Хора в молитва – 2


ЯКОВ – ЕДИН КУЦАЩ В ДОЛИНАТА

Битие 32:22-32

от Джон Уайт

Oбразът на Яков, борещ се в онази самотна нощ с Божия човек в долината на Явок, е разпалвал фантазията на поети и мистици от всички времена. Мнозина виждат в случилото се една героична борба, в която Яков, наранен и изтощен, преодолява Божията съпротива срещу неговите претенции и успява да получи от Бога това, което желае. Така тази битка се превръща в пример за  упорита молитва и ни сблъсква с предизвикателството: кой от нас  би могьл по този начин да се бори с Бога в молитва и да спечели  победа като Яков? Победа над Бога?

Но преди да позволим на тази мисъл да завладее съзнанието ни нека все пак да видим какво всъщност ни разказва тази история. Нека да се запитаме — защо изобщо се е стигнало до борба? Ако Бог е  всесилен, а човекът  слаб, защо Яков не е победен веднага? Беше ли необходимо Бог на всичко това отгоре и да го  осакатява? Мишката бори ли се сьс слона? Ще му направи ли  изобщо някакво впечатление тя, ако реши да се бие с него?

Първото нещо, на което трябва да обърнем внимание тук е, че  Яков не е нападателят. Думите не оставят никакво съмнение:  „…един човек се бореше с него…“ Когато някой те удари, пред теб  стоят две възможности: или да отвърнеш с удар или да  бягаш. Но когато някой започне да се бори с теб, ти вече нямаш  избор. Все едно дали искаш да бягаш или да отвърнеш на удара,
ти си принуден да се бориш. Бориш се, или за да се освободиш  от ръцете му или за да му дадеш урок. Яков не се бори, защото  е взел такова решение, а защото е принуден да го направи. „Мъжът“  се опитва да го повали.

Защо Бог изобщо се залови да се бори с Яков? Това е един  ужасяваш въпрос. Фактите говорят, че Бог се бе смалил до  якововите човешки мащаби. Той отказа да се възползва от  предимствата си пред своя по-слаб противник. Или поне го прави  до момента, в който става ясно, че Яков няма да се съгласи да  се предаде.

Какво означава всичко това? Означава, че Яков цял живот беше воювал против Бога. Схватката при Явок е символ на неговата  непрестанна борба. Досегашният му живот го доведе до това понеже представляваше един непрестанен  стремеж да се противопостави на Божията добрина. И както често  се случва и в този момент се касаеше за борба срещу един  Бог, Който бе решен да го благославя и да му помага.

Борбата започва

Изглежда Ревека, майката на Яков, е имала труда  бременност. „Децата се блъскаха едно друго вътре в нея“. Тази  борба в нейното тяло, като че предвещаваше това, което щеше да  се случи и Ревека, ужасена „отиде да се допита до Господа“.  Бог и отговори: „Два народа са в утробата ти и две племена ще  се разделят от корема ти; едното племе ще бъде по-силно от  другото племе; и по-големият ще слугува на по-малкия“.

Първородният от близнаците, Исав, беше червен и космат; той  бе определен за ловец, силен и импулсивен. Вторият, Яков  следваше при раждането брат си, държейки с ръката си петата  му (Битие 25:26) Бъдещите събития, като че хвърляха вече сянката си настоящето. Борбата в майчината утроба и ръката, хванала петата  на Исав, изглежда бяха странно потвърждение на Божието  пророчество. Ловък и коварен, макар и по-малък от брат си, Яков  не отстъпи, докато накрая не получи това, което желаеше.

Когато момчетата пораснаха, изглеждаше невъзможно обещанието за Яков някога да се изпълни. Исав беше як и мъжествен, дъхьт на полето упражняваше върху него магическа сила.  Той беше любимецът на баща си. Три неща бяха в негова полза.  Като по-голям от двамата, той притежаваше първородството и  по-голям дял от наследството и с това автоматично старшинството  в семейната йерархия. Физически той превъзхождаше Яков. И като  любимец на баща си той беше избраникът за Исааковото бащинско  благословение — пророческото обещание, което патриарсите на  смъртното си легло даваха на своите синове.

Без съмнение Яков знаеше това. Но трябва да е знаел от майка  си и обещанието, което Бог някога беше дал. Въпреки това нито  Ревека нито Яков обръщат особено внимание на обещанието. То  им дава основание да смятат, че Яков има право на първенство  пред Исав, но и двамата нямат достатъчно доверие в това, че  Бог ще изпълни онова, което е казал. Ако Яков наистина желае  да получи онова, което трябва да му принадлежи, може да го постигне единствено чрез безцеремонна злоупотреба със  слабостите на Исав, чрез измама и суеверие. По този начин той се бори  през половината от живота си, за да спечели това, което Бог и без друго възнамерява да му даде. Накрая той постигна  това, което Бог беше обещал (но не и повече). И за голямо съжаление в тази постоянна борба той губи мира и общението с Бога. Вместо това Яков си спечели двадесет и една години   страх и грижи.

