Бог и света


НАУКА И БИБЛИЯ:НЕСЪВМЕСТИМИ ЛИ СА ТЕ?

сътворението като пример

д-р Ърнест Лукас

13.05.2004

Ърнест Лукас е магистър по химия в Оксфорд и д-р по физика от Университета в Кент.  След-докторсата му работа е в областта на биохимията в Университите на Северна Каролина, Чапъл Хил и Оксфорд преди да реши да следва богословие в Оксфорд. След като е ръкоположен за баптистки свещеник той е служил в Дъръм и Ливърпул. Получава докторска степен по ориенталистика от Университета в Ливърпул. Бил е асоцииран директор на Института за Съвременно християнство в Лондон преди да се премести в Баптисткия колеж в Бристол (афилииран към Университета в Бристол) където е бил вицепрезидент и Преподавател по библеистика. Курсът, който е преподавал по Наука и Християнство е спечелил наградата Темплетон както и неговата статия „Наука, мъдрост, есхатология и космическия Христос”. Сред последните му книги е „Можем ли да вярваме на Битие днес” (IVP, 2001). Д-р Лукас е женен за Хайзъл, преподавател по физика, с която имат двама сина.

Когато през 70-те години следвах богословие в Оксфорд съществуваше една традиция на „събиране на колежа”. Това беше оксфордското име на вътрешно препитване в началото на семестъра, което имаше за цел да провери дали студентите са свършили домашната работа, която им беше определена за ваканцията. Спомням си едно от тях понеже съдържаше доста необичаен по своята форма въпрос.

От студентите се очакваше да покажат какво са научили за християнското учение за сътворението. Три квази-уравнения изразяваха по доста груб начин три варианта на връзката между Бога и света през ранните векове на християнството. Първото е пантеизма, виждането, че самият свят е една божествена същност, че Бог и света са идентични или толкова тясно свързани, че едното не може да съществува без другото. Това е било мнението на стоиците. Второто уравнение изразяваше дуализма, особено във формата, която вижда материята като вечно съществуваща. Смятало се е, че Бог оформя света от тази пред-съществуваща материя. Това е мнението на Платон в неговият диалог Тимей и то е било прието от по-голямата част от гонстиците. Ранните християнски богословие решили, че нито дуализма нито пантеизма са съвместими с библейската картина за отношенията Бог-свят. Пасажите в еврейската библия, които говорят най-директно за Бога като за Създател[1] ясно Го представят като отделен и като трансцедентален спрямо света, който е бил създаден от Божието слово. Това виждане е отразено в няколко новозаветни пасажа, които говорят за пред-съществуващия Син като за агента на творението[2]. Изследователите се различаватдоста в своите мнения кога религията на Израел става монотеистична. Все пак общото мнение е, че Исая 40-55 изразяват истински монотеизъм и правят това по начин, който ясно отхвърля всеки дуализъм.

Следните твърдения са примери за това:

Исая 45:5а Аз съм Господ и няма друг; няма бог освен Мен;

Исая 43:10в преди Мене не е имало Бог и след Мене няма да има.

Исая 44:6б Аз съм първият и последния; и освен Мене няма Бога

1. СВЕТЪТ = БОГ

2. СВЕТЪТ – БОГ = СВЕТЪТ

3. СВЕТЪТ – БОГ = 0

Тези стихове представят, по един еврейски начин, едно монотеистично разбиране за Бога като вечен и себесъществуващ. Дуализмът, в който материята е съ-вечна с Бога, може да се види единствено в

Исая 48:12б-13 Аз съм същият – Аз съм първият и Аз съм последният. Да! Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето; когато ги извикам, те всички се представят.

Третото уравнение е едно представяне на теизма, вкорененото в библията разбиране за отношението Бог-свят, което ранните християнски богослови са приели съзнателно отхвърляйки пантеизма и дуализма. Теистите настояват, че единствено Бог съществува вечно и че света съществува единствено понеже Бог го е създал и продължава да го поддържа.

Наука и богословие

Целта на тази дискусия е да подчертае факта, че от самото начало ударението на християнското учение за творението, следващо ударението на библията, е падало върху общението между Бога и света. Въпросите как или кога Бог е създал света са били второстепенни. Когато ранните богослови са излезли с формулата, че „Бог е създал света от нищото” те са направили това като начин да изразят отношението Бог-свят с едни теистични термини противопоставяйки се на пантеизма и дуализма. За тях твърдението е било важно понеже ясно е показвало, че Бога и света са отделни, че света не е създаден от вечно-съществуваща материя и че съществува единствено понеже Бог е избрал да го създаде.

Понеже не разбират ударението на християнското учение за творението учените, които от време на време спорят за това, което те виждат като богословски изводи за науката, често пропускат идеята. Например в един често цитиран пасаж от неговата книга Brief history of time професор Хоукинг[3] казва, че според неговото разбиране за „големия взрив” космологията премахва всякакво „начало,” което може да се дебатира и не оставя място за Бога-Създател. Изглежда той смята, че учението за „творение от нищо” изисква да е имало момент във времето, който може да бъде идентифициран като момента на сътворението. Но още през 1 век християнските богослови са разбирали, че това не е необходимо.

Св. Августин от Хипо прави това ясно в своите Изповеди[4]. Както проф. Алистър МакГрат[5] казва:

„Августин твърди, че не може да се каже, че Бога е извършил сътворението на света в някакъв определен момент във времето, като че ли самото „време” е съществувало преди творението. За Августин самото време трябва да бъде виждано като един от аспектите на сътворения свят…По този начин Августин говори за сътворението на времето (или сътворение с времето) вместо за сътворение във времето.”

