Южно баптистки гласове – 5


БОГОСЛОВСКИ НЕУТРАЛЕН ЛИ Е ДАРВИНИЗЪМЪТ?

отговор на Дарел Фалк

от Уилям Дембски

Уилям Дембски е професор по философия и директор на Richard Land Center for Cultural Engagement at Southwestern Baptist Theological Seminary in Fort Worth, Texas. Той също така участва във Discovery Institute’s Center for Science and Culture и ръководи International Society for Complexity, Information, and Design. Математик и философ Дембски е една от водещите фигури в движението на Интелигентния дизайн и защитник на идеята за „несведима сложност” като доказателство за интелигентен дизайн в природата. Той е автор на много книги и статии критикуващи еволюцията и предлагащи аргументи в полза на интелигентен създател.

Преди около половин година Кенет Кетли от Southeastern Baptist Theological Seminary заедно с  BioLogos договори няколко професора от различни южнобаптистки семинарии да изразят баптистките опасения свързани с ролята на еволюцията в сътворението. Аз бях един от хората, които Кетли покани. Той предложи няколко теми, включително „Богословски неутрален ли е дарвинизмът?” за която аз избрах да пиша.

Читателите, котио очакваха остър сблъсък бяха разочаровани. На практика някои дори могат да се чудят какви несъгласия има между нас. Всъщност в един момент на своя отговор Фалк каза, че ние се различаваме по един въпрос, във връзка с който сме съгласни в по-широк план. Фалк подчертава, че Божието действие е еднакво реално без значение дали се е случило естествено или свръхестествено докато твърди, че защитниците на дизайн в своето търсене на доказателства за интелигентна дейност в природата смятат Бога за липсващ освен ако Той не действа свръхестествено.

„Бог винаги е действен, но научното изследване на Божията дейност би изисквало един „контрол” където Бог не е действен. Как можем да проведем един експеримент, който изследва „присъствието срещу отсъствието на Бога” когато Бог винаги присъства като поддържащ  и като Творец?”

Но на практика всички защитници на дизайн, които аз познавам и които са християни биха се съгласили, че Бог е също толкова активен без значение дали действа чрез природата или над природата.

Казал това аз съм съгласен с виждането на Фалк, че Интелигентния дизайн (ИД) в търсенето за интелигентност в природата изисква Бог да присъства единствено в тези области където той идентифицира дизайн и липсва в останалите. За Фалк това се противопоставя на едно твърдение, което моите колеги и аз в движението на ИД подчертаваме постоянно, а именно, че нашите методи за откриване на дизайн ни казват къде дизайнът съществува, а не къде го няма. Моят филтър например за откриването на дизайн е свързан с отрицателни отричания т.е. той може да пропусне да открие дизайн на места където той съществува. Освен това аз никога не съм твърдял, че моят метод за откриване на дизайн е единственият за откриване на дизайн или цел.

Човек може да попита ако дизайнът е навсякъде какъв е смисълът да се развиват методи за откриване на дизайн? Проблемът е, че дори ако в някакъв метафизичен висок смисъл всичко, което се случва е продукт на дизайн или цел ние все още имаме нужда да правим разграничение между различните начини на обяснение, някои от които са интелигентни, а други не са. Като въпрос на обикновена човешка разумност ние трябва да правим разлика между събитията, обектите и структурите, които можем легитимно да приемем за продукти на интелект и тези, които изглежда са резултат от естествени сили и по този начин не дават директно доказателство  за интелигентност.

Например радиосигналите достигащи до земята от други места могат да не съдържат очевиден модел и по този начин да изглеждат случайни. Тези сигнали в Божията схема на нещата могат да са изцяло възнамерявани от Бога. И все пак ние разграничаваме тези сигнали от тези, които съдържат голяма последователност на първични числа, както например във филма „Контакт”, които ние можем да припишем на чужд разум. Сигналът съдържащ последователност от цели числа по подобен начин би бил напълно възнамеряван от Бога в Неговата схема. Но той е качествено различен от случайния радио шум.

Във всеки случай въпросът не е, и никога не може да бъде, дали ИД ограничава богословите с едно незащитимо виждане за Божието действие, в което Бог може да бъде смятан за отсъстващ от определена част от творението. Говорейки богословски ИД налага малко ограничения и е съвместим с Божието действие на всички нива на творението и с всички начини на причинно следствена връзка. Когато бъде открит дизайн Бог е действен. И когато не е открит такъв Бог все още е действен. Това не прави ИД безсъдържателен. Това означава, че ИД е до голяма степен неутрален по отношение на нечие учение за Бога, един факт, който не трябва да бъде изненада отчитайки факта, че ИД е съвместим не само с юдео-християнския теизъм, но на практика с всяко религиозно виждане, което приема целта като основна за реалността. Съдържанието на ИД е научно, не религиозно или богословско. Дотолкова доколкото той има своите метафизични импликации той предизвиква натурализма.

