Слово за Пасха


ЗА ПАСХА

(PeriPascha)

Мелито от Сардис

Мелито от Сардис (умрял 180) бил епископ на Сардис, град близо до Смирна в западна Анатолия и значим авторитет в ранната църква. Йероним говори за Старозаветен канон установен от Мелито и цитира Тертулиан, според който Мелито е бил считан от мнозина за пророк.  Макар да е писал много от съчиненията на Мелито запазена е останала само Peri Pascha (За пасхата) в папируса Бодмер. Останалите са оцелели единствен във фрагменти.

Въведение (1-10)

1. Преди всичко, писанията за еврейския изход са четени и думите на тайнството как овцата била пожертвана, а хората спасени са обяснявани.

2. Следователно разбери това, о възлюбени: Тайната на Пасха е нова и стара, вечна и временна, тварна и нетварна, смъртна и безсмъртна по следния начин:

3. Тя е стара понеже е свързана със закона, но нова понеже се отнася за евангелието; временна понеже е свързана с предобраза, вечна поради благодатта; тварна поради жертвата на овцата, нетварна поради живота на Господа; смъртна поради погребението в земята,безсмъртна поради Неговото възкресение от мъртвите.

4. Законът е стар, но евангелието е ново; предобразът е до време, но благодатта е вечна. Овцата била тленна, но Господ, Който бил убит като агне, но възкръснал като Бог е нетленен. Понеже макар да бил воден като овца на клане, все пак Той не бил овца; и макар че като агне не издал глас, все пак не бил агне. Едното било предобраз; другото било същността.

5. Понеже Бог заменил агнето и човекът овцата; но в човекът бил Христос, Който съдържа всичко.

6. Следователно жертвата на овцата, даването на агнето за клане и написването на закона – всичко водело и гледало в Христос, заради Когото се случило всичко в древния закон и още повече в новото евангелие.

7. Понеже наистина законът бил даден в евангелието – старият в новото, а и двете излезли заедно от Сион и Ерусалим; и заповедите дадени в благодат, и типът в завършеното, и агнето в Синът, и овцата в човекът, и човекът в Бога.

8. Понеже Този, Който бил роден като Син, и воден на клане като агне, и пожертван като овца, и погребан като човек, възкръснал от мъртвите като Бог, понеже бил по природа едновременно Бог и човек.

9. Той е всичко: в това, че съди е закон, в това, че учи е евангелие, в това, че служи е благодат, в това, че ражда е Отец, в това, че е роден е Син, в това, че страда е овца, в това, че е погребан е човек, в това, че възкръсва отново е Бог.

10. Такъв е Исус Христос, на Когото да бъде слава завинаги. Амин.

I.                  Значението на старозаветната Пасха

А. Библейският текст – Изход 12:11-30 (11-15)

11. Сега идва тайната на Пасхата така както е записана в закона, точно както беше прочетена преди малко. Аз ще покажа важността й от думите на Писанието, как Бог заповядал на Мойсей в Египет, когато взел решение да върже фараона с въже, но да освободи Израел от въжето чрез ръката на Мойсей.

12. Понеже виж това, казва той, че ти винаги вземаш агне без недостатък и свършено и вечерта го принасяш със синовете на Израел и те го ядат през нощта и набързо. Ти виждаш, че кост негова не се строшава.

13. Ще го направиш по следния начин, казва той: В една единствена нощ да го изядеш по семействата и племената си, слабините ти препасани и с тоягата си в ръка. Понеже това е Пасхата Господна, вечно напомняне за синовете на Израел.

14. Тогава вземи кръвта на овцата и поръси вратата на дома си като поставиш на стълбовете знак с кръв за предупреждение на ангела. Понеже аз ще ударя Египет и в една нощ ще го направя бездетен; от животно до човека.

15. Тогава когато Мойсей принесъл овцата и извършил тайнството през нощта заедно със синовете на Израел той белязал вратите на къщите, за да предпази хората и да предупреди ангела.

