Аз казах: Богове сте вие


“АЗ КАЗАХ: БОГОВЕ СТЕ ВИЕ”

Псалм 82:6 и Йоан 10

от Джером Нейрей

Библейски текстове, които наричат човеците “богове” привличат вниманието на коментатори и стават фокус на остроумни тълкувания и егзегетични принципи[1]. Това със сигурност е вярно за Псалм 86:2 “Аз казах: богове сте вие.” Настоящото изследване разглежда използването на Псалм 82:6 в Йоан 10:34-36. Моята хипотеза е, че четвъртото евангелие разбира Псалм 82 много подобно на начина, по който той е бил разбиран от еврейският  мидраш, за който може би се явява най-ранният известен пример. Всяко изследване на разбирането и функцията на Псалм 82:6 в Йоан 10:34-36 по необходимост включва един преглед на еврейските тълкувания на този псалм, за да може той да бъде видян в правилна перспектива в пасажът на Йоан.

I. Въпроси за статуса

През 60-те години възниква дебат за тълкуването на Псалм 82:6-7 във връзка с Йоан 10:34-36, общите линии на който са обобщени от Антъни Хенсън[2]. Той обръща внимание на 4 различни начина, по които Псалм 82 е бил разбиран в еврейската традиция по отношение на (а) ангели, (б) Мелхиседек (в) съдии и (г) Израел на Синай. Всичките 4 тълкувания са потвърдени в мидрашеската литература, но кой от тях е свързан с Йоан 10:34-36?

Ангели. В едно ранно изследване на Псалм 82 Д.А. Емертън[3] твърди, че в таргума на псалмите[4], Кумран[5], Пешито и отците elohim в Псалм 82 е бил разбиран в смисъл на “ангели.” Емертън твърди, че elohim се отнася до свръхестествени същества, на които са били дадени народите (напр. Втор. 4:19; Даниел 10), които евреите смятали за ангели, а езичниците наричали богове (виж 1 Коринтяни 10:20).

Мелхиседек. В llQMelch Псалм 82 е бил цитиран по отношение на Мелхиседек. Съвременният редактор на llQMelch описва документа като един “есхатологичен мидраш,” който предсатвя Мелхиседек в ролята на съдия[6]. Емертън, който настоява, че “боговете” споменати в Псалм 82 са “ангели” сега вижда връзката Мелхиседек=Елохим в llQMelch като подкрепа на неговата по-ранна интерпретация на Псалм 82; той смята, че Мелхиседек е бил идентифициран с архангел Михаил[7]. Хансън заключава, че Мелхиседек може да бъде наречен “бог,” но отхвърля неговата връзка в Йоан 10:15[8].

Съдии. Псалм 82 също така е бил тълкуван в еврейската традиция във връзка със съдиите на Израел, доказателства за което намираме от b, Ber. 6a и Midr. Ps. 82.18[9]. Тази интерпретация на псалма се радва на значителна популярност по време на един период от изследване на Йоан[10]. Връщайки се към въпросът за Мелхиседек в llQMelch Джоузеф Фицмайер[11], който като цяло се съгласява с първоначалното тълкуване на пасажа от ван дер Уолд перифразира линия 10 на този фрагмент по следния начин: “Елохим (Мелхиседек) е застанал в събранието на Ел (Яхве), сред боговете (ангелският съд) и е съдил[12].” Той разбира ролята на Мелхиседек в този текст не като ангел, а като съдия[13].

Израел в Синай. Още от времето на Билербек[14] се е твърдяло, че Псалм 82:6-7 в еврейската традиция е бил свързван с Израел на Синай когато Бог му дава Тората правейки го свят и по този начин безсмъртен. Този мидраш, който се е превърнал в популярно разбиране за използването на Псалм 82:6-7 в Йоан 10:34-36,29[15] твърди, че на Синай Израел е бил сътворен наново. Понеже Бог дал на Израел думите на Тората, на която той се покорил, Израел отново станал безсмъртен като възстановил “Божият образ и подобие” даден при сътворението. Джеймс Акерман, главният защитник на този аргумент, смята, че прологът на Йоан има забележителна прилика със “Синайския мит” показвайки как мъдростта някога е живяла на земята заедно с човеците (Псалм 82:6), правейки по този начин човеците безсмъртни (Псалм 82:7)[16].

По отношение на тези интерпретации на Йоан 10 Хенсън отхвърля традициите, които тълкуват “бог” като ангели или съдии[17]. Той правилно заключава, че единствено последното тълкуване на Псалм 82 (Израел на Синай) има някаква връзка с аргумента в Йоан 10:35[18]. Всички изследвания цитирани по-горе все пак имат някои недостатъци. Първо те са склонни да настояват за едно външно тълкуване на Псалм 82 в Йоан 10: ако евреите в техните писания  или традиция наричат един човек “бог” тогава за Исус не е съвсем невъзможно да бъде наречен божествен[19].Този вид външна аргументация показва малко уважение към мидрашеското разбиране на Псалм 82 или други библейски текстове и на първо място за оправдаността да се нарече на някой човек “бог” дори в по-широк смисъл. Има ли вътрешни основания в мидраша на Псалм 82, които да подкрепят подобни предположения? Второ, тези, които разглеждат фона на Псалм 82 дори съвсем бегло, не представят адекватна егзегетика на аргумента в Йоан 10, за да видят на каква основа Исус е наречен “равен на Бога” (10:30,33) и какво общо има Псалм 82 с този аргумент. Има някои коментатори, които отричат, че Псалм 82 по какъвто и да е начин отговаря на предизвикателството[20]. Така се оказва, че има твърде много недовършена работа.

Сега ние се обръщаме към детайлната егзегетика на Йоан 10, за да видим какво се твърди, така че да можем да разберем по-ясно значението и функцията на Псалм 82 във връзка с този аргумент.

II. Аргумента в Йоан 10:28-37

Ако Псалм 82 не е използван по изцяло външен начин[21] в Йоан 10:34-36 ние трябва да изследваме как той функционира като апология на едно специфично предизвикателство в съдебната динамика на Йоан 10. Началното място е Йоан 10:30 където Исус твърди: “Аз и Отца сме едно (или равни).” Тълпата правилно разбира това като означаващо, че Исус по някакъв начин твърди “равенство с Бога”. Това твърдение ги води до присъдата: “богохулстваш понеже ти, който си човек правиш себе си бог” (10:33). Изникват няколко въпроса: В какъв смисъл Исус и Бог са “едно” (или равни)? Вярно ли е, че Исус “прави себе си” Бог? Това означава, че ние трябва да изследваме по-ранната част от Йоан 10, за да видим в какъв смисъл Исус и Бог са “равни” и последващата апология в Йоан 10:34-38, за да видим как Псалм 82 е свързан с твърдението за равенство.

