Апология на Атенагор – 4 част

Глава 31

Оборване на другите обвинения срещу християните

Но освен това те измислят срещу нас истории за нечестиви пиршества[1] и забранено сношение между половете, за да могат да намерят за себе си разумно основание да ни мразят и понеже мислят или чрез страх да ни отдалечат от нашия начин на живот или да направя управниците сурови и неумолими чрез размера на представените обвинеия. Но те прахосват усилията си по отношение на тези, които знаят, че не само в нашето време, но от древността е обичайно порока да воюва срещу добродетелта. Така Питагор заедно с още 300 души бил изгорен; Хераклит и Демокрит били прогонени в изганание, единият от града на ефесяните, а другият от Абдера, понеже бил обвинен в лудост; и атиняните осъдили Сократ на смърт. Но както те не презирали добродетелта независимо от мнението на множеството така и неоправданите клевети на някои хора не хвърлят никаква сянка върху нас по отношение на праведността на живота понеже с Бога ние стоим с добра репутация. Все пак аз ще посрещна и тези обвинения макар да съм напълно уверен, че чрез това, което вече беше казано очистих себе си пред Вас. Понеже тъй като превъзхождате всички по разум Вие знаете, че тези, чийто живот е насочен към Бога като негово правило, за да може всеки един сред нас да бъде безукроен и непорочен пред Него, няма да се занимава дори с мисълта и за най-малкия грях. Понеже ако вярваме, че трябва да живеем единствено настоящия живот тогава можеше да бъдем подозирани в грях бивайки поробени от плът и кръв или победени от алчност или от плътски желание; но понеже  знаем, че Бог е свидетел за това, което мислим и казваме ден и нощ и че Той, бивайки Сам светлина, вижда всичко в сърцата ни, ние сме убедени, че отивайки си от настоящия живот ще живеем друг живот, по-добър от този и небесен, а не земен (понеже ние ще живеем близо до Бога, свободни от всяко обвинение и страдание в душата, не като плът, макар че ще притежаваме плът[2], но като небесни духове) или, падайки заедно с останалите, един по-лош, в огън. Понеже Бог не ни е направил като овце или говеда, които умират и биват уищожени. Заради това не е вероятно ние да желаем да вършим зло и да се предадем на великия Съдия, за да бъдем наказани.

Глава 32

Високият морал на християните

Следователно изобщо не е странно, че те измислят за нас истории подобни на историите за собсвените си богове, от случките в живот на които те правят мистерии. Но те са длъжни ако желаят да осъдят едно безсрамно и безраброно сношение да мраят или Зевс, който родил деца от майка си Рея и дъщеря си Коре и взел собствената си сестра за жена, или Префей, съчнителят на тези истории, който направил Зевс по нечист и по-отвратителен от самият Тиест; понеже последният опетнил своята дъщеря по подбуждението на един оракул и когато желаел да получи царството и да си отмъсти. Но ние сме толкова далеч от практикуването на безразборно сношение, че сред нас е незаконно дори да си позволим похотлив поглед. „Защото,” казва Той, „който погледне жена, за да я пожелае вече е прелюбодействал с нея в сърцето си[3].” Тогава тези, на които е забранено да гледат нещо повече от това, заради което Бог е създал очите, които трябва да бъдат светлина за нас, и за които безсрамният поглед е прелюбодейство, защото очите са създадени с други цели, и на които ще бъде потърсена сметка дори за мислите им, как може някой да се съмнява, че такива хора не практикуват себеобуздание? Понеже нашата отговорност не се определя според човешките закони, които зли човеци могат да извратят (по-рано аз вече доказах пред Вас, суверени господари, че нашето учение е според Божието учение), но ние имаме един закон, който изисква да се отнасяме с ближния както със себе си (Матей 22:39). Поради тази причина също, в зависимост от възратта, ние смятаме някои за синове и дъщери, други считаме за братя и сестри, а на по-напредналите във възраст отдаваме чест подобваща на майки и бащи. Тогава в името на тези, които ние наричаме братя и сестри, и оказваме останалите почести на роднинство, ние показваме най-голяма грижа техните тела да останат неопетнени; понеже Логоса отново ни казва: „Ако някой целуне втори път понеже това му доставя удовослтвие (той съгрешава);” добавяйки: „Следователно целувката, или по-скоро поздравът, трябва да бъде даван с най-голямо внимание, понеже ако с него бъде примесена дори най-малката опетняваща мисъл той ни лишава от вечен живот[4].”

