Апология на Атенагор – 2 част


Глава 11

Моралното учение на християните отхвърля обвиненията повдигани срещу тях

Ако често преминавам към подробностите на нашето учение, нека това да не Ви изненадва. Това е, за да не бъдете отвлечени от популярните неразумни мнения, но да имате истината ясно поставена пред себе си. Понеже представяйки самите учения, към които ние се придържаме, като че те са дадени не от човеци, но учени и изговорени от Бога, ние ще бъдем в състояние да Ви убедим,че не сме атеисти. Какви тогава са тези учения, които ние държим? „Казвам Ви, обичайте враговете си; благославяйте тези, които Ви кълнат; молете се за тези, които Ви гонят; за да бъдете синове на Вашия Отец, Който е на небесата, Който прави слънцето да изгрява и на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Лука 6:27-28, Матей 5:44-34). Позволете ми тук смело да издигна гласа си със силен вик обръщайки се към първенците във философията. Понеже кои от тези, които извеждат силогизми, обясняват неясноти итълкуват етимологии или от тези, които учат омоними и синоними, затруднения и аксиоми, и какъв е обектът и какъв предикатът, и които обещават на своите ученици, че чрез тези и други подобни наставления ще ги направят щастливи; кой от тях така е очистил душата си, че вместо да мрази враговете си, да ги обича; и вместо да говори зло за тези, които го хулят (да сеотдалечава от тях е само по себе си доказателство че по никакъв начин не претърпява), да ги благославя; и да се моли за тези, които заговорничат против живота му? Напротив те никога не се спирали злонамеренои умело да действат чрез своето изкуство[1] и винаги са готови да вършат злини правейки изкуството на думите, а не на делата свое занимание и занятие. Но сред нас Вие ще намерите необразовани хора, занаятчии и възрастни жени да показват ползите произлизащи от тяхното убеждение в тази истина: те не рецитират речи, но вършат добри дела; когато са ударени те не отвръщат; когато са ограбвани не се обръщат към закона; те дават на тези, които искат от тях и обичат своите ближни както себе си.

Глава 12

Абсурдите произлизащи от обвинението в атеизъм

Трябва ли тогава, ако не вярваме, че Бог владее над целия човешки род, да очистваме себе си от злото? С пълна сигурност, не. Но понеже ние сме убедени, че даваме отчет за всичко от настоящия живот на Бога, Който е направил нас и света, ние приемаме един умерен, добронамерен и като цяло презиран начин на живот, вярвайки, че тук няма да понесем такива големи злини, дори ако живота ни бъде отнет, в сравнение с това, което там ще получим за нашия кротък, добронамерен и умерен живот от великия Съдия. Наистина Платон е казал, че Минос и Радамант ще съдят и ще наказват нечестивите; но ние казваме, че дори ако човекът е Минос или Радамант, или пък техния баща, дори той няма да избегне Божия съд. Могат ли тогава тези, които смятат, че животът се състои в следното: „Да ядем и пием понеже утре ще умрем”, а смъртта за дълбок сън и за забрава („смъртта и съня, братя близнаци”) да бъдат смятани за благочестиви; докато хората, които смятат настоящия живот за твърде малоценен и които се стремят към бъдещия живот и единствено към това да познават Бога и Неговият Логос, какво е единството на Сина с Отца, какво е общението на Отца със Сина, какъв е Духът, какво е единството на тези трите, Духът, Синът, Отец и тяхното различие в единството; и които знаят, че животът, който ние търсим е много по-добър отколкото може да бъде описан с думи стига дадостигнемдо него чисти от всяко злодейство; кой освен това носи нашето доброжелателство до такава степен, че ние обичаме не само нашите приятели („понеже ако заемате само на тези,” казва Той, „които дават на вас, каква награда Ви се пада?” Лука 6:32,34; Матей 5:46) – трябва ли, казвам аз, когато такъв е нашият характер и когато живеем живот като този, за да можем да избегнем последното осъждение, да не бъдем смятани за благочестиви? Това все пак са само малки неща взети от големите и една малка част измежду многото други, за да не утежняваме по-нататък Вашето търпение; понеже тези, които опитват мляко и суроватка, съдят от малкото дали цялото е добро.

