Южно-баптистки гласове – 7


ТЕЛЕОЛОГИЧЕСКИТЕ АРГУМЕНТИ, ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ИНТЕЛИГЕНТНИЯ ДИЗАЙН

от Джеймс Дю

Джеймс Дю е професор по История на идеите  и философия в Southeastern Baptist Theological Seminary in Wake Forest, NC. Дю е защитил научни степени в Louisburg College (A.A.), Toccoa Falls College (B.S.), и Southeastern Baptist (M.Div.). Получил е своята докторска степен по Theological Studies от Southeastern Baptist Theological Seminary и е кандидат за PhD по философия. Той е автор на книгата Science and Theology: An Assessment of Alister McGrath’s Critical Realist Perspective. 

Заедно с моите клеги аз желая да благодаря на Дарел Фалк и на добрите хора от BioLogos  за добронамерената покана да участвам в този важен далог свързан с произхода на живота на земята. Както библията така и модерната наука има какво да кажат по този въпрос и последователният християнин би желал да знае как те могат да бъдат примирерни.

В началото на 19 век книгата на Уилям Пейли Natural Theology е била изключително влиятелна в Европа и Северна Америка. За много интелектуалци аргументът на Пейли изглежда доказвал съществуането на Бога и задавал една рамка, в която да се развива самата наука. Освен това вярващите като цяло намирали аргументите на Пейли за съответстващи с библейското описание за началото на вселената. Макар да съществували важни предизвикателства за твърденията на Пейли никое от тях не било по-значимо от книгата на Чарлз Дарвин Произход на видовете издадена през 1859.  Това, което преди Дарвин изисквало божествен творец за обяснение на нещата сега можело да бъде обяснено по изцяло естествен начин чрез естествения подбор. Според повечето мнения книгата на Дарвин поставила краят на телеологическият аргумент.

Все пак през последните 20 години движението на Интелигентния Дизайн (ИД) е накарало някои да преосмислят дарвинизмът. Хора като Филип Джонсън, Майкъл Бихи и Уилям Дембски са повдигнали значими въпроси за еволюционната теория. Обикновено вярващите отговарят на движението на ИД по два начина:

1. Като прегръщат ИД като едно потвърждение на Битие 1-2 и като завръщане на аргументите за дизайн; или

2. Като охвърлят ИД като лоша наука с телеологическа мотивация.

Макар южните баптисти се чувстват по-добре с ИД отколкото с теистичната еволюция ние дълбоко уважаваме учените/богословите, които се опитват да примирят своята вяра с науката по последвателен и смисен начин. В края на краищата ние вярваме, че това, което наистина е вярно за физическия свят ще бъде напълно съгласно с Писанието. По този начин ние желаем да водим диалог с вярващи, които виждат нещата по начин различен от нас. Все пак ние не приемаме макроеволюцията и имаме някои опасения свързани с теистичната еволюция като позиция. Нека накратко да спомена някои от тези опасения в тяхната връзка с ИД.

Ние не сме убедени, че макроеволюцията е вярна

Учените, които поддържат биологичната еволюция често са доста догматични в твърдението си, че еволюцията е един факт – на същото ниво както законът на гравитацията. Макар да приемаме, че има някои доказателства, сочещи в тази посока ние не сме убедени, че евволюцията е най-доброто обяснение на всички доказателства, които трябва да бъдат взети под внимание. По-голямата част от нас не са учени и все пак ние знаем, че има множество добри учени, които имат значителни проблеми с макроеволюцията. От нашата перспектива не изглежда тези доказателства да се приемат сериозно от хората поддържащи еволюцията. Освен това повечето от нас имат проблеми с начина, по който библията е използвана във връзка с този въпрос. Например мнозина от нас усещат, че има известна херменевтическа гъвкавост свързана с първите няколко глави на Битие. Но аз не смятам, че тълкуанията предложени до този момент от теистичните еволюционисти са достоверни и убедителни. И така в светлината на контрааргументите и на факта, че изглежда библията учи нещо много по-различно от теистична еволюция ние имаме резерви относно тази позиция.

Ние имаме резерви отосно начина, по който теистичната еволюция представя Божията творческа дейност

Когато чета теистични еволюционисти аз често чувствам, че Бог е избутан извън творческият процес на живите организми. Бог е допуснат или дори необходим за обяснение на произхода на самата вселена. Но както Франсис Колинс обяснява: „Щом веднъж е започнала еволюцията не е имало нужда от свръхествена намеса[1].” Според това описание Бог директно е създал вселената преди 13 билиона години и идиректно е причинил появата на създанията посредством процесите на еволюцията. Но те настояват, че ние не трябва да мислим за Бога като за директно въвлечен в сътворението на бръмбарите, жирафите, очите, ДНК и камшичето на бактерията щом веднъж създаването на живи неща е започнало на земята. Според това, което те казват Бог директно е довел в съществуване вселената, но щом тя веднъж се е появила естествените процеси са се погрижили за останалото.