В. Египетските бедствия (16-29)

16. Но когато овцата била пожертвана, и Пасхата изядена, и тайнството завършено, и хората доволни, и Израел спасен, тогава ангелът се появил, за да удари Египет, който не познавал тайнството, не участвал в Пасхата, не бил белязан с кръвта, не бил защитен от Духа, но бил враг и неверник.

17. В една нощ ангелът ударил на обезчадил Египет. Понеже когато ангелът приближил Израел и видял, че е белязан с кръвта на овцата, той продължал към Египет и чрез скръб прекършил упорития фараон, обличайки го не с жалейна дреха нито с трънена мантия, а с целия Египет, прободен и жалеещ за първородния си.

18. Понеже целият Египет хвърлен в скръб и нещастие, в сълзи и жалеене дошъл при фараона в пълна скръб, не само външна, но и душевна, раздирайки не само дрехите, но и самите си гърди.

19. Наистина можело да се види необикновена гледка: от едната страна хората се биели в гърдите, от другата ридаели, а по средата фараона, жалеещ, седящ във вретище и пепел, обвит с гъст мрак като с погребална дреха, заобиколен от целия Египет също с жалейна дрехи.

20.  Понеже Египет обкръжил фараона като жалейна дреха. Такава била мантията, с която той наметнал своето царствено тяло. С такова наметало ангелът на справедливостта облякъл своеволния фараон: с горчива скръб, с дебел мрак и с бездетие. Понеже ангелът воювал срещу първородните на Египет. Наистина, бърза и невъзвратима била смъртта на първородния.

21. И можел да се види един необикновен паметник на поражение в един миг издигнат от падналите мъртви. Понеже поражението на тези, които лежали мъртви станало разпоредба за смърт.

22. Ако слушаш разказа за това необикновено събитие ще бъдеш удивен. Понеже следните неща постигнали египтяните: една дълга нощ и мрак, който можел да се пипа, ангел, който потискал и Хадес, който поглъщал първородните им.

23. Но ти трябва да чуеш нещо дори още по-необикновено и ужасяващо: в мракът, който можел да се пипа била скрита смъртта, която не можела да се пипне. И зле постъпилите египтяните докоснали мрака, докато смъртта докоснала първородните им както заповядал ангела.

24. Следователно ако някой докоснел мракът той отивал на смърт. Наистина един първороден, докосвайки едно тъмно тяло с ръка и крайно изплашен в душата си, извикал силно в удивление и ужас: Какво докосва десницата ми? Кой е покрил тялото ми с мрак? Ако ти си мой отец помогни ми; ако си  ми майка, съжали ме; ако си ми брат, продумай ми; ако си ми приятел, поседи с мен; ако си ми враг, отдалечи се от мен понеже съм първороден син!

25. И преди първородният за замлъкне дългата тишина го хванала в силата си, казвайки: Ти си мой, о, първородни! Аз, тишината на смъртта, съм твоята съдба.

26. Друг първороден взимайки поука от залавянето на първородния, отрекъл своята идентичност, за да не умре от горчива смърт: Аз не съм първороден син; аз съм трето дете. Но този, който не можел да бъде излъган докоснал този първороден и той паднал напред в тишина. В един единствен миг първородния плод на Египтяните бил унищожен. Първият заченат, първият роден, този, след който идвали другите, избраният бил повален на земята; не само от човеците, но и от неразумните зверове.

27. Това се чуло и в земните полета от добитъка ревящ за своите рожби: крава стояща до своето теле и магаре над ослето си. И останалите от добитъка, току що родили своето потомство и подути от мляко горчиво и тъжно оплаквали своите първородни.

28. Имало ридание и плач поради смъртта на хората, поради смъртта на първородното, което било мъртво. И целият Египет вонял поради непогребаните тела.

 29. Наистина човек можел да види плашеща гледка: отсред египтяните имало майки с разрошени коси и бащи изгубили ума си, плачещи силно по ужасяващ начин на египетски: О какви окаяни люде сме! Изгубихме нашият първороден в един миг! И те се удряли в гърдите подобно на чук в танц за своите мъртви.

