Пари, секс, власт и Бог


ПАРИ, СЕКС, ВЛАСТ И БОГ

(втората заповед)

 от Радостин Марчев

Това е част от серия проповеди върху Десетте заповеди наречена “Призив, който променя” проповядвана във Втора евангелска баптистка църква –Варна, Февруари-Май 2011. Запазил съм разговорния стил на текста, който пускам с минимални промени

АУДИО ТУК

ВИДЕО ТУК

Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, (Изход 20:4-5)

На пръв поглед е трудно да видим как тази заповед може да има нещо общо с времето и условията, в които живеем. Все пак има поне 3 неща, които си заслужава да отебележем във връзка с нея.

Първо, тя ни казва, че ние трябва да се покланяме на Твореца, а не на сътворените неща.

Бог дава тази заповед на евреите когато те излизат от Египет след 420 г. робство. Египтяните са почитали цял пантеон от богове, всеки от които е бил свързван с някакъв материален образ. В почти всяка кръстословица един от въпросите е “египетски бог на слънцето.” Освен (Амон) Ра египтяните са почитали  Анубис – бог на тъмнината и смъртта представян като чакал, Собек – бог на водата изобразяван като крокодил, Хонсу – на луната и времето рисуван като сокол, Ахекет – на р. Нил  представян като жаба, Тот – на науката свързван с ибиса.

Излизайки от Египет евреите влизат в една нова земя, където хората по същия начин се покланят на сътворени неща. Днес ние имаме доста знания за Ханаанската религия и можем да кажем, че някои нейни форми са били много жестоки. Един от боговете почитани в региона е бил Молох – божество обещаващо успех и богатство на поклоннциоте си, но и изискващо като жертва малки деца, които са били изгаряни живи пред статуята му.

Някой ще каже – колко примитивно. Ние отдавна сме надраснали тези суеверия.

Проблемът е, че не сме ги надраснали. Мислим така защото имаме погрешна представа за това какво означава да се покланяме на нещо. В библията поклонението се разглежда в поне два аспекта: (1) то е свързано с това какво или кой стои на първо място в нашия живот, на кого отделяме най-много време и кой е окончателния авторитет по всички въпроси за нас. (2) то е нещо, заради което сме готови да направим жертва.

Сега вземете това определение, приложете го към нашето време и си задайте въпроса кои са нещата, на които ние се покланяме? Аз ще спомена само три от най-често срещаните обекти на поклонение – пари, секс и власт.

I. Пари. Повечето хора си спомнят известната реплика от филма Джери Магуайър с Том Крус, Show me the money! (Да видя парите.). Ако я послушаме и разгледаме една американска банкнота ще видим, че на нея пише: Ние вярваме в Бога. Чудесно, но в кой бог? Защото много хора дават на парите най-хубавите си години, най-производителното време през деня и най-много сили и енергия. Ако това не е поклонение аз не зная какво е.

Помислете за второто нещо – поклонението включва жертви. Какви жертви, ще каже някой? Жертва на поклонението на парите са работници излъгани от своите работодатели, които не си получават заплатите. Жертви са тези, които трябва да подпишат документ, че са ползвали отпуските си  докато в същото време работят. В нашата страна макар и незаконно е нещо нормално работниците да се осигуряват на минимална заплата. Това означава, че получаваш например 500 лв., но по документи се водиш на 200. Работодателят плаща по-малки данъци, а един ден работникът ще получава по-малка пенсия. Това са жертвите, които се принасят на парите.

II. Секс. Mиналата седмица гледах интервю по телевизията с един известен и богат българин. Той е разведен и често сменя приятелките си. Две от нещата, които каза ми направиха впечатление. (1) (цитирам) Имам проблеми с верността. (2) Не искам приятелките ми да живеят у нас понеже ми е трудно да се съобразявам с други хора. Това, което той на практика казваше беше – аз искам секс от жените, но не желая да им дам каквото и да е нито да поема някаква отговорност към тях. Искам секс, не давам нищо – кратко, ясно и егоистично.

