Що е то цар и има ли той почва у нас?


 

ЩО Е ТО ЦАР И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС

(Първата заповед)

от Радостин Марчев

Това е част от серия проповеди върху Десетте заповеди наречена “Призив, който променя” проповядвана във Втора евангелска баптистка църква –Варна, Февруари-Май 2011. Запазил съм разговорния стил на текста, който пускам с минимални промени.

АУДИО ТУК

ВИДЕО ТУК

Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене (Изход 20:2-3)

Преди няколко години една чужда телевизионна шоу програма излъчи следния разговор: Човек говори със свещеник, който го пита:

– Ходиш ли на църква?

– Не – отговаря човекът

– Защо не?

– Има твърде много правила, които се очаква да спазваш.

– Наистина – отговаря свещеника, – Не кради, Не убивай. Не прелюбодействай. Кой може да издържи на такъв натиск?

Дори съвсем случайно събрана група напълно различни хора все пак има общо – нито един от тях не обича да му казват какво да прави. Никой не обича да му дават заповеди. Когато чуем израза “Десетте заповеди” естествената ни реакция е нагетивна.

Но двадесета глава на книгата Изход може да бъде виждана и по един доста различен начин.

Първо еврейския текст те не говори за десетте заповеди, а десетте думи. Второ, те не започват като заповеди.  Ето началото:

Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.

Това не е заповед, а напомняне.

Библията започва с разказ за Бога-Творец, Който създава “всичко видимо  и невидимо” и го оценява като “много добро”. Но скоро след това идва грехопадението и нещата се объркват. Творението престава да функционира по начина, по който е било създадено. Бог обаче отказва да се откаже от него. Той решава да обърне нещата чрез един човек и чрез неговото потомство. За тази цел Той сключва завет с Авраам обещавайки му земя, многобройно потомство и благословение. Но скоро нещата сякаш отново се объркват. Наследниците му живеят в чужда земя, вместо потомство децата им са избивани още при раждането и вместо благословение получават робство и безкраен уморителен труд. Тогава Бог отново се намесва, извежда ги от Египет и като част от това освобождение им дава десетте заповеди.

Именно това е контекста в който ние винаги трябва да виждаме заповедите. Когато Бог дава заповеди Той не го прави, за да ни наложи една непосилна тежест или за да ни смачка с чувство на вина и провал, а за да ни освободи.

Нека да видим същото нещо от една друг ъгъл. Когато фараона (царят на Египет) отказва да освободи евреите Бог се обръща към него и му казва: “Израел е първородният Ми син. Сега пусни сина Ми защото ако не го направиш Аз ще заколя твоя.” И Бог го прави – при последната язва, която нанася Той убива всяко първородно в Египет. Това е страшна история, но тя ни показва един Бог, Който се бори като баща, за своето дете. И когато Бог ни дава заповеди Той ги дава точно като баща, който иска най-доброто за детето си. Не много по-различно от нас самите Бог не дава на децата си каквото те искат, а това, от което имат нужда.

Ние често искаме да се облагодетелствуваме от Бога без при това да поемем никаква отговорност. Истината е, че ние искаме Бог, Който да ни накара да се чувстваме добре, но не и Бог, който да ни накара да вършим добро. Но в дългосрочен план не можем да имаме едното без другото. И точно към това ни водят заповедите.

Някой ще каже – не е същото. Ние не сме роби….Всъщност, много от нас са. Някои са  роби в почти буквалния смисъл на думата. Условията на работа, с които някои българи са принудени да се примиряват много се доближават до робството. Други от нас са роби на своя характер – на недостатъци, с които се борят явно или тайно от дълго време и с които не могат да се справят. Библията дава едно кратко и много точно определение на робство: “От каквото е победен някой, на това той става роб.” Така че нека да ви кажа някои неща, на които някои от нас са роби – грубо поведение, клюкарство, завист, лъжа, мързел, пожелание и безотговорност. В живота на някои от нас има неща, за които знаем, че не са добри, които ни дехуманизират, правят ни по-малко хора, но с които не можем да се преборим и които ни поробват. Някои са роби дори без да знаят това, защото не си дават сметка, че има нещо погрешно в начина, по който мислят или живеят – и това е едно от най-страшните видове робство.

И сега Бог идва при нас като баща и като освободител и ни дава заповедите като израз на Своята любов и като средство за освобождение.

