Апология на Атенагор – 1 част


ЗАЩИТА НА ХРИСТИЯНИТЕ

от Атенагор Антински: философ и християнин

до императорите Марк Аврелий Аноний и Луций Аврелий Комод, завоеватели на Армения и преди всичко философи

Глава 1

Неправдата показвана към християните

Във Вашата империя, най-велики от суверените, различните народи имат различни обичаи и закони; и никой не е препятстван от закон или страх да следва обичаите на предците си, колкото и странни да са те. Един гражданин на Илиум нарича Хектор бог и отдава почести на Елена смятайки я за Адрастея. Лакадемонците почитат Агамемнон като Зевс и Фиулоное, дъщерята на Тидар; и хората от Тенедс се покланят на Тенес[1]. Атиняните жертват на Ерекстус, като на Посейдон. Отново атиняните извършват религиозни ритуали  и празнуват мистерии в чест на Аграул иПандрос, жени, които се оказали виновни в нечист живот понеже отворили кутията. Накратко сред всеки народ и люде хората принасят каквито жертви желаят и празнуват каквито искат мистерии. Египтяните поставят сред своите богове дори котки, крокодили, змии, маймуни и кучета. И на всички тези, както Вие, така и законите дават позволение да правят така определяйки от една страна, че да не се вярва в никакъв бог е нечестиво и зло и от друга, че е необходимо за всеки дапочита бога, който предпочита, за да може чрез страх от божеството хората да се въздържат от злотворство. Но защо –защото не подобава да бъдете водени от слух – защо едно име Ви е омразно? Имената не заслужават омраза: това е едно несправедливо действие, което вика за санкция и наказание. И според похвалата на Вашата кротост и благост и Вашето мирно и дружелюбно разположение към всеки човек, хората живеят притежавайки еднакви права; и градовете, според техния ранг, споделят еднаква почест; и цялата империя насочвана разумно от Вас се радва на пълен мир. Но за нас, които се наричаме християни Вие не се грижите по подобен начин; защото макар да не сме извършили нищо лошо – не, както ще стане ясно от продължението на този разговор, от всички хора сме най-благочестивите и правилно настроени към Бога и към Вашето управление – Вие позволявате ние да бъдем мразени, ограбвани и преследвани и множествата да воюват срещу нас единствено заради нашето име. Ние решихме, следователно, да изложим нашият случай пред Вас – и от този разказ Вие ще видите, че страдаме несправедливо и противно на всеки закон и разум – и ние Ви умоляваме да ни отделите известно внимание, за да можем да престанем най-накрая да бъдем клани поради доносите на лъжливи обвинители. Понеже глобата наложена от нашите гонители няма за цел да ни отнеме единствено собствеността, нито да накърни репутацията ни, нито пък те накърняват някой друг от нашите интереси. Тези неща ние презираме макар за повечето хора това да са неща от най-голяма важност; понеже ние сме научилине само дане отвръщаме на удара с удар, да не предаваме на закона тези, които ни грабят и обират, но на тези, които ни удрят по едната страна на лицето да обръщаме и другата и на тези, които ни вземат ризата да не оказваме и горната си дреха. Но след като сме предали своето имущество те заговорничат срещу самите ни тела и души заливайки ни с големи обвинения, за които ние сме невинни дори в мислите си, но които принадлежат на тях самите и на цялото племе на тези, които са като тях.

