Първа апология – част 1

ПЪРВА АПОЛОГИЯ

част 1

от Юстин Мъченик

Глава 1 – Обръщение

До император Тит Елий Адриан Антонй Гай Август Цезар, и до неговия син философът Верисим, и до философът Луций, родният син на цезаря и осиновен син  на Пий, който обича знанието, и до светия Сенат, заедно с всички римляни, аз Юстин, син на Приск и внук на Бакхус, родом от Флавия Неаполи, Палестина представям това обръщение и молба от името на тези от всички народ, които несправедливо са мразени и произволно хулени, един от които съм и аз.

Глава 2 – Нужна е справедливост

Разумът насочва истински благочестивите и философите да почитат и да обичат единствено това, което е истинно, отказвайки да следват традиционните мнения[1] ако те са безполезни. Понеже не само здравия разум ни кара да отречем водителството на тези, които вършат или учат нещо погрешно, но и дълг е на обичащия истината по всякакъв начин, дори ако бъде заплашен със смърт, дори пред живота си, да избере да каже и да направи това, което е правилно. Дали тогава вие, които се наричате благочестиви и философи, пазители на справедливостта и обичащи познанието, ще внимавате на нашето обръщение? Ако наистина сте такива това ще стане ясно. Понеже ние идваме, не за да ви ласкаем чрез това писание, не за да ви се харесаме с това обръщение, но за да  ви помолим да издадете присъда след внимателно разследване, а не водени от предубеждения или от желание да се харесате на суеверните, нито пък подбудени от отвращение или злите слухове, които от дълго време се разнасят, да постановите едно решение, което ще противно на самите вас. Понеже що се отнася до нас ние смятаме, че не може да ни бъде сторено никакво зло освен ако не бъдем обвинени за злодейци или не бъде доказано, че сме злодеи; и вие, вие можете да ни убиете, но не и да ни нараните.

Глава 3 – Настояване за съдебно разследване

Но, за да не помисли някой, че това е неразумно и празно говорене ние изискваме обвиненията срещу християните да бъдат разследвани и, ако се докажат, те да бъдат наказани както заслужават (или по-скоро самите ние ще ги накажем[2]). Но ако  никой не ни обвини в нищо здравия разум ви забранява заради един лош слух да онеправдаете невинни хора и дори още повече себе си, които смятате за подходящо да направлявате делата не чрез съд, а чрез страст. Всеки разумен човек ще сметне това за честно и справедливо искане, т.е. подсъдимия да представи описание на своя живот и учение; и че от друга страна управниците трябва да издадат своите решения в покорство не на насилието и тиранията, а на благочестието и философията. Понеже по този начин и управляващите и управляваните имат полза. Понеже някой си от древните е казал: „Ако управляващия и управлявания не са философи не е възможно държавата да благоденствува[3].” Следователно нашата задача е да предоставим на всички една възможност да научат за нашия живот и учение, не на последно място да не би заради тези, които са невежи за нас ние да понесем наказанието дължимо за заслепеността на техния ум[4], а ваше задължение е, след като ни изслушате, да се намерите, както разумът изисква, справедливи съдии. Понеже ако, след като научите истината, вие не направите това, което е справедливо ще бъдете без извинение пред Бога.

Глава 4 – Християните са обвинявани несправедливо единствено заради името, което носят

