За епифанията или явлението на Исус Христос


ЗА ЕПИФАНИЯТА ИЛИ ЯВЛЕНИЕТО НА ХРИСТОС

от Мартин Лутер

Матей 2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим.

Ние празнуваме този ден като велик и най-голям празник на явлението на Господ Исус, Който носи специално утешение на всички тези, които Го търсят със силна вяра.

Мъдреците от Арабия, които били прилежни хора и без всякакво съмнение управители на тази страна когато видели звездата на изток тръгнали без да се бавят и побързали към Ерусалим усърдно търсейки юдейския цар, който се родил. Тук трябва да отбележим, че те нито търсели нито намерили този цар, Господ Христос, но звездата вървяща пред тях накрая ги отвела дотам, че чрез Божието слово те били уверени къде може да се намери този цар. Така е и с нас. Ние не можем да намерим Христос без благовестието, без Божието слово, то трябва да ни води и да ни доведе дотам където можем да Го намерим. Това може да стане единствено когато приемем същото благовестие чрез вяра. Иначе, макар да сме го чували и да го познаваме добре то не ни ползва. Следователно ние няма да Го намерим повече отколкото Го намерили книжниците, които макар че имали писанията и показвали пътя на другите сами не достигнали до Него понеже то не докоснало сърцата им и те пренебрегнали царят, когото търсели внимателно вече много векове.

Следователно не е достатъчно само да имаме благовестието, но трябва и да вярваме в него и да го положим в скришното на сърцата си, иначе никога няма да намерим Христос. Тук виждаме, че няма значение дали човек е учен или неук, дали познава много или малко Писанията – този, върху когото Бог излива благодат познава Христос. От значение е не човекът, а този когото Той привлече бива привлечен на нужното време макар благовестието винаги да му е било проповядвано.

Така тези мъдреци намерили Христос, еврейският цар, във Витлеем заедно с Йосиф и Мария, чрез водителството на Писанията и на звездата. Те не били отблъснати от бедната къща на детето, но научени от словото, признали това дете за Месията и царят, който евреите очаквали от толова години и отворили съкровищата си пред Него принасяйки Му злато, ливан и смирна.

Тук ние отново трябва да отбележим естеството на вярата, която не се окърбява от нищо, но се прилепва единствено към словото и не цени тези неща, кито имат външен блясък. Тези мъдреци не презрели нито се отвърнали от детето и родителите му понеже нямали великолепие, а били в бедност и нищета и знаели, че пред тях стои не някой друг, а детето-цар. Те пристъпили напред и без съмнение го признали за цар както научили от писанията. Освен това те Му оказали почести подобаващи за цар като принесли най-скъпи дарове, които носели, най-добрите видове от своята страна.

Света няма да направи нищо подобно понеже ще се оглежда за пурпурни одежди и множество слуги и слугини. На такива места е загуба да дава своите дарове т.е. там където преди това е имало голямо изобилие от тях. Все пак той е от такова естество, че лишава бедните и ги ограбва от нещата, които имат, той отнема хляба от устата на гладните и нуждаещите се, които нямат нищо, макар те да са работили с цялата си сила. Оттук научаваме, че ако ще почитаме Христос заедно с тези мъдреци ние трябва да затворим очите си и да ги отвърнем от всичко, което изглежда добро, богоугодно и благородно пред света. Нито пък трябва да се огорчаваме или отвращаваме ако нещо изглежда зло, презирано или странно за света. Нека да бъде достатъчно това, че ти знаеш, че то е угодно на Бога, Който е на небето. Внимавай на себе си за тези неща, които светят пред света, обучавай се в добри дела, които изглеждат глупави и безполезни за разума както да помагаш на нуждаещите се, да утешаваш угнетените и да смяташ бедите на своя ближен за свои собствени. Ако усърдно се упражняваш в тези неща, ако вярата е твой водач и си се посветил на тях тогава другите неща, които са добре приемани като да постановяваш меси, да извършваш бдения, да изграждаш храмове и други подобни глупости ще бъдат изкоренени от сърцето ти и ще изчезнат; неща, към които целият свят е пристрастен. Те наистина имат външен вид на благочестие и изглеждат много ценни, но всъщност са отвратителни пред Бога.