Тъй като времето е част от сътворения ред Бог е могъл да създаде времето такова каквото е то в космологията на Хоукинг и което не позволява идентификацията на едно дискусионно „начало.” Следователно не е вярно, че липсата на такова начало „не оставя място за Бога.”

Този пример показва ограниченията, отвъд които наукта не може да ни отведе. Поради собствената си природа тя работи с това, което богословите наричат „вторични причини” т.е. с взаимодействията в природата. Тя не може да работи с „първоначалните причини” т.е. с крайния произход и цел на природата. Една космология на разширяващ се голям взрив може да твърди, че обяснява произхода на нашата вселена с термините на една нестабилност в енергийното поле, за което физиците говорят като за квантов вакуум. Но това все още е един отговор в областта на вторичните, а не на първоначалните причини. Ние сме оставени да се чудим защо съществува такова нещо като квантов вакуум и защо той трябва да притежава качествата, които позволяват едно разширение в него да доведе до разширяващ се голям взрив. Както казва проф. Пол Дейвис[6]

„Макар че науката може да обясни света ние все още трябва да обясним науката. Законите, които позволяват на вселената да се появи спонтанно изглежда са продукт на един изключително интелигентен дизайн.”

Това, което казваме за началото на космоса може да бъде казано и за началото на живота. Може би на съответното време една комбинация от химия, молекулярна биология и биология ще предостави цялостен и убедителен аргумент, че ако на една планета съществуват подходящи условия може да възникне разумен живот чрез естествени процеси. Но ние отново сме оставени да се чудим защо качествата на материята и законите на природата са такива, че безличностната материя е в състояние да даде началото на разумни личности. Разбира се, човек винаги може просто да вдигне рамене, да каже: „Ние сме тук понеже сме тук” и да не се занимава повече с това. Все пак проф. Дейвис отбелязва, че много хора през вековете са смятали, че съществуването на интелигентен ум зад вселената, в който интелигентният дизайн се е появил е една задоволителна и разумна първопричина особено когато в противен случай ние сме оставени просто с една верига от вторични причини, които не ни водят до окончателно обяснение.

Понеже днес моята тема не е причините да вярваме или да не вярваме в Бога аз няма да развия тези разсъждения по-нататък.

Да обобщим, това, което се опитах да покажа досега съвсем накратко е, че не съществува несъвместимост между основаната на библията класическа християнска доктрина за сътворението и модерната наука при положение, че човек разбира различните нива, на които работят науката и богословието и ограниченията наложени по този начин на всяка от тях. За тези, които смятат, че казаното до този момент е доста абстрактно аз ще предложа една история, една притча (за християните съществуват добри основания да разказват притчи), която се надявам, че ще направи нещата по-конкретни, макар че с това несъмнено рискувам прекомерно да опростя картината[7].

Притчата. Била гореща лятна вечер. Двама човека вървели по плажа слушайки нежния напев на вълните и гледайки обсипаното със звезди небе. И двамата видели в морето някаква светлина. Единият от тях бил професор по физика, от този вид учени, които не мислят за нищо друго освен за своята работа. Науката била неговият живот. Той изтичал до колата си и грабнал няколко уреда. С хронометър и засякъл интервала между просветванията. С фотометър и засякъл яркостта на светлината. Извадил спектрометър и измерил спектъра. Отбелязал позицията на светлината спрямо фона на звездите. Докато карал към къщи след разходката спирал няколко пъти и отбелязвал отново нейната позиция, която сякаш се движела на фона на небето и направил няколко сложни изчисления на своя лаптоп. Когато се прибрал жена му казала: „Скъпи, изглеждаш въодушевен. Видя ли нещо интересно?” „Да,” казал той, „видях една нажежена жичка, обвита в силициева обвивка, излъчваща регулярни просветвания от видима радиация с интензитет от 2500 лумена на разстояние около 850 метра от брега.”

Другият човек на брега тази вечер бил тинейджър, който се прибирал след събрание на скаутите. Когато се прибрал вкъщи майка му казала:  „Скъпи, изглеждащ въодушевен. Видя ли нещо интересно?” „Да,” казал той, „видях лодка сигнализираща SOS. Обадих се на бреговата охрана и те изпратиха патрулния катер.”

Тази „притча” показва факта, че едно и също събитие може да има повече от едно ниво на обяснения. Науката, чрез самите методи, които използва, е ограничена до изследване на материалните неща – материя и енергия – и по този начин нейните обяснения винаги са изразени с материалистични термини. Като резултат тя обяснява механизмите на природата – в притчата как е била произведена мигащата светлина. Тя не може да отговори на въпросите свързани със смисъла и целта  – в притчата защо някой е запалил светлината и посланието, което тя предава. Научното обяснение може единствено да достигне до лампата (вторичната причина). Тя не може да отиде отвъд него, до умът на човека, който я използва (първоначалната причина).

Наука и библия

Има както атеисти така и християни, които могат да отговорят на казаното, че каквото и да е вярно за науката и богословието търсещи обяснение на различни нива има поне едно място те работят на едно и също ниво и се сблъскват челно. Те виждат историята на сътворението в Битие 1:1-2:4 като даваща едно съперничещо обяснение на „историята на сътворението” разказвана от модерната наука.

Това е позицията на проф. Ричард Доукинс. В The blind watchmaker той се обръща към историята на сътворението в Битие както към една алтернатива на теорията за естествения подбор[8]. Това е и позицията на християните фундаменталисти, които са особено гласовити в САЩ в тяхната опозиция срещу преподаването на теорията на еволюцията в държавните училища. Ето една част от доклад на Creation Research Society до съда в САЩ свързана с един съдебен процес за преподаването на еволюцията в училищата:

Библията е записаното Божие Слово и понеже ние вярваме, че то е изцяло вдъхновено всички негови твърдения са исторически и научно верни във всички оригинални автографи. За изследователя на природата това означава, че историята за началото в Битие е фактическо представяне на една проста историческа истина.”