С. Сигурността на Израел (30-33)

30. Такова било нещастието на Египет. В един миг той станал бездетен. Но в същото време Израел бил защитен поради жертвата на овцата и просветлен поради пролятата кръв; понеже кръвта на овцата  се оказала убежище за людете.

31. О, неизразимо тайнство! Жертвата на овцата се оказала спасение за людете и смъртта на овцата станала живот за хората. Понеже нейната кръв отклонила ангела.

32. Кажи ми, ангеле, защо се отклони? Поради жертвата на овцата или поради живота на Господа? Поради смъртта на овцата или поради предобраза на Господа? Поради кръвта на овцата или поради Духа на Господа? Явно си се отклонил

33. понеже си видял тайнството на Господа заемащ мястото на овцата, живота на Господа в жертвата на овцата, предобраза на Господа в смъртта на овцата. Само поради тази причина ти си направил бездетен единствено Египет.

D.  Преобразът срещу самата същност (34-38)

34. Какво било това необикновено тайнство? Егитет бил поразен със смърт, а Израел пазен за спасение. Чуй значението на тайнството:

35. Възлюбени, никоя реч или събитие не се случва без модел или план; всяко събитие и реч включва модел – това, което е говорено, един модел и това, което се случва, един предобраз – за да може както събитието се разкрива чрез предобраза така също и речта да може да бъде изразена чрез своя план.

36. Без модел никоя работа не може да се свърши. Не е ли вярно, че това, което се появява гледа към моделът, който е негов предобраз? Поради тази причина един модел на това, което предстои да се направи се подготвя или от восък, от глина или от дърво, за да може чрез умалеността на модела, подготвен, за да бъде след това унищожен, да се види това, което ще се появи от него – по-голямо по своя размер, по-могъщо според силата си, по-красиво от изгледа си и по-сложно в украсата си.

37. Така когато се появи това, за което е бил направен моделът, тогава това, което носи образа на това бъдеще е унищожавано понеже няма повече полза от него понеже то е пренесено в подобие на това, което е по своята природа истинско. Следователно това, което някога е било ценно сега е без стойност понеже истински ценното се е появило.

38. Понеже всяко нещо има своето време: има определено време за модела, определено време за материала и определено врем за истината. Ти правиш модела. Ти желаеш това понеже виждаш в модела бъдещото дело. Ти осигуряваш материала за модела. Ти го искаш поради това, което ще се появи от него. Ти завършваш работата и цениш единствено нея понеже единствено в нея ти виждаш както модела така и истината.

Е. Връзката между Стария и Новия Завет (39-45)

39. Следователно ако е така с моделите на тленни обекти така ще бъде и с нетленните. Ако е така със земните неща така ще бъде и с небесните. Понеже дори Господното спасение и Неговата истина били предизобразени в народа и учението на благочестието било предварително проповядвано от закона.

40. Следователно народът станал модел за църквата и законът предобраз за евангелието. Но евангелието станало обяснението на закона и негово изпълнение докато църквата – подпорка на истината.

41. Следователно типа има стойност преди своята реализация и притчата била прекрасна преди нейното обяснение. Това означава, че народът имал стойност преди църквата да се появи на сцената и законът бил прекрасен преди евангелието да излезе на видело.

42. Но когато църквата излязла на сцената и евангелието пристъпило напред моделът изгубил своята стойност предавайки значението на истината и законът бил изпълнен като предал своето значение на евангелието. Така както моделът изгубил своето значение предавайки своя образ на това, което било истина по своята природа и притчата изгубила своето значение бивайки озарена чрез тълкуването

43. така също законът бил изпълнен когато евангелието излязло на яве, и народът изгубил своето значение когато църквата излязла на сцената и моделът бил унищожен когато Господ се появил. Следователно тези неща, която някога са имали стойност днес са без стойност понеже са се появили нещата, които имат истинска стойност.

44. Понеже едно време жертвата на овца била ценна, но сега е без стойност поради живота на Господа. Смъртта на овцата някога била ценна, но сега е без стойност поради смъртта на Господа. Кръвта на овцата някога била ценна, но сега е без стойност поради Духа на Господа. Безгласното агне някога било ценно, но сега няма стойност поради безукорния Син. Храмът тук долу някога бил ценен, но сега е без стойност поради горния Христос.