Но това, което Бог ни е заповядал, като да вършим добро на ближния си и да бъдем докосвани от неговите беди не по-малко отколкото от нашите собствени, да имаме приятелски и готов да помогне ум към него, тези са пренебрегвани и в очите на света изглеждат глупави и незначителни, поради което са твърде презирани. Как се е стигнало до това? Дали понеже външно те не изглеждат забележителни и обикновените хора в Германия са свикнали да казват: Това, което не блести и няма външна красота не струва за нищо. Но Бог по-скоро би се лишил от Собствената Си похвала и подобаваща служба отколкото да ни накара да оставим нашето задължение към ближните си както свидетелствува Исус в Матей 5:23-24.

И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си. 

Поради същата причина Бог отхвърлил жертвите на евреите както е пророкувано в Исая 1:11 понеже те пренебрегнали нещата които били по-необходими, а именно, милостта и вярата; затова е казано:

Защо Ми е големият брой на жертвите ви? Господ казва: Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от телета или от агнета, или от едри козли. Когато идвате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание. Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене; дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отстранете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло. Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.   

От тези думи виждаме какво Бог изисква и какво позволява. Когато пренебрегнем нещата, чрез които служим на нашите ближни Той ще пренебрегне нас. Защото каквото добро направим на нашия ближен това правим на Бога и на самият Христос, както ще бъде отсъдено при последния съд.

Матей 25:40: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.

Когато се приближиш до това време няма да се гордееш много с храмовете, които си изградил или с месите, които си извършил. Понеже Той ще каже: Какво общо имам Аз с тези храмове и с тези меси? Какво с тези олтари и камбани? Нима мислиш, че Аз се наслаждавам на камъни и дървета, на камбани и знамена? Не са ли тези неща Мои? Небето Ми е престол и земята е Мое подножие. Кой ти е заповядал да строиш храмове? Поставил съм пред теб живи храмове, за да бъдат те наставени, нахранени и облекчени, но ти беше зает с други неща, които не съм заповядал; Не те познавам; махни се с твоите храмове и меси; Ти трябваше да се доверяваш единствено на Мен, но всичките ти наслада се състояха в такива неща като че ли с такива дела ще заслужиш пред Мен небето и Аз ще ти бъда задължен с нещо. Това, което Аз заповядвах ти го пренебрегваше и това, което Аз ненавиждах и мразех това ти усърдно правеше. Това следователно аз ще изисквам от теб. Не те познавам, можеш да се обърнеш към този бог, който е изисквал от теб такива неща.

Нека следователно да се научим как мъдреците не презрели бедната и окаяна външност на този младенец и на родителите Му, за да можем и ние също да имаме любов към окаяното и нещастно положение на нашите ближни и да можем да виждаме в тях Христос и че каквото сме направили на тях Христос признава за направено на Него. Неговото царство принадлежи на бедните, презрените и отхвърлените; да, в светия кръст, в презрение, в преследвания, в утеснения и нищета. Както казват Псалмите:

Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане.”

И на друго място Павел също казва:

Станахме като измет на света, измет във всичко.”

Така казал Христос и на своите ученици, когато отивали да проповядват в Юдея:

Ето, изпращам ви като овце сред вълци”  (Матей 10:16).

Тези, които сега търсят Христос в някаква друга вместо в тази унизена форма на кръста и в гоненията не Го намират. Мъдреците намерили новороденият цар Христос не в двореца на Ирод, не сред принцовете и свещениците, не в Ерусалим, в един толкова известен и благороден град, но във Витлеем, в една ясла, с едни бедни и презрени създания – Мария и Йосиф. Накратко Христос ще бъде намерен там където хората най-малко Го търсят.

Ние също така прилежно трябва да размислим и за това какво показват даровете на мъдреците. Понеже със сигурност те показвали чрез тях, че това дете е цар и не само цар, но също така и Бог и човек.

Принасяйки злато те Го признали за цар, като че ли казали: Ние Ти принасяме злато не защото можем да Те обогатим. Понеже златото, среброто и всичко останало е направено отнапред от Теб, но сега ние признаваме, че Ти си най-великият цар, Който владее над всички неща. Така ние също принасяме злато на Христос когато Го признаваме за наш цар и Господ; но за това е необходима много силна вяра. Понеже ако трябва да Го призная за свой цар и Господ всичко, което притежавам вече няма да ме владее. Понеже Христос единствен трябва да царува и да управлява в мен, за да може да прави каквото пожелае в мен и с мен, всички неща трябва да Му бъдат предадени. Така направил прокаженият в Матей, който казал на Христос:

Ако искаш можеш да ме очистиш.”