Глава 33

Въздържанието на християните по отношение на женитбата

Следователно, имащи надежда за вечен живот, ние презираме нещата от този живот, всеки от нас има своя собствена жена, за която се е оженил според законите поставени от нас и единствено с цел за създаване на деца. Понеже както сеячът хвърляйки семето в земята очаква жътва и не сее вече върху нея така за нас създаването на деца е мярката на нашето задововоляване на апетита. Не, Вие ще намерите мнозина сред нас, както мъже така и жени, достигнали старост без да са женени, понеже желаят да бъдат в по-близко общение с Бога. Но ако девството и състоянието на евнух приближава до Бога докато вплитането в плътски помисли и страсти отдалечава от Него, ние, които избягваме мислите, много повече ще избягваме делата. Понеже даваме вниманието си не на изучаване на думи, но на прилагането на учението в действие – т.е. че един човек трябва или да остане какъвто се е родил или да се задоволи с една женитба; понеже втората женитба е единствено едно благовидно блудство. „Понеже всеки, който остави жена си,” казва Той, „и се ожени за друга прелюбодейства[5];” като по този начин не позволява на човек да отпрати тази, чиято девственост е отнел нито да се омъжи отново. Понеже този, който се лиши от първата си жена, дори ако тя е мъртва, е прикрит прерлюбодеец отричащ Божията ръка понеже в началото Бог създал един мъж и една жена и отрича най-близката връзка на плът с плът направена за общуването на расата.

Глава 34

Огромната разлика в морала между християните и техните обвинители

Но понеже такъв е нашият характер (О! Защо трябва да говоря неща, които не е подходящо да бъдат казвани?), нещата казани от нас са един пример за притчата: „Блудницата мрази въздържанието.” За тези, които създават пазар за разврат и установяват нечестиви места за младите за всякакъв вид удоволствия – които не се въздържат дори от мъже, струвайки мъже с мъже страшни извращения, насилвайки всички най-благородни и миловидни тела по всякaкви начини и така безчестейки прекрасното Божие творение (защото земната красота не е станала от самосебе си, но е дадена от ръката и по волята на Бога) – тези човеци, казвам, ни укоряват имено за нещата, които те сами вършат и приписват на собствените си богове хвалейки се с тях като с благородни дела достойни за богове. Тези прелюбодейци обезчестяват евнусите макар и да са вече женени (докато те самите живеят като риби[6]; понеже поглъщат всичко изпречило се на пътя им; и по-силните преследват по-слабите, което на практика означава да се храниш с човешка плът, да вършиш насилие престъпвайки законите, които ти и твоите предци, с подобаваща грижа за всичко справедливо и праведно са поставили); заради което има дори управители на провинциите изпратени от Вас да излушват оплакванията на тези, за които не е законно дори когато са ударени  да не подават себе си за повече удари, нито когато са хулени да не благославят; понеже не е достатъчно да бъдеш справедлив (справедливост е да върнеш подобно за подобно), но за нас е задължение да бъдем добри и търпеливи към злото.

