Четири мита за църквата


ЧЕТИРИ МИТА ЗА ЦЪРКВАТА

от Майкъл Свигел

55844488

Когато хората се срещат с нови неща първата им реакция е да се опитат да ги напаснат в съществуващите категории. Да си кажем истината повечето от нас се притесняват от нови и необичайни неща, които не съответстват на очакванията ни. Това ми напомня за един човек, който се опита да изяде първото си тамеле, като го обели и да го хапне като банан. Виждал съм и друг опит да се яде царевичен мамул с нож и вилица. Ако не знаем друг начин ние ще извлечен погрешни заключения за истинската природа на нещата основани на личен опит или културни норми.

Библията представя църквата като нещо странно и необикновено. Но много християни подхождат към местната църква по начини, които съответстват на модела на света, а не на модела на Божието слово. Подобно на учен, който сглобява древен звяр от дребни несъвметими частички без ясен модел и водещи принципи днес твърде много християни създават отново църквата според собствената си фантазия и според собствените си харесвания и нехаресвания. Рекламирайки това мутирало създание неправилно наричано „църква” неговите защитници пропагандират 4 често срещани мита, които им помагат да поддържат чудовището живо – 4 неистини, които са били приети от мнозина евангелски християни, които безрезервно им вярват. Дошло е времето обаче да отхвърлим митовете убивайки чудовището и замествайки го с общото тяло показващо знаците и делата на автентичния и създаден от Бога образ на църквата.

Мит 1: Църквата е просто една човешка организация

Макар да се състои от хора самата църква не е просто една човешка организация. Исус Христос е главата на църквата и по тайнствен начин църквата е Неговото духовно и физическо тяло на земята (Еф. 1:22-23; 5:23; Кол. 1:18). Макар да можем да разграничим духовните и физически аспекти на църквата ние никога не трябва да ги разделяме. Твърде често евангелските християни са склонни да разделят духовната, небесна, невидима и вечна църква от нейното физическо, земно, видимо, историческо проявление. Резултатът от това е, че местните, видими църкви са третирани като просто човешки организации вместо като канали, чрез които Бог осъществява Своите небесни, духовни цели в историята. Подобно разделение е позволило на християните да третират църквите си така както третират и останалите човешки организации – като политическа партия или клуб.

В политическата реалност на света ако не харесваме това, за което се бори нашата партия или ако изгубим доверие в кандидатите ние просто гласуваме срещу тях, махаме ги или променяме платформата. Ако нещата отидат твърде на зле можем да се присъединим към друга партия или да създадем нова. Но в 1 Коринтяни 3:3-4 Павел укорява църквата заради това, че се делят и офромят партии.

Нито пък можем да третираме църквата като клуб с членове, които насочват организацията според волята на мнозинството. Добре известни са думите VOX POPULI, VOX DEI – глас народен, глас Божи. Много християни се държат сякаш църквата трябва да бъде управлявана чрез мажоритарно гласуване. Все пак след като Израел си поиска цар „като останалите народи,” който да ги управлява (1 Царе 8:20), Бог каза на пророк Самуил: „Послушай гласа им и им дай цар” (8:22). Слушайки гласа на хората Израел завърши точно с това, което поиска – цар подобен на царете на другите народи вместо цар избран от Бога. В случаят с цар Саул народният глас не беше гласът на Бога.

Има нещо свръхестествено свързано с църквата. Тя е съставена от хора, които иначе нямат нищо общо. Тя не е обединена чрез политическа конституция, общ интерес или корпоративни подзаконови актове. Тя е обединена от Светия Дух около личността и делото на Исус Христос и изпълнява една обща цел  в света.

Мит 2: Църквата е супермаркет за духовни покупки

В свят на супермаркети ние обичаме възможностите, разнообразието и свободата да избираме. За съжаление ние често третираме църквата като че ли тя е просто още един от множеството супермаркети, които ни снабдяват с духовни благини. Така ние живеем в една църковна култура, която смята църковното пазаруване, прескачане и изоставяне за нормално.

Нашият супермаркетски манталитет и множеството различни църкви правят модерната ситуация едновременно уникална и опасна. Ние изглежда никога не успяваме да открием правилната църква и това разочерование може да доведе до никога неспиращо пазаруване. Някога познавах студент по боголсовие, който учеше в Далас и който след 6 месеца все още не беше се установил на никоя църква. Всяка неделя той отиваше в различна църква, само за да пробва друга следващата седмица. Накрая той започна да следва един добре известен проповедник, който по това време нямаше църква, но всяка неделя проповядваше като гост в различна църква. Така подобно на фен следващ рок-банда тази блуждаеща овца следваше проповедника-знаменитост от църква на църква. Това е един пример за църковно пазаруване, който се е превърнал в крайна форма на прескачане.

Най-много ме огорчава отпадането от църква. Това е практиката изцяло да се напуска църква, да се остава в къщи неделя сутрин, за да се гледат проповеди по телевизията или да се слушат по радиото или през интернет. Тези вярващи се опитват да живеят християнски живот отделени от едно живо, местно, физическо църковно общество. Виждаме тази тенденция в т.нар. „виртуална църква” където се стимулира фалшиво общение от растояние без живо, физическо, включващо тялото и душата посвещение.

