Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 10


ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

от Радостин Марчев

„В това време те съгледаха тридесет или четиридесет вятърни мелници, които стърчаха сред полето, и Дон Кихот, щом като ги видя, каза на своя оръженосец:

— Щастливата съдба нарежда нещата така, както не сме могли и да мечтаем, защото погледни натам, приятелю Санчо Панса, и ще видиш, че се показват тридесет, пък и повече грамадни великани, с които възнамерявам да вляза в бой, като отнема живота на всички до един. Плячката ще е наша и това ще бъде основата на нашето богатство, защото тази война е справедлива и съвсем богоугодно дело е да изкореним тази проклета пасмина от лицето на земята.

— Какви великани? — запита Санчо Панса.

— Тези, които виждаш ей там — отговори господарят му. — Някои от тях имат ръце, не по-къси от две левги.

— Слушайте, ваша милост — забеляза Санчо, — това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това, което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците.

— Явно е — възрази Дон Кихот, — че не си посветен в тайната на приключенията. Великани са и ако те е страх, махай се оттук и се отдай на молитви, а аз в това време ще вляза с тях в жесток и неравен бой.

Като каза това, той пришпори Росинант, без да се вслушва във виковете на оръженосеца си Санчо, който го предупреждаваше, че се впуска несъмнено в бой не срещу великани, а срещу обикновени вятърни мелници. Но Дон Кихот беше толкова убеден, че са великани, та нито слушаше гласа на Санчо, нито виждаше какво има пред себе си, макар че се доближаваше все повече към тях, като крещеше колкото му глас държи:

— Не бягайте, страхливци и подлеци, защото насреща си имате един-единствен рицар!

В това време задуха ветрец и големите криле започнаха да се движат. Дон Кихот забеляза това и се провикна:

— Аз ще ви оправя, негодници, дори да размахвате ръце, по-многобройни от тези на великана Бриарей.

След това той призова от все сърце господарката си Дулсинея, помоли я да го подкрепи в изпитанието, покри се зад щита си, закрепи копието и пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него. Нанесе удар в крилото й, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подети и изхвърлени на полето в най-жалко състояние.” (Мигел де Сервантес, Дон кихот, гл. 8)

Едно от тъжните неща в малкото евангелско общество в страната ни е, че някои от неговите членове симптоматично се държат по начин силно напомнящ горното приключение на рицарят на печалния образ. Аналогиите може да се проявяват в различни области, но със сигурност са ясно видими в издигането на младоземния креационизъм до нивото на догма. Нека да видим някои прилики.

На първо място те воюват срещу несъществуващ враг. Твърде често през последните години съм наблюдавал християни, които вярват, че това виждане е единственото, което съответства на библията, заявяват го ясно и учат другите на него. Когато някой отбележи, че не е съгласен и посочи защо те се засягат и го обвиняват, че ги напада. „Ние ти позволяваме да имаш свое мнение, но защо говориш срещу нашето?” са думи, които често се чуват. Това е нечестно отношение. Тези хора не само не приемат, че е възможно да съществува друго правилно разбиране на библейския текст, но и заявяват това – силно и ясно – без обаче да позволяват на другите да направят същото.

Но не е необходимо да гледаме на инакомислещите като на врагове. Има неща, с които един християнин не може да направи компромис. Тяхното приемане или отричане определя дали с право може да носи това име или не. Но въпросът за времето, начина и последователността, в която Бог е творил не е от тях. Както видяхме библията не ни дава достатъчна и сигурна информация по тези въпроси. Няма причина да не приемем хората, които мислят различно като братя и сестри. Може би дори си заслужава да ги слушаме по-внимателно. Мнозина от тях не само, че не правят компромиси с вярата, не отхвърлят библията и нямат един малък бог, но точно защото не желаят това не са в състояние да приемат младоземния креационизъм.  Може би дори еволюцията не е „великан с ръце дълги две левги,” с който трябва на всяка цена да влизаме в неравен бой.