Глава 13

Защо християните не принасят жертви

Но тъй като повечето от тези, които ни обвиняват в атеизъм, понеже нямат дори най-далечно разбиране за това какво е Бог и са глупави и напълно незапознати с естествените и божествените неща и измерват благочестието посредством правилото на жертвите, те ни обвиняват за това, чене признаваме същия бог, който почитат градовете, благоволете да размислите, о, императори, над следните две неща. Първо, за това, че не жертваме: Създателят и Отецът на тази вселена не се нуждае от кръв, нито от благоухания на всеизгаряния, нито от мириса на цветя и аромати, тъй като Самият Той е съвършеното благоухание и не е нуждае от нищо нито външно, нито вътрешно; но най-благородната жертва за Него е ние да знаем Кой е разстлал небесната завеса и установил земята на мястото й като център, Който събира водите в моретата и разделя светлината от мрака, Който е украсил небето със звезди и е направил земята да произвежда семена от всякакъв вид, Който е направил животните и е създал човека. Когато, вярвайки че Бог е Създателят на всички неща, Който ги поддържа в съществуване и ги ръководи с познание и умение, ние ”издигаме свети ръце” към Него,каква нужда има повече от хекатомба?

Смъртните хора, възливайки вино, смиляват безсмъртни

със благовония, с чисти молитви и мирис от сало,

щом като някой човек е престъпил небесната воля. [2]

И защо да се занимавам с кланета, от които Бог не се нуждае? – макар че наистина на нас подобава да принасяме безкръвна жертва и „разумно служение” (Римляни 12:1; Малахия 1:11).

Глава 14

Непоследователността на тези, които обвиняват християните

Тогава, както други се оплакват, че ние не се молим и не вярваме в същите богове както градовете, това е изключително глупаво. Защото, самите хора, които ни обвиняват в атеизъм заради това, че не признаваме тези богове, които те признават, не са съгласни и помежду си относно боговете. Атиняните представят за богове Келеус и Метанира, лакадемонците Менелай; и те му принасят жертви и честват празници, докато хората от Илиум не могат да понасят дори звука на името му и се покланят на Хектор. Кеанците почитат Аристей, смятайки го за Зевс и Аполон; тасианците Теаген, един човек, който извършил  убийство по време на Олимпийските игри; самианците Лизандър, независимо от всичките убийства и всички престъпления извършени от него; сицилианците Филип, синът на Битакид; аматусианците Онесил, картагенците Хамилкар. Времето няма да ми стигне да изброя всички. Но когато те се различават помежду си относно своите богове, защо обвиняват нас, че не сме съгласни с тях? След това погледнете на практиките обичайни за египтяните: не са ли те изцяло смешни? Понеже в храмовете по време на техните тържествени празници те се бият в гърдите сякаш някой е починал, и принасят на същите като на богове, и се бръснат когато умрат и ги погребват в храмове, и правят публични жалейки. Но ако ние сме виновни в неблагочестие, понеже не практикуваме благочестието като тяхното,тогава всеки град и всеки народ са виновни в неблагочестие, понеже те не признават всички еднакви богове.

Глава 15

Християните разграничават Бога от материята

Но да приемем, че те почитат едни и същи богове. Тогава какво? Понеже множествата, които не могат да направят разлика между материята и Бога или да видят колко голяма е бездната между тях, се молят на идоли направени от материя, ние ли тогава, които разграничаваме и разделяме несътвореното от сътвореното, това, което е от това, които не е, това, което е разбираемо за разума от това, което е познаваемо чрез сетивата, и които даваме подходящо наименование на всяко от тях – да дойдем ли ние и да почитаме образи? Ако наистина материята и Бога са еднакви, две имена за едно и също нещо, тогава наистина ако не признаваме грамади и камъни, злато и сребро като богове, ние сме виновни в неблагочестие. Но ако те са възможно най-отдалечени един от друг – толкова, колкото художникът е материалът на собствената си картина – защо сме призовавани да даваме сметка? Понеже както при грънчаря и глината (глината ематерията, а грънчарят творецът) така е и с Бога, Създателят на света и материята, която е Негов служител за целите на Неговото творчество. Но както глината не може да стане съд сама по себе си без творец, така и материята, която е способна да приеме всякакви форми, не приема, отделена от Бога Творец, различие, форма и ред. И както ние не считаме грънците за по-достойни  от този, който ги е направил, нито стъклените и златните съдове от този, който ги е оформил; но ако има нещо елегантно в тях ние хвалим майстора и той е този, който получава славата на съдовете: така е и с материята и Бога – славата и честта на подредбата на света по право принадлежи не на материята, но на Бога, Майсторът на материята. Така, ако почитаме различните форми на материя като богове,  ние изглежда сме без всякакво усещане за истинския Бог, понеже поставяне нещата, които са тленни и нетрайни на едно ниво с това, което е вечно.

