Можеш ли да бъдеш последователен?


МОЖЕШ ЛИ ДА  БЪДЕШ ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН

Посланието на книгата Еклесиаст

Проповядвана във Втора евангелска баптистка църква – Варна

от Радостин Марчев

В нашите библии има една странна книга наречена Еклесиаст. Тя задава някои от най-важните въпроси за смисъла на живота. Защо съм тук? Къде отивам? Има ли живота някакъв смисъл и стойност или е една нелепа случайност? Нещата, които ми се случват случайност ли са или зад тях има още нещо? Думата Еклесиаст означава “проповедник”. Но християните не знаят какво да правят с този проповедник защото отговорът, който той дава на тези въпроси е: „Всичко е суета и гонене на вятъра?”

Нека да ви предложа един начин, по който можем да четем Еклесиаст. Авторът на книгата се обръща към нас и ни казва: Нека да си представим, че няма Бог. Как би изглеждал живота тогава? Какви изводи можем да направим за света, в който живеем и за нещата, които ни се случват? И след това той извежда 5 заключения. Нека да видим какви са те:

1. Първо (това няма да ви хареса) – Трудът, усилията и постиженията са безсмислени.

Кариерата и успехът са едно от най-важните неща в нашия живот. Започваме да се подготвяме още от най-ранна възраст защото знаем, че изискванията, трудностите и конкуренцията са големи – особено в страна като нашата.

Жена ми е детски учител и преди време ми разказа една интересна история. В градината където работеше децата освен останалите неща имат и начален курс по английски език. Един ден амбициозен родител й задал въпроса: “А какъв е вторият език който ще учат?”

Ние искаме да бъдем подготвени. Посещаваме основно и средно училище  11 години. След това идват 3-5 години университет или колеж. Това са между 14 и 16 години подготовка. Много хора работят и учат едновременно. Други вземат допълнителни курсове или записват паралелно втора специалност, за да бъдат още по-добре подготвени. Но обикновено едва след това започва истинската реализация. Бориш се за добра работа. Спестяваш за кола. Вземаш заем за апартамент, който след това изплащаш 10 или 20 години. Много от младите хора решават, че възможностите в страната не са добри и заминават за чужбина. Те оставят приятелите си, често живеят разделени от семействата си и трябва да се справят сами без никаква подкрепа. Но ние искаме да живеем добре, да се докажем, да успеем – и много решават, че си заслужава.

И точно тук се намесва Еклесиаст:

2:21-23 Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло. Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал и трудът му – скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

Повечето хора не успяват – те просто преживяват някак. Но нека да приемем, че ние сме едни от тези, които с много усилия са успели да постигнат нещо повече. Каква е равносметката на края: Според Еклесиаст се блъскаш цял живот и точно когато си постигнал нещо умираш и го взема друг, който не си е мръднал пръста за това.

Някой ще каже: Не е така. Аз работя за семейството си и за децата ми след мене. Добре, отговаря Еклесиаст, а можеш ли да кажеш какви ще са децата ти? Какво ако си се трудил цял живот и след това твоя син или дъщеря разсипят всичко? Можеш ли да предвидиш или да управляваш това?

Но нека да предположим, че вие сме от малкото, които наистина успяват. Започнали сте бизнес. Създали сте изобретение. Проявили сте се като ръководител. Борите се до самия край, за да направите нещата по-големи, по-успешни, по-добри. И след това ги предавате в ръцете на някой друг, излизате в заслужена почивка, радвате се на това, което сте постигнали и си казвате: Ще оставя след себе си нещо значимо. И какво от това, отговаря Еклесиаст – ще се върнеш ли назад от гроба, за да го гледаш и да му се радваш?

3:22б понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Това начало не е много насърчително. Но чуйте следващия втори извод:

2. Животът е абсурден – не способностите, а случайността определя какво ще ти се случи

9:11 Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

Казано по друг начин този текст означава: Животът е пълен с абсурдни парадокси, които не можеш да контролираш. Може да се грижиш за здравето си, но можеш ли да си сигурен, че утре няма да си болен или да претърпиш някаква злополука? Може да имаш добра работа, но откъде знаеш, че утре криза още по-сериозна от днешната няма да те прати на борсата за безработни? Имаш жилище, което си изплащал с години, но само за една минута някое земетресение може да го превърне в купчина камъни.