Първото съдебно заседание (10:1-8а)

След като Исус твърди, че е вратата и овчарят (10:1-16) евангелието описва объркването в тълпата поради тези твърдения: дали Той е демон или светец (10:19-21)? Толкова сериозно е това общо объркване, че в 10:22-27 започва формален съдебен процес във връзка с твърдението на Исус. Тъй като тълпата, която е необразована ‘am ha-ares (7:47-49), вероятно не може да реши това се събира едно тържествено събрание “в двора на соломоновия трем” (10:23). Там те задават официален въпрос на Исус: “Кажи ни ясно: Ти ли си Месията” (10:24)? Така 10:1-28а може да бъде виждано като съдебно заседание[22], което формално изследва твърденията на Исус:

Твърдение: Исус е вратата, добрият пастир (10:1-16)

Присъда: Кажи ни ясно ти ли си Христос? (10:24)

Защита: Защита на Исус като пастир (10:25-27)

Защитата на Исус на Неговото твърдение не съдържат нов материал, който да доказва Неговата истина, а е единствено присъда над съдиите Му[23], една действителна демонстрация на това как работят твърденията.

10:1-16

10:27-28а

1. Истинските овце слушат

Неговият глас (10:3б)

Моите овце слушат

Моят глас (10:27а)

2. Аз познавам Моите

и Моите ме познават (10:14)

Аз ги познавам (10:27б)
3. Овцете го следват защото познават гласът му (10:4) И те ме следват (10:27с)

Тогава по критерият на Исус за съд Той доказва, че Неговите съдии не са Негови овце нито Той е техен пастир. Според логиката на евангелието тези себе-изповядващи не-овце отхвърлят основните твърдения на Божият агент и така са обвинени в грях и неверие (виж Йоан 3:18,20; 5:40-55; 9:39-41; 12:46-48). Все пак съдебният процес  все още не е приключил.

Второто съдебно заседание (10:28б-39).

В 10:28-30 Исус представя ново и по-смело твърдение. Макар преди това евангелието да твърди, че вярващите са дошли в живот и са преминали отвъд смъртта (3:16-19; 5:24) сега Исус твърди, че Самият Той е дарителят на вечен живот: “Аз им давам вечен живот и те никога няма да погинат” (10:28а). Той твърди, че “никой няма да ги грабне от ръката Ми” (10:28б)[24]. Така Исус сега функционира като активният агент на живота, като дарителят на вечния живот и като защитника на Своите овце дори от смъртта. Тези твърдения могат да Го поставят на едно ниво с всемогъщия Бог.

10:29 казва две неща за Бога. Първо, Бог е “по-голям от всички[25]” поради Божията управляваща или изпълнителна сила като pantocrator, despotes и basileus[26]. Второ, за Бога е казано: “Моят Отец…ги е дал (на Мен) и никой няма да го грабне от ръката на Отца Ми.” (10:29). Според последната забележка Исус и Бог са подобни, дори равни.

Исус (10:28) Отец (10:29)
Аз им давам вечен живот Отец Ми…е дал
И те няма да погинат На Мен
Никога  
И никой няма да ги грабне И никой не може да ги грабне
От ръката Ми От ръката на Отца Ми

За да подчертае смелостта съдържаща се в твърдението на Исус текста подчертава, че “Бог е по-голям от всички” (10:29б) издигайки по този начин Исус над всички останали творения без значение дали те нямат никаква сила или са могъщи. Но Исус твърди, че Той е “равен с” Бога, Който е “по-голям от всички” когато очертава заключението в Йоан 10:30: “Аз и Отца сме hen”.

Буквално hen означава “едно.” Но контекста показва, че това прилагателно може да бъде преведено “еднакво с” или “равно на.” Тогава Исус твърде нещо много повече от просто морално единство с Бога, което е била целта на всеки израилтянин и което никога не е означавало, че смъртният е ставал “бог” както е разбрана забележката на Исус в 10:31-33. Тогава самият аргумент в Исус разбира hen като означаващ повече от морално единство т.е. “равенство с Бога.” 1 Кор. 3:7 показва, че hen наистина може да означава “равенство[27].” Поради сравнението посечено по-горе Исус твърди равенство с Бога, Който е “по-голям от всички”, понеже не може да има “грабване от ръката Му.” За какво се отнася това?

В контекста на 10:28 Исус твърди както, че има силата да дава вечен живот така и че Неговите овце няма да погинат и силата да ги пази да не бъдат грабнати. “Да бъдат грабнати” тогава има връзка с живота и смъртта понеже смъртта[28] няма окончателната власт над овцете на Исус. Обратно, това означава, че Исус има силата от Бога, така че Той е Този, Който дава вечен живот и избавя мъртвите от примките на смъртта (виж Йоан 5:25, 28-29; 6:39,44,54; 8:51; 11:25). Тъй като единствен Бог държи ключовете на живота и смъртта Исус твърди, че има необикновена сила, която принадлежи изключително на Бога[29]. Така има основание за твърдението на Исус, че Той и Отец са “едно” (10:30).

Показах подробно, че четвъртото евангелие ясно и формално настоява, че Исус е “равен на Бога” (5:18; 10:33) понеже Бог Му е дал цялата есхатологична сила (5:21-29)[30]. Бог Му е дал сила: (1) да дава вечен живот (5:21; 10:28), (2) да съди (5:22,27; 8:21-30), (3) да бъде почитан като законодател и Съдия (5:23), (4) да има живот в Себе Си (5:26; 10:17) и  (5) да възкресява мъртвите и да ги съди (5:28-29). На практика 5:21-29, едно обобщение на есхатологичната сила на Исус, функционира като тематично твърдение, което евангелието след това развива в глави 8, 10 и 11[31]. Тогава твърдението в 10:28-30 продължава изложението на пълната есхатологична сила на Исус.

Нашата егзегетика на 10:22-30 ни дава следната информация: В 10:28-30 започва един втори съдебен процес. Исус формално е призован на съд не само относно дали Той е “Христос” (10:23-24), но особено за твърдението, че е “равен на Бога” (10:30,33). Тогава основният въпрос, който е разглеждан освен това е свързан с крайната сила над смъртта, дали Исус е равен с Бога.

Твърдение: “Аз и Отец сме едно” (10:30,33) т.е. сила над смъртта (10:28-30)

(а) Аз им давам вечен живот

(б) Те няма да погинат довека

(в) никой няма да ги грабне от ръката Ми

Присъда: “Богохулстваш, понеже ти бидейки човек правиш себе си равен на Бога” (10:33).

Защита: Използване на Псалм 82:6 10:34-36): тяхната присъда е невярна понеже Бог е направи Исус “Божий Син.”

Нашият фокус по необходимост се обръща към защитата в 10:34-36. Как четвъртото евангелие разбира използването на Псалм 82 и дали тази употреба има някаква връзка с твърденията изказани в 10:28-30? Нека още в началото да отделим специално внимание на формата на обвинението в 10:33. Исус е обвинен в това, че “прави Себе Си” равен с Бога, едно обвинение, което доминира много съдебни процеси срещу Него:

  5:18 “правиш себе си Бог.”

10:33 “бидейки човек правиш себе си Бог

19:7 “Ти, който си човек, правиш себе си Бог

9:12 “Който правиш себе си цар[32]

Евангелистът разграничава два елемента на присъдата срещу Исус (1) Дали Исус прави Себе Си равен на Бога? (2) В какъв смисъл Исус е равен на Бога или “бог”? Разграничението е важно понеже йоановото евангелие отрича първата част т.е. че Исус прави Себе Си Бог, но внимателно обяснява и защитава твърдението на Неговото равенство с Бога[33].

