

[12] Виж също вече цитираните текстове от Църквона история на Евсевий.

[13] Йероним вижда тази трудност и казва, че Яков всъщност вярва. Той също така не идентифицира другите двама братя с апостоли. Но възражението с Деяния 1 остава напълно валидно и в този случай. Може би за вярата на Яков още преди възкресението може да се настоява и на основата на апокрифното Евангелие според евреите (виж Lightfood, 274).

[14] Единствената причина Лука да спомене името е понеже то е било добре известно на слушателите му. По-късна християнска традиция нарича втория ученик по пътя към Емаус Симеон и в този случай той би могъл да е синът на Клеопа (виж Baukham, Jude and the relatives of jesus, 18).

[15] Срещу Халвидий

[16] Lightfood, стр. 159-161

[17] Един стар аргумент за древността на теорията на Йероним е позоваването на бележка в полето на Bodlean MS 2397, която е предполагаемо свидетелство на Папий. За напълно обосновано отхвърляне на неговата автентичност виж Lightfood, 273, бележка под линия. За твърденията свързвани с името на Иполит от Порт, съвременник на Ориген, виж Lightfood, 282.

[18] През 2012 имах възможността лично да разговарям с проф. Крейг Евънс, един от водещите експерти в областта, който сподели, че смята за практически сигурно, че тя е истинска. За допълнителна информация виж Hershel Shanks and Ben Witherington III, The brother of Jesus: The dramatic story and meaning of the first archeological limk to Jesus and His family, HarperOne, 2003. Макар и на популярно ниво книгата е писана от специалисти.

[19] Lightfood, 264-5

[20] За една по-аргументирана библейска обосновка на това виж Йероним, Срещу Хелвидий – неговите аргументи все още спокойно могат да се използват.

[21] Тук трябва да бъдем честни и към слабостта на аргументите на другата страна. Няма никакво основание да виждаме в Лука 1:34,38 някакъв обет за девственост от страна на Мария. Споменаването на Исус като син на Мария, а не на Йосиф в Mарк 6:3 (нещо твърде необичайно за евреите) най-вероятно е намек за скритата обида от страна на съгражданите Му, които са били поне отчасти запознати с Неговото раждане и са намеквали, че е memzer т.е. незаконно роден. Липсата на братя споменати в Лука 2 при пътуването към Ерусалим не означава, че е нямало такива, а че авторът просто не се е интересувал от тях.

[22] Имаме и други апокрифни източници, които вероятно са повлияни от тези споменати по-горе като Евангелие на псевдо-Матей, Евангелие за родословието на Мария, Историята на Йосиф и др.

[23] виж Baukham, Jude and the relatives of Jesus, 26-7

[24] Baukham (стр. 28ff) се опитва да установи 3 възможни палестински източника – цитат на Седулий Скот, Втория апокалипсис на Яков от Наг Хамади и Hypomnemata (Спомени) на Хагезип, запазени като фрагменти в Църковната история на Евсевий, макар да признава, че тяхната достоверност е доста съмнителна. Лайтфуд (стр 272) също се опитва да проследи теорията на Епифаний до Палестина където не може да се каже, че е имало предпочитание на девството пред брачния живот, но отново се позовава на Хагезип, за когото не може да се каже нищо сигурно.

[25] Виж обаче аргумента по-горе за Йероним като първия изразяващ виждането за братята на Исус като Негови братовчеди. Все пак факта, че той може да развие подобно виждане както широкото разпространение, което то получава поставят някои важни въпроси.

[26] Lightfood, 272. След Лука 2 Йосиф отсъства от библейския текст и това кара мнозина  да предполагат, че той е починал по някое време рано в евангелската история.

Реклама