Въплътеният Спасител – 5


ВЕЛИКАТА РАЗМЯНА

от Томас Торънс

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето, и се въплъти от Светия Дух и дева Мария, и стана човек, и беше разпънат при Понтий Пилат. Той страда, и беше погребан, и възкръсна на третия денс поред писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога Отца. И пак ще дойде в слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край.

(4) Сега трябва да отделим внимание на една концепция, която свързва това, което разгледахме в тази глава и това което следва: “прекрасната размяна” залегнала във въплъщението. Това е изкупителното пренасяне на човека от едно състояние в друго извършено от Христос, Който в Своята жертвена любов заема нашето място, за да можем ние да заемем Неговото, става това, което сме ние, за да можем ние да станем какъвто е Той. “Вие знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че макар да беше богат стана беден, за да можете вие да се обогатите чрез Неговата сиромашия[1].” Както Ириней обяснява това: “Поради Своята неизмерима любов нашият Господ Исус Христос стана каквото сме ние, за да ни направи като Себе Си[2].”

Доста рано на тази изкупителна промяна е бил даден богословски израз като “замяната” извършена между Бога и грешното човечество описана с новозаветните тернини за “примирение.” По този начин още веднъж е подчертано изключително значение на “изкупителната замяна.” Така неизвестният автор на посалнието към Диогнет говори за “сладката замяна,” при която Бог в Своята милост и любов “взема нашите грехове върху Себе Си, дава Своя Син като откуп  за нас, светия за грешните, невинния за виновните, праведния за неправедните, нетленният за тленните, безсмъртният за смъртните[3].” В същото време тази концепция за изкупителна замяна е свързвана с “жертвената замяна,” която отвежда още по-нататък нейната заместническа значимост. Както Ориген изразява това: “Човек не може да деде нищо в замяна на собствения си живот, но Бог е дал в замяна на живота на всички нас, святата кръв на Исус Христос[4].” Същото казва и Атанасий: “Не е възможно да се даде едно нещо като откуп в замяна на нещо различно, но Той даде тяло за тяло и душа за душа и една съвършено съществуване за целия човек; това е Христовата размяна[5].” Тогава върху тази концепция за изкупителната замяна почива цялото учение за вплъщенското изкупление чрез слизането и възлизането, смъртта и възкресението, унижението и прославянето  на Божия Син[6]. Тя лежи в сърцето на никейската богословска мисъл, в която смъртта и възкресението на Христос никога не се разглеждат разделени една от друга и в която следователно за изкуплението се е мисли като за случващо се чрез възкресението и възнесението както и чрез смъртта на Христос; не просто избавление от смъртта, робството и осъждението, но и даване на нов живот, свобода и благосовение в Бога[7].

Ето как Григорий Назиански говори за никейското богословие: “Нека да станем като Христос тъй като Христос стана като нас. Нека да се обожим заради Него тъй като заради нас Той стана човек. Той прие най-лошото, за да можем ние да приемем най-доброто; Той стана беден, за да се обогатим чрез Неговата сиромашия; Той прие на Себе Си образа на слуга, за  можем да получим обратно свободата си; Той слезе, за да можем ние да бъдем възвисени; Той беше изкушаван, за да можем ние да победим; Той беше обезчестен, за да ни прослави; Той се възнесе, за да привлече към Себе Си нас, които бяхме принизени и паднали от греха. Нека да дадем всичко, да принесем всичко на Този, Който даде Себе Си като откуп  и примирение за нас[8].”

Тогава тази изкупителна размяна обхваща цялото отношение между Христос и нас; между Неговото покорство и нашето непокорство, Неговата святост и нашия грях, Неговият живот и нашата смърт, Неговата сила и нашата слабост, Неговата светлина и нашата тъмнина, Неговата мъдрост и нашето незнание, Неговата радост и нашето нещастие, Неговият мир и нашата липса на мир, Неговото безсмъртие и нашата смъртност и т.н. Но всичко това е изработено в спасителната икономия на въплъщението и в онтологичните дълбини на човечеството, което Той направи Свое Собствено и по този начин достигна определния край и изпълнение чрез трансформиращото освещение на нас в Себе Си и чрез нашето прославяне като едно тяло с Него в непосредственото присъствие на Отца. Чрез тази спасителна размяна между Христос и нас ние имаме една отворена врата за всички творчески, изкупителни и освещаващи цели на Бога, които се простират много по-далеч от обхвата на тази глава, но би било полезно за следващите глави ако сега размислим върху някои от последиците от тази размяна.