45. Ерусалим тук долу някога имал стойност; сега е без стойност поради горния Ерусалим. Земното наследство някога имало стойност, но сега е без стойност поради изобилната благодат. Понеже не само на едно място нито пък в тесен смисъл Божията сила била установена, но Неговата благодат била излята до най-отдалечените части на населявания свят и там всемогъщия Бог поставил Своето обиталище чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава вовеки. Амин.

F. Компонентите на тайната на пасха (46-71)

1. Пасхата (46-47а)

46. Сега когато чу обяснението на модела и това, което кореспондира с него, чуй и в какво се състои тайнството. Какво е Пасхата? Наистина името й произлиза от събитието “да празнувам Пасха” (to paschein) и от ”да страдам” (tou pathein). Научи следователно, кой е страдалеца и кой е този, който страдал заедно с него.

47. Защо наистина Господа се явил на земята? За да се може като се облече с този, който страда да го издигне по-високо от небето.

2. Сътворението и падението на човека (47б-48)

В началото, когато Господ направил небето, земята и всичко, което е в тях чрез Своето слово, Той сам направил човекът от земята и споделил с него Собственият Си дух и Сам го поставил в рая , който бил на изток от Едем където той живеел твърде добре.

След това като заповед Господ му дал следния закон: За храна можеш да ядеш от всяко дърво, но не трябва да ядеш от дървото за познаване на доброто и злото. Понеже в деня, в който ядеш от него непременно ще умреш.

48. Но човекът, който по своята природа бил способен да приеме доброто и злото така както земята е способна да приеме всякакво семе, поздравил злият и алчен съветник и докосвайки се до дървото престъпил заповедта и не се покорил на Бога. Като следствие той бил хвърлен в света както един прокълнат човек е хвърлен в затвора.

3. Последиците от падението (49-56)

49. И когато той родил много деца, остарял много и се върнал в земята понеже ял от дървото, след него останало едно наследство за децата му. Наистина той оставил на децата си едно наследство – не на въздържание, но на невъздържание, не на безсмъртие, а на смъртност, не на чест, а на безчестие, не на свобода, а на робство, не на управление, а на тирания, не на живот, а на смърт, не на спасение, а на погибел.

50. Наистина необикновена и ужасяваща била погибелта на човеците на земята. Понеже следните неща им се случили: Те паднали като роби на греха, тиранина и били отведени в страната на пожеланията където били напълно погребани от ненаситни сетивни удоволствия – чрез прелюбодейство, чрез убийство, чрез кръвопролитие, чрез робство на нечестието, чрез тиранията на беззаконието.

51. Понеже дори един баща вдигнал нож срещу сина си; и един син използвал ръцете си срещу своя баща, и един нечестив човек ударил гърдите, които са го хранили; и брат убил брата; домакин онеправдал своя гост и приятел умъртвил приятеля си; и един човек прерязал гърлото на друг с жестоката си десница.

52. Следователно всички хора по земята станали или убийци или отцеубийци, детеубийци. И все пак дори нещо още по-ужасяващо и необикновено можело да се намери: Една майка нападнала плътта, която сама била родила, майка нападнала тези, които гърдите й били хранили и погребала в корема си плода на утробата си. Наистина тази майка се превърнала в един ужасяващ гроб когато погълнала детето, което била родила в утробата си.

53. Но в добавка към това сред хората можели да се намерят много неща дори още по чудовищни, ужасяващи и страшни: баща съжителствуващ с детето си, син с майка си, брат със сестра си, мъж с мъж и всеки човек пожелаващ жената на ближния си.

54. Поради тези неща грехът тържествувал. Понеже бил помощник на смъртта той влязъл първо в душата на човека и приготвил сякаш е храна за него тялото на смъртта. Във всяка душа греха оставил своя знак и тези, в които оставил знака си били определени да умрат.

