Не пропилявай рака си


НЕ ПРОПИЛЯВАЙ РАКА СИ

от Джон Пайпър

index

Написах това когато бях болен от рак на простатата. И тогава, както и сега вярвам в Божията изцелителна сила, която действа чрез чудесата и чрез медицината. Вярвам, че е правилно да се молим и за двата начина на изцеление. Рака не е пропилян, когато е изцелен от Бога. Той носи слава, затова и съществува. Така че  ако не се молим за изцеление, може да пропилеем  рака си .

Но изцелението не е Божият план за всеки в този живот. Има много различни начини, по които може да пропилеем рака си. Както се молех за себе си тогава,  също така се моля и за теб сега, да не пропиляваш тази болка.

За сега (пет години след операцията ) наблюденията показват, че той си е отишъл. Но аз научих, че в един момент си мислим, че сме добре, а в следващия разбираме, че не сме. Така че, сега, когато хората ме питат как е здравето ти, аз отговарям: “Чувствам се добре”, което ще рече : “Всъщност не знам как съм, само Бог знае.”

Това, че Бог знае, грижи се и направлява, е достатъчно. Стиховтете, които изникнаха в съзнанието ми докато чаках резултатите от биопсията бяха от 1 Солунци 5:9-10: “Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос, Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.” Това е достатъчно. Аз не съм определен за гняв, но да живея с Христос. Докато чакаме да се срещнем с  Него, нека Бог да ни помага да не пропиляваме нито здравето си, нито рака си.  

1. Ние пропиляваме рака си, когато не чуваме надеждата в собсвените си  стенания, породени от болките на затъналия в грях свят.

Цялото страдание е породено от греха на Адам и Ева. Бог подчини света на немощ, именно поради това непокорство (Римляни 8:20). Така че в този смисъл цялото страдание е едно наказание. Но откакто Христос пое върху Себе Си това наказание, за нас вярващите, то няма подобна цел. За нас стенанията от болестите са всъщност родилните болки на новото творение. Ние знаем:Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло” (Римляни 8 :22-23).

Когато Бог подчини света на немощ, той умря : с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божии чада” (Римляни 8:21) Така че стенанията от нашия рак имат двойно значение –  грехът е ужасен и боли, но също така, славнато освобождение наближава. Ние пропиляваме рака си ако не чуваме в нашите стенания, родилните болки на новото творение.

Родилните болки показват идването на нещо хубаво. Ето какво е значението на нашия рак. В тази светлина  “нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас” (2 Кор. 4:17) Недейте да тълкувате погрешно вашите стенания. Не пропилявайте свидетелството на вашия собствен рак.

2. Ние пропиляваме рака си, ако не вярваме, че той е създаден за на нас от Бога

Не е правилно да кажем, че Бог просто използва рака ни, но не го е създал. Каквото Бог допуска, го допуска поради дадена причина. И тази причина е Негово творение. Ако Бог предвижда, че бързото делене на клетките ще се превърне в рак, то Той може да ги спре или да не ги спре. Ако не ги спре, то Той има цел. Тъй като Той е безкрайно мъдър, е редно да наречем тази болест смислена.

Сатана е реален и причинява много удоволствия, но също така много болка. Той  обаче не е крайния господар. Така че когато порази Йов с циреи ( Йов 2:7), то разрешението даде Бог (Йов 2:10) както и  боговдъхновения автор подчертава: “утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл” (Йов 42 :11).  Ако не вярваме, че рака ни е създаден за нас от Бог, ние ще го пропилеем.

3. Ние пропиляваме рака си, ако го смятаме за проклятие, а не за дар.

Баща, който току що беше загубил детето си, ме попита: “Може ли християнско семейство да е  прокълнато?” Много неща му се бяха струпали напоследък.  Моят отговор беше: „Не, но може така да ти се струва.” Сатана се опитва да унищожи някой от нас като му увеличава здравето, щастието, което  в даден момент може да задуши  вярата му (Матей 13:22). Други пък се опитва да събори, като увеличава болкта им (Лука 13:16).

Но Бог ни дава причината, поради която Божиите хора да не могат да бъдат прокълнати:Наистина няма чародейство против Якова и няма врачуване против Израиля” (Числа 23:23) И още по-важно:  Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух] (Рим.8:1). Няма проклятие:  ”Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас“ (Галатяни 3:13). Христос пое проклятието на нашето осъждение и проклятието на нашите болести.  Това означава, че болестите, от които се разболяваме не са проклятие. Те са трансформирани за нас от тъмния път към ада на пречистващия  път към рая. Ние не сме прокълнати. Колкото и да ние трудно да го почувстваме, ние вярваме, че Бог го е предназначил за добро. Той винаги прави най-доброто. “Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава ; Няма да лиши от никакво добро ходещите с  незлобие” (Псалм 84 :11)

4. Ние пропиляваме рака ако търсим утешение от нашите шансове вместо от Бога. Божият план за нашият рак е не да преценяваме какви са шансовете ни. Светът разчита на късмета, но не и християните. Някой броят колесниците си (колко процента имат за оцеляване), други броят своите коне (ефективността  на лечението), но ние вярваме в името на Господа, нашия Бог (Псалм 20:7)

Божият план е ясно изразен в 2 Коринтяни 1:9 “Даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.” Целта на Бога за нашия рак, заедно с други хубави неща, е да подкрепи сърцата ни, така че ние наистина да се научим да уповаваме на Него.

