Римляни 1:22-32


НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ

от Карл Барт

1:22-32

Ст.22 Като се предсатвяха за мъдри те глупееха.

Картината на един свят без парадокс и без вечност, на познание без фон на незнание, на една религия без непознат Бог, на виждане за живота без спомен за “Не”-то, чрез което сме срещнати съдържа много неща, които могат да се изтъкнат в негова полза. Той извиква увереност понеже е прост, праволинеен и неограничен; той дава значителна сигурност и има малко недостъци; той кореспондира, говорейки общо, с това, което се изисква от практическата опитност на живота; неговите стандарти и общи принципи са достатъчно неясни и гъвкави; и освен това той притежава една либерална перспектива за  бъдещи възможности. Щом веднъж е изоставена възможността нещата да бъдат виждани ясно (1:20) хората могат на тази основа да изповядат, че са мъдри. Нощта също има своята мъдрост. Но все пак суетата на ума и помрачеността на сърцето все още остават факт, с който трябва да се съобразяваме. Брилянтността на тази непрекъсната мъдрост не може да бъде поддържана в естетсвения ход на събитията понеже те неизбежно преминават под Божия гняв. Това, че Бог не е познаван като Бог не е единствено поради някаква грешка на мисълта или някаква липса на опитност, а поради едно фундаментално погрешно отношение към живота. Суетата на ума и помрачеността на сърцето неизбежно водят до едно покварено поведение. Колкото повече непречупеният човек върви сигурен в себе си по своя път толкова повече се превръща в глупак, толкова по-сигурно моралът и начинът на живот изградени върху забравянето на бездната и на истинския дом на човека се превръщат в една лъжа. Наистина не е трудно да се покаже, че това е така.

Ст. 23-24. и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги. Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,

Те замениха славата на нетленния – за образ на тленни. Това означава, че разбирането за това, което е характерно за Бога е било изгубено. Те са изгубили своето знание за пукнатината в ледника, за полярната зона, за пустинната бариера, които неизбежно трябва да бъдат преминати, за да може да се постигне напредък от тварното към нетварното. Разликата между Бога и човека вече няма своето решаващо, остро, изгарящо и разяждащо крайно значение. Разликата между нетлението, превъзходството и първенството на Бога и тлението, обвързаността и относителността на човека е била объркана. Щом веднъж Окото, което някога е можело да различи тази разлика е ослепяло по средата между тук и там, между нас и “Изцяло Другият” се появява една мъгла от буламача на религията, в която, посредством една цяла серия от умели асимилации и смесвания повече или по-малко подправени със сексуалност, поведението на хората или животните е издигано до нивото една опитност за Бога, а на Съществото и Съществуването на Бога се “наслаждават” като на една човешка или животинска опитност. В цялата тази мъгла решаващият фактор е илюзията, че хората могат да имат общение с Бога или поне да влязат в заветно общение с Него без чудо – вертикално отгоре, без прмахването на всички конкретни неща и разделени от истинаТА, която лежи отвъд раждането и смъртта. Но, на каквото и ниво да се появи, ако опитността на религията е нещо повече от една празнота или ако твърдим, че тя съдържа, или притежава, или се “наслаждава” на Бога това е едно безсрамно и неуспешно очакване на това, което може да дойде единствено от непознатия Бог. Във цялото това сериозно занимване с конретни неща винаги присъства един бунт срещу Бога понеже в него ние помагаме за раждането на “не-Бога” чрез създаването на идоли. Обвити в мъгла ние забравяме не само, че всичко, което преминава в тление е една притча, но и че е САМО една притча. Славата на нетленния Бог е била заменена с един образ (Пс. 106:20) на нещо тленно. Някои от връзките на хората с обектите на техните страхове или желания, с някаква степен на тяхното препитание, на продуктите на собствента им  мисъл или действия, на някакво впечатляващо събитие в природата или историята са взети за значими сами по себе си и то за крайно значими, като че ли това избрано отношение не е било строшено от свидетелството, което дава за непознатия Създател, Чиято слава не може да бъде объркана с познатата слава на един образ без значение колко чист и деликатен. От подобна предполагаема директна връзка с Бога – истинска единствено когато не е истинска, когато не е романтизирана в една “опитност”, когато веднага бъде премахната и се потвърди, че е единствено празно пространство, един знак, един повод и една възможност – тук се появяват именно тази посреднически, обезпечителни, беззаконни божества, сили, авторитети и власти (8:38), които замъгляват и затъмняват светлината на истинския Бог. Те се явяват в реалността на романтичната и директна връзка или по подобие на тленния човек –  Личността, Детето, Жената – или в полу-духовните полу-материални творения, изложения и представителства на Неговите творчески спосбности – Семейство, Нация, Държава, Църква, Отечество. И така “не-Богът” е поставен, издигнати са идоли и Бог обитава отвъд всички тях  и това, което е “отказано.”