Просто чрез прикачване на едно име не е решено нищо, нито добро нито лошо, отделно от действията свързани с него. И наистина, доколкото поне някой може да съди от името, заради което сме обвинявани, ние сме най-чудесните хора[5]. Но както ние не смятаме за справедливо да молим за оправдание единствено въз основа на името ако сме обвинени като злодейци така от друга страна ако се намери, че не сме извършили престъпление както по отношение на начина, по който се наричаме или от нашето поведение като граждани, ваша задача е внимателно да се пазите от налагане на несправедливо наказание на тези, които не са осъдени. Понеже от едно име не  произлиза разумно нито похвала нито наказание освен ако чрез делата не бъде показано нещо долно или достойно. И тези сред вас, които са обвинени вие не наказвате преди да  бъдат осъдени; но в нашия случай приемате името като доказателство срещу нас и то, въпреки че дотолкова доколкото е от значение името би трябвало да накажете нашите обвинители. Понеже ние сме обвинявани за това, че сме християни и да мразиш това, което е прекрасно е неправедно. Отново, ако някой от обвинените отрече името и каже, че не е християнин вие го освобождавате сякаш липсват обвинения, че той е злодей; но ако някой от нас признае, че е християнин вие го наказвате по причина на това признание. Справедливостта изисква да изпитате живота както на признаващия така и на отричащия понеже чрез делата може да стане явно що за човек е той. Понеже както някои са били научени от Господаря Христос да не се отричат от Него и насърчават останалите, когато бъдат запитани, така по всяка вероятност правят и тези, които живеят лош живот като дават повод на тези, които без причина обвиняват всички християни в нечистота и злотворство. И това също не е правилно. Понеже и във философията някои, които нямат нищо достойно в себе си приемат името философи; и на вас ви е добре известно, че от древните има такива, чийто мнения и учения са били много различни и все пак са били наричани с едно си също име философи. От тях някои са учели атеизъм; и почитаните сред тях поети сред вас предизвикват смях поради нечистотата на Юпитер със собствените му деца. И тези, които сега приемат подобни наставления не са възпирани от вас; но, обратно, вие награждавате и почитате тези, които благозвучно обиждат боговете.

Глава 5 – Християните обвинени в атеизъм

Защо трябва това да е така? В нашия случай ние обещаваме да не вършим никакво зло нито да поддържаме атеистични мнения, а вие не разследвате обвиненията повдигнати срещу нас, но предавайки се на неразумна страст и на влиянието на зли демони ни наказвате без причина или съд. Защото истината ще бъде казана: от древността тези зли демони явяващи се като привидения омърсявали жени, покварявали деца, показвали  такива страшни гледки на мъжете, че тези, които не използвали разума си, за да отсъждат извършените действия, били обзети от ужас; и водени от страх без да знаят, че това са демони те ги наричали богове и им дали такива имена, каквито всеки от демоните избрал за себе си (1 Кор. 10:20). И когато Сократ се опитал чрез чист разум и изследване да извади на яве тези неща и да освободи хората от демоните тогава самите демони посредством хората, които се наслаждавали на нечестието, постигнали смъртта му както атеист и скверен човек под обвинението, че „той въвежда нови божества.” В нашия случай те действат по същия начин. Но не само сред гърците разумът (логос) е успял да осъди тези неща чрез Сократ, но също така и сред варварите те са били осъдени от самия Разум (или Словото, Логоса), който приел форма, станал човек и бил наречен Исус Христос. В покорство на Него, ние отричаме, че тези, които вършат неща като тези са богове[6] и твърдим, че те са зли и нечисти демони.

Глава 6 – Обвинението в атеизъм отхвърлено

Заради това ние сме наричани атеисти. И ние признаваме, че сме атеисти що се отнася до богове от този вид, но не и по отношение на единствения истински Бог, Отец на праведността и въздържанието и на останалите добродетели, Който е чист от всяко нечестие. Но както Него така и Синът (Който е дошъл от Него и ни е научил на тези неща, и останалите добри ангели, които Го следват и са направени подобни на Него[7]) и пророческия Дух ние почитаме и им се покланяме познавайки ги с разум и истина и казвайки това без да ни се свиди на всеки, който желае да научи както и ние сме били научени.

Глава 7 – Всеки християнин трябва да бъде изпитан чрез неговия живот

Но някой ще каже: Някои от вас са били арестувани и обвинени като злодейци. Наистина вие осъждате мнозина, много по едно и също време, но само след като разпитате за живота на всеки един от сурово обвинените, а не поради тези, за които ние сега говорим[8]. Ние признаваме, че както сред гърците тези, които учат подобни неща за собствено удоволствие са наричани с името „философи”, макар че техните учения се различават така и сред варварите това име, в което се събират обвиненията, е обща собственост на тези, които са и на тези, които само изглеждат мъдри. Понеже всички се наричат християни. Поради това ние изискваме делата на всички тези, които са обвинени пред вас да бъдат изпитани, за да може всеки, който е обвинен да бъде наказан като злодей, а не като християнин; и ако стане ясно, че някой е наклеветен да бъде оправдан, тъй като само поради факта, че е християнин той не е извършил нищо лошо. Понеже ние не искаме да накажете нашите обвинители понеже те са наказани достатъчно от настоящото си беззаконие и невежество за това, което е право.