Глава 16

Християните не се покланят на вселената

Прекрасен без съмнение е светът, чудесен, както в своя размер, така и в подредбата на отделните си части, както тези в скосени кръгове и тези около севера както и в сферичната си форма[3]. Все пак не него, а неговият Творец ние трябва дапочитаме. Понеже когато някои от Вашите подчинени Ви посетят, те не пропускат да покажат почит към Вас, техните управители и господари, от които ще получат това, от което се нуждаят и не започват да възхваляват Вашия палат; но ако имат шанса да дойдат в царската резиденция те хвърлят един кратък възхитен поглед към нейната прекрасна структура: но към самите Вас показват почит, понеже Вие сте „всичко във всичко.” Като суверени Вие наистина сте съградили и украсили Вашите палати за себе си; но светът не е създаден, понеже Бог се нуждае от него; понеже Бог Сам е всичко за Себе Си – недостъпна светлина, един съвършен свят, дух, сила, разум. Ако следователно светът е един настроен инструмент и се движи в едно добре пресметнато време, аз почитам Този, Който е направил неговата хармония, задава нотите му и свири на акордираните струни, ане инструмента. Понеже на музикалните състезания съдиите не подминават свирачите, за да увенчаят лирата. Тогава, казва както Платон, светът е продукт на Божието изкуство, аз се възхищавам на красотата и почитам Майстора; или ако той е негова есенция и тяло, както твърдят перипатетиците, ние не пропускаме да се покланяме на Бога, Който е причината за движението на тялото и разграничаваме „бедните и слаби елементи” почиващи в непреходния въздух[4] (както те го наричат), преходна материя.  Или ако някой смята, че отделните части на света са Божиите сили, ние не се обръщаме да почитаме силите, но технияСъздател и Господ. Аз не искам от материята това, което тя не може да ми даде, нито пък подминавам Бога като почитам елементите, които не могат да направят нищо повече от това, което са задължени; понеже макар те да са красиви наглед, по причина на изкуството на техния Творец, все пак те все още са по своето естество материя. И за това Платон също свидетелства: „Понеже,” казва той, „това, което е наречено небе и земяприема множество благословения от Отца, но все пак притежава тяло; следователно товсе пак не може да бъде свободно от промяна[5].” Тогава ако, докато се възхищавам на небесата и елементите по отношение на тяхното изкуство, аз не им се кланям като на богове знаейки, че законът на тленността тежи върху тях, как мога да нарека богове тези обекти, за които знам, че техният създател е човек? Помислете, моля Ви, на няколкото думи свързани с този въпрос.

Глава 17

Имената на боговете и техните образи са едва отскоро

Един защитник трябва да представи по-прецизни аргументи от тези, които аз вече изложих както относно имената на боговете, като покаже, че те са от скорошен произход така и относно техните образи, катопокаже, че те са, да се изразим така, едва от вчера. Все пак сами Вие сте напълно запознати с тези неща понеже познавате всички клонове на знанието и сте повече от всички останали хора запознати с древните. Аз твърдя тогава, че Орфей, Омир и Хезоид са дали както родословия, така и имена на тези, които те наричат богове. Такова също е и свидетелството на Херодот[6]: „Моето мнение,” казва той, „е че Хезоид и Омир ме предшестват с 400 години и не повече; и те са оформили една теогония за гърците, дали са на боговете техните имена, приписали са им различна чест и функции и са описали формата им.” Представите за боговете, отново, не са били използвани дотогава докато статуите, изображенията и скулптурите са били неизвестни; нито пък са станали обичайни до времето на Саврий семианеца, Крато сикиониеца, Клеант коринтянина и коринтската девойка[7]не се появяват, като картините им в основни линии били измислени от Крато, който скицирал един кон в слънцето и от рисунките от Крато, който рисувал с масло на избелена плоча контурите на мъж и жена. Изкуството да се правят фигури в почивка било измислено от девойката[8], която влюбена в един мъж, очертала фигурата му по сянката хвърляна на една стена и нейният баща, удивявайки се на точността на приликата (той бил грънчар), издълбал очертанията и ги запълнил с глина; тази фигура все още се пази в Коринт. След тях Дедал и Теодор от Милет по-нататък измислили скулптурите и статуите. Вие разбирате тогава, че времето за изобразяване на формата и правене на образи е толкова скорошно, че можем да назовем името на художника на всеки отделен бог. Образът на Артемида в Ефес например и този на Атина (или по-скоро на Атела, понеже това е името използвано от тези, които говорят повече в стила намистериите; понеже това бил древен образ направен от маслиново дърво) и стоящата фигура на същата богиня била направена от Ендоей, ученик на Дедал. Питийският бог бил дело на Теодор и Телекъл; и делийският бог и Артемида са продукт на изкуството на Тектай и Ангелио. Хера в Самос и в Аргос идва от ръцете на Смилис и другите статуи[9] са от Фидий. Куртизанката Афродита в Книд е творение на Праксител. Асклепий в Епидаврус е дело на Фидий. С една дума за никоя от тези статуи не може да секаже, че не е била направена от човеци. Тогава, ако те са богове, защо не са съществували от начало? Защо са по-млади от тези, които са ги направили? Защо засвоето идване в съществуване те са се нуждаели от помощта на човек и изкуство? Те не са нищо освен пръст и камъни, материя и любопитно изкуство.

