Апология на Атенагор – 3 част


Глава 21

Нечиста любов приписвана на боговете

Но трябва да бъде казано, че те не просто имали плътска форми и притежавали кръв, семе, чувство на гняв и сексуално желание, дори когато трябва да смятаме такива твърдения за безумни и странни; понеже нито гневът, нито желанието и апетитът, нито детеродното семе се намира в боговете. Нека тогава те да имат плътски форми, но нека да са превъзходни в гнева и яроста, за да не може Атина да бъде видяна

много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа [1].

нито Хера да се явява по следния начин:

Хера не скри във сърцето си своята ярост и викна[2]

и нека да превързхождат тъгата

Ужас! С очите си виждам героя любимец, преследван

около Троя. Сърцето ми тежко более за Хектор[3]

Понеже аз зная, че грубите и глупави човеци дават място на гнева и тъгата. Но когто „бащата на боговете и хората” тъжи за своя син –

Тежко ми! За Сарпедон, най-обичния мъж, е решено

в боя да бъде сразен от Патрокла[4],

и не е способен докато тъжи да го спаси от опасността

не помогна Кронид и на своето чедо[5].  

кой няма да порицае глупостта на тези, които с приказки подобни на тези обичат боговете или по-скоро, живеят без какъвто и да е бог? Нека да имат плътски форми, но нека тялото на Афродита да не бъде наранено от Диомед:

„Дръзкият син на Тидея нанесе ми рана в ръката,

тъй като исках от боя сама да измъкна Енея[6],

или от Арес в душата й:

Мен, непохватния, тя подиграва; и използва своята хитрост

Към този развратник, силният бог в доспехи[7]

Там го улучи и дивната кожа на бога разкъса, [8]

Този, който бил ужасен в битка и съюзник на Зевс срещу титаните се оказал по-слаб от Хектор:

Бясно връхлиташе Хектор, подобен на буйния Арес[9]

Тихо! Омир, един бог никога не се гневи. Но ти ми описваш бога като кървящ и прокълнат като човеците:

Марс, Марс, проклятието на човеците, оцапано с кръв[10]

И говориш за неговото прелюбодейство и окови

Тогава нежелаещ нищо, очарован той ще бъде

И ще потъне в леглото,

Под което го очаква клопката[11]

Не изливат ли те изобилно подобни нечестиви неща за боговете? Уран е кастриран; Кронос е вързан и хвърлен долу в Тартара; титаните се бунтуват; Стикс умира в битка. Да, те дори са представени като смъртни; те се влюбват един в друг; те се влюбват в човеци:

царят Еней — от Анхиз го роди Афродита блестяща:

беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида[12].

Не се ли влюбвали? Не страдали ли? Не, наистина те са богове, и желанията не могат да ги докоснат! Макар един бог да е приел плът в преследване на божествена цел той е роб на желанието.

Нивга такава любов към жена или дивна богиня

в моите гърди не е пламвала, ни е духа ми владяла.

Нито когато обикнах съпругата на Иксиона,

дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен;

нито Даная с прекрасни нозе, дъщеря на Акризий,

дето роди ми Персея, най-славен от смъртните хора; нито Европа, девицата на знаменития Феникс,

дето роди Радаманта божествен и Миноса критски;

нито тъй любих Семела и стройна Алкмена във Тива,

дето роди ми Херакла, сина издръжлив и юначен[13],

Той е сътворен, той е тленен, без каквато и да е следа от бог в него. Не, те дори били слуги наети да служат на човека:

Адметовите зали, в които живях

Да славя слугинските маси, макар да съм бог[14]

И отглеждали добитък

И идвайки в тази земя паса добитък

За тоз, що беше мой гост и пазя домът му[15].

Адмет, следователно, превъзхождал бога. Пророк и мъдрец, който можел да пророкува за другите идните неща той не можал да предвиди убийството на своя възлюбен, но дори го погубил със собствената си ръка, макар да му бил скъп:

И вярвам, че устата на божествения Аполон

Е била пълна с мъдрост и с пророческо изкуство[16]

(Есхил укорява Аполон за това, че се е оказал лъжелив пророк)

Тоз, който пееше на пира

Тоз, който каза тез неща, уви! е тоз

Що моят син погуби[17].