Псалм 82 като апологетичен отговор

В отговор на обвинението в богохулство Исус представя един аргумент от Писанието използвайки Псалм 82. Когато цитира Псалм 82:6 в 10:34 Той установява метода на аргументация като сравнява две неща: ако Писанието не греши наричайки смъртните “богове” Псалм 82:6) тогава и той не греши  наричайки този, Когото Бог е подпечатал и изпратил на света “Божий Син” (10:35-36).

Позоваването на Исус на “Божий син” в 10:36 не отслабва аргумента намалявайки твърдението от “бог” на “Божий син” понеже ако човек продължи да чете Псалм 82:6 двете неща са виждани като паралелни и еднакви там (“Аз казах Богове сте ви; всички сте синове на всевишния[34]”). В твърдението, че е подпечатан за “Божий син” Той не твърди по-малко отколкото е твърдял казвайки, че е “бог” според Псалм 82:6. Напротив, Той твърди повече.

Все пак как четвъртото евангелие разбира Псалм 82:6? Едно течение в критическите виждания приема цитата външно, на едно буквално ниво просто като игра на думи. Ако смъртните, поради някаква причина, могат вярно да бъдат наречени “богове” според Писанието тогава думата не е a priroi нелепо използвана за Исус. Този вид обяснение не пита при какви обстоятелства смъртните могат да бъдат наречени “богове” и вижда Исус да използва една изцяло уклончива маневра.

Все пак едно такова разсъждение не отговаря на йоановата перспектива поради няколко причини. Четвъртото евангелие винаги критикува хората, които приемат нещата буквално. Това се отнася както за думите на Исус така и за Писанията. Ние редовно намираме един модел, в който Исус прави дадено твърдение, което слушателите Му разбират погрешно понеже го приемат на едно буквално ниво, което води Исус до обяснението, което разкрива вътрешното духовно значение на Неговите думи[35]. Тогава не изглежда вероятно четвъртото евангелие да разглежда изкуствено Псалм 82 желаейки читателите да приемат неговата фрази и твърдения на едно буквално или външно ниво. Това е още по-вярно понеже евангелието постоянно твърди, че духовното е необходимо видение, за да се види вътрешното значение на текстовете от Писанията, които Исус изпълнява (виж Йоан 2:17,22; 6:31; 8:56,58 и т.н.).

Освен това един буквален прочит на Псалм 82 изглежда непоследователен с по-типичния модел на йоановата христология. Уейн Мийкс отбелязва, че когато нещо казано за Исус предизвика реакция от сингогата йоановата общност е склонна не да прави твърдението по-умерено, а да го преформулира по такъв начин, че то да причинява дори още по-голяма обида[36]. Така ако смъртните могат да бъдат наречени “богове” тогава Исус, Когото Бог е подпечатал и изпратил на света може да бъде наречен “Божий Син,” което означава “равен с Бога.” Един изцяло външен прочит на Псалм 82:6 по отношение на Йоан 10:34-36 едва ли е вероятен.

Как тогава четвъртото евангелие разбира и използва Псалм 82? Основното улика за един специален прочит на Псалм 82:6 се намира в 10:35 когато отбележим начинът, по който евангелието тълкува Псалм 82:6 като част от неговият аргумент: “Ако той нарича “богове” тези, до които е достигнало Божието Слово…” Тогава тези, които и да са наречени “богове” са такива понеже “Божието слово е достигнало” до тях. Учените от дълго време твърдят, че това се отнася до Израел на Синай когато Бог му дава Тората, което аз смятам за абсолютно правилно[37]. Все пак каква е формата на този мидраш и как тя може да се приложи към четвъртото евангелие?

Б.Ф. Уесткот например твърди, че когато четвъртото евангелие говори за “тези, до които е дошло Божието слово” евангелистът има в предвид предсъществуващото Слово, което редовно е представяло тоеофании на израелските патриарси[38]. Макар четвъртото евангелие наистина да развива аргумента, че Исус е явилия се Бог от Стария Завет[39] не е очевидно, че е използвана една алюзия във връзка с тази традиция в Йоан 10 нито пък е ясно как една подобна алюзия действително доказва аргумента, че Исус с право е наречен “бог.” Освен това евангелистът тук не предлага един аргумент, който е направен в пролога, че “Словото дойде при своите си, но своите му не го приеха” (1:11)[40]. Тук Израел не е укорен за това, че отхвърля още веднъж Божието откровение към него.

III.  Псалм 82:6 в еврейският мидраш

Ударението в Йоан 10:35 не е върху Исус, предсъществуващото Слово, а върху “тези, до които е дошло Божието слово”, които са наречени “богове”. Кои са тези хора? Макар да не е единственото тълкуване на Псалм 82:6-7 в еврейската литература тук е ясно, че Псалм 82:6-7 е бил разбиран в смисъл на теофанията на Израел на Синай. Един мидраш от 2 век казва следното:

“Ако беше възможно да махна ангелът на смъртта щях да го направя. Но декретът е бил изречен преди много време. Р. Йосе казва: Поради тази причина израилтяните стоели пред планината Синай, за да може ангелът на смъртта да няма власт над тях. Затова е казано: “АЗ КАЗАХ БОГОВЕ СТЕ ВИЕ (Пс. 82:6). Но вие сте покварили поведението си “ЗАТОВА ЩЕ УМРЕТЕ КАТО ЧОВЕЦИ” (Пс. 82:7)[41].

Коментар: случаят е Синай (“Израел стои пред планината Синай”) когато Бог слиза на планината, за да даде Тората. Според Изход 20:18-19 когато израилтяните виждат планината пламнала от светкавиците и чуват гърмежите те казват на Мойсей: “Ти говори на нас, а ние ще слушаме; но нека Бог да не ни говори, за да не умрем.” В светлината на това Mekilta казва, че Бог възпрял ангелът на смъртта така че Израел да не умре. И така Израел станал безсмъртен т.е. отвъд силата на ангела на смъртта, Псалм 82:6 се отнася до тях: “Аз казах богове сте вие.” Тогава са богове понеже са безсмъртни. Но с поклонението на златния телец Израел съгрешил и още веднъж понесъл наказанието за греха, което е смърт: “Ще умрете подобно на човеци” (Псалм 82:7).

Една важна вариация на този мидраш се появява в b. ‘Abod. Zar: 5a. контекста е една дискусия върху Второзаконие 5:25-26 където Израел приема синайското откровение. Авторът коментира, че те са видели Бога и все пак са останали живи (спомнете си дискусията върху Изход 20:18-19 по-горе); “следователно” питат те “защо ние трябва да умрем?” Този въпрос става повод за коментар относно непостоянната сила на ангела на смъртта.