Когато един ден Исав, физически силен, но без всякаква  способност за себеозуздание, се връща от полето гладен като вълк уханието на приготвеното от брат му ястие погъделичка обонянието му, Яков успя да купи първородството му срещу една чиния леща. Той бе уловил шанса си.

“Toгава продай ми веднага първородството си» — поиска той.

По този начин Яков наруши обичая на бедуините. Когато един  човек е уморен и гладен трябва да му се даде храна. Той може  да е съвсем чужд, но ти си длъжен да спасиш живота му. А ако  този човек, освен всичко това, е и твой брат-близнак…

«Умирам от глад“ — отговори Исав, изпълнен със самосъжаление. «За какво ми е това първородство?“

Но Яков все още не е доволен, „Най-напред ми се закълни!“ поиска той. И Исав се закле. Търговската сделка е сключена. С цената на една паница леща Яков спечели мечтаното право на първороден. Това е първата му стъпка към завоюване на  първенството, но предстоят да се случат още много неща.

Примитивните народи много по-добре от нас  предусещат приближаването на смъртта. Когато смъртният  час приближеше, патриарсите възлагаха ръце на наследниците  си и ги „благославяха“, т.е. произнасяха пророчество за съответния наследник. Ревека въобще не се съмняваше, че когато един ден  благославя синовете си, Исав ще получи по-доброта част. И когато  настъпи този момент, тя беше подготвена.

Един ден Исаак, ослепял и чувстващ приближаването  на смъртта, изпрати Исав да улови дивеч и да му сготви ястие.  Той иска да му даде бащинската си благословия сьс сит стомах. Но  Ревека и Яков измамват стария човек. Ревека приготвя  любимото му ястие, облича Яков в Исавовите дрехи, покрива ръцете и гладкия му врат с козя кожа и го изпраща при баща му, за да получи благословението, приготвено всъщност за Исав (Битие 27:1-40). Това е една тъжна история и всеки от нас би изпитал  съчувствие към изменения старец. Четиримата — Исаак, Ревека , Яков и Исав са единодушни в абсолютното си доверие в силата  на изговореното някога слово. Благословението, изречено за Яков,  което му обещава, че ще стане „господар над братята си“,  за тях е така реално, както един документ за притежание на парче  земя. Каквото и да се случи, дори и в резултат на заблуда  това благословение не може да изгуби валидносгга си. Няма  инстанции за обжалване. Гневът и недоволството на Исав са големи.

По този начин Яков (чието име означава „измамник“), още  веднъж потвърди името си. Нека отбележим, че и ceга чрез  собствените си човешки усилия той спечели само това, което Бог  без друго беше планирал да му даде. Интересно е, че Яков  занапред продължи да следва същия безполезен принцип  — да се бори за нещо, което иначе щеше да получи без всякакво  усилие.

Нито мир, нито закрила

Исав се разгневи дотолкова, че за Яков е неразумно да остане  повече вкъщи. Под предлог, че тръгва да си търси съпруга, той  напуска бащиния си дом. Скоро след това той преживява първата си  среща с Бога.

Една нощ, когато спи под открито небе с камък по  главата вместо възглавница, той сънува сьн: вижда една стьлба, по  която се изкачват и слизат ангели. Господ стои горе и му  известява много учудващи обещания.

Първо, Тай му обещава, че земите около него в радиус от стотици  километри, ще бъдат негови и на наследниците му. Нещо много  повече — Господ му казва, че всички поколения на земята ще  бъдат благословени чрез него и нeговото потомство (Битие 28:14)  И за да го успокои, относно предстоящите опасности, въображаеми  и реални, Бог му обещава Своето присъствие и  закрила, докато опазен се завърне отново у дома.

Когато се събужда, Яков е изпълнен със страхопочитание, но и  със страх. Според тогавашния обичай, той взема камъка, върху който  е лежала главата му, изправя го за стьлб, излива верху него масло  и нарича мястото Ветил, което означава „Божий дом“. Тогава  тай прави обрек и това, което не изразява с думи е по-интересно  от това, което каза.

Ако Бог го върне здрав и читав в дома на баща му, тогава Той ще бъде негов Бог и Яков ще му посвещава една десета от имота си. За него сигурно е окуражаващо (макар и страшно) да научи всичко, което Бог желае да направи за него. Все пак му се струва неразумно да се предовери на това обещание. Не можем да анализираме разсъжденията му.