Глава 2

Желание да бъдат третирани като другите, когато са обвинени

Ако наистина някой може да ни обвини в престъпление, било то голямо или малко, ние не желаем да бъдем подминати от наказанието, но сме готови да понесем и най-големите и безмилостни изтезания. Но ако обвинението е свързано единствено с нашето име – и не може да се отрече, че до настоящия момент историите разказвани за нас не почиват на нищо друго освен на непроверени хорски приказки, нито пък някой християнин е бил осъден за престъпление – на Вас се пада, знаменити и благосклонни и най-учени владетели да премахнете със закон това злобно отношение, така че, както по целия свят отделните хора и градове се ползват от Вашето благодеяние, така и ние даможем да се чувстваме благодарни към Вас, радвайки се, че повече не сме жертви на лъжливо обвинение. Понеже не подобава на Вашата справедливост други когато бъдат обвинени в престъпления да не бъдат наказвани преди да са осъдени, но в нашия случай името, което носим, да има повече сила от доказателствата добавени към процеса, когато съдиите, вместо да изследват дали човека изправен пред тях е извършил някакво престъпление, изливат своята омраза върху името, като че ли то само по себе си е престъпление. Но никое име само по себе сине може да се смята за добро или за лошо; имената изглеждат добри или лоши в зависимост от това дали действията, които стоят зад тях са добри или лоши. Все пак самите Вие знаете това добре понеже сте добре наставени във философията и всяко учение. Поради тази причина също тези, които са водени пред Вас на процес, макар да са обвинявани в големи престъпления, не се страхуват, понеже знаят, че Вие ще разследвате техния предишен живот и няма да се повлияете от имена, като че ли те означават нещо, нито пък от обвиненията съдържащи се в обвинителните актове сякаш те са лъжливи. Те приемат с еднакво задоволство по отношение на нейната справедливост присъдата без значение дали тя е осъдителна или оправдателна. Следователно това, което е считано за общо право на всички ние искаме и за себе си, за дане бъдем мразени и наказвани, понеже се наричаме християни (тъй като какво общо има името с това дали сме лоши хора?), но да бъдем изпитани за всяко обвинение, което е повдигнато срещу нас ида бъдем освободени понеже сме доказали, че то е невярно или наказани по причина на престъплението – не заради името (понеже никой християнин не е лош човек освен ако лъжливо не изповядва нашите учения), но заради злините, които сме извършили. Така виждаме да съдят философите. Никой от тях преди процеса несе смята от съдията, нито добър, нито лош по причина на своята наука или изкуство, но ако бъде намерен виновен за нещо нечестиво бива наказван, без поради това да се поставя някаква стигма върху философията (понеже той е лош човек, понеже не е развилфилософия по законен начин, но науката е невинна), но ако той отхвърли лъжливите обвинения той е оправдаван. Нека тазиеднаква справедливост тогава да бъде приложена и спрямо нас. Нека животът на обвинените да бъде изследван, но имената да останат чисти от всякакво опетняване. Трябва от самото начало на моята защита да Ви помоля, забележителни императори, да ме изслушате непредубедено: не да бъдете подбудени от обичайните неразумни слухове и да погледнете на случая с предубеждение, но да приложите желанието си за познание и любовта си към истината и в изследването на нашето учение. Така докато от Ваша страна Вие няма да сгрешите поради незнание, ние също, оборвайки обвиненията повдигани от непроверените слухове на множеството, няма да бъдем нападнати.

Глава 3

Обвиненията повдигани срещу християните

Три неща са привеждани срещу нас: атеизъм, тиестински[2] пиршества и едипово сношение[3]. Но ако тези обвинения са верни, не щадете никоя класа: веднага извършете необходимото срещу нашите престъпления; унищожавайки ни из корен и клонка заедно с жените и децата ни, ако някой християнин е намерен виновен в такива зверства. И все пак дори зверовете не докосват плътта на своя собствен вид и се сношават според закона на природата и то единствено в определеното за това време, aне поради разврат; и те помнят тези, от които са получили облаги. Следователно ако някой е по-голям звяр от звероветекакво наказание, коетоможе да изтърпи, би било достатъчно за такова престъпление? Но ако тези неща са единствено приказки на мързеливци и празни клевети произхождащи от това, че добродетелта се противопоставя поради самата си същност на порока и че противоположностите воюват една срещу друга според божествения закон (и вие сами сте свидетели, че такива беззакония не за извършени от нас понеже Вие забранихте срещу нас да бъдат правени доноси) за Вас остава да изследвате живота ни, мненията ни, нашата лоялност и покорство на Вас и на Вашия дом и управление и по този начин накрая да ни дадете същите права (ние не желаем нищо повече), както на тези, които ни преследват. Понеже тогава ние ще ги победим предавайки без колебание, както правим и сега, нашите животи заради истината.

Глава 4

Християните не са атеисти, но признават само един Бог

Така, относно първото обвинение, че ние сме атеисти – понеже аз ще посрещна обвиненията едно по едно, за да не бъдем подигравани, че не даваме отговор на тези, които ги повдигат – с повод атиняните осъдили Диагор като виновен в атеизъм понеже той не само разкрил орфическото учение и наказал мистериите на Елеус и на Кобири и отсякъл дървената статуя на Херкулес, за да свари своята ряпа, но открито заявявал, че няма никакъв Бог. Но за нас, които разграничаваме Бога от материята и учим, че материята е едно нещо, а Бог друго и че те са разделени от голямо разстояние (понеже Божеството е несъздадено и вечно, може да бъде разбирано единствено чрез разсъждение и чрез разума, докато материята е създадена и тленна), не е ли абсурдно да ни бъде лепвано името “атеисти”? Ако нашите мнения са подобни на тези на Диагор, докато имаме такива стимули за благочестие – в установения ред, универсалната хармония, размерът, цвета, формата, подредбата на Божия свят – с право нашата репутация на нечестивци, както и причината за нашето тормозено по този начин съществуване, може да бъде използвано срещу самите нас. Но тъй като нашето учение признава един Бог, Създателят на тази вселена, Който Сам е несътворен (понеже това, което е,не се създава, а това, което не е), но е направил всички неща чрез Логоса, Който е от Него, ние сме третирани неразумно и в двете отношения, в това че сме едновременно клеветени и преследвани.

