Господи, научи ни да се молим


ГОСПОДИ, НАУЧИ НИ ДА СЕ МОЛИМ

 от Радостин Марчев

Проповядвана на 14.10.2012 във

Втора Християнска Евангелска Баптистка Църква – Варна

Случвало се е мои невярващи познати да ми споделят за някой свой проблем или грижа и аз да не знам какво да ги посъветвам или как да им помогна. Понякога ако реша, че е подходящо съм предлагал да се помолим. И много често отговорът е бил: “Ти се помоли. Аз не зная как.”

Виждал съм хора, които току що са повярвали. Те разбират, че  молитвата е нещо важно и специално, искат да се молят, но не знаят как и идват и питат: Как да се моля?

В евангелието от Лука има една интересна случка (Лука 11:1): Исус се моли. Неговите ученици са евреи, които от малки са научени да правят същото. Те поне 3 пъти всеки ден рецитират “шемата”. Но докато наблюдават този млад човек те разбират, че молитвата включва нещо повече отколкото те знаят или предполагат. Така че когато Исус се изправя те се обръщат към Него с една молба: “Господи, научи ни да се молим.”

Исус отговори като даде на учениците Си една молитва (Лука 11:2-4; ср. с Матей 6:9-13). Ние я наричаме Господната молитва и понякога в църква се молим с нея. Но понеже чрез нея Исус ни учи как да се молим аз искам отново да я прочетем заедно и да видим дали в нея няма нещо повече от това, което виждаме.

Ето как започва тя:

1. Отче наш. Когато евреите се обръщали към Бога те използвали думи като велики, святи, превъзвишени, Всемогъщи Господарю, Владико, Създателю небесен. Имаме запазени официални еврейски молитви, в което са наредени по 15 подобни думи една до друга. И когато Го питат “Как да се молим” всички са очаквали да чуят как Исус ще се обърне към Бога. Той избира думата “отче,” което значи “татко.”

– Дъщеря ми, Зорница е на малко повече от годинка. Обикновено аз излизам за работа рано докато тя още спи. Но когато се прибирам вечер и поставя ключа в ключалката тя ме чува, тича към вратата и вика с тънкото си гласче: “Тати, тати.” Тати е една от първите думи, които тя започна да употребява съзнателно. Всеки родител знае какво е чувството. Мисля, че когато избира тази дума Исус ни намеква, че Бог се чувства по подобен начин когато се обръщаме към Него така.

По времето на Исус хората в тази част на света са говорели на език наречен арамейски. Учените са единодушни, че това е езикът, на който Той е изрекъл Господната молитва. А на арамейски думата “Отче” е “авва”. Така малките деца са се обръщали към своите бащи.

Един човек, който е прекарал над 30 години в арабските страни[1] разказва как веднъж  обяснявал какво означава думата авва в едно село в Йордания. Докато говорех, казва той, забелязах, че хората ме гледат странно. Спрях и ги попитах: Какво има? Д-р Бейли, отговориха те, “авва” е първата дума, която научават малките деца.

Някога цялата територия, която сега е Палестина, Ливан, Сирия и Йордания е говорела на арамейски – езикът, на който Исус произнася Господната молитва. Сега там се говори арабски, но думата е била толкова важна, че се е запазила въпреки промяната на езика.

Но има и още. Ние намираме думата на още 2 места в Новия Завет. Първото от тях е

Римл. 8:14-15 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

Вторият текст е много подобен

Галатяни 4:6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

Ние не забелязваме колко необикновени са тези стихове. Апостол Павел, който е автор на посланията към римляните и галатяните не пише към евреи. Той пише към хора от римската империя, които говорят на други езици. Самият той пише своите послания на гръцки. Но когато стига място където описва как чрез Светия Дух християните се обръщат към Бога той използва думата “авва” и след това я превежда, за да могат читателите му да я разберат. Затова имаме “Авва Отче.” Авва е думата за татко, която Исус използва в Господната молитва. Отче е преводът на думата “авва.” Апостолите са искали християните да разберат как могат да се обръщат към Бога – “авва” татко или татенце – така както малкото дете се обръща към своя баща.