55. Така всяка плът паднала под силата на греха и всяко тяло под робството на смъртта, понеже всяка душа била изгонена от своя дом в плътта. Наистина това, което било взето от земята отново се превърнало в земя и това, което било дадено от Бога било заключено в Хадес. Прекрасно направеното било развалено когато красивото тяло било разделено (от душата).

56. Да, човекът бил разделен на части от смъртта. Да, едно необикновено нещастие и робство го обвило: той бил отведен пленник под сянката на смъртта и там образът на Отца бил развален. Поради тази причина следователно тайната на Пасхата била извършена в тялото на Господа.

4. Предсказанията за страданията на Христос (57-65)

57. Наистина Господ предварително показал Своите страдания в патриарсите, и в пророците, и в целия Божий народ, давайки им Своята заповед чрез закона и пророците. Понеже това, което щяло да съществувало по един нов и велик начин било планирано предварително много по-рано, за да може когато се случи човек да достигне до вяра именно понеже то било предсказано от по-напред.

58. Така също и страданията на Господа предсказани много отнапред чрез типове, но виждани днес, са довели вярата именно понеже се случили така както били предсказани. И все пак хората ги приели като нещо съвсем ново. Е, истината е, че Божията тайна е едновременно стара и нова – стара, тъй като включвала един предобраз, но нова понеже се отнасяла за благодатта. И ако внимаваш на предобраза ще видиш истинското нещо чрез неговото изпълнение.

59. Така ако желаеш да видиш Господната тайна внимавай на Авел, който по подобен начин бил предаден на смърт, на Исаак, на когото по подобен начин завързали ръцете и краката, на Йосиф, когото по подобен начин продали, на Мойсей, който по подобен начин бил изгонен, на Давид, който по подобен начин бил преследван, на пророците, които страдали по подбен начин понеже били помазани от Господа.

60. Внимавай също на този, който бил принесен в жертва като овца в египетската земя, на Този, Който ударил Египет и Който спасил Израел с кръвта Си.

61. Понеже чрез гласа на пророчестовто била изявена тайната Господна. Наистина, Мойсей казал на людете: “Ще се боиш нощем и денем и ням да бъдеш сигурен за живота си“ (Второзаконие 28:66).

62. И Давид казва: “Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговият помазаник” (Псалм 2:1-2).

63. И Еремия: “Но аз бях като питомно агне, водено на клане, и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха: Нека свалим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите,
за да не се помни вече името му
”  (Еремия 11:19).

64. И Исая: “Като овца водена на клане и както агне, което пред стригачите си не издава глас така и той не отвори устата си. А родословието му кой ще го изкаже?” (Исая 53:7).

65. И наистина има още много неща изявени от многобройни пророци свързани с тайната на Пасхата, която е Христос, на Когото да бъде слава вовеки. Амин.”

5. Избавлението на човечеството чрез Христос (66-71)

66. Когато дошъл от небето на земята заради този, който страдал Той се облякъл с него чрез утробата на една девица, и дошъл като човек, той приел страданието на страдащия чрез Своето тяло, което можело да страда. И Той унищожил човешкото страдание чрез Своя дух, Който не можел да умре. Той убил смъртта като предал човекът на смърт.

67. Понеже Този, Който бил воден като агне и Който бил принесен като овца чрез Себе Си ни освободил от робство на света като от египетската земя и от връзките на дявола като от ръката на фараона и подпечатал душите ни чрез Собствения Си дух и членовете на тялото ни чрез Собствената Си кръв.

68. Той покрил смъртта със срам и хвърлил дявола в скръб както Мойсей направил с фараона. Той победил беззаконието и лишил неправдата от потомство, както Мойсей направил с Египет. Той ни освободил от робство и ни дал свобода, превел ни от мрак в светлина, от смърт в живот, от тирания във вечно царство и ни направил ново свещенство и специални люде завинаги.

69. Той е Пасхата на нашето спасение. Той търпеливо понесъл много неща в много хора. Той бил убит в Авел, вързан в жертвата на Исаак, отишъл в странстване в Яков, бил продаден в Йосиф, изгонен в Мойсей, принесен в агнето, преследван в Давид, обезчестен в пророците.