Р. Роуз казва: Израилтяните приели Тората единствено така, че ангелът на смъртта да няма власт над тях, както е казано: “АЗ КАЗАХ: БОГОВЕ СТЕ ВИЕ; ВСИЧКИ СТЕ СИНОВЕ НА ВСЕВИШНИЯ.” (Псалм 82:6). Сега след като сте развалили делата си ЩЕ УМРЕТЕ КАТО ЧОВЕЦИ” (Псалм 82:7)[42].

Коментар: Поводът е Синай; Израел още веднъж е наречен бог поради безсмъртие. Но сега ние виждаме изрична бележка, че да бъдат богове и да бъдат безсмъртни е свързано с приемането на Тората. На практика Израел избира Божията Тора заради явната цел ангелът на смъртта да няма сила над него. Следователно тук действа нещо друго, което подсказва, че получаването на божието слово (Тора) прави човек свят и ако е свят тогава е безгрешен и ако е безгрешен тогава е безсмъртен.

Един трети ранен мидраш може да помогне да изясним основните линии на това тълкуване на Псалм 82:6-7. Контекста е едно разсъждение върху Второзаконие 32:20: “Ще видя какъв ще е краят им,” което изглежда се отнася за капризни, коварни хора.

Вие стояхте на планината Синай и казахте: “Всичко, което Господ е говорил ще вършим и ще пазим” (Изход 24:7) (поради което) “АЗ КАЗАХ: БОГОВЕ СТЕ ВИЕ (Псалм 82:6) но след това вие казахте на златния телец “Това е богът ти, о, Израельо” (Изход 32:4), Аз ви казах: “ВСЕ ПАК ЩЕ УМРЕТЕ КАТО ЧОВЕЦИ” (Псалм 82:7)[43].
Коментар: На Синай Израел получил Божето слово (“всичко, което Бог е говорил”) и станал свят и безсмъртен (“…ние ще вършим и ще се покоряваме”), поради която причина те са наречени богове. Макар това да не е изрично казано там този аргумент предполага, че светостта води до безсмъртие, което е божествено качество, поради която причина Израел е наречен богове. Все пак с новия грях на Израел идва смъртта, обичайната съдба на грешните смъртни (“ще умрете като човеци”)

Основните линии на мидрашкото разбиране на Псалм 82:6-7 тогава са ясни. Когато на Синай Израел приема Божието слово това води до искрена святост, резултатът от която е безсмъртие; следователно Израел може да се нарече бог поради безсмъртие. Но когато непокорен и грешащ Израел заслужава заплатата на греха, т.е. смъртта, заради това Израел може да се нарече човек.

Все пак този тип аргументи предполага определено библейско разбиране за смъртта и безсмъртието както и за природата на човечеството и Бога. Накратко, връзката между покорство-святост-безсмъртие лежи назад в описанието на Битие и в Адам като Божий “образ и подобие[44]” един косвен сценарий направен пряк в следващия мидраш .

Сегментът е доста дълъг, но поради неговата важност и сложният аргумент в него заслужава да бъде цитиран цялостно.

Р. Елеазар б. Р. Йосе галилеянина отбелязва: Ангелът на смъртта се оплакал на Светия, да бъде благословен: “Аз бях създаден на света без цел!” Светият, да бъде благословен, отговорил: “Аз те създадох, за да унищожаваш идолопоклонниците, но не тези хора, понеже ти нямаш власт над тях.” Те ще живеят и ще пребъдат довека както е казано: “Но от вас, които се прилепихте до Господа, сте живи всички” (Второзаконие 4:4). В същия смисъл е казано: “написаното беше Божие писание начертано (haruth)  на плочите” (Изход 32:16). Какво е значението на haruth? Р. казва: Свобода (hеruth) от чуждо владичество; Р. Неемия казва: От ангела на смъртта; и рави казва: От страдание. Виж тогава плана на Светия, да бъде благословен, който е направил за тях! Все пак те веднага провалили плана след 40 дена. Така се казва: “Но отхвърлихте съвета ми” (Притчи 1:25). Светия, да бъде благословен, им казал: “Аз мислех, че няма да грешите и ще живеете и пребъдете навеки точно като Мен; така като аз живея и пребъдвам довека за цялата вечност. АЗ КАЗАХ: БОГОВЕ СТЕ ВИЕ; ВСИЧКИ СТЕ СИНОВЕ НА ВСЕВИШНИЯ (Псалм 82:6), подобно на служебните ангели, които са безсмъртни. Все пак след цялото си величие вие пожелахте да умрете! НАИСТИНА ЩЕ УМРЕТЕ КАТО ЧОВЕЦИ (Псалм 82:7) – Адам, т.е. като Адам, на когото дадох една заповед, която той трябваше да изпълни и да живее и да пребъде довека, както е казано: “Ето човекът стана като един от нас” (Битие 3:22). По подобен начин: “И Бог направи човека по Свой образ” (Битие 1:27), т.е. да се каже, че ние можем да живеем и да пребъдваме довека. Все пак (казва Бог), той поквари делата си и отхвърли заповедта Ми. Понеже той яде от дървото и Аз му казах: “От пръст си” (Битие 3:19): Така и във вашият случай: “АЗ КАЗАХ БОГОВЕ СТЕ ВИЕ,” но вие провалихте себе си подобно на Адам и така: “НАИСТИНА ЩЕ УМРЕТЕ като Адам” (Num Rab. 16.24)[45].

Типичните черти на мидрашеското разбиране на Псалм 82:6-7 са явни: (а) Синай и даването на Тората, (б) покорството на Израел (“прилепил се за Господа”) (в) безсмъртие (“свобода от ангела на смъртта”… “живее и пребъдва точно като мен”) и затова (д) Израел е наречен бог (Пс. 82:6). Този мидраш прави ясно общото предполагано учение за връзката на греха и смъртта намиращи се най-вече в Битие 1-3 понеже то сочи към Бога, Който създал Адам “по Свой образ и подобие” т.е. безсмъртен. Адам бил безсмъртен понеже бил свят и покорен (“Аз му наложих една заповед, която той трябваше да опази и да живее и пребъдва довека”). Адам умрял именно защото съгрешил и изгубил Божията святост и “образ.” Този мидраш също така прави ясно, че тълкувателите на Псалм 82:6-7 виждали Синай като едно ново сътворение, когато покорството, светостта и безсмъртието на Адам ще бъдат възстановени в Израел свързвайки по този начин мита за Адам с мита за Синай както показва следната диаграма:

Адам в рая

Израел на Синай

Създаден в святост

Възстановен в святост

И така безсмъртен

И така безсмъртен

Все пак съгрешил ял плода)

Все пак съгрешил (поклонил се на телеца

И така умрял

И така умрял

Всички мидраши, които разгледахме предполагат едно сложно и все пак традиционно обяснение на източника на смъртта. Доброто библейско учение казва, че Бог създал Адам в състояние на святост. Освен това той бил създаден по Божия “образ и подобие,” които Мъдрост 2:23 обяснява както състояние на безсмъртие[46].