Глава 5

Свидетелствата на поетите за единството на Бога

Поетите и философите не са били обвинявани в атеизъм заради това, че са търсели Бога. Еврипид, говорейки за тези, които според популярните предубеждения невежо са наричани богове, казва със съмнение:

Ако Зевс наистина владееше в небето горе

Той не би трябвало да изпраща праведни злини[4].

Но говорейки за това, което е схващано чрез разбирането като едно сигурно познание, той изказва следното мнение и мъдрост така:

Виждаш ли нависоко този, който с влажни ръце

е свързал, както безграничния етер, така и земята?

Него смятам за Зевс и него почитам като Бог[5].

Понеже що се отнася до т. нар. Богове, той нито вижда някакво реално съществуване, към което името обикновено е прикрепвано подчертавайки това („Зевс”, например: „КойЗевс е аз не зная освен по чужди думи”), нито че някакво име е дадено на реалностите, които наистина съществуват (понеже от каква полза са имената за тези, които нямат реално съществуване?); но Този, той наистина вижда чрез Неговите творения, достигайки чрез очите до невидимите неща, които са изявени във въздуха, в етера, на земята. Него, следователно, от Когото произлизат всички сътворени неща, и чрез Духа на Когото те са управлявани, той заключава, че е Бог; и Софокъл се съгласява с това, когато казва:

Има един Бог, наистина само един,

Който енаправил небесата и е разстлал земята под тях[6].

[Еврипид говори] за природата на Бога, която покрива делата Му с прелест и учи къде трябва да е Бог, и че Той трябва да е един.

Глава 6

Мненията на философите за единия Бог

Също и Фиулолаус, когато казва, че всички неща се включват в Бога като в една крепост, учи, че Той е един и че превъзхожда материята. Лизис и Опсим дефинират Бога по следния начин: единият казва, че Той е непонятночисло, а другия, че Той е излишъкът от най-великия брой, отвъд това, което се намира най-близо до него. Така понеже 10 е най-великото число според питагорейците, бивайки Тетрактис[7] и съдържайки всички аритметични и хармонични принципи като най-близо до него стои девет, Бог е едно единство – т.е. едно. Понеже най-голямото число превишава следващото най-малко с едно. Тогава Платон и Аристотел – не че ще премина през всичко, което философите са казали за Бога, като че ли желая да представя едно цялостно обобщение на техните мнения; понеже зная, че така както превишавате всички хора по разум и в силата на своето управление, в същата пропорция ги превишавате и в правилно разбиране на всяко познание, култивирайки всеки клон с повече успех отколкото тези, които се занимават единствено с него. Но тъй като не е възможно да покажем без да цитираме имената, които не са единствени в ограничаване на Бога до единство, аз ще предложа едно изброяване на мнения. Тогава Платон казва: „Да намериш Създателя и Отец на тази вселена е трудно; и когато бъде намерен не е възможно да Го изявиш на всички[8]”мислейки за един несъздаден и вечен Бог. И ако той разпознава също така и други, такива като слънцето, луната и звездите, всепак той ги разпознава като сътворени: „богове потомство на богове, на които аз съм Създателят и Отецът на делата, които са ненарушими без Моята воля; но това, което е създадено може да се унищожи[9].”Следователно ако Платон не е атеист когато смята, че има само един несътворен Бог, Отец на вселената, не сме атеисти и ние, които признаваме и твърдо държим, че Той е Бог, Който е създал всички неща чрез Логоса и ги поддържа в съществуване чрез Своя Дух. Отново, Аристотел и неговите последователи, признават съществуването на Един, Когото смятат за един вид сложно живо битие, говорят за Бога като състоящ се от тяло и душа, смятайки, че Неговото тяло е вечното пространство и планетарнитезвезди и сферата на фиксираните звезди движещи се в кръгове; но душата Му, разумът, който стои над движенията на тялото, самата тя не е в движещ сеобект, а е причината за движението на другите. Стоиците също, макар според имената, те изглежда, да виждат изменение в материята, което според тях е позволено от Божия Дух и да умножават божествата по име, все пак на практика те смятат Бога за един. Понеже ако Бог е един творчески огън, методично простирайки се към създаването на няколкото неща в света съдържайки в Себе Си всички творчески принципи, чрез които всяко нещо е създадено според съдбата и ако Духът Му прониква в целия свят, тогава според тях Бог е един бивайки наречен Зевс по отношение на горещата част на материята и Хера по отношение на въздуха и наричан с други имена по отношение на тази конкретна част от материята, която Той прониква.