Може би никога не му е минавало през ум, че е грях да се съмнява в бозпогрешността на Бога. Все пак е съвсем очевидно,  че по отношение на Божиите обещания той заема една изчакваща позиция,  а от действията му лични старанието с всички  възможни средства да подпомогне тяхното.

Имаше време, когато си въобразявах, че в това отношение далеч съм надрасьл Яков. „Ако Бог на мен ми се беше явил на сьн и беше дал на мен такива обещания…“, разсъждавах аз самодоволно. Но ако погледна реалистично на нещата, едва ли имам основание да мисля така. Аз, в сравнение с Яков, имам на разположение едно несравнимо по-богато и детайлно изложение на пътищата и  начините на Божиите действия. Бог наистина може да не ми се  е явявал на сън, но в Словото имам хиляди духовни обещания. А освен това в много ситуации съм преживявал Божията драматична намеса в личния си живот, като отговор на моите молитви.

Но въпреки явната си привилегированост, трябва да призная, че  и аз понякога сьм реагирал подобно на Яков. Непосредствено след  удивителен отговор на молитвите ми аз нямам никакви проблеми  в това отношение. Под влияние на въодушевлението аз съм изпълнен с хвала към Бога и ми е лесно да му се доверявам напълно. Но с течение на времето постепенно между мен и миналите сьбития, или мен и Божието слово, започва да се спуска завесата на недействителността. Хвалението ми става празно, а изповедта на доверието ми във всемогъществото и верността на Бога зазвучава някак насила.

Все пак какво трябва да е отношението ни кьм Божиите  обещания? Често хората  казват: „Помогни си сам, за да ти помогне  и Бог.», А може би въобще не е белег на неверие активно да се  старая, за да бъда сигурен, че молитвата ми наистина ще бъде изпълнена.

Естествено тук опираме изцяло да мотивите. Трудя се, защото уповавам на Бога? Или го правя, защото по този начин сам мога да се погрижа да постигна каквото съм си наумил? Съществува активност, която е следствие на вярата и друга, която е в резултат на недостатъчна вяра.

В якововия случай знаем за какво ставаше въпрос. Яков не се  мъчеше да прикрие липсата си на вяра. Ако (Бог е с мен и ме  пази), ако (ми дава хляб и дрехи), ако (жив и здрав се върна,  дома и Господ ми докаже, че е Бог) — всичко товa характеризира  отговора му на Божиите обещания.

Когато молиш Бога за нещо трябва да бьдеш също така честен  към себе си както беше Яков. Ако знаете каква е Божията воля т.е., ако се касае за нещо, за което Словото дава пълното си  сьгласие, трябва да се запиташ дали поведението ти е поведение  на човек, който мисли, че мъничко допълнителна помощ няма да навреди.

Когато дойде при роднината си Лаван, Яков се натьква на  човек, който може да му бъде достоен съперник по хитрост и  лукавство. След седем години труд, за да спечели за съпруга по-младата му дъщеря, той се събужда от замайването  на първата брачна нощ, за да установи, изпълнен с гняв, че е оженен  не за тази, която наистина обича, а за Лия, нейната не толкова  красива по-голяма сестра. Но Яков добре си беше научил урока. Той изчака да изминат много години, за да дойде моментьт, в който да отвърне на Лаван с измама.

Неговата любов към Рахил беше достатъчно голяма, за да я приеме  като втора жена „на кредит“, за още седем години служба. Това е една не особено насърчителна история, изпълнена с ревност и  суеверие. И когато след това Яков и Лаван навлизат във втората фаза на взаимоотношенията си, в която на Яков му е позволено  да получи свои собствени стада, като награда за извършената  служба, използвайки всички трикове, той прави всичко възможно, за  да извлече максимална печалба.

Едва ли животът му е бил щастлив. Той работи като роб.  Непрестанното съперничество между двете му жени го кара  да се чувства по-скоро като проститутка от мъжки пол отколкото  като един доволен съпруг. Трудовите му отношения с Лаван трябва да са били повод за постоянни проблеми. (Така например всяка  загуба в лавановото стало се компенсира от якововото.)