Нашето общество е обсебено от идеята за секс. Ако вървим по улиците можем да видим реклами със сексуално съдържание (водка “Флирт” вероятно държи първото място, но в никакъв начин не е единствена). Ако отворим вестник ще прочетем за новия приятел или приятелка на някоя известна личност.  Ако гледаме кино повечето филми съдържат ако не сцени то сексуални подмятания. Ако се абонираме за цифрова телевизия ни предлагат един или няколко порно канала. Ако влезем в интернет трябва да знаем, че сайтовете със сексуално съдържание се развиват в пъти по-бързо от всички останали. Статистиката казва, че парите, които се харчат за секс индустрия са повече от парите давани за кино, опира, балет и мюзикъл взети заедно.

Нека да ви дам още малко статистика – докато я слушате мислете за жертвите, за които говорихме:

– Макар че е почти невъзможно да се определят точните данни много анализаторите смятат, че между 30 и 60 % от хората в западните общества изневеряват на своите брачни партньори. Ако е вярно това значи, че всеки трети или дори всеки втори човек изневерява.

– Между 2 и 4 милиона души всяка година стават жертви на трафик на хора – повечето от тях са принуждавани да проституират. За България цифрата е около 10 000 годишно, а нашият град се смята за един от най-рисковите региони.

– Възрастта, в която младежите започват сексуален живот непрекъснато пада – в момента за страната ни тя е средно 12-15 години – в някои етнически групи и по-ниска.

Това са жертвите, които принасяме.

III. Власт. В нашата страна през последните 20 години се води една борба за власт на почти всички нива. Ние всички можем да видим колко енергия и усилия хвърлят хората и колко ниско могат да паднат. Това е толкова очевидно и такава част от ежедневието ни, че не е нужно да казвам нищо повече.

Пари, секс и власт. Това са боговете на нашето време. Ние не казваме, че тези неща са лоши сами по себе си. Парите много улесняват живота ни и могат да бъдат много добър слуга. Властта е необходима за нормалното функциониране на всяко общество. Всеки от нас иска да живее в страна, в която има ред, а не хаос и анархия. И сексът е един от най-чудесните подаръци, които Бог е дал на хората. Ние не сме против тези неща. Те са добри, но на правилното им място. Но когато от слуги те се превърнат в богове ние започваме да жънем резултати не такива каквито сме очаквали.

Наскоро слушах един от епископите на англиканската църква (това е официалната църква на Англия), който каза нещо много вярно – ние започваме да приличаме на това, на което се покланяме. Ако се покланяш на парите може и да не забогатееш, но ще се превърнеш в алчен скъперник. Ако почиташ секса ще станеш развратен перверзник. И ако си прекалено привързан към властта без значение на какво ниво ще станеш груб и арогантен към хората. Никой не иска да е такъв, но виждаме много подобни хора около себе си и това означава, че нещо не е наред. Ние започваме да приличаме на това, на което се покланяме.

Единственото нещо, на което си заслужава да приличаме не е творение, а самият Творец. Затова Бог ни дава втората заповед:

Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.

Творецът застава срещу нашите богове на пари, секс и власт. Ето как Той го прави. И аз ви моля докато слушате това да мислите не за някакви древни идоли, които нямат нищо общо с нас, а за боговете на нашето време, за които говорихме. Започвам да чета от Исая 40 гл.

Ст. 12 Кой е премерил водите с шепата си, измерил небето с педя,

Когато излезем на разходка сред природата и погледнем към небето то ни се струва безкрайно. Но Бог казва, че за Него то се измерва с педя – побира се в разстоянието между палеца и малкия пръст.

Общото количество на водите по земята е 16 квантилиона галона – 10 с 18 нули. В тях живеят около 1,5 милиона организми. Статистиката показва, че в края на миналата година световния флот е над 50 000 кораба. Годишно те превозват 7700 милиона тона товари. И за тях Бог казва, че ги държи в едната си шепа.

