Мълчаливите и покорни жени


МЪЛЧАЛИВИТЕ И ПОКОРНИ ЖЕНИ

опит за исторически и екзегетичен анализ на 1 Коринтяни 14:34-35 и 1 Тимотей 2:11-15

от Радостин Марчев

Въведение

1 Коринтяни 14:34-35 и 1 Тимотей 2:11-15 са двата единствени текста в Новия Завет, които изрично забраняват на жената да говори/поучава и да заема ръководни длъжности. Това се обяснява с твърдението, че мъжът и жената са създадени от Бога различни и че тези разлики на свой ред определят различните роли, които те са предназначени да изпълняват допълвайки се по този начин един друг[1]. Всеки път когато жената реши да “играе” роля, за която не е била създадена последиците са лоши защото тя не й присъща.

Оттук нататък обаче вижданията на привържениците на това разбиране значително се различават помежду си[2]. Какво точно забранява Павел в тези стихове? Дали той говори единствено за църквата или за ролята на жената във всяка сфера? Може ли да поучава като преподавател в семинария или чрез свои книги? Допустимо ли е тя да ръководи мъже в някоя светска професия? Дали не трябва да говори изобщо в църква или апостолът й забранява единствено да поучава мъже? Дали причината за това ограничение е, че жените по своята природа са по-податливи на заблуда от мъжете (виж 1 Тимотей 2:14)?

Единственият начин да отговорим на тези въпроси е да като формираме някакво мнение за това какво казват стиховете, за които говорим. Начинът, по който това трябва да стане е чрез внимателното им разглеждане в непосредствения контекст, в който се появяват и в по-широкия контекст на посланията към коринтяните и на пастирските послания (1 и 2 Тимотей и Тит) както и от това, което научаваме за тези църкви от други новозаветни текстове. По-нататък ние трябва да отговорим на въпроса има ли някаква конкретна причина провокирала Павел да напише тези наставления. Правейки това ние трябва да държим сметка за останалите видове контекст, които могат да ни помогнат – например историческия (който както ще видим ще се окаже изключително полезен). На последно място е необходимо да се опитаме да хвърлим един мост между “тогава” и “сега” т.е. да кажем как това, което Павел пише преди 2000 години към църквите в Коринт и Ефес може да бъде приложено към нашите църкви днес.

1 Коринтяни 14:34-35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Някои специалисти отричат, че този текст е част от първоначалното писмо на Павел и смятат, че е по-късна интерполация[3]. Освен това има манускрипти, в които той се появява на различно място (след ст. 40 в същата глава). Все пак той присъства във всички древни новозаветни текстове, с които разполагаме, така че болшинството от учените са на мнение, че е автентичен.

1 Кор. 14:34-35 трябва да се разглежда в контекста на проблемите в църквата, които Павел цели да разреши със своето писмо. Очевидно коринтяните са имали сериозни трудности с реда в събранията. От 11 гл. научаваме, че някои жени са се държали по неподобаващ и срамен за съответната култура начин[4]. По-нататък в същата глава апостолът говори за проблемите при Господната трапеза. По-богатите християни са презирали и не са изчаквали по-бедните, сами са консумирали храната (по-голямата част от която са донасяли самите те) и в резултат на това някои са оставали гладни, а други буквално са се напивали (виж 11:21). Накрая в 12-14 гл. четем за проблеми свързани с реда при употребата на духовни дарби – най-вече пророчества и езици. Резултата е бил пълно безредие. Именно това Павел коригира в разглеждания пасаж. Някои са говорели на езици без превод и са пророкували без да се изчакват (14:27-33). В 14:27 говоренето на езици е ограничено до двама или трима души и то по ред, а не едновременно. В ст. 28 се казва, че задължително трябва да има тълкувател. В ст. 29 същото се казва и за пророчеството – да говорят само двама или трима по ред. 14:30-33 допълва, че те не трябва да пророкуват едновременно. Пророчеството не е неудържим екстаз, при който човек губи контрол над себе си (точно това е било езическото виждане за оракулите), а пророците могат и трябва да се изчакват и така да говорят последователно. Очевидно Павел е обезпокоен от общото говорене и бъркотия, „защото Бог не е Бог на безредие, а на мир”(14:33), а освен това подобно поведение е отблъсквало външните, невярващи хора, които са идвали на християнските богослужения (14:23).

Текста не ни дава никакви основания да смятаме, че от ст. 34 Павел сменя темата и започва да говори универсално за ролята на мъжете и жените, а не за конкретните проблеми в коринсткото събрание. Това, разбира се, не означава, че неговите наставления нямат универсален характер, а единствено, че трябва да търсим техния смисъл в контекста на конкретната ситуация, която накратко описахме.

Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е какво точно забранява той в ст. 34-35. Веднага можем да кажем, че не е възможно Павел да забранява абсолютно говоренето на жените в църква. В 11:5 той ясно казва, че жените могат (всъщност няма да е пресилено ако кажем, че апостола дори ги насърчава) да се молят и да пророкуват. Важно е да отбележим, че контекста на гл. 11-15 е църковното събрание. Павел категорично няма в предвид, че жените са свободни да се молят и да пророкуват стига да правят това когато са сами в къщи. И макар да е възможно в църковното събрание човек да се моли без другите да го чуват това не се отнася за пророкуването – още повече, че 14:29 казва, че едно пророчество трябва да бъде изпитано от цялата църква, което ясно определя контекста като ясно говорене пред цялата общност.

По-нататък, 1 Кор. 12-14 (както и Ефесяни 4:7-16 и Римляни 12:3-8) не ни дават никакво основание да смятаме, че някои дарби се дават само за мъжете, но не и за жените. Всъщност всеки такъв опит би означавал да извършим неоправдано насилие върху текста (напр. като четем “всички” в 14:26 като “всички мъже”; виж също ст. 31). Ако това е така можем да очакваме Бог да дава дарби “на говорене” и на жени, а църквата трябва да почете избора на Светия Дух (виж 1 Кор. 12:11 в контекст) и да им позволи да ги използват в събранията. Накрая нямаме никакво основание да смятаме, че забраната е по-тясно насочена към проповядване и поучение от жени. Не само, че нищо в контекста на пасажа не насочва към това, но 14:35 категорично отхвърля подобна възможност: Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; Няма как жена, която проповядва/поучава да задава въпроси за това, което сама казва понеже нещо не й  е ясно. Макар да не можем да сме напълно сигурни относно точното реконструиране на проблема твърде вероятно е да е ставало точно обратното – в Коринт е имало жени, които са прекъсвали говорещите с въпроси (може би неразбирането е било свързано с по-ниската образованост сред жените) и по този начин са причинявали безредие в събранията. Несъмнено Павел би порицал подобно поведение[5].

От друга страна в текста има някои неясноти, които значително затрудняват определянето на точния смисъл на казаното. В ст. 34 Павел казва, че думите му се отнасят към “църквите”, което води към идеята за универсално значение[6]. Още по-трудно е да кажем на какъв закон се позовава Павел когато изисква подчинение (на Бога? на мъжете? на реда в събранията? на нещо друго?) от жените. Винаги когато говори за Стария Завет или по-тясно за Тората той цитира конкретен пасаж в подкрепа на своето мнение (виж напр. 9:8; 14:21). Освен това подобно изискване не се намира в еврейския закон[7]. Мартин предлага думата “закон” тук да бъде разбиран като “принцип” или “правило”, което Павел е изложил устно пред коринтяните когато е основавал църквата и на което сега се позовава[8], което е лексикално възможно, но липсва аналог. Накрая не е ясно какво иска да каже Павел в ст. 35 с думите, че “е срамно за жена да говори в църква”. С оглед на вече казаното той най-вероятно вижда като срамен начина, по който жените са смущавали събранието в Коринт, а не говоренето на жена в църква per se. Но каквото и да е нашето виждане за трудностите в тези стихове те не могат да бъдат решавани като се пренебрегват ясните твърдения, на по-широкия контекст на посланието (жените могат да се молят и пророкуват в събранието), на непосредствения контекст (както мъжете така и жените получават дарби “на говорене” и могат да ги използват публично) и на конкретните стихове (проблема е бил свързан с неподходящо задаване на въпроси, а не с проповядване  от страна на жените).

В заключение можем да кажем, че нито по-широкият контекст на 1 Коринтяни нито конкретният текст, който разглеждаме ни дават твърди основания да ограничим говоренето на жените в църква по какъвто и да е начин различен от мъжете. Най-вероятно Павел се противопоставя на едно системно нарушаване на реда на службите причинен от някои жени, които са задавали несвоевременни въпроси. Текста със сигурност ни дава основание и днес да настояваме на нуждата от ред в църковните събрания, но основавайки се на него не можем да твърдим, че жената не може по никакъв начин да говори в църква, нито дори, че не може да поучава/проповядва публично както жени така и мъже.

1 Титотей 2:11-15

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.

За разлика от пасажа в 1 Коринтяни 14, който въпреки някои неясноти е сравнително лесен за анализ стиховете от 1 Тимотей се оказват истинско предизвикателство за всеки егзегет[9].

Започвайки своето изследване върху пасажа и неговият непосредствен контекст Джон Стот много правилно посочва нуждата да изясним нашите принципи на херменевтика и да отделим културното от надкултурното в текста[10]. С други думи ако решим да приемаме всичко в тези стихове буквално ние трябва да приемем и непосредствено предхождащите стихове, според които мъжете могат да се молят само с вдигнати ръце, а жените не могат да си правят прически, да си сплитат косата и да носят каквито и да е бижута (включително вероятно и брачна халка[11]). Повечето християни, които настояват за мълчанието и подчинението на жените не приемат подобни ограничения (единствената група, която мисля, че прави всичко това са амишите), което означава, че те ги виждат като културен израз на по-дълбоки принципи – например изискването за непровокативен външен вид, определение, което може поне до известна степен да варира в различните култури. Но един такъв подход би трябвало да ни предупреди срещу прибързаното определяне на стихове 11-15 като универсални принципи сами по себе си.

Продължавайки нататък ние трябва да си отговорим на някои въпроси свързани с историческата ситуация подтикнала Павел да напише текста във вида, в който той е достигнал до нас. Пасажът е част от няколко сродни новозаветни книги (1 и 2 Тимотей и Тит) наречени пастирски послания. Повече от 20 % от материала  в тях е свързан със заплахата от лъжеучители и с погрешните учения, които те разпространяват както и с осигуряване на “противоотрова” срещу тях[12]. По-конкретно в 1 Тимотей цифрата на материалите отнасящи за лъжеучения са около 50 %[13]. Основните пасажи свързани с тези проблеми са 1 Тим. 1:3-11, 19-20; 4:1-10; 6:3-5, 20-21; 2 Тим. 1:1-15; 2:14-18, 23; 3:1-9, 13; 4:3-4; Тит 1:10-16; 3:9-11. Освен това за лъжеучения в Ефес говорят и Деяния на апостолите (20:28-31), Посланието към Ефесяните (4:17-24, 5:6-14) и вероятно 1 Кор. 15:32; 16:8-9 и 2 Кор. 1:8-9. От това става ясно, че целта на пастирските послания не е да представят образец за църковно ръководство, а да дадат наставления как да се излезе от една конкретна криза свързана с конкретни лъжеучения, които засягат както богословието така и практиката на вярващите. 1 Тимотей едновременно започва (1:3-4) и свършва (6:20-21) с това.

От целия този богат текстуален материал можем да се опитаме да реконструираме ситуацията в Ефес.

Павел явно е смятал, че положението в града е сериозно и е имал женалие сам да го посети (1 Тим. 3:14). Понеже за момента това е било невъзможно той оставя там своя съработник Тимотей. В 1 Тим. 1:3-4 Павел ясно зявява своята цел да остави Тимотей в града:

Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение, нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата.