Глава 22

Претенции за символични обяснения

Но може  би тези неща са поетична приумица и в тях има някакво естествено обяснение както това на Емпедокъл:

Нека Йове да бъде огън, Ино източник на живот

С Плутон и Несис, които къпят в сълзи

Човешките извори

Тогава ако Зевс е огън, Хера земя, Адонис въздух, Нестис вода и тези са елементите – огън, вода, въздух – никой от тях не е бог, нито Зевс, нито Хера, нито Адонис; понеже от материя разделена на части е техният произход:

Огън, вода, земя и нежната възвишеност на въздуха

и с тях хармония.

Това са неща, които не могат да съществуват без хармония и биха се развалили при борба. Как тогава някой може да казва, че те са богове? Приятелството според Емпедокъл, е способно да управлява, нещата, които са съставни, са управлявани и това, което е способно да управлява има власт; така че ако направим силата да се управлява и управляващия едно и също нещо ние, без да съзнаваме това, ще направим тленната, крехка и променлива материя еднаква с несътворения, вечен и винаги в съгласие със себе си Бог. Зевс, според стоиците, е горещата част от природата, Хера е въздуха – самото име, ако бъде съединено със себе си, показва това; Посейдон е това, което се пие (водата). Но тези неща се обясняват от различни хора по различен начин във връзка с естствените обекти. Някой наричат Зевс двоен мъжко-женски въздух; други сезонът, който носи спокойно време, поради която причина само той избягъл от Кронос. Но на стоиците може да се каже: Ако вие признавате един Бог, върховен, несътворен и вечен и толкова съставни тела колкото са промените в природата и казвате, че Божия Дух, Който прониква материята получава според своите видове различни имена то формите на материята ще станат тялото на Бога. Но когато елемтите бъдат унищожени в големия пожар, имената със сигурнот ще погинат заедно с формите и ще остане единствено Божия Дух. Кой тогава може да вярва, че тези тела, разликите в природата на които са свързани с тление, са богове? Но на тези, които казват, че Кронос е времето и Рея земята и че тя забременяла от Кронос и родила, поради което тя е смятана за майка на всичко; и че той родил и погълнал своето потомство; и че осакатяването е сношението на мъжкото с женското, което отсича семето, хвърля го в утробата и създава човешко същество, което само е сексуално желание, което е Афродита; и че лудостта на Кронос е промяна на сезона, който унищожава одушевените и неодушевените неща; и че въжетата на Тартара са време, което се променя със сезоните и изчезва; – на такива хора ние казваме: Ако Кронос е време, той се променя; ако е сезон се обръща; ако е мрак, или роса, или влажната част от природата, никое от тези неща не е трайно. Но Божетсвото е безсмъртно, недвижимо и неизменимо. И така нито Кронос нито неговият образ е Бог. И по отношение на Зевс отново: Ако той е въздух, роден от Кронос, на когото мъжката част се нарича Зевс, а женската Хера (която му е едновремено сестра и жена) той подлежи на промяна; ако е сезон той се сменя: но божеството нито се променя нито се обръща. Но защо да съгрешавам спрямо Вашето търпение казвайки повече, когато Вие твърде добре знаете какво е било казано от всички тези, които са говорели за тези неща в природата или каквото различни автори са мислели за природата или каквото са казали за Атина, за която твърдят, че е мъдрост проникаща всички неща; и за Изис, която наричат раждането на цялото време, от която произлязло всичко и от която същетсвува всичко; или за Озирис, чийто членове след като бил убит от брат си Тифор Изис търсела заедно с Орус и, намирайки ги, го почела с погребение, чийто гроб и до днес се нарича грона на Озирис? Понеже докато се лутат нагоре и надолу за формите на природата те пропускат да намерят Бога, Който може да бъде видян единствено чрез разума, докато обожествяват елементите и различните им части приписвайки им различни имена по различно време: наричайки например сеенето на семето Озирис (това, казват те, е едно тайнството на намиране на членовете на неговото тяло или плодовете, затова към Изис се обръщат по следния начин: Ние намерихме, ние ти желаем щастие), плодът на виното Дионисий, самото вино Семеле, сърцето на слънцето гръмотевица. И все пак на практика тези, които свързват басните с истинскитъе богове правят нещо друго освен да добавят към техния божествен характер. Понеже те не схващат, че чрез самата защита на боговете те потвърждават нещата, които са твърдени за тях. Какво общо има Европа, и бикът, и лебеда, и Леда със земята и въздуха, че отвратителните прелюбодейства на Зевс трябва да бъдат възприемани като прелюбодейства на земята и въздуха? Но попускайки да открият величието на Бога и неспособни да се издигнт нависоко със своя разум (понеже те не са свързани с небесните места) те чезнат сред материланите форми и вкоренени в земята обожествяват промените на елементите: точно както ако някой поставя корабът, който плува на мястото на кормчията. Но както корабът, макар да е снабден с всичко, не е годен за нищо ако няма кормчия, така и елементите макар и подредени в съвършен ред не са от никаква полза отделени от Божието провидение. Понеже корабът няма да плава от самосебе си; и елементите без техния Творец няма да се вдижат.