И ето какво Той поставя на първо място:

Аз съм Йехова, твоят Бог… Да нямаш други богове освен Мене.

Как трябва да разбираме тези думи? Най-просто те означават да приемем, че Бог е окончателният авторитет по всеки въпрос и във всяка област. Казано с други думи това означава да определим на Бога мястото на цар. И ако ние четем библията с едно такова разбиране много текстове, които са ни изглеждали архаични и неразбираеми изведнъж започват да придобиват нов смисъл.

Господ царува; облечен е с величие; облечен е Господ и опасан с мощ; също и вселената е утвърдена така, че да не може да се поклати.  От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.  (Пс. 93:1-2)

Алилуя! Хвали Господа, душо моя. Ще хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам. Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му. Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог, Който направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях – Който пази вярност до века; Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните. Господ отваря очите на слепите; Господ изправя прегърбените; Господ обича праведните, Господ пази чужденците; поддържа сирачето и вдовицата; а пътя на нечестивите преобръща. Господ ще царува довека, твоят Бог, Сионе, (ще царува) от род в род (Пс. 146)

Бог е цар. Но по-конкретно ние виждаме Божието царуване в лицето на Исус. Ние, заедно с всички християни вярваме, че Христос е Бог,  Който се въплъти, стана човек и влезе в света, за да живее като един от нас. И Той дойде като цар. На Неговия съдебен процес Пилат Го попита: “Ти ли си юдейския Цар?” и Той отговори: “Ти право каза; Аз съм. Аз за това се родих и за това дойдох, за да царувам.” И макар че заради това беше изоставен от всички, осъден, разпънат на кръст и убит Христос възкръсна на третия ден и с това отново предяви Своите царски претенции и днес изисква покорство от всички хора.

Искам да обясня това по-подробно. Призива да приемем Исус за цар означава да Го приемем за цар на целия свят. Понякога ние казваме, че трябва да приемем Христос за личен Господ (което означава господар). Това е вярно, но има една опасност да започнем да гледаме на Него като на Господ единствено на нашия вътрешен свят и на религиозните ни чувства. А това е една дребнава и ограничена представа. Христос дойде в света и към целия свят Той предявява Своите претенции. Ранните християни са разбирали това много добре. През първи век е съществувала една световна империя, която е обединявала всички страни известни като цивилизован свят. Тя е била управлявана от императори, които изисквали да бъдат почитани като богове. Често статуите на римските божества са били правени с глави на управляващия император. Сечели са се монети с лицето на императора, на които е стоял надпис “божествен”. Императорите са подписвали официалните документи, които са издавали с титлата Господ и Бог (на гръцки THEOS И KYRIOS). Съществувал е официален култ към императора с храмове, свещеници и ритуали. Всеки гражданин на империята е трябвало да отиде в такъв храм и да принесе жертва пред статуята на императора като на бог. В римския свят, в който религията и политиката са били неразделни отказът да се направи това е бил считан за държавна измяна и се е наказвал като такова. Християните са отказали да се покланят и са били преследвани – не защото са били християни, а защото не са били политически надеждни.

Ако имаме някакви познания по история ние ще можем да четем Новия Завет по един съвсем нов начин. Апостол Павел съвсем съзнателно взема популярни императорски титли свързвани и ги употребява за Исус. Това е било едно явно предизвикателство, че Бог е цар, а цезарят не е и че той няма правото да предявява претенция за окончателен авторитет.

Вижте Деяния 17 гл. Павел е в град Солун (град в днешна Гърция, който се намира не много далеч от нас) и проповядва. Срещу него се надига недоволство, което прераства в открит бунт. Какво е обвинението? Намираме го в ст. 7:

Те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.

Обикновено когато четем Деяния ние казваме, че обвинението е невярно. Но аз мисля, че то е било невярно най-много наполовина. Павел и неговите съработници може и да не са говорили срещу указите на цезаря, но със сигурност са говорели, че “има друг цар-Исус”, на Когото хората дължат своята окончателна вярност.

Това е причината християните да бъдат гонени по време на комунизма. Управляващите са разбирали, че те служат на Исус и никога няма да поставят като последен авторитет партията и комунистическата идеология. Те са имали друг цар, Който им е дал други стандарти и им е заповядал да живеят по различен начин.