5.Ние пропиляваме рака си, ако отказваме да мислим за смърта .

Ние всички ще умрем, ако Исус достатъчно забави  завръщането си. Да не мислиш, как ще напуснеш този свят и как ще се срещнеш с Господ, е глупаво. Екласиаст 7:2 казва: „По-добре да отиде някой в дом за жалеене отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.” А в Псалм 90:12 четем: ”Научи ни така да броим дните си щото да си придобием мъдро сърце.” Да броим нашите дни означава да си даваме сметка, че живота е кратък и има край. Как ще придобием мъдро сърце ако отказваме да мислим върху това?

6. Ние пропиляваме рака си, ако си мислим, че да победим болеста, означава да останем живи, вместо да останем предани на Христос.

Плановте на сатана и на Бог за нашия рак се различават. Божият план е задълбочаване на любовта ни към Христос. Болестта не побеждава ако умрем. Тя  побеждава ако се провалим в упованието си на Христос. Божият замисъл е да престанем да се надяваме на радостите, които света ни дава и да усетим Христовата достатъчност за живота ни. Това ни помага да можем да почувстваме и да кажем: “А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия” (Фил.3:8); и също:  “Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка” (Фил . 1:21).

7. Ние пропиляваме рака си, ако отделяме твърде много време да четем за него, вместо да четем за Бог.

Не е грешно да си информиран за болеста си. Игноририрането на рака не е добродетел. Но изкушението, да знаеш повече и повече за него и липсата на усърдие да опознаваш повече Бога през този период, са симптоми на неверие. Рака има за цел да ни събуди за реалността на Бога. Той има за цел да канализираме чувствата си и да ги поставим зад командата: “Да! нека познаем Господа.” Това означава да се събудим за истина в Данаил 11:32: “Но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи.” Има за цел да ни направи едни неповяхващи, плодоносни дървета: “ Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява” (Псалм 1:2-3). Как пропиляваме на рака си ако четем денем и нощем за него, но не и за Бог!

 8. Ние пропиляваме рака си ако го оставим да ни води към самота, вместо да задълбочаваме взаимоотношениата си с другите  с привързаност.

Когато Епафродит донесъл на  Павел подаръците изпратени от църквата във Филипи, той се разболял и почти починал. Павел пише на филипяните “Понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.”  Какъв невероятен отклик! Тук не се казва само, че те са тъжни поради това, че той е болен, а че той е загрижен за техните чувства, защото те знаят, че той е болен. Имено  такова сърце Бог има намерение да създаде с помоща на рака: любящо,  дълбоко загрижено за нуждите на другите, сърце туптящо за хората. Не пропилявай рака си като се фокусираш само  върху себе си.

9. Ние пропиляваме рака си ако скърбим като тези, които нямат надежда.

Павел използва този стих относно скръбта на хората иззагубили близки: “А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.” Да, има скърб в смъртта. Даже за вярващите, които умират има временна загуба –загуба на тялото, загуба на близък човек, загуба на земното служение. Но скръбта е различна – тя е временна, с надежда. “Ние имаме дръзновение и предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа  ( 2Кор. 5:8).  Не пропилявай рака си, като скърбиш по начина, по който скърбят тези, които нямат тази надежда.

10. Ние пропиляваме рака си, ако се отнасяме към греха небрежно като преди.

Дали постоянно преследващите ни ни грехове са така привлекателни, както са били преди да се разболеем от рак? Ако е така, ние пропиляваме рака си. Рака е създаден, за да унищожи апетита към греха. Гордост, алчност, похот, омраза, непростителност, мързел, нетърпеливост, колебливост – всички тези са противници, в които рака се прицелва, за да ги атакува. Не мисли просто как да се пребориш с рака, а мисли как да се бориш заедно с него. Изброените по-горе грехове са много по-лоши врагове от него. Не пропилявай възможността силата на рака да унищожи тези врагове. Нека в присъствието на вечността, времените греховете  наистина да изглеждат безмислени, защото те  наистина са. “ Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? ( Лука 9:25)

11. Ние пропиляваме рака си, ако се провалим да го ползваме по предназначение- като свидетелство за истиност и салва на Христос

Християните винаги са съпътствани от Божествени “инциденти”. Има причини, поради които се проваляме в живота. Помислете какво каза Исус за болезнените, ”непредвидени” обстоятелства :  А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.  Това ще ви служи за свидетелство” ( Лука 21:12-13) Същото важи и за рака. Това ще ви даде възможност да свидеталствате. Христос е безкрайно достоен. Ето ви златната възможност да покажете, че Той струва повече от живота. Не го пропилявайте! Запомнете, вие не сте изоставени. Вие ще получавате помощ, когато се нуждаете: “А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса” (Фил. 4:19).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.