70. Той станал човек в една девица, бил повесен на дърво, погребан в земята, възкресен отсред мъртвите и въздигнал човечеството от гроба долу до най-горните небеса.

71. Той е агнето, което е било заклано. Това е агнето, което не издало гласа си. Той се родил от Мария, това прекрасно агне. Той бил взет от стадото и завлечен, за да бъде принесен в жертва, и убит вечерта, и погребан през нощта; Той не бил пречупен докато бил на дървото, не видял изтление в земята, възкръснал от мъртвите и въздигнал човечеството от гроба.

II.  Смъртта на Христос и греха на Израел (72-99)

А. Мястото и причината за смъртта на Христос (72-86)

72. Той бил убит. И къде бил убит? В центъра на Ерусалим! Защо? Понеже изцелявал куците, очиствал прокажените, дарявал слепците им със светлина и възкресявал техните мъртви. Поради тази причина пострадал Той. Някъде било записано в закона и пророците.

Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми” (Псалм 35:12)

измислят зло против мен” (Пс. 35:4; 40:8)

казват нека да заслепим праведния понеже ни пречи.” (Исая 3:10) LXX).

73. Защо, о Израельо, извърши това странно беззаконие? Ти обезчести Този, Който те почете. Ти презря Този, Който ти оказа чест. Ти отрече Този, който публично те призна. Ти се отказа от Този, Който те обяви за Свой. Ти уби Този, Който ти даде живот. Защо направи това, о Израельо?

74. Не е ли било написано за твоя полза: “Не проливай невинна кръв, за да не умреш от ужасна смърт?” Все пак, Израел признава: Аз убих Господа! Защо? Понеже Той трябваше да умре. Ти мамиш себе си, о, Израельо, мислейки така за смъртта на Господа.

75. Необходимо беше за Него да страда, да, но не от теб; необходимо беше за Него да бъде обезчестен, но не от теб; необходимо беше да бъде съден, но не от теб; необходимо беше да бъде разпънат, но не от теб, не от десницата ти.

76. О, Израельо! Ти трябва да викаш към Господа с тези думи: “О, Господи, ако беше необходимо за Твоя Син да страда и ако това е била Твоята воля, нека Той наистина да страда, но не от моите ръце. Нека да страда от ръцете на чуждени. Нека да бъде осъден от необрязаните. Нека да бъде разпънат от десницата на тиранина, но не от моята.”

77. Но ти, о, Израельо, не извика към Бога с тези думи, нито се освободи от вината пред Господа, нито се убеди чрез Неговото дело.

78. Изсъхналата ръка, която била възстановена не те убеди; нито отворените очи на слепите; нито върнатото здраве на парализираните тела чрез гласа Му; нито това необикновено чудо те убеди, а именно, мъртвец възкресен от гроба, в който е лежал вече четири дена. Наистина отхвърляйки тези неща ти за своя вреда подготви следващите неща за жертвата на Господа по здрач; острите пирони и лъжливите свидетели, оковите и бичовете,

79. жлъчката, меча, скърбите и всичко това сякаш е разбойник изцапан с кръв. Ти Му донесе бичуване за тялото и тръни за главата. Ти върза прекрасните Му ръце, които те създадоха от земята. Прекрасната Му уста, която те хранеше с живот, ти напълни с жлъчка. Ти уби своя Господ по времето на великия празник.

80. Наистина ти беше пълен с веселие, но Той беше пълен с глад, ти пиеше вино и ядеше хляб, а Той оцет и жлъчка; ти се усмихваше щастливо, а Той пазеше тъжна въздържаност; ти беше пълен с радост, а Той пълен с мъка; ти пееше песни, а Той беше съден; ти заповяда, Той беше разпънат; ти танцуваше, Той беше погребан; ти легна на меко легло, а Той в гроб и ковчег.

81. О, беззаконни Израельо, защо извърши това необикновено престъпление да предадеш  своя Господ на страдания – своят господар, Този, Който те е направил, Този, Който те е създал, Този, Който те е почел, Този, Който те е нарекъл Израел?