Глава 23

Мненията на Талес и Платон

Все пак Вие може да кажете, тъй като превъзхождате всичките човеци в разбиране: Как тогава се случва така, че някои идоли показват сила ако тези, на които издигаме статуите не са богове? Понеже не е вероятно образите лишени от живот и движение да бъдат в състояние да направят кавото и да е от себе си без някой, който да ги движи. Това, че на много места, градове и народи се случват определени неща в името на идолите ние съвсем не отричаме. Все пак ако някой получава полза, а други, напротив вреда, трябва ли да смятаме за богове тези, които са извършили тези неща и в двата случая? Аз внимателно съм изследвал както това защо смятате, че идолите притежават такава сила и защо те, присвоявайки си техните имена, показват такива резултати. Все пак за мен е необходимо, опитвайки се да покажа, кои са тези, които вършат тези неща приписвани на идолите и че те не са богове, да се обърна за някакво свидетелство към философите. Първо Талес, както ни казват тези, които внимателно са изследвали мненията, разделя (висшите същества) на Бог, демони и герои. Бога той разпознава като Интелекта на света; под демони разбира съществата пристежаващи душа; и под герои отделените души на човеците, като добрите са добри души, а злите са безполезните. Също и Платон, макар да се отдалечава от него в други въпоси също разделя (по-висшите същества) на несътворен Бог и тези, създадени от Несътворения за украшение на небесата, планетите и поставените звезди, и на демони. За последните той не смята за удачно да говори сам, а казва, че трябва да бъдат слушани тези, които са говорили за тях: „Да говорим за другите демони и да знаем техния произход е отвъд нашата сила; но ние трябва да вярваме на тези, които са говорили преди нас, наследниците на боговете, както казват те – и те със сигурност трябва да са добре запознати със собствените си предци. Следователно невъзможно е да не вярваме на божиите синове дори когато говорят без вероятни и убедителни доказателства; но когато те говорят за нещата свързани със собственото си семейство ние сме длъжни, поради обичая, да им вярваме. Нека тогава по този начин да държим и да говорим както правят те за произхода на самите богове. За Ге и Уран, че родили Океан и Тет; и за тези Форк, Кронос и Рея и останалите; и за Кронос и Рея, Зевс, Хера и всички останали, които, както знаем, са наречени техни братя; освен останалите им наследници[18].” Трябва ли тогава този, който е съзецавал вечният Интелскт и Бог, който е познаваем чрез разума и изявил Неговите атрибути – Неговото истинско съществуване, простотата на природата Му, доброто, което тече от Този, Който е истина и е говорил за първичата сила и как „всички неща са за Царя на всичко и всичко съществува заради Него, и Той е причината за всичко;” и за две и три, че Той е „второто движение до второто и третото до третото[19]” – трябва ли този човек да мисли, че да научи истината за тези, за които се казва, че са създадени от осезаеми неща, а именно земя и небе, е задача надишаваща неговата сила? Това не трябва да се вярва дори за миг. Но той е смятал, че не е възможно да се вярва, че боговете разждат и биват раждани понеже всичко, което започва трябва да има край и (понеже това е много по-трудно) да промени мнението на множеството, което приема басните без да ги изпитва. Поради тази причина той казал, че не е по силите му да знае и да говори за произхода на другите демони, понеже не бил в състояние нито да признае нито да учи, че боговете били родени. И по отношение на това, което казва: „Великият суверен в небето, Зевс, управляващ колесница от вятър, станал пръв, подреждайки и управлявайки всичко, е следван от множество богове и демони[20]” това не се отнася до Зевс, за когото се казва, че е роден от Кронос; понеже тук името се отнася до Сътздателят на вселената. Това е показано от самият Платон: понеже когато не бил способен да му даде друга титла, която да Му подхожда той се задоволил с популярното име като свойнствено на Бога, за да бъде Той отличен, понеже не е възможно да се говори за Бога на всички човеци така пълно както трябва. В същото време той добавя епитета „велик,” така че да разграничи небесното от земното, несътвореното от сътвореното, което е по-младо от небето и земята и по-младо то критяните, които го откраднали, за да не бъде убит от своя баща.