Аз има две опасения свързани с това:

(1) Първо, да кажа честно, това ми прилича на дезиъм, не на теизъм. Аз не казвам, че теистичните еволюционисти всъщност са деисти. Хората от BioLogos ясно са заявили, че това не е тяхната позиция. Аз просто казвам, че тяхното настояване, че естествените процеси, а не Божието директно действие, са довели до разнообразието на живота на земята изглежда непоследователно с техния теизъм. Така като те са казали ясно в своята изповед на вяра, Бог е действал в човешката история посредством въплъщението и чудни събития като възкресението. Все пак изглежда странно, че те отричат директната намеса на Бога в сътворението на различните форми на живот на земята. Ако теизмът е верен и Бог е директно намесен в сътворението на вселената, молитвеният живот на светиите и чудни събития като възкресението, защо е проблем да се каже, че Той е директно въвлечен в населяването на земята с различни живи форми?

(2) Изглежда в тази позция има едно неизказано съгласие с методологическия натурализъм. Теистичната еволюция очевидно предпочита едно „естествено” обяснение на произхода на живота противопоставено на свърхестественото обяснение. Порблемът с методологическия натурализъм решава предварително какъв вид теории са приемливи и какви не са. По-конкретно той казва, че никое обяснение не може да се смята за научно освен ако не е изцяо натуралистично, изчистено от Божествена намеса. Ние смятаме, че това е лоша наука просто понеже тя решава предварително какво може и какво не може да се смята за легитимно обяснение. Ние не трябва да приемаме един a prirori подход за обяснение на реалността, който изключва някои обяснения просто поради самата същност на тези обяснения. Вместо това ние трябва просто да попитаме дали дадена теория е най-доброто обяснение на даден феномен.

Изглежда има непоследователност в начина, по който теистичните еволюционисти отричат ИД, но приемат антропологичния принцип

Няколко водещи теистичние еволюционисти са гласовити в своето отхвърляне на ИД. Наприемр Колинс, казва, че ИД е на път „да нанесе значителни вреди на вярата[2].” По подобен начин Алистър МакГрат също отхвърля ИД казвайки, че това е един добър подход на богът-на-дупките по отношение на науката[3].

Първо, изобщо не е ясно, че това е подход на богът-на-дупките по отношение на науката. Движението на ИД утвърждава една интелигентна причина за съществуването на вселената понеже изглежда доказателствата сочат натам. Вярно е, че някои от нашите предишни теории и обяснения „запълват дупките” за неща, които по-рано не сме знаели. Но в случая с ИД, една интелигентно същество не е поставяно просто понеже съществува дупка в обясненията. Вместо това то е утвърждавано понеже доказателствата предполагат това.

Второ, това отричане на ИД изглежда иронично вземайки в предвид начина, по който теистичните еволюционисти прегръщат антропологичния принцип. Например, те приемат антропологичния принцип като една легитимна част от науката и като важна част от доказателството, че Бог е Създател на вселената[4], но отхвърлят подобните доказателства предлагани от движението на ИД. Интресно е, че МакГрат дори твърди, че съществува значимо доказателство за фина настройка в „химията, биохимията и еволюционната биология,” което е в съгласие с „виждането за Бога, което се намира и практикува в хритиянската вяра[5].” Причините да се отхвърли едното (ИД) и да се приеме другото (антропологичния принцип) не са съвсем ясни. Накратко, двете групи често сочат към един и същ феномен и понякога достигат до подобни заключения. Това изглежда е една неяснота или непоследователност относно отхвърлянето на ИД от страна на теистичните еволюционисти, които прилагат двойни стандарти.

Това са само някои от причините, поради които ние сме загрижени от позицията на BioLogos във връзка с движението на ИД. Точно като дарвинизмът е предизвикал доминиращите аргументи за дизайн мнозина южни баптисти чувстват, че ИД предизвиква основите на еволюционната мисъл. Ние намираме знаци за интелект в голям мащаб гледайки вселената. Но ние също така намираме знаци за интелект гледайки в по-малките частици  на прирдата, които предполагат доказателства за фина настройка. Това не просто предизвиква еволюционното  мислене, но съшо така сочи към интелигентно същество зад историята, структурата и красотата на вселената.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ


[1] Francis S. Collins, The Language of God (New York: Free Press, 2006), 200.

[2] Collins, The Language of God, 195.

[3] Alister E. McGrath, and Joanna Collicutt McGrath, The Dawkins Delusion (London: SPCK, 2007), 12.

[4] Collins, The Language of God, 78; and Alister E. McGrath, The Open Secret: A New Vision for Natural Theology (Oxford: Blackwell, 2008), 241–242.

[5] McGrath, The Open Secret, 242.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.