(а) Първо, ние трябва да си напомним за безграничното значение на това, което се случва в Исус Христос – ако Бог не пожали Собствения Си Син, но го предаде за всички нас, както пише св. Павел до римляните, даровете на Неговата любов, които свободно текат към нас с Христос са съвсем неограничени[9]. Облагите от Божия свободен дар на Исус Христос за човечеството са неизчерпаемостта на Неговата любов. Климент Александрийски е имал това на ум когато посочва, че поради огромната Си любов Бог е дал Себе Си в откуп установявайки един нов завет и е положил живота Си заради всеки един от нас: “Той предложи един живот, който не само превишава това, за което сме призвани, но има стойност, която надвишава цялата вселена”[10]. Тази концепция за транцедентната стойност на жертвата на Христос и нейния универсален обхват е взет от Василий Кесарийски[11], Йоан Златоуст[12] и Кирил Ерусалимски[13]. Все пак Кирил Александрийски е този, който говори най-силно за безкрайната стойност на Христовата жертва. Той взема езикът на Килемнт и с най-силни думи изказва твърдението, че смъртта на Христос е нещо много повече от принасяне на един еквивалент за изкуплението на човека, понеже Самият Христос има безкрайна стойност[14]. Докато Атанасий не говори конкретно за безкрайната стойност на Христовата жертва той настоява на унверсалния обхват на заментническото дело на Христос във въплъщението и изкуплението поради факта, че не просто човек е страдал и умрял за нас, но Господ като човек, не само живота на един човек е бил принесен, за да ни спаси, но живота на Бога като човек. Както видяхме той никога не се уморява да повтаря, че това, което Христос е постигнал от наше име и на наше място е поемане на цялата тежест на Божието наказание за греха и свободното даване на човечеството на неизмеримата благодат на Бога приложена за всички без никави разделения[15]. Независимо от това в мисълта на Атанасий няма нищо от универсализма на Ориген[16] или Григорий Нисийски[17].

В цялостното взаимодействие между въплъщението и изкуплението в Исус, благословената замяна между богочовешкия живот на Исус и човечеството има за резултат завършването и подпечатването на онтологичните връзки между всеки човек в Исус Христос. Така “нашето възкресение,” както Атанасий се изразява на едно място, “е събрано в кръста[18].” Чрез неговото проникване в структурата на човешкото съществуване Той преобръща процеса на поквара и носи повече добро от това, което е било унищожено понеже сега свързва човешката природа със Своята разпъната и възкръснала личност свободно дарявайки й участие в пълнотата на Божията благодат и благословеното, което е в Него. Тъй като Той е вечното Божие Слово, чрез Когото и от Когото цялата вселена от видими и невидими реалности се сплотява и крепи и тъй като Неговите човешка и божествена природи са неразривно свързани тогава тайната на всеки човек без значение дали вярва или не е свързана с Исус понеже в Него това човешко условно съществуване е основано и направено сигурно[19].

Следователно именно в Исус, Този, Който се е родил от дева Мария, разпънат за нас под Понтий Пилат и възкръснал отново във времето и пространството ние  можем да мислим за цялата човешка раса и за цялото творение както за в един цялостен смисъл вече изкупено, възкресено и осветено за слава и служба на Бога. Как може да бъде другояче когато Този, Който се е въплътил е Същият, чрез Когото са били създадени всички светове и всички векове? В същото време това, разбира се, означава, че ударението върху кръста и възкресението, което включва цялото творение носи със себе си изпълнението на спасението през всяко време и поространство и по този начин достига напред до изпълнението на всичко във завръщането на Христос, за да обнови всичко, за да съди живите и мъртвите и да изяви новото творение. И така, както казва Изповедта, царството на Исус не ще има край. Въплъщението, разпятието и възкресението на Христос не са преходни епизоди, а един спасителен факт, който е усъвършенстван веднъж завинаги и сега устоява за цялата вечност в едната богочовешка същност на Посредника.