Глава 24

За ангелите и гигантите

Каква нужда има тогава да говоря на Вас, които се изследвали всяко знание, да споменавама поетите или да изследвам някакви други мнения? Нека това, което казах да бъде достатъчно. Ако поетите и философите не признават, че има един Бог и относно тези богове не са на мннеие, че някои от тях са демони, други, че са материя, а други, че някога са били човеци – тогава можеше да има някаква разумна причина ние да бъдем тормозени по този начин, понеже използваме език, който прави разграничение между Бога и материята и между природите на двете. Понеже, докато ние признаваме един Бог и един Син, Неговият Логос, и един Свети Дух, обединени по природа – Отец, Сина и Духа, понеже Синът е Интелекта, Разума, Мъдростта на Отца и Духът е еманацията, както светлината от огъня; така също ние признаваме съществуването на други сили, които владеят над материята, и посредством това, и по-специално един, който е враждебен на Бога: не че нещо действително се противопоставя на Бога, подобно на борбата на приятелството според Емпедокъл и нощта на деня, според появата и изчезването на звездите (Защото дори ако нещо действително постави себе си в опозиция на Бога то би престанало да съществува понеже структурата му би била разрушена от силата и мощта на Бога), но така, че доброто, което е в Бога, което по необходимост Му принадлежи и съществува заедно с Него, така както цвета с тялото, без което то няма същесвуване (Не като бивайки част от него, а като свойствено качество съществуващо заедно с него, свързано и смесено точно както е естествено за огъня да бъде жълт и за етера да е тъмносин) – на доброто, което е в Бога, аз казвам, се противопоставя духът, който е до материята[21], който е създаден от Бога, точно както другите ангели са били създадени от Него и на когото е данен контрола над материята и материалните форми. Понеже това е длъжността на ангелите – да осъществяват Божието провидение над нещата създадени и определени от Него; така че Бог да може да има универсалното и общото провидение на цялото докато конкретните части се осъществяват от ангелите определени от Него. Точно както с човек, който има свобода на избора както за добродетел така и за порок (понеже Вие не бихте почели  добрия и наказвали злия освен ако порока и добродетелта не бяха в тяхната собствена сила; и някои се наслаждават на нещата, които сте им поверили, а други са неверни) така е и сред ангелите. Вие ще видите някои свободни ангели, понеже такива са създадени те от Бога, да продължават в нещата, които Бог е създал и над които ги е поставил; но някои намразват както състава на собствената си природа така и управлението, което им е поверено, а именно този владетел на материята и разнообразните й форми и други, които били поставени до този първи свод (Вие знаете, че ние не казваме нищо без свидетели, но твърдим нещата, които са заявени от пророците); този паднал в нечиста страст към девиците и бил победен от плътта и станал невимателен и зъл в управлението на поверените му неща. От любов към девицие следователно се родили тези, които са наречени гиганти[22]. И ако поетите също са казали нещо за гигантите не се изненадвайте от това; земната и небесната мъдрост се различават една от друга както истината и правдоподобността: едната е от небето, а другата от земята; и наистина за княза на материята

Знаем, че често говорим лъжи, които приличат на истини[23].