Ст. 12 Кой е побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка, а хълмовете – с везни?

Ние всички сме ходили на почивка в планина. Аз обичам такива почивки, но имам два проблема с тях –  единият се казва дълги преходи, а вторият изкачването на върхове. Но някои хора обичат тези неща.

Преди няколко години с приятели бяхме на екскурзионно летуване. Когато те отидоха да “покоряват” един връх аз благоразумно си останах в хижата. Върнаха се чак вечерта – доволни, но изморени и мокри. Това беше нисък връх, но някои върхове са високи повече от 11 000 метра. Аз не мога да си представя колко тежат 11 километра скали, но Бог казва, че  Той може да ги претегли по начина, по който ние си измерваме кило домати в магазина.

Ст. 15, 17 Ето, народите са като капка от ведро и изглеждат като ситен прашец на везните; ето, островите са като ситен прах, който се вдига. Всички народи са нищо пред Него, смятат се пред Него за по-малко от нищо, да! За празнота.

Всеки от нас се е сблъсквал с хора, които си мислят, че света се върти около тях. Ние сме образовани, ние сме умни, ние сме постигнали толкова много, нашето мнение тежи. Бог казва: ако се съберете всички заедно – всичката ви мъдрост, всичките ви знания и успехи, всичко, което можете да дадете – накрая все пак сте по-малко от нищо.

Все още можем да срещнем магазини, в които на едната страна на везните се слага стоката, а на другата метални тежести с точно определено тегло. Понякога, ако се ползват на открито, тези теглилки са покрити с прах. Но никой не си прави труда да ги чисти при меренето – тежестта на прашинките е пренебрежимо малка. Такава, казва Господ, е и нашата тежест ако се опитваме да се мерим с Бога.

Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли е било известено отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали. Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене, Който докарва първенците до нищо и прави като суета земните съдии? Те едва са били посадени, едва са били посети, едва се е вкоренил в земята стволът им, и Той подухва върху тях, и те изсъхват, и вихрушката ги помита като плява.

Ст. 26 Вдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно от тях не липсва.

Учените смятат, че броят на звездите във вселената е 10 на степен 24, а масата им е 3х10 на степен 52 кг. Това са числа толкова огромни, че не можем дори да си ги представим. Бог казва, че Той знае името и мястото на всяка една от тях. Всяка нощ Той има грижата нито една от тях да не липсва. На съвременен език означава, че Бог се грижи и поддържа вселената в условията, в които Той иска тя да съществува и нищо не се случва без Неговото позволение.

Ст. 18 И така, (завършва текста) на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

Това е добър въпрос. Сравнете Ме, казва Бог, с нещата, на които се покланяте и ще разберете какво всъщност правите.

Това е първото нещо, което ни казва втората заповед – да се покланяме на Твореца, а не на творението. Но в нея има повече.

Ето го и второто: ние по никакъв начин не можем правилно да изобразим Бога Творец. Бог е по-голям от нашето разбиране и въображение. Бог, Който може да бъде напълно разбран и описан не заслужава да бъде наричан Бог. Всеки път когато се опитваме да правим това ние изпадаме в идолопоклонство.

Ние като евангелски християни си мислим, че добре разбираме тази заповед. Ние нямаме икони и не украсяваме стените на църквата си с някакви картини. Но аз мисля, че точно за нас опасността е дори по-голяма поради нашата самоувереност. Човек може да изпадне в идолопоклонство и пред една гола стена. Нека да ви кажа какво забелязвам от известно време.

Тази църква започна своето съществуване като малка група събираща се под наем в едно читалище. След време ние успяхме да се сдобием с малка собствена зала. Преди две години завършихме собствена голяма сграда. Сега аз с удивление забелязвам колко важна е станала тази сграда в очите на някои хора. За тях това е църквата. Тя притежава някаква свойнствена святост и в нея трябва да се спазват някакви особени правила. И когато някой не спазва поведението, което сме решили, че трябва да се спазва ние сме готови да се скараме или да нагрубим този човек.