1:6-7 показва, че някои хора са се отклонили от истинското учение, но все пак искат да бъдат учители в църквата. От целия пасаж (1:3-10) става ясно, че това лъжеучение има някаква връзка с еврейския закон т.е. свързано е с някаква форма на юдаизъм (виж и Тит 1:10, 13-14). Заедно с това обаче разбирането на тези хора за същността на закона е сериозно погрешно. Тези, на които Тимотей трябва да се противопостави са едновременно учещи неверни неща и неморални – според 1:19-20 им липсва чиста съвест. Павел споменава няколко души, които се противопоставят на здравото учение поименно – Александър, Именей и Филет (1 Тим. 1:20; 2 Тим. 2:17; 4:14). Не е ясно в какво точно се състои “богохулството” (1:20) на тези хора. Можем само да предполагаме, че то вероятно е било нещо насочено срещу самата природа на Бога представящо Го като такъв какъвто Той не е и по този начин Го опозорява. Не е ясно и какво има в предвид той когато казва, (1:20) че ги е “предал на сатана”. В 1 Коринтяни 5:5 същият израз е използван за отлъчване на съгрешил човек от църковното събрание[14].  Ако това е така ние научаваме още един детайл за ситуацията – това лъжеучение не е било свързано единствено с външни хора, но е заплашвало църквата и отвътре (виж също 1 Тим. 1:3-10 и 4:1).

На следващо място трябва да обърнем внимание на много по-голямото количество материал в пастирските послание посветен на жените в сравнение с мъжете (в 1 Тимотей той е повече отколкото във всяка друга книга от Новия Завет). Лъжеучението в Ефес е увличало жени (2 Тим. 3:6-9). Някои от тях са “давали причина на противника да хули” (1 Тим. 5:14) и са се “отклонили и отишли след сатана” (5:15). Някои от тези жени са започнали да го разнасят от “къща на къща” (1 Тим. 5:13 виж 2 Тим. 3:6 където отново става дума за жени и Тит 1:11). Това може да означава, че така то е прониквало в домашните църкви в града[15] (забележи как Павел докато е бил в Ефес също е ходел от къща на къща – Деян. 20:20). В 1 Тим. 4:7 Павел описва лъжеученията като “бабешки басни.” Съвсем възможно е това да не означава празни приказки, а религиозни митове предаващи различен светоглед и отклоняващи хората от благовестието. Те са пазени и разпространявани от стари жени – нещо характерно за тогавашната култура[16]. Гордън Фий обобщава своето виждане за ситуацията по следния начин:

“От текстове като 1 Тим. 2:9-15; 5:11-15 и 2 Тимотей 3:6-7 изглежда сигурно, че тези (лъжеучители) са имали значително влиянаие над някои млади жени, които според 2 Тимотей 3:6-7 са отворили своите домове за тези учения и според 1 Тимотей 5:13 сами са станали пропагандатори на тези нови учения[17].”

След тези предварителни бележки е време да се насочим по-внимателно към самия текст.

Започвайки от ст.1 на 2 гл. виждаме, че първата дума в него е oun (всъщност на гръцки тя е втора) превеждана като “и тъй,” “затова” или “следователно”. Явно Павел продължава да говори по тема, която вече е започнал. Това може да бъде единствено въпросът за ересите навлизащи в ефеската църква, който той дискутира в цялата 1 гл. Следователно имаме основание да виждаме 2:1-4 като призив на апостола вярващите да се молят за спасението на хората около тях (което е желанието на Бога) поради непосредствената опасност от лъжеучения, отклоняващи същите тези хора от истината. В текстове като 2 Тим. 3:6-7; 2:25; Тит 1:1 Павел говори за важността от познаване на истината, представяйки я като противоотрова на лъжите на еретиците. В ст. 6-7 той набляга на уникалността на Исус Христос като единствен посредник между Бога и хората. Това е било важно послание за тогавашното общество. В ефеската плуралистична религиозна култура хората не са виждали никава причина да се ограничават до почитането на един единствен бог. Било е дори възможно човек да бъде свещеник в няколко напълно различни религиозни култа. Павел предупреждава ефеските християни за подобна заблуда като разпростира своето поучение и до посредниците – също толкова популярна заблуда без значение дали хората са ги наричали демони, ангели, еони или просто духове. Заслужава да се отбележе, че подобна тема се появява на няколко пъти и в посланието към ефесяните.

В 2:8 Павел започва една серия от по-конкретни наставления[18]. Първо той се обръща към мъжете казвайки им, че не трябва да се молят[19] докато в същото време имат враждебно отношение към други хора. Ние не знаем какъв е конкретният проблем в църквата накарал апостола да напише това, но явно такъв е съществувал[20].

В 2:9-10 Павел порицава жените за тяхното непристойно облекло и поведение както и за погрешните мотиви, които са стояли зад тази външна пркатика. Макар днес да не гледаме на плетенето на косата по този начин имаме запазени документи, които казват, че в древността това се е смятало за съблазнително. Хората, особено богатите жени, са обръщали специално внимание на прическата. Ювенил описва как някои са имали един роб, който се е занимавал с косата докато до него е стоял друг с камшик готов да го бичува ако резултата се види незадовлителен на неговата господарка[21].

Интересно е, че практиките, срещу които говори Павел твърде много напомнят за т. нар. “нови римски жени[22].” Приблизително до средата на 1 в. пр. Хр. принципите в римското семейство изисквали жената да бъде скромна, подчиняваща се и вярна на мъжа си (последното не се е очаквало от съпруга). Около 44 г. положението започва да се променя вследствие на нови закони правещи жените много по-независими финасово. Това довело до неочаквани последици особено за вдовиците: “Новите римски жени се характеризирали, първо с отхвърляне на общоприетия начин на обличане (разголеност, украшения, прическа), които символизирали традиционните ценности и сексуално въздържание, уважение и верност към съпруга. Второ, новите римски жени се ползвали със сексуална свобода по-рано запазена единствено до мъжете. Преследването й карало някои жени да не желаят да имат деца. Древните източници говорят за различни практики на контрацепция и аборт. Трето, друга област на революционна промяна била свободата на жените да се изявяват публично при търговски, политически, законови и реторични въпроси. Последното приело формата на открито и агресивно, дори безсрамно изразяване на мнение, поучение и филосфстване пред мъже или съпрузи. В заключение, трите основни характеристики на “новите римски жени” били (1) екстравагантно облекло (2) сексуална разпуснатост и (3) безсрамно говорене[23].”

Предвидимо, това предизвикало някои реакции. Император Август наложил закони за облеклото отличаващо уважаваните жени от проститутките както и финасови облекчения за хората, които се женят и раждат деца.[24]. Философът Сенека (около 41-49 сл. Хр.) писал на своята майка:

“За разлика от повечето жени ти никога не се предаде на неморалност, най-голямото зло на нашето време. Перли и скъпоценни камъни не те вълнуваха. Ти никога не мислеше за богатството като за най-големия дар на човешката раса; не се изврати подражавайки на най-лошите жени, които повличат дори добродетелните. Никога не се червеше заради боря на децата, кото си родила като че ли това означава да се подиграваш със своите години. Никога, подобно на другите жени, чиято единствена препоръка е красотата, не се опита да прекъснеш своята бременност преструвайки се, че се е случило нещастие; не уби надеждата на децата хранещи се в твоето тяло. Ти не оптени лицето си с бои и козметика; никога не се украси с дрехи, които след като са свалени не откриват нищо повече. Единственото ти украшение, този вид красота, който времето не може да повреди, е голямото ти достойнство и целомъдрие[25].”

Тези тенденции могат да се проследят в пастирските послания. Стремежа към екстравагантно облекло се вижда в 1 Тим. 2:9-10. В 5 глава откриваме намеци, че младите вдовици, за които говори Павел са се държали сексуално разпуснато. И е много вероятно, както ще видим след малко, наставленията на апостола в следващите стихове 2:11-12 да са свързани с невъздържаното говорене на някои жени в ефеското събрание. Към това можем да прибавим и явното нежелание на някои жени в общността да се женят и да раждат деца[26] (виж 1 Тим. 4:1-3; 5:14; 2:15).

Феноменът на “новите римски жени” по никакъв начн не е бил ограничен до столицата на империята. Имаме данни, че той се е разпространил на изток, а Ефес като център на поклонение на Артемида със своите стотици свещеници-жени заобикалящи се с кастрирани мъже, със сигурност е бил благоприятна почва за него. Следователно имаме достатъчно основания да смятаме, че в Ефес се е усещало влиянието на тези “нови римски жени” и да отчитаме това като фактор при разглеждането на нашия текст (1 Тимотей 2:11-15).

В 2:11 Павел се обръща към обучението на жените в словото. Всъщност заповедта да се учи е единственият императив в целия пасаж[27]. Сравнено и с еврейските и с римските разбирания това е революционно изискване за своето време. В контекста на опасността от лъжеучения и в контраст с глупавите жени, които “винаги се учат, но никога не могат да достигнат до познание за истината” (1 Тим. 3:6-7) Павел иска вярвашите да бъдат добре наставени в словото, за да могат да се противопоставят на измамата.

Неговото изискване е: “Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.” Думите “мълчаливо” и “в пълно подчинение” са конкретно свързани с учението. Апостолът не казва кой обучава тези жени и респективно пред кого те трябва те да бъдат тихи и да се подчиняват[28]. В светлината на Тит 2:2-5 това може да са и по-възрастни и опитни християнки. Всъщност в близкоизточния контекст тишината и покорството са били един вид формула за човек, който е готов да се покори на някакви инструкции; в случая на Божието слово. Дори еврейските равини са имали задължението да се учат в тишина. “Рави Исак пита: “Как човек трябва да търси това слово? Той трябва да мълчи. Сигурно така трябва да е и по отношение на думите на Тората[29].”

Самата дума hesuchios, преведена при нас като “мълчаливо”, е използвана на други места в Новия Завет (виж 1 Петър 3:4 и 1 Сол. 4:11 и 2 Тим. 2:2) в смисъл, който прави изключително съмнително твърднеието, че тук Павел иска да наложи на жената мълчание в църквата. Когато желае да се пази тишина той използва друга дума sigao(Римл.6:25; 1 Кор. 14:28, 30, 34[30]). “Hesuchios отразява съобразяване със закона вместо бунтарство и хармония с ближния вместо караница и враждебност. Павел призовава към мир вместо към спор. Ние смятаме, че това е значението на hesuchia и в 1 Тимотей 2:11-12[31]”. Това има пълен смисъл и с оглед на практиката на “новите римски жени” да спорят и да се карат публично при всеки възможен повод. Към същия извод води и иползването на думата sophrosune в ст. 9 и 15 (“себеобуздание”, “скромност” – при нас е преведена като “целомъдрие” освен в Съвременен превод, 2004 където пише “себевладеене”).

В 2:12 Павел продължава своята мисъл:

А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.

В граматическо и лексикално отношение това е най-трудния стих в целия пасаж. На първо място в по-широкия контекст на библията забраната да се поучава не може да е универсална. В Тит 2:3-4 на старите жени е заповядано да учат по-младите. В 2 Тим. 2:2 нямаме никакво указание, че наставлението на Павел учението му да се предава “на верни човеци, които са способни и други на научат” е насочено единствено към мъжете, но изключва жените. Всъщност подобно виждане трябва да бъде отхвърлено на базата на думата anthropos (човеци), която включва и двата пола. Същата дума е използвана и в 2 Тим. 2:16-17. Самият Тимотей е бил обучаван от жени[32] (2 Тим. 3:14-15 виж и 1:5). В Деяния 18 Прискила наставлява Аполос (забележи, че това се случва именно в Ефес). В Кол. 3:16 всички трябва да се учим един друг. В 1 Кор. 14:26 Павел ясно казва, че в църква поучение може да предложи всеки, а от 14:31 можем да видим, че пророците поучават, а на жените изрично е позволено да пророкуват (11:5).

На второ място глаголът “не позволявам(epitrepsein) е използван в сегашно време и следователно мисълта може да се разбира не като универсална, а като временна заповед т.е. сега (докато се учат) не позволявам да поучават[33]. Допълнителен аргумент в тази насока са случаите в библията, в които същата дума е използвана с временно и конкретно значение (Матей 8:21; Марк 5:13; Йоан 19:38; Деяния 21:39-40; 26:1; 27:3; 28:16; 1 Коринтяни 16:7; и т.н.). Така не е невъзможно да преведем израза като „За момента не позволявам на жените да поучават” или „За момента не позволявам на жените да поучават или да владеят над мъжа [34].

