Временни жители

ВРЕМЕННИ ЖИТЕЛИ

от Мартин Лутер

“Ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване” (1 Петър 1:17)

Петър казва; “Понеже имате Отец, който не гледа на лице прекарвайте със страх времето на вашето пребиваван на земята.” С други думи  вие трябва да се боите от Отца. Не трябва да се боите от Него понеже Той ще ви накаже, по който начин невярващите и даже дяволът се боят от Него. Но вие трябва да се страхувате, че Той ще ви остави и ще вдигне предпазващата Си ръка, точно както едно добро дете се страхува  да не разгневи баща си и да не го разочарова. Бог желае да имаме такъв страх, за да пазим себе си от греха и да служим на ближния си докато живеем на земята.

Ако сте искрен вярващ вие имате всички богатства на Бога и сте дете на Бога. Остатъкът от живота ви на земята е просто едно пътуване. Бог ви позволява да живеете в това тяло и да ходите по тази земя, за да можете да помагате на други хора и да ги водите към небето. Следователно ние трябва да използваме всички неща на земята не по друг начин, а единствено като гости, като хора, които пътуват през чужда страна и са достигнали в една странноприемница. Те прекарват нощта там и вземат единствено храна и подслон от на ханджията. Те не претендират, че сега собствеността на ханджията им принадлежи. Това е начинът, по който трябва  да се отнасяме с материалните притежания – като че ли не ни принадлежат. Трябва да се наслаждаваме само на толкова колкото ни  е необходимо, за да се грижим за телата си и да използваме останалата част, за да помагаме на ближните си. По подобен начин и християнския живот прилича на еднократна нощувка. “Понеже ние нямаме свой град” (Евреи 13:14), но трябва да отидем при Отца в небето. Това е причината Петър да казва, че не трябва да се обхождаме невъздържано, а да живеем със страх.