82. Но ти не се намери наистина да си Израел, понеже не видя Господа; ти не разпозна Господа, не позна, о, Израельо, че Той е Божият първороден, Този, Който е роден преди утринната звезда, Който е направил светлината да блесне, Който е създал светлия ден, Който е разделил тъмнината, Който е поставил началото, Който е окачил земята, Който е смълчал бездната, Който е прострял твърдта, Който е създал вселената,

83. Който е привел в движение небесните звезди, Който е направил да светят светилата, Който е направил ангелите в небето, Който е поставил троновете им на тези места, Който Сам е направил човекът от земята. Това е Този, Който те е избрал, Който те е водил от Адам до Ной, от Ной до Авраам, от Авраам до Исаак и Яков и до дванадесетте патриарха.

84. Той е Този, Който те въвел в Египет, и те пазил, и Сам ти е давал нужното там. Този, Който осветявал пътя ти с огнен стълб и ти давал сянка с облачен стълб, Който разделил Червеното море, превел те през него и разпръснал враговете ти.

85. Той ти дал манна от небето, Той ти дал да пиеш вода от канарата, Той ти дал законите на Хорив, Той ти дал земята в наследство, Той изпращал при теб пророците Си, Той издигал царете ти.

86. Той дошъл при теб, Той изцелявал страдащите ти и възкресявал мъртвите ти. Той е Този, срещу Когото ти съгреши. Този, Когото ти онеправда. Него ти уби. Него продаде за сребро, макар че молеше за двете драхми.

В. Израел доведен на съд (87-93)

87. О, неблагодарни Израельо, ела да се съдиш пред мен за твоята неблагодарност. Колко високо оценяваш това, че си бил създаден от Него? Колко високо оценяваш това, че е намерил отците ти? Колко високо оценяваш слизането в Египет и грижата оказана ти там от благородния Йосиф?

88. Колко високо оценяваш десетте язви? Колко високо оценяваш огненият стълб нощем, облакът денем и преминаването на Червеното море? Колко високо оценяваш дара на манната от небето, на водата от скалата, на закона на Хориф, на земята в наследство и ползите за теб?

89. Колко оценяваш твоите страдалци, които Той изцелил докато бил с теб? Оцени изсъхналата ръка, която била изцелена.

90. Оцени сляпородения, който направил да прогледне с една дума. Оцени лежащия мъртъв, когото вдигнал жив от гроба. Неоценими са благата, които си получил от Него.  Но ти, срамно, Му заплати обратно с неблагодарност, връщайки Му зло за доброто, скръб за добрината и смърт за живота  –

91. един човек, за когото ти би трябвало да умреш. Освен това ако царят на един народ е взет в плен заради него започва война, заради него се издигат укрепления, градове са нападани заради него, откуп се плаща заради него, посланици са изпращани заради него, за да може той да бъде предаден, така че да се завърне или жив или да бъде погребан ако е мъртъв.

92. Но ти, точно обратното, застана срещу своя Господ, на Когото се поклониха народите, необрязаните почетоха и чужденците прославиха, заради Когото Пилат изми ръцете си. Но що се отнася до вас – вие го убихте по времето на великия празник.

93. Следователно празникът на безквасните хлябове стана горчив за теб точно както е писано: “Ще ядете безквасен хляб с горчиви треви.” Сговорчиви са за вас пироните, които забихте. Горчив е езикът, който изострихте. Горчиви са за вас лъжливите свидетели, които извикахте. Горчиви са оковите, които приготвихте. Горчиви са бичовете, които изплетохте. Горчив е за вас Юда, когото възнаградихте. Горчив е за вас Ирод когото последвахте. Горчив е за вас Каиафа, на когото се покорихте. Горчива е за вас жлъчката, която приготвихте. Горчив е оцета, който донесохте. Горчиви са за вас тръните, които сплетохте. Горчиви са за вас ръцете, които окървавихте, когато убихте своя Господ посред Ерусалим.