Глава 7

Превъзходството на християнското учение за Бога

Но когато единството на Бога признавано от почти всички дори срещу тяхната воля, когато започват да говорят за първите принципи на вселената и ние на свой ред по подобен начин утвърждаваме, че Този, Който е създал тази вселена е Бог – защо те могат да говорят и пишат безнаказано какво мислят за Бога, но срещу нас се оказва, че има един закон в сила, макар да сме в състояние да покажем разбираемо какво приемаме и справедливо вярваме, а именно, че има един Бог, с доказателства и разсъждения според истината? Защото поетите и философите както по отношение на други въпроси така и тук действат по пътя на предположението движени от своя афинитет с Божието вдъхновение, всеки един от тях в собствената си душа, като се опитат да намерят и да разберат истината. Но те не са се намерили напълно компетентни да я разберат, понеже смятат за добре да се учат не от Бога за Бога, но всеки сам от себе си. Поради тази причина всеки от тях достига до някакво собствено заключение за Бога, материята, формите и света. Но ние имаме за свидетели за нещата, които приемаме и вярваме  пророците, хора, които са говорили за Бога и за Божиите неща водени от Светия Дух. И вие също ще приемете, превъзхождайки всички други по разум и в благочестие по отношение на истинския Бог, че за нас би било неразумно да престанем да вярваме в Божия Дух, Който е движел устата на пророците подобно на музикални инструменти и да се обърнем към единствено човешки мнения.

Глава 8

Абсурдите на политеизма

Тогава по отношение на учението, че отначало е имало един Бог, Създателят на тази вселена, помислете за това, мъдри, за да можете да се запознаете с основаните на доводи основи на нашата вяра. Ако от начало е имало два или повече бога те са били на едно и също място или пък всеки от тях е бил отделен сам за себе си. На едно и също място те не могат да бъдат. Понеже ако са богове те не са подобни; но понеже са несътворени те са различни: понеже сътворените неща са като своите модели; но несътворените не са подобни понеже нито са сътворени от някого, нито направени по някакъв модел. Ръката, кракът и окото са части от тялото, правещи заедно един цял човек: в този смисъл ли е един Бог[10]?  И наистина, Сократ бил събран и разделен на части именно понеже бил създаден и смъртен; но Бог е несътворен, непреходен и неделим – следователно не се състои от части. Но ако, противно на това, всеки от тях съществува отделно, понеже Този, Който е създал света е над създадените неща и над нещата, които Той е направил и подредил, къде могат да са останалите? Понеже ако сферичният свят се намира между небесните кръгове и Създателят на света над най-високото сътворено нещо, управлявайки го чрез Своята провиденческа грижа, какво място има за втори бог, или за другите богове? Понеже той не е в света, тъй като принадлежи на другия, не около света, понеже Бог, Създателят на света е над него. Но ако той не е нито в света, нито около света (понеже всичко, което го заобикаля е заето от този[11]) -къде е той? Дали е над света и над (първия) бог? В друг свят или около друг? Но ако той е в друг или около друг, тогава той не е около нас,понеже не управлява света; нито пък силата му е велика понеже обитава в едно ограничено място. Но ако той не е нито в друг свят (понеже всички неща са изпълнени с другия), нито около друг (понеже всички неща са обитавани от другия), тогава е ясно, че той въобще не съществува понеже не съществува място, където той може да бъде. Или какво прави той виждайки, че има друг, на когото този свят принадлежи и той е над Създателя на света и все пак не е нито в света, нито около света? Има ли тогава някакво друго място, където той може да се намира? Но Бог и това, което принадлежи наБога, са над него. И както също ще бъде мястото виждайки, че другият изпълва областите, които санад света? Вероятно той изпълнява провиденческа грижа? (По никакъв начин.) И все пак, освен ако не прави това, той не е направил нищо. Ако тогава той нито върши нещо, нито упражнява провиденческа грижа и ако няма друго място, в което той да е, тогава това същество, за което ние говорим, е Богът от началото и единственият Създател на света.