Ако спасителното действие на Бога в Христос е нещо външно за Христос, нещо изцяло между Христос и нас или между Христос и света когато приключи то би преминало окончателно. Но ако сотерологичната размяна се случва в рамаката на въплътената Личност на Посредника тогава то е вечно както Самият Исус Христос, вечният Син. Това е пронизващата истина на евангелието, която толкова е доминирала в ранната църква, че тя са е стремяла да я изрази в своята доктрина за theopoiesis, която ние ще разгледаме по-долу: факта, че посредством родството, което Божият Син е установил с нас във въплъщението, нашето сътворено, мимолетно съществуване е толкова сигурно вкоренено в самото съществуване на и в живота на Бога както Самият Исус Христос. Такава е блажената цел на изкупителната размяна осъществена в смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос. Тъй като Той е бил взет при Бога в Него на нашата човечност, незавсимо от нейната временна, променлива природа, й е дадено едно място в Бога и по този начин е основана в Неговата вечна непроменима реалност.

(б) Вторият извод от изкупителната размяна, който трябва да разгледаме е изкуплението от страданието. За да разберем това нaй-добре е да подходим към него от факта, че когато Божият Син се е въплътил в Исус Христос Той не е престанал да бъде Бог и когато е станал човек под условията на нашато ограничено съществуване в пространството и времето Тoй не е напуснал тронът на вселената[20]. Ние трябва също така да помним това, което разисквахме по-горе, че когато Светия Син на Бога взема нашето грешно човечество върху Себе Си Той го прави по такъв начин, че полага върху него Своята святост, за да може то да бъде осветено в Него. Той беше направен грях заради нас, за да можем ние да станем Божия правда в Него.

Вярвам, че тази насока ние трябва да подходим към въпроса за безстрастието понеже и тук също изкупителната размяна преобръща човешкото страдание в Христос. Как трябва да разбираме страданието на въплътения Божий Син когато Той предлага Себе Си, а не просто Своето тяло в заместническа жертва за греховете на човечеството? Какво действително означава страданието на Христос за Това, което Той е бил и е в Своята Собствена Личност като единственият Посредник между Бога и хората? Със сигурност има един смисъл, в който ние трябва да мислим за Бога като за безстрастен понеже Той не е подвластен на страстите които характеризират човешкото и сътовреното съществуване, но това не означава, че Той не е засегнат от всички страдания на Своите хора или че не е докоснат от страданието им[21]. Ако мислим за изкуплението като случващо се в рамката на въплътения посредник, Който е Бог и човек в една Личност тогава както Атанасий настоява срещу арианите, ние не можем да мислим за страданието на Христос като външно за Личността на Логоса. Една и съща е Личността, Която е страдала и Която ни е спасила, не просто човек, а Логоса като човек; както човешките така и божествните Му действия са действия на една и съща Личност[22].

Идеята е следната: В Исус Христос Самият Бог е проникнал в нашето страдание, нашата нараненост, нашето насилие, нашата присъда под Божия съд, дори до нашето изоставяне, “Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?”, но по такъв цялостен заместнически начин, че в самото сърце на всичко това Той носи спокойствието, което изкупва нашето страдание[23]. Така ние можем да кажем за Бога в Христос, че е страдал и че не е страдал[24], понеже чрез спокойствието на Своето божествено безстрастие Той взема върху Себе Си нашата страстност и я изкупва. Това не е нещо, което може да бъде обяснено логически  понеже логически безстрастието и страстността се изключват взаимно[25]. Освен това то трябва да бъде разбирано драматично и сотерологически на основата на това какво действително се е случило в заместническия живот и страдание на Божия въплътен Син. Нито пък Бог може да бъде разбиран като “безстрастен” в гръцкия или стоическия смисъл, но точно обратното, като Бог, Който в Своята незимерима любов и състрадание е взел върху Себе Си нашите страдания, нашата болка и страдание и го е премахнал в Своята Божествена безстрастност[26] по такъв начин, че Той го е преобразил в прегръдката на Своя бестрастен мир и покой. Това е един от най-важните аспекти на изкупителната замяна в Исус Христос, в които чрез споделяне на нашите страдания Той ни дава дял в Собственото си безтсрастие. Както се изразява Дионисий: ”Той ни пресели в Своeтo невъзмутимо безстрастие[27].”