Глава 18

Самите богове са били създадени, както признават поетите

Но тъй като някои твърдят, че макар тези да са само образи, все пак съществуват богове, в чест на които тези са направени; и че моленията и жертвите принесени на образите трябва да се отнасят към боговете и на практика са принесени на боговете; и че няма никакъв друг път да отидем при тях понеже:

Това е трудно за хората

Да срещнат в лице видимо един Бог[10]

и за да покажат, че това наистина е така, те добавят енергиите притежавани от някои образи, нека да изследваме силата свързвана с техните имена.  Аз Ви умолявам, най-велики от императорите, преди да навляза в тази дискусия, да бъдете снизходителни към мен, докато излагам истинни разсъждения; понеже целта ми не е да покажа лъжливостта на идолите, но като оборвам клеветите представени срещу нас да предложа една причина за посоката на живот, който ние следваме. Дано и Вие, като разсъждавате в себе си, да бъдете способни също да откриете небесното царство! Понеже както всички неща Ви служат, бащата както и синът, които сте приели царството отгоре (защото „душата на царя е в ръката на Бога[11]” казва духът на пророчеството),така и едният Бог и Логосът произлизащ от Него, Синът, схващан от нас като неделим от Него, всички неща са по подобенначин подчинени. Това особено аз Ви моля внимателно да размислите. Боговете, както твърдят те, не са били от самото начало, но всеки един от тях е дошъл в съществуване точно както нас. И в това мнение те са съгласни. Омир говори за

Стария Океан

Бащата на боговете и Тет[12]

и Орфей (който освен това бил първият измислил имената им, описал раждането им и разказал подвизите на всеки, и за когото се вярва, че по-вярно от другите разглежда божествените неща, когото самият Омир следва в повечето неща особено по отношение на боговете) – той също описва техния първоначален произход от водата:

Океан източникът на всички,

защото според него водата е била началото на всички неща и от водата се оформила земята, и от двете били създадени едно животно, един дракон с глава на лъв растяща в него  и между двете глави имало едно лице на  бог наречен Херакъл или Кронос. Този Херакъл снесъл яйце с огромни размери, което, узрявайки чрез силното търкане на своя родител, се разцепило на две като горната част получила формата на небе, а долната на земя. Освен това богинята Ге се появила с тяло; и Уран, чрез своето единение с Ге родил дъщерите си Клото, Лахезис и Атропос; и синове, сторъкия Котис, Дициг, Бриарий и циклопите Бронт, Стеропе и Аргос, които той вързал и хвърлил в Тартара научавайки, че ще бъде свален от своето царуване от децата си; поради което Ге, разярена, довела титаните[13].

Богоподобната Гея родила на Уран

Синове, известни под името титани,

Понеже те въздали на Уран

Мощен, блестящ с короната си[14]