Глава 9

Свидетелството на пророците

Ако се задоволяваме с излагането на подобни разсъждения, нашитеучения могат да изглеждат на някои като човешки. Но тъй като гласовете на пророците потвърждават нашите аргументи – понеже аз смятам, че Вие също с голямата си ревност за познание и наистина големия си напредък в знанието, не може да сте невежи за писанията нито на Мойсей, нито на Исая и Еремия и на другите пророци, които издигнати в екстаз над обичайните действия на ума чрез импулса на Светия Дух, изговорили нещата, за които били вдъхновени, като Духът ги използвал подобно на свирач на флейта духайки във флейтата. Какво тогава казали тези хора? „Господ е нашият Бог; никой друг не може да се сравни с Него” (Исая 61:4; Изх. 22:2-3 – по смисъл). И отново: „Аз съм Бог, първият и последният иосвен Мене няма Бог” (Исая 44:6). По подобен начин: „Преди Мене не е имало Бог и след Мене няма да има; Аз съм Бог и освен Мене няма друг” (Исая 63:10-11). И за Неговото могъщество: „Небето Ми е престол и земята е Мое подножие: какъв дом ще съградите за Мене или какво място за почивката Ми?” (Исая 66:1). Но аз оставям на Вас, когато се срещнете сами с тези книги, внимателно да изследвате пророчествата съдържащи се в тях, за да можете на сигурна основа да ни защитите от обвиненията хвърляни върху нас.

Глава 10

Християните се покланят на Отца, Сина и Светия Дух

Че не сме атеисти следователно, виждайки че признаваме един Бог, несътворен, вечен, невидим, непознаваем, неограничен, Който може да бъде схванат от разбирането единствено чрез разума, Който е облечен в светлина, красота, дух и необозрима сила, от Когото вселената е била създадена чрез Неговия Логос и подредена и пазена в съществуване – аз показах в достатъчна степен. (Аз казвам „Неговият Логос”) понеже ние признаваме също един Божий Син. Нека никой да не смята за странно, че Бог може да има Син. Защото, макар че поетите в своите измислици представят Бога като не по-добър от човека, нашето мислене не е като тяхното по отношение на Бога – Отец или Син. Но Божият Син е Логосът на Отца, в идея и в действие; понеже по Негов образ и чрез Него са били направени всички неща, като Отец и Син са едно. И Синът, бивайки в Отца и Отца в Сина в единство и в сила на духа, разбирането и разумът на Отца в Божия Син. Но ако с Вашия превъзходен разум решите да изследвате какво се има предвид под Сина, аз ще кажа накратко, че Той е първият продукт на Отца, не като че ли е бил извикан в съществуване (понеже от началото Бог, Който е вечният ум, има Логоса в Себе Си, бивайки от вечността едно с Логоса, но сякаш Той е идеята и енергийната сила на всички материални неща, които лежат подобно на природа без атрибути и като една неактивна земя като по-тежките частици са смесени с по-леките. Пророческият Дух също е съгласен с нашите твърдения. „Господ,” казва Той „Ме направи като начало на пътищата на делата си” (Притчи 8:22). Също и Самият Свети Дух, Който действа в пророците, ние твърдим, че е еманация на Бога, течаща от Него и връщайки се обратнов  Него подобно на слънчев лъч. Кой тогава няма да бъде удивен да чуе,че хора, които  говорят за БогаОтца, Сина и за Светия Дух, и които заявяват както цялата им сила в единство, така и тяхното разграничение в ред, да бъдат наричани атеисти? Нито пък нашето учение е, че всичко, което се отнася към Божията същност се съдържа в тези твърдения; но ние приемаме също така и множество от ангели и служители[12], които Бог, Създателят и Творецът на света, е разпределил и определил на различни постове чрез Своя Логос, да се намират около елементите, небесата, света и нещата в тях и в богоугодните подредби в тях.


[1] Този текст има няколко възможни варианта

[2] Т.е. канибализъм – б. пр.

[3] Т.е. между кръвни роднини – б. пр.

[4] Цитата е от неизвестно съчинение

[5] От незивестно съчинение

[6] Стиха не е намерен сред запазените текстове

[7] 1, 2, 3 и 4 заедно правят числото 10

[8] Тимей

[9] Тимей

[10] Т.е. дали няколко бога заедно правят един Бог?

[11] Т.е. Създателят, първият бог

[12] Евреи 1:14 изразява тази мисъл на св. Павел. Те са сужители на човеците, не някакъв обект на поклонение. „Никой да не ви мами” (Колосяни 2:4,18)

 

Реклами

2 thoughts on “Апология на Атенагор – 1 част

  1. Приветствам това начинание за публикуване „Апологията“ на Атенагор – един от най-силните християнски апологети заедно с Тертулиан!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.