В есето, на което Фалк отговори, аз излагам  4 неоспорими неща свързани с християнството и с дарвинизма. Фалк и аз сме съгласни относно 4-те свързани с християнството, но донякъде се различаваме относно тези за дарвинизма. Четирите неоспорими неща свързани с дарвинизма, които аз изброявам са общия произход, естественият подбор, човешката свързаност и методологическия натурализъм. Тъй като и аз и Фалк отхвърляме дарвинизмът има доста голямо припокриване на начина, по който ние виждаме тези 4 неща. Все пак аз смятам, че за читателите ще бъде полезно да прегледат моето есе и отговорът на Фалк, за да си изяснят някои от нашите различия тук, колкото и дребни да са те.

По отношение на общия произход аз съм съгласен с Фалк, че Бог може да е създал живота чрез една широкообхватна еволюция, която свързва всички организми с общ прародител. Казал това аз не приемам общия произход. Аз смятам, че научните факти са срещу него (за причинте виж моята книга The Design of Life, написана в съавторство с Джонатан Уелс). Освен това макар да е възможно общият произход да е приемлив в по-широка богословска рамка аз смятам, че той е проблематичен егзегетически по отношение на Писанието. Казано просто аз смятам, че ще бъде трудно да изведете еволюцията от библията или дори да направите двете съвместими.

По отошение на естествения подбор изглежда Фалк приема, че това е основният механизъм, чрез който организмите са се появили посредством еволюционни процеси. В същото време Фалк не желае да види естественият подбор като лишен от цел, а по-скоро като един механизъм, чрез който  Бог е способен да изпълни Своята цел. Но тогава в какъв смисъл този подбор е наричан „естествен”? Дали виждането на Фалк за естествения подбор, когато бъде разгледано като една научна хипотеза, е по-различно от това на Ричард Доукинс? И ако техните виждания, взети научно, са еднакви какви са доказателствата за творческата сила на този механизъм?

Фалк възхвалява „Божиите чудни, обичайни процеси в творението: обикновени понеже те следват Неговите естествени закони толкова вярно, чудни понеже те водят до един свят изпълнен със сложен и прекратен живот.”

Според мен думата „обичаен” тук е изцяло не на място. Аз настоявам, заедно с Робърт Маркс в една статия наречена „Животоподдържащ процес,” че дори ако животът е резултат от еволюционни процеси водени от естествения подбор това би била една фино настроена селекция  от едно обкръжение, което само по себе си е фино настроено (виж нашето участие в The Nature of Nature редактирана от Брус Годюрдън и мен – статията, за която говорим ТУК.)

Фалк се противопоставя на мнението ми, че е „странно” Бог да е творил чрез естествен подбор и по този начин чрез един процес, който не предоставя доказателства за интелект. Той отхвърля моето обвинение, че един такъв метод на сътворение „прикрива” Божията дейност. Фалк, връщайки се към Псалм 19, заявява, че всички аспекти на творението говорят за Бжието творчество и слава. Нека да приема, че „странност” в смисъл на нещо, което изглежда странно за нас, твърде ограничените човеци  с нашето съвсем ограничено място в света не е добър критерий, за да определяме какво Бог би и не би направил. Все пак изглежда, че Бог e решил да твори чрез процеси, които не дават доказателство за Неговата творческа дейност  – и Фалк никъде не признава, че Той дава действителни доказателства за Себе Си в творението (в най-добрият случай той признава, че природата дава „знаци,” но какви точно са тези знаци? Кой ги чете? Защо трябва да приемем, че те водя към Бога?). Освен това за Фалк да се обръща към псалмиста едва ли е аргумент за света, който изявява Божието дело и слава понеже мнозина атеистични еволюционисти ще отрекат убеденото твърдение на Фалк за яснотата на Бога.

Виждал съм това лично. Спомням си, че бях сложил в моят блог една красива картина на диви цветя намекващи за чудесата на Божието творение, под която се появиха коментари на атеистични еволюционисти, които отричаха това. По същия начин когато Фалк се обръща към Псалм 19 какво повече прави той от това да изявява своята собствена вяра? Какво повече казва той на атеистите от просто: „Аз виждам ръката на моя Бог във всичко това, а вие не – вие сте слепи, а аз виждам.” Вероятно неговата вяра му дава виждане, което липсва на атеистите. Но в този случай как може да се твърди, че Бог не е прикривал Своето действие в природата? Бог, като всемогъщ, със сигурност може да направи Своето съществуване и присъствие познато дори за най-упорития атеист – ние можем да си представим достатъчно ярки чудеса, които биха убедили всеки.