Исус избира думата “татко” защото тя чудесно описва природата на Бога. Той се държи като баща, Който се грижи за всички – създава всичко, дава всичко на всеки, снабдява нуждите ни, никога не ни оставя.“Отче” е най-често използваната дума в цялата проповед на планината където е записана Господната молитва – 12 пъти.

Понякога се задава въпросът удачно ли е да продължаваме да наричаме Бога татко. Днес има много бащи, които не са добър пример. Някои се отнасят зле с жена си и децата си. Други направо ги изоставят. Лошият пример на бащата може да остави отражение върху целия живот на едно дете дори когато то порасне. А днес разводите, разбитите семейства и лошите бащи са епидемия. Как тогава можем да продължим да наричаме Бога Татко?

Ние можем, защото Бог не е проекция на нашите земни бащи. Не трябва да пренасяме добрите или лошите си преживявания с нашите бащи върху Бога. Вярно е точно обратното – всеки земен баща е измерва според небесния баща. Бог е еталонът, критерият за земно бащинство и земните ни бащи са предвидени да бъдат отражение на небесния баща.

2. Но Исус не ни казва да се обръщаме към Бога само с думата Татко. Той ни казва да се молим Отче НАШ. Не Отче МОЙ. Разликата  е много голяма. Когато ни дава “Отче наш” Исус показва, че вижда вярващите в Него като едно голямо семейство. Можем да имаме Бога за свой Баща единствено ако приемем другите вярващи за братя и сестри. Можем да се молим с Господната молитва единствено ако сме избрали да бъдем част от Църквата.

Но понеже църквата и другите вярващи не винаги са лесни да се молим с Господната молитва не винаги е лесно. Но това е единственият начин да се молим истински с нея. Ако избягаме от другите вярващи или ако започнем да избираме кои от тях да приемаме ние не можем дори да започнем да се молим с Господната молитва понеже първата й дума е НАШ, а ние искаме да кажем само МОЙ. Ако искаме да вървим с Христос трябва да знаем, че няма да вървим ЕДИНСТВЕНО с Него – ще трябва да вървим заедно с останалите хора, които са избрали да вървят с Него.

Църквата има много недостатъци. Другите християни имат много недостатъци. Понякога може да се случи да се скараме, да ни наранят, да се почувстваме обидени. Но даже това може да бъде нещо, което ни изгражда – ако се учим се да приемаме въпреки трудностите в отношенията и да оставаме заедно. Това са белезите на семейството. Това означава да се молим Отче НАШ.

Ние винаги трябва да помним, че да казваме Отче наш не означава, че ние притежаваме Бога. Точно обратното – Бог е избрал да ни притежава. Да кажем Отче наш е привилегия и милост, не право. Бог ни е избрал, и осиновил, и спасил, и простил, и осветил, и благословил, не ние Него. И ако това е така ние не можем да Му държим сметка кой още е приел. Можем или да приемем тези хора или да отхвърлим Бога. Това е изборът, пред който ни поставя “Отче наш.” Ако не можем да кажем Отче НАШ тогава сега е времето да започнем да се молим “Господ, научи ни да се молим.”

3. Отче наш, Който Си на небесата.

Ние често казваме, че Бог живее в сърцето ни или че е на трона на нашия живот. В един смисъл това е вярно – ние сме отворили сърцето си за Бога, предали сме Му живота си. Но Бог не е безопасно скрит в сърцата ни. Бог не е доброто в нас. Той не е само една проекция на нашите най-добри стремежи и подбуди. Исус ни учи да се молим Отче наш, който Си на небесата. Това означава, че Бог управлява и владее всичко. И понеже понеже имаме голям Баща ние се осмеляваме да се молим с големи молитви – за нашия град, за България, за изцеление на болни, на които лекарите вече не могат да помогнат, за личните ни проблеми колкото и страшни да са те.