Това е като цяло същият аргумент, който е прилжен към изкупителната размяна между глупостта и мъдростта в Христос – един проблем, който е бил широко дискутиран през 4 век, понеже арианите са се позовавали на пасажите в евангелията както този, в който е казано, че Исус е нараствал в мъдрост и дори Му е липсвало знание[28]. Атанасий се занимва с този въпрос в пълна последователност със своя аргумент за това какво Божият Син е извършил правейки Себе Си един от нас и един с нас в това, което ние в действителност сме, за да ни спаси. Това означава, че докато Синът или Божието Слово, Което е едно и също с Отца се наслаждава на общение на общото познание между Себе Си и Отца все пак в Своето себеунижение в образа на слуга Той снизхождава заради нас наистина правейки нашето незнание Свое Собствено заедно с останалите човешки ограничения, именно за да може да ни спаси от тях[29]. “Той прие незнанието на човеците в Себе Си, за да може да изкупи тяхното човечество от всичките му несъвършенства и да го очисти и предложи съвършено и свято на Отца[30].” Фактът, че Христос е едновременно Бог и човек и по този начин действа като Бог и човек е накарал някои богослови да правят неясни твърдения за “икономийното незнание на Христос[31]” и понякога дори да говорят за него като за нереално[32]. Григорий Назиснаки[33] и Григорий Нисийски[34] настояват за реалността на незнанието на нашия Господ като важна част от Неговото човечество; но Кирил Александрийски развива сотерологическия подход най-пълно. За него незнанието на Христос е също толкова важно за Неговото удивително себеунижение колкото и физическите Му несъвршенства и ограничения, всяко от които може да бъде предвидено от реалността на Неговото въплъщение. Това е едно икономийно и заместническо незнание на нашия Господ представляващо част от едно съзнателен подтискане на Неговото божествено познание през един живот на постоянен kenosis,в който Той отказва да наруши ограниченията на сътвореността и земните условия на човешката природа[35].

Понеже Словото или умът на Бога е станало плът Исус Христос е въплътената Божия мъдрост, но въплътена по такъв начин, че наистина да споделя с нас нашето човешко незнание, така че ние да можем да споделим в Него Божествната Му мъдрост. Това не е просто едно привидно незнание от Негова страна повече отколкото въплъщението на Словото или умът на Бога са били само привидни. Ако Той е бил само привиден това би означавало да изпразним икономийното снизхождение на Божия Син, за да ни спаси и изкупи от всяка реалност. Ако Божият Син не е приел цялата човешка природа включително нейното незнание човекът не би могъл да се спаси. Прекрасната размяна лежаща в сърцето на връзката межу въплъщението и изкуплението тук действа така както и във всяка друга област на връзката между Бога и грешното човешко естество понеже човешкият ум е жизнено важен елемент в тварното битие. Затова Бог в Исус Христос го взема върху Себе Си заедно с целия останал човек, за да може да проникне в него и да се справи с греха, отчуждението, погрешното разбиране и мрака, който се е заселил в нас. Исус Христос застава до нас споделяйки пълнотата на бедността на нашето незнание, без да престава да въплъщава в Себе Си всички богатства на Божията мъдрост, за да може ние да бъдем изкупени от нашето незнание споделяйки Неговата мъдрост. Изкуплението не представлява някакъв декрет на Бога отгоре надолу нито пък е осъществено просто чрез Божествено “кимване[36]” а посредством едно интимно, лично влизане на Божия Син в сърцето на нашето тварно естество и във вътрешните недра на нашия човешки ум, за да може да ни спаси отвътре и отдолу и да ни възстанови в ненарушените връзки на естеството и ума със Себе Си. Така чрез Своя земен живот Христос взема нашият отчужден и помрачен човешки ум, за да може да го изцели и просветли в Себе Си. Във и чрез Него нашите невежи умове са доведени до такава връзка с Бога, че могат да се изпълнят с Божествена светлина и истина. Изкуплението на човешкото незнание заема важна част в изкупителната размяна защото всичко, което наистина е част от нашето изгубено и помрачено същество е взето от Христос в Него, за да може да го доведе до спасителното обновяване, освещаване и до просветителната сила на Собствената Си реалност като въплътена мъдрост и светлина на Бога.