Следователно моята воля трябва да бъде напълно смирена тъй като в мен ще управлява Христос. Христос също не върши Своята Собствена воля, но винаги подчинява Себе Си на волята на Своя Отец, за което Той свидетелствува в 6-та глава на евангелието на св. Йоан ст. 38

Защото не слязох от небето да върша Своята воля, но волята на Този, Който Ме е пратил.”

Да, Той се покори на Своя Отец дори до смърт и изцяло се предаде на волята Му. Ние, подражавайки на Неговия пример, който е записан за наше утешение, трябва да покорим волята си на Бога и на Неговият Христос и да бъдем уверени в Него. Той знае как да извърши всичко както казва в Псалм 37:5

Предай на Господа пътя си; уповай на Него и Той ще извърши очакването ти.”

Таки думи трябва да ни накарат търпеливо да приемаме Божията воля в нас, без значение дали е сладка или горчива и дали богатство или бедност идват върху нас. Блажен е този, който вярва на тези неща с цялото си сърце. Кой ако е такъв ще се обремени със скръб? Такъв човек, както и да постъпват с него, дали го давят или изгаря,т хвърлят в затвора или постъпват с него по друг жесток начин, приема всичко като добро понеже знае, че тези неща ще се обърнат в негова полза. По такъв начин ние също принасяме злато заедно с мъдреците като отнемаме управлението от нашата собствена воля и оставяме Христос да работи в нас според Своята воля и намерение.

Лицемери са тези, които не желаят да приемат Божията воля, но каквото и да им се случи винаги се оплакват. Те смятат, че всичко трябва да се случва според тяхното намерение. Ако стане обратното те се гневят, не понасят търпеливо преследване и презрение, мърморят, намират вина и се безпокоят когато се случват такива неща, подобно на коне обзети от ярост или гняв. Така противейки се те отнемат от себе си царството на Христос и лишават Христос от златото, което трябва да Му принесат т.е. самите те да приемат Неговото владичество и не желаят да признаят Христос за свой Цар и Господ.

Ливанът символизира Божията чест, която Му принасяме когато изповядваме, че каквото имаме идва от Него и че го имаме като подарък, без всякакви заслуги от наша страна. Следователно всички неща трябва да бъдат приписани на Него, Който е истинският Господар. Нито пък ние трябва да се гордеем с нещата, които сме получили, но да виждаме в тях Неговата слава. И ако Той отново ни ги отнеме ние трябва да приемем това спокойно и да Го благословим подобно на възлюбеният Йов със следните думи:

Гол излязох от утробата на майка и гол ще се върна там. Господ даде и Господ отне,. Благословено да е Господното име (Йов 1:21).

Ние трябва да понасяме всички нещастия и бедствия като че ли самият Бог ги е сложил на гърба ни. Така никой няма да бъде в състояние да ни огорчи освен ако не ни отнеме Христос. Дори косъм от главата ни няма да погине както казва Христос на Своите ученици. Следователно каквото и да дойде върху нас, каквото и бедствие да ни сполети, ние не трябва да търсим някакъв друг Бог, не трябва да се обръщаме на друго място за помощ и утеха, освен единствено към Христос. Това е Този, Който е бил направен за нас от Бога Отца мъдрост, правда, освещениие и изкупление. Единствено тогава принасяме на Христос този ливан от Арабия, когато в нашите бедствия, утеснения и страдания тичаме само към Него.

Но тези, които търсят друга помощ и утеха като тази на магьосниците, вещиците и други подобни принасят на Христос не ливан, а огнени въглени, с които те ще горят завинаги понеже не са повярвали и не са се доверили на Христос.

Под смирна се има в предвид смъртния човек понеже със смирна са били помазвани мъртвите тела, за да не се разлагат за известно време. Смирната е силен и горчив сок, който се извлича от едно дърво в Арабия. Ние принасяме смирна на Христос когато твърдо вярваме, че Той чрез Своята смърт е победил смъртта, сатана и ада. Това е една особена вяра. Ако дори и малко се съмняваме това не е добре за нас. Но ако вярвам с цялото си сърце, че смъртта, греха и дявола и ада са погълнати от смъртта на Христос няма да се страхувам от тях. Аз лесно ще бъда защитен от гнилотата, която носи смъртта когато смирната, т.е. смъртта на моят Господ Христос е в тялото и в душата ми и това няма да ме остави да загина. Толкова силно и храбро нещо е вярата, чрез която всичко е възможно както казва Христос в Марк 9:23. Ние трябва ежедневно да се учим от нашия Господ Христос да предаваме нашия стар Адам на смърт и да убиваме неговите похоти и изкушенията чрез кръста; не този кръст, който ние избираме, а този, който Христос полага върху нас, да го носим търпеливо и доброволно, така че тялото ни да бъде покорено на Духа и погребани заедно с Христос в кръщението да можем отново да възкръснем с Него и единствено Той да живее и да царува в нас. За това са необходими стенания, които Светия Дух принася за нас както казва св. Павел в Римляни 8:26, за да ни помогне Христос да продължаваме въпреки тази бунтовна и противяща се плът, за да не бъде тя оставена да мисли разпуснато и да омърсява достойната душа. Това показва нашето кръщение, а именно, че старият и миришещ Адам е умрял и погребан. Ние винаги трябва да пазим това в умът си виждайки, че докато живеем тук грехът остава в нас.