Проблемът с една такава позиция е нейното опростено приемане, че всички твърдения на библията са „исторически и научно верни.” Предположението е опростено понеже пренебрегва факта, че ние използваме езика и литературата по множество различни начини. В резултат на това то бързо ни довежда пред абсурди.

В много случаи в оригиналния еврейски и гръцки текст твърди, че хората размишляват със сърцата си, решават със сърцата си или крият Божието слово в сърцата си[9]. Изявлението на Creation Research Society може да ни доведе до заключението, че това са научни твърдения, че сърцето е физическия център на интелектуалния и волевия живот противно на всичко, което ни казва съвременната неврофизиология. Но ако приложим малко здрав разум към текста ще видим, че в тези библейски твърдения има точно толкова научна валидност колкото и в твърдението, че обичам жена си с цялото си сърце. Казвайки това аз не твърдя, че сърцето е физическия център на нашите силни емоции. Аз просто използвам един общоприет в нашата култура израз. В древноеврейската култура идиомът е бил различен. Те свързвали сърцето с интелектуалната активност. Когато желаели да говорят за силни емоции те свързвали това с вътрешностите. Човек може да се чуди какво би направил древният евреин с индустрията обслужваща празника св. Валентин!

Фактът е, че както проф. Доукинс така и неговите опоненти християни фундаменталисти пренебрегват усилието да се уверят, че ние тълкуваме правилно историята на сътворението в Битие. Това не е въпрос, който можем да пренебрегнем понеже на практика ние тълкуваме всичко, което чуваме и четем. През по-голямата част от времето това става подсъзнателно. Ако жена ми се върне от училище и каже: „Цял ден си блъсках главата в стената” аз няма да започна да търся наранявания. Но ако тя работи в градината и изведнъж влезе и през сълзи каже: „Ударих си главата в стената” аз ще я прегледам. В нито един от тези случаи няма да ми се наложи да спра и съзнателно да анализирам какво е казала тя. Все пак понякога е изключително важно да тълкуваме съзнателно и цялостно, за да се уверим, че го правим правилно.

Аз съм наясно с дебатите, които водят академиците през последните няколко десетилетия относно текстовата херменевтика и въпроса за виждането на автора, деконструкцията, ролята на читателя и т.н. Все пак за  нашата цел тази вечер ми се струва удачно да се огранича до това, което нарекох „подход на здравия разум” при четенето на текста. Това, преди всичко, е нивото, на което оперира обикновения човек. На това ниво аз искам да се занимая с Битие 1:1-2:4а като примерен случай на въпроса „Несъвместими ли са библията и науката?” Преди всичко това е текста, който се появява в умът на повечето хора когато въпросът е зададен. Подобен подход на здравия разум към разбирането на всеки един текст включва задаване на следните въпроси:

– Какъв език е използван?

– Каква е литературата?

– Каква е аудиторията?

– Каква е целта на текста?

– Каква допълнителна извън-текстуална информация имаме?

Макар тези въпроси да са удачни за всеки текст, който се опитваме да разберем на мен ми се струва, че те са особено важни по отношение на библията понеже са свързани с едно библейско учение за Бога.

Първите 3 са свързани с факта, че Богът на библията е Богът на въплъщението. Бог е избрал да се открие чрез това, което християнските богослови понякога наричат „скандалът на конкретността.” Християните твърдят, че Бог се е открил най-пълно в една конкретна личност, която е живяла в едно конкретно време и в една конкретна култура. По-нататък това е била кулминацията на Божия начин на себеоткриване записан в еврейската библия, в която Божието слово идва до нас облечено в думите на конкретните човешки автори използвайки конкретен език и конкретни литературни форми, всички те вкоренени в историята и културата на един конкретен народ. Следователно ние трябва да задаваме първите 3 въпроса за всичко, което четем в библията. Четвъртият въпрос е смятан от мнозина съвременни литературни критици за особено проблематичен ако не и за такъв, на който не може да се даде отговор поради отричане на концепцията за „намерението на автора” Все пак аз съм съгласен с мнението на тези учени, които твърдят, че това е един валиден въпрос понеже смятам, че често има указания дадени чрез неща като литературния стил, структурата на текста, използваният език и т.н., които го превръщат във въпрос, на който може да се отговори.

Богът на библията е Бог едновременно на творението и на откровението. По-нататък хората са били създадени по образа и подобието на Бога и следователно са способи да разберат истината, която може да бъде открита в реда на творението. Може да бъде показано, че това вярване е било важно за основателите на модерната наука в късната средновековна Европа. В светлината на това ние можем да очакваме, че знанията получени чрез изследване на сътворения ред ще съвпадат по някакъв начин с това, което научаваме от библията. Тук, в светлината на първата част на тази лекция, мисля, че трябва да обърнем внимание на нещо, което казва проф. Доналд МакКей[10] за употребата на научното познание за разбирането на библията:

„Очевидно едно повърхностно значение на много пасажи може да бъде изпитано, например чрез археологически открития, и значението на други може да бъде обогатено от научното и историческото познание. Но аз твърдя, че основната цел на научните изследвания в такива области не е нито да уточни нито да добави към вдъхновената картина, а да ни помогне да премахнем неправилните начини, по които я виждаме. Да продължим метафората, аз смятам, че научното познание, което Бог ни дава може понякога да служи като Негов начин да ни предупреди когато се вторачваме твърде отблизо в картината или я гледаме от погрешен ъгъл или с погрешни очаквания, за да можем да видим вдъхновения модел, който Той желае да ни покаже.”