Какво означава небето? То не  е географско понятие – някъде в посока над покрива и над гълъбите. Не, небето е мястото където Бог управлява и където винаги се изпълнява Неговата воля. На земята е обратното – ние виждаме колко често Божията воля е пренебрегвана. Когато се молим с Господната молитва ние на практика се молим Бог да се намеси на земята упражнявайки Своята сила и установявайки волята Си там където тя не се зачита. И това става. През цялата история ние виждаме как небето постоянно се проявява в нашата реалност – във Витлеем, на кръста, при празния гроб и (надявам се всеки от вас да може да го каже) в нашия живот.

Но небето означава и още нещо. Небето е една различна гледна точка. От небето се вижда доста по-добре отколкото от нашето място на земята. Бог вижда по-надалеч от нас и знае как да отговори на това, което Го молим. Затова нека да не се чудим, че отговорите не са точно такива каквито ние искаме да са или не идват на нашето време. Когато се молим с Господната молитва ние се съгласяваме с това и признаваме правото на Бога да постъпи както смята, че е най-добре. Ние вече сме Му казали Татко. Сега Му казваме – постъпи така както знаеш, че е най-добре. Затова нека да не се сърдим. Когато нещата не станат по нашия начин да не казваме Бог не ми отговори. Напротив, много често Той е отговорил, само че по различен и по-добър за теб начин. Имаме ли такава вяра и такова убеждение? Само ако го имаме можем истински да се молим Отче наш, който си на небесата.

4. Да се свети Твоето име

Що за молитва е това? Какво означава да се свети Твоето име? Ние винаги свързваме с името нашето отношение към личността, която го носи. Да се свети Божието име означава хората да имат подобаващо отношение към Бога. Но как може да стане това? Има само един начин – когато наблюдават как се държим ние, които се наричаме с Божието име. Искаме или не искаме ние представяме Бога пред света. Според това как живеем хората ще решат какъв е Бог.

Един млад човек бил първият, който имал възможност да учи в университет от цялото семейство. Веднъж негови приятели му предложили да опита наркотик заедно с тях. Когато отказал те настояли: “Не бъди толкова задръстен. Никой няма да разбере.” Това няма значение, казал той. Майка ми чистеше къщи и вършеше мръсна работа, за да мога аз да уча. Няма да направя нищо, което ще опорочи нейната саможертва. Ето това е основата на християнския морал, който издига светостта на Божието име – не някаква стоящо само по себе си морализаторство, но благодарност към Бога, който е направил толкова за нас[2].

Знаете ли, ние често не разбираме за какво се молим. Можем с години всяка неделя да казваме тази молитва. Господи, да се свети Твоето име. Освети го. Прослави името Си. Но тази молитва ни казва ясно, че нейният отговор сме самите ни. А единственият начин да бъдем такъв отговор е да изпълним най-голямата заповед: – да обичаме Бога и ближния като себе си.

Моят въпрос тази сутрин е – това ли занимава мислите ни, сърцата ни и стремежите ни всеки ден? Как моят живот може да прослави Божието име? Ако не, ние трябва да се обърнем към Бога и да кажем: “Господи, научи ни да се молим.”

5. Да дойде Твoето царство.

Гръцката дума за царство, която е избрал евангелистът е много интересна. Тя е basilea. От нея произлиза думата “василевс.” Това означава, че в определен смисъл Господната молитва е една много политическа молитва. Християните са били преследвани понеже са казвали, че имат друг цар – Христос – различен от императора и друго царство – различно от римската империя или от комунистическото управление. С нея ние заемаме определена страна и казваме, че нашата първа вярност е към Христос. Ние обичаме страната си, ние можем да поддържаме определена партия или политик, но Христос стои преди тях. Ние очакваме друго царство, различно от това, в което живеем и което ни обещават земните политици.

Това е една малко плашеща молитва, не мислите ли? Да дойде Твоето царство. Какво ще стане ако Божието царство наистина дойде изненадващо в мига, в който се молим за него? Какво ще падне и какво ще остане да стои? Кой ще се окаже вън и кой вътре? Къде ще сме ние, които се молим с тази молитва? Разбираме ли за какво се молим?

