Истинската Мария


ИСТИНСКАТА МАРИЯ – НЕКА МИ БЪДЕ

от Скот МакНайт

images

Жена на вярата

Първото рождество е пълно с изненади. Мария е млада еврейка от малко еврейско село наречено Назарет когато ангел Гавраил я стреснал. Може би тя спяла и посланието дошло до нея като сън; може би се молела сама в стаята; може би размишлявала при някой поток. По някое време, някак си ангелът се появява и изважда изпод крилете си един специален плик с новини от Бога, че ще роди син. Гавраил й казал, че това няма да бъде просто син, подобно на Яков, или Рувим, или Вениамин. Не, нейният син ще бъде Син на всевишния, давидовия цар на Израел, дългоочакваният Месия. Още по-изненадващо за Мария било, че тя ще зачене чудодейно: Божия мощен Дух, Духът, Който се носел над водата в първия ден на творението, ще слезе върху нея и ще създаде едно чудо в утробата й. Един ангел за посетител, новини, че тя ще има син и думите, че нейният син ще бъде Месията. Мария със сигурност била изненадана. Но най-голямата изненада била, че Мария се съгласила с Божия план. След като Гавраил й казал добрата вест Мария се съгласила с простичките думи: “Нека ми бъде” (Лука 1:38).

Две неща работят срещу нас като протестанти когато дойде ред да разберем значението на думите “Нека ми бъде.” Ние не само, че като цяло напълно я пренебрегваме, но също така виждаме Мария като една рождествена фигура. Нека отново да погледнем събитията довели до първото Рождество понеже правейки това не само ще видим чудото на нейните думи, но също така и ще се срещнем с истинската Мария. Колкото и чуден и радостен да е денят когато Мария прошепва на Гавраил “Нека ми бъде” тогава основите на живота й се разпукват. Трябва да помним, че “Нека ми бъде” на Мария се случва само няколко месеца преди тя да каже “Да” на Йосиф. В този ден Мария чува странните новини от Бога, че тя ще роди без да е сключила брак като част от Божия план. За една сгодена еврейска жена това трябва да е била голяма изненада; това не е бил начинът, по който е действал Бог или еврейският закон. Нито пък това бил начинът, по който действало обществото. Да бъдеш бременна еврейка преди брака означавало, че мнозина ще поставят под въпрос нейното “Да” към Йосиф. Рано или късно злите езици на подигравачите щели да започнат да твърдят, че са открили кой е бил с Мария. Това бил реалния свят на Мария. В този свят нейните думи “Нека ми бъде” са един израз на смела вяра. Ние приемаме думите на съгласие към ангела сякаш на готово. Но трябва да осмислим техният контекст – какво е означавало за едно еврейско момиче  в юношеска възраст да разкаже тази история за зачатие първо на своето семейство, след това на Йосиф и накрая публично на други. И когато се замислим за този контекст ще се докоснем до истинската вяра на Мария. Можем да романизираме вярата й, да идеализираме нейния пример и да я натикаме в едно рождествено клише, но не можем да избягаме от упоритата реалност, че една млада жена бременна преди брака, би имала съмнителна и известна репутация – колкото и измислено да е обвинението.

Вярата на Мария в един свят на Тората        

Мария знаела, че фактите за нейния живот ще сочат натам и нещата, които ще бъдат казани за нея на ъглите на улиците в Назарет. Мария била млада. Повечето източници предполагат, е била на около 13, макар че някои смятат, че може да е била и на около 16. Мария също така била сгодена. Оставали са само няколко месеца до сватбата й с Йосиф. Макар и само сгодени те легално били  мъж и жена във всичко освен в сексуалното единение. В света на Мария доминиран от Тората от момента на годежа, а не на сватбената церемония (както е в западния свят) Йосиф и Мария били смятани за съпруг и съпруга. Тя била млада и сгодена , но трудният факт за Мария бил, че тя вече била бременна. Мария била бременна и понеже от самия текст на евангелието е ясно, че Йосиф е заел, че той не е баща на детето нейният статус веднага ставал ясен: Тя е щяла да бъде наречена прелюбодейка, понеже не е казала, че е била насилена. Йосиф, сега неин съпруг според Тората, не бил бащата; трябвало да има друг мъж в добавка към законовото обвинение в прелюбодейство. Още веднъж, според Тората, понеже Йосиф и Мария законово били съпруг и съпруга, всяка сексуална активност би било квалифициран като прелюбодейство (а не като блудство – в този случай се прилагал друг закон). Тората, която регулирала отношенията в обществото на Мария и в собствения й живот, казвала следното за прелюбодейството: смърт чрез убиване с камъни. Ето думите на Второзаконие 22:23-24: “Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, огава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.”