На трето място не е ясно дали двата забранителни глагола имат един и същ подлог или не т.е. дали на жената й е забранено да поучава мъже и да владее над тях или забраната се отнася единствено до владеенето над мъжете, а поучението има друг обект –съдържанието на  това, което не трябва да се учи (описано във втората част на този и в следващия стих). Втората възможност намира силна подкрепа във факта, че същият глагол е използван точно по този начин на други места в пастирските послания – paraggelletautakaididaske; 1 Тим. 4:11; tautadidaskekaiparakalei, 1 Тим. 6:2; виж и 6:3 heterodidakalaeikaimeproserchetaiheterodidaskeinmedeprosechein, 1 Тим. 1:3-4; както и в Откровение 2:20[35]. Всъщност в пастирските послания думата никога не се използва неутрално, просто за самия процес на поучаване без да е споменато положителното или отрицателното съдържание на това, което се проповядва. Това е силен аргумент в полза на твърдението, че тук Павел я употребява по същия начин забранявайки на жените да поучават, че са по-висши от мъжа, че са създадени първи и трябва да владеят над него (виж анализа по-долу).

Последно думата authentein преведена като “владее” е твърде необичайна и трудна за превод. Тя не се среща на друго място в Новия Завет както и и в Септуагинта (гръцкия превод на Стария Завет). Поради тази причина нейното значение трябва да се определи от използването й в древни, гръцки, извънбиблейски текстове където тя също не се среща особено често и където значението й се променя с течение на времето. Поради тези причини специалистите не са на едно мнение как тя трябва да се преведе в 1 Тимотей 2:12. Възможностите варират широко: да владее, да произлиза, да узурпиура власт по насилсвен начин, да поеме инициатива, дори да убива да изброим само няколко[36]. Ричард и Катерина Крьогер са напълно прави когато отбелязват: “За всеки читател е важно да разбере, че този труден стих може да се преведе по повече от един начин и че гръцката конструкция позволява повече от едно тълкуване[37].”

1 Тимотей 2:13-14 Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление.

Според някои с тези думи Павел обяснява своите заповеди в предишните стихове 11-12. На жената й е забранено да поучава и да заема длъжности, които я поставят над мъжа понеже тя е създадена след мъжа като негов помощник, а не като водач и понеже е по-податлива на измама от него, което я прави неспособна да изпълнява подобни функции. Това е демонстрирано чрез позоваването на историите за сътворението и грехопадението.

Подобна интерпретация е твърде съмнителна. Нито исторята на сътворението нито някой друг библейски текст намекват, че реда определя по някакъв начин значимостта. Несъстоятелността на подобно твърдение се вижда ясно от факта, че ако го приемем трябва да признаем човека за по-нисш (или поне за подчинен) на животните понеже те са сътворение преди него. Всъщност библейския разказ намеква за точно обратното – човекът (като мъж и жена) е създаден последен като венец на цялото творение, за да владее над него.

Същото може да се каже и за думата помощник. Тя наистина може да се използва за някой по-слаб човек воден от друг по-способен. Така е например при чирака, който е помощник на майстора. Но това не е нито единственото нито основното и най-често значение, в което се използва думата. Напълно възможно е помощник да се употреби за някой, който е по-добър от мен в дадена област и точно заради това е способен да ми помогне. Така един ученик може да каже, че се надява да получи добра оценка по математика понеже учителят по този предмет му помага в подготовката.

В Битие еврейската дума преведена спри нас като “помощник” е ezer.Ако проследим нейното използване в библията ще видим, че в 17 от всичките 20 случая тя се използва за Бога, Който е помощник на човека. В останалите 3 случая думата се използва за военен съюзник. Но няма нито един случай, в който тя да посочва подчинение на помощника на този, на когото той помага[38].

По подбен начин нямаме никакво основание да твърдим, че 1 Тимотей 2:13 учи, че жената е по-глупава или поне по-податлива на заблуда от мъжа. Всичко, което ни казва историята на сътворението е, че Ева се е излъгала. Да отиваме по-далеч означава да насилваме текста да каже нещо, което той всъщност не твърди. По същата логика можем да твърдим, че всички първородни синове са склонни към убийство подобно на Каин, а следващите са по-добродетелни като Авел (Битие 4). И в двата случая имаме единичен инцидент и липса на всякакви егзегетични основания да го виждаме като универсално правило. Освен това във 2 Кор. 11:3 Павел използва за пример същата история от Битие, но вече по отношение и на мъжете и на жените, което прави много съмнително виждането, че той я използва като принцип, че жените са по-лесно податливи на заблуда.

Продължавайки по-нататък виждаме, че в Тит 2:3-4 на по-възрастните и опитни християнки изрично е заповядано да поучават. Павел не би казал това ако по своята природа жената не е способна да изпълнява тази функция. Нито пък може да се приеме, че поради тази причина той ограничава поучението на жените до други жени и деца, но не позволява те да поучават мъже. Наистина ли е по-безопасно да поучават жени и деца, които се подлъгват лесно отколкото смесено събрание, в което мъжете могат да разпознаят и да се противопоставят на заблудата им?

Всъщност един по-цялостен поглед върху библията би показал колко неоснователно е всяко подобно твърдение. В Притчи мъдростта е персонифицирана като жена, която дава инструкции, а не като мъж  (Пр. 1:20-33; 8:1-9:6). Съвършената жена в Пр. 31 “отваря устата си с мъдрост”. В редица случаи в Стария Завет именно жените са описани като мъдри (1 Царе 25:3-35; 2 Царе 14:2-23; 20:16-22; Пр. 31:26). Дебора е съдия – очевидно понеже може да върши това по-добре от мъжете. Авигея е описана като “благоразумна” и се оказва по-способна от мъжа си да даде добър съвет (1 Царе 25;33-35). Иоав се обръща за помощ към една мъдра жена понеже разбира, че тя го превъзхожда (2 Царе 14:1-24). Естир е представена като умна и способна да води жена, която упражнява авторитет и власт напълно заслужено (9:29-32). И т.н.

Накрая според някои в 1 Тим. 2:14 се казва, че Ева е основния виновник за греха. Такива виждания със сигурност е имало сред еврейските тълкуватели. Неканоничната книга Премъдрост на Исус син Сирахов 25:27 казва: “От жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме.” Но в поне 2 пасажа (Римл. 5:12-19 и 1 Кор. 15:21-22) Павел директно се противопоставтя на подобно твърдение. По-конкретно в Римл. 5:14 е използвана същата дума (parabasis) по отношение на Адам както в 1 Тим. 2:14 за Ева преведена при нас като “падна в престъпление.” Всъщност в Новия Завет Адам е определен като основен виновник, чрез който греха влиза в света 9 пъти повече отколкото Ева.

Следователно много по-вероятно е Павел да използва примерите в 1 Тимотей 2:13-14 не като онагледяване на универсално правило, а като аналогия – така както Ева е била заблудена и някои жени в Ефес са били заблудени от лъжеучители. Граматически и лексикално е възможно думата garот ст. 13,преведена при нас като “защото,” да  се преведе като „например” или „точно както” превръщайки по този начин следващите думи в илюстрация на вече казаното[39]. Накрая това се подкрепя и от думите му в 4:1 и 5:15 където той говори за “измамителни духове и бесовски учения” и за хора, които са се “отклонили и отишли след сатана.

Към всичко казано трябва да добавим още един важен детайл свързан с лъжеученията, на които Павел се противопоставя. Имаме основание да смятаме, че те са били някаква ранна форма на прото-гностицизъм. Макар гностицизма да се развива вече през 2 век по всяка вероятност някои от неговите основни учения са съществували по-рано[40]. В края на 1 век апостол Йоан пише своето Първо послание, в което се противопоставя на учение, което днес повечето учени определят именно като прото-гностицизъм. Ириней разказва една история за същия апостол живеещ в Ефес, който отивайки на баня заварил там гностикът Керинт. Виждайки го той избягал от банята поради страх, че покривът може да падне върху толкова грешен човек[41]. Намеци за характерното учение на гностиците, че спасението се придобива чрез получаване на тайно познание[42] намираме в самите пастирски посланаия. Павел завършва 1 Тимотей с напътствие да се противопоставя на „криво нареченото знание”  (гр. gnosis – 1 Тим. 6:20-21). Ако съпоставим 1 Тим. 1:6; 6:20 и 2 Тим. 2:16 имаме “празнословие”, “криво наречено знание” и “скверни празнословия,” – описания, които чудесно отговарят на гностицизма, в който наистина има безкрайни повторения на числа и срички и чисти глупости. Други възможни връзки с гностицизма са отричането на възкресението, безкрайните родословия, караници за думи и спекулации (1 Тим. 1:3-6; 6:4; 2 Тим. 2:14, 16, 18, 23; Тит 3:9). По-нататък ние видяхме, че лъжеучението в Ефес е по някакъв начин свързано с еврейските истории (1 Тим. 1:3-10; Тит 1:10; 2:9). Можем да бъдем сигурни, че последното не е трудо да се случи в Ефес – град със значителна еврейска популация. Имаме запазени монети от трима последователни владетели на Ефес, които изобразяват ноевия ковчег. В същото време историята е били променена. Това е ясно от имената на фигурите върху тях – тази в ковчега е идентифицирана с Ной, но две други фигурни са свързвани с гръцките герои Деукалион и Пирея. Образът на Ева е бил асимилиран от езическиате култове като представителка (или друго име) на майката богиня и е бил широко почитана в областта.

Скорошните изследвания показват, че е напълно възможно такива прото-гностични истории базирани върху Стария Завет да са циркулирали в Александрия още пре 2 или 1 век пр. Хр[43]. Литература, археологически и исторически останки в Ефес ни предоставят доказателства за гностически практики свързващи на Ева със змията.

 Ювенил  (ок. 60-128 сл. Хр.) говори за еврейка, която е била “посредник на най-висшите небеса, тълкувателна еврейския закон” и която също така се е представяла за “първосвещеник на дървото” (на познанието)[44].

Твърде възможно е тези истории да са изопачавали ролята на жените в религията.

В Ефес винаги били характерни и доминиращи култовете свързани с майката богиня. За разлика от другите градове тук основните божества били женски. Имената, които получавали били различни: Великата майка на боговете, Изида, Кибела, планинската богиня или Артемида, но основните характеристики оставали същите – майка на боговете и хората. В Ефес се е намирал и храмът на Артемида (за римляните Диана), който се е смятал за едно от седемте чудеса на древния свят. Образът му (заедно с образа на Артемида) бил изсичан на монети. Той привличал толкова много поклонници, че градът получавал значително материални облаги от това. Поклонничеството се е превърнало в бизнес, а храмът е служел като съкровищница на Мала Азия – най-богатата провинция в римската империя – и на практика като банков център. За цялата провинция вярата в женското начало като източник на живота била характерна и безрезервно приемана. Тя се разпростирала не само върху богините, а и върху жените. Някои народи в областта проследявали своя произход по майчина, а не по бащина линия и в някои случаи приемали за второ име това на майка си, а не на бащата. Жените свещеници на Артемида, заобиколени от кастрирани мъже, доминирали религиозния живот в областта[45]. Подобни виждания за женското превъзходтсво били характерни и в някои гностически кръгове. Ириней и Тертулиан свидетелствуват, че някои гностици смятали, че женското начало може да ражда дори без намесата на мъжко. В техните кръгове жените били предпочитаните посредници за откровение понеже бог и неговите еманации често били представяни с женски образи. Тези вярвания довели до водеща роля на жените в някои форми на гностицизма. Някои от жените, за които се е казвало, че са предавали знание на мъжете са Мария от Витания, Мария Магдалена, Ева, Мариам, сестрата на апостол Яков, София и Марселина в Рим[46]. Карпократите претендирали за знание идващо от Мария, Марта и Саломе[47]. За Елена, спътницата на Симон магьосника се говорело, че е преродената Елена от Троя и че е “майка на всичко живо”. Твърди се, че от нея произлязла група наречени елениани. Други са казвали, че божието откровение е дошло в женска форма “понеже света не е способен да понесе мъжката[48].” Разпространена била и идеята, че жената е създадена преди мъжа[49]. По-нататък това довело до пълно искривяване на библейската история за сътворението. Разказвана от някои гностици тя гласяла, че богът на Стария Завет, който създал злия материален свят и хората е един от по-малките и нисши богове. Самият той не знаел, че има по-висш бог, не знаели това и хората и не можели да го потърсят и да се извисят понеже им бил отказан достъпа до дървото на познанието. Те се нуждаели от знание. Сатана се преправил на змия, за да им помогне и ги накарал да ядат от дървото като по този начин им дал това спасително знание. Първо то било получено от жената, която след това го предала на мъжа и по този начин се превърнала в негова просветителка.