На второ място битката с всичко, което не е младоземен креацонизъм може да е опасна. Твърде често се е случвало християните да заемат твърда позиция по въпроси свързани с природния свят, защото са смятали, че имат библията на своя страна, след което да бъдат оборвани от развитието на науката. Примерът с Галилей е само един от многото, които могат да бъдат приведени. Всеки път когато се случва нещо подобно не само преките поддръжници на погрешното учение, но и цялото християнство получава звучен шамар, а основанията да се вярва на библията са компрометирани. Тези неща са и ще бъдат използвани срещу нас – и с пълно основание.

Трето, оръжията, които използват младоземните креационисти са крайно неадекватни за подобен вид сблъсък. Ако вземем за пример подходът им към еволюцията той се състои най-вече в търсене на слаби места, чрез които да се докаже, че цялата система е напълно погрешна. Любим похват е да се задават въпроси за неща, на които науката все още не може да даде отговор (Основната идея на интелигентния дизайн е чудесен пример за това). След това тези „бели полета” се обясняват чрез намесата на Бога. Подобен подход с право е бил наречен „богът на дупките” или „богът на белите полета.” Проблемът при него е, че с развитието на науката все повече от тези „дупки” биват запълвани, а на бог му се налага постоянно да бъде в отстъпление. Джон Полкингхорн казва: “Единственият бог, който е истински и напълно мъртъв е богът на дупките. Неговата роля е била да изскача като някакво т. нар. обяснение на това, което иначе не е могло да бъде разбрано. Напредъка на научното познание е правел значението му все по-малко, така че той се е превърнал в нещо от рода на чеширска котка. Не че няма много неща, които не разбираме…Все пак вече не е оправдано да смятаме, че има области, в които науката не може да достигне, за които могат да се задават начуни въпроси, на които може да се даде отговор единствено чрез бога на дупките. Научните въпроси изискват научни отговори и изглежда, че ги получават. Както казва теоретичният химик и посветен християнин Чарлз Колсън “Когато се натъкнем на нещо, което науката не може да обясни нашата правилна реакция не е да се радваме понеже сме открили Бога, а да станем по-добри учени.” Не трябва да съжаляваме за изчезването на бога на дупките, най-малко пък богословите. Ако Бог е Бог Той може да бъде намерен навсякъде, а не само в забутаните ъгли на света, който е направил[1].”

В същото време самите младоземни креационисти не се занимават с изследвания, нямат публикации в научни списания, не извършват научна работа основана на модела, който защитават и не са довели до никакъв реален напредък в науката – нещо, което всяка теория трябва да бъде в състояние да прави, за да бъде приета несериозно[2]. Вместо това те издават популярна (да не се бърка с научна) литература, откриват развлекателни музеи и излъчват радиопредавания насочени към масовия слушател с водещи притежаващи образование на гимназиален учител (Answers of Genesis на Кен Хам)[3].

Нещо повече – твърде често аргументите, които използват са извадени от техния оригинален контекст, понякога дори приначени до неузнаваемост Още през 1973 г. големият генетик и посветен православен християнин Теодосий Добжански пише: „Техният любим похват е да съединяват цитати, внимателно, понякога дори експертно извадени от контекст, за да покажат, че всъщност нищо не е прието сред самите еволюционисти. Някои от моите колеги и самият аз сме били учудени и удивени да бъдем цитирани по начин, който показва, че всъщност ние сме тайни анти-еволюционисти[4]” (цятата статия на английски ТУК). Не може да се отрече, че в това има поне известна доза истина (виж например ТУК – един скорошен български дебат).

