Историята и девственото зачатие


ОТХВЪРЛЯЙКИ СЪМНЕНИЕТО: ИСТОРИЯТА И ДЕВСТВЕНОТО ЗАЧАТИЕ

от Н.Т. Райт

300px-Gerard_van_Honthorst_001

Легенди заобикалят раждането и детството на много личности, които след това са ставали известни. Но в сравнение с легендите за други личности евангелското раждане на Исус обикновено привлича много повече внимание отколкото мястото, което му отделя Новия Завет. Рождество свети ярко в нашата култура, превъзхождайки дори Възкресението в популярното съзнание. Все пак без Матей 1-2 и Лука 1-2 ние не бихме знаели нищо за него. Евангелието на Павел включва давидовия произходи на Исус (Римляни 1:3), но като изключим това може да съществува и без да споменава раждането му. Човек може да бъде оправдан чрез вяра и без да знае за него. По подобен начин удивителната богословска постройка на Йоан няма нужда от него: Божията слава се е открила не в яслата, а на кръста.

Ако се опитате да изразите някакво новозаветно богословие без смъртта и възкресението на Исус ще откриете, че това не може да бъде направено. “Човек ще живее вечно,” казва песента, “поради денят на рождество.” Не, отговаря Новия Завет; поради Голгота, Възкресението и Петдесетница.

Все пак, историите за раждането са се превърнали в един тест за различни спорове. Ако вярвате в чудеса вие вярвате в чудното раждане на Исус; ако не вярвате в чудеса значи не вярвате  и в него. И двете страни превръщат въпроса в шиболет, не заради самия него, а за да открият кой е на тяхна страна и кой не е. Проблемът е, че “чудо” така както се използва в тези спорове не е една библейска категория. Богът на библията не е един обикновено отсъстващ Бог, който понякога се “намесва.” Този Бог е винаги присъстващ и действен, често по изненадващ начин.

По подобен начин ако вярвате, че библията е “вярна” вие ще вярвате в рождествените истории; ако не вярвате в нея не можете да вярвате и на тях. Отново, рождествените истории са маловажни сами по себе си; те функционират като тест за вярата в библията.

Рождествените истории могат също така да действат като тест за вижданията относно сексуалността. Някои вярващи в девственото зачатие ги свързват с едно ниско виждане за сексуалността и с високо виждане за вечното девство. Те вярват в историите не заради това, което те казват  за Исус, а заради това, което казват за секса, т.е. за нещо, което Бог не е възнамерявал да смесва с тях. Това също има своя огледален образ: тези, които не могат да си представят нищо добро във въздържанието настояват, че Мария е била сексуално активна.

По-важно е, че рождествените истории са играли роля в различните виждания за въплъщението. Тези, които акцентират на божествеността на Исус понякога правят девственото зачатие централно. Тези, които акцентират на човечността Му обикновено чувстват, че девственото зачатие по някакъв начин Го отделя от останалите хора.

Нито един от тези аргументи няма особена връзка с това което Матей или Лука действително казват. Но преди да се обърнем към това две предварителни забележки.

Първо, ние разбира се, говорим за девственото зачатие на Исус, не стриктно за “девствено раждане.” Дори ако вярвам в първото второто остава нещо изцяло различно. Нито едно от двете неща, разбира се, не трябва да се бърка с римокатолическата догма за непорочното зачатие не на Исус, а на Мария.

Второ, някои неща трябва да бъдат поставени в един “напрегнат разказ” – според сполучливия израз на Маркъс Борг – докато други не са за там. Разказа за раждането не оказва отражение върху моята реконструкция на общественото служение на Исус и на Неговото виждане какво се случва когато отива на кръста.

Може да се каже, че ако Неговото раждане е било такова каквото го описват Матей и Лука и ако Мария Му е разказала за него, моят аргумент за призванието на Исус да върши и да бъде това, което в Писанието ЯХВЕ върши и е, може да изглежда малко по-различен. Но като историк аз не мога да използвам рождествените истории като аргумент за доказване на  останалата част от историите в евангелията.

