„Дневници“


Мислех за това защо така трудно ми се отдава богословското “изложение”, защо всяка фраза се ражда с мъчение. И разбрах, защото езикът на богословието е по самата си природа език символичен. От този език “научното” богословие се е отрекло с убеждението, че символът може – и не само може, но и трябва – да бъде изяснен с помощта на несимволическия, дискурсивния език. В това е същността и първата грешка на всяка схоластика. На практика обаче този език не може да го направи и поради това it explains the symbol away. Обяснението не обяснява, а подменя въпроса, за да му отговори с помощта на логическите категории. При подобно обяснение твърдението: “Аз съм хлябът слязъл от небесата” се превръща в “метафора”: “тук Христос се уподобява на…” и т.н. Съвременното богословие представялва преди всичко търсене на език. И това не е случайно. Грешката обаче или задънената улица тук е в това, че то е откъснато от онази реалност, която езикът трябва да предаде и да обясни, но преди всичко – да покаже. Получава се някава глупава безкрайност – търсене на език с цел да бъде обяснен езикът, а не реалността, охранявана от вярата и вкоренена в Църквата.

(Прот. Александър Шменан, Дневници, стр. 740-1)

Много точно казано. Горещо препоръчвам книгата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.