Глава 35

Християните осъждат и презират всяка жестокост

Кой човек със здрав разум следователно би твърдял, когато такъв е нашият характер, че ние сме убийци? Понеже ние не можем да ядем човешка плът докато не убием някого. Първото обвинение, следователно, е лъжливо и ако някой ги попита за второто дали са виждали това, което твърдят, никой от тях няма да бъде толкова безсрамен, че да каже, че е виждал. И все пак ние имаме слуги, някои повече, а други по-малко, от които ние не бихме могли да не бъдем видени. Но дори от тях не се е намерил никой, който да измисли подобно нещо срещу нас. Понеже когато те знят, че ние не можем да издържим дори да гледаме човек осъден на смърт, макар и справедливо; кой от тях може да ни обвини в убийство и канибализъм? Кой не смята за неща от най-голям интерес борбите на гладиаторите и дивите животни, особено тези организирани от Вас? Но ние, смятайки че да гледаме човек осъден на смърт е същото като сами да го убием, отричаме подобни гледки. Как тогава ние, които дори не гледаме, за да не си навлечем вина и омърсяване, можем да убиваме хора? И когато казваме, че жените използващи прахове с цел аборт вършат грях и ще дават отчет пред Бога за това как ние бихме могли да извършим убийство? Понеже не подобава на същия човек да смята фетуса в утробата за създаден човек и следователно за обект на Божията грижа и след това когато премине в живота да го убие; и да не изоставяме бебета, понеже който прави това е виновен в детеубийство и от друга страна когато детето бъде отгледано да го унищожим. Но ние сме във всичко едни и същи покорявайки се на разума, а не управлявайки го.

Глава 36

Показвайки учението за възкресението в практиките на християните

Кой тогава, който вярва във възкресението ще превърне себе си в гроб за телата, които ще възкръснат отново? Понеже не подобава на един човек да вярва, че нашите тела ще възкръснат отново и да ги яде сякаш това няма да се случи; и да вярваме, че земята ще върне телата държани от нея, но тези, които човек е погребал в себе си няма да бъдат изискани обратно. Напротив, разумно е да се предполага, че тези, които смятат, че няма да дават отчет за настоящия си живот, без значение дали е бил живян добре или зле, и че няма възкресение, но мислят, че душата погива заедно с тялото и угасва в него, не ще се въздържат от никакво дръзко дело. Но колкото за тези, които са убедени, че нищо няма да убегне от Божия поглед, но дори тялото, което е служило на неразумните импулси на душата и нейните желания ще бъде наказано заедно с нея, за тях не е вероятно да извършат дори най-макия грях. Но ако на някой му се струва пълна глупост, че тялото, което се е разложило и е било сведено до нищо може да бъде възкресено, ние наистина не можем разумно да бъдем обвинени в нечестие от тези, които не вярват в това, а единствено в глупост; понеже с мненията, които държим ние не вредим никому. А това, че не само ние вярваме, че тялото ще възкръсне, а и много философи, не е моястото да показвам сега, за да не би да въведа тема, която не е подходяща за случая или като говоря за интелегентното и сетивното и за тяхната природа или като разсъждавам, че нетленното е по-старо от тленното и че интелигентното предхожда сетивното, макар да сме се запознали с второто по-рано, понеже тленното е създадено от нетленното и сетивното от интелигентното; защото нищо не пречи, според Питагор и Палтон, когато телата се разпаднат, те, от същите тези елементи, от които са били направен първоначално, да бъдат съставени отново. Но нека да отложим разговорът за възкресението.

Глава 37

Молба за честен съд

И сега дали Вие, които напълно във всичко, по природа и по образование, сте напреднали, благосклонни и достойни за своето управление, след като аз отговорих на няколкото обвинения и доказах, че ние сме благочестиви, кротки и въздържани по дух, ще вдигнете своята царствена десница в одобрение? Понеже кой заслужава повече да получи нещата, които иска от тези, които, подобно на нас, се молят за Вашето управление, за да можете, както е най-справедливо, да получите царството, син от бащата, и за да може Вашата империя да нарасне и да се увеличи, като всички човеци станат поданици на Вашата воля? Това също е за наша полза, за да можем да водим мирен и тих живот и да вършим всичко, което ни е заповядвано[7].

---

[1] „Тиестински пиршества” – едно обвинение, което християнските отци постоянно отхвърлят.  Разбира се тайнството на госаподната вечеря е подхранвало това обвинение.

[2] 1 Коринтяни 15:44. Много ясно представяне на апостолското учение. Сравни със За възкресението 13.

[3] Матей 5:28)

[4] Вероятно цитатът е от някаква апокрифна книга

[5] Матей 19:9

[6] Алюзия към баснята на Саргос

[7] 1 Тимотей 2:1-2