Все пак аз мога да направя това по един друг начин. Понеже съм убеден, че Богът Създател е възкресил Исус телесно от мъртвите и понеже съм убеден, че Исус е бил и е въплъщението на това, което е този Бог, Богът на Израел, моето виждане е принудено да активира различни неща в напрегнатото описание, включително и историите за раждането.

Наистина има повече неща на небето и на земята отколкото пост-просвещенската метафизика може да си представи. “Затвореният континиум” на причината и следствието е един модернистки мит. Бог, Който не се “намесва” отвън, но винаги присъства и е действен в света, понякога изненадващо, може също така да е бил действен и в този случай.

Много добре е да яхнем един висок метафизичен кон и да настояваме, че Бог не може да се държи по този начин, но ние не знаем това предварително. Нито пък един висок морален кон се представя много по-добре настоявайки, че Бог не може да прави неща подобни на тези понеже те изпращат погрешен сигнал за сексуалността или понеже божественото бащинство дава на Исус един нечестен старт пред останалите от нас. Подобни позиции представят една анимационна история: мишката се изправя в целия си ръст, слага лапички на кръста си и добре се накарва на слона.

Историите, за които говорим са сложни и противоречиви. Аз просто ще спомена някои неща.

Историята на Матей, разказана от гледна точка на Йосиф, ни напомня за множество библейски рождествени истории, като тази на Самсон и Съдии 13. Цялата идея на Матей е, че Писанията се изпълняват в Исус. Ангелът, сънят, заповедта да не се страхува, праведното семейство правещо това, което им е било казано са познати.

Подобно на Самсон обещаното и дадено дете има опасна обществена съдба: тук, истинският цар на евреите е роден под носа на злия цар Ирод. Това е важна тема в евангелието на Матей. Неговата картина за месианството на Исус е стъпила и с двата си крака в света на политиката от 1 век.

Матей ни казва, че Исус изпълнява поне 3 библейски теми. Той въвежда Израел в обетованата земя: “Исус” е гръцката форма на “Джошуа”. Като Емануил, Той въплъщава Божието присъствие в Своите хора (Исая 7:14, цитиран в 1:23). Като един нов Давид Той е месията роден във Витлеем (2:5, изпълнявайки Михей 5:1-3).

В родословието Исус е точката, към която е водела дългата история на Израел, по-конкретно нейната озадачаваща и трагична по-късна фаза. Матей се съгласява със своите еврейски съвременници, че робството е било последното значимо събитие преди идването на Исус; когато ангелът казва, че Исус “ще спаси своите люде от греховете им” (1:21) се има в предвид освобождение от робство. Исус, истинският потомък на Давид, ще изпълни завета на Авраам премахвайки робството и всичко, което то означава.

Добре познатите проблеми изобилстват. Защо родословието свършва с Йосиф ако Матей иска да каже, че той все пак не е баща на Исус? Това не би могло да е проблем за Матей иначе той едва ли би поставил родословието толкова близо до историята за девственото зачатие. Достатъчно е, че Исус се е родил в семейството на Давид; приемането означава легитимиране.

По-нататък, някой може да каже, Матей си измисля всичко, за да изпълни Исая 7:14 (“девица ще зачене”). Тъй като Лука не цитира същия пасаж аргументът изглежда слаб. Дали Витлеем е споменат единствено заради Михей 5:2-4?

Лука отново не цитира същия пасаж но все пак довежда Мария до Витлеем за нейното раждане. Някои поставят под въпрос дали Ирод наистина би се държал по начина, по който е описан в Матей 2; отговорът, за всеки читател на Йосиф, би бил едно твърдо, да.

Човек може да изследва, както мнозина са правили, дали наистина е имало звезда. Може ли бягството в Египет да е просто една проекция на прочита от Осия 11:1? Всички тези са естествени въпроси за един историк.

Разбира се, както при повечето древни истории, ние не можем да установим независимо това, което е споменато единствено в един източник. Ако това все пак дава основани за неговото отхвърляне, по-голямата част от древната история си отива по този начин. Нека по всякакъв начин да бъдем подозрителни, но нека да не бъдем параноични. Просто понеже съм имал кошмар не означава, че в къщата има крадци. Просто понеже Матей казва, че нещо е изпълнило Писанието не означава, че то не се е случило.