В Апокалипсис на Адам 64.6-16 четем: “Когато бог ме създаде от земята заедно с вашата майка Ева аз ходех с нея в една слава, която тя беше видял в еона, от който водехме своето начало. Тя ме настави в думите на познанието за вечния бог. И ние приличахме на великите вечни ангели. Понеже ние бяхме превъзвишени над бога, който ни беше създал и над силите, които бяха с него, които ние не познавахме.”

Дори евреинът Филон Александрийски представя в алегоризиран вид историята на Адам и Ева. Адам е умът, а Ева е сетината страна. Тя дава на Адам живот и сетива, без които той не може да напарви нищо и е напълно сляп. Преди идването на Ева той не нямал никаква възможност да получи познание[50].

Евангелието на Мария 10.1-8 казва: “Петър каза на Мария: “Сестро, ние разбрахме, че спасителя те обича повече от останалите жени. Говори ни думите на спасителя, които си спомняш, тези, които ти знаеш, а ние не знаем, нито сме ги чували.” И Мария в отговор каза: “Аз ще ви кажа това, което е било скрито от вас” и започна да им говори[51].”

В тази светлина можем да видим 1 Тимотей 2:12-14 по един нов начин. Повлияни от лъжеучения някои жени в църквата са смятали, че жената е създадена преди мъжа, че е духовно по-просветена от него и че трябва да го поучава. Павел решително се противопоставя на подобни твърдения и ги коригира. Първо (в ст. 12б) той забранява на жените да твърдят, че са създадени преди мъжа или че той е съзаден от жената или да се опитват по агресивен начин да наложат властта си над мъжете. В ст. 13 апостолът се обръща към историите за сътворението и грехопадението, за да илюстрира своята забрана. От тях се вижда, че не жената, а мъжът е създаден първи и че жената не може да претендира за някаква по-голяма духовна проницателност понеже именно тя се е излъгала първа. Имаме основания да предполагаме, че в 1 Тимотей 2:12 значението, което стои в нашите преводи, “да владее,” не е възнамеряваното от Павел защото винаги, когато иска да предаде този смисъл той използва различни думи: – kurieuein или exousiazein[52]. От останалите възможности две изглеждат по-вероятнии. Първото е предложено от проф. Н. Т. Райт, който казва: “Думата, която аз превеждам като „се опитват да им диктуват“ (или нареждат) е несигурна, но изглежда, че има значение на „да началстват“ или „да придобият контрол[53].“ Другото, което се застъпва от семейство Крьогер[54], е “да произлизам.” В този случай стиховете могат да се преведат: “А на жената не позволявам да поучава нито да твърди, че е създателя на мъжа” или “А на жената не позволявам да поучава нито да се стреми да узурпира власт над мъжа.” Това е напълно възможно граматически и лексикално. До такъв извод достига и известният английски учен Хауард Маршал:

“В контекст изглежда най-вероятно, че тяхното “подлъгване” се състои в погрешното съдържание на учението им, което е включвало и някакъв елемент на еманципаторска тенденция, особено сред богатите жени (ср. 2:9-10), изразена по неприемлив за тогавашното време и култура начин. Възможно е също така да е имало погрешно разбиране на материали от Битие като част от спекулативното използване на “басни и родословия” пректикувани от противниците на автора.…Ако това тълкуване е вярно то следва, че “смълчаването” на жените може и трябва да бъде разбирано във връзка с останалите позовавания на забрани и оборване на лъжеучения (1:3; 4:7; 6:3-4, 20; 2 Тимотей 2:16,23; Тит 1:11,13; 3:10-11). Следователно то трябва да бъде разбирано като мотивирано най-вече от противопоставянето на автора на ересите в църката[55].”

В същата светина трябва да разбираме и иначе твърде проблематичния ст 15. Павел не посочва мястото на жените в къщи където те трябва да раждат и отглеждат деца понеже  те не се спасяват чрез раждането. Д. Стот смята, че това е намек за раждането на Исус Христос, чрез Когото идва спасението, а Мария е представена като антипод на Ева от предишния стих[56], което е напълно възможно.  Но още по-вероятно е Павел отново да се противопоставя на някои учения в Ефес, които забраняват жененето (1 Тим. 4:3 виж също 5:14; Тит 2:3-5) и смятат раждането на деца за нежелано. Тук отново усещаме влиянието на “новите римски жени” (виж анализа по-горе), но също така и на гностицизма, който в някои свои форми макар да е одобрявал секса[57] е отхвърлял раждането[58]. Според гностическите вярвания материята е зла, а духовната частица е затворена в затвора на тялото. Така всяко раждане означава да се донесе ново зло на света. Освобождението за тях е в обратната посока – да се освободи човек от тялото си (дори и от духовно тяло; в този смисъл християнската идея за възкресението е чужда на гностиците) и да се върне към първоначалната реалност, от която е била отделена. В някои гностически групи дори се е смятало, че раждането може да доведе до загуба на спасението или поне да забави неговото реализиране. В Евангелието според египтяните на Исус са приписани следниате думи: “Аз дойдох да унищожа делата на жената.” Когато Саломе го пита: “Колко ще продължи смъртта?” той отговаря: “Докато вие, жените, раждате деца.” Саломе казва: “Тогава аз няма да раждам повече деца[59].” Св. Епифаний също говори за една гностическа група (фибионити), която той смята за наследници на николаитите (според Откр. 2 такива е имало точно в Ефес), която е отричала жененето, имала е жените като общи и силно се е противопоставяла на раждането на деца[60].

Ако това наистина е така то на една погреша представа за спасението съчетана с провокативен външен вид и разпуснато сексуално поведение Павел противопоставя християнското утвърждаване на въздържанието, верността, брака и достойнството в раждането и отглеждането на деца. Вероятно в тази светлина трябва да виждаме и неговата категорична заповед “по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули” (1 Тимотей 5:14), която се противопоставя на собствения му съвет в 1 Коринтяни 7,  че безбрачието е по-добро от брака. Жените, които живеят разпусато са “отишли след сатана” и са изгубени, а тези, които почитат своя брак и семейство ще бъдат спасени.

Като обобщение отново ще цитираме Стив Робинс:

“Изглежда, че Павел се обръща към някои жени, които учат (2:12) и смущават събранията (2:9-12) като използва примера на Адам и Ева като корекция. Тъй като е очевидно, че Павел адаптира своя аргумент според ситуацията в Ефес ние трябва да посочим как историческия и литературния контекст ни помагат да разберем тези примери. Първо имаме спекулациите на еретиците основани на изопачената употереба на Стария Завет (1:4; 4:1-7); второ имаме влиянието на ересите върху някои жени в Ефес и в следствие на това тяхото участие в разпространението й (2 Тим. 3:6-9; 1 Тим. 6:5-10, 11-15); трето, традиционната роля на жената особено брака и отглеждането на деца са били изсотавени поради тези лъжеучения (4:3); четвърто, имаме влиянието на “новите римски жени” (искусително облекло, неморално поведение; бунтарство; пренебрегване на домашните задължения); и пето влиянието на култа към Артемида в Ефес (жените са били издигани и смятани за по-висши от мъжете[61]).”

Жени водачи

Всичко казано дотук показва, че смисълът на 1 Тимотей 2:11-15 трябва да се търси в контекста на конкретната обстановка в Ефес свързана със заплахата от едно много специфично лъжеучение. Съществува още една причина, поради която не можем да приемем тези стихове като универсални заповеди приложими за всяко време и култура забраняващи на жените да поучават и да водят. Тя е свързана с цялостната перспектива на библията, която показва, че жените могат и изпълняват подобни фуннкции. Скот МакНайт е напълно прав когато казва, че никоя дискусия за ролята на жените в църквата не може да бъде проведена правилно ако не позволим на Стария и Новия Завет да ни покажат както в действителност вършат те[62]. Накратко това, което откриваме е следното:

(1) Апостоли

Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа (Римляни 16:7).

Поради очевидните последствия от наличието на жена-апостол съществуват опити стиха да бъде тълкуван по различен начин. Най-общо възраженията са две (а) Името е мъжко, просто в стиха е в родителен падеж. До този момент обаче не е намерено доказателство, че такова мъжко име изобщо е съществувало докато Юния е често срещано римско име. (2) Павел не иска да каже, че Юния е апостол, а че е почитана от апостолите. Според Джон  Стот това донякъде се разминава с текста на гръцки и не е особено вероятно[63].

Н. Т. Райт  казва: “Няма нито един наличен исторически или егзегетически аргумент в полза на тези, които по очевидни причини продължават да настояват, че всъщност името е Юний и е мъжко[64]”. Такава е и светоотческата традиция. Йоан Златоуст в своя коментар на Римляни пише: “След това следва нова похвала: Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име[65].”

Д. Стот се съгласява с това и задава въпроса какъв „вид” апостол е била Юния. Според него е имало една група от дванадесет избрани от Бога и свидетели на възкресението. Те са уникални. Имало е и една втора по-широка група хора изпратени от Бога със специална задача и също наречени апостоли (Новия Завет говори за „дванадесетте” откроявайки ги по този начин, но никога не използва израза „дванадесетте апостола”). Последните са доста близки до нашето понятие „мисинер” – те проникват в чужда култура, основават и изграждат църкви. Такъв апостол е била Юния[66]. Може би Адроник (споменат в същия стих) е неин съпруг – също апостол. Така имаме всички основания да твърдим за жена-апостол, която поучава и ръководи.

(2) Пророчици. Проческото служение никога не е било ограничавано само дo мъжете. В Стария Завет пророци (представени в положителна светлина) са Мариам (Изх. 15:20), Девора (Съдии 4:4), Олда (4 Царе 22:14; 2 Лет. 34:22), „прорчицта” от Ис. 8:3 (много неясен стих). На Петдесятница Петър цитира пророчестовто на Йоил свързано с идването на Светия Дух и казва:

И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват” (Деяния 2:17-18).

Така в Новия Завет срещаме пророчиците Анна (Лука 2:36), четирите дъщери на Флип (Деян. 21:8) и пророкуващите жени в 1 Кор. 11:5[67]. Пророците говроят в църква (1 Кор. 14) и тяхното послание със сигурност съдържа поне елемент на поучение. Дидахе (документ от 1 век, за който дълго време се е спорело дали да влезе в канона на Новия Завет) казва това в прав текст:

„Всеки пророк, който учи истината, ако не върши туй, което учи, е лъжепророк. Всеки истинен пророк, който постъпва съгласно мирското тайнство на църквата, но не учи да се прави всичко онова, което сам той върши, да не се осъжда у вас; защото Бог ще го съди. Но така сториха и старите пророци.” (11.10-11).

В 1 Кор. 12-14 Павел определя пророчеството като една от най-важните дарби за църквата.

(3) Учители – Прискила. Прискила е съпругата на Акила. В Деяния 18 четем за техните отношения с Аполос, който явно е имал някои неясноти относно вярата. Те „го прибраха и му изложиха по-точно Божия път” (18:26) Виждаме, че в случая жена поучава мъж[68]. Не само това – Аполос е описан като „учен и силен в Писанията” (8:24), а в 1 Кор. 1:12; 3:6 Павел го представя като един от водачите участвали в изграждането на църквата в Коринт. Прискила не само, че е познавала писанията по-добре от него, но и е поучавала мъж-водач (ако по това време той е бил такъв). В Римл. 16:4 се казва, че те имат домашна църква. Това може да означава, че църквата се събира в техния дом или че те я ръководят (или и двете). За това, че служението на двамата е било учителско свидетелствува Йоан Златоуст. В коментара си на Деяния 18:18-21 той казва: „Той (Павел) отплавал за Сирия….и с него Прискила – една жена – и Акила. Той ги оставил в Ефес и с добра причина – а именно да поучават[69].” В традицията на църквата Прискила е наречена “учител на учителите.” Освен това на повечето места където тази двойка се споменава името на Прискила е пред това на Акила. Това не е абсолютен прецедент в древността, но е необичайно. Причината може да е, че социалното положение на Прискила е по-високо, но е възможно Павел да има в предвид и че тя е „двигателят” на тима. Вече бяха споменати други примери за жени-учители в 2 Тимотей 2:2; 1:5 (ср. с 3:14).