Ето това вече е опасно близко до идолопоклонство. Чуйте какво казва апостол Петър: при Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос (1 Петър 2:4-5).

Църквата са хората, а не сградата. Разбира се, това е място отделено за богослужение и ние трябва да се държим по подобаващ начин. Но когато сградата се превърне в църква и стане по-важна от истинската църква тогава ние сме изпаднали в  една форма на идолопоклонство. И моите наблюдения показват, че ние не сме предпазени от нея.

Но можем да отидем и по-нататък. Идолопоклонството не е свързано само с физически предмети, а може да бъде и една умствена представа за Бога, която не отговаря на Неговата същност. Познавам хора, които идват в църква, понеже мислят, че Бог ще ги излекува и ще се почувстват добре. Но Бог не е наш слуга, на Когото можем да кажем какво да прави. Света се върти около Него, а не около нас. Други хора си мислят, че знаят как Бог действа. Но много често Бог оказва да направи това, което смятаме, че трябва да прави. Той просто отказва да влезе в нашите рамки и да бъде ограничен от нашето богословие. Ние не притежаваме Бога, макар че някои християни се държат така сякаш Го притежават. Можем да си Го представим или да Го разберем толкова колкото червеят може да се състезава с пауна по красота. Колкото можем да насочим вятъра толкова можем да кажем и на Светия Дух къде да работи. Той е Бог, Който прави каквото Му е угодно и постоянно ни изненадва. И ние трябва да приемем, че не можем докрай да разберем Бога и да Го оставим да бъде Бог.

Защото както небето е по-високо от земята така и Моите мисли са по-високи от вашите мисли и Моите пътища от вашите пътища.”

Искам да ви кажа, всеки път когато с думите или с действията си представяме Бога като нещо по-малко от това, което Той е ние Го позорим и нарушаваме втората заповед.

И така първото нещо, което ни казва тази заповед е да се покланяме на Твореца, а не на творението.

Второто нещо, което ни казва е да изхвърлим ниските си и погрешни представи за Бога и да Го оставим да бъде Бог.

Но има и едно трето нещо, което може да ни изненада. Бог ни забранява да правим образи според нашата фантазия и разбирания, но Той ни е дал образи на Себе Си, които ние трябва да почитаме.

Някой ще каже – ние сме евангелски християни, няма никакви образи! Има и още как. И аз ще ви посоча не един, а цели три такива образа.

1. Започвам с Колосяни 1:13-15 Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;в Него, Който е образ на невидимия Бог,

Забелязахте ли как е наречен Христос в ст. 15 – образ на Бога. Знаете ли каква е гръцката дума за образ – икона. Христос е видим образ или икона на невидимия Бог.

Току що казахме, че понеже Бог е по-голям и по-велик от нас и ние по никакъв начин не можем да разберем какъв е и да го опишем правилно. Точно затова Той ни забранява да правим изображения – всеки път когато го правим ние се заблуждаваме и вместо Бога изобразяваме нещо друго, което не е Бог. Но това не означава, че ние не можем да знаем нищо за Бога. Той ни се открива в Исус Христос. Богът-Творец по някакъв начин влиза в Своето Собствено творение и става човек. Това е един парадокс, който християните наричат въплъщение. Никейският символ на вярата (325 г.) казва това по следния начин: Вярваме в… Бог Отец и в Господ Иисус Христос, Сина Божий,; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, Който слезе на земята, и се въплъти, и стана Човек. В Исус ние можем да чуем думите на Бога, да видим как действа, можем да Го докоснем, можем да разберем какъв е Той.