С. Езичниците като свидетели за престъплението на Израел (94-98)

94. Внимавайте всички народи и обърнете внимание! Необикновено убийство се случи посред Ерусалим, в града посветен на Божия закон, в еврейския град, в градът на пророците, в града, който се смяташе за праведен. И кой е бил убит? Срамувам се да отговоря, но трябва. Понеже ако убийството се беше случило нощем или ако беше убит в пустинята би било добре да замълчим, но то се случи по средата на главната улица дори в центъра на града докато всички гледаха, че неправедно е убиван праведен човек.

95. И така той беше издигнат на дървото и беше поставен надпис показващ кой е бил убит. Кой беше той? Болезнено е да ви кажа, но по-ужасяващо е да не кажа.Следователно, чуйте и треперете заради Този, заради Когото земята потреперала.

96. Този, Който окачил земята в пространството Сам е повесен; Този, който поставил небесата на мястото им Сам е закован; Този, Който утвърдил всички неща Сам е прикован за дървото. Господ е оскърбен, Бог е бил убит, царят на Израел е бил погубен от десницата Израелева.

97. О, страшно убийство! О, нечувано беззаконие! Господ е обезобразен и не е счетен за достоен голото Му тяло да бъде покрито, така че да не бъде изложен на показ. Поради тази причина звездите побегнали и денят се помрачил, за да скрие голият висящ на дървото, помрачавайки не тялото на Господа, а очите на човеците.

98. Да, дори хората да не треперели, земята потреперила вместо тях; макар хората да не се бояли, небесата се уплашили; макар хората да не разкъсвали дрехите си, ангелите раздирали своите; макар хората да не скърбели, Господ гръмнал от небето и Всевишния издал гласа си.

D.  Израел разпитан и осъден на смърт (99)

99. Защо е това, о, Израильо? Ти не се разтрепера за Господа. Ти не се побоя от Господа. Ти не скърбя за Господа, но все пак скърбя за своя първороден. Ти не разкъса дрехите си при разпятието на Господа и все пак ги разкъса за своите убити. Ти изостави Господа; ти не се намери с Него. Ти хвърли Господ на земята; ти, също, беше хвърлен на земята и умъртвен.

III.  Последният триумф на Христос (100-105)

100. Но Той възкръсна от мъртвите и се възнесе до най-горните небеса. След като Господ се облече с тление, и пострада заради страдащия, и беше вързан заради пленниците, и беше съден заради осъдените, и погребан заради погребваните,

101. Той възкръсна от мъртвите и издигна високо гласа си: Кой ще застане срещу Мен? Нека да се изправи посред? Аз освободих осъдения; Аз дадох живот на мъртвия, Аз възкресих този, който бе погребан.

102. Кой ми е противник? Аз, казва Той, Аз Съм Христос. Аз съм Този, Който унищожи смъртта, възтържествува над врага, стъпка Хадес с краката си, върза силния, изведе людете на най-горните небеса, Аз, казва Той, Аз Съм Христос.

103. Затова елате всички земни племена, вие, които сте омърсени с грехове и приемете прощение за греховете си. Аз Съм вашата прошка, Аз Съм Пасхата на вашето спасение, Аз Съм агнето, заклано заради вас, Аз Съм вашият откуп, Аз Съм вашата светлина, Аз Съм вашият спасител, Аз Съм вашето възкресение, Аз Съм вашият цар, Аз ви водя към най-горното небе, Аз ще ви покажа вечният Отец, Аз ще ви въздигна до десницата Си.

104. Той е Който е направил небето и земята, Който в началото е направил човека, Който е бил изявен чрез законът и пророците, Който станал човек чрез девицата, Който бил окачен на дърво, Който бил погребан в земята, Който бил възкресен от мъртвите, Който възлязъл до най-високите небеса, който седнал отдясно на Отца, Който има власт да съди всички, чрез Когото Отец е създал всичко от началото на света до края на века.

105. Той е алфа и омега. Той е началото и краят – едно неописуемо начало и неразбираем край. Той е Христос. Той е Царят. Той е Исус. Той е генералът. Той е Господ. Той е възкръсналият от мъртвите. Той седи отдясно на Отца. Той носи Отца и е бил роден от Отца, на Когото да бъде слава и чест вовеки. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.