 И така Бог ги предаде. Объркването само наказва себе си и става собственото си наказание. Забравянето на истинския Бог вече е само по себе си изливане на Неговия гняв срещу тези, които Го забравят (1:18). Решението да се постави един “не-Бог” е наказано чрез собствения си успех. Обожествена приорода и обожествени духове на човеци са на практика истински богове; подобно на Юпитер и Марс, Изис и Озирис, Кибела и Атис; те се превръщат в самия въздух за живота ни. Нашето поведение започва да бъде водено точно от това, което ние желаем. Чрез една стриктна неизбежност ние достигаме целта, която сме си поставили. Образът и подобието, чието значение не сме успели да разберем сами стават цел, съдържание и край. Сега хората наистина са станали роби и марионетки на нещата, на “Природата”, на “Цивилизацията,” чието премахване и установяване от Бога те са пренебрегнали. Сега няма по-висша сила, която да ги защити от това, което самите те са издигнали. Освен това нечистотата на тяхната връзка с Бога превръща и живота им в нечистота. Богът е бил лишен от Своята слава, хората са лишени от своята. Осквернени отвътре, в душите си, те са оскревенени и отвън в своите тела, понеже човекът е едно. Конкретността на тварността на техните животи сега става безчестие и страст – сексуалност и в по-тесния и в по-широкия смисъл на думата – става основен мотивиращ двигател на тяхното желание и стремеж, изцяло въпросителна и отворена за подозрение. Сега те трябва да носят, да оплакват и да кълнат целият позор на курса на света и, в своята отдалеченост от Бога, да продължват да вършат това до момента на своето ново раждане. Те са пожелали да опитат познатия бог на света; добре! Те са го опитали.

Ст. 25-27 те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.

Те замениха истинския Бог за една лъжа. Пълният бунт срещу Бога скоро се проявява в по-явни форми. Не е неочаквано там където директната опитност на Бога е претърпяла някои случайни и доста хумористични промени да се появят някои изкуствени грешки, някое разпадане на Истината на Бога в известен брой светски максими. Но макар, че всичко това е без съмнение възможно не минава много време преди истината да бъде твърде сериозно заменена за една лъжа. Малката мъгла между Бога и човека, от която голямата дистанция е замъглена скоро става едно същинско море от облаци. Полуосъзнатата ненавист срещу непознатия Бог скоро става напълно съзнателна. Отслабналото око скоро е напълно повредено. Началствата и силите, по-рано рядко издигани на трона скоро са поставени там заобиколени от един ореол от вечна сила и божественост (1:20). Междувременнно Създателят, вечният Архетип става все по-“абстрактен” “теоритетичен”, незначителен и необичан. Напълно конкретният “не-Бог” е спечелил своята победа, макар че е възможно да е останала някаква мъждукаща оцелялост на Непознатото зад това, което се приема от всички като важно и значимо, някакво случайно напомняне за крайната тайна сред изискващата толкова много служба на този, когото ние наричаме “Бог.” Единствената реалност, непознатат, живия Бог, изглежда мъглив, проблематичен и нереален, докато света, разделен от Него и хората, необезпокоявани от някаква мисъл за Него, се появяват в един ореол на сигурност, необходимост и реалност. На света се покланят и му служат – макар това да е необходимост много далечна от неговият Създател.