Нашата връзка с местната църква прилича на семейните връзки. Това е една заветна връзка създадена с цел изграждането на всеки един и наставляването му към любов и добри дела. Ако погледнем на нашето посвещение към местната църква през очилата на заветното посвещение картината не е красива. Решението? Да започнем да гледаме на местната църква по-малко като на мол и повече като на семейство, по-малко като на магазин за задовляване на прищевките ни и повече като на заветна общност.

Мит 3: Църквата е просто събиране на неколцина вярващи

Преди няколко години, докато с няколко мои приятели се молехме над храната си в един ресторант двама рошави мъже се приближиха до нас и се представиха като църква. Те обясниха, че след като обиколили всички църкви в областта стигнали до заключението, че никоя от тях не проповядва истинското благовестие, така че двамата заедно решили: „Ние ще бъдем наша собствена църква.” Те стояха пред нас като Самотният рейнджър и Тонто, хилещи се триумфално под ярката флуоресцентна светлина, очевидно доволни от своята направи-си-сам църква.

Днес някои християни изоставят установените църкви заради „домашните църкви” или „семейни църкви”. Докато концепцията за църковни събирания по домовете има библейкси и исторически прецедент (Римляни 16:5; 1 Кор. 16:19) днес много често една органиация, която нарича себе си „домашна църква” изобщо не е църква, а просто събрание на недоволни вярващи, които не могат (или не желаят) да се установят в една истинска установена християнска общност.

Нека да съм ясен. Едно библейско изучаване не е църква. Това е изучаване на библията. Събиране за молитва в нечий дом не е църква. Това е молитвено събиране. Група християни с китара и тамборина не е църква. Това е хваление. Мъж или жена отварящи библията и проповядващи на желаещите да слушат не е църква. Това е упражняване правото на свобода на словото. Събиране на светии за ядене и клюкарство (често погрешно определяно като „общение”) не е църква. Това е парти.

От библейска, историческа и богословска перспектива една автентична църква притежава няколко белега и действия. Установените белези на една местна църква включват:

Правилна вяра: Прогласяване на централните истини на християнската вяра за Бога, личността и делото на Христос и спасението.

Ред: Позицията на библейски квалифицирани и правило поставени водачи.

Тайнства: Практикуване на кръщение за въвеждане в заветната общност и Господната трапеза за постоянно общение.

Освен тези три белега три важни действия на църквата включват:

Евангелизиране: Довеждане на други до Бога чрез благовестието на спасението по благодат чрез вяра в Исус Христос.

Наставление: Изграждане на вярващите към зрялост в Христос чрез поучение и дисциплина в истинка общност.

Поклонение: Хваление към Бога чрез преклонение и служба

Тези белези и действия не само поставят една църква здраво на основата на Новия Завет, но също така исторически свързват всяка истинска метна църква с първата църква на апостолите. Всички истински църкви са обединени в прославяне на Бога  чрез изграждане на тялото Христово по целия свят. Истинските местни църкви са част от нещо по-голямо от самите тях.

Мит 4: Църквата е по избор

Подобно на мен вероятно и вие сте чували думите: „църквата не е задължителна” казани за (или от) човек, който е изповядал Христос, но след това е престанал да посещава църква. Отделните истории се различават. Някои хора са попадали на църква, която ги е огорчила. Други са били насилвани да посещават църква от своите родители и накрая са се измъкнали от ръцете им когато са напуснали дома. Трети са се подхлъзнали в грешен живот и цървата е станала твърде обвиняваща. Не познавам много християни, които пренебрегват местната църква до такава крайност, но повечето хора, които познавам придават много по-малка стойност на местната църква отколкото библията.

Част от проблема е нашето мистично, индивидуалистично виждане за духовния живот. Мнозина от нас са пронизани от мисленето, че личното ни духовно здраве зависи изцяло от директната ни лична връзка с Бога – че ключът към духовен разтеж е личното време, което по някакъв начин привлича Светия Дух и премахва греховете ни. Макар да не отричам значението на личното практикувне на духовните дисциплини те са само част от Божия план за духовно здраве и разтеж.

За да растат в Христос вярващите се нуждаят един от друг. На практика Бог ни е дал индивидуални духовни дарби за изграждане на общността (1 Кор. 12:7). Колкото и радикално да звучи това на хората участващи в един индивидуалистичен, аз-теистичен евангелизъм, ние трябва да отхвърлим идеята, че балансиран духове жиовт може да съществува извън заветната общност на една автентична местна църква.

Трябва с молитва да обмисляме всяко решение, което вземаме по отношение на местите си църкви – от членство и посещение до истинкото ни включване и напускане. Ако желалем да прославим Бога и да покажем истинска любов към братята и сестрите в Христос, Господ ще ни води в мъдри, разумни и благочестиви решения свързани с нашата връзка с местната църква.

Майкъс Свигел е професор по богослоиве в Даласката Богословска Семинария. Това е откъс от неговта книга RetroChristianity: Reclaiming the Forgotten Faith (Crossway, 2012).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.