Споразумението между двамата изисква разделяне на стадата  според външните белези: тъмните овце, пъстрите и капчестите кози  са за Яков, а всички останали — за Лаван. След сключването му всеки от двамата полага максимум усилия да надхитри и измами другия (Битие 30;30-43). Надали по този начин Яков намира душевен мир. Напротив, продължението на историята казва, че той живее в постоянен страх за своята сигурност. В отношенията ни с Бога не става въпрос за това да спечелим в полза на личната си сигурност или материално благополучие. Целта е общението ни с Него да се задълбочава и да имаме душевен мир. Ти можеш да живееш в пълна сигурност и все пак да нямаш мир. Ако Яков само можеше да осъзнае, че животьт му е в съвършена сигурност! Бог нямаше намерение да допусне Лаван да му причини каквато и да е било вреда (Битие 31:24). Бог бе поел и грижата Яков да се  върне у дома богат. Но Яков не беше в състояние да се радва  на мира, който Божията закрила можеше да му даде, нито на ценното общение с Heгo. Той беше един човек, блъскан  насам-натам от егоизъм, насилие и неуредени семейни отношения.

Незащитената шия на вълка

В крайна сметка, Яков тайно избяга от Лаван и взе със себе си своето семейство, слугите и стадата си. Но сега го очаква една още по-голяма заплаха. Той научaва, че брат му Исав е тръгнал срещу него с четиристотин мъже. Въпреки страха си, Яков не изпадна в паника. Той осьзнава, че единствения му шанс е да покаже благоразположение към Исав и да апелира кьм чувствата му. Той разделя стадата и семейството си на групи като генерал, който групира и разпределя армията си. Като начало, Исав трябва да се срещне със слугите, които да поднесат като подарък, разпределените на групи стада на „господаря ми Исав“ от „слугата ти Яков“.

Изследователи на поведението на животните са забелязали, че един млад вълк, който предизвика главатаря на глутницата и види, че го грози поражение, му предоставя доброволно незащитения си гръклян. Като че ли в същия миг агресивността на победителя се изпарява. Вместо да умъртви противника си той се изврыца, за да уринира, докато победеният вълк се измъква настрана и започва да ближе раните си.

Когато Яков изпраща пред себе си своите жени и деца той предлага по този начин гръкляна си на Исав. След като преминават Явок той остава сам в нощта и изпълнен със страх зачака нейния изход. Тук и сега Бог щеше да влезе в тежка схватка с него.

До този момент съм защитавал становището, че борбата между Яков и Господ не трябва да бъде представяна така като че ли Яков желае да получи нещо от Бога. Това разграничаване е важно. Ако пристъпиш към Бога с мисълта, че успехът на молитвата  зависи изцяло от твоята решителност в крайна сметка сигурно ще
бьдеш разочарован.

Разсъжденията ни се свеждат до това, какво разбираме под една  упорита, категорична молитва. За някои това означава да чакат
докато Бог им даде в тяхната обърканост и безпомощност ясното и  правилоно разбиране на Неговата воля и една променена перспектива. Това е един добър начин на молитва. Така се молеше  Авраам, след като Бог сподели с него присъдата Си над Содом  и Гомор.

За други обаче този начин на молитва означава насила,  натрапвайки се, да си спечелят достъп до Бога. Според тях трябва  да блъскаме с разкървавени юмруци по небесните порти докато  те ни бъдат отворена. Ако този начин на молитва беше упражнение
в безполезност или мазохизъм, нямаше да е толкова зле. В  действителност обаче, това е не само едно обезсърчение за молещия
се, което го довежда дори до отчаяние, а и израз на пренебрежение  към Бога.

Някой може би ще каже: „Да, но не е ли верно, че силите на  мрака се противопоставят на молитвите ни и ние чисто и просто  трябва да преодолеем съпротивата на дявола чрез нашата молитва?“  Това може да е верно; но вместо да се задълбоча в тази насока,  искам да подчертая, че Яков се бореше не с дявола, а с Бога.

Зная само едно място в Библията, при което отговорът на  една молитва бе възпиран, поради демонично противодействие.  Това е описано в Даниил 10 глава. Но мисля, че е наивно да се  сравняваме с Данаил, този герой на молитвата. Освен товa, целта  на Данаил съвсем не беше да си извоюва достьп до Божието  присъствие. Той изобщо не бе замесен в някаква битка. Просто бе  завладян така силно от скръб, че три седмици тъгува и пости.  Истинската битка се разигра на небесното бойно поле. Данаил не  взе участие в нея. За нас не би било възможно да изпаднем  в подобно състояние на духа, в което беше Данннл. Той скърбеше  и постеше защото не можете да прави нищо друго. Сам Бог гo  бе поставил в такова състояние на духа. Но ако смятаме, че  молитвите ни могат да се превърнат в тренировки по бокс, нека  не се позоваваме за свое оправдание на примера на Даниил и  Яков.