Затова винаги нещо трябва да се поправя в нас без никакво прекъсване чрез размишление за кръщението подобно на една къща рушаща се от старост до времето когато ще преминем от този живот. Св. Павел казва много добри думи в Римляни 6:3, които ние прилежно трябва да запомним:

Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. Защото който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него, като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога. Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.”

Толкова за първото явление. Сега ние ще кажем нещо и за второто т.е. за кръщението на Христос. За него ние трябва да кажем три неща. Първото е, че небесата се отворили когато Той  се кръщавал. Второ, че Светия Дух бил видян да слиза като гълъб. Трето, че се чул гласът на Отца, който казал:

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

Когато Христос се приближил, за да бъде кръстен с вода Той благословил водата и по този начин я направил свята, за да може този, който се кръщава в Неговото име да стане по подобен начин свят и чист от греха и да може небето да бъде отворено за него. Христос не се кръстил заради Себе Си, понеже Той не бил заразен с петното на греха както казва св. Петър в 1 Петър 2:22. Той се държал подобно на добър лекар, който пред болния първо сам опитва някакво горчиво лекарство, за да може и болния след това с по-голяма готовност да направи същото. Понеже в кръщението ние пием едно горчиво лекарство, а именно умъртвяването на стария Адам, което поради своята горчивина много ни безпокои. Понеже това потапяне във водата или напръскването с нея не показва нищо друго, но че старият Адам трябва да загине и да умре. Това е извършено чрез кръста, който Бог според Своята Божествена воля полага върху нас, който ние не трябва да отхвърляме от себе си, но да го носим доброволно и търпеливо. Но за да може това да бъде по-лесно и дори Христос наполовина Сам да го носи, Той се кръстил и взел кръста Си и го носел без да отказва или да се дърпа и така бил покорен на Своя Отец до смърт, дори до смърт на кръст както казва Павел във Фил. 2, за да може да ни освободи от греха и да умилостиви Своя небесен Отец, което той направил единствено по благодат без никакви заслуги от наша страна. Поради тази причина нашето кръщение е знак и залог, както казва Павел в Тит 3:4:

Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител,  така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот.

Второ, по време на кръщението Светия Дух се явил във форма на гълъб, което показва, че при нашето кръщение ние също приемаме Светия Дух, Който ни управлява и води според Божията воля, Който е с нас и ни помага да носим теглото на светия кръст, Който ни наставлява, Който е винаги с нас, ходатайства за нас и когато се огъваме под тежестта на кръста ни подкрепя; ако паднем ни вдига отново и ни придружава вярно в нашето пътуване. Той също така прави лека тежестта на кръста, която ние сме съвсем неспособни да носим ако не получим Неговата помощ. Ако се случи да паднем в грях ние трябва да се върнем обратно към вашето кръщение понеже това е единствения кораб, който остава.

Кръщението е началото на покаянието. Следователно винаги когато падаш в грях се обръщай към кръщението си; там ти отново ще получиш Светия Дух, Който да бъде постоянно с теб. Понеже кръщението не е нищо друго освен отричане от себе си, намразване на нечестивия си живот и обновяването на човека. След обновяването на живота следва похвала към Бога и благодарност за приетата благодат. След това човек продължава напред и се държи добре със своя ближен и му прави добро във всичко. Символ на това е явяването на Светия Дух върху Христос в подобие на гълъб: понеже в гълъба няма злоба. Такива стават и тези, които приемат Светия Дух в кръщението т.е. те са благи без горчивина към всички.

Трето, при кръщението на Христос се чува гласът на Отца, който казва:

Този е  Моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение.