Ние не можем да говорим за Бога отделно от Исус Христос. Понякога срещам хора, които казват: Ти казваш, че бог е такъв, но аз мисля по различен начин. Ние не сме оставени на способността на нашето въображение да си представяме какъв е Бог. Точно това ни забранява да правим втората заповед. Ние не можем да си Го представим. Но Той ни се открива в Исус Христос и ние можем да Го познаваме. Ако искаш да видиш Бога – гледай към Исус.

2. Втория образ или икона, който Бог ни е дал е описан в Битие 1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде;

Всички знаем това….на думи. Но на практика ние много често не почитаме Бога изобразен в другите хора. Ние завиждаме, пожелаваме, клюкарстваме, сърдим се, говорим зад гърба на другите. На думи сме братя, на дела – не чак толкова. Чуйте сега 1 Йоан 4:20 Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.

Причината толкова често да сме виновни за това е понеже дори като християни ние служим на други богове – на парите, секса и властта, на самите себе си, а не на истинския Бог. И когато това стане човекът се превръща от наш ближен в наш съперник, дори в наш враг. Това е нещо, което втората заповед забранява.

И тук виждаме нещо интересно – втората заповед не е егоистична прищявка на един самовлюбен Бог – тя на практика работи за нас – срещу експлоатацията, омразата и потъпкването на човешкото достойнство, което винаги се случва когато заменим истинския Бог с някакво творение.

3. Нека да ви покажа и третия образ, който Бог ни е дал. Това е Господната трапеза – тялото и кръвта на Господ Исус. Това е може би най-важното, което ще кажа днес.

Ние живеем в свят, който се покланя на парите, секса и властта. Всяко едно такова поклонение има двоен ефект. Първо, това е грях срещу истинския Бог и ни разделя от Него. Второ, то ни дехуманизира, прави самите нас по-малко хора и често ни кара да се отнасяме нехуманно с хората около нас. Ние грешим и срещу Бога и срещу хората и нито един от нас не може да каже, че е невинен.

Но Бог отказва да остави нещата по този начин. Той се конфронтира с боговете на света. Той не прави това със сила, а по един много различен начин. Той се въплъщава и влиза в света, живее сред хората и прави Себе Си познат. Това не се харесва на боговете на света и те Го убиват. Христос умира на кръста. Но смъртта Му не е просто един трагичен инцидент, един невинен човек убит от силните на деня защото е станал неудобен. Христос съзнателно избра да умре като понася наказанието за нашите грехове. Ние не можем да разберем какво точно се случва на кръста, никой от нас не може. От много години богословите спорят за същността на изкуплението, макар че едва ли някой човек е в състояние да видя всеkи детайл от картината. Но Новият Завет прави пределно ясно, че смъртта на Христос не е трагично събитие или жалка случайност. Това е начина, по който Бог се конфронтира с боговете на света. На кръста Той взема нашия грях и нашата вина, че сме избрали да почитаме тези, които не са богове и сме направили своя живот и живота на другите нещастен. И след това на третия ден Христос възкръсна показвайки, че Той е Бог, а те не са. Но това означава, че кръста всъщност е Божията победа.

По този начин Христос ни прави свободни да не служим на боговете на света. Оставени сами на себе си ние не можем да се справим и лесно и бързо се връщаме към старите си навици. Казваме, че съжаляваме за нещо и след това отново го повтаряме. Но възкръсналият Христос изпраща Светия Дух, Който ни дава сила да живеем по един различен живот.

Накрая Бог започва да изгражда едно ново общество, което живее по нови стандарти и по нов начин. И ние сме пример на света за един нов начин на живот. Това е втората заповед. Това е призив, който променя.

Спомнете си това днес, когато стоите пред хляба и виното, пред кръвта и тялото – спомнете си за Христос, Който умря за нас и след това идете в света и Му служете с радост като живеете по нов начин.

Виж още

Що е то цар и има ли той почва у нас?

Тези странни хора наречени родители

Неудобни въпроси

Бог в съдебната зала

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.