(в) Третата форма на изкупителна размяна, на която трябва да отделим внимание е тази, която е предадена в концепцията за theopoiesisи която вероятно е най-цялостния й израз. “Той стана човек, за да можем ние да се обожим[37].” Важно е да се разбере, че размяната, за която се говори тук е като цяло от сотерологическо естество и трябва да бъде разбирана от тази перспектива. Това е казано много ясно от Атанасий. “Словото стана плът, за да може да предложи тялото Си за всички, така че ние, участвайки в Неговия Дух, да можем да се обожим, един дар, който по не бихме могли да получим друг начин освен ако Той не се беше облякъл в нашето сътворено тяло. По този начин ние започнахме да се наричаме “Божии люде” и “хора в Христос.” Но както ние, в приемането на Духа, не изгубихме нашето собствено същество, така и Господ ставайки човек заради нас и понасяйки тяло, не стана по-малко Бог. Той не се смали когато беше обвит с тялото, но напротив, Той го обожи и го направи безсмъртно[38].” Тук има два аспекта, които изискват внимание.

На първо място не се намеква, че взаимодействието между Христовата божественост и нашата човечност има за резултат някаква промяна на божествната или човешката същност, понеже така както Той не е по-малко божествен ставайки човек, така и ние не сме по-малко човеци доведени под непосредственото присъствие на Божествното естество. Това, което ни прави “обожени” е факта, че Божието слово е дошло до нас и е действало непосредствено върху нас[39] или още по-конкретно факта, че в Исус Христос Божият Син е станал човек и по този начин е установил едно родство между нас и Себе Си[40]. С други думи нашето “обожение” в Христос е обратната страна на Неговото “вчовечаване.” Това все пак е едно обожение, което е повече от едно просто възвръщане на  нашето изгубено човечество, понеже ни издига в Христос, да се наслаждаваме на една нова пълнота на човешкия живот в едно благословено общение с Божествения живот.

