Южно-баптистки гласове – 6

БОГОСЛОВСКИ НЕУТРАЛЕН ЛИ Е ДАРВИНИЗМЪТ?

ОТГОВОР НА УИЛЯМ ДЕМБСКИ

от Дарел Фалк

Дарел Фaлк е професор по биология и президент на Фондацията BioLogos. През последните 25 години той е работел в сферата на християнското висше образование и е говорил за връзката между науката и вярата в много университети и семинарии. Той е автор на книгата Coming to Peace with Science.

Въведение

Настоящото есе е свързано с течащия в момента диалог между южно-баптистките семинарии  и членове на общността BioLogos. Като част от тази серия Уилям Дембски написа едно есе ознаглвено „Боголовски неутрален ли  е дарвинизмът?”

Дембски започва като излага един частичен набор от неща „неоспорими” за историческата християнска вяра, с които и двамата се съгласихме. По подобен начин той изложи някои неоспорими неща за дарвинизма и анализира кои от тях са несъвместими с историческата християнска вяра. Накрая той откри една голяма несъвместмост с дарвинизма така както той го разбира: той включва философската предпоставка, че еволюцията е лишена от всякакъв telos. Както аз показах в своя отговор тук ние също сме съгласни.

Подобно на Дембски аз съм дълбоко загрижен когато науката е виждана като една методология даваща цялостна картина за реалността както прави например Ричард Доукинс в детската си книга The Magic of Reality. Има определени въпрoси, на които научният процес не дава отговор. Например той не ни казва защо има нещо вместо нищо. До степента, до която научната култура представя себе си като способна да отговори на тези въпроси чрез научно изследване аз, подобно на Дембски, смятам, че тя изцяло греши.

В процеса на тази взаимна размяна аз бях впечатлен от това колко много общо имаме и отново си напомням за нашата обща надежда – простираща се назад повече от десетилетие – че общото винаги ще превишава нашите разлики. Убеден съм, че такъв е случаят и сега дори всеки от нас добре да съзнава несъгласията, които все още съществуват. Дано те стават все по-малки.

В добавка към това да бъде професор в южнобаптистка семинария Дембски също така е и един от водачите-основатели на движението на Интелигентния Дизайн  (ИД). Това движение стои на убеждението, че основата свързана с един материслистичен светоглед влияе на насоките, които науката (особено биологията) поема. Наистина движението вярва, че това влияние е толкова голямо, че биологичните заключения са необосновани на едно фундаментално ниво.

Макар да съзнавам, че научният процес не е изцяло обективен и че неговите заключения са повлияни от научния светоглед (материстичен или някакъв друг) аз не виждам еволюционната билогия като изпълнена с грешки. Разбира се, ние всички сме повлияни от своите религиозни и културни възгледи и учените не са имунизирани от тези влияния. Все пак науката не трябва да бъде подценявана.

В моят отговор към Дембски аз откроих 4 области, в които моите възгледи значително се различават от неговите:

1. Аз съм скептичен относно възможността да се развие една подлежаща на проверка научна хипотеза за Божията дейност. Провеждането на научни тестове свързани с дадена хипотеза зависи от това да имаме „контрол” над променливите. В този случай променливата е Божията активност. Но ако Бог винаги е активен – ако всички неща се сплотяват чрез Христос (Колосяни 1:17) и ако нищо не е станало без Него (Йоан 1:3)  – тогава как може човек да тества присъствието на Този, Който никога не отсъства?

2. Аз не съм съгласен, че приемайки еволюционното творение със свойнственото за него ударение върху Божията естествена дейност в творението прави вярата в чудесата по-малко вероятна. Чудесата, така както са описани в Писанието, имат една специална цел: те са най-вече един начин, който Бог използва, за да общува и да влезе във връзка с човечеството. Не е ясно, че те са необходими, за да се изпълни Божията цел преди да съществуват хора, които да ги наблюдават.

3. Макар и скептичен, че Божията дейност може да бъде изразена чрез научни формулировки аз не виждам това по никаъв  начин да казва, че Бог крие Своята дейност. Казано просто, аз съм не по-малко вдъхновен от Римляни 1:20 и Псалм 19 отколкото е и Бил Дембски; аз просто не смятам, че тези писания казват, че Бжиоята дейност може да бъде формулирана чрез научно проверими хипотези.

4. Дембски смята, че ако Бог е създал човечеството посредстом един общ произход това премахва уникалността на човешките качества свързани с това, че той е създаден по Божия образ. Уважавам това мнение, но не съм съгласен  него: от няколкото начина за разбиране      какво означава да носиш Божия образ аз смятам, че най-важният аспект е свързан с общението – то произлиза от нашата връзка с Бога.

Продължение на дискусията

След това въведение аз мога да отговоря на статията на д-р Дембски на моето есе:

1. Може ли Божията дейност в творението да бъде формулирана като проверима научна хипотеза?

