Текстова критика


КАКВО Е ТЕКСТОВА КРИТИКА

В някои от съвременните издания на библията гордо стои надписът: „Точно и вярно преведена от оригинала.” В действителност обаче ние нямаме запазен нито един оригинал на библейска книга. Най-древните достигнали до нас новозаветни документи са фрагменти от ръчно направени преписи наричани манускрипти датирани от началото на 2 век – Папирус 90, Папирус 98, Папирус 104 и  P52. Най-древните копия на старозаветни книги са намерени сред свитъците от Мъртво море – някои от тях са приблизително от 50 пр. Хр. Следователно нашите библии са преведени от началото до края не от оригиналите, а от техни копия.

Нещо повече, съвременните издания на библията са печатни, което драстично е намалило възможността за грешки от едно копие до друго. В древността обаче това не е било така. Всяко ново копие на книга е било писано на ръка. Съществувала е професия писар – професионалисти, които са се специализирали в прегледно и вярни записване и преписване на текстове. Все пак колкото и да са били добри те са правили грешки докато са преписвали – промяна на думи, пропуски (наричени лакуни) или добавки (наричани глоси). С течение на времето са се правели все повече преписи от преписи и т.н. като съвсем естествено в процеса всеки писар е правил свои собствени грешки различни от тези на другите, но заедно с това и несъзнателно е копирал грешките на другите писали преди него. Така ние разполагаме с текстове, които малко или повече се различават един от друг.

За да се справят с този проблем библейските учени изолзват т. нар. текстуална критика. Това е клон на литературната критика, която се занимава с откриването и премахването на грешки при преписите в текствете на манускриптите. Целта на текстуания критик е да възстанови оригиналния текст (наричан архетип или автограф) колкто е възможно по-точно.

Как става това? Вече казахме, че всеки писар копиращ даден текст допуска грешки. Всеки писар обаче допуска грешки, които са различни от грешките, които прави друг писар. Така може да се окаже, че притежавайки различни манускрипти ние разполагаме с няколко различни варианта на един и същ текст.  Сборът на всички познати варианти на един текст се нарича вариорум. Понякога тектуалните критици правят издание на подобни вариоруми, които имат за цел да представят всички известни текстуални варианти както и да покажат причините, поради които един е предпочитан пред друг. Чрез сравнения на различни запазени ръкописи те се стремят да се открият къде и какви грешки са допсукани. Резултатът от техните поправки води до създаването на т.нар. критическа рецензия. Критическа рецензия е реконструиран текст възможно най-близък до оригинала. Съвременните рецензии на гръцкия текст на Новия Завет са 4-то издание на Обединеното библейско общество (UBS4) и 28-то издание на Nestle-Aland (NA28).

Водещият принцип наложил се при създаване на критически рецензии е принципа на екелктизма. При него се позволява на всички свидетелства и варианти да се вземат под внимание. Това не означава, че доминиращите винаги се приемат. Ако те са късни, а имаме по-малко на брой, но единодуши свидетелства, че преди определен период този текст е бил различен или липсващ например има голяма вероятност де се предпочете по-рядко представената опция. Това е причината съвременните реконструкции на Новия Завет да се придържат повече към текстовете от Александрийското семейство, които се смятат за най-древни.

Една разновидност на еклектичния метод е текстова редакция. При нея се приема даден текст за основен, след което се прави опит за изчистване на грешките в него посредством сравнение с други текстове и изпозлване на дуги методи. Гръцкият Нов Завет на Еразъм както и редакция на Уесткот-Хорт се основават на този метод.

Допълнителна помощ на еклекстизма оказва стематиката (известна още като стемология или стематология) свързана с името на Karl Lachmann (1793–1851). Неговият подход позволява откриването и последващото оценяване на свързани свидетелства както и тяхното групиране в „родословни дървета” текстове (или т.нар. стеми). Методът работи на принципа, че „единството на грешките говори за единство на източника.” Т.е. ако двама свидетели допсукат определен брой еднакви греки това означава, че съществува общ източник, който се нарича хипертип. Един от проблеми на стематиката е, че тя работи с „идеализирани” текстове т.е. текстове, които имат само един единствен източник. Ако преписът е правен чрез сверяване на няколко различи текста се казва, че той е „замърсен” и по този начин не може да пасне в стематичната схема. Методът също така предполага, че всеки писар единствено прави нови грешки – той не се опитва да коригира грешките направени от неговите предшественици. Естествено на практика това не е така. Когато един текст е бил поправян от писар се казва, че текста в усложнен. Усложените текстове правят трудно прилагането на стематическия метод понеже прикриват връзката на документа с други свидетели и правят по-трудно определянето на неговото място в дадена стема.  Сериозна критика на стематическия метод е изразена от Joseph Bédier (1864–1938).

През последните години стематиката се свързва с кладистиката. Кладистиката е техника взета от биологията където първоначално е била наречена филогенетична систематика от Уеили Хенинг. В биологията техниката е била изпозвана, за да се определи еволюционната връзка между различните видове. При приложението й в текстуалната критика текста от определен брой различни манускрипти се вкарва в компютър, който описва всички разлики между тях. След това манускриптите се групират в зависимост от общите им характеристики. Разликата между кладистиката и по-традиционните форми на статистическия анализ е, че вместо просто да нарежда манускриптите според цялостната им прилика кладистиката предполага, че те са част от едно родословно семейство и изпозлва това предположение, за да оценява връзките между тях. Това я прави подобна на една автоматизирана форма на стематика.  Все пак съществува една значима разлика – компютърът не се опитва да реши кой прочит е по-близък до оригиналния текст и така не показва кой клон от дървото е „корена” – коя манускриптна традиция е най-близка до оригинала. За тази цел се изпозлват други методи.

Християните понякога издигат възражения срещу изпозлването на текстуалната критика продиктувани от опасението, че всеки подобен подход е свързан с либерализъм и подкопава вярата. На практика обаче това не е така. Сериозното научно изучаване на различните библейски преписи, с които разполагаме помагат да се приближим повече до първоначалния текст на Писанието, което с основа на вярата. Само по себе си това няма нищо общо с либерализъм или неверие в тези източници. Предположението, че за да запази Своето Слово Бог няма да допусне преписвачите да допускат грешки е едновременно наивно и емпирически незащитимо. Хората, които работят с подобни тавтологични, кръгови аргументи единствено отварят още по-широко вратата за разрушителната критика на автори като Барт Ърмън (самият той достигнал до неверие най-вече поради наивна и погрешна представа за естеството на библията). Ако е възможно ние трябва да видим какви и колко значими са допусканите грешки както и дали приближаването към оригиналния текст подлага на съмнение някое основно твърдение на християнската вяра. Ако християнстовто е истина (както твърди) то няма защо да се страхува да се подложи на научна проверка. В края на краищата може да се окаже, че текстуалната критика не само, че не нанася вреда, но принася огромна полза едновременно на апологетиката и егзегетиката.

1 thought on “Текстова критика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.