Накрая, голяма част от младоземните креационисти изглежда вярват, че стига да успеят да повалят великаните те ще им отнемат плячката натрупвайки огромни богатства – с други думи оборвайки еволюцията те ще докажат Бога. Според мен това е едно доста наивно схващане и то не само по причина, че от оборването на еволюцията по никакъв начин не следва утвърждаването на младоземния креационизъм. На практика нещата са доста по-сложни. Истината е, че все още никой не е успял да даде неоспоримо доказателство за съществуването на Бога (Едно историческо изследване на използваните за тази цел аргументи би показало това много ясно.). Едва ли и някой ще успее да го направи. Християнският философ Алвин Плантинга възразява на тази представа по следния начин: „Естественото богословие предполага, че вярата в Бога трябва да почива на доказателствена основа. По този начин вярата в Бога не е, говорейки стриктно, едно основно вярване, т.е. нещо, което е очевидно само по себе си….Следователно това е една вяра, която изисква самата тя да бъде основана на някакво още по-основно вярване. Все пак да се основе вярата в Бога на някакво друго вярване означава да се припише на това второ вярване по-голям епистомологичен статус от вярата в Бога…. Един истински християнски подход означава да се утвърждава, че вярата в Бога е сама по себе си основна и не изисква доказателство основаващо се на някакво друго вярване[5]”.

Макар, че това вероятно може да оспори може да се окаже, че целта на естественото богословие и свързаната с него апологетика не е да предостави окончателно доказателство за съществуването на Бога. Тя може да се определи като по-скромна, но ключова – да покаже, че света, в който живеем е напълно съвместим с християнската представа[6]. Това със сигурност ще изисква нещо повече от просто цитиране на библията и представяне на нашето разбиране за значението на текста като окончателен авторитет. Ще бъде необходимо едно тясно взаимодействие между богословието и науката, взаимно изслушване и понякога корекции и от двете страни[7]. Но това е задължително условие ако желаем да комуникираме адекватно със света, в който живеем и да му предоставим свидетелство, което да бъде чуто и (да се надяваме) прието.

Както казах в началото аз не зная как Бог е творил. Също така считам младоземния креационизъм за напълно легитимен прочит на текста на Битие. Като християнин нямам и не мога да имам нищо против хората, които го разбират така и мислят по този начин. Но аз не съм съгласен това да се представя като начинЪТ, по който християните разбират и вярват в сътворението. Аз също така имам много сериозни възражения срещу ниската култура, неадекватните методи и неподходящите говорители, които често са характерни за младоземната пропаганда в нашата страна и които създават лошо впечатление не само за тях самите, а и за християнството като цяло. Накрая, аз считам за грозно и нехристиянско тяхното подозрително и обвинително отношение към хората, които мислят различно по един въпрос, който никога в историята не църквата не е бил определян като съществен и не е залегнал в (доколкото знам) нито една значима изповед на вярата. Разбирам, че това е твърде широко обобщение, но в същото време съм убеден, че нещата, които казах са до голяма степен валидни. Ето защо от този вид креационизъм аз се разграничавам рязко. Той не говори и няма правото да твърди, че представлява всички християни или дори основната християнска позиция. Времето ще покаже дали наистина се бие с вятърни мелници. Опасението ми е дали дотогава нанесените вреди няма да са повече отколкото можем да си позволим да понесем.


[1] John Polkinghorne, One world: the interaction of science and theology, Templeton foundation press, 2007, стр. 72.

[2] Това може да се види лесно в двете най-значими досега креационистки учебни заведения – Института за креационистки изследвания основан от Хенри Морис и Дискавъри институт за интелигентен дизайн. Виж в тази връзка Карл Гиберсън, Намерете свежа идея – пълния текст на български ТУК.

[3] На практика това е не толкова научна аргументация колкото проповядване. Прекият резултат е, че макар да имат подкрепата на доста голяма част от хората, които като цяло са невежи по тези въпроси тяхното присъствие в научната общност е на практика липсващо. За повече подробности виж Karl Giberson, Saving Darwin, HarperOne, 2008 гл. 5-6.

[5] McGrath, Alister E., Science & Religion : An Introduction, Blackwell Publishing, 1999, стр. 133

[6] Пак там, стр. 133

[7] Подходът и творчеството на Джон Полкинхорн – англикански свещеник и бивш преподавател по физика в Кеймбридж – вероятно се доближава най-много до този модел.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.