Имайки в предвид това ние ще използваме тези въпроси като една основа за разбиране на историята на сътворението в Битие 1:1-2:4.

На следващите страници аз ще цитирам неколкократно двама забележителни богослови и библейски учени, Августин от Хипо (354-430) и Жан Калвин (1509-1564) и един забележителен учен Галилео Галилей (1564-1642). Избрах Августин и Калвин понеже и двамата са писали важни коментари върху Битие и то преди възхода на съвременната наука и всички последвали дебати за науката и библията. Поради тази причина аз мисля, че те ни помагат да излезем от облака дим на битката и да видим някои неща по-ясно. Избрах Галиелй понеже, доколкото знам, неговото Писмо до дукеса Кристина, написано през 1615 е първия систематичен анализ на връзката между  библията и научното изследване[11].

Използването на извънбиблейско познание

Ще започна с последният от въпросите. Факт е, че още от първите векове повечето християнски библейски учени са разбирали нуждата да тълкуват библията в светлината на по-широката наука и познание. Августин казва няколко строги думи към тези, които не правят това[12]:

„Позорно и срамно е за един невеж човек да слуша християнин, който под претекст, че обяснява значението на светите писания говори глупости по тези въпроси (т.е. астрономия и т.н.); и ние трябва да направим всичко възможно, за да не допуснем подобни смущаващи ситуации…срамно е не толкова, че един невежа е осмян колкото, че хора извън семейството на вярата смятат, че нашите свети писатели мислят по този начин и е от голяма загуба на тези, за чието спасение ние се трудим, авторите на нашите писания да бъдат критикувани и отхвърлени като неучени хора.” (стр. 42)

От това става ясно, че Августин е имал голямо уважение към изучаването на науката, включително и това, което ние днес наричаме „научна” дейност и е вярвал, че трябва да й бъде отдадено дължимото когато се тълкува библията.

Калвин приема до голяма същото виждане. В своите Институти на Християнската религия (1559) той засяга въпроса за това какво може да бъде научено от „светксите автори.” Той казва[13]:

„Ако смятаме Божия Дух за единственият източник на истината ние нито ще отхвърлим самата истина нито ще я презрем където и да се появява тя освен ако не желаем да опозорим Духът на Бога.” (2.2.15)

От неговата егзегетика на Битие 1 ние ще видим, че той приема насериозно откритията в областта на астрономията за своето време.

Проф. Стилмън Дрейк, вероятно водещият авторитет за Галилей през втората половина на 20 век, твърди убедително, че традиционното разбиране на „Случаят Галилей” е сериозно погрешно. Той настоява[14], “Галилей е бил ревностен не толкова за астрономията на Коперник, колкото за бъдещето на Католическата църква и за това да защити религиозната вяра срещу всяко научно откритие, което може да бъде направено.” С други думи той е бил по-загрижен да не допусне Католическата църква да направи сериозна грешка отколото да разпространява учението на Коперник.  От неговото Писмо до грандукеса Кристина е ясно, че Галилей вижда „защитата,” за която говори Дрейк като лежаща отчасти в ясно и правилно разбиране на връзката между познанието получено от библията и от изучаването на природата. Следните цитати от Писмото ни представя основните точки на неговия аргумент:

А1 „…светата библия и природните феномени по подобен начин произлизат от Божието Слово, първото като продиктувано от Светия Дух, а второто от наблюдение на резултата от Божиите заповеди” (стр. 182)

А2 „…вярно е, че двете истини не могат да противоречат една на друга. Работа на мъдрите тълкуватели е да търсят вярното значение на духовните текстове. Те без съмнение ще се окажат  в съгласие с физическите заключения които явния разум и необходимите демонстрации преди това са направили явни за нас.” (стр. 183)

А3 „…не се чувствам задължен да вярвам, че същия Бог, Който ни е надарил със сетива и разум и интелект е искал ние да пренебрегваме тяхната употреба и посредством някакви други средства да ни даде познание, до което можем да достигнем чрез тях.” (стр. 183)

А4 „….Тук аз ще кажа нещо, което е излязло от устана на един църковник на най-висока позиция „Намерението на Светия Дух е да ни научи как да отидем на небето, а  не как небето функционира.” (стр. 186)

Аргументът е ясен. „Двете книги” на библията и природата се допълват една друга и не си противоречат. Бог ни е дал способностите, което означава, че науката е един валиден и необходим път към истината за природата. Библията има ограничена цел, която не е да ни учи на астрономия.

Ще се върнем отново към целта на историята за сътворението по-късно след като разгледаме някои от другите въпроси, които споменахме.

Какво познание?

Когато говоря за Битие 1 понякога ме питат дали, на оригиналния език, тя е написана в поезия или в проза. Отговорът е, че макар да не е класическа поезия тя не е и обикновена еврейска проза. Тя е това, което някои учени наричат „вдъхновена проза” т.е. проза, която е внимателно структурирана и притежава някои характеристики на поезията. Това е този вид проза, която в продължение на много векове е била използвана в религиозните литургии.

Калвин отбелязва друг аспект от езикът на Битие 1[15]. Коментирайки ст. 5 той казва, че дните започват с вечерта. След това той казва, че причината за това е понеже Бог, говорейки чрез Мойсей, „е приспособил Своята реч към приетите обичаи.” С други думи начинът, по който нещата са изразени е приспособен към културните идиоми на хората, към които е адресиран текста.

Когато разглежда ст. 6-8 той прави друга важна забележка за използваният език:

Понеже, според мен е сигурно, че тук не се говори за нищо друго освен за видимата форма на света. Този, който желае да учи астрономия и други науки нека да отиде на друго място. Тук Духът на Бога учи всички хора, без изключения, и следователно….историята на сътворението …е една книга за неучените. Следователно нещата, за които тя говори служат като декори в театъра, който Той е поставил пред очите ни.”