Винаги е погрешно изкуствено да се правим на прекалено равностни. Това е плътско и себеразрушаващо. Не ни помага да напреднем. Резултатьт е или духовна гордост или разочарование. Оттук можем да извлечем друг принцип. Ако  нашите молитиви не сме движение от дълбоки чувства не бива да се съобразяваме с чувствата си. Във вярата става въпрос за моята воля, за моята позиция, която ми говори: «Все едно  дали чувствам Божието присъствие или не, дали чувствам, че Бог ми обръща внимание или не, Неговото слово ми казва, че Той ни чува и ни отговаря и аз разчитам на това.»

Победа чрез зависимост

Яков се бори с Бога тъй като няма никакъв друг избор. Той не напада, а се защитава. Все пак, в края на историята се казва, че бе спечелил победа. «Няма да се наричаш вече Яков, но Израил (борец с Бога) защото си се бил в борба с Бога и с човеци и си ндвил» (Битие 32:28)

В какъв смисъл Яков бе спечелил битката?  Нека прочетем историята още веднъж.  Да си представим борбата и как чрез нея Бог иска да помогне на Яков да проумее нещо. Можем да видим как Бог желае да му помогне да разбере истини, които той не иска да приеме. Можем да си представим как, докато трае борбата, Бог се мъчи да убеди Яков, че не желае да му причини вреда, че намеренията Му не са зли, а добри. (Често ми се е случвало с всички сили да задържам пациенти, които загубили съзнание от високата температура в безумна паника са искали да излязат на студения сняг на канадската зима. За тях аз бях нападателят, но моите намерения бяха добри.)

Но Яков твърде много се страхува. Цял живот е учил този урок: по-добре не се доверявай на никого. И сега, в тази битка трябва да се бори сам. Така той продължава да се бори, изпълнен със страх, но упорит. И изведнъж изпитва ужасна болка и вече не може да движи крака си. Опитвал ли си някога да се бориш с лумбаго или с дискова херния? Ако някога изпаднеш в същата ситуация като Яков, мога отсега да ти кажа какво ще направиш: Обладан от отчаяние ти ще се вкопчиш в противника си. Или ще се държиш за него или ще паднеш.

През мъгливия воал, спуснал се пред очите му от болката и ужаса Яков дочува думите: „Пусни ме да си отида защото се зазори.» Да го остави? Как би могъл да направи това? Та той не знае дори дали ще може да се движи сам. Да го остави? Как би се осмелил да го направи? В един момент трябва да е достигнал до ужасяващото прозрение, че Този, пред Когото се е изправил  гьрди срещу гърди, запъхтян и потен, е Богьт на неговите бащи, Който  с един единствен поглед е в състояние да го повали на земята.  И този път, когато за него вече няма друг избор и друга надежда,  неговата упоритост се насочва в правилна посока. „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш“.  Тези думи Бог беше чакал повече от четиридесет години. Той  би се радвал много повече, ако Яков много по-рано бе осъзнал  безпомощността си и се бе предал изцяло на Божията милост.  Той не желаеше да го въвежда в тази тежка ситуация, но Яков  просто не Му остави друга възможност. И Божият отговор дойде  по заобиколен път. Чрез своята безпомощна зависимост, Яков  победи.

Бог бори ли се и с теб? Ако е така, какво те кара все още да  Му се съпротивяваш? Скъперничество? (Той желае да ти даде от  Своята пълнота.) Страх? (Само Той може да те освободи от него.)  Ти трябва да го направиш, както на теб ти се иска, само този път?  (Тогава ти си глупак.)

Той не желае да те доведе до ръба, където вече няма да имаш  друг избор, освен да се предоставиш на благодатта Му. Но ще го  направи ако няма друг изход. А може би вече гo е направил.  Може би си чувал безразсъдното заключение на някои стари  хора: „Не ми остава вече нищо друго, освен да се надявам на  Господа,» Доверието трябва да стои в самото начало, а не в края.  Няма граници за това, което Бог ще извърши, няма отчаяние,  което Той да ти спести, за да те научи на този основан урок по  молитва: ти си безпомощен и нямаш никаква друга надежда, освен  Heгo.

„Мъжът“ беше изчезнал и Яков стоеше там несигурен, запъхтян,  внимателно опитвайки, дали ще може да върви с наранения си  крак. „Видях Бога лице с лице“. Отново и отново тези изумяващи  гo думи преминаваха през главата му и изпълваха изтощеното му  тяло с нов живот. Фануил (или Божие лице) — така нарече той  това място. Когато куцайки, сьс силни болки в крака, той се
изкачва, за да излезе от долината, слънцето изгря над него. От  този момент нататък, нищо нямаше да бъде постарому.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.