Глава 8 – Християните изповядват своята вяра в Бога

Ние казваме тези неща понеже смятаме, че те са за ваше добро. Понеже в нашата власт е когато бъдем изпитани да отречем, че сме християни; но ние не бихме живели като изговорим лъжа. Понеже водени от желанието за вечен и по-чист живот ние търсим обиталище, което е с Бога Отца и Създателя на всички и бързаме да изповядаме своята вяра, убедени и сигурни, че тези, които доказват чрез своите дела, че следват и обичат Бога ще да бъдат с Него там където няма грях, който причинява смущение и ще достигнат до тези неща. Това тогава, да кажа накратко, е което ние очакваме и сме научили от Христос, и учим. И както Платон по подобен начин е казвал, че Радамант и Минос ще накажат злите, които се явяват пред тях така и ние казваме, че същото нещо ще бъде направено, но от ръката на Христос и то за нечестивите в същите тела съединени отново с техните духове, които сега претърпяват вечно наказание; и то не само, както казва Платон, за период от 1000 годни. И ако някой каже, че това е невероятно или невъзможно, тази наша грешка касае единствено нас и никой друг дотогава докато не ни убедите, че вършим нещо зло.

Глава 9 – Глупостта от поклонението на идоли

Ние не почитаме с множество жертви и букети цветя божествата, които хората са направили и оставили в светилища и наричат богове; понеже виждаме, че те са бездушни и мъртви и нямат формата на Бог (понеже ние не смятаме, че Бог има форма, която някои казват, че имитират за Негова прослава), но имат имената и формите на тези зли демони, които са се явили. Понеже защо е нужно да казваме на вас, които вече знаете, под каква форма майсторът (Исая 54:9-20; Ер. 10:3) е отсякъл и издялал, излял, изковал и оформил материалите? И често от съдове за непочтена употреба, просто променяйки тяхната форма и правейки образ с определена форма, те правят това, което наричат бог; което ние смятаме не само за безумно, но дори за обидно спрямо Бога, Който, притежавайки неизказана слава и форма, по този начин вижда името Си свързано с неща, които са тленни и изискват постоянна служба. И че майсторите на тази неща са неумерени и, без да навлизам в подробности, практикуват всеки порок, вие много добре знаете. Те покваряват дори собствените си момичета, които работят заедно с тях. Какво сляпо увлечение! Разпуснатите хора да казват и да правят богове за вашето поклонение и вие да назначавате такива хора за пазители на храмовете където те са поставени без да разбирате, че е беззаконно дори да мислите или да казвате, че хората са пазители на боговете.

Глава 10 – Как може да се случки на Бога

Но ние сме приели от традициите, че Бог няма нужда от материални приноси, които хората могат да дадат, виждайки наистина, че Самият Той дава всички тези неща. Ние сме били научени и убедени, и вярваме, че Той приема единствено тези, които подражават на превъзходството, което обитава в Него, умереността, и справедливостта, и филантропията, и толкова добродетели колкото са характерни за Бога, Който не може да бъде изразен с никое точно име. Ние сме били научени, че в началото Той, поради Своята доброта, заради човека, е направил и създал всички неща от безредна материя. И ако хората чрез своите дела се покажат достойни за Неговия план те са счетени за достойни. И ние сме приели това – да царуваме с Него, избавени от тлението и страданието. Понеже както в началото Той ни е създал когато не сме съществували така ние смятаме, че по подобен начин тези, които избират това, което Му е угодно са, поради своя избор, счетени за достойни за нетление и за общение с Него. Защото идването в съществуване в началото не е било според собствената ни сила, но за да можем да следваме нещата, които са Му угодни избирайки ги посредством рационалните си способности, с които Той Сам ни е надарил, Той както ни убеждава така и ни води към вярата. И ние считаме за полза за всички хора, че те не само не са препятствани да научат тези неща, но дори са приканвани да направят това. Понеже ограниченията, които човешкият закон не може да постави Словото, тъй като е Божествено, би могло, ако не са били злите демони, които взели за свой съюзник похотта на нечестието, което е във всеки човек и което влече разнообразно към всякакви пороци, не бяха разпространили множество лъжливи и зли обвинения, никое от които не може да бъде свързано с нас.