Бог създаде човека за нетление

И по образа на Собствената си вечност

Безсмъртието (или “вечността”) били обусловени от светостта. Бог казал: “В деня, в който ядеш непременно ще умреш” (Битие 2:17; 3:3). Изкусителят излъгал Ева, че ако наруши Божията заповед “Никак няма да умрете” (Битие 3:5), което било една лъжа; понеже на съгрешилият Адам Бог казал “От пръст си и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:19).

Макар да разгледахме едва 4 примера за мидрашеско разбиране на Псалм 82 в еврейката литература могат да се намерят много повече. Все пак когато разглеждаме тези други цитати на Псалм 82 те само потвърждават това, което вече показахме. Като цяло може да се твърди, че когато Псалм 82 е цитиран в еврейският мидраш писателите като цяло разбират, че Израел е наречен бог поради своята святост и/или безсмъртие[47].

Очевидно някои мидраши съдържат напълно развита експозиция на псалма докато други само фрагменти на едно обяснение. Все пак дори най-ранният мидраш цитиран по-горе, Mekilta, предполага толкова колкото и твърди вероятно защото отразява една много обща традиция, която се предполага, че е добре известна. Освен това не всички елементи на мидраша имат нужда да бъдат специално споменати когато псалма е тълкуван понеже мидрашът прилича на айсберг. Внушава се толкова колкото е и видимо. С този преглед на мидрашеското тълкуване на Псалм 82:6 наум ние се връщаме към Йоан 10:34-36. Дали четвъртото евангелие тълкува Псалм 82 по един мидрашески начин и ако е така каква част от мидраша той познава и използва?

IV. Мидраш в Йоан 10:34-36

Ако четвъртото евангелие разбира Псалм 82 по един мидрашески начин ние бихме желали да видим къде Йоан 10:34-36 стои в съответствие с тези три въпроса, които редовно се появяват в мидрашите. Първо, историческият повод на Псалм 82 редовно е виждан като връзката на Израел с Божието слово на Синай. Второ, мидрашът на Псалм 82 не нарича Израел бог поради изцяло външни причини, но свързва богоподобието с безсмъртието и/или светостта. Накрая, дори най-простия мидраш предполага някаква библейска идея за смъртта и безсмъртието, която включва едно разбиране за Битие 1-3 или някой популярен мит за произхода на смъртта в света. С тези идея наум нека да се върнем към Йоан 10.

Както отбелязахме по-горе четвъртото евангелие изглежда разбира Псалм 82 в един мидрашески смисъл като отнасящ се към Израел на Синай. Защото евангелистът тълкува съдържанието на “Аз казах Богове сте вие” в смисъл на ”тези, до които е достигнало Божието слово” (10:34-35). Тогава хората не са наречени богове безвъзмездно, понеже има вътрешно съдържание на това твърдение. Четвъртото евангелие не казва явно, че “богове, тези до които е достигнало божието слово” се отнася до безсмъртието на Израел, но само до неговата святост във връзка с едно покорно слушане на Тората. Макар безсмъртието да не е явно спомената в 10:34 аз бих настоявал, че тя се предполага във връзката между светостта и богоподобието. Все пак не самото слушане на Божието слово, но слушането с вяра и покорство, съставляват светостта. Такова е слушането, което е похвалено в Йоан 524; 8:37; 9:27. Това евангелие ясно показва една вътрешна връзка между слушането с вяра и преминаването във вечен живот. Все пак Йоан 10:34-36 не свързва явно богоподобието с безсмъртието, а единствено със светостта.

Освен това фокусът на светостта продължава в приложението на Псалм 82:6 от Исус в 10:36. Ако Израел, Който е станал свят, може да бъде наречен бог, тогава не е богохулство ако Исус, когото Бог е подпечатал и е изпратил като Свой апостол в света, е наречен бог и Божий Син. Светостта или безгрешността отново служат като основа за наричането на някого, Израел или Исус, бог.

В четвъртото евангелие безгрешността на Исус е формална тема за дебат. По отношение на Неговата предполагаема греховност евангелието отново и отново отбелязва осъждането на Исус като грешник (9:16,24), една присъда основана на Неговите две изцеления в събота (5:1-17; 9:1-7). Враговете Му освен това го обвиняват в това, че е напълно зъл, т.е. обладан от демон (7:20; 8:48; 10:20). Тук в 10:33 и 36 Той е обвинен в нов грях, богохулство, защото твърди, че е “равен на Бога.”

Пред лицето на тези обвинения четвъртото евангелие отрича всеки грях от страна на Исус. Йоан 10:36 представя най-скорошните доказателства за тази защита като обявява, че Бог е осветил Исус. Преди всичко Божията присъда на Исус трябва със сигурност да има по-голяма тежест от тази на останалите хора (виж 5:31-46). Освен това ние чуваме Божията оценка на Исус на друго място, че “Отец обича Сина” (3:35; 5:30). Грешниците, разбира се, нямат място в Божието присъствие и все пак Исус е бил “лице в лице” с Бога (1:1-2) и в Божието “лоно” (1:18). И Исус ще се върне в Божието присъствие при завършека на Своята мисия (13:3; 17:5,24). Тогава Бог отсъжда, че Исус е безгрешен и достоен да стои в Божието присъствие.

Нито пък някой може да обвини Исус в грях (8:46). Неговата работа в събота не нарушава Божият закон, а трябва да бъде разбирана именно като покорство на Божията воля (531; 7:21-33). На практика способността на Исус да отваря очите на слепите свидетелствува за Неговата близост до Бога (9:31-33). Светостта на Исус (6:69) и Неговото освещение (10:36) свидетелствуват за Неговата цялостна святост и безгрешност.

Божието освещение на Исус освен това Го описва като един изцяло отделен за Божията цел[48] и напълно покорен на Божията воля. Този радикален образ мисия води Рудолф Шнакенбург до идеята за човек подпечатан със Светия Дух[49], един коментар, който ни кара да си припомним свидетелството на Кръстителя в 1:30-31. Йоан свидетелствува, че той е видял Божият Дух не само да слиза върху Исус, но и да “остава върху Него” (1:32-33), което предполага, че Божията сила и святост не са един преминаващ феномен за Исус. Поради пребиваването на Светия Дух в Исус Исус свидетелствува, че Той е “Божият Син” (1:34), една фигура, Чиято цел е да очисти останалите с Духа, Който остава върху Него (1:33). Тогава Исус не е грешник, а Светият Божий.

Дотук ние отбелязахме, че 10:34-35 разбира Псалм 82:6 в смисъл, че покорството на Божието слово води до святост и богоподобие. Както видяхме в мидрашите това тълкуване предполага някаква идея за безсмъртие свързана със светостта. Все пак в важно да внимаваме на това къде и как Пс. 82:6 функционира в съдебната структура на 10:28-36. Четвъртото евангелие използва Псалм 82 както едно оборване на част от обвинението. Съдиите на Исус отсъждат погрешно когато Го обвиняват, че прави Себе Си бог или равен на Бога понеже Самият бог прави Исус Божий Син точно както Бог е направил Израел “бог” чрез даването на Тората. Като  минимум тогава Исус оборва същността на обвинението като твърди, че Бог го е направил това, което Той е, а именно, един осветен слуга, агент, и апостол, една личност изцяло отделена от Бога за свещена задача[50]. Защитата основана на Псалм 82 тогава твърди две неща: тя оборва обвинението, че Исус прави Себе Си “Божий Син” дори ако утвърждава тази радикална святост срещу обвинението в богохулство. Но ако това обърква Неговите обвинители (10:31-33) дали то обяснява или подкрепя твърдението направено в 10:28-30, което предизвиква спора?