Понеже животът често е сложен имало въпроси и доказателства, които трябвало да се вземат в предвид от тези, чиято задача била да прилагат подобни закони. Как да знаем дали една жена наистина е виновна в прелюбодейство? Какво става ако тя твърди, че е била изнасилена? Какво става ако съпругът й повдигне лъжливо обвинение срещу нея? Какво се случва ако младата жена отрече деянието? Сред всички селски клюки имало един практичен законов въпрос: Как да установим, че една жена е виновна в прелюбодейство в неясни случаи? Законът за “горчивата вода” бил предназначен точно за тези случаи. Според 5-та глава на Числа предполагаемата прелюбодейка (sotah) била довеждана пред свещеника, с разплетена коса и под клетва заставена да пие горчивата вода: смесица от пръст, света вода и мастило от написаното от свещеника проклятие. Клетвата включвала следните думи: “Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;” Ако жената била виновна тя щяла да се разболее. Ако не се разболеела била оправдавана. Каквото и да мислим днес този закон бил прилаган в древния свят. И до 1 век тази законова процедура за пиене на горчива вода се превърнала в публична показност на правораздаване, а в други случаи в истинско отмъщение на семейството. През 1 век, доколкото можем да кажем от по-късните равински източници, sotah или предполагаемата прелюбодейка, била довеждана пред съда в Ерусалим, за да се види дали ще признае вината си. Ако sotah – предполагаемата прелюбодейка – поддържала своята невинност, което Мария би направила, тя би била заведена на някое видно място (като например пората на Никанор) за публично унижение. Тя би била заставена да пие горчива вода, дрехите й биха били разкъсани достатъчно, за да откриват гърдите й, косата й би била разпусната и всичките й накити свалени. Минувачите, особено жените, биха били насърчавани да се взират в публично унижената жена, за да получи тя урок. Това бил истинският свят на една предполагаема прелюбодейка. Това също бил истинският свят за Мария.

Вярата на Мария като “Нека ми бъде”

Какво означавало за Мария да каже “Нека ми бъде” в един такъв свят? Ето някои неща, които вероятно са преминали през ума на Мария в мига, в който архангел Гавраил и е обяснил тази “добра вест.” Веднага – понеже тя е израснала в света на Тората – мисълта на Мария би свързала нейната бременност с това да бъде sotah (предполагаема прелюбодейка) и да бъде публично унижена в един процес и как Йосиф, нейният съпруг, нейният пазещ Тората съпруг, би реагирал. Ние, като хора запознати с историята знаем, че Йосиф никога не би се обърнал към процедурата с “горчивата вода,” но това знаем само ние. Докато ангелът е бил с нея тя е нямала никаква представа как той би приел нейното твърдение за девствено зачатие. Какви са шансовете нейният пазещ Тората съпруг да откаже да приложи легитимните законови процедури? Малки. Имало е и други неща, които Мария е знаела и повечето от тях ние научаваме от еврейски източници от времето на Исус. Тя е знаела, че жителите на нейното родно село биха се присмивали  и отхвърляли нейния син. Той щял да чува обвинения, че е незаконно дете (на еврейски memzer) и би бил изключен от специалните събирания (Второзаконие 23:2). Тя знаела, че репутацията на Йосиф като човек пазещ закона би била поставена под съмнение. Според закона за убиване на прелюбодейката с камъни тя е знаела, че той е легално задължен да се разведе с нея. И в умът на Мария се е появявала другата възможност – той да остави нея в нужда и нейния предполагаем месия без баща. Тя знаела, че те са бедни и че всяко възможно легално убежище след развода би направило живота й труден финансово. Никое здравомислещо, интелигентно, благочестиво еврейско момиче – и Мария била всичко това и повече – би могло да не мисли тези неща за себе си, за Исус и за Йосиф. То би се чудело дали няма по-лесен начин.

Знаейки какво казва закона, знаейки как закона бил прилаган и знаейки в какво ще я обвини нейното общество ние лесно можем да бъдем изненадани (ако не и удивени), че Мария се съгласява с Гавраил с простите думи “Нека ми бъде” записани в евангелието на Лука ( Лука 1:38).  Защо тогава, питаме се ние, Мария се е съгласила с този план? Понеже тя познавала Бога. Тя знаела от страниците на историята на нейния народ, че Богът на Израел е милостив Бог, Който ще се погрижи за нея. Тя знаела историите за други жени заплашвани в еврейската история, които били защитавани от Бога – жени, чийто истории ние намираме в библията, жени като Тамар, Раав, Рут и Витсавее, жени, които евангелист Матей включва когато пише родословието водещо към Йосиф, Мария и Исус. Поради доверието на Мария в Бога  независимо от всички тези плашещи мисли за обвинение и укор, тя произнася тези смели думи, които променят историята: “Ето Господната слугиня. Нека ми бъде според волята ти.” Мария с вяра се съгласява с Божия план. Мария с вяра започва да носи един кръст преди Исус да се е родил. Мария започва да страда за Месията преди Месията да пострада. Мария никога повече няма нормален живот. Семейството на Мария, приятелите на Мария и Назарет на Мария никога повее няма да гледат на нея както преди. Ако по-късните доказателства са някаква индикация много малко хора са повярвали на нейната история. Аз бях стъписан когато за пръв път прочетох думите на Мартин Лутер: “Колко много хора са общували с нея, говорили са с нея и са яли и пили с нея, които вероятно са я презирали и са я смятали за една обикновена, бедна и проста селянка и които ако бяха знаели биха избягали от нея с ужас?”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.