(4) Дякониси. Думата дякон буквално означава служител и не винаги е лесно да се разбере дали се говори за служител като такъв или за особена функция. Все пак имаме сериозни основание да твърдим, че ранната църква е имала функция „дякон” (виж напр. Фил. 1:1 където това е трудно да се оспори). В 1 Тим. 3 дяконите са описани заедно с епископите и се изреждат качествата необходими за заемане на такава длъжност. Това се подкрепя и от извънбибейски документи. Игнатий Богоносец (убит 108) в своите послания към църквите многократно споменават дякона заедно с презвитера и епископа.

Имаме сериозни основания да смятаме, че в ранната църква дяконското служение не е било ограничено единствено до мъжете. Това според мен е по-логичен прочит на 1 Тим. 3:11. Гръцката дума може да означава както жена така и съпруга и е спорно дали тук Павел има в предвид дякониси или съпругите на дяконите. Би било странно обаче апостолът да дава указания за качествата на жените на дяконите, но да не казва нищо за жените на презвитерите. Това е и мнението на отци като Теодор от Мепсуестия и Йоан Златоуст. По-нататък в Римл. 16:1 се говори за Фива, която по всяка вероятност е жена-дякон свързана  с конкретна църква (Кенхрея е второто пристанище на Коринт). Думата дякон е от мъжки род, но в случая Павел я използва за жена, макар че има други думи от женски род със същото значение. Вероято причината е, че говори за поста дякон, а не за смисъла „жена, която много служи.” Накрая отново имаме ранен извънбиблейски документи потвърждаващи това. В писмото си до император Траян (писано около 112)  Плиний споделя, че християнството се разпростряло много в управляваната от него област. Той е предприел разследване на това „…затова счетох за още по-належащо разследването на истинското състояние на нещата, като подложих на мъчение две робини, които наричаха „служтелки.“ (писмото е писано на латински и думата е “ministrae”) Но не открих нищо повече от едно неестествено суеверие, което минаваше всяка граница.” Много вероятно е за жени дякони да говорят и Климент Александрийски (Stromata3.6.53.3-4), Ориген (Коментар към Римляни 16:1-2). Апостоската традиция писана вероятно от Иполит живял 170-235 описва ритуал за ръкополагане на жени-дякониси[70]. И т.н.

Новия Завет не ни казва какво са правили дяконите. Но тяхното нареждане заедно с епископите във Фил. 1:1 и 1 Тим. 3 ни позволява да кажем с голяма вероятност, че те са били водачи в някакъв смисъл. Игнатий Богоносец (убит 108) е категоричен, че хората от църква трябва да се подчиняват на дяконите (заедно с епископите и презвитерите.)

„Този, който е вътре в олтара е чист; а който е вън от него не е чист т.е. който върши нещо без епископа и презвитера и дянконите[71].”. И отново: „Всички следвайте епископа така както Исус Христос-Отца! И презвитера все едно апостолите. А за дяконите внимавайте като за Божия заповед[72].”

Това е най-малкото напълно възможен прочит на материала, с който разполагаме.

(4) Други възможно жени-водачи и проповедници. В Стария Завет имаме Дебора – жена-съдия. Михей 6:4 описва Мариам като един от водачките на народа Израел.

Аз ви изведох от Египетската земя, избавих ви от дома на робството и пратих пред вас Моисей, Аарон и Мариам.

Очевидно това не е “аномалия” предизвикана поради липса на мъже – тя е спомената заедно с Мойсей и Аарон. Във 2 Царе 20:14-22 четем за една безименна жена, която очевидно е изпълнявала някаква ръководна роля в града. В Пс. 68:11 и Ис. 40:9 безименните благовестители и проповядници на Божието слово са в женски род[73]. Във В Фил. 4:1-3 Павел говори за Еводия и Синтихия като за свои “съработници,” които “се трудят в делото на благовестието.” Това по всяка вероятност означава, че те са били въвлечени в някакъв вид проповедническо/учителско служение[74]. Н.Т Райт прави интересен коментар за ръководството в църква когато казва: “Друга идея в Деяния е едно от многото неща, които съм взел от Кен Бейли който дълги години работи в Близкия изток. Интересно е, че при разпъването за жените е било възможно да идват и да си отиват и да гледат какво се случва без страх от властите. Те не са били смятани за заплаха и не се е очаквало да бъдат смятани за такава. Бейли посочва, че този модел се повтаря и до днес в близкия изток. По време на най-големите размирици в Ливан когато мъжете от воюващите фракции или са се криели или са вървели с голямо внимание жените са можели да идват и да си отиват, да пазаруват, да извеждат децата навън и т.н. (Мисля, че това ни казва нещо също и за възрастта на възлюбения ученик, но това в друга тема.) Но забележително е, че когато се обърнем към Деяния и към преследването, което се повдига срещу църквата не само по времето на Стефан ние забелязваме, че жените са били преследвани наравно с мъжете. Савел от Трас отива в Дамаск, за да арестува и да хвърли в затвора както мъже така и жени. На базата на своя културен опит Бейли отбелязва, че това има смисъл единствено ако жените също са били виждани като водачи, влиятелни фигури в обществото[75].”

Заключение

Л. И. Максуел казва, че в процеса на своето изучаване е открил, че в Библията има повече от 100 пасажа, които позволяват жената да ръководи и по-малко от половин дузина, които го забраняват[76]. Ние разгледахме подробно двата единствени текста, които директно говорят за това и достигнахме до извода, че е невъзможно те да бъдат виждани като абсолютни забрани. Нямаме никакво основание да смятаме, че библията забранява на жената да проповядва/поучава или да заема някакъв ръководен пост в църква или в по-широкия контекст на обществения живот. Още по-малко основание имат твърденията, че тя е по-глупава или по-лесно податлива на измама, че е основният виновник за грехопадението, че нейното място е най-вече в дома където ражда и отглежда и деца или че подобаващото й поведение е да мълчи и да се подчинява. Все пак именно върху тези трудни и несигурни текстове се изгражда една сложна система от вярвания и практики, които се приемат и отстояват с желязна убеденост като изключително важни за християнската вяра и живот. Всичко останало, което писанието казва по въпроса е виждано през призмата на тези два (и на още няколко непряко свързани) стиха, а всеки, който не е съгласен с посочената трактовка е обявяван за либерал. Все пак ние трябва ясно да кажем: несъгласието ни с това виждане не е продиктувано нито от скрит феминизъм нито от съобразяване с приеманото в момента за “политичеси коректно” в обществото още по-малко пък с незачитане авторитета на библията като Божие Слово. Всеки опит да се прехвърли въпросът на тази плоскост представлява едно нечестно изместване на темата и обида към множество сериозни, посветени, учени и консервативни християни, между които Далас Уилърд, Ф.Ф. Брюс, Н.Т. Райт, Хауард Маршал, Джон Армстрог, Стенли Гундри, Бен Уитърингтън, Кенет Канцер, Скот МакНайт, Стенли Гренц, Уолтър Кайзер, Гордън Фий, Роджър Никол, Бил Хайбълс и Милър Ериксън да спомена само няколко имена. Всъщност именно сериозното и покорно изследване на писанието ни е довело до момента, в който можем да кажем: “Преброен, претеглен и намерен недостатъчен.”

Литература

I. На български език

– Архимандрит Павел Стефанов, Ялдаваот: история и учение на ьгностическата религия, Омофор, 2008

Денис Преато, Юния: жена-апостол

– Джон Стот, Първото послание към Тимотей и Тит: животът в местната църква, Нов човек, София, 2002

– Джон Стот, Посланието към римляниате: Божията блага вест за света, Нов човек, 2005

– еп. К. Уеър, Мъжът жената и свещенството на Христос

– Йоан Златоуст, Коментар на посланието на апостол Павел към Римляните, беседа 31

Н.Т. Райт, Служението на жените в църквата: една библейска основа

– Р. Марчев, Брак и сексуална етика в 1 Коринтяни

– Скот МакНайт, Какво правят жените в Стария Завет

– Стенли Гренц, Богословски основи за отношенията между мъжете и жените

II. На английски език

Barbara J. MacHaffie, Her Story: Women in Christian Tradition (2nd Edition), Augsburg Books, 2006

– Ben Witherington III, Women in the earliest churches, Cambridge University press, 1988,

– Ben Witherington III, Women in the Ministry of Jesus: A Study of Jesus’ Attitudes to Women and their Roles as Reflected in His Earthly Life (Society for New Testament Studies Monograph Series), Cambridge University Press, 1987

Bruce W. Winter, Roman Wives, Roman Widows: The Appearance of New Women and the Pauline Communities, Wm. B. Eerdmans Publishing, 2003

– Colin Brown, The New International Dictionary of New Testament Theology, Vol. 3, Grand Rapids: Zondervan, 1978

– Craig S. Keener, Paul, Women & Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul, Peabody, MA: Hendrickson, 1992

– Daniel Crabtree, An Examination of 1 Timothy 2:8-15,

-David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Bible. The Social and Literary Context, Wm. B. Eerdmans Publishing, 2002

– Dennis McCallum, The Role of Women in the Church: New Material Leads to a New View

– Donald Guthrie, The Pastoral Epistles. in Tyndale New Testament Commentaries, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1957

– Don Williams, The Apostle Paul and Women, Los Angeles: BIM/Regal, 1978

– Eldon Epp, Junia: The First Woman Apostle, Fortress Press, 2005

– Gary Macy, The Hidden History of Women’s Ordination: Female Clergy in the Medieval West, Oxford University Press, USA; 1 edition, 2012

Gary Macy, Women Deacons: Past, Present, Future, Paulist Press, 2012

– Gordon Fee, The first epistle to the Corinthians, NICNT, Eerdmans, 1987

– Gordon D. Fee, “Issues in Evangelical Hermeneutics, Part 3: The Great Watershed-Intentionality and Particularity/Eternality: 1 Timothy 2:8-15 as a Test Case,” Crux 26, 4 (December 1990): 32.).

– How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals,  Zondervan, kindle edition

– I. H. Marshall, The Pastoral Epistles, (International Critical Commentary), Bloomsbury T&T Clark; 1 edition, 2004

– I Jones, Janet Wooton and Kirsty Thorpe, Women and ordination in Christian churches, T&T Clark, 2008

– John Stackhouse, Finally Feminist (Acadia Studies in Bible and Theology): A Pragmatic Christian Understanding of Gender, Baker Academic, 2005

John Wijngaards 1 Тимотей 2:11-15; Anti-Gnostic Measures against Women

– Judy Brown, Women Ministers According to Scripture, Springfield, Miss.: Morris Publishing, 1996

– Julie Ingersoll, Evangelical Christian Women: War Stories in the Gender Battles, NYU Press,  2003

– Kevin Giles, replies to the Melbourne Hierarchical-Complementarians

– Kevin Giles – A critique of the „novel“ contemporary interpretation of 1 Timothy 2:9-15 given in the book „Women in the church, part 1 and part 2

– Kevin Giles, The biblical argument for slavery: can the bible mislead; A case study in hermeneutics

Kevin Madigan, Carolyn Osiek, Ordained Women in the Early Church: A Documentary History, Johns Hopkins University Press, 2011

Kenneth E. Bailey, Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, IVP Academic, 2011

– Rena Pederson, The Lost Apostle: Searching for the Truth about Junia, Jossey-Bass, 2008

– Phillip B. Payne, “Libertarian Women in Ephesus”, Trinity Journal Vol. 2 NS(1981)

– Richard Clark Kroeger;Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11-15 in Light of Ancient Evidence,  Kindle Edition

– Rodney Stark, The rise of Christianity, Harper and Collins, 1997

– Ruth Tucker, Women Caught in the Maze: Questions and answers on biblical equality, Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1992

– Stanley J. Grenz; Denise Muir Kjesbo. Women in the Church: A Biblical Theology of Women in Ministry, Kindle Edition