Тук той изразява един принцип, който използва навсякъде в своите библейски тълкувания, а именно, че езикът използван в библията е езикът на обикновените хора и това, което се отнася до естествения свят е „феноменологичен език.” За нещата се говори по-начина, по който изглеждат на обикновения „неучен” човек. Калвин повтаря това когато разглежда ст. 14:

Мойсей не говори с философска точност за окултни мистерии, но за нещата които могат да се видят навсякъде дори от необразованите и които са познати навсякъде.”

Калвин добавя още неща свързано с този принцип когато говори за ст.16. „Бог направи двете големи светила – голямото светило, за да владее деня и малкото светило, за да владее нощта.” Той смята, че ако бъде прието буквално това е начучно неправилно понеже той приема, че астрономите на неговото време са показали, че Сатурн е по-голям от луната. Неговият отговор можем да намерим в следващия коментар:

Мойсей говори на популярен език неща, които, без обяснения, всички обикновени хора надарени със здрав разум са способи да разберат; но астрономите изследват с големи усилия това, което мъдростта на човешкия ум може да разбере…това изследване не трябва да бъде отхвърляно, нито науката да бъде осъждана…(хората) не трябва да пренебрегват този вид изследване…понеже тук (т.е. в Битие) Божия Дух ни предлага едно общо училище за всички и не трябва да сме учудени, че Той избира тези предмети, които са разбираеми за всички…. Следователно Мойсей пригажда своята реч към обичайната употреба.”

Клавин приема учението на Аристотел, че понеже луната е небесно тяло тя трябва да е направена от „квинтесенция” (петият елемент) и да притежава собствена светлина. Следователно, според него, тя с право може да бъде наречена „светило” в същия смисъл, в който и слънцето. Все пак Калвин приема, че луната трябва да „вземе назаем” светлина от слънцето, за да дава достатъчно светлина през нощта. Ние, разбира се, знаем, че луната няма собствена светлина, а просто отразява слънчевата. Следователно, за да бъде поне близо до научната истина според буквалните изкисвания на Creation Research стихът трябва да казва, че Бог е направил едно голямо светило и едно голямо огледало!

Дотук, доколкото зная, няма доказателство, че Галией е знаел нещо за писанията на Калвин. Все пак неговото разбиране за природата на езика използван от библията когато тя говори за естествения свят е същото както това на Калвин. Следните цитати от Писмото към грандукеса Кристина показват това:

Б1 „Тези дадени от Светия Дух твърдения са изложени от светите писатели по такъв начин, че да бъдат пригодени към способностите на обикновените груби и неучени хора.” (стр. 181)

Б2 „За да може да бъде пригодена към разбирането на всеки човек библията трябва да говори за много неща, които изглежда се различават от абсолютната истина дотолкова доколкото се отнася до значението на думите.” (стр. 182)

Б3 „Поради тази причина изглежда, че нищо физическо, което сетивните опитности представят пред нас или което необходимите демонстрации ни доказват не трябва да бъде поставено под въпрос (много по-малко осъдено) чрез свидетелството на библейските пасажи, които могат да имат някакво друго значение зад своите думи” (стр. 182)

Б4 „….достигнали до  някаква сигурност по отношение физическия свят ние трябва да я използваме като най-подходяща помощ в истинното излагане на библията и в изследване на тези значеня, които по необходимост се съдържат в нея понеже те трябва да съвпадат с демонстрираната истина.” (стр. 183).

Първите два цитата показват същото разбиране за приспособяване на библейския език, което приема и Калвин. Третия разбира, че в резултат на това буквалното значение на библейския текст понякога може да противоречи на научното разбиране на описваните физически феномени. В последния цитат Галилей казва това, което споменава и проф. МакКей, че една причина, поради която тълкуването на библията трябва да вземе под внимание научното знание е, че това ще помогне да разпознаем кога библейските писатели използват феномнологичен език или културни идиоми и по този начин ще ни помогне да избегнем този вид погрешно тълкуване, който е довел до осъждането на Галилей.

Възможно е Галилей и Калвин да са взели своята идея за „приспособяване” от Августин понеже е известено, че и двамата са познавали неговите произведения. Говорейки за библията като цяло той казва:

Вероятно светите писания в своя обикновен стил говорят с ограниченията на човешкия език когато се обръщат към хора с  ограничено познание.” (1.14.28).

За Битие 1, която както ще видим той разбира като символична история, той казва:

Разказа на вдъхновения писател снижава нещата до способностите на малки деца” (2.6.13).

Каква литература?

Не по-късно то 2 век е имало някои християнски мислители, които са твърдели, че началните глави на Битие никога не са имали за цел да представят хронологично описание на това как Бог е създал света. Това е било дълго преди развитието на модерната наука, така че те не са се опитвали да приведат библията в хармония с науката. Те са виждали някои неща в самия текст на тези глави, които са ги карали да ги разбират по един не-буквален начин. Ориген (ок. 185-254) пише[16]:

Кой разумен човек, питам аз, ще смята, че първият, вторият и третият ден, за които се казва, че са имали както вечер така и утро, са съществували без слънце, луна и звезди, а първият ден е бил дори без небе? И кой може да бъде толкова глупав, че да вярва, че Бог, подобно на един земеделец „насади градина в Едем”…Не мисля, че някой може да се съмнява, че това са образни изрази, които разкриват някои тайни чрез подобие на история.”