Глава 11 – Какво царство търсят християните

И когато чувате, че ние търсим едно царство, вие предполагате, без да разпитате, че говорим за някакво човешко царство; докато ние говорим за това, което е с Бога както става ясно от изповедта направена от тези, които са обвинени, че са християни, макар те да знаят, че смъртта е наказанието определено за изповядалият това. Понеже ако търсим някакво човешко царство ние трябва да се отречем от нашият Христос, макар че така няма да бъдем убити; и ние трябва да се стремим да не бъдем открити, за да можем да постигнем това, което искаме. Но понеже нашите мисли не са насочени към настоящето ние не се страхуваме когато хората ни убиват; понеже смъртта е един дълг, който накрая всички ще трябва да платим.

Глава 12 – Християните живеят така сякаш Бог ги наблюдава

Повече от всички други хора ние сме ваши помощници и съюзници в подпомагането на мира, понеже вярваме, че е еднакво невъзможно за нечестивите, за алчните, за заговорниците и за добродетелните да избегнат Божия поглед и че всеки човек отива на вечно наказание или спасение в зависимост от своите действия. Понеже ако всички хора знаят това никой няма да избира злото дори и за миг, знаейки, че отива на вечно наказание с огън; но по всякакъв начин ще обуздава себе си и ще се украсява с добродетели, за да може да получи добри дарове от Бога и да избегне наказанието. Понеже тези, които поради законите и наказанията налагани от вас се опитват да не бъдат забелязани когато съгрешават (и те съгрешават понеже смятат, че е много вероятно да не бъдат хванати от вас понеже вие сте само човеци) тези хора ако научат и бъдат убедени, че нищо, както действително извършено или само възнамерявано, не може да убегне от знанието на Бога, по всякакъв начин ще живеят добре поради страха от наказание както самите вие ще признаете. Но вие изглежда се страхувате да не би всички хора да станат праведни и да няма вече никой когото да наказвате. От това би подобавало да се страхуват публичните екзекутори, но не и на добрите управници. Но, както казах и преди, ние сме убедени, че всички тези неща са подтиквани от злите духове, които изискват жертви и служение дори от тези, които живеят неразумно; но що се отнася до вас вярваме, че вие, които се стремите към (една репутация на) благочестие няма да направите нищо неразумно. Понеже ако и вие също, подобно на глупавите, предпочитате обичаите пред истината, направете това, което е в силата ви. Но точно толкова сила имат и управниците, които ценят мнението повече от истината както разбойниците в пустинята. А че вие няма да успеете е заявено от Словото, над Което, освен Бога, Който го е родил, ние знаем че няма управник по-велик и справедлив. Понеже тъй като всички се отклоняват от успех към бедност и страдание или към заблудите ако не слушат  бащите си, така и каквото Словото ни е забранило да избираме разумните хора няма да изберат. А че всички тези неща ще се случат, аз казвам, нашият Учител е предсказал, Този, Който е едновременно Син и Апостол на Бог Отец на всички и Владетел, Исус Христос; от Когото ние сме приели името християни. Следователно ние ставаме още по-уверени за всички неща, на които Той ни е научил тъй като каквото Той преди това е предсказал, че трябва да се случи изглежда наистина се е случило. И това е Божие дело, да каже едно нещо преди то да е станало и така както е било предсказано така да се случи. Възможно е да спрем дотук и да не кажем нищо повече смятайки, че сме поискали това, което е истинно и справедливо. Но понеже добре знаем, че не е лесно изведнъж да промениш ума на човек обзет от невежество ние възнамеряваме да добавим още няколко неща, за да можем да убедим тези, които обичат истината знаейки, че не е невъзможно нещо да прогоним невежеството чрез представянето на истината.