На второ място концепцията за theopoiesisе тясно свързана с приемането на Светия Дух понеже да имаме Духа обитаващ в нас означава да сме участници в Бога отвъд себе си. Това е станало възможно чрез изкупитената размяна, която се случва във въплъщението. В думите на Ириней: “Господ ни изкупи чрез Собствената Си кръв, давайки Своята душа за нашата душа и Своята плът за нашата плът и изля Светия Дух на Отца за единството и общението между Бога и човека предавайки Бога на човека посредством Духа и от друга страна свързвайки човека с Бога чрез Своето въплъщение и носейки върху нас чрез Своето идване безсмъртие трайно и истинско чрез общение с Бога[41]. По причина на въплъщението Светия Дух слиза върху човека в Христос и привиква да живее в човечествто, а от друга страна човека привиква да приема Бога и да го има като живеещ в себе си[42]. Със сигурност така Атанасий разбира начина, по който Светия Дух ни е даден чрез човечеството на Христос, Който принася Себе Си в Духа, за да можем да бъдем осветени в Него. Ние си припомняме, че обеснявайки какво има в предвид Христос под Своето Себеосвещение заради нас, Атанасий казва следните думи: “Като Слово на Отца Аз давам на Себе Си, ставайки човек, Духа; и Аз освещавам Себе Си, ставайки човек, в Него, за да може по този начин в Мен, Който Съм истина, всичко да бъде осветено.” След това той добавя: “Тогава ако, заради нас Той освещава Себе Си и прави това когато става човек е съвсем ясно, че Духът слязъл върху Него при Йордан е слязъл върху нас поради нашето тяло, което Той понесъл. Това не е станало за възвисяването на Самото Слово, но заради нашето освещение, за да можем да споделим в Него Неговото освещение и за да може да се каже за нас: “Не знаете ли че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?” Защото когато Господ като човек бил умит в Йордан ние сме тези, които са били умити в Него и от Него. И когато Той приел Духа ние сме го приели[43].” Двойното движение на даване и приемане на Духа осъществено в живота на въплътения Божий Син заради нас е изкупление действащо в онтологическите дълбини на човешкото същество. То представлява ”обожаващото” съдържание на изкупителната размяна, в която чрез изливането на същия Дух върху нас ние сме направени участници. Обитаването на Духа опосредствено за нас чрез Христос е ефективния двойник в нас на Неговото себепринасяне на Отца чрез вечния Дух[44]. С други думи Петдесятница трябва да бъде виждана не като нещо добавено към изкуплението, а като актуалиацията на изкупителния живот, смърт и възкресение на Спасителя в живота на църквата.


[1] 2 Коринтяни 8:9

[2] lrenaeus, Adv. haer., 5. praef., vol. 2, p. 314. Ср. Жан Калвин:.” Това е чудесната замяна, извършена от Неговата безгранична доброта. Като стана с нас Човешки Син, Той ни направи със Себе Си Божии синове. Чрез Своето слизане на земята Той подготви нашето отиване на небето. Като прие нашето смъртно естество, Той ни дари Своето безсмъртие. Като пое нашата слабост, направи ни силни в Своята сила. Като се подложи на нашата бедност, Той ни предаде Своите богатства. Като пое върху Себе Си товара на неправдата, който ни потискаше, Той ни облече в Своята праведност.” Институти., 4.17.2; също  4.17.3 & 42. Ср. Лутер, Tr. de lib. christ., WA, 7, p.25f.

[3] Ad Diog., 9.2.

[4] Ongen, In Matt., 12.28, с препратка към Matt. 16.26; Mark 8.27; Is. 43.3f; 1 Pet. 1.18f; I Cor. 6.20. Ср. Irenaeus, Adv. haer., 5.1.1, vol.2, p.315.

[5] Athanasius, Con. Apol., 1.17

[6] Ср. Irenaeus, Adv. haer., 3.6.2, vol.2, p. 221; 3.19.2, p.22f, и т.н.

[7] Виж например, Athanasius, Con. Ar., 1.41-45. Тази неразделност в ранната църковна мисъл на смъртта и възкресението на Христос е била изразена чрез употребата на vrordpascha отнасящо се какво до Христовите страдания така и до Неговто възкресение

[8] Gregory Naz., Or., 1.5. Виж също Athanasius, Con. Ar., 1.41; 4.6-7; De decr., 14; Ad. Epict., 6; Ad Adel., 4. Но ср. Gregory Nyss., Or. cat., 24,където той странно употребява погрешно концепцията за “размяната” в своята теория на един откуп платен на Сатана.

[9] Римляни 8:32

[10] Clement of Alex., Quis div. salv., 31; sr. 27, 36-39.

[11] Basil, In Ps., 48.3.

[12] Chrysostom, In Rom., 5.17; Христос заплатил много повече от това, което сме дължали и толкова повече, колкото е безпределно морето, сравнено с малката капка” Но ср. In Heb., 9.28, където Златоуст твърди, че докато смъртта на Христос е еквивалент “на смъртта на всички,” “Той не понася греховете на всички хора понеже те не сжелаят.”

[13] Cyril of Jer., Cat., 13.2-4.33

[14] Cyril of Alex., Dr inc. Dom., 27; De reel, fid., 2.7; In Jn., 1.29: 3.16.