Все пак най-интересният въпрос тук е дали има рационална основа за вярата на Фалк, която е основана на реда в творението. ИД намирайки научни доказателства за интелект в природата казва, че има. Фалк, заедно с BioLogos като цяло, отрича това. Но в този случай, как може той да избегне обвинението, че вярата, чрез която той вижда Божието действие е просто едно покривало върху природата, която, взета сама по себе си, е неутрална или дори враждебна спрямо християнската вяра? Забележете, че аз не съм единственият, който намира за странно, че Бог може да твори чрез естествен подбор. Мнозина атеистични еволюционисти виждат еволюцията като един брутален и свързан с големи загуби процес, който никое уважаващо себе си божество не би използвало за да създава живот. Джери Койн, Ричард Доукинс и късния Стивън Джей Голд са единни в тази позиция.

По отношение на човешката свързаност аз съм доволен да видя, че Фалк смята хората за изключителни и че не следва Дарвин твърдейки, че има пълно родство между хората и останалата част от животинския свят. Все пак аз не смятам, че Фалк отива достатъчно далеч. За Фалк това, което разграничава хората от останалата част от животинския свят е, че Бог е избрал да влезе в специални отношения с нас. Но означава ли това, че Бог е можел да избере да влезе в едни специални отношения с, да кажем, делфините и вземайки техните настоящи когнитивни и морални способности, да ги надари с Божия образ? Фалк не е ясен по отношение на това, но аз бих настоявал, че човешката изключителност зависи на първо място от дадените ни от Бога способности, които са различни по вид от останалата част от животинския свят (най-вече нашите морални, когнитивни, естетически и лингвиситични способности). Тогава от тези качества следва, че ние можем да имаме специална връзка с Бога и правилно да бъдем смятани за направени по Божия образ. И, забележете, ако тези качества наистина ни правят изключителни тогава те представляват един камък за препъване за всяко чисто натуралистично обяснение на еволюцията понеже, както Фалк правилно отбелязва, нашата „материална необикновеност” ни прави едно с останалата част от животинския свят.

Накрая, по отношение на методологическия натурализъм, Фалк прави една провокативна забележка, че извършвайки чудеса в спасителната история Бог е имал специална цел за човечеството и по този начин не е задължен да действа по същия начин в естествената история където Той може да действа изключително чрез обичайните естествени процеси. Така Бог може да действа естествено в едната и свръхестествено в другата без да има каквото и да е противоречие или напрежение. Нека да призная това, макар че разглеждайки това социологически, мислителите, които са приели методологическия натурализъм често са се оказвали на един хлъзгав склон и са завършвали с отричане и на чудесата в спасителната история. Вземете например Хауард Ван Тиул.

Във всеки случай ми се струва, че твърдението дали Бог действа чудодейно единствено в спасителната история и единствено естествено в естествената история има нужда от по-голямо доказателство отколкото „Бог може да е имал добри причини да прави това.” Преди да заемем тази позиция трябва да си отговорим на въпроса за доказателствата, а именно, какви са доказателствата, че изцяло естествени сили са в състояние да извършват цялата творческа работа изискваща се от природата, за да произведат един изобилен жив свят включващ хрътки, хипопотами и хора.  Съществуват много дефиниции на чудеса, но това централно за тази дискусия гледа на тях като на събития отвъд обичайния ред на природата. Човек мъртъв и погребан за три дена не възкръсва просто чрез обичайните сили на природата. По подобен начин остава открит въпросът дали просто естествени сили са способни да произведат наситените с информация структури, които наблюдаваме в живите организми. Да кажем, че Дарвин или неговите натуралистични последователи са разрешили тези проблеми означава да заблуждаваме себе си.

В заключение аз намирам много неща, с които да се съглася в отворът на Фалк на моето есе и съм радостен, че ние стоим от една и съща страна на масата изповядвайки традиционната християнска ортодоксалност и утвърждавайки традиционните изповеди на църквата без уговорки. Освен това аз намирам за освежаващо, че Фалк може да разграничи себе си и BioLogos  от стриктния дарвинизъм, който Фалк правилно вижда като обхващащ не само „Произход на видовете”, но и богословски много по-спорния „Произход на човека.” В крайна сметка основният ни източник на несъгласие е научен: Какво с право може да се смята за научно изследване? Може ли ИД с право да се смята за научен? Дали доказателствата за една изцяло натуралистична форма на еволюция са толкова неоспорими, че мислещите християни трябва да ги приемат? Надявам се да видя по-нататъшно изследване на тези въпроси в BioLogos.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.