По-горе ние казахме, че Исус е “равен на Бога: поради Неговата “сила над смъртта.” По отношение на това Псалм 82:6 не изглежда да играе значима роля.

Твърдение: равен на Бога: власт над смъртта (10:28-30)

Присъда: Богохулство, Ти Който си човек, правиш Себе Си бог (10:33)

Защита: Обвинението оборено: Бог е този, Който прави Исус “Божий Син” поради Неговата святост (Псалм 92:6/Йоан 10:34-36).

Тогава Псалм 82 функционира по един ограничен начин: той доказва, че присъдата на съдиите е лъжлива, но той едва ли спада към същността на твърдението на Исус в 10:28-30. Освен това Псалм 82 не би бил задоволително обяснение за исусовото “равенство с Бога” според четвъртото евангелие. Дори когато е направен безсмъртен Израел винаги остава нещо по-малко от бог, просто смъртен; ангелът на смъртта все още може да има сила над тях. Все пак това евангелие твърди, че Исус не е просто смъртен, а божествена фигура. Той има сила над ангела на смъртта, не обратното. Псалм 82:6 може да функционира като доказателство, че присъдата на съдиите е погрешна (той не прави себе си нищо; Бог Го прави “Божий Син”), но не може да бъде предложен като адекватно обяснение за йоановото твърдение, че Исус има сила над смъртта (10:28-30). Псалм 82:6 функционира само като доказателство, че присъдата на съдиите е погрешна.

Какво тогава да кажем за самите съдебни твърдения? Исус и Бог са “равни” в смисъл на власт над смъртта. Все пак безсмъртен ли е Исус? Откъде идва Неговата сила над смъртта? Приятели и врагове знаят, че Той умира на кръста. Приятелите казват, че Неговата смърт е Божията воля и план (Деяние 2:23; 4:28) и че Той е бил изцяло покорен на Бога дори до смърт (Филипяни 2:8; Марк 14:35-36). Четвъртото евангелие освен това твърди нещо по-радикално за Божията намеса в смъртта на Исус. В 10:17-28 Исус твърди, че Бог го е възлюбил именно понеже Той умира. “Затова ме е възлюбил Отец защото аз давам живота си, за да мога да го взема отново” (10:17). Смъртта обикновено е знак за Божия гняв, а не любов. Тогава смъртта на Исус явно не е резултата от грях, както настоява мидраша на Псалм 82:7. Нито пък Исус е безпомощна жертва, чийто живот е отнет от Него, от човеци или от ангела на смъртта. Защото когато Той казва “Никой не ми го отнема, но аз доброволно давам живота си” (10:18а). По-нататък, смъртта Му се случва в пълно покорство на Бога, не като наказание за грях от Негова страна: ”Тази заповед получих от Моя Отец” (10:18б). В 10:28-30 освен това Исус твърди, че е равен на Бога като има силата на самия Бог над смъртта. Тогава Исус докато не е буквално сам безсмъртен има пълна власт на д смъртта.

Несъмнено Исус умира, но четвъртото евангелие твърди, че Исус има власт над смъртта, както смъртта на последователите Си така и Своята Собствена. По-рано ние отбелязахме как това евангелие прогласява, че Исус има цялата Божия есхатологична сила един аспект, от която е да “дава живот” на другите (5:21; 10:28) и да “възкресява мъртвите” (5:25, 28-29; 11:25). Все пак Исус има власт над Собствената Си смърт да даде живота си и да го вземе отново (10:17-18); тази сила е била приета когато Бог Му дава да “има живот в Себе Си” (5:26), точно както Бог има живот в Себе Си. Но така Исус е обявен за безсмъртен по един специален начин: макар да умира, Той има пълна власт над смъртта, Неговата Собствена и тази на последователите Му. Той възкресява Себе Си от смъртта в живот и Той също така възкресява Своите последователи.

Псалм 82 чрез мидраш обяснява безсмъртието, но по начин, който не е адекватен за твърдението направено в четвъртото евангелие относно силата на Исус над смъртта. Поради тази причина аз смятам, че евангелистът не използва пълното мидрашеско разбиране на Псалм 82, което е било достъпно за него.

IV.  Заключение и по-нататъшни въпроси

Като обобщение Йоан 10:34-36 може да се каже, че разбира Псалм 82:6 и го използва по специфични начини.

(1) Според 10:34-35, Псалм 82:6 (“Аз казах Богове сте вие”) е разбиран във връзка с Израел на Синай, когато той приема Торатадо които дойде Божието слово” 10:35).

(2) Включена в това разбиране е близката връзка между светостта, безсмъртието и богоподобието. Четвъртото евангелие цитира само една съкратена част от нея светостта и богоподобието.

(3) Псалм 82:6б (“синове на всевишния”) е цитирана от Исус когато Той нарича Себе Си “Божий Син” (10:36) и се отнася до Неговото богоподобие във връзка със светостта (виж “осветен и изпратен”).

(4) Псалм 826 не докосва същността на твърденията направени в 10:28-30, които водят до съдебния процес в 10:31-39. Той функционира като адекватно оборване на погрешната присъда на съдиите на Исус, които Го обвиняват, че Той “един човек прави себе си равен на Бога.” Тази присъда е погрешна понеже Бог Го прави “Божий Син.”

(5) Според защитата в 10:34-36 светостта е свързана с богоподобието по удачни за човеците начини, първо Адам, след това Израел. Исус би могъл да бъде просто един човек макар да е наречен “бог/божий Син” както е бил Израел. Но съдебният аргумент в Йоан 10 твърди много повече. Не просто човешко същество Исус е една небесна фигура, която е “равна на Бога.” Неговото равенство почива не само на светостта, но и на божествената сила свойнствена за Него, т.е. на пълната есхатологична сила.

(6) Твърдението на Исус по отношение на силата над смъртта винаги остава важно в Йоан 10. В това евангелие неговото безсмъртие[51] не поизлиза формално от безгрешността/светостта както е в случая с мидраша на Пс. 82:6, но от Неговата есхатологична сила, която Бог Му е дал над смъртта (5:21-29; 10:17-28). В 5:18 и 10:30 Исус може да бъде наречен “равен на Бога” по много по-важна причина от винаги оправданото наричане на Израел бог, а именно, поради силата, която притежава. Силата над смъртта е специалното съдържание на “равен с Бога.”

(7) Ако сме прави и Псалм 82:6 е разбиран в 10:34-36 в съответствие с неговото основно мидрашеско тълкуване, тогава забележката в 10:28-29, че “никой няма да ги грабне от ръката Ми” вероятно е ехо на това, което мидрашът разисква с термините на ангела на смъртта, чиято сила над Божиите хора е възпряна. Ангелът на смъртта няма да грабне последователите/овцете на Исус от ръката Му или от Божията ръка.

