Настоящата серия представлява диалог между Южните баптисти и фондация BioLogos свързана с въпроса за съвместимостта на теистичната еволюция с християнската вяра. Под формата на кратки есета едната от страните изразява своето мнеие и опасения, след което другата отговаря. Темите, които ще бъдат разгледани са:
- Др. Джон Леинг, Асоцииран професор по богословие и философия, Southwestern Baptist Theological Seminary “Еволюцията и смъртта.”
- Др. Брус Литъл, Професор по философия и Директор на Л. Рус Буш Център за Вяра и Култура, Southeastern Baptist Seminary; “Еволюцията и есенциализмът.”
- Др. Джон Хамет, Професор по систематично богословие и Асоцииран декан, Theological Studies, Southeastern Baptist Theological Seminary; “Еволюционното сътворение и Imago Dei.”
- Др. Стив Ламке, ръководител и професор по философия и етика, New Orleans Baptist Theological Seminary, „Еволюцията и проблемът със злото.“
- Др. Уилям Дембски, Професор по философия и директор Richard Land Center for Cultural Engagement, Southwestern Baptist Theological Seminary, “Богословски неутрален ли е дарвинизмът.”
- Др. Джеймс К. Дю, Професор по история на идеите и философия, Southeastern Baptist Theological Seminary; “Телеологическия аргумент, теистичната еволюция и интелигентния дизайн.”
НАШИТЕ ОПАСЕНИЯ
(въвеждащо есе)
д-р Кенет Кетли
Професор по богословие и Старши вицепрезидент по академичната акредитация на Southeastern Baptist Theological Seminary in Wake Forest, North Carolina.
Благодаря на Дарел Фалк за възможността да напиша това кратко есе за сайта на BioLogos. Когато д-р Фалк отправи покана към мен и към други южнобаптистки професори да подготвим серия есета той много добре знаеше, че ние ще изразим най-вече своите опасения и несъгласие с някои от позициите на BioLogos. Благодаря му за неговата любезност и смелост. Сега аз възнамерявам само да направя едно въведение в темите, върху които моите колеги ще пишат по-подробно.
Преподавателите от шестте южнобаптистки семинарии подписват баптистката изповед на вярата. Тя представлява едно обобщение на християнската вяра от южнобаптистка перспектива, но съзнателно остава мълчалива в три области: калвинизма, природата на милениалното царство и възрастта на земята. Тъй като южните баптисти имат различни виждания за всеки от тези въпроси не е приета никаква конкретна позиция. Именно по третия – сътворението, възрастта на земята и свързаните с това теми ще говорим ние. Баптистката изповед казва, че Бог е Творец на вселената и описва хората като специални творения на Бога, но не разглежда конкретно доктрината за сътворението.
Смятам, че мога да кажа, че повечето (но не всички) южни баптисти поддържат младоземния креационизъм. Сред факултета на нашите шест семинарии човек може да намери смесица от младоземни и староземни креационисти. Понякога аз описвам себе си като „разочарован младоземен креационист.” Под това аз имам в предид, че започнах като поддръжник на младоземния креационизъм, но недостатъците на по-голямата част от аргументите му и глупостта на някои от неговите защитници ме накараха да премина към староземна позиция. Не зная за нито един южнобаптистки факултет, който да защитава теистичната еволюция или еволюционното сътворение. Мнозина (включително и аз) са свързани или изразяват симпатията си към движението на интелигентния дизайн.
И така, какви са някои от нашите опасения свързани с еволюционния креационизъм толова типично представян от Фондацията BioLogis? Най-кратко те са следните:
1. Загриженост за богословския метод: Християните не могат да правят богословие във вакум. Вероятно по-правилно е да се каже, че богословието никога не се прави във вакуум и ние не трябва да претендираме, че е така. Фондацията BioLogos е права когато настоява, че евангелските християни не могат да пренебрегват последните открития в биологията, геологията и други свързани области. Нашата цел трябва да е повече от това просто да примирим Битие с последните открития на генетиката. По-скоро нашата задача като пастири и богослови е да представим едно богословие на творението, което предоставя за християните един стабилен светоглед, на основата на който те да работят с интегритет в природните науки за Божия слава.