Последното изречение е много важно. В него Ориген признава, че е погрешно да се обръщаме към даден текст с предварителна нагласа каква литература е тя. Ние можем напълно да грешим и по този начин да я разберем съвсем погрешно. Разумно е да търсим подсказки в самата литература, които показват каква точно литература е тя и следователно как трябва да бъде разбирана. Ориген твърди, че подсказките в Битие 1-2 насочват, че те не трябва да бъдат четени както обикновена история, а като символични истории, които разкриват „тайни чрез подобие на история.”

Структурата на Битие 1:1-2:4а предполага, че целта на това описание не е била то да бъде виждано като „просто историческо описание,” а като символично, което изразява важни истини за природата и целите на творението.

На това място всичко, което желая да направя е да посоча начините, по които историята предава идеята за едно планирано и подредено творение. В една символична история Бог е описан като работник, който изпълнява седмичната си задача. В края на всеки ден Бог се обръща и преглежда това, което е било постигнато. В края на седмицата той решава, че е свършил много добра работа! Първоначално Бог довежда в съществуване нещо, което е „пусто” и „неустроено.” Първите 3 дена са преминали в една серия от „разделения” Резултатът е една праза структура. Следващите 3 дена са прекарани в населяване на структурата със създания, които са подходящи за различните сфери на „формата.” Сътворението на небесните тела на 4-я ден сега може да бъде виждано като напълно смислено логически в структурата на историята дори ако то няма смисъл ако текста се чете с предположението, че това е научно описание на сътворението.

За Августин от Хипо „буквалното” тълкуване на библията не означава един дървен буквализъм. Буквалното значение на един текст може да бъде образно и на практика той разбира Битие 1 като символична история. До голяма степен, като споменах по-рано, причината за това е неговото разбиране за естеството на времето. Както отбелязахме, той твърди, че разказа за сътворението е написан във формата, в която го имаме, за да могат крайните човеци да разберат нещо от природата и целите на Божието дело в творението. По-нататък, той (подобно на Василий Кесарийски преди него) разбира заповедта „Нека земята/водата да произведе…” не като резултат получен един път завинаги, а като даване на водата и на земята сила да произвежда неща през историята на земята. В своя коментар на Битие той твърди, че Божието творческо дело е било в два аспекта:

„…Някои дела принадлежат на невидимите дни, в които Той е създал всички неща едновременно, а други принадлежат на дните, в които Той ежедневно е формирал това, което се е появявало в процеса на времето.” (6.6.9)

Под „невидими дни” той има в предвид дните на описанието в Битие 1. Той не вижда в тях хронологично описание на творението, а един вид „описание” на това, което Бог е създал едновременно с едно единствено действие. Това е изразено чрез едно символично описание, за да може да бъде разбрано от обикновените хора. Това първоначално творение се съдържа в „семената” на нещата, които след това трябва да бъдат произведени от земята и водата „на съответното им време.” Той сравнява това с начина, по който едно дърво се съдържа в семето си и казва:

„В семето невидимо присъства всичко това, което с времето се развива в дърво. И по същия начин ние трябва да си представяме света, когато Бог е направил всички неща заедно като съдържащ в себе си всички неща когато е бил създаден денят. Това включва не само небето със слънцето, луната и звездите…но също и нещата, които водата и земята произвеждат като потенция и в техните причини преди те да се появят в хода на времето такова каквито са ни известни на нас в делата, които Бог сега създава.” (5.23.45).

Кристофър Кайзер[17] е показал, че Василий и Августин са видни изразители на един аспект от християнското разбиране за творението, което той нарича доктрина за „относителната автономност на природата.” Под това той има в предвид „себедостатъчността, която природата притежава посредством факта, че Бог й е дал определени закони и действия…Тази автономност на природата по този начин е „относителна” в смисъл, че е свързана (с Бога) както и в смисъл, че  не произхожда от самата нея и не е изцяло себеопределена. Кайзер показва, че тази концепция е вкоренена в еврейската библия и е взета както от предхристиянските еврейски писания така и от Новия Завет преди да бъде приета от някои ранни християнски богослови.

Би било огрешно да представяме Василий или Августин като дарвинисти преди Дарвин, но тяхното мислене ни дава една богословкса основа за разбиране на една еволюираща вселена с термините на една основана на библията доктрина на творението. Проф. Хауард Ван Тил[18] е развил тяхното мислене в донякъде по-широките категории на това, което той нарича „доктрина на функционалния интегритет на творението.” Тази доктрина, казва той:

„…вижда един свят, който е създаден (и е постоянно поддържан в съществуване) единствено от действената воля на Бога, един свят радикално зависим от Бога за всяко едно от своите способности за творческо действие, един свят надарен от Бога от самото начало с всички произвеждащи форма способности необходими за една актуализация на  множеството физически структури и живи форми, които се появяват в процеса на творческата история и един свят,  чиято творческа плодовитост може да бъде разбрана единствено като един израз на продължаващото благословение на Твореца за плодовитост.” (стр. 23).

Според това виждане в процеса на развитие на света не е имало „празноти”, няма нужда от действия на „специално сътворение” от страна на Бога. Все пак това не е понеже Бог го е „оставил на самия себе си” понеже това е свят, който е радикално зависим от Бога както за своя произход (първоначална причина) така и за да продължи да съществува и да се развива (вторични причини).

Още веднъж трябва да оставим една интересна линия на разсъждение и да се върнем към нашите първоначални въпроси.

Каква е била първоначалната аудитория?

На това може да се отговори доста лесно. Историята на сътворението е имала за цел да бъде четена от  или по-вероятно, да бъде четена на древните евреи, които се покланяли на Яхве, Богът на Израел. Наистина, както казахме по-рано, използваният език има литургичен характер и Битие 1:1-2:4а може да е било написано, за да бъде използвано в поклонението. Учените са на различни мнения за точната датировка на текста. По-голямата част я датират от времето на ранния плен, да кажем около 500 пр. Хр. Все пак точната дата няма особено значение за нашата цел понеже, както ще кажа, тя е свързана с някои близкоизточни идеи за творението, основната природа на които не се е променила особено в периода между изхода и връщането от плена.