Steve Robbins,1 Timothy 2:8-15: Paul and the “New Roman Women” at Ephesus

– Stephen Benko, “The Libertine Gnostic Sect of the Phibionites According to Epiphanius,” Vigiliae Christianae 21, 2 (1967)

– William D. Miunce, Word Biblical Commentary Vol. 46, Pastoral Epistles, Thomas Nelson, 2000

– Women, Authority and the Bible, ed. Alvera Mickelson, 225-244, Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1982

Women bishops in the church of England: A report of the House of Bishops’ Working Party  on Women in the Episcopate


[1] Хауърд Маршъл справедливо отбелязва, че определението за допълващите се роли на мъжа и жената всъщност не е съвсем точно. “Освен това за мен става ясно, че изразът “допълващи се” е неудачен тъй като поддържниците на това виждане са в състоянаие да създадат списъци на това какво не могат да правят жените в църква, но които могат и трябва да се правят допълващо от мъжете докато не съществува списък за това какво мъжете не могат да правят в църква, но може и трябва да бъде вършено от жените. С други думи идеята на “допълващите” е едностранчива и неудачна. Принципът, че “жените могат да правят единствено Х докато мъжете могат не само Х, но и Y” не е допълващ; и да казваме, че жените са по-добри в сервирането на чай и в грижата за малките деца означава да направим тривиално нещо, което би следвало да бъде богословски принцип, а не социална ориентираност.” (I Howar Marshal, The gospel does not change, but our perception of it may need revision in Johnson in Alan F. (2010-10-26). How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals (p. 146-7). Zondervan. Kindle Edition) Стенли Грец допълва, че макар мъжът и жената да са създадени различни от това не следва извода, че те трябва да са определени да изпълняват различни роли. Мъжа и жената могат да изпълняват една и съща роля по различен начин като се допълват (виж Stanley J. Grenz; Denise Muir Kjesbo. Women in the Church: A Biblical Theology of Women in Ministry, Kindle Edition.). Същото казва и Алън Джонсън: “Взаиммнозаменяемостта не е знакът за еднаква стойносст, която справедливостта изисква. Мъжете и жените не са взаимнозаменяеми. Те са уникално различни – различни не по отношение на своята пълна човечност, която изисква равенство, но в тяхната полова надареност, която уникално споделят един с друг дори когато функционират в еднакви роли. (Johnson, Alan F. (2010-10-26). How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals (p. 126-7). Zondervan. Kindle Edition).

[2] Стенли Гундри иронично, но доста точно казва, чe “единственото нещо, за което привържениците на йерархическото виждане са съгласни помежду си е, че мъжът е този, който трябва да казва на жената какво да прави.” (Stanley Gundry, From bobbed hair, bossy wives and women preachers to woman be free: my story inJohnson, Alan F. (2010-10-26). How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals (p. 100-1). Zondervan. Kindle Edition.

[3] Виж напр. Gordon Fee, The first epistle to the Corinthians, NICNT, EErdmans, 1987, pp. 699ff. Виж също общият обзор на дискусията от Eldon Epp в Junia: The First Woman Apostle, Fortress Press, 2005 с препратки към допълнителна литература.

[4] 1 Коринтяни 11:1-16 е един от най-трудните пасажи не само в посланието, но и в целия Нов Завет. Все пак мнението на огромната част от специалистите е, че покриването на главата е културно, а не универсално наставление. Дори да не е така това по никакъв начин не влияее на нашия аргумент свързан с 1 Кор. 14:34-35.

[5] Проф. Н. Т. Райт се позовава на Кенет Бейли предлагайки едно алтернативно (макар и доста подобно) обяснение: “Но от момента, в който го чух аз винаги съм бил привлечен от едно обяснение дадено още веднъж от Кен Бейли. В близкия изток, казва той, се е смятало за даденост мъжете и жените да сядат отделно в църквата както все още става и днес в някои кръгове. Еднакво важно е, че службата се провежда (например в Ливан, Сирия или Египет) на формален или класически арабски, който всички мъже знаят, но много от жените не разбират понеже говорят единствено на местния диалект или наречие. Както и да е, резултата би бил, че по време на проповед жените, които не разбират какво се казва, биха се отегчили и говорели помежду си. Бейли описва сцената в една такава църква, в която жените говорели все по-високо докато служителя казал високо: „Моля жените да бъдат тихи!“ при което шумът утихвал, но само за няколко минути. Тогава по някое време служителят отново призовавал към тишина; и той често казвал, че ако желаят да разберат какво се казва те трябва да помолят мъжете си да им обяснят когато се приберат у дома. Зная, че понякога се предлагат други и доста убедителни обяснения на този пасаж, но това от много години ми се струва най-убедително и обясняващо най-добре контекста на това, което казва Павел. Преди всичко грижата на 1 Коринтяни 14 е за реда и приличието при поклонението на църквата. Това би съответствало изключително много.” (Н.Т. Райт, Служението на жените в църквата: една библейска основа) Виж обаче възражението на Fee,  цит. съч. стр. 703. Виж и бележка под линия 21 на същата страница. Виж по-нататък същия текст относно други възможности за интерпретация на текста. Все пак заслужава да се отбележи, че обяснението на самият Бейли е малко по-различно и доста по-подробно и многостранно от версията представена от Райт. Виж Kenneth E. Bailey, Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians, IVP Academic, 2011, 414-16

[6] Предположението, че апостола има в предвид множеството домашни събрания в града Коринт не е правдоподобно понеже когато говори по този начин той използва единствено число, а освен това думата е с определителен член “църквите”

[7] Някои тълкуватели смятат, че тук Павел има в предвид не самите думи на закона, а преобладаващото еврейско разбиране, според което жената наистина е била виждана като по-долна от мъжа и следователно длъжна да се подчинява, но не е особено вероятно апостола да представя това като авторитет обвързващ християните.

[8] Виж Fee, цит. Съч., стр. 707.

[9] Въпреки твърденията, които наскоро изказаха някои мои познати, че те са достатъчно ясни на практика всички специалисти са на друго мнение. Д. Стот, да посоча само един пример, ги определя като “вероятно най-противоречивите в пастирските послания.” Виж Д. Стот, Първото псолание към Тимотей и Тит: животът в местната църква, Нов човек, София, 2002, стр. 72.

[10] Пак там, стр. 73-82

[11] Виж Tony Campolo, Is Evangelicalism sexist? in Johnson, Alan F. (2010-10-26). How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals, Zondervan. Kindle Edition.

[12] Richard Clark Kroeger;Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11-15 in Light of Ancient Evidence (Kindle Locations 382-383),  Kindle Edition.

[14] Виж моята дискусия на пасажа в Брак и сексуална етика в 1 Коринтяни

[15] Възможно е някои от тези засегнати от лъжеучения жени да са било заможни, което им е позволявало да бъдат домакини на такива домашни църкви. Текста ни дава някои основания да смятаме така. В 1 Тим. 2:9 Павел се обръща към група жени, които са имали склонност да се обличат пищно и предизвикателно. Техните накити са “злато и бисери,” а дрехите им са “скъпи”. В тази връзка Уилям Маунс отбелязва, че думата означава “много скъпи” (Mounce, Pastoral Epistles, 114-115).

[16] Други места където се среща подобен израз са 1 Тим. 1:4 2 Тим. 4:4 и Тит 1 :14 където те също така се свързват с юдаизма. Това може да означава, че става дума за някакво “юдаизиращо” лъжеучение или за еврейските библейски истории инкорпорирани в някаква променена форма в ефеската езическа митология и сега заплашващи църквата. Известно е, че в Ефес е имало значително еврейско малцинство, а някои писмени документи ни показват, че техноте истории наистина са били приети в различни езически вярвания в тогавашната синкретична религиозна култура. Виж напр. Origen Against Celsus 6.34, 37; De principiis 2.4.3 и Plato, Republic 350E; 377D; 378A, D; 381A, C.

[17] Gordon D. Fee, „Issues in Evangelical Hermeneutics, Part 3: The Great Watershed-Intentionality and Particularity/Eternality: 1 Timothy 2:8-15 as a Test Case,“ Crux 26, 4 (December 1990): 32.).

[18] Забележете, че стихът отново започва с “И така” – дума, на която вече обърнахме внимание в 2:1.

[19] Молитвата с вдигнати ръце е била характерна като за евреите така и за разнните християни – виж 1 Царе. 8:54; Пс. 63:4; 141:2; 2 Mак. 14:32; Philo, Flaccus121; Jos. Antiquities4.40; Tertullian, OnPrayer17

[20] Можем единствено да спекулираме за точното естество на конфликта, но не е невъзможно той да е бил свързан с неприличното облекло, агресвино поведение и неоснователните претенции на някои жени-лъжеучители в събранията. Виж по-нататък за развитието на всяка от тези теми.

[21] Richard Clark Kroeger;Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11-15 in Light of Ancient Evidence Kindle Location 728, Kindle Edition.

[22] Следващата секция е базирана до голяма степен върху статията на Steve Robbins, Paul and the new Roman women in Ephesus

[23] Steve Robbins, цит. съч.

[24] Пак там, стр. 4-5. Виж и библиографията посочена под линия. За ниската раждаемост и за практиките на аборт и контрацепция в римското общество виж Rodney Stark – The rise of Christianity, Harper and Collins, 1997 chp. 5, The role of women in Christian grouth.

[25] Seneca, ad Helviam, 16:3-4, цит. от Steve Robbins, стр. 5

[26] Този въпрос ще бъде разгледан по-подробно при анализа на 1 Тимотей 2:15.

[27] Judy Brown, Women Ministers According to Scripture. (Springfield, Miss.: Morris Publishing, 1996.), 291-2. Виж също Stanley J. Grenz, Women in the church; a biblical theology of women in ministry, IVP, 1995.

[28] Възможно е също изразът да е свързан и с подчинение на Бога или на благовестието – виж Н.Т.Райт: Служението на жените в църквата: една библейска основа.

[29] b. Hullin 89a, цитиран от Aida Besancon Spenser. За повече равински изказвания за мълчание виж Spenser, Beyond the Curse: Women Called to Ministry (Nashville: Nelson, 1985), 77-80). Виж също Craig S. Keener, Paul, Women & Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul (Peabody, MA: Hendrickson, 1992), 107-108, cited by Mounce, Pastoral Epistles, 118.)

[30] Mounce, Pastoral Epistles, 117-119; Towner, Letters to Timothy and Titus, 212-216; Fee, 1 and 2 Timothy, Titus, 72; Belleville, “Teaching and Usurping Authority,” 208; цит. от Steve Robbins, цит. съч. стр. 14

[31] Richard Clark Kroeger;Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11-15 in Light of Ancient Evidence (Kindle Locations 644-645). Kindle Edition.)

[32] Понякога се твърди, че жените могат да обучават момчета до определена възраст, но не и мъже. Това е странно мнение с оглед на това колко определящо е ранното възпитание за целия следващ живот (виж в тази връзка и Притчи 22:6)

[33] Ruth Tucker, Women Caught in the Maze: Questions and answers on biblical equality. (Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1992.), 114.

[35] Където действието се развива в Тиарира недалеч от Ефес.

[36] Craig Keener, Paul, Women and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul, 108, 109; Colin Brown, The New International Dictionary of New Testament Theology, Vol. 3, Grand Rapids: Zondervan, 1978, p. 1066; Donald Guthrie, The Pastoral Epistles. in Tyndale New Testament Commentaries, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1957, pp. 76-77

[37] Richard Clark Kroeger;Catherine Clark Kroeger, I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11-15 in Light of Ancient Evidence, Kindle Locations 1064-1065, Kindle Edition

[38] Stanley J. Grenz;Denise Muir Kjesbo, Women in the Church: A Biblical Theology of Women in Ministry, Kindle Edition.

[39] Craig Keener, Paul, Women and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul, 115-117. Трябва да признаем обаче, че подобно използване на макар и възможно се среща сравнително рядко и вероятно не е най-удачния превод. Виж Dennis McCallum, The Role of Women in the Church: New Material Leads to a New View

[40] Откритата през 1945 г. в Наг Хамади, Египет библиотека с гностически текстове ни дава възможност да черпим информация за техните вярвания от източници различни от писанията на църйковните отци.