Спомням си как за първи път разбрах това ясно. Докато бях малък родителите ми бяха направили застраховка живот, която трябваше да се осребри на 18 ми рожден ден. Сумата не беше малка, но по една случайност това съвпадна с ревалоризацията, която повечето от вас сигурно си спомнят. Стоките просто прибавиха още няколко нули в цената си. И така аз отидох да си изтегля застраховката, която родителите ми години наред бяха заделяли, добавих към нея още малко пари и горди си купих един….обикновен принтер.

Ако си мислиш, че контролираш живота си, казва Еклесиаст, ти си в голяма заблуда. Няма значение колко си умен, колко си способен или колко си предвидлив. Никога не можеш да знаеш бъдещето, да имаш цялата информация или да предвидиш всичко. Живота просто е по-голям от нас. Някои неща са извън нашия контрол и когато се случат можем единствено да ги приемем.

3. Светът не е справедлив

4:1-4 Тогава размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха;  затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи; а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето. Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

Има ли нужда да говоря по тези стихове. Автора на Еклесиаст сигурно е минавал през България, когато ги е писал.

Наскоро възрастна жена, която посещава нашата домашна група се почувствала много зле. Този ден си починала, а на следващия отишла на лекар. Той я прегледал и казал, че е прекарала слаб инсулт и се налага да влезе в болница. Тя отишла в посоченото лечебно заведение където й казали: Днес няма места, ела утре. Не съм чувал човек, който има пари да е бил връщан по този начин, но винаги се чудя неговото здраве и живот повече ли струват?

Ние всички сме виждали или по-вероятно сме изпитвали подобни неща. И когато зададем въпроса: Защо някои хора са толкова несправедливи? отговорът е: Защото имат сила и полза да бъдат такива. Ще понесат ли отговорност за това, което правят? Вероятно не, казва Еклесиаст. Просто светът, в който живеем е такъв.

И това ни води към 4-я извод:

4. Доброто не получава награда нито злото наказание

8:14 Има една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

Огледайте се около вас – кои хора живеят по-добре – добрите или лошите? Кой печели повече в България – честните или нечестните? Сигурно някои от вас са се опитвали да получат справедливост чрез съдебната ни система и са се убедили, че това е почти непосилна задача. В България има хора, за които всички знаят, че са престъпници и на които никой не прави нищо.

Първата работа, която започнах беше в наскоро приватизирано предприятие чрез приватизационните фондове. Собственика умишлено го източваше години наред, бавеше заплатите на работниците с месеци и накрая ненужно уволни десетки. Но същият човек, който обясняваше колко тежки са времената покани на сватбата си певецът Джо Кокър. Той все още си позволява такъв разточителен живот, а някои от хората, все още са на улицата.

5. Всички ще умрем

8:8 Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение,

Добре казано – това е война, в която няма уволнение. Едно японско стихотворение изразява същата мисъл по друг начин: Живота е „сън в съня” – нещо кратко, преходно, илюзорно и до голяма степен лишено от смисъл. Добрият умира също както и злият.

Морал е празна дума.

Да ядем и да пием защото утре ще умрем.

Но Еклесиаст все още не е свършил с унищожаването на всички стойности. Смъртта не само обезсмисля живота, дори не само слага знак на равенство между добрият и лошият – тя сваля човекът до нивото на животно. Няма разлика между тях – и двамата умират по еднакъв начин:

3:19-20  Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

С това достигаме дъното. Трудът, усилията и постиженията ни са безсмислени, животът е един абсурд пълен със страдание и несправедливост, който се определя от случайността, моралът е безсмислен, а човек умира както и  животното и с нищо не е по-добър от него.

Това, казва Еклесиаст, е един логичен начин, по който можеш да разсъждаваш за смисъла на живота, ако приемеш, че няма Бог.

Вселената, която наблюдаваме няма цел; в нея няма план, няма добро и зло, няма нищо освен сляпо, жалко безразличие. (Ричард Доукинс)

Това е посланието на книгата Еклесиаст. Тя хвърля едно предизвикателство към хората: Ти казваш, че няма Бог. Смееш ли да погледнеш живота в лицето и да мислиш по този начин? И по-важното можеш ли да живееш по този начин?

Има хора, които са добри в споровете. Някои от тях са доста по-умни от мен. Някои са превърнали изтъкването на своя атеизъм в един вид спорт и забавление. Но Еклесиаст отказва да играе тази игра. Той не доказва Бога. Той не спори. Той просто показва докъде води собственото му мислене. И когато човек стигне дотам той престава да спори. Може само да млъкне ужасен от вида на мястото, където го е отвел пътя, който сам си е избрал.