Понякога човек остава с впечатлението, че еволюционния креационизъм е една теория, която търси богословско оправдание. Лесно е да се види защо вярващите учени, които поддържат еволюцията желаят да открият начини, по които тя може да бъде съвместена с класическото християнско учение. Все пак, говорейки богословски, опасността кучето да гони собствената си опашка е съвсем реална. Може ли човек да започне с Писанията и да достигне до нещо наподобяващо теистична еволюция? Трябва ли да започнем с научни заключения и след това да търсим тяхното библейско потвърждение? Не мисля, че ще има много учени, които биха желали да правят наука по начина, по който еволюционните креационисти изглежда желаят богословите да правят богословие.
2. Битие притежава единствено ограничена херменевтическа еластичност. Жанра и херменевтиката (науката за тълкуване) винаги са били трудни въпроси. В ранните дни на църквата, от Василий Кесарийски до Августин, учените са се борели, за да намерят удачния начин, по който трябва да се разбира творческото описание в Битие. С течение на времето подходите към първите две глави на Битие стават все по-сложни. Теистичната еволюция е допринесла за това. Някои еволюционни креационисти желаят да приемем все по-фантастични тълкувания на Битие. Вземете например описанието за създаването на Ева от реброто на Адам:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека” (Битие 2:21-22).
Трябва ли да разбираме, както предлагат някои теистични еволюционисти, че истинското послание на тези стихове е, че Бог е дал на женския хуманоид същата увереност за Божественото каквато е дал и на мъжкия хуманоид? Това ли е значението, което самият текст възнамерява да предаде? Аз просто не виждам как можем да достигнем до едно подобно разбиране с интегритет. Текстуалната рамка на Битие 1-3 просто не пасва на еволюционната схема.
Някои еволюционни креационисти подхождат към описанието на сътворението по начини, които не са далеч от алегоричната интерпретация на Ориген. Ханс Фрей отбелязва, че подобни методи често прикриват едно смущение свързано с библейските разкази. Те повеляват на човека да наглася текста докато в същото време си дава вид, че подхожда към библията сериозно. На общността на BioLogos предстои да убеди южнобаптистките учени, че те тълкуват коректно разказите в Битие.
3. Връзката между естествената история и историята на спасението. Това може да се окаже една важна (може би най-важната) област на несъгласие между еволюционните креационисти и защитниците на интелегентния дизайн.
От една страна съществува едно съвременно еволюционно разбиране за естествената история (често наричано неодарвинизъм или нещо подобно). Ето моето разбиране за този разказ: някои елементи на природата съдържат себеоргнизиращи се и себевъзпроизвеждащи се качества. Тези качества са способни, от една естествена перспектива, да обяснят информацията и сложността необходими за възникването на живота. След като веднъж живота е започнал случайните вариации и естественият подбор са достатъчни (отново говорейки натуралистично) да обяснят разнообразието на живота, което виждаме днес. Еволюционните креационисти разглеждат Бог като ръководещ и поддържащ целия процес посредством обичайното провидение. Не е необходима никаква Божествена намеса, която да бъде отчетена.
От друга страна грандиозният разказ на Библията ни дава едно описание на Сътворение, Падение, Изкупление и последен Завършек. Историята на спасението представя Бога като суверен Господ, активно разкриващ се и спасяващ със Своята сила. Той изявява Себе Си в Стария и Новия Завет чрез знаци, чудеса и знамения и кулминира Своето спасително дело в смъртта и възкресението на Исус Христос. Обикновеното провидение е съпътствано от мощните Божии дела.
Как BioLogos свързва тези два разказа? Изобщо съвместими ли са двата светогледа? Южните баптисти примат, че обичайното провидение е начинът, по който Бог работи със Своето творение. Но историята на творението не е единна. Тя съдържа множество моменти, в които случващите се събития могат да бъдат разбирани единствено като специални, уникални действия на Бога. Това е причината, поради която креационистите, без значение младоземни или староземни, или дори защитниците на ИД очакват да намерят доказателства за непоследователност с естествените записи. За лаик (в научните неща) като мен отношенията между BioLogos и защитниците ИД изглежда са враждебни. И изглежда дебата се развива относно това дали ние можем да очакваме да намерим доказателства за Божията активност в естествения ред. Защитниците на BioLogos не са показали как те разбират връзката между двата разказа.
4. Статуса на Адам и Ева. Изглежда еволюционните креационисти не са съгласни помежду си дали Адам е бил историческа фигура или не. Някои, например Денис Ломерекс, казват, че Адам е митичен характер. Други (сещам се за Денис Александър) виждат Адам като представител на първите фермери през неолита, с които Бог е влязъл във взаимоотношения.