Глава 25

Поетите и философите отричат Божието провидение

Тогава ангелите, които паднали от небето и обитават въздуха и земята и вече не са способни да се издигнат от небените неща и душите на гигантите, които са демоните, които бродят по света, извършват подобни действия, едните (т.е. демоните) според природата, която са приели, другите (т.е. ангелите) според апетитите, на които са се предали. Но князът на материята, както може да се види от това, което се случва, контролира и управлява противно на доброто, което е в Бога:

Често тези тревожни мисли спохождат моя ум

Дали случайността или Бог управлява

Малките дела човешкил и злобата на надеждата

Както и правдата водят някои в изгнание

Лишени от всякакъв живот докато други все още

Продължават да се наслаждават изобилно[24]

Успехът и бедствието, противно на надеждата и справедливостта, правят невъзможно за Еврипид да каже на кого принадлежи управлението на земните дела, които са от такъв вид, че някой може да каже за тях:

Как тогава, виждайки тези неща, можем да кажем

Има богове или покорявайте се на закона[25]?

Същото нещо кара Аристотел да каже, че нещата под небето не са предадени на грижата на провидението, макар вечното провидение на Бога се грижи еднакво за нас:

Земята доброволно или не

Трябва да прозивежда билки и да поддържа моите стада[26].

и да се обърне към хората, които заслужават според истината, а не според мненията; и всички останали неща, според общата организация на природата и чрез закона на разума. Но понеже демоничните движения и действия произлизащи от противния дух произвеждат тези безредия и още повече подтикват човеците едни на една страна, а други на друга, както поотделно така и като народи, отделно и общо, в съгласията със склонностите на материята от една страна и с тежненията на божиите неща от друга, отвътре и отвън – някои, които нямат лоша репутация са започнали да смятат, че вселената е създадена без определен ред и е движена напред назад от неразумната случайност. Но те не разбират, че в нещата спадащи към уредбата на целия свят няма нищо безредно и пренебрегнато, но че всяко едно от тях е било създадено с разум и че следователно те не престъпват определения им ред. Самият човек също, дотолкова доколкото е свързан с Този, Който го е направил, е добре подреден, както в своята първоначална природа, която е обща за всички, така и в състава на своето тяло, което не престъпва закона, който му е наложен; и в прекратяването на своя живот, който остава еднакъв и подобнен за всички, но че, според характера специфичен за него и според  действието на управляващия княз и на демоните, неговите последователи, той е принуден да се движи в тази или в онази посока без значение, че всички притежават същата първоначална подредба на ума[27].

Глава 26

Демоните подмамват човеците да се поканят на образи

Тогава тези, които влачат човека към идолите са споменатите демони, които желаят кръвта на жертвите и я лижат; но боговете, на които угажда множеството и чийто имена са дадени на образите са били хора както може да се научи от техните истории. И това, че демоните действат скрити зад техните имена е доказано от естеството на техните действия. Понеже някои кастрират като Рея; други нараняват и убиват като Артемида; таурийската богиня убива всички чужденци. Пропускам тези, които измъчват с ножове и костни бичове и няма да се опитвам да опиша всички видове демони; понеже не е дело на един бог да върши неща противни на природата.

Но когато демона заговорничи срещу човека

той първо нанася рани на умът му[28].

Но Бог, Който е съвършено добър, винаги върши добро. Освен това, че тези, които упражняват власт не са тези, на които са издигнати статуите, е приведено много силно доказателство от Троада и Перия. Единият град има статуя на Нерилин, един човек от нашето собствено време; и Перия на Александър и Протей. Както статуята така и скулптурата на Александър все още са във форума. Другата статуи на Нерилин са публични орнаменти ако наистина един град може да бъде украсяван с подобни неща; но за една от тях се предполага, че изговаря пророчества и изцелява болести и поради тази причина хората в Троада й принасят жертви и я украсяват със злато и окачват върху нея броеници. Но за статуите на Александър и Протей (за вторият Вие знаете, че се хвърлил в огъня близо до Олимпия) за тази на Протей се казва по подобен начин, че изговаря пророчества; и за тази на Александър

Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител! [29].