Това е този Спасител, Който ни избавя от тиранията на греха, смъртта, сатана и ада. Следователно ние трябва да научим как трябва да идваме при Бога. Този, който желае да бъде благодатно и скъпо дете на Бога Отца трябва да постигне това чрез Христос, единствено чрез Него, възлюбеният Син, Който е в лоното на Отца, на Когото единствено гледа Отца, без Когото не позволява нищо и каквото е угодно на Отца е угодно на Него по отношение на Синът Му.

Следователно този, който желае да отиде при Отца трябва да се прилепва към Сина, трябва да легне на гърба Му. Понеже чрез този глас всички титли, макар да излгеждат твърде богоугодни и свети са отнети, нито имат стойност за Отца освен този единствен възлюбен Син, в Когото Той има особено благоволение. Нека този, който желае да има благоволение пред Отца и да бъде възлюбен от Него да отиде при Сина, чрез Когото намира достъп до Отца, както казва св. Павел в Ефесяни 1, че чрез Христос сме осиновени, а без Него сме врагове на Бога. Следователно, който се прилепва към Христос чрез вяра той има Божието благоволение, той ще бъде толкова възлюбен и приет колкото е и самият Христос и ще има общение с Отца и Сина. Но там където това не е направено няма нищо освен гняв, няма почит, няма добродетел, няма свободна воля и нито молитва, нито пост, нито други дела ще са от полза, а вие само ще си губите времето с тях. Затова това е най-могъщият и прекрасен глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото съществуват всички неща описани в цялото Писание. Всички те са предадени в ръцете на Христос и събрани в едно, за да могат да Му се покоряват както казва св. Павел. Защото когато Бог казва: „Този е моят възлюбен син” посочвайки единствено Христос и отказвайки да назове друг Той прави достатъчно ясно, че никой не е Негов възлюбен Син освен Този. Ако е така и останалите не са възлюбени синове сигурно е, че те са деца на гнева и негодувание. Понеже ако е имало други възлюбени синове Той е нямало да пристъпи наред и посочвайки Този да каже: „Този е Моят възлюбен Син” нито би обърнал очите си единствено към Него и не би дал славата единствено на Него като че ли не познава други. Понеже думите изглежда показват, че Той внимателно се е огледал и все пак не е намерил друг освен Този, за когото да каже: „Този е” като че ли казва: „Тук най-сетне намерих Този, в Когото е Моето благоволение и Който е  Моят възлюбен Син, а всички останали не са такива.”

Освен това тези думи трябва да бъдат разбирани в смисъл, че Христос е истински Бог както казва и посланието към Евреите:

И на кого от ангелите си някога е казал: Ти си мой син аз днес те родих? И отново Аз ще му бъда Отец и Той ще ми бъде Син?

Понеже напълно сигурно е, че в тези думи се казва, че Христос е  истински Божий Син понеже те никога не са казвани на никое творение. Ако Той е бил Божий Син и остава такъв завинаги като е бил и винаги, макар че това не ни е казано от небето нито пък нещо е добавено или отнето от Него чрез същото име, то ние трябва да мислим така и да убеждаваме останалите, че една толкова велика похвала и толкова велика чест за Христос са изказани за наша полза. Понеже Самият Той свидетелствува  (Йоан 12:30):

Този глас дойде от небето не заради Мен, но заради вас.

Той не е имал нужда това да бъде казано за Него т.е., че е Божий Син понеже е знаел отпреди и вечността и чрез Своята природа това, което е чул. Следователно това, което е било казано чрез глас и думи  принадлежи на нас, а не на Христос. Христос без думи е Този, Който е казано, че Е. Ние имаме думите без Този, за Когото те говорят.

Следователно ние трябва да внимаваме много на думите без същност дори Той да има същността без думите. Но тези думи ни учат как да познаем Христос, в което знание се състои нашето спасение, както свидетелствуват Исая, Петър и Павел. Но как ни учат те да Го познаем? Така, че Той е Божий Син и в Него е особеното благоволение на Бога, Неговият Отец. Чрез тези думи Бог радва сърцата на всички вярващи и им дава още по-голяма утеха и небесна сладост. Как е направено това?  Когато позная и съм сигурен, че този човек, Христос е Божият Син и във всичко е угоден на Своя Отец, аз трябва да бъда напълно убеден понеже Божието всемогъщество подкрепя това чрез Соя глас от небето, който не може да лъже. Така аз съм сигурен, че каквото и да говори и върши този човек това са думите и делата на възлюбения син, които са одобрени от Бога. Това аз подчертавам особено и поставям на дъното на сърцето си.