[15] Athanasius, De inc., 7-10, 16, 20ff, 25. 37f; Con. Ar., 1.41, 49, 60; 2.7, 9, 13.f, 53. 70. 3.20, 31ff, 39; 4.36; Ad. Adel., 4-8; Ep., 10.10.

[17] Gregory Nyss., Or. cat., 26.

[18] Athanasius, Con. Ar., 1.43.

[19] Athanasius, Con. Ar., 1.41; 2.22, 31, 69f; 3.33.

[20] Clement, Strom.. 2.z; Origen, Deprin., 1.1; Athanasius, De inc., 8, i6ff. 4lff; De decr., 14; Con. Ar., 1.23; 2.26; 3.1ff. 22f; 4.36; Hilary, De Trin., 2.25; 10.16; Gregory Nyss., Or. cat., 10; Gregory Naz., Or., 28.7ff; 3.19. и т.н. Виж и моето есе “The Relation of the Incarnation to Space in Nicene Theology’, Andrew Blanc (Editor), The Ecumenical World of Orthodox Civilisation, vol. Ill, 1974, pp. 43-70.

[21] Исая 63.9.

[22] Athanasius, Con. Ar., 3-3iff, 41ff, 55ff; sr. 1.60; Ad Adel, 4ff; Ad Epict., 5ff; Con. Apol., 1.10f; 2.1f; l0f. Виж и G. D. Dragas, op. cit., pp. 242-28

[23] Gregory Naz., Or., 30.5; 45.22 & 28. Виж чувствителният анализ на това от D.B. Harned, Creed and Personal Identity. The Meaning of the Apostles’ Creed.1981, p. 67f.

[24] Athanasius, Con. Apol., 1.11; sr. Con. Apol., 2.2f, 11f; Ad Epict., 6.

[25] Ср. Логическите аргументи в третия диалог на Теодорет, който неизбежно води до една дуалистична интерпретация на въплъщението – MPG, 83.220-317. За противното виж Athanasius, Ad Epict., 7.

[26] Athanasius, Con. Apol., 2.11.

[27] Така Didymus, Dt Trrin., 3.12;. Sr. sy]o 1.26 и De Sp. Sc., 1.11.

[28] Лука 2:52; Марк 13:32

[29] Athanasius, Con. Ar., 3.42-53

[30] Athanasius, Ad Ser., 2.9.

[31] Hilary, De Trin., 9.58-75; Evagrius/Basil, Ep.. 8.6-7; Basil, Ep., 236.2.

[32] Cf. Didymus, De Trin., 3.22.

[33] Gregory Naz., Or., 30.15.

[34] Gregory Nyss., Adv. Apol., 24, Jaeger, 3.1, p. 167f.

[35] Cyril of Alex., Quod unus sit Christus, MPG, 75.1332; Con. Theod., MPG, 76.416; Adv. Nest., MPG, 76.155; Adv. anthr., MPG, 76.100-104; Dе rect. fid., MPG, 76.1353; Thes., MPG, 75.368-380; 421-429, etc. За една цялостна дискусия виж., pp. 163-7.

[36] Athanasius, De inc.,44.

[37] Athanasius, De inc., 54.

[38] Athanasius, De decr., 14. Виж по-нататък De syn., 51; Con. Ar., 1.9, 37—43, 46-50; 2.47, 53. 59,63-70,74,76-78; 3-17,19 25,34,39 53; 4-33; Ad Adel., 4; Ad Epirt., 5ff; Ad Ser., 1.24.

[39] Athanasius, Con. Ar., 1.38; 3.38; Ad Afr., 7; De syn., 51.

[40] Athanasius, Con. Ar., 1.38-39.

[41] Irenaeus, Adv. haer., 5.1.1., vol.2, p.315.

[42] Irenaeus, Adv. haer., 3.18.1, vol.2, p.92; 3.21.2, p. 107.

[43] Athanasius, Con. Ar., 1.46f-  библейската препратка е към 1 Кор.3:16 –  ср. Con. Ar., 3.24-5.

[44] Евреи 9:14

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.