Но как всичко това се отнася до нас? Какви практически действия трябва да провокира първата заповед? Нека да ви дам един пример. На 29 Октомври 1837 в холандският град Масалиус се ражда дете, което наричат Абрахам Кейпър. Когато пораства той решава да стане свещеник и през 1963 г. е ръкоположен. Заедно с големия богослов Херман Бавинк, Кейпър става водач на едно съживително течение в холандката реформирана църква известно като неокалвинизъм. В основата на всичко, което той проповядва или прави е неговото разбиране, че Христос е цар на всичко. В една от своите книги Кейпър пише: “Няма нито един квадратен инч от този свят, за който царят Исус да не предявява претенции.” Той е много успешен и влиятелен свещеник и след време създава християнски университет, който получава статута на признато учебно заведение. Но с течение на годините Кейпър все повече усеща, че всичко, което прави остава прекалено затворено в средите на църквата. За да промени това през 1872 г. той създава вестник “Стандарти” (няма нищо общо с българският “Стандарт”). През 1873 г. става член на парламента. През 1976 г. поставя началото на нова политическа партия от християн-демократически тип. През 1901 тя печели изборите в Холандия и от 1901 до 1905  Кейпър е министър председател.

Аз не искам да кажа, че християните трябва да вземат властта, въпреки че бих се радвал ако има християни със способности и призив, които участват в политиката както и във всяка друга сфера на живота. Но аз искам да кажа, че ако вземем насериозно първата заповед, ако приемем Христос за цар, ние трябва да държим на Неговото господство във всяка област. Не можем да Го ограничим само до вътрешния ни живот или до църквата и нейните дейности. Чуйте отново думите на Кайпър: “Няма нито един квадратен инч от този свят, за който царят Исус да не предявява претенции.” Вярвате ли това?

Ако казвате ”да”, нека да ви задам няколко въпроса: Вършим ли си работата съвестно? Даваме и вземаме ли подкупи? Готови ли сме да излъжем, за да се облагодетелствуваме или да успеем? Честни ли сме към хората или само ги използваме? Говорим ли зад гърба им? Как се отнасяме към своето семейство – отделяме ли време и внимание на съпруга/съпругата си и децата си или ги пренебрегваме? Правим ли компромиси с несправедливостта, с която се срещаме в обществото и борим ли се за промяна? Имаме ли очи да видим бедните, слабите и нуждаещите се или виждаме единствено нашите собствени нужди?

Това са въпроси, които ние трябва да се задаваме всеки ден. Защото ако Бог казва “Аз съм твоят Бог…Да нямаш други богове освен Мен” и ако Христос е цар то ние трябва да Го приемем за последен авторитет във всяка област. Христос е цар, не моят работодател. Христос е цар, не общественото мнение. Христос е цар, не моите лични апетити, амбиции и желания. И когато ние влезем в конфликт с някой от тези авторитети, които претендират за нашето покорство ние трябва да се научим да казваме: “Подобава да се покоряваме на Бога, не на вас.”

Това може и отново и отново ще ни изправя пред нуждата да вземаме трудни решения в почти всяка област на живота си. Познавам човек от нашата църква, когото работодателите му поставиха пред избор или да прави нечестни неща или да остане без работа. Той избра второто. Ние как бихме постъпили?

Но аз мисля, че можем да отидем и по-далеч. Точно преди да даде Своята заповед Бог се обръща към хората и им казва:

Ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.. (Изход 19:5-6). Тук Бог говори именно като цар: “Мой е целият свят,” казва Той. И този цар казва, че Той ще влезе в специални отношения с тези, които пазят Неговите заповеди. Но какви са тези специални отношения? Ние твърде често разбираме това като обещание за облаги. И това е вярно, но само наполовина. 1 Петър 2:9 ни дава един друг аспект: “Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина;

Забелязахте ли – това са същите думи. Само че този път те са казани не към еврейския народ, а на християните. Това включва и нас. Ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то вие, които вярвате в Исус, сте избран род, царско свещенство, свят народ, който Бог придоби.

С каква цел? За да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.

Ние казахме, че да приемеш първата заповед означава да признаеш царя Исус за окончателен авторитет във всяка област и по всеки въпрос. Но как Исус упражнява Своята власт? Прочетете евангелията и ще видите. Той е царят, Който е дошъл не за да Му служат, но за да служи. Той не е цар, Който се облагодетелствува от Своята власт и позиция, а я използва, за да помага на тези, които са в нужда. Той може да бъде видян с аутсайдерите на обществото – с бедните, с болните, с проститутките, с тези, с които останалите хора не искаха да имат нищо общо и Той им дава помощ и надежда, че живота им е ценен за Него и може да бъде живян по един различен начин.