(8) Макар мидрашите, които разгледахме по-горе да са били написани значително по-късно от четвъртото евангелие разбирането на Псалм 82:6 в Йоан 10:34-36 принадлежи на същата траектория на тълкуване. То може да е по-ранен пример свидетелстващ за тази традиция макар и да не е най-цялостният пример.

Това изучаване по никакъв начин не изчерпва съдържанието на Йоан 10:34-39. Но то повдига някои нови въпроси. То се фокусира върху формалния съдебен процес, който е структура на разказа в 10:21-28а и 28б-39 осветлявайки особено твърденията направени от Исус. Използването на Псалм 82 в 10:34-36 само отразява погрешната присъда на съдиите, едно пълно изложение на твърденията на Исус в 10:28-30 и след това адекватна защита в 10:37-38 остава да бъде изследвана. Връзката на 10:28б-30 с въпроса за есхатологичната сила на Исус в 5:21-29; 8:21-59; 11:1-14 остава да бъде разгледана.  Използването на мидрашеката традиция не е ограничено в 10:34-26[52]. Оценката на използването от Исус не само на Писанията, но особено на тяхното мидрашеско разбиране трябва да извърви дълъг път към изясняване на контекста на йоановата общност. Накрая ако има съдържание в аргумента за двата съдебни процеса описани в 10:21-28а, 28б-39, това трябва да даде по-нататъшни подсказки за историческото развитие на йоановата общност. То би представлявало друго доказателство за едно развитие от “законова” христология (Месия) към “висока” христология (“равен на Бога”)[53].


[1] Например, Exod 7:1, където Бог казва на Мойсей, “Направих те бог на фараона.” Това причинява не малко трудности на Филон,  когато се бори с неговото тълкуване в ю Leg All. 1.40; Sac. 9; Det. 39-40, 161-62; Migr. 84, 169; Mut. 19-20, 125, 128-29; Somn. 2.189; Quod Omn. 43-44;  виж също Post. 43-44 and Vit. Mos. 1.158

[2] Anthony Hanson, „John’s Citation of Psalm LXXXII Reconsidered,“ NTS 13 (1966-67) 363-67.

[3] J. A. Emerton, „Some New Testament Notes,“ JTS II (1960) 329-32.

[4] Виж Luis Diez Merino, Targum de Salmos (Biblio Poliglota Complutense IV,1; Madrid: Instituto Francisco Suarez, 1982) 142 and 269.

[5] Виж John Strugnell, “The Angelic Liturgy at Qumran-4QSerek Sirot ‘Olat Hassabbat,” in Congress Volume: Oxford 1959 (VTSup 7; Leiden: Brill, 1960) esp. 336-42.

[6] Оригиналното изследване е на A.S. van der Woude, “Melchisedek als himmlische Erloser­gestalt in den neugefundenen eschatologischen Midraschim aus Qumran Hohle XI,” in Oudtestamentliche Studien XIV (Leiden: Brill, 1965) 354-73; виж също Marinus de Jonge и A.S. van der Woude, “11QMelchizedek and the New Testament,” NTS 12 (1965-66) 304.

[7] J. A. Emerton, “Melchizedek and the Gods: Fresh Evidence for the Jewish Background of John X.34-36,” JTS 17 (1966) 400-401.

[8] Hanson, “John’s Citation of Psalm LXXXII Reconsidered,” 366.

[9] Виж W. G. Braude, The Midrash on the Psalms (New Haven: Yale University Press, 1959) 2. 59-60.

[10] Например, B. F. Westcott, The Gospel According to St John (London: John Murray, 1908) 70; M.-J. Lagrange, Evangile selon Saint Jean (Paris: Gabalda, 1948) 290; и R. H. Lightfoot, St John’s Gospel (Oxford: Clarendon Press, 1956) 209.

[11] Joseph A. Fitzmyer, “Further Light on Melchizedek from Qumran Cave 11,” JBL 86 (1967) 25-41, което се намира също и в неговото Essays on the Semitic Background of the New Testament (Missoula, MT: Scholars Press, 1974) 245-67.

[12] Ibid., 261-62.

[13] Ibid., 251-53.

[14] See Str-B, 2. 543.

[15] Виж например C. K. Barrett, The Gospel According to St. John (2d ed.; Philadelphia: Westminster, 1978) 384-85; and Nils Dahl, “The Johannine Church and History,” в Jesus in the Memory of the Early Church (Minneapolis: Augsburg, 1976) 109-10.

[16] Виж James Ackerman, “The Rabbinic Interpretation of Psalm 82 and the Gospel of John,” HTR 59 (1966) 186-91.

На всички са съгласни с Хансън; виж напримеер  E. Jungkuntz, „An Approach to the Exegesis of John 10:34-36,“ CTM 35 (1964) 556-65.

[18] Това тълкуване вече е било използвани; виж James Ackerman, „Rabbinic Interpreta­tion;“ 186-91.

[19] Jungkuntz обобщава колко от съвремнните коментатори виждат употрената на Псалм 82 като  един аргумент  ad hominem или просто като неудачен за твърденията на разказа („An Approach to the Exegesis of John 10:34,“ 556-58).

[20] Например Rudolf Bultmann, The Gospel of John (Philadelphia: Westminster, 1971) 389.

[21] Това е, „една игра на думи“; виж, напр. A. Loisy, Le quatrieme Evangile (Paris: Emil Nourry, 1921) 335.

[22] Правени са някои предположения за връзката на Йоан 10:22-39 и процеса пред Синедриона в синоптичните евангелия, но няма анализ на йоановия текст като формален елемент ан един съдебен процес; виж  Paul Winter, „Luke xxii 66b-71,“ ST 9 (1955) 112-15; Raymond Brown, The Gospel According to John (AB 29; Garden City, NY: Doubleday, 1966) 1. 404-6; и Rudolf Schnackenburg, The Gospel According to St. John (New York: Crossroad, 1982) 2. 306. За съдебния процес в Йоан виж J. H. Neyrey, „Jesus the Judge: Forensic Process in John 8,21-59,“ Bib 68 (1987) 509-41.

[23] Добър аргумент на Йоан е да преобърне присъдата произнесена срещу Исус в присъда срещу обвинителите (напр., 5:31-46; 3:6-12); виж J. H. Neyrey, „John III-A Debate over Johannine Epistemology and Christology,“ NT 23 (1981) 117-18. Често  „присъда“ в четвъртото евангелие означава себеосъждане, така че ако хората осъдят неправилно Исус те осъждат себе си.

[24] Робърт Айтън посочва, че 10:28-30 показва забележителна прилика с   Йоан 17:12 („No One Shall Snatch Them Out of My Hand,“ ExpTim 31 [1919-20] 475-76). Докато има ясни паралели Айтън не отбелязва, че 10:28-30 говори за  силата на Исус над смъртта, но 17:12 говори за защита на учениците от смъртта – две много различни неща.

[25] К.К. Барет убедително разглежда тектусланият въпрос тук (Gospel, 381-82); виж също J. Birdsall, „John X.29,“ JTS 11 (1960) 342-44.