[41] Ириней, Против ересите, 3.3.4; Eusebius Ecclesiastical History 4.14.6

[42] „(Познанието) ни прави свободни….Не само кръщението, но и познанието ни освобождава. Какви сме били, какво сме били, в къде сме били хвърлени, накъде сме се запътили, откъде сме били изкупени, какво е раждането и какво новото раждане.“ (Clement of Alexandria Excepta ex Theodoto 78.2 (Migne PG 9.2.696).

[43] Henry A. Green, The Economic and Social Origins of Gnosticism, SBL Dissertation Series 77, Atlanta: Scholars, 1985. Литература, археологически и исторически останки в Ефес ни предоставят доказателства за гностически практики свързващи на Ева със змията.

[44] Подобно асимилиране на различни езически учения в по-неортодоксалните еврейски среди не е необичайно за региона на Фригия както може да се види от Аполоний Молон и Лисимах.

[45] Според Уилям Рамзи именно в Ефес дева Мария е наречена богородица (theotokos) – титла, която по-рано е била носена от Артемида

[46] Irenaeus Against Heresies 1.25.6 (Migne PG 7.685); Epiphanius Panarion 27.6.1 (Migne PG 41.372)

[47] Origen Against Celsus 5.62

[48] Epiphanius Panarion 34.4.2 (Migne PG 41.589

[49] Women, Authority and the Bible, ed. Alvera Mickelson, 225-244, Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1982.), 225-244;  Don Williams, The Apostle Paul and Women, Los Angeles: BIM/Regal, 1978; Phillip B. Payne, „Libertarian Women in Ephesus“, Trinity Journal, vol. 2 NS(1981), p. 183.

[50] Philo, On the Cherubim 57-60

[51] Papyrus Berolinensis 8502.1.

[52] Liefeld, 1& 2 Timothy/Titus, 99; Towner, The Letters to Timothy and Titus, 221-222

[54] Richard Clark Kroeger;Catherine Clark Kroeger, I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11-15 in Light of Ancient Evidence, Kindle Edition

[55] I. H. Marshall, The Pastoral Epistles, 441

[56] Д. Стот, цит. съч., стр. 88.

[57] Храмовата проституция е била разпространена в Ефес – вкл. в храма на Артемида – и в нея се е влагало религиозно значение – тя е била виждана като начин за свързване с боговете. Това е било характерно и за някои гностици, които са говорели за предаване на гносис чрез сексуалния акт. Последните са били съвсем наясно, че еврейската дума за познание е ефемизъм за сексуален акт.

[58] Не е невъзможно тази тенденция да е свързана и с една твърде “реализирана” есхатология достигаща дори до твърдението, че възкресението вече се е случило (виж 2 Тимотей 2:18), според която обвързването с брак и раждането на деца “сваля” човека на едно по-ниско духовно ниво. В своят коментар на 1 Коринтяни (GordonFee, ThefirstepistletotheCorinthians, NICNT, EErdmans, 1987) и особено в анализа на гл. 7 Гордън Фий ясно показва, че в Коринт е съществувал подобен проблем.  Виж също Dr. Daniel Crabtree, An Examination of 1 Timothy 2:8-15

[59] Clement of Alexandria Miscellanies 3.45, 63-64 (Migne PG 8.1.1193)

[60] See Stephen Benko, „The Libertine Gnostic Sect of the Phibionites According to Epiphanius,“ Vigiliae Christianae 21, 2 (1967): 103-19 виж и Epiphanius Panarion 26.13.2-3 (Migne PG 41.352-53)

[61] Steve Robbins, цит. съч. стр. 20

[62] Виж Скон МакНайт, Какво правят жените в Стария Завет Статията е превод от книгата The Blue Parakeet: Rethinking How You Read the Bible, Zndervan, 2008. Пълният текст на английски може да се изтегли от ТУК

[63] Джон Стот, Посланието към римляниате: Божията блага вест за света, Нов човек, 2005, стр. 425-6.

[64] Н. Т. Райт, цит. съч.

[66] Д. Стот, Римляни, стр. 425-6.

[67] Понякога се правят опити да се разграничи пророчеството давано чрез жени от пророка като функция, дарба и призвание, но подобно деление в най-добрият случай е несигурно.

[68] Твърденията, които съм чувал, че Прискила е правела това под “главенството” на мъжа си и че всъщност нейното участие може да се е свеждало до “приготвянето на вечерята” са спекулация, които няма как да се подкрепят от текста. По начина, по който се изразява Лука с еднакво основание можем да твърдим и обратното.

[69] Цитирано от Ben Witherington III, Women in the earliest churches, Cambridge University press, 1988, p. 154.

[70] За една по-пълна дискусия по въпроса виж Whiterington, цит съч.

[71] Послание до тралийци,7.2

[72] Посланието към смирненците 8:1

[73] Това не винаги е ясно в българските преводи.

[74] Виж дискусията на думите при Stanley J. Grenz;Denise Muir Kjesbo. Women in the Church: A Biblical Theology of Women in Ministry, Kindle Edition. Други хора, които Павел нарича свои “съработници” са Тит (2 Кор. 8:23), Епафродит (Фил. 2:25), Епафрас (Кол. 1:7), Тихик (4:7), Аристрах, Марк и Юст (4:10-11; Филемон 4:24), Филемон (Филемон 1:1), Димас и Лука (4:24); Урван (Римляни 16:9), Прискила и Акила (16:3), Тимотей (16:21). Хората от този спискък, за които имаме повече информация със сигурност са били включени е в проповядване и поучение.

[75] Н. Т. Райт, цит. съч.

[76] Цитирано от Johnson, Alan F. (2010-10-26). How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals (p. 45). Zondervan. Kindle Edition. На същият текст се позовава и Richard Kroeger and Catherine Clark Kroeger, I Suffer Not a Woman (Grand Rapids: Baker, 1992), 33.

10 thoughts on “Мълчаливите и покорни жени

  1. Въпрос за жената на Кайн.
    Вероятно въпросът ми ще изглежда не на място, но аз го смятам за важен. Интересува ме дали жената на Кайн е съучастничка в убийството на Авел или не е? Аз мисля че е виновна за смъртта и съучастник в престплението по няколко причини, интерсува ме има ли някой друго мннение или дали знаете за някаква публикация по този въпрос. Не от къде се е появила, а дали е убиица като мъжа си. Благодаря за отговора.

  2. „В гностическите общини, които обръщат наопаки разказа за грехопадението в книга Битие, са особено активни жените (1 Тим. 2:9-15). Затова апостол Павел категорично им забранява да изпълняват учителска функция.“

    Из книгата „Ялдаваот“ на архимандрит Павел Стефанов.

    Мисля, че това е едно интересно обяснение на цитата от Павел, който вероятно е искал да предпази християните, до които пише, от влиянието на гностицизма и сътветно това би поставило думите за жените да не поучават с временен (и вероятно местен) характер. Интересно е да се отбележи и, че гностическите общини „обръщат наопаки разказа за грехопадението в книга Битие“, а Павел изяснява вярното тълкуване на Битие тук: „13. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева;
    14. и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление;“

    Разбира се възможно е отец Павел да е дал това заключение за „гностическите общини“ на базата на думите на Павел в 1 Тим. 2:13-14 за Адам и Ева грехопадението, но все пак мисля, че това е интересна теза.
    Какво мисли блогърът за тези неща?

  3. Мисля, че е вярно. Всъщност казвам същото, с няколко препратки към данните свързани с прото-гнсоицизма от райнона на мала Азия (където се намира Ефес) – може би си го пропуснал. Това са няколкото параграфа преди частта разглеждаща данните за жени-водачи в ранната църква.

  4. Здравей, Радо.
    Зачетох се в статията ти.
    Аз лично нямам окончателно мнение по въпроса (на кантар съм), в момента го изграждам, но пък имам някои въпроси 🙂 , може би под тази статия е подходящото място да ги задам, ти си човека, дето се вика 🙂
    Чудя се дали е удачно да ти ги задавам точно малко преди празниците, но пък всъщност ти можеш да отговориш когато искаш.

    (1) В Новия Завет се говори за дякониси и евентуално за жени-апостоли. Обаче не се говори за жени презвитери и епископи. Възможно ли е, според теб, НЗ да ограничава служението на жените само до дяконисите? Или неспоменаването им не значи, че нямат право да бъдат такива
    (2) Какво мислиш за аргумента на неподкрепящите женското служение, че понеже понятията „епископ” и „презвитер” нямали форми в женски род, затова не може жените да изпълняват такива служения.
    (3) Какво мислиш за това, че Иисус Христос не е избрал за апостоли хора като Дева Мария, Мария Магдалена и др. жени, които са вярвали в Него, а има данни да е избрал само мъже?

    Поздрави!

  5. Здравей,
    Забавих се малко да ти пиша заради празниците, но ето съвсем накратко какво си мисля.
    (1) Първият ти въпрос за мен е най-труден. От една страна не е напълно сигурно, че в НЗ има описани дякониси. Текста в 1 Тим. 3:11 може да означава както „дякониси“ така и „жените на дяконите“, а Фива в Римл. 16:1 е наречена „служителка“, което, разбира се, е превод на „дякон,“ но не е съвсем сигурно дали се обозначава положение (т.е. тя е дякониса) или дейност (т.е. тя служи много). Така че в случая НЗ свидетелства са „на кантар“, какар да имаме силни и ранни патристични свидетелства, че дяконския чин е бил отворен за жените. За Юния мисля е доста ясно, че е била апостол.
    За епископи и презвитери (аз мисля, че думите в НЗ са взаимнозаменими) жени наистина не се казва нищо. От друга страна това е аргумент от мълчание, към който трябва да сме много предпазливи. Особено когато не се казва изрично, че жени не могат да бъдат такива (1 Тим. 3:2 „мъж на една жена“ мисля, че не е аргумент така както споменаването само на „братя“ не означава, че се нямат в предвид и сестристе). От друга страна имаме също доста ранна традиция, че жените са били изключени от епископски и превитерски позиции. Наистина имаме някои ранни свидетелства за свещеническо служение на жени – например имаме мозайка в Италия, изобразяваща Прискила да раздава Господна трапеза, но те са много малко и несигурни. От трета страна обаче Ириней наприемр казва, че апостолите са свещеници (Против ересите 4.3 дали има в предвид само 12-те и можем ли да включим по-широкия кръг апостоли ?), а имаме жена апостол.
    Но така вече навлизаме в извънбиблейска област. Според мен единствено мълчанието на НЗ може да е някакъв аргумент, но твърде слаб и недостатъчен.
    (2) Не мисля, че това е аргумент. В Римл. 16:1 Павел изпозлва за жена (Фива) думата „служител“ (= дякон), която също е в мъжки род. При това е имало други думи на гръцки, които могат да предадат същата идея, а освен това имат и женски род. Факта, че Павел използва тази показва, че той просто копира към ранната църква вече съществуващи еврейски понятия за водачество (както и че може би още през 1 век те са станали повече или по-малко унифицирани в по-широката църква). Това е причината да използва (както и Петър) и думите епископ и презвитер – просто при евреите те са можели да бъдат само мъже и затова думите са в мъжки род.
    (3) Наистина Христос избира само мъже. Но вероятно Той прави това повече или по-малко от прагматични причини – за начина, по който е искал да ги изпозлва е било немислимо да избере жени. Просто в Израел никой е нямало да ги слуша. По аналогия не би трябвало да вадим заключения и от това, че избира и 12 евреи. Все пак в първата църква се оказва, че има жена-апостол (само една ?). Ние на практика не знаем нищо за нея – къде е работела (освен, че по времето, когато Павел пише посланието си тя се е намирала в Рим.), нито как точно е работела (евангелизирала от човек на човек, само жени или и мъже, проповядвала в църква, ръкополагала, работела в „сянката“ на друг апостол – Адроник много възможно да е мъжът й и т.н.?) и т.н. Забележително е, че Юния е често срещано римско име, макар че тя е еврейка (в Римл. 16 Павел я нарича своя сродница – дали по кръв или като жена на Адроник ?) така че е възможно дейността й да е била сред неевереи, където жените са можели да имат до известна степен повече влияние в религиозната сфера. Но от друга страна за евреите е било обичайно да имат по 2 имена (гръцко/латинско и еврейско) – самият Павел/Савел е имал такива, а в НЗ имаме още много такива примери и голяма част от ранните мисионерски църковни общини са започнати на основата на еврейски общества в диспората или на прозелити (макар че и там нещата са били доста по-хлабави отколкото в самия Израел заради значителната елинизация).