Каква е била неговата цел?

Августин, Калвин и Галилей са единодушни, че основната цел на историята на сътворението в Битие 1:1-2:4 е богословска. Макар Калвин, за разлика от Августин, да разглежда седемте дена като 24 часови, все пак за него тяхната истинска важност не е едно хронологично описание на творението, а едно помощно учение, което да ни води към по-добро разбиране на Божиите цели в сътворението на света и на неговите създания. С неговите думи:

„Шест дни били използвани за оформянето на света; не защото Бог, за Когото един миг е като 1000 години, се е нуждаел от тази последователност във времето, но за да можем ние да разберем Неговото дело” (за Битие 2:3).

Тъй като нашето познание за религиите и древния близък изток е нараснало неимоверно през последните 150 години благодарение на археологическите открития на свързани текстове и на тяхното разчитане, библейските учени все повече започват да виждат историята на сътворението основно като една богословска полемика[19]. Основната й цел е била да изложи еврейсото яхвистко разбиране за творението противопоставено на преобладаващите идеи в религиите на хората, сред които са живели евреите. Тук имам време да приведа само няколко примера.

Вероятно най-явен за средностатистическия съвременен читател, който знае за преобладаващият политеизъм в древния свят е историята на монотеизма. Останалите истории от близикия изток, за които знаем започват с „теогония”, идеята за богове. Един от тези богове създава света използвайки предсъществуваща „материя” от някакъв вид. Еврейската история е различна. В нея има само един Бог, Създателят на всичко, което съществува. Това е една истинска „космогония”, едно описание на произхода на космоса. Съществуването на Бога просто се приема за даденост.

Другите примери не са толкова очевидни понеже те изискват читателят или слушателят, подобно на евреите, да познава идеите, които са преобладавали в близкия изток. Първо, слънцето и луната не са наречени с техните имена, а са споменати като „светла.” Всеки внимателен читател трябва да се замисли защо това е така понеже в еврейския език има съвсем подходящи думи слънце и луна. Един вероятен отговор е, че в семитските езици, един от които е и еврейския, думата „слънце” и „луна” също така са били имена на богове. Хората заобикалящи евреите са се покланяли на небесните тела като на богове. Самите евреи са били изкушавани да последват техния пример както е показано в забраната да се покланят на „слънцето, луната и звездите и на небесното множество” в еврейската библия[20]. Битие 1:14-19 е една атака срещу подобно поклонение. Небесните тела са просто „светила” (подобно на големи лампи!) създадени от Бога на Израел. По-нататък, хората не съществуват, за да служат на тези т. нар. богове, а по-скоро „светилата” са там, за да служат на хората като източници на светлина и определящи календара. Идеята довела до съвременната астрология вместо астрономия е била отхвърлена от еврейските богослови преди поне 2500 години!

Второ, това е начинът, по който еврейския глагол „бара” (създавам) е използван в историята. В еврейската библия този глагол в активната си форма е използван единствено за Божието творческо дело. Той се появява само на 3 места в историята. На други места се казва просто, че Бог „прави” нещата използвайки един глагол, който може да се използва за множество човешки дейности. Използването на „бара” в ст. 1, съзнателното изявление за Божията творческа дейност, е разбираемо. Такава е и тройната употреба на глагола по отношение на крайното действие на творението, сътворението на хората (ст. 27). Но защо той е използван в ст. 21 за сътворението на морските чудовища? Това е озадачавало коментаторите в продължение на много годни. Единственият убедителен отговор е свързан със значението на морските чудовища в една от историите на сътворението в Месопотамия (и вероятно Ханаан). Там богът-творец трябва да се бори и да победи силите на хаоса представени от морско чудовище преди да бъде в състояние да създаде небето и земята. Битие отхвърля това като подчертава, че морските чудовища са просто част от света създаден от Бога на Израел. На Него не му се налага да воюва и да ги побеждава, Той ги е направил! Всъщност за Него сътворението не изисква усилия, Той казва и нещата се появяват. Тук има важно подчертан богословски мотив. Месопотамската религия е била описвана като „движена от страх” понеже винаги е съществувала вероятност космоса да се върне към първоначалното състояние на хаос. Еврейската религия е различна. Ударението, като виждаме в Псалм 93:1: „Той е създал света и той не може да се поклати” (който е бил цитиран погрешно срещу Коперник) е върху стабилността на световния ред създаден от Яхве.

Последният ми пример е свързан със статуса на хората. В месопотамските истории на сътворението хората са виждани единствено като слуги на боговете. Те са създадени, за да не е необходимо боговете да работят – да строят къщи (храмове) за тях и да ги снабдяват с храна и питие (жертви). Важността на хората е подчертана по множество начини в Битие 1. Хората са създадени последни от всички творения. „Съвещанието” свързано с тяхното сътворение в ст. 26 поставя светлина върху значимостта на това действие както и тройното използване на „бара” в ст. 27. Единствено хората са създадени по образа и подобието на Бога и на тях Бог дава власт над останалите творения. Вместо да се грижат за нуждите на боговете сътворението е направено, за да задоволява нуждите на хората. За някои това може да звучи изключително политически неправилно и анти-природно. Коментирайки Битие 1:26-28 в своята книга Desighn with nature природозащитникът Йън МакХарг пише[21]:

„Ако човек желае да увеличи радио-активността, да създава канали и пристанища с атомни бомби или да се съгласи с манталитта на булдозерите, не би имал по-добро оправдание от този текст.”

