Когато съгрешаваме

КОГАТО СЪГРЕШАВАМЕ

от Мартин Лутер

Дечица пиша ви това, за да не съгрешите. Но ако някой от вас съгреши имаме ходатай при Отца – Исус Христа праведния (1 Йоан 2:1)

Кой понякога не се отбива от пътя? Аз и всеки друг трябва да благодарим. Но когато съгрешим не трябва да се отчайваме, че няма да намерим милост пред Бога. Този, който смята, че техните постижения струват нещо не вярва на Божията  милост и съгрешава съответно.

Не се отчайвате след като сте съгрешили, но вдигнете очите си нагоре където Христос ходатайства за вас. Понеже Той е вашият Ходатай и Застъпник, Той се застъпва за вас казвайки: “Отче, за този човек Аз страдах. Аз го търся.” Тази молитва никога не е безполезна понеже Христос е нашият първосвещеник (Евреи 5:10). Дори когато имаме Христос, нашият първосвещеник, ходатай, посредник,  примирител и утешител ние вместо това се обръщаме към мъртви светии и смятаме Христос за наш Съдия. Ето защо трябва да напишем тези думи на апостол Йоан със златни букви на сърцата си. Така отидете при Него и Му кажете: “Господи Христе, не зная за друг защитник, утешител и посредник освен Тебе. Не се съмнявам, че Ти си всичко това за мен. Аз се държа здраво за това и го вярвам.” Христос се е родил за нас. Пострадал е за нас. Възнесъл се е на небето заради нас, седнал е отдясно на Отца заради нас и се моли за нас. Сатана се опитва с цялата си сила да заслепи сърцата ни, за да не вярваме на това, което Светия Дух казва в този текст.

Състоянието на един християнин е чудно! Защото християните са едновременно грешници и праведници. Те са грешници поради грешната природа, която носят със себе си заразена от греха. Те са праведни понеже Духът ги тласка надалеч от греха. С нашият ум ние никога няма да разберем чудото на това състояние.