В своето единно виждане за света учените и историците са в много по-голямо съгласие с филосфите и богословите отколкото обикновено се приема. Въпросът не е в това, че света просто съществува рамо до рамо с Бога: той е заел Неговото място, самият той е станал Бог и изисква “същото поклонение което старовременните вярващи са принасяли на Неговия Бог” (д-р Ф. Щраус). Противоречията в обожествения свят – Природата и Цивилизацията, Материализмът и Деализмът, Капитализмът и Социализмът, Секуларизмът и Църковността, Империализмът и Демокрацията – не са толкова сериозни колкото се представят, че са. Такива противоречия са противориечия в света и от тях не следва никакъв парадокс, отрицание или вечност.

Поради тази причина Бог ги предава. Непрекъсната естественост не е чиста. Нито пък нещата се подобряват когато “естествеността” е проникната от благочестие. В “естествеността” винаги е скрито това, което не е естесвено и това, което всъщност противоречи на природата. Този фактор на противоречие очаква момента да излезе напред. Когато, позовлявайки на природата свободно и необезпокоявано да върви по своя път, Бог и света биват объркани един с друг се появява една щета; това, което не може да бъде избегнато е объркано с някаква необходимост на природата и това наиситна е една демонична карикатура на Божията необходимост. Двете обърквания стоят заедно  на една линия, те принадлежат едно на друго и се съгласуват заедно. Това, което отначало е просто отворено за подозрение неумолимо се движи към това, което е пълен абсурд. Тогава всичко става Либидо: живота става напълно еротичен. Когато линията между Богът и човекът, последната неумолима бариера и препятствие не е затворена, бариерата между това, което е нормално и което е извратено е отворена

Ст. 28-31. Един последен и дори по-остър поглед върху цялата ситуация е не само възможен, но всъщност се случва. В извратеността на тази връзка с Бога все пак все още остава една реликва на ясно виждане, последен предупреждаващ спомен за тайната на Бога, която е издържала арогантността на религията. Една рефлексия на тази тайна се намира дори в обожествените сили на света, дори в самата обожествена вселена. От време на време тази последна реликва за Непознатото препотвърждава себе си представяйки едно преклонение. Но дори това може да изчезне. Повреденото око може да стане сляпо. Дефектното познание може да стане невежество за Бога, то може да стане агносиа (1 Коринтяни 15:34).

Понеже в мъдроста си отказваха да познаят Бога.  Това означава, че те вече не са способни на сериозно преклонение и удивление. Те са станали неспособни да приемат каквото и да е освен чувства, опитности и събития. Те мислят единствено с термините на повече или по-малко духовен софизъм, без светлина отгоре или отзад.

Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;  клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

Това е окончателната безсъдържателност и унищожение. Хаосът е намерил себе си и може да се случи всичко. Атомите се вихрят, борбата за живот тече. Дори самият разум е станал ирационален. Идеите за дълг и общение се станали изцяло нестабилни. Светът е пълен с лични капризи и социална несправедливост – това не е една картина единствено на Рим или на цезарите! Истинската природа на нашето непрестанно съществуване тук е поставено пред нас. Нашата безбожност и неправедност стоят под Божия гняв. Сега Неговият съд е станал съд и нищо повече; и ние усещаме невъзмжността на човека като реалната и крайна невъзможност на Бога.

Ст. 32 За нас не би трябвало да е трудно да разберем това следствие, но – които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

Това е мъдростта на Нощта водеща до глупост (1:22): глупост понеже тя се придържа към една двуизмерна равнина, една равнина упорито противопоставяща се на реално случващото се. Мъдростта на Нощта знае къде водят непрекъснатите пътища. Тя разбира много ясно значението на своята посока и своята цел. Тя познава Причината; тя вижда Действието; но тя не смее да издаде заповед за спиране. Пътят на тези, които забравят своя Създател винаги е съпроводен с едно странно оплакване срещу крехкостта на човешкото съществуване и обвинение срещу човешката греховност. Но въпреки всичко това с очи вперени в земята те утвъждават зданието, което е издигнато на нея, концентрират желанита си в него и независимо от самият протест продължават да бъдат негови пазители. Но защо е толкова трудно да се припомни това, което е било забравено, макар да е напълно ясно, че действието на тази забравливост и краят на нашето скитане в Нощта е – Смърт?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.