са принасяни жертви и се честват тържества като на бог, който може да чува. Дали тогава Протей, Нерилин и Александър упражняват тези сили във връзка със статуите или това е природата на самата материя? Но материята е бронз. И какво може да направи от самосебе си бронза, който може да бъде преправен в различна форма както заплашва Амасис според предаденото ни от Херодот? И Нерилин, Протей и Александър от каква полза са за болните? Понеже това, което се казва, че върши образът е станало докато Нерилим е бил жив и болен.

Глава 27

Лъжите на демоните

Тогава какво? На първо място неразумното и фантаситично движение на душата относно мнения от време на време произвежда множесто образи: някои тя взема от материята, други украява и измисля от себе си. Това се случва на душата особено когато тя участва в духа на материята и се смесва с него търсейки не небесните неща и техният Създател, а ниските и земни неща, изцяло на земята, които сега са изцяло плът и кръв и вече не са чист дух. Тези неразумни и фантастични движения на душата тогава поразждат в ума празни видения, чрез която тя лудо се привързва към идолите. И когато една слаба и податлива душа, която няма знание или опит в по-здравите учения и не е навикнала да съзерцава истината и да размишлява разумно за Отца и Твореца на всичко се впечатлява от лъжливи мнения относно себе си тогава демоните, които се носят около материята, алчни за жертвени възлияния и кръвта на жертвите и винаги готови да въведат човека в грешка, се възползват от тези измамни движения на душите на множествата и завладявайки техните мисли правят така, че в ума да текат празни видения, идващи сякаш от идолите и статуите. И когато една душа от себе си като безсмъртна се движи според разума или предсказвайки бъдещето или изцелявайки настоящето демоните приписват славата на себе си.

Глава 28

Езическите богове са просто човеци

Но вероятно е необходимо в съгласие с това, което вече беше изтъкнто, да кажем нещо и за техните имена. Херодот и Александър, синът на Филип, в своето писмо до майка си (и за всеки от тях е казано, че е говорил със свещениците в Иеропол, Мемфис и Теб) твърдят, че са научили от тях, че боговете са човеци. Херодот казва следното: „Съществата представени чрез тези образи били, казват те, от такава природа, че наистина били много различни от богове. Все пак във времената преди тях било различно; тогава Египет имал богове за свои управници, които живеели на земята с човеците, като един от тях винаги бил върховен над останалите. Последният от тях бил Хорус, син на Озирис, наречен от гърците Аполон. Той свалил Тифон и управлявал Египет като последния бог-цар. Озирис е наречен Дионисий (Бакхус) от гръците[30].” „Почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от Египет[31].” Аполон бил син на Дионисий и Изис, както Херодот казва по подбен начин: „Според египтяните Аполон и Диана са децата на Бакхус и Изис; докато Латона е тяхна бавачка и пазителка[32].” Тези същества от небесен произход те имали за свои първи царе: отчасти поради невежество за истинското поколонение на Бога, отчасти поради благодарност за тяхното управление те ги почитали като богове заедно с жените им. „Мъжките крави ако са чисти, и мъжките телета, са използвани повсеместно за жертви от египтяните; но женските не позволяват да бъдат жертвани понеже те са свещени за Изис. Статуята на тази богиня има формата на жена, но с рога на крава, наподобявайки гръцкото изображение на Йо[33].” И кой заслужава по-голямо внимание от този, който по семейна линия е приел не само свещенството, но и историята? Понеже не е вероятно свещениците, чиято работа е да изискват уважението на хората към идолите да твърдят лъжливо, че те са човеци. Ако единствено Херодот беше казал, че египтяните говорят в своите истори за боговете като за човеци, когато казва: „Това, което ми казаха за своята религия моята цел не е да повтарям освен единствено имената на боговете им, неща от много малко значение[34]” не би трябвало да вярваме дори и на него като на говорещ басни. Но тъй като Александър и Хермес наречен Трисмегист, който споделял с тях атрибутите на вечността и множество други, да не ги споменавам поименно (казват същото) не остава дори място за съмнение, че те, бивайки царе, били почитани като богове. Че те били човеци свидетелствуват и най-учените египтяни, които казват, че макар етера, земята, слънцето и луната да са богове, смятат останалите за смъртни човеци и техните храмове за гробници. Аполодорий също твърди това в своето съчинение за боговете. Херодот нарича дори страданията им мистерии: „Вече говорихме за церемониите на празника на Изис в града Бусирис. Тук цялото множество, както мъже така и жени, много хиляди на брой, бият себе си при завършека на жертвата в чест на един бог, чието име религиозните скрупули ми забраняват да спомена[35].” Ако са богове те са също така и безсмъртни, но ако хората се бият заради тях и техните страдания са мистерии, те са човеци, както казва самият Херодот: „Тук, в предела на Минерва в Саис, е погребалното място на един, когото не смятам, че заслужава да бъде споменаван в такава връзка. Той стои зад храма срещу черната стена, която е изцяло покрита. Там има също няколко големи каменни обелиска в ограденото място и близо до тях езеро, украсено с камъни. Неговата форма е кръгла и по размер ми се струва горе долу еднакво с езерото в Делос наречено Хууп. На това езеро през нощта египтяните представят страданията на този, чието име се въздържам да спомена и това представяне те наричат своя мистерия[36].” Но не само погребението на Озирис е показано, но също и неоговото бласамиране: „Когато им бъде дадено едно тяло те показват множество модели на трупове направени от дърво и оцветени така, че да наподобяват природата. За най-съвършеното се казва, че е по образа на този, който не смятам, че е религиозно да спомена по такъв начин[37].”