Какво да кажем за най-важното твърдение, самото девствено зачатие, появяващо се почти небрежно е историята, без звук на тръби? Някои настояват, разбира се, че всъщност тръби има: Матей се е погрижил да привлече нашето внимание към особеностите (да не използваме по-силна дума) на Тамар, Раав и Витсавее, вероятно, за да ни предупреди, че предстои нещо дори още по странно; или вероятно да ни направи способни, когато новината бъде обявена, да свържем това с Божия странен начин на действие в миналото. Все пак не е особено вероятно в този случай той да е измислил историята, че Мария е непразна от Светия Дух, за да “изпълни” своята тема.

Какво да кажем за Лука, който ни разказва историята от гледната точка на Мария? Неговото описание  е също толкова еврейско колкото и това на Матей, с вербални и исторически алюзии сочещи към Септуагинта. Подобно на Матей той твърди, че с тази история еврейската история достига своята определена от Бога кулминация. Но неговото ударение, за разлика от Матей, е върху една много еврейско идея, че това раждане е едно пряко предизвикателство към езическите сили: с други думи, към цезаря.

Това съвпада с цялостната идея на Лука: (много еврейското) евангелие е за целия свят, за който Исус сега е Господ. Богът на Израел е царят на света; сега Исус е царят на света.

Вниманието се спира върху преброяването в Лука 2:2 – дали то се е случило и е включвало пътуване на хората до родните им места? Но идеята на Лука е пропусната. Преброяването е било време на един голям бунт – въстанието на Юда галилеянина, за което Лука не само знае, но позволява Гамалиил да сравни с Исус и неговото движение (Деяния 5:37). Лука съзнателно свързва Исус с еврейското движение за освобождение, с революционерите, които заявява, че “няма друг цар осветен Бога.”

Разбира се, преброяването, не е единственият въпрос, който хората повдигат във връзка с описанието на раждането според Лука. Раждането на Исус във Витлеем изглежда е учудващо за Лука, което той обяснява чрез преброяването, вместо нещо, което той измисля поради други причини. Факта, че Лука не споменава за мъдреците, нито Матей за овчарите, не е причина да се съмняваме в нито едно от двете неща; подобни неща постоянно се случват в древните исторически източници.

Разбира се, легенди заобикалят раждането и детството на много фигури, които след това стават важни. Като историци ние нямаме основания да кажем, че това не се е случило при Исус и имаме причини да смятаме, че се е случило. Но в сравнение с други легенди за други фигури Матeй и Лука изглеждат все пак доста въздържани.  Освен, разбира в това, върху което се фокусира нашето внимание. Матей и Лука единодушно заявяват, че Мария е била девица когато Исус е бил заченат. Какво да правим с това?

Това не означава да кажем, че ние знаем законите на природата докато Йосиф, Мария, ранната църква и евангелистите не са ги познавали. Мария и Йосиф не са виждали медицински диаграми, но това не означава, че те не са знаели откъде идват бебетата. Оттук идва въпросът на Мария към Гавраил (в Лука) и решението н Йосиф да развали годежа (в Матей).

Нито пък можем да кажем, че ако вярваме на тази история ние трябва да вярваме и на всички останали подобни истории в древния свят. Разбира се, аргументът “чудесата са възможни, следователно девственото зачатие е възможно, следователно девственото зачатие на Исус също е възможно” принуждава човек да каже ”следователно девственото зачатие на Август също може да е вярно.” Но това не е моят аргумент.

Моят аргумент се състои в три етапа.

Първо, позицията, до която съм достигнал относно възкресението и въплъщението отваря вратата за преосмисляне на това, което иначе вероятно бихме отхвърлили. Не говорим за “чудо” в смисъла на Божествена намеса “отвън”. Това, което има значение е мощното, тайнствено присъствие на Бога на Израел, Богът Създател, водещ историята на Израел към нейната кулминация като прави нещо ново, довеждащо историята на сътворението до нейната връхна точка чрез едно ново сътворение от утробата на старото. Дали това се с случило или не това то трябва да означава.