За повечето южни баптисти, включително и за мен, историчността на Адам и Ева е един решаващ тест. Дори повърхностен прочит на Библията показва защо вярваме така. Новозаветните автори разглеждат Адам като историческа фигура и свързват мисията и делото на Исус с първия човек. Павел многократно представя Христос като последния Адам – успяващ там където първият Адам се е провалил и изкупващ падналото човечество в процеса. С. Джон Колинс е написал една чудесна книга озаглавена Did Adam and Eve Exist? Who They Were and Why You Should Care. Той дава 3 критерия за ортодоксално разбиране на Адам и Ева (стр. 120-21) и аз вярвам, че си заслужава да ги спомена тук:
1. Първите хора не са се появили в следствие на естествени процеси.
2. Адам и Ева са „източниците на човешката раса.”
3. Едно историческо грехопадение трябва да се е случило твърде скоро след началото на човешката раса.
На еволюционните креационисти все още им предстои дълга работа в тази област. Ако не бъде открита еволюционна теория, която да бъде в състояние разумно да включи горните критерии това ще е пагубно за тях.
5. Вечният проблем със злото. Егоизмът, страданието и смъртта не са духовно неутрални феномени. Младоземните и староземните креациоснисти вярват, че се е получило едно нарушение в естествения ред когато Луцифер се е разбунтувал и до някаква степен след като Адам се е присъединил към него. Грехопадението е било едно унищожително събитие. В резултат на това съществува както морално така и естествено зло. Признавам, естествените злини са много по-неясни отколкото моралните. Но всички християни са съгласни, че колкото и да е прекрасен настоящия ред – нещата не са такива каквито са били определени да бъдат. И християните през църковната история са приписвали тъжните условия в тази настояща епоха на свободните морални избори на ангелите и хората.
Изглежда това е особено голям проблем за еволюционния креационизъм. Еволюционната теория представя егоизима като добродетел – вероятно като единствената такава. Дори алтруизма е виждан като добре прикрит егоизъм. Исторически християнството нарежда егоизма сред най-големите пороци и смъртта като най-големия враг. Но според еволюционния креационизъм страданието и смъртта не са трагедии. По-скоро те са творчески агенти, които помагат на машината на естествения подбор.
6. Естеството и авторитета на Писанието. Южните баптисти вярват в непогрешимостта. Ние вярваме в непогрешимостта на Библията понеже вярваме, че тя е Божие Слово. Бог е истина, така че самата природа на Божието откриване е истина, без смесица или грешка. В добавка към това ние вярваме, че Библията представя себе си като вдъхновена, непогрешима и че това е било разбирането на Исус за Писанията по време на Неговото земно служение. Човек е свободен да отхвърли непогрешимостта на Библията, но аз мисля, че всеки, който направи това трябва да признае, че неговото виждане за писанието е различно от това на Господа.
Б.Б. Уорфийлд, богословът от Принстън, който е създал терминът „непогрешимост” е вярвал в теистичната еволюция, така че очевидно човек може да съвмести двете неща. И Д. Пакър, един от хората съставили Chicago Statement on Inerrancy вярва в същото, така че очевидно той вижда еволюционния креационизъм като съвместим с непогрешимостта изразена в Chiicago Statement. Все пак много привърженици на еволюционното сътворение са изоставил непогрешимостта или я приемат просто като една непогрешимост на целите. Фондацията BioLogos не е направила ясно изявление по отношение на своето виждане за Писанието, но естеството и непогрешимостта нa Библията ще бъдат сериозна съставка от всеки сериозен разговор между южните баптисти и BioLogos.
Миналият Юни Франсис Колинс, основателят на BioLogos, имаше пленарно представяне нa конференцията на Християнските учени в университета Pepperdine и именно там аз го чух да говори лично за пръв път. Как можех да не бъда впечатлен? Радвам се за приноса, който той е направил като учен и за ясното, позитивно свидетелство за благовестието. Ако членовете на Фондацията BioLogos някой ден покажат как еволюционния креационизъм разумно може да се съвмести с едно високо виждане за Писанието, един смислен подход към Битие 1-3, едни исторически Адам и Ева и историческо грехопадение тогава аз ще съм първият, който ще приеме насериозно техните аргументи. Просто не смятам, че те все още са направили това.
Rado's blog 