Глава 29

Доказателство за същото от поетите

Но и сред гърците тези, които са изтъкнати поети и историци казват същото. Така Хераклет:

Този беззаконен червей, този човек с брутална сила,

Глух за небесния глас, престъпил обичая[38].

Ако такава била неговата природа той заслужавал да полудее и заслужено легнал на погребалната клада и изгорил себе си. За Асклепий Хезоид казва:

Могъщият отец на богове и хора

Бил изпълнен с гняв и от върха на Олимп

Хвърлил огнена мълния и убил

Любимият син на Латона – такъв бил гневът му[39].

И Пиндар:

Но дори мъдростта е хваната за печалба

Виждайки прекрасния подкуп от злато в ръката

Дори него победил[40]; затова синът на Кронос

С две ръце пресякъл дъхът му

И чрез огнена топка определил смъртта му[41].

Тогава те или били богове и не копнеели за злато

О, злато, най-ценна награда за човеците смъртни

Дори майката не е толкова ценна

Нито децата скъпи[42]

Защото боговете не са лишени от нищо и превъзхождат плътските желания, нито пък умират; или, родени човеци, те били слаби поради невежество и победени от любов към парите. Каква нужда имаме, казвам аз, да се обръщаме към Кастор, или Амфиарий, които бивайки родени, да се изразим така, едва вчера, човеци от човеци, са считани за богове, когато те си представяли дори Ино в нейната лудост и последвалото страдание за да стане богиня?

Моркият скитник ще я нарече Леокотея[43]

Август Палемон, моряци ще призове.

Глава 30

Причини, поради които на човеците била приписана божественост

Защото ако отвратителните и богомразните човеци имат репутацията, че са богове и дъщерята на Деркето, Семирамида, едни сладострастни и оцапани с кръв жени, била почитана като сирийска богиня; и ако, поради Деркето, сирийците почитали гълъбите и Семирамида (защото, нещо невъзможно, жена да се превъре в гълъб: историята е от Ктесий), какво чудно има ако бъдат наречени богове някои от техните хора по причина на управлението и властта им (Сибила, за която споменава Платон, също споменава за това, казвайи:

Тогава било десетото поколение

на човеците надарени с реч, откакто потопът

Паднал върху човеците в предишните времена

И Кронос, Япет и Тотан управлявали

Които човеци, на Уран и Гея

Прогласени за почтени синове и наречени така[1]

Поради човеците надарени с дара на речта

Те били първите[2].)