Глава 13 – Християните служат на Бога разумно

Тогава кой здравомислещ човек няма да признае, че ние не сме атеисти, понеже почитаме Създателя на вселената и казваме, както сме били научени, че Той няма нужда от кръвни жертви и възлияния и тамян. Ние Го почитаме с цялата си сила като принасяме молитви и благодарения за всичко, което сме получили като сме били научени, че единствената чест, която е достойна за Него не е тази, която може да бъде погълната от огън, която Той е направил за наша храна, но да я използваме за себе си и за тези, които са в нужда, а с благодарност към Него да принасяме благодарения чрез молитви и химни за нашето творение, и за здраве, и за различните качества на различните неща, и за промяната на сезоните; и да Му се молим за нашето съществуване в нетление чрез вяра в Него. Нашият учител за тези неща е Исус Христос, Който се е родил за тази цел, Който е бил разпънат при Понтий Пилат, прокуратор на Юдея по времето на цезаря Тиберий. И че ние разумно Го почитаме, научени, че Той е Синът на Самият истински Бог и Го поставяме на второ място, и пророческия Дух на трето, ние ще докажем. Понеже те твърдят, че нашата лудост се състои в  това, че отреждаме на един разпънат човек второ място след непроменимия и вечен Бог, Създателят на всичко; понеже те не разбират тайната, която е в това, която ние се молим да ви стане ясна.

Глава 14 – Демоните изопачават християнското учение

Понеже ние предварително ви предупреждаваме да внимавате да не би демоните, които ние обвиняваме, да ви заблудят и да ви отвърнат от четенето и разбирането на това, което казваме. Понеже те се стремят да ви държат като роби и слуги; и понякога чрез сънища и видения, понякога чрез магически проявления те подчиняват всички, които не им се противопоставят и не се борят за своето спасение. Това правим и ние, които сме убедени от Словото, стойте настрана от тях (т.е. от демоните) и следвайте единствения нероден Бог чрез Неговия Син – ние, които преди това се наслаждавахме в разврата, но сега прегръщаме единствено въздържанието; ние, които преди това използвахме магически похвати, а сега посвещаваме себе си на добрия и нероден Бог; ние които ценяхме повече от всичко трупането на богатства и притежания, но сега считаме всичко, което имаме за общо и даваме на всеки, който е в нужда; ние, които мразехме и се унищожавахме един друг и поради техните различни нрави не живеехме с хора от друго племе, а сега, след идването на Христос, живеем като едно семейство с тях и се молим за  враговете си и се опитваме да убедим тези, които ни мразят несправедливо да живеят спокойно според добрите наредби на Христос, за да могат накрая да станат участници заедно с нас в същата радостна надежда за една награда от Бога, Владетелят на всичко. Но за да не изглежда, че разсъждавам сложно ние смятаме за правилно преди да ви дадем обещаното[9] да приведем няколко заповеди на самият Христос. И на вас подобава, силни управници, да изследвате дали сме били научени и дали наистина учим тези неща. От Него идват кратки думи понеже Той не е софист, но словото Му е Божията сила.