Това царство все още не е дошло. Ние сме част от него, но за момента живеем в чужда страна. Библията нарича нашето положение посланици, изпратени в чужда територия от едно царство в друго с определена задача. Тя е описана в

2 Кор. 5:20. така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

Това е начина да дойде Божието царство – когато все повече и повече хора се присъединяват към него. Но това царство също така идва когато в света, в който живеем, света, който е управляван от злия, ние показваме на практика законите на Божието царство.

Когато си на работа – работи, така както смяташ, че трябва да се работи в Божието царство.

Ако имаш семейство – живей в него така както вярваш, че трябва да живее едно семейство от Божието царство.

Ако учиш – учи както вярваш, че трябва да се учи в Божието царство.

Ако си предизвикан да направиш нещо нечестно или видиш несправедливост – постъпи така както вярваш, че трябва да постъпи един поданик на Божието царство.

Това трябва да е резултата когато се молим с Господната молитва и казваме: Да дойде Твоето царство. Ако не става така ние трябва да викаме: “Господи, научи ни да се молим” защото само си играем на Господна молитва.

6. Да бъде Твоята воля както на небето така и на земята. Нашият свят е обсебен от една дума – думата МОЙ. Ние говорим за моето семейство, моята къща, моята кола, моите пари, моите дрехи, моята работа, моята църква, моето служение, моят Бог. И повече от всичко искаме нещата да стават по моята воля. Но знаете ли, нещата няма да стават по нашата воля. В крайна сметка нещата ще се случат според Божията воля. Въпросът е дали ще срещнем това с радост или с борба и скърцане със зъби.

Кой може да се моли Да бъде Твоята воля? Само човек, който разбира и вярва, че Божията воля е най-доброто за нас. Това е молитва на приемане, съгласие и покорство и затова е много трудна – защото естествено ние не сме такива. Когато се научим истински да се молим с нея ние преставаме да викаме Дай ми това, дай ми онова и започваме с благодарност да приемаме нещата, които Бог ни дава с вярата, че това е най-доброто за мен.

Много е трудно. Ако ви се струва лесно опитайте и ще видите. Преди малко аз ви казах какво е небето – мястото където се изпълнява Божията воля. Но не живеем на земята където много често налагаме не Божията, а нашата воля. И ние виждаме резултатите – грях, войни, огорчени хора и разбити животи. Тук на земята се води една война между човешката воля и Божията воля. Но решителната битка в тази война вече е минала. Преди 2000 години, Исус посрещна нашата извратена, паднала човешка воля, пое я върху Себе Си под формата на кръст и гвоздеи и след това я победи. Оттам нататък, възкръсналият Христос налага Своята воля формирайки едно ново общество наречено църква, което желае и се учи да изпълнява Неговата воля. Когато се молим с Господната молитва ние се учим да правим това. Понякога не е лесно и приятно – на Исус в Гетсимания също не Му беше лесно да каже: Ако може нека да ме отмине тази чаша, но да бъде не Моята воля, а Твоята. Но ако сме християни ние трябва да се научим да се молим истински с тази молитва. И когато се учим ние виждаме да се случва едно чудо: Чрез нас тази воля достига и се приема от други хора. Така Божията воля започва да се изпълнява на земята така както и на небето.

Никога не си задавайте въпроса призовава ли ни Господ да изоставим този свят. Тук е единственото място където можем да видим как Божията воля се приема там където преди това е била приемана друга воля. И това е  една от най-чудните гледки – ако имаме очи да я видим.

7. Дай ни днес ежедневния хляб.

Когато се молим с тази молитва ние признаваме, че сме напълно зависими от Бога дори за най-необходимите неща в живота ни.