Неговите коментари са доста крайни, но твърдението му, че християнството неизбежно окуражава враждебните на природата действия е доста широко разпространено от природозащитниците. Някои от тях твърдят, че думите за „владейте” и „обладайте” в ст. 28 са силни думи, които насърчават едно агресивно и експлоататорско отношение към природата. Някои християни могат да приемат това отношение, но то не  може да бъде оправдано от една добра егзегетика на тези стихове в Битие. Просто семантично правило, което хората често пренебрегват е, че значението на думите е силно зависимо от техния контекст. Едно внимателно изследване на еврейските думи за „владение” и „обладаване” показват, че агресивните и експлоататорските действия не са част от свойственото им значение. Там където те са използвани с такова значение природата на действието става ясна от контекста, а не от самите думи. Контекста на Битие 1 показва едно много различно действие. На хората им е поверено управлението над природата понеже те са създадени по Божия образ. Това със сигурност означава, че ние трябва да отразяваме характера на Твореца по начина, по който изпълняваме тези заповеди. Ние трябва да правим това с мъдрост, грижа, любов и справедливост. По-нататък, ние нямаме „владение” от самите себе си, а единствено като Божии представители, като Божии регенти. Ние отговаряме пред нашия Създател за начина, по който упражняваме това господство. Освен останалите неща това трябва да ни кара да приемем и да уважаваме Божията оценка за творението, това, че то е „твърде добро” (ст. 31). Във всичко, което правим ние трябва да се стремим да запазим и да развием „добротата”, а не да я повредим или унищожим.

Коментарът на Калвин върху 2:15 писан преди 450 години показва, че „доброто богословие” не е нещо изцяло ново и може да бъде извлечено съвсем естествено от библейската история на сътворението.

„Земята е била дадена на човека с това условие, че той трябва да се занимава с нейното култивиране….Отговорността за градината е била поверена на Адам, за да ни покаже, че ние притежаваме нещата, които Бог е поверил в ръцете ни, при условие, че задоволявайки се с едно пестеливо и умерено използване ние трябва да се грижим за останалото…Нека всеки да счита себе си за Божий служител по отношение на това, което притежава. Тогава той нито ще се държи неприлично нито ще покварява и злоупотребява с нещата, които Бог изисква той да пази.”

Не разполагаме с време да разгледаме интересния въпрос какво означава, че хората са създадени по Божия „образ” и „подобие”. Може да се твърди, поне отчасти, че западната концепция за човешките права има своите корени в това твърдение. Сигурно е, че със загубата на тази богословска основа за различието и достойнството на хората, философите и етиците се борят да установят концепцията срещу натиска за разширяването й, така че да включва „основните права” или дори „усещането, че си прав.”

Заключение

Няколко пъти нашето изследване на Битие 1 ни отведе до интересни и важни пътища, които нямахме време да последваме и които се отклоняваха от основната ни тема. Фактът, че аз поставих няколко знака на няколко подобни пътя показа, надявам се, че когато Битие 1 е четена така както смятам, че трябва да бъде четена, като една изцяло богословска полемика изразена чрез една символична история адресирана до древните евреи, а не както един научен текст тя е изключително плодоносна и актуална и днес. Далеч от това да бъде несъвместима с науката тя дава рамката, в която можем да преследваме нашата наука и технология за полза на човечеството и на останалата част от творението.


[1] Бит. 1; Йов 38-42;; Исая. 40-55.

[2] Йоан 1:1-5, 9-13; Кол. 1:15-20; Евреи. 1:1-4.

[3] S. Hawking, A Brief History of Time, London: Bantam Press, 1988, 141.

[4] St. Augustine, Confessions, trans. H. Chadwick, Oxford: Clarendon Press, 1991, 229-230.

[5] A. E. McGrath, Christian Theology: An Introduction, 3rd ed., Oxford: Blackwell, 2001, 302

[6] P. Davies, Superforce, London: Unwin, 1985, 243.

[7] E. Lucas, Can we believe Genesis today?, Leicester: IVP, 2001, 13-14

[8] R. Dawkins, The Blind Watchmaker, London: Penguin Books, 1988, 316

[9] 4 Царе 9:24 показва, че еврейската дума l􀀀b, която е използвана в този израз, когато е използвана като физическ орган се отнася до това, което ние наричаме сърце

[10] D. M. MacKay, The Open Mind, Leicester: IVP, 1988, 151f, reprinted from ‘Science and the Bible’, originally published in Essential Christianity, 1961

[11] Translation printed in Science and Religious Belief 1600-1900, Milton Keynes: Open University Press, 1973, 29-49.

[12] Цитирано от: St. Augustine, On the Literal Meaning of Genesis, trans. J. H. Taylor, New York: Newman Press, 1982.

[13] J. Calvin, Institutes of the Christian Religion, 2 vols, trans. F. L. Battles, London: SCM, 1961/2

[14] S. Drake, Galileo: A Very Short Introduction, Oxford: OUP, 2001, iii

[15] . Calvin, A Commentary on Genesis, trans. J. King, London: Banner of Truth, 1967

[16] Origen, First Principles, trans. G. Butterworth, London: SPCJ, 1936, Bk. 4, ch. 3.

[17] C. Kaiser, Creation & the History of Science, London: Marshall Pickering, 1991, 15.

[18] H. J. Van Till, ‘Basil, Augustine, and the Doctrine of Creation’s Functional Integrity’, Science & Christian Belief, 8.1, 1996, 21-38.

[19] Виж например, G. Hasel, ‘The Polemic Nature of the Genesis Cosmology’, Evangelical Quarterly, 46, 1974, 81-102.

[20] Например: Втор. 4:19; 17:2ff. 21 I. McHarg, Design With Nature, New York: Natural History, 1969, 26.

1 thought on “Бог и света

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.