Когато чуя Христос или го видя да върши нещо и то за моя полза, което Той със сигурност прави винаги (понеже Той казва, че върши и понася всичко заради нас, че е дошъл да служи, а не да Му служат), тогава аз си припомням тези думи на Отца, че Той е възлюбеният Син и трябва да мисля, че всичко, което Христос говори, върши и понася и то за мен, е твърде угодно на Отца. Как тогава Бог може да се покаже по-свободен или по-любящ и добър от това да каже, че на сърцето Му е угодно, че Христос, Неговият Син, говори толкова нежно с мен, че с толкова голяма грижа търси моята полза и с толкова голяма и необикновена любов страда, умира и върши всичко заради мен? Съмняваш ли се, че ако сърцето на някой разумен човек чувства такова благоразположение на Бога в Христос т.е. че Той е направил токова много за нас, от радост то няма да се  пръсне! Понеже тогава то би надникнало в дълбочините на Божията прегръдка, да, и в огромната и вечна доброта и любов на Бога, която Той показва към нас и която е имал към нас от вечността. Но ние сме твърде коравосърдечни и студени, плътта тежи твърде много върху нас, за да бъдем в състояние да разберем тези думи; ние не ги схващаме в себе си нито пък сърцата ни идват близо, за да почувстват каква велика и неизразима любов и радост се съдържа в тях иначе без съмнение бихме видели, че небето и земята са пълни с огънят на Божията любов, на живот, на праведност, пълни с чест и хвала докато огънят на ада и смъртта сравнени с тях не са нищо повече от нарисувани или разказани неща.

Но не сме студени, мързеливи и несмислени нещастници, понеже подминаваме едни такива скъпоценни думи като нещо, което няма значение и като казани от човеци, като написани на хартия в една книга, като неща напълно преминали и ги смятаме за отдавна излезли от употреба, като че ли те касаят единствено Христос, но не и нас. Бивайки тъпи и несмислени ние не виждаме, че те не принадлежат на Христос, но са написани и запазени единствено за наша полза. Виж следователно Христос, възлюбения Син, Който има такова благоволение на Отца, че всичко, което върши е твое и вършейки това ти служи, както Самият Той свидетелствува, че ти без съмнение имаш същото благоволение и любов на Бога, каквото има и Самият Христос. И отново, благоволението и любовта на Бога са подарени на теб в същата степен както и на Христос, за да може сега Бог заедно с възлюбения Син изцяло да те притежава и ти да Го имаш напълно, за да можете по този начин Бог, Христос и ти да станете едно.

Същото казват и много думи в евангелията, но особено в Йоан като следното:

Ако Ме люби някой ще пази Моите заповеди и отец Ми ще го възлюби и ние ще дойдем в него и ще направим обиталище в него (Йоан 14:23).

Също:

И където съм Аз да бъде и служителят Ми. (Йоан 17:21)

Но къде е Христос? В Божието благоволение, в дълбините на сърцето Му. Там сме и ние ако познаваме и обичаме Христос. Аз мисля, че там ние сме достатъчно сигурни, там нашето убежище е достатъчно сигурно, там не може да достигне никое зло както е казано в Пс. 91. Но ти виждаш, че се изисква вяра и че нито дела, нито закон нито заслуги могат да ти дадат това.

Следователно станало е така, че едни толкова ценни думи са толкова непознати за разума. Понеже той е бил управляван от сатана от създанието на света, откакто в рая е пожелал да бъде като Бога и се е поблазнил от славата, която Бог е определил единствено за Христос, като Негов Син. Затова той се отвръща и застава срещу тези думи и думите са срещу него. Понеже тук Христос е обявен като единственият Божий Син те са силно отхвърляни от всеки, който желае да направи себе си Бог.

Но кои са тези, които желаят да станат богове? Със сигурност сатана и хората, които угаждат на себе си и обичат себе си: те не търсят Бога, но желаят сами да бъдат богове. Но какво дава Бог на такива? Наистина със сигурност точно противното на това, което казва на Христос:

„Христос е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение понеже Той не въздига Себе Си и не претендира, че Сам е Бог. Но вие окаяни, с които нямам нищо общо, понеже вие величаете себе си и правите себе си богове макар да сте творения и човеци, а не богове.” Така тези думи казани за Христос смиряват целия свят показвайки му, че той е лишен от божественост и приписвайки такава само на Христос. Всичко това е или за наша полза ако го признаем или за наше осъждение ако ги отхвърлим. Така аз мога да каже: без Христос няма благоволение нито някой е възлюбен син, а единствено гняв и голямо Божие негодувание.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.