[26] Виж J. Whittaker, “A Hellenistic Context for John 10,29,” VC 24 (1970) 241-44.

[27] Виж J. Bernard, A Critical and Exegetical Commentary on the Gospel According to St. John (Edinburgh: T. & T. Clark, 1926) 366; и Barnabas Lindars, The Gospel of John (London: Oliphants, 1972) 370.

[28] Едно припомняне как Павел персонифицира смъртта в Римляни когато говори за това как “смъртта царува”  (5:14,17,21).

[29] Еврейската наука отбелязва, че Бог дал на Илия, Елисей и Езекиил ключовете за три неща, които са изключително в силата на Бога, а именно ключа над дъжда, утробата и гроба; виж b. Ta’an. 2a; b. Sanh. 113a; Midr. Ps. 78.5; виж също Barrett, Gospel, 260.

[30] Виж J. H. Neyrey, An Ideology of Revolt: John’s Christology in Social-Science Perspective (Philadelphia: Fortress, 1988) 9-93: една част от това може да се намери в „‘My Lord and My God’: The Divinity of Jesus in John’s Gospel,“ Society of Biblical Literature 1986 Seminar Papers (ed. K. H. Richards; Atlanta: Scholars Press, 1986) 154-59.

[31] Виж Neyrey, An Ideology of Revolt, 33-34.

[32] Виж Евреи 5:5. Същността на това обвинение е разбирано най-добре от перспективата на културната антропология, която описва средиземноморската култура с думите “чест” и “срам”; исусовите съвременници разбират Неговите забележки като твърдение за твърде голяма чест, твърдение което изглежда като хвалба от страна на човек, който никога не е учил  (Йоан 7:15); виж Bruce J Malina, The New Testament World: Insights from Cultural Anthropology (Atlanta: John Knox, 1981) 27-33.

[33] В Йоан 5:19-29, например,  четвъртото евангелие отхвърля твърдението, че Исус “прави себе си” каквото и да е; виж Neyrey, An Ideology of Revolt, 20-22.

[34] виж Brown, Gospel, 1. 409.

[35] За тази форма в 4-то евангелие виж Herbert Leroy, Ratsel und Misverstandnis (Bonn: Peter Hanstein, 1968) 45-47, 53-67; and Neyrey, An Ideology of Revolt, 42-43.

[36] Wayne Meeks, “The Man from Heaven In Johannine Sectarianism,” JBL 91 (1972) 70-71.

[37] Бързам да добавя, че Йоан  5:37, който препраща към теофанията на Синай отрича, че Израел наистина е видял Бога : Чухте гласът Му, но образът Му не видяхте.“ Катоцяло този текст изразява повтаряното твърдение в четвъртото евангелие, че никой никога не е видял Бога (3:13; 6:46); то функционира като омаловажител на авторитета на хората от Израел, които в миналото са откривали Бога, като Мойсей, Илия, Авраам и пророците като ги заменя с Исус, крайният откриващ Бога (1:18). Подобен аргумент не отрича, че в Израел наистина са се случвали теофании, а по-скоро, че Исус, откриващият Бога, се е явявал в тях  (виж 8:58; 12:41). Макар да твърдя, че10:34-35 се отнася до еврейското приемане на Тората на Синай, това твърдение не противоречи на 5:37 понеже двата пасажа твърдят съвсем различни неща.

[38] Westcott, Gospel, 70; една съвременна версия на това е представена от A. T. Hanson, „John’s Citation of Psalm Ixxxii.  John x.33-6,“ NTS 11 (1965-66) 158-62.

[39] виж J. H. Neyrey, “Jacob Allusions in John 1:51,” CBQ 44 (1982) 589-94.

[40] За този вид аргументация виж R. H. Lightfoot, St. John’s Gospel, 208.

[41] Mekilta de-Rabbi Ishmael, Tractate Bahodesh 9 (trans. Jacob Lauterbach; Philadelphia: Jewish Publication Society of America, 1933) 2. 272.

[42] Trans. I. Epstein, The Babylonian Talmud (London: Soncino Press, 1935) 19.

[43] [43] Sifre: A Tannaitic Commentary on the Book of Deuteronomy, Piska 320 (trans. Reuven Hammer; New Haven: Yale University Press, 1986) 329

[44] За това виж Jacob Jervell, Imago Dei (Gottingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1960) 103, 113-19. Както отбелязва Джервел, Бит. 1:26 („Божият образ и подобие“) играе една по-имплицитна роля в обяснението на безсмъртието; по-често цитираният текст в тази връзка е бил Бит. 3:22 („човекът стана като един от нас“).

[45] Преводът е дот Midrash Rabbah (H. Freedman and M. Simon; London: Soncino Press, 1939).

[46] Виж Jerome Murphy-O’Connor, „Christological Anthropology in Phil., II, 6-11,“ RB 82 (1976) 31-37.

[47] Освен трите примера цитирани по-горе други примери за използването на Псалм 82:6 биха включвали: Exod. Rab. 32:7; Lev. Rab. 4.1 и 11.3; Num. Rab. 16:24; Pirqe R. El. 47; Pesiq. R. 1.2; 14.10; 33.10; Tanhuma B Lev 7:5; Pesiq. Rab. Kah. 4; Eliyyahu Zuta 4; Eliyyahu Rabbah 24.

[48] So Barrett, Gospel, 385.

[49] Schnackenburg, Gospel, 2. 311.

[50] Виж Peder Borgen, „God’s Agent in the Fourth Gospel,“ в Religions in Antiquity (ed. Jacob Neusner; Leiden: Brill, 1968) 137-48; и по-скорошно George W. Buchanan, “Apostolic Christology,” Society of Biblical Literature 1986 Seminar Papers (ed. K. H. Richards; Atlanta: Scholars Press, 1986) 172-82.

[51] Четвъртото евангелие съдържа твърде противоположни материали свързани с “безсмъртието”. Относно учениците човек може буквално да приеме твърдения като    3:16; 5:24; 6:50, 54  означаващи, че истинскят ученик няма да умре; за някои образи в разказа се казва именно това (8:51-53; 11:21, 32). Предполага се дори, че възлюбеният ученик няма  да умре  (21:23). Все пак изглежда самото евангелие бързо коригира това буквално разбиране на тези думи на Исус. Все пак за Самият Исус Неговите ученици никога не са твърдели безсмъртие с оглед на кръста. Все пак те твърдят, че Той побеждава смъртта  (8:28; 13:1-3). Неговото възкресение от смъртта е виждано като проява на Неговата сила  (10:17-18), утвърждаваща по този начин властта Му над смъртта, ако не и безсмъртието Му в една друга форма.

[52] Нариемр, относно йоановото използване на мидрашеската тардиция за Яков виж J. H. Neyrey, “Jacob Traditions and the Interpretation of John 4:10-26,” CBQ 41 (1979) 419-37.

[53] виж J. Louis Martyn, “Glimpses into the History of the Johannine Community,” в The Gospel of John in Christian History (New York: Paulist, 1979) 90-121.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.