Аз казах, че за да проверим научно Божията дейност човек трябва да бъде в състояние да контролира липсата на Божия дейност. Ето неговият отговор.

„Аз не съм съгласен с виждането на Фалк, че Интелеигеният Дизайн (ИД) в търсене на доказателства за интелект в природата изисква Бог да присъства единствено в тези области където може да се идентифицира дизайн и липсва в останалите. За Фалк да се приеме това се явява противоречие на едно твърдение, което аз и моите колеги в движението на ИД сме подчертавали многократно, а именно, че нашите методи за откриване на дизайн ни казват къде има дизайн, не къде няма.

BioLogos публикува едно есе от математикът от Колежа „Калвин” Джеймс Брадли, което показва защо методът на Дембски за идентифициране на дизайн не работи. Любопитен съм какво мисли Дембски за това. По подобен начин д-р Джо Феленштайн, един от най-уважаваните математици-биолози в света, е написал тази статия по въпороса защо методологията на привържениците на ИД е погрешна. Възможно ли е да се разработи и да се тестава една хипотеза когато основната променлива в нея е всеприсъстващия и непрестанно действен Бог? Има добра научна причина да се съмняваме в това особено като вземем в предвид  настощата несигурност относно модела, който лежи в сърцето на движението на ИД.

2. Прави ли приемането на еволюционното творение вярата в чудеса по-слаба?

Дембски стига до заключението, че наличието на чудеса в спасителната история не налага непременно Бог да е действал чрез чудеса и в естествената история. Двете неща не вървят задължително ръка за ръка. Все пак той казва:

„Фалк прави едно провокативно изказване, че вършейки чудеса в спасителата история Бог има специална цел за хората и по този начин не е задължен да дейтва по същия начин и в спасителната история където Той може да работи изключително чрез естествените процеси. По този начин Бог може да действа естествено в едната и свръхестествено в другата без противоречие и напрежение. Нека да призная това, макар че като социологически въпрос, хората които приемат методологичекият натурализъм често се оказват на един хлъзгав склон и завършват отричайки чудесата и в спасителната история. Вземете например Хауърд Ван Тил.”

Мисля, че Дембски и аз разбираме, че не трябва да се страхуваме да поемем по този път просто понеже някой се е изгубил.

Дембски също така твърди, че за мен може би е най-добре да отложа решението за това дали Божията естествена дейност може в достатъчна степен да обясни цялото творение:

„Какво е доказателството, че единствено естествени сили  са способни да извършат цялото творческо дело в природата, за да доведе до един пълен с живот свят, който включва соколи, хипопотами и хора?” пита той. Аз съм напълно съгласен. Това е причината, поради която ние наистина отлагаме своето решение. Ето моето твърдение в тази връзка от предишното ми есе:

„Ние трябва да отложим своето решение за това дали единствено Божиите естествени действия са били отговорни. Все пак не е сигурно, че свърхестествената дейност регуляртно е била избрания от Бога метод на действие милиони години преди да се появи човекът.”

3. Скрит ли е Богът на еволюционното сътворение по начин несъвместим с християнското богословие?

Цитирайки Псалм 10 и Римляни 1:20 аз казах, че доказателствата за Божията дейност в творението идват под формата на „знаци,” които сочат към Бога. След като дадох няколко примера аз казах, че всички заедно те „викат с посланието за Божията слава.” Изглежда Дембски твърди, че ако доказателствата не могат да бъдат представени в научна формулировка и проверени чрез научна методология те са подвеждащи, „скрити” и дори ирационални.

„Все пак по-интересният въпрос тук е дали има рационална основа за вярата на Фалк, която е основана на реда в творението. ИД намирайки научни докзателства за интелигентност в природата казва, че има. Фалк, заедно с BioLogos като цяло, отрича това. Но в този случай как можем да отричаме обвинението, че вярата, чрез която той вижда Божията дейност е просто едно покривало върху творението, което, взето само по себе си, е неутрално или дори враждебно на християнската вяра? Забележете, че аз не съм сам в твърдението, че е странно, че Бог може да твори чрез естетвен подбор. Мнозина атеситични еволюционисти виждат еволюцията като брутален и свързан със загуба процес, който никое имащо себеуважение божество не би използвало, за да създаде живот. Джери Койн, Ричард Доукисн и късния Стивън Джей Голд са единни в това свое виждане.”

Но християнскта вяра започва с Христос, не с природата „взета сама по себе си.” За първите ученици ни се казва, че оставиха мрежите си и последваха Исус; и Павел се срещна с възкръсналият Христос по пътя за Дамаск. Те не бяха отведени на върха на един хълм в някоя звездна нощ и не им беше казано, че трябва да развият една вяра в едно върховно божество, която е вкоренена в природата. По подобен начин ние имаме писанията и облак свидетели сочещи ни да гледаме към Исус основателя и завършителя на нашата вяра (Евреи 12). Вярата в Христос просещава умът и вярата и разумът работят заедно, намирайки своя край в Бога. Единствено чрез Христос нашето виждане за природата – подобно на самата природа – може да бъде изкупено. Човек не може да има напълно обосновано разбиране за природата докато преди това не намери своя произход, същност и край в нейния Автор.