Глава 15 – Какво е учел Самият Христос

Относно въздържанието, Той е казал неща като тези[10]: „Който погледне жена, за да я пожелае той вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” И „Ако окото ти те съблазнява извади го; по-добре е да влезеш в небесното царство с едно око отколкото с две да бъдеш хвърлен във вечния огън.” И „Който се ожени за разведената с предишен съпруг прелюбодейства” (Матей 5:28-29,32). И „Има някои, които са били скопени от хора и други, които са се родили скопени и някои които сами са скопили себе си заради небесното царство; но не всички могат да приемат това” (Матей 19:12). Така всички, които според човешкия закон са се оженили повторно[11] са грешници в очите на нашия Господар както и тези, които гледат с пожелание след жена. Понеже не само този, който на дело извършва прелюбодейство е отхвърлен от Него, но също и този, който желае да извърши такова; понеже не само нашите дела, но и мислите ни са открити пред Бога. И мнозина, както мъже така и жени, които са били последователи на Христос от детството си остават чисти до 60 или 70 години; и аз се хваля, че мога да посоча такива от всяка човешка раса. Защото какво трябва да кажа и за безкрайното множество на тези, които са поправили невъздържаните си навици и са научили тези неща? Понеже Христос е призовал не праведните нито въздържаните на покаяните, но безбожните, разпуснатите и неправедните; Неговите думи са: „Не дойдох да призова праведните, а грешниците на покаяние” (Матей 9:13). Защото небесният Отец желае повече покаянието отколкото наказанието на грешника. А за нашата любов към всички Той учи следното: „Ако обичате тези, които обичат вас какво необикновено правите? Защото дори прелюбодейците правят това. Но аз ви казвам: Молете се за вашите врагове и обичайте тези, които ви мразят и благославяйте тези, които ви кълнат и молете се за тези, които ви ненавиждат” (Матей 5:46,44; Лука 6:28). И че ние трябва да помагаме на нуждаещите се и да не правим нищо заради слава Той казва: „Дай на този, който проси и на не се отвръщай от този, който иска назаем; защото ако давате само на тези, от които се надявате да поучите какво ново правите? и бирниците правят това. Не си събирайте съкровища на земята където молец и ръжда пояждат и където крадци подкопават и крадат. Понеже какво се ползва човек ако спечели целия свят, а загуби душата си? Или какво ще даде човек в замяна за нея?” (Лука 6:30,34; Матей 6:19; Матей 7:26; Матей 6:20). И „Бъдете милостиви както е милостив и вашият небесен Отец и прави слънцето да изгрява и за праведните и за неправедните. Не мислете какво ще ядете или какво ще облечете: не сте ли вие по-добри от птиците и зверовете? И Бог ги храни. Не мислете тогава какво ще ядем или какво ще облечем; защото небесният ви Отец знае, че се нуждаете от тези неща. Но първо търсете небесното царство и всичко това ще ви се прибави. Защото където е съкровището ви там ще е и умът ви” (Лука 6:36; Мт. 5:45; 6:25-26,33, 21). И „Нека хората да не виждат тези неща; иначе нямате награда от Отца на небето” (Матей 6:1).

Глава 16 – Относно търпението и клетвата

И за това да сме търпеливи към оскърбленията и готови да служим на всички и свободни от грях ето какво казва Той: „На този, който те удари по едната буза обърни му и другата; на този, които ти вземе горната дреха не отказвай. И на всеки, който се гневи е в опасност от огъня. И на всеки, който те принуди да вървиш с него една миля иди две. И нека твоите добри дела да блестят пред теб за да могат те, виждайки ги да прославят твоя Отец, Който е на небето” (Лука 6:29; Матей 6:22, 41, 16). Понеже ние не трябва да се борим; нито пък Той желае да подражаваме на злите човеци, но ни наставлява да водим всички хора, чрез търпение и кротост, далеч от срама и от любовта към злото. И това наистина става с мнозина, които някога са мислели като вас, но са променили своите насилствени и тиранични склонности бивайки убедени или от упорството, с което им свидетелствуват техните ближни[12] или от необикновеното търпение, което са наблюдавали в своите спътници когато те са мамени, или от честността на тези, с които са работели. И за това, че ние изобщо не се кълнем  винаги говорим истината Той ни е казал следното: “Никак да не се кълнете; но нека вашето говорене да да бъде да и не, не; и каквото е повече то е от лукавия” (Матей 5:34, 27). И че трябва да почитаме единствено Бога Той ни убеждава: „Най-голямата заповед е: Само на твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш с цялото си сърце, и с цялата си сила, на Господ Бог, Който те е направил” (Марк 12:30). И когато един човек дошъл при Него и казал: „Благи учителю” Той в отговор му казал: „Има само един Бог, Който е  създал всичко” (Матей 19:6,17). И нека стане ясно, че тези, които не живеят така както учи Той не са християни, дори ако изповядват с устните си заповедите на Христос; понеже не този, който изповядва, а този, който изпълнява думите ще бъде спасен според Неговите думи: „Не всеки, който ми казва Господи, Господи ще влезе в небесното царство, а този, който върши волята на Отца Ми, Който е на небето. Защото, който чуе и върши това, което казвам слуша Този, Който ме е пратил. И мнозина ще ми кажат Господи, Господи, не ядохме и не пихме ли в Твоето име и не вършихме ли чудеса? И тогава аз ще им река: Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие. Тогава ще има плач и скърцане със зъби когато праведните сияят като слънцето и грешите ще бъдат хвърлени във вечния огън. Понеже ще дойдат мнозина в Мое име облечени в овчи кожи, но отвътре вълци грабители. По делата им ще ги познаете. И всяко дърво, което не дава добър плод отсича се и се хвърля в огъня.” (Матей 7:21; Лука 13:26; Мт. 13:42; 7:15-16,19). А хората, които не живеят съобразно тези Негови учения и са християни само на име ние настояваме всички такива да бъдат наказани от вас.