Второ, няма предхристиянска еврейска традиция предполагаща, че Месията ще се роди от девица. Никой не използва Исая 7:14 по този начин преди Матей. Дори да предположим, че Матей или Лука са измисляли материал, който да постави Исус в установените от по-рано рамки защо биха измислили нещо подобно?

Единствените възможни паралели са езическите и тези яростни еврейски истории не са били заимствани от тях. Поне Лука трябва да е знаел, че разказвайки подобна история се излага на риск да превърне Исус в един езически полубог. Защо, в името на една възвишена метафора, те биха поели този риск – освен ако поне не са вярвали, че историите са буквално верни?

Трето, ако евангелистите са вярвали, че те са верни, кога и от кого са били измислени те, ако по времето на Матей и лука две подобни различни, и все пак съвместими, истории са циркулирали?

Дали този, който е разказвал тези истории е възнамерявал те да бъдат разбирани в един небуквален смисъл използвайки девственото зачатие като една метафора за нещо друго? Какво би било това “нещо друго”? Вероятно една стена около вярването, е Исус е божествен. Но това вярване е било еврейско вярване изразено с класически еврейски божествен език; докато единствените модели за девствено зачатие са явно езически истории за Александър, Август и други.

Трябва да предположим, че в първите години на християнството се е осъществило едно двойно движение: от една ранна, много еврейска, висока хистология към една неочаквана паганизация и след това обратно към  една много еврейска история. Тогава евангелистите изцяло са деконструирали собствените си дълбоки намерения, предполагайки, че кулминацията на целта на ЯХВЕ за Израел се е случила чрез едно езически разказано чудотворно раждане.

Да се изразим по друг начин: Какво би се случило приемайки скептичната позиция, за да се оформи историята по този начин? За да отговоря на това аз трябва да се впусна в някаква спекулативна традиционна история (Изтърпете заедно с мен малко глупост.) Ето как би изглеждало това: Християните са започнали да вярват, че Исус е в някакъв смисъл божествен. Някой, който е споделял тази вяра е скъсал напълно с еврейските традиции и е измисли историята за едно девственото раждане в езически вариант. Някои християни не са успели да забележат, че това е историческа метафора и я преразказали като че ли тя е историческа. Матей и Лука, предполагайки историчност, заимствали независимо един от друг тези удивителни измислици, поставяйки ги (макар и по съвсем различен начин) в един изцяло еврейски контекст и ги включили по напълно различен начин в своя разказ.

Всичко това се е случило за повече или по-малко 50 години. Възможно? Да, разбира се. Повечето неща са възможни исторически. Вероятно? Не.

Дим без огън, разбира се, се появява твърде често в реалния свят. Но този дим, в този свят, без огън? Тази теория желае да вярваме в една интелектуална партеногенеза: раждането на една идея без видими родители. Трудно – освен, разбира се, ако не вярвате в чудеса, в което повечето хора, които отричат девственото зачатие не вярват.

Може би все пак това е теорията на съвременния скептик, която представлява историческа метафора. Модерниста вярва, че историята в един затворен континиум на причина и следствие е проектирана на екрана на ранната църква, създавайки един мит (по-конкретно една традиционна историческа реконструкция, която предполага и легитимира първоначалната вяра толкова силно, че нейните защитници започват да вярват, че тя наистина се е случила).

Тази глупост, разбира се, е начин да кажем, че никакво “доказателство” не е възможно в нито един от случаите. Никой не може да  докаже исторически, че Мария е била девица когато Исус е бил заченат. Никой не може да докаже, исторически, че тя не е била такава. Науката изследва повторяемото; историята завира носа си в това, което не се повтаря.

Ако първите две глави на Матей и първите две глави на Лука никога не бяха съществували аз не мисля, че моята собствена християнска вяра, или поне тази на църквата, към която принадлежа, би била много по-различна. Но тъй като те съществуват и тъй като поради съвсем различни причини аз съм дошъл до вярата, че Богът на Израел, Създателят на света, се е открил пълно и лично като Исус от Назарет, аз задържам собственото си историческо заключение и казвам: Ако това се е видяло угодно на Бога, кой съм аз, че да възразявам?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.