Разумът е важен понеже пази вярата да не изпадне в суеверие и грешка. Вярата е важна понеже дава увереност и сигурност за една по-велика реалност от тази, която е достъпна единствено с разума. Не можем да извлечем смисъл единствено чрез разума, основан единствено на природата. Без вяра разумът е мъртъв.

Прологът на Йоан описва това по следния начин: „Светлината свети в тъмнината, но тъмнината не я схвана…Той беше в света и света чрез Него стана, но света не Го позна” (Йоан 1:5,10). Казано по друг начин единствено започвайи с Христос (наистина „страхът от Господа” Пр. 9:10) разумът се появява. Вижте думите на Павел в тази връзка: „Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.  Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Коринтяни 1:21,24-25).

Аз смятам, че Дембски се доверява твърде много на науката като средство за разбиране на Божието действие в творението. Не можем да започнем с природата и да намерим пътя до Бога; ние започваме с Исус Христос и чрез Него виждаме какво Той е направил.

Това, че Дембкси може да цитира един агностичен и двама атеистични учени в подкрепа на собственотоси виждане за Божието действие в природния свят ми говoри, че той има твърде голямо доверие в силата на науката и разума да дадат полижителен принос в разговорът за Божието действие. Не трябва ли за християнина разговорът да започне с вяра в личността на Исус Христос? Когато един атеистичен еволюционист вижда „еволюцията като брутален и свързан със загуба процес, който никое уважаващо себе си божествео не би използвало…” аз съм склонен да соча към дългото и мъчително пътуване на еврейския народ, което го довело не до един „себеуважаващ трон,” а до един смирен служител, който умрял на кръст.

4. Ако хората са били сътворени чрез един процес включващ общ произход не поремахва ли това нашата уникалност?

Ето какво казва Дембски за човешката уникалност:

„Бих настоявал, че уникалността на хората зависи на първо място от дадените ни от Бога способности, които са различни по вид от останалия животински свят (най-вече нашият морал, естестика, когнитивни и лингвистични спосбности). От тези способности следва, че ние можем да имаме специална връзка с Бога и да бъдем виждани като наистина притежаващи Божия образ. Забележете, ако тези качества наистина ни правят изключителни тогава те представляват един камък за препъване за всяко натуралистично виждане на еволюцията понеже, както Фалк правилно отбелязва, нашите „естествени способности” ни правят едно с останалата част от животинския свят.”

Фактът, че ние сме направени от същият материал и чрез същите процеси както животинския свят не казва нищо, което да отрича нашата изключителност. И хората и животните притежават ДНК като наш генетичен материал. Ние всички пренасяме РНК, различни протеини, митохондрия и лизосоми. От друга страна материалът очевидно е подреден по различен начин в хората отколкото във висшите маймуни; един погед в огледалото ще ни покаже това. Освен това ние сме надарени със способности – най-вече нашите морални, естетически, когнитивни и лингвистични – които са различни от тези, които се срещат в останалата част от животинския свят. Как са станали те различни? Както казах преди те могат да са такива единствено чрез Божията дейност понеже дори „обикновените” процеси са Божии. Но как Бог е направил това? Дали е станало в един кратък момент или в продължение на дълъг период от време? Ако Дембски смята, че на Бога подобава повече да използва кратък момент, защо?

Заключение

Имайки в предвид, че защитавам валидността на общоприетата биология аз намирам за иронично, че Дембски поставя толкова голямо ударение върху силата на науката дори когато се опитва да я очисти от материалистични идеологии, които аз също намирам за несъвместими с едно цялостно разбиране и оценяване на Божието творение. Науката е изключително успешен набор от инструменти, които – когато са съчетани с увереност в нещата, за които се надяваме и убеждение за нещата, които не се виждат (Евреи 11:1) – води до едно по-истинско разбиране на нас самите и за по-велико виждане за Бога. За тази цел вероятно аз и д-р Дембски можем да намерим още повече общи неща от тези, които вече имаме съгласявайки се, че биологията, геологията и космологията могат да заслужават доверие, макар че дават най-доборото от себе си единствено когато сърцата и умовете на изучаващите ги са изкупени. Ако желаем да видим естественият свят такъв какъвто наистина е, ние трябва да бъдем съединени в Христос, използвайки нашия разум и нашата вяра, за да разберем това, което Бог ни казва в този свят и в Неговото Слово. Макар че не сме съгласни за всичко аз благодаря на д-р Дембски за това, че е част от това търсене.