    Спирам засега. Можеш да ме поправиш ако бъркам някъде.

    Поздрави и весела нова година ако не се чуем.
    Радо

  6. Здравей, отново. Както казах, можеше да отговориш когато желаеш 🙂 Когато го казах не го казах от някаква фалшива „любезност”, ами защото го мисля.
    Бих искал да кажа е, че в рамките на коментара ми ще добавя и някои размишления – нядявам се, че ще ме поправяш (аз поне за момента не знам за какво да те поправя. Може би може да поспори дали презвитери и епископи са напълно взаимозаменяеми понятия в НЗ, но това не е основната тема на разговора ), или поне се надявам, тъй като темата за мен е важна, искам да видя къде бъркам и къде не, а ти си информиран по нея.

    За мен по-спорното не е въпроса за дяконисите, а този за апостолите. Съвсем реалистичен (но не и задължително верен) ми се вижда вариантът да се е имало предвид, че Юния е била бележита между апостолите по достойнство (без да е апостол). Коментираш много малко този вариант в статията. Приеми това като въпрос.
    Относно (1) си мисля, че самият факт, че римските християни вероятно не знаят коя е Фива, а Павел им я описва като служителка в църквата (без да уточнява на римляните дали просто служи или е ръкоположена – нещо което хипотетично би могло да е от значение като пояснителна информация за тях) вероятно говори, че за тогавашните християни не е имало кой знае какво разграничение между двете, ако ми разбираш мисълта. Или да го кажа ясно: може би за тях служението в църква е било равносилно на това да си дякон. Иначе ми се струва странно защо при условие, че ако римляните не се знаели коя е Фива (нещо, което според мен първите стихове на 16-та глава допускат, да не кажа подкрепят) Павел ще я нарича служителка без да обяснява какво иска да каже под „служителка”. Ако двете неща са били различни, то те не е сигурно, че са щели да го разберат, а той би трябвало да е знаел, че така ще стане. Дори при едно хипотетично разделение на понятията за (1) ръкоположените за дякони (служители) и (2) тези, които извършват такава дейност в църквата – и двата вида са де факто дякони, нали така? Друго, което си мисля, че с тези гръцки думи ние си усложняваме работата. Ако за нас сега дякон и служител означават съответно пост в църквата и извършването на някаква добра дейност, то на езика на Павел думата е само една с различни значения. Може би трябва да почнем да превеждаме тези понятие на български.
    Относно (2) и аз мисля, че това е слабо – след като ти писах го осъзнах. Койне не е измислено от апостол Павел, не той е измислил думите дякон, презвитер и епископ и не той е определил какви окончания за женски род да имат. И като се замисля при гърците-нехристияни разбира се, че е имало жени, които са служели (не в църковен смисъл) по някакъв начин и те реално са били дякони, нали? Какво като не е имало такава форма? И думата „депутат” няма форма в женски род, но жени депутати има.
    Относно (3): аргументът ти за прагматичните причини, за които говориш ми се вижда реалистичен. Мисля си дали не може да се даде още един аргумент – предвид дейността, която е трябвало да изпълняват апостолите и опасностите (и даже мъките) през които са щели да минат са били нужни някои мъжки качества (което не означава, че те са само запазена марка на мъжете)?
    Друго, което си мисля, че е важно да се спомене по въпроса е, че „апостолът” е специален пратеник и свидетел на Иисус Христос, а не вътрешно църковно служение като дякон, епископ и презвитер. Ако е имало апостоли жени, това не означава задължително, че те биха могли да бъдат ръкополагани в трите степени на свещенството”, макар че много доближава до тази идея , защото означава, че им се е възлагало една много голяма отговорност, които би могла да надминава отговорността на последните.
    Нещо, което смятам: Мисля, че дори и в НЗ да не пише много за женското служение, ние пак можем да се опитаме да го изведем от духа на НЗ . С Христовото идване на земята започва нова ера на земята (нямам предвид летоброенето), с която враждата (расова, етническа, полова, социална и пр.) изчезва,Божият образ за хората в Христос е възстановен, донесен е нов живот и е поставено за цел преобразяването на света и принасянето му на Бога. Всички са обект на Божията любов, всички могат да последват Христос, всички могат да Му отдадат сърцето си и да му служат.Според НЗ всички християни са свещеници (макар че не са всички ръкоположени за служение) – мъже и жени. Ако и мъже и жени са част от царското свещенство, защо жените да не могат да бъдат ръкополагани? И ако в Писанието (благодаря за примерите които посочи) има примери жени да поучават мъже защо да не може жени да поучават като участници в тристепенното служение? Благодатта е една. Същата благодат, която получаваме в Кръщението, я получаваме и при ръкоположението. Ако за първото няма значение пола, защо за второто трябва да има значение? Някой може да каже, че не е толкова просто – може би, но пък ми звучи доста близо до духа на Новия Завет. Аз наистина смятам, че Христос промени света и това има връзка и с разглеждания въпрос.
    Между другото, Радо, мисля, че статията ти, поне за мен, беше полезна. Научих нови неща. А и като че ли тя е най-обиширното изложение в полза на женското служение и анализ на конкретните пасажи от Новия завет в българското интернет пространство. Статията че ли е по-скоро опит за оборване на аргументи против женското служение, но ми се струва, че е необходимо да видим защо може да има женско служение и какви основания има за това.

    П.П. Извинявам се за дългия текст. Но не ти поставям никакви срокове за отговор.
    Весел празник и на теб и дано новата година да е благодатна за твоето семейство и за света като цяло!

  7. Здрасти пак,
    Прочетох два пъти последния ти пост и ми се струва, че мислим ако не съвсем еднакво то много, много близко.
    Само няколко допълнения.
    (1) “Съвсем реалистичен (но не и задължително верен) ми се вижда вариантът да се е имало предвид, че Юния е била бележита между апостолите по достойнство (без да е апостол). Коментираш много малко този вариант в статията. Приеми това като въпрос.”
    На български наистина звучи така. Някои коментари, които четох казват, че гръцката конструкция прави това виждане трудно приемливо и е много по-вероятно ако се чете в оригинал да се има в предвид, че Юния е била почитана сред апостолите, част от които е самата тя. Дали наистина е така не мога да кажа понеже с гръцкия съм на вие.
    (2) Съгласен съм за това, което казваш за дяконите като “длъжност” и като “действие” – двете неща би трябвало да се припокриват и понякога наистина излишно си усложняваме живота (да не кажа, че кривваме от духа на НЗ) като не превеждаме буквално думата. Дискусията има значение дотолкова доколкото може да покаже, че в първата църква е имало жени заемащи такава “длъжност”. Защото все пак всички са призвани да служат в църквата (и извън нея) и самият Павел нарича себе си “служител” използвайки точно тази дума, но с това не иска да каже, че е “дякон”, нито че всеки, който служи автоматично става дякон като позиция. А текстове като напр. Фил. 1:1 според мен ясно отделят някои хора в някакво специално служение от останалите, които също са служители. Иначе това, което казваш си е точно така.
    (3) Разбирам това, което казваш за апостолите като определени за нещо различно от “тристепенното служение.” Така е без съмнение, но от друга страна именно апостолите са тези, които първоначално ръкополагат хората извършващи това служение. И това се прави не само от 12-те, но и от хора като Тимотей и Тит т.е. “апостоли” в един “вторичен смисъл.” А това трудно може да се разбере ако им отречем всякакво свещенство (освен, разбира се общото свещенство на всички вярващи). Ако от друга страна признаем някакво свещенство свойствено на апостолското призвание (което трудно можем да не направим) остава въпроса как е възможно Юния като жена да има този превъзхождащ чин, но пак като жена да няма достъп до епископско и презвитерстко служение.
    (4) За да решим (3) без съмнение ще се наложи да кажем какво е свещенството и какво би могло да пречи на жените да го извършват. Мисля, че въпросите, които задаваш накрая на предишния си коментар са съвсем на място – аз бих написал нещо много подобно. Когато си писах статията аз се спрях само на по-сериозна егзегетика на 2-та основни текста изказвани като възражение срещу служението на жените без да отивам по-нататък. Ако трябва да го направим ще трябва да тръгнем точно от твоите последни забележки.
    (5) Мисля си още нещо, което ми написа един мой познат. Понякога не всички следствия от християнството се реализират веднага. Макар да вярвам, че движението за премахване на робството е дълбоко християнско в своята същност НЗ не призовава към борба за неговата отмяна. Може би е възможно да намерим аналогия и с женското свещенство. Това значи, че дори да смятам, че ръкополагането на жени е оправдано то може да не е най-доброто поне за момента за дадена църква. Например деномонацията, към която принадлежа аз позволява ръкополагането на жени, но в България това не се практикува. И аз не съм сигурен, че трябва да лобирам това да стане по-бързо дори ако съм направил позицията си достатъчно ясна.

    Поздрави и честита Нова година.

  8. prespanski и Радо, благодаря за съдържателната дискусия. Наистина, темата изисква много информирано и внимателно боравене с новозаветните текстове за да се разбере какво се казва, какво би могло да се има предвид и какво не се казва. Аз смятам, че НЗ ни дава едновременно принципни изходни точки и частична информация за техни приложения в 1 век в рамките на Римската империя. Оттук, от недна страна би било пресилено да кажем, че други (които не са се практикували тогава) приложения на тези принципи са недопустими. Но от друга страна, както Радо споменава, не означава, че дадено приложение, макар и допустимо е непременно полезно и непременно добро. Мисля, че в такива спорове прагматичната страна на въпроса (какви плодове ще произведе дадено решение) не трябва да се пренебрегва.

  9. Здравейте. Да, пропуснал съм онази част, която ми показахте. Само едно допълнение. Пишете:

    „В същата светина трябва да разбираме и иначе твърде проблематичния ст 15. Павел не посочва мястото на жените в къщи където те трябва да раждат и отглеждат деца понеже те не се спасяват чрез раждането. Д. Стот смята, че това е намек за раждането на Исус Христос, чрез Когото идва спасението, а Мария е представена като антипод на Ева от предишния стих[56], което е напълно възможно. Но още по-вероятно е Павел отново да се противопоставя на някои учения в Ефес, които забраняват жененето (1 Тим. 4:3 виж също 5:14; Тит 2:3-5) и смятат раждането на деца за нежелано. Тук отново усещаме влиянието на “новите римски жени” (виж анализа по-горе), но също така и на гностицизма, който в някои свои форми макар да е одобрявал секса[57] е отхвърлял раждането[58]. “

    Ириней Лионски явно отнася 1 Тимотей 4:3 (същата книга от която е разглеждания 15-ти стих) като цитат срещу гностически вярвания. Цитирам:
    “ Те също така твърдят, че женитбата и потомството са от сатана (1 Тимотей 4:3).~(Против ересите. 1.24. 2.)
    Явно на това вярване Павел противопоставя думите си, че жената ще се спаси чрез раждане на деца, тоест раждането на деца е благословено (а не лошо) начинание.

  10. Възможно ли е апостол Павел да е говорил иносказателно, а не буквално? Т.е. под жени да не е имал предвид точно „хора от женски пол“, под мъже – „хора от мъжки пол“, а да ги е използвал като метафори за хора от двата пола, които с нещо се различават едни от други, така че едните са възприемани от като по-нисшестоящи, а другите – по-висшестоящи в някаква неясна йерархия? При такава хипотеза отпадат проблемът за на равнопоставеността на половете в раннохристиянската църква, за която има много свидетелства, но на негово място изникват други два:
    1) Защо се налага на апостол Павел да говори иносказателно?
    2) Метафора на какво биха могли да бъдат мъжете и жените съответно?

    Отговор на тези въпроси бихме могли да намерим в Матей 13:10-12
    10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
    11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

    Ако приемем, че в случая апостол Павел говори с притча, то изглежда възможно да има предвид под мъже тези, на които „е дадено да знаят тайните на небесното царство“, а под жени – „тези, които гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.