Глава 17 – Христос учи на подчинение към властите

И ние навсякъде, по-готови от всички хора, се стремим да плащаме на тези, които вие сте определили, данъците, както обикновените така и допълнителните[13], както сме били научени от Него; понеже веднъж някои отишли при Него и Го попитали дали трябва да се плаща данък на цезаря; и Той отговорил: „Кажете ми чий е образа на тази монета?” И те казали: „На цезаря.” И отново Той им отговорил: „Дайте цезаревото на цезаря и Божието на Бога” (Матей 22:17,19-21). Следователно единствено на Бога ние дължим поклонение, но в останалите неща с готовност ви служим, признавайки ви за царе и управители на човеците и молещи с вашата царска власт да вземате и правилни решения. Но ако вие не вземат под внимание нашите молитви и честни обяснения ние няма да бъдем ощетени понеже вярваме (или по-скоро сме сигурни), че всеки човек ще получи наказание във вечния огън според делата си и ще дава отчет според силата, която е получил от Бога както Христос заявява когато казва: „На когото много е дадено и много ще се изисква” (Лука 12:48).

Глава 18 – Доказателство за безсмъртието и възкресението

Понеже помислете върху края на всеки от предишните царе как са умрели със смърт обща за всички, която ако води до безчувственост би била един божествен подарък за всички нечестиви. Но всички живели някога остават в съзнание и е наложено вечно наказание (т.е. за нечестивите) постарайте се да бъдете убедени и да приемете  тези неща за верни. Защото дори некромантията и магьосничеството, които вие практикувате върху безчувствени деца[14] и призоваването на отишлите си човешки души[15] и на тези, които сред магьосниците се наричат изпращачи на сънища и помощни духове[16] и от всички, които са умели в тези неща – нека това да ви убеди, че дори след смъртта душите са в съзнание; както и тези, които са хванати и обладани от духовете на умрелите, които всички се наричат демонизирани или луди[17] и това, което вие смятате за пророчества  както тези на Амфилох, Додана, Пито и всички останали; и мненията на вашите автори, Емпедокъл и Питагор, Платон и Сократ и ямата на Омир[18]; и слизането на Улис, за да изследва тези неща, и всички от този род, които са били казани. Такава благосклонност каквато показвате към тях покажете също и към нас, които не по-малко, а по-твърдо от тях вярваме в Бога; понеже очакваме отново да приемем собствените си тела макар да са мъртви и захвърлени в земята; понеже твърдим, че за Бога няма нищо невъзможно.