Глава 19

Философите са съгласни с поетите за боговете

Такова било началото на съществуването на техните богове и на тяхната вселена. Сега какво да правим с това? Понеже всяко от нещата, на което се приписва божественост,се смята за получило съществуване от нещо друго. Понеже ако те са дошли в съществуване като преди това не са имали съществуване, подобно на тези, които се смятат за богове, те не съществуват. Понеже едно нещо е или несъздадено и вечно, или създадено и тленно. Нито пък аз мисля едно нещо, а философите друго. „Какво е това, което винаги е било и няма произход; или какво е това, което е произлязло и всепак никога не е”[15]? Говорейки за познаваемото чрез  разума и за сетивното Платон учи, че това, което винаги е, схващаното чрез разума, е без произход, но това, което не е, сетивното, има произход, започнало е да бъде и ще престане да съществува. По подобен начин стоиците също казват, че всички неща ще бъдат изгорени и отново ще съществуват, понеже света ще получи ново начало. Но макар че според тях има една двойна причина – една активна и управляваща, а именно провидението и друга пасивна и променлива, а имено материята, все пак за света не е възможно, дори под грижата на Провидението, да остане в същото състояние, понеже е създаден – как може да се продължи съществуванетона тези богове, които не съществуват от самите себе[16] си, но са имали начало? И в какво боговете превъзхождат материята, когато водят своето начало от водата? Но не само водата, според тях, е началото на всички неща. Какво може да се направи от прости и хомогенни елементи? Понеже каква фигура може да сенаправи без материя и художник? Нито, отново, е разумно материята да бъде по-древна от Бога; защото ефективната причина трябва да съществува преди нещата да бъдат направени.

Глава 20

Абсурдните изображения на боговете

Тъй като абсурдите на тяхното богословие се ограничиха с това, че боговете са създадени и дължат своя произход на водата и понеже аз показах, че не е направено нищо, което да не е подвластно на тление, то аз трябва да продължа с останалите обвинения. Но, от друга страна, те описват тяхната телесна форма: говорейки за Херкулес например като за бог под формата на навит дракон; за други като сторъки; за дъщерята на Зевс, която той родил от главата на Рея; или за Деметра като имаща две очи според естествения ред и две на челото си, и животинско лице на задната част на врата си и като имаща два рога; така че Рея, уплашена от чудовищността на своето дете, побягнала от нея и не й дала гърдите си, поради което тя тайнствено е наречена Атела, но общоприето Персефона или Коре, макар тя да не е същата като Атина[17], която е наречена Коре от зеницата на окото си. От друга страна те описват своите удивителни постижения: как Кронос например скопил баща си и го повесил от колесницата си и как убивал децата си и поглъщал синовете си; и как Зевс вързал баща си и го хвърлил в Тартар, както направил и Уран със своите синове и воювал с титаните за власт; и как преследвал майка си Рея, когато тя отказала да се омъжи за него и тя се превърнала в дракон и самият той превърнал се в дракон я обвързал с това, което е известно като херкулесов възел и изпълнил целта си, на което жезълът на Хермес е символ; и отново, как той насилил своята дъщеря Персефона; в този случай също приемайки формата на дракон и станал баща на Дионисий. Пред лицето на подобни разкази аз трябва да кажа поне това: Какво полезно има в една такава история, четрябва да вярваме, че Кронос, Зевс, Коре и останалите са богове? Дали описанието на техните тела? Защото кой човек с разум и способен да отсъжда може да повярва, че от бог се родила усойница (така Орфей: –

Но от скришната утроба Пан родил

Друго потомство ужасяващо и страшно,

С изглед на страшна усойница, на главата на която

Имало косми: лицето й било миловидно; но останалото

От врата надолу външността била страшна

На ужасен дракон[18].) 

Или кой ще признае, че самият Пан, бивайки първороден бог (понеже той е този, който се появил от яйцето), имал тяло и форма на дракон или че бил погълнат от Зевс, че Зевс бил достатъчно голям, за да го побере? Понеже ако те не се различават по нищо от най-низкия звяр (понеже е очевидно, че божеството трябва да серазличава от земните неща и тези, които са произлезли от материята) те не са богове. Как тогава, питам аз, можем да се приближим към тях като молители, когато техният произход напомня този на животните и самите те имат животинска форма и са грозни наглед?


[1] Смисълът е неясен, но вероятно се имат в предвид практиките на софистите

[2] Омир, Илиада, 9.499

[3] Вселената на Птоломей била смятана за един вид куха топка или мехур, в който има сфери движещи се около земята. Милтън взаимства от Омир идеята за подобен кръг или мехур висящ на верига от небето (Изгубеният рай 2.10.51). Скосеният кръг е зодиакът. Septentriones също говори за това. Виж Изгубеният рай 8.65-168.

[4] Някой отнасят това към човешкия дух

[5]Polit., p. 269, D.

[6] 2.53

[7] Или Коре. Съмнително е дали това може да се смята за собствено име.

[8] Коре

[9] Този прочит е съмнителен

[10] Омир, Илиада, 20.131

[11] Притчи 21:1

[12] Омир, Илиада, 14.201,302

[13] Омир, Илиада 16.246

[14] Орфей, Фрагменти

[15] Палтон, Тимей

[16] Буквално про природа

[17] Т.е. Минерва

[18] фрагменти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.