Ние също така се молим за хляб – не за сладкиш. Не трябва да бъркаме Божието царство с царството на мамона и консумеризма. Бог е обещал да снабди нашите нужди, но не е обещал, че ще угажда на всяка наша прищявка, която в повечето случаи вреди на самите нас. Затова Христос ни учи да се молим за ежедневния хляб – това означава толкова от колкото се нуждаем днес или необходимото ни. И това повдига въпросът: “От какво се нуждаем?” Преди години работих за известно време в Америка. Там съм виждал хора да изпадат в депресия понеже не могат да си позволят последния модел кола, който кара съседа им. В България сме по-скромни – тук младите хора се депресират ако не могат да си купят последния модел маратонки или gsm. Но “Щастието не се състои в изобилието на имота ти”. А в какво се състои? Какво смяташ за достатъчно? Колко искаш? Към какво се стремиш? Кое е най-важното за теб? Отговорът на тези въпроси ще определи дали можеш истински да се молиш: Дай ни днес ежедневния хляб.

Христос ни учи да се молим “Дай НИ”, не дай МИ. Ние се молим да са нахранени и другите. Молейки се за своята собствена нужда ние сме учени да не забравяне нуждата на другите – дори в собствените си трудности.

Майка Тереза разказва за семейство с 11 деца, които гладували. Когато им донесла ориз майката разделила храната наполовина и излязла с едната част. Когато се върнала и я попитали къде е била отговорът бил: “Те също са гладни[3].”

8. Прости ни дълговете наши както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Ние четем тези думи като Прости ни ГРЕХОВЕТЕ – и сме прави защото те означават това. Но Исус използва не грехове, а думата дългове.

Днес често се говори за дългове. Представете си, че ви се налага да вземете креди от банка. След известно време изведнъж разбирате, че вече не сте в състояние да го погасявате. Така вие отивате в банката и признавате, че не сте в състояние да платите следващата вноска. Тпгава за ваша изненада човекът за бюрото се усмихва, маха с ръка и казва. “Голяма работа. Простено ви е.”

Или си представете, че банка обявява нов кредит с мото: “Ти харчиш аз плащам[4].”

Това е, което прави Бог – Той ни прощава дълговете. Но веднага след това Той пита: А ти прощавал ли си някога дълг на някого?

Прости ни дълговете както и ние прощаваме на нашите длъжници.    Прощението не е лесна работа. То не значи да подценяваме извършеното зло и да се правим, че то е по-малко отколкото е. Не значи да казваме: “Всичко е наред. Всъщност не е голяма работа.” Може и да е голяма. Но прощението означава да откажем да позволим на греха и злото да има последната дума и да контролират живота ни и отношението ни към другите. Това може да е много трудно, прошката е трудна работа. Но Бог ни прощава. В своето прощение Той отказва да използва греховете ни срещу нас. И Той иска от нас да направим същото.

Понякога ние разбираме този текст много погрешно. Ние не получаваме прощение защото сме простили. Ние не заслужаваме нашето прощение пред Бога чрез добрите си дела. Не можем да кажем: Ние не можем да кажем: “Господи, виж как аз прощавам на другите. Ти ще изостанеш ли от не? Нима не заслужих да ми бъде простено и на мен ако някъде съм грешил пред Теб?” Не. Божията прошка винаги изпреварва нашата.

Пс. 103:8-13 е един от най-красивите текстове Жалостив и милостив е Господ,дълготърпелив и многомилостив.Няма да изобличава винаги,нито ще държи гняв довека.Не е постъпил с нас според греховете ни,нито ни е въздал според беззаконието ни.Защото колкото е високо небето от земята,толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него,колкото отстои изток от запад,толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.Както баща жали децата си,така Господ жали онези, които се боят от Него.

Но след като веднъж ни е простил Бог ни казва и ние да прощаваме по същия начин. И само човек, който се е научил да прощава по този начин може истински да се моли “Отече наш.” Ако не можем ние трябва да започнем с друга молитва – “Господи, научи ни да се молим.”

9. Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.