Глaва 19 – Възкресението е възможно

И на кой разумен човек нещо би изглеждало по-неразумно от това ако не бъдем в тези тела и някой да каже, че е възможно от една малка капчица човешко семе да се оформят кости, и жили, и плът в образа, който виждаме? Понеже нека сега да кажем хипотетично: ако самият вие не сте такъв какъвто сте сега и роден от такива родители (и по такива причини) и някой ви покаже човешко семе и картина на човек и ви каже с увереност, че от такава субстанция ще произлезе подобно нещо ще му повярвате ли преди да видите резултата? Никой няма да посмее да отрече (че подобно твърдение би надминало това, което е за вярване). По същия начин сега вие сте скептични понеже никога не сте виждали мъртвец да възкръсва отново. Но както отначало не бихте вярвали, че е възможно такъв човек да бъде създаден от малка капчица и все пак сега го виждате създаден така и отсъдете, че не е невъзможно телата на хората, след като са се разложили и като семена са се заровили в земята в определеното от Бога време да възкръснат отново и да се облекат в нетление. Понеже каква сила достойна за Бога си представя този, който казва, че всяко нещо се връща в онова, от което е произлязло и че повече от това не може да направи дори и Бог. Но ние виждаме ясно, че те не биха вярвали че е възможно и те самите да станат такива и да бъдат направени от такива материали както сега са те и целия свят. И по-добре е да вярваме дори това, което е невъзможно за нашата природа и за човека отколкото да не вярваме подобно на останалия свят това, което сме научили; понеже ние знаем, че нашият Господар Исус Христос казва: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога (Матей 19:26) и „Не се бойте от този, който ви убива и след това не може да направи нищо повече; но от Този, който след смъртта може да хвърли и тялото и душата в ада” (Матей10:28). А ада е място където се намират тези, които са живели нечестиво и не са вярвали на нещата, които Бог ни е научил чрез Христос, че ще се случат.

---

[1] Буквално „мненията на древните”

[2] Някои смятат думите в скоби за интерполация. Сред тези, които ги приемат за автентични има голямо различие в мненията относно значението им.

[3] Платон, Република, 5.18

[4] Това означава, че ако християните откажат или пренебрегнат задължението си да направят своите стински учения и практики, те ще споделят вината на тези, които те по този начин държат в тъмнина.

[5] Тук Юстин използва близостта на звученето на думите Χριστὸς (Христос) и χρηστὸς (добър, достоен, прекрасен). Тази игра на думи присъства в целия параграф и не винаги може да бъде удачно преведена.

[6] Думата δαίμων на гръцки означава бог, но е използвана от християните в смисъл на зъл дух. Тук Юстин използва една и съща дума за бог и за демон. Връзката, която Юстин и останалите християни са предполагали, че съществува между злите духове и боговете на езичниците ще стане ясна от собствените му думи. Думата διάβολος, дявол, не се използва за тези демони. Има само един дявол, но много демони.

[7] Това е буквалния превод на текста, но от други негови думи става очевидно, че той не желае а включи поклонение на ангели

[8] Според някои става дума за християните, а според други за демоните от предишния параграф

[9] Виж обещанието в края  на гл. 12

[10] Юстин вероятно цитира по памет откъдето идват малките разлики между думите му и записаното в евангелията

[11] διγαμίας ποιούμενοι Вероятно Юстин има в предвид втори брак след развод докато първата жена все още е жива

[12] Т.е. християни

[13] φόρους καὶ εἰσφοράς Първите са обичайните годишни налози; вторите са събирани в необичайни случаи

[14] Момчета и момичета и дори деца преждевременно извадени от утробата са били убивани и вътрешностите им изследвани  вярата, че душите на жертвите (които продължават да бъдат съзнателни както настоява Юстин) ще открият нещата които лежат в бъдещето.

[15] Тази форма на призоваване на души е била позната на древните и Юстин отново (Диалог с Трифон) използва призоваването на Самуил от вещицата в Ендор като доказателство за безсмъртието на душата

[16] Васелий (Евсевий, Църковна история 4.7) казва, че магьосниците имат два вида помощници: първите, които а изпращани да вдъхновяват хората със сънища които могат да им покажат неща от бъдещето; и вторите, които са изпращани да пазят хората и да ги защитават от болести и лош късмет. Първите, казва той, те наричат (както и тук) ὀνειροπομπούς и вторите παρέδρους

[17] Юстин не е единственият древен или съвременен автор, който слага обладаните от демони и маниаците на едно място нито пък е единственият от древните, който смята, че обладаните са били обладани от духа на починал човек.

[18] Виж Омир, Одисея, 11.25 където Улис е представен като копаещ яма с меча си и след това принасящ възлияния, за да събере около себе си душите на умрелите