и други заради тяхната сила, като Херакъл и Персей; други пък заради изкуството им, като Асклепий? Тези следователно, на които поданиците им оказали почит или самите управници (я изискали) получили името, някои от страх, други за отплата. Така Антиной, чрез благоволението на Вашите предшественици към техните поданици, започнал да бъде смятан за бог. Но тези, които дошли след тях приели поклонението без да изследват относно него.

Критяните са винаги лъжци, защото те, о царю,

Са съградили гроб на този, що мъртъв не е[3].

Макар да вярваш, о Калимах, в раждането на Зевс ти не вярваш в неговото погребение; и докато смяташ да скриеш истината ти на практика го представяш като мъртъв, дори на тези, които на невежи. Ти виждаш пещерата, припомняш си раждането от Рея; но когато видиш ковчега ти хвърляш сянка върху смъртта му без да разсъждаваш, че единствено неродения Бог е безсмъртен. Понеже или разказите разказвани от множеството и поетите за боговете не заслужават внимание и почитта показвана към тях е ненужна (понеже те не съществуват и разказите за тях не са истина); или ако ражданията, любовните интриги, убийствата, кражбите, осакатяванията, мълниите са верни, те не същестуват повече и са изчезнали след като са били родени и преди това не са съществували. И поради какъв принцип ние трябва да вярваме някои неща, а да не вярваме други когато поетите са написали своите истории, за да придобият по-голямо преклонение за тях? Понеже със сигурност тези, чрез които те са започнали да се наричат богове и които се борят да представят делата им като достойни за почит, не може да са измислили техните страдания. Това следователно, че ние не сме атеисти, понеже признаваме Бог Създателят на тази вселена и Неговият Логос, беше доказано според моите способности, мако не според значимостта на въпроса.


[1] Т.е. на ГХея и Уран, Земя и Небе

[2] Сибилските пророчества 3.108-113

[3] Callim., Hym. Jov., 8. Но цитатът на Павел е от Епименид

 


[1] Омир, Илиада 4. 23.

[2] Пак там 4:24

[3] Пак там 22.168

[4] Пак там 16.433

[5] Пак там 16.522

[6] Пак там 5.376

[7] Омир, Одисея 8.308

[8] Омир, Илиада 5.858

[9] Пак там 15.605

[10] Пак там, 5.31,455

[11] Омир, Одисея 8.296-298

[12] Пак там, 2.820

[13] Омир, Илиада, 14.315

[14] Еврипид, Alcest., 1

[15] Пак там, 8

[16] Пак там, 8

[17] От неизвестна пиеса на Есхил

[18] Тимей

[19] Псевдо Платон, Писмо 2, значението е много неясно

[20] Платон, Phœdr.

[21] Сравни глава 27

[22] Виж Битие 4:1-4. Това е равинскто тълкуване. Виж Йосф Флавий 1.3

[23] Хезоид, Theog., 27

[24] Еврипид, неизвестно съчинение

[25] Пак там

[26] Еврипид, Cycl., 332 sq.

[27] Или сила да разсъждават

[28] Неизвестна трагедия.

[29] Омир, Илиада 3.39

[30] 2.144

[31] 2.50

[32] 2.156

[33] 2.41

[34] 2.3. Текста е несигурен и се разлчава от този на Херодот

[35] 2.61 (името е Озирис)

[36] 2.170

[37] 2.86

[38] Омир, Одисея 21.28

[39] Хезоид, Фрагменти

[40] Т.е. Асклепий

[41] Pyth., 3.96

[42] Приписвано на Сенека в Белерофонт на Еурип

[43] От Ино, загубена пиеса на Еурип

[44] Т.е. на ГХея и Уран, Земя и Небе

[45] Сибилските пророчества 3.108-113

[46] Callim., Hym. Jov., 8. Но цитатът на Павел е от Епименид

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.