Тези думи са един вик на християнина, който разбира своята слабост и моли за помощ. Християните нямат сигурно място и спокоен живот. Те винаги са в битка. Всеки миг е опасност. И една от най-големите опасности е да решим, че вече сме станали достатъчно зрели и силни, за да се справяме с тях. Истински пораснал християнин е този, който  осъзнава своята слабост и вика за спасение, за да устои дори не ден след ден, а миг след миг.

Искате ли да чуете какво казва апостол Павел за себе си:

Римл. 7:15-19,24 Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.Не аз върша това, но грехът, който живее в мене.Защото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Странни думи за един апостол. Той не казва Аз съм силен и се научих да побеждавам всичко. Павел казва: Аз все повече разбирам колко много зло живее в мен и колко съм слаб. Всеки християнин трябва да е изпитвал това. Ние знаем как трябва да живеем, но когато се опитаме се проваляме и след това се проваляме отново и осъзнаваме, колко много неща ни дърпат в обратната посока и накрая се отчайваме и викаме: Окаян аз човек. Това казва и тази молитва. Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от злото. Защото в нас сила няма.

10. Защото е Твое царството и силата и славата довека.

Господната молитва завършва с едно признание: живота и християнството не се върти около мен. Центъра на всичко не съм аз, а Бог. Не моите усилия, не моите добри дела, не моята правда, не моето спасение, не моята сила, не моите успехи, не моят интелект, не моите постижения, не моята мъдрост, не моите силни думи, не моето свидетелство – не нищо мое – ТВОЕ Е. Думата “Амин”, с която завършва означава “Да бъде” или “Вярно е” или както е преведена в ев. Йоан “Истина”. Да кажем Амин накрая означава да признаем, че всичко това е вярно. Ние сме хора толкова повредени, толкова егоистични, толкова центрирани върху себе си, че е много трудно да достигнем до състояние когато сме способни да казваме това не само с устата си, но и със сърцата си. Но това е центъра на Господната молитва.

Господната молитва не е молитва, която ние сме избрали. Напротив, тя  е избрала нас. Ние сме свикнали да мислим за молитвата като за изказване на нашите желания на Бога. Но в Господната молитва изведнъж се оказва, че не става дума за нашите желания и нужди. В нея се говори за Божиите желания и нужди за нас. Да се молим с Господната молитва означава не да кажем на Бога своите желания, а да поискаме да пречупим себе си пред Бога, за да можем да поискаме това, което Той иска от нас – което е истински необходимото за нас като хора, но което много често ние не искаме.

Когато сериозно се молим с Господната молитва тя ни показва какви хора Бог желае да бъдем – чрез това, за което се молим. Заедно с това тя повдига въпросът можем ли да се молим по този начин искрено – защото всичко, за което се молим в нея всъщност поставя изисквания към самите нас. Ние разбираме, че едновременно сме хора, които не могат да се молят с тази молитва (защото не сме хората, които тя изисква да бъдем) и в същото време имаме нужда да се молим с нея, точно за да можем да станем такива. И така осъзнаващи своята слабост и неспособност да се молим така ние все пак се молим с нея. Ние цял живот ще се учим да се молим с тази молитва, но трябва наистина да започнем да го правим и да упорстваме в нашето учение. Ако ви попитат: Кой човек е християнин? Един добър отговор е: Този, който се е научил да се моли с Господната молитва[5].

Prayer


[1] Kenneth E. Bailey, Jesus Through Middle Eastern Eyes: Cultural Studies in the Gospels, IVP Academic (January 22, 2008)

[2] Примерът е на William H. Willimon and Stanley Hauerwas, Lord Teach Us: The Lord’s Prayer & the Christian Life, bingdon Press; Student/Study Guide edition (January 1, 1996). Голяма част от идеите в проповедта са взети от тази книга.

[3] Mother Teresa, The Joy of living , Penguin Books (March 1, 2000)

[4] Примерът е взет от проповед на п-р Лес Уайт

[5] William H. Willimon and Stanley Hauerwas, Lord Teach Us: The Lord’s Prayer & the Christian Life, bingdon Press; Student/Stdy Gde edition (January 1, 1996)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.