И аз искам да ви кажа тази сутрин: вземете посланието на тази книга, позволете й да изкаже своето предизвикателство. И след това гледайте резултата.

Но какво става ако погледнем на нещата от обратната страна? Какво става ако приемем, че Бог съществува?

Нека да ви предложа 5 други наблюдения, които са напълно противоположни на тези, които споменахме. Аз ще ги спомена съвсем накратко.

1. Ако има Бог живота има смисъл.

Там където Доукинс вижда единствено сляпо, жалко безразличие псалмиста вижда нещо съвсем друго:

Пс. 19:1-4 Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената.

Когато човек създаде изключително произведение на изкуството, ние го наричаме шедьовър. Вселената е Божият шедьовър, част от който сме и ние. Когато човек твори той влага в творбата си част от самия себе си. Така и вселената отразява качествата на Бога, Който я е създал – Неговото величие, сила, разум и съвършенство.

Но Бог не просто е създал всичко съществуващо – Той се грижи за Своето творение и Той има план за него. Това означава, че нищо, което се случва не се случва случайно – то е или извършено или допуснато от Бога. Християните наричат това провидение и имат една сигурност, че Бог управлява този свят и че Той знае какво прави.

Представете си, че имате приятел, който все още вярва, че слънцето се върти около земята, а не обратното. Една вечер, докато сте на гости в тях, вие решавате да му предадете кратък урок по астрономия. Разчиствате масата и нареждате чашите и чинийките, така че те да ви служат за модел за обяснение. След като свършвате казвате “Лека нощ” и доволен отивате да спите.

Рано на другата сутрин ви събужда чукане по вратата. Сънен излизате да видите кой ви търси толкова рано и на прага стои вашият приятел. “Каква чудесна сутрин,” казва той. “Нека да се разходим заедно и да посрещнем изгрева.”

Прекосявате няколко поляни, с наслада дишате чистия утринен въздух и накрая се изкачвате на едно ниско възвишение. И там изведнъж се появява в цялата си красота, огромния, искрящ, слънчев диск. “Погледни,” казва приятеля ти, “Всички тези приказки за земя въртяща се около слънцето и за слънчева система снощи бяха наистина интересни. Но сега можеш да видиш нещата със собствените си очи….”

Ако се опитваме да изградим смисъл за живота около самия себе си ще достигнем до безсмислие и отчаяние. Само когато приемем, че напият живот не е автономен, а се върти около Бога и е част от плана, който Той има за целия свят той може да придобие истински смисъл.

2. Бог е добър. Той не просто е създал всичко, Той го е направил добро, Той го е направил да посреща нашите нужди. Миналият път имахме ден на благодарност – цялата църква беше украсена, масите се огъваха от даровете, които бяхме донесли. И когато приканихме хората да споделят какво Бог е направил за тях през годината не можехме да ги накараме да спрат да говорят.

Нека да направим една крачка по-нататък:

3. Ние живеем във вселена, която е не само създадена от Бога, поддържана от Бога, получаваща смисъла си от Бога, но и във вселена, която е морална.

Бог е добър, свят и праведен и Той предава това изискване на всички разумни същества, които е сътворил. Това означава, че понятия като право и криво, добро и зло, праведност и грях не са безсмислени, а са много важни. Бог е дал разбиране за тези понятия на всеки човек чрез съвестта и когато се осмеляваме да ги престъпваме ние правим това на своя отговорност.

Казахме, че ако се огледаме често виждаме, че добрите страдат, а лошите живеят добре. Но ако Бог е последната инстанция нещата изглеждат по съвсем друг начин.

Възможно е човек да върши зло и да живее добре. Възможно е никой да не му потърси сметка. Но това не означава, че няма справедливост. Защото ако има Бог в края на краищата ние ще трябва да застанем пред Него и да дадем отчет за начина, по който сме живели. Тук правосъдието може да бъде излъгано или купено. Но Бога не можем нито да излъжем нито да подкупим.

Ап. Павел казва това много ясно: Ние всички трябва да застанем голи пред Божия съд, за да получи всеки справедлива отплата на това, което е правил.     

4. Човекът е създаден по Божия образ и затова е ценен

 Аз съм израснал с чувство за малоценност. Зная какво означава да чувстваш силна вътрешна неудовлетвореност от самия себе си. Зная какво означава да мислиш, че никой не те харесва. И аз зная какво е да се чудиш струваш ли нещо. Това, което ми помогна да се справя с моя проблем беше вярата ми в Бога. Като християнин аз разбрах, че моята стойност не се определя  от това, което правя, от качествата ми, от това колко съм постигнал или колко пари печеля. Тя се определя от това, което Бог казва, че съм – творение създадено по Неговия образ. Бог е вложил в нас Своето подобие – способност да отразяваме Своя създател. Бог желае да общува с нас и с това показва колко сме ценни за Него. И накрая Той даде количествен израз на нашата стойност  – Той ни оцени колкото Неговият Син, Който умря за нас, за да живеем ние. Толкова ценни сме за Бога.  

Един от най-честите споове, на който съм свидетел е защо евангелските църкви няма икони. Днес няма да говоря за това, но искамд а кажа, че поне в един смисъл ние не можем да сме против тях защото  самият Бог е оставил една жива икона – това сме ние.

Заслужава си да погледнем това и  от друг ъгъл. Аз не съм единственият, който е създаден по Божия образ. Божият образ е и във всеки човек, който срещам. Как се държим с хората около нас? Това е едно огромно предизвикателство.

5. Бог не е Бог, Който се крие,  а Бог, Който се открива.

Една поговорка казва: Цар далеко, Бог високо. Искам да ви кажа: не й вярвайте. Нито царят ни е далече нито Бог се крие от нас. Някой ще кажа: да, ама все пак царят е по-близо от Бога. И на това не вярвайте. Една от думите, с които християните описват Бога е всеприсъстващ. Това означава, че Той е навсякъде и по всяко време. Причината ние да не Го виждаме е защото не Го търсим.

Чувал съм хора, които са имали религиозно преживяване да казват: Намерих Бога. Бог не се е изгубил, за да се налага да Го намираме. Големият проблем на повечето хора не е как да намерят Бога, а как да избягат от Него. Един текст от библията описва точно това.

Пс. 139:1-12 Господи, опитал си ме и си ме познал. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.  Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.  Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ, то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.    

Бог може да бъде намерен, Бог ни търси и Бог се открива. И Бог отива дотам, че Той, Който е невидим става видим за нас, въплъщава се и става човек в Исус.

В Исус Бог може да видян, чут, докоснат, помирисан, следван. Бог не е Бог, Който се крие.

Накрая, някой може да попита как можем да знаем, че това е истина?

Ако искате да ви докажа това по експериментален начин няма как да го направя. Аз не мога да взема Бог в ръцете си или да го сложа в епруветка или да го изследвам в лаборатория и да докажа, че наистина Го има. Водил съм такива разговори много пъти. Има християни, които мислят, че могат да докажат съществуването на Бога. Има и нехристияни, които пък смятат, че могат да докажат, че Той не съществува. Аз пък мисля, че се иска голяма смелост, за да твърдиш, което и да е от двете неща. Ако има Бог Той е по-голям от нас. Той е по-голям от цялата вселена. И да си мислим, че едно крайно същество като човека може да направи дисекция на безкрайния Творец, за да докаже Неговото съществуване или несъществуване е твърде смело за мен.

Не зная дали е истина, но съм чувал да казват, че след като първият руски космонавт се върнал на земята казал на своя колега чужденец: “Отидох в космоса и не видях Бога. Значи го няма, нали?” Човекът отговорил: “И аз днес си погледнах часовника, но не видях вътре часовникар.”

Ако моят Бог е достатъчно малък, за да бъде разбран Той не е достатъчно голям, за да бъде почитан.

Но това, че не мога да докажа научно Бога не означава, че аз не съм сигурен в Неговото съществуване. Някой отново ще попита: Как можеш да си сигурен? Моят отговор е: Понеже говорих с Него тази сутрин. Аз не съм доказал Бога, но Той ми се е открил, участва в живота ми и това ми дава пълна сигурност за Неговото съществуване.

Нека да ви предложа нещо. Ако се съмнявате, че има Бог помолете Го Той да ви се открие. Не се опитвайте да Го впечатлите. Кажете Му просто: Господи, не зная дали съществуваш, но ако Те има искам да го знам. Това е достатъчно.