Да приемем първата заповед означава да приемем призив да живеем в света по начина, по който Исус живя. За да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина – както никазва Петър.

Ние трябва да приемем този призив много сериозно понеже той е нещо, от което света, в който живеем отчаяно се нуждае. В един свят на корупция, и алчност, и апатия, и нехуманност, на здравна система, която убива болните и на социална система, която оставя бедните да ровят по кофите за боклук докато богатите преминават покрай тях в лъскавите си коли без дори да ги забележат ние сме призовани да бъдем хора, които живеят под властта на Исус и изявяват Неговият стандарт и принципи. Ние сме призовани да търсим мир там където има война и любов там където има омраза. Призовани сме да си вършим добре работата там където другите  се оплакват от ниските заплати и не чувстват подобно задължение. Призовани сме да градим здрави семейства в общество, в което броят на разводите расте. Призовани сме да не подминаваме хората в нужда дори когато самите ние трудно се справяме с живота. Призовани сме да бъдем честни там където други са готови да измамят, за да се облагодетелствуват. Ние всяка неделя се молим за промяна в България и за благословение на страната ни, но за да стане това ние самите трябва да излезем от тази църква като въплъщение на тази молитва. Ако искаме да видим промяна ние трябва да станем за света това, което Христос стана за нас. Ето затова Десетте заповеди са Призив, който носи промяна.

В началото ви казах, че когато Бог дава Своите заповеди Той не ги дава като диктатор, който иска да смачка хората с чувство на вина и провал, а като освободител и като баща, който дава на детето си това, което му е най-необходимо за живота. Да приемем първата заповед означава да изявяваме именно един такъв Бог – Бог, Който освобождава, Който обича, Който желае доброто на човека, и на страната, и на града, в който той живее. Но единственият начин хората да видят Бога по този начин е като видят нас да живеем по този начин.

Преди да свършим искам отново да се върнем към историята на изхода, която стои в основата на заповедите. Когато фараона отказва да пусне Израел и когато изчерпва всяко друго средство, Бог прибягва до една последна крайна мярка– смъртта на всяко првородно дете. В резултата евреите са не само освободени, а буквално изгонени от Египет. За да помнят това Бог установява един нов празник наречен Пасха. Евреите трябва да заколят агне или яре, с кръвта на което да поръсят прага на къщната врата. Когато през нощта Божият ангел минава през Египет той пропуска къщите белязани с кръв и еврейските деца не са засегнати от язвата. След това агнето се изпича цяло и се яде с горчиви подправки – напомняне за горчивината на дългото робство. Хлябът на това ядене трябва да е безквасен – изхода е станал набързо и тестото не е успяло да втаса.

Векове по-късно, по времето на Исус евреите в Палестина все още празнуват същия обичай и разказват историята за изхода и за Богът-освободител надявайки се Той отново да се намеси и да ги освободи от новото римското робство, под което страдат.

Христос празнува Своята последна вечеря точно по време на пасха. И на тази вечеря Той предава на празника едно ново значение.

И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете (Матей 26:26-28)

Разкъсаното тяло на Христос става новият безквасен хляб. Виното е кръвта Му, която се пролива за прощение на греховете. А самият Той е пасхалното агне.

Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас (1 Коринтяни 5:7).

Това на практика е едно цялостно предефиниране на смисъла на Пасха, с което Христос казва: Аз извършвам един нов изход – не от римското робство, а от едно по-страшно робство, под което страдате – от греха, от характера ви, от проваления ви живот, от всичко, което ви пречи да бъдете истински хора. При първия изход Аз воювах за народа Си и убих египетските първородни. Но за да извърша втория изход Аз дадох Собствения Си Син, Който умря на кръста. Сега Аз се обръщам към вас – хората, които Съм освободил и Съм направил народ – и ви призовавам да нямате други богове освен Мен, да нямате друг цар освен Мен. Какво ще направите с това?

Виж още

Пари, секс, власт и Бог

Тези странни хора наречени родители

– Неудобни въпроси

Бог в съдебната зала

1 thought on “Що е то цар и има ли той почва у нас?

  1. Браво, Радо. Добре казано – убедително, ясно и предизвикателно. Ще следя за следващите проповеди от серията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.