Ако искате да разберете дали библията е Божие слово отворете я и четете. Християните вярват в Светия Дух – Той ще ви убеди. Може да се окаже, че вие започвате да я четете, за да видите дали е вярна и завършвате като тя чете вас и ви показва и открива какво е вътре във вас. Ако не вярвате опитайте. Но искам да ви предупредя – ако го направите правите го на своя отговорност и бъдете готови да си понесете последствията. Защото обикновено такива молитви получават отговор. Аз все още не съм виждал човек, който искрено да е потърсил Бога и да не е повярвал.

Искам да ви предупредя и за още нещо. Не се опитвайте да казвате на Бога как да ви се открие. Не Му поставяйте условия. Просто бъдете готови да приемете това, което Той реши да направи. Бог не позволява на хората да Го командват.

В началото на 20, когато в САЩ се вихрели големи спорове за съществуването на Бога известен атеист изнасял лекция. Когато привършвал изложението си той се обърнал към препълнената зала и казал: “Не вярвам, че има Бог. И ако все пак има аз го предизвиквам да покаже това както ме убие на място. Давам му една минута. След това извадил часовника си и засякъл времето. Нищо не се случило. Човекът си събрал нещата, прибрал часовника си и си излязъл без да каже и дума повече.

Същата вечер в един от големите вестници отразяващи събитието се появила следната история-притча: Два червея пълзели през пустинята Мохаве. По едно време видели отдясно две огромни блестящи ленти. Единият от тях допълзял до тях, с мъка се изкачил отгоре им и попитал: “Знаеш ли какво е това?” Вторият червей, който бил по-стар и умен отговорил: “Това са ЖП релси. По тях се движи една огромна машина, наречена влак. Тя преминава през цялата страна и стига до един голям град. В него до небето се издига небостъргач. На последният му етаж живее господарят на влака, Вашингтон.” Първият червей помислил малко, почесал се по главата и пак проговорил: “И ти искаш да повярвам на тази глупост?! Няма никакъв влак, той не стига до никакъв небостъргач и никакъв Вашингтон не съществува. И ако го има аз го предизвиквал да ми докаже това. Нека да дойде тук и да ме смачка. Давам му една минута.”

Червеят изчакал определеното време да изтече, слязъл от релсата и продължил да пълзи през пустинята…

Бог ме срещна когато бях объркано момче на 15 години, което не знаеше какво иска и какво да прави с живота си. Оттогава никога не ме е оставял. Аз съм сигурен, че Той съществува не понеже съм го доказал, а понеже говорих с Него тази сутрин.

И аз искам да ви помоля: Оставете книгата Еклесиаст да говори. Не се опитвайте да изкривите нейните думи и да я съгласувате по някакъв начин с останалите части от библията. Тя има едно уникално послание. Дайте я на хората. Оставете я да ги предизвика. И наблюдавайте резултата.

3 thoughts on “Можеш ли да бъдеш последователен?

  1. „Трудът, усилията и постиженията са безсмислени“ – Ако приложим това в духовно-религиозен план. Нима е безсмислено да търсим Бог, нима е безсмислено да следваме пътеките му … „Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Яков 2:10
    „Някой ще каже: Не е така. Аз работя за семейството си и за децата ми след мене. Добре, отговаря Еклесиаст, а можеш ли да кажеш какви ще са децата ти? Какво ако си се трудил цял живот и след това твоя син или дъщеря разсипят всичко? Можеш ли да предвидиш или да управляваш това?“….
    Можеш до известна степен, ако работиш и върху възпитанието на децата си. Ао не работиш нито в работата си, няма да имаш нищо. Няма да имаш дори пример за това как човек трябва да се труди за да изкарва прехраната си. Одавна не сме във времената на лов и събирачество.
    „Казано по друг начин този текст означава: Животът е пълен с абсурдни парадокси, които не можеш да контролираш. Може да се грижиш за здравето си, но можеш ли да си сигурен, че утре няма да си болен или да претърпиш някаква злополука? „…
    Бих казал че живота е закономерен. Доколко познаваме и умеем да се водим от законите му е отделен въпрос. Но по-безумно ми се струва да разчиташ на парадоксите. Съгласен съм че няма гаранции за това че въпреки грижата за здравето си утре може да си болен, или да претърпиш злооплука, но по-сигурно е това да ти се случи ако не се грижиш за здравето си!

    „Светът не е справедлив“
    Чудя се защо хората продължават да използват недомислени фрази. Справедливостта е понятие което можем да отнесем до ограничен брой събития, не до целия свят. Отново повтарям че живота е закономерен. И доколкото познаваме общите му закони